Не търси, не търси, не търси себе си, защото и без това не можеш да се намериш. Защото твоята Тайна е преголяма. Ти не можеш да се намериш, но можеш да се откриеш. Това може да се случи, когато усилено работиш и когато дойде Дарът на мрака, защото само в мрака можеш да избликнеш. В светлината не можеш, тя е заблуждение. И когато избликнеш в мрака, в тебе ще се зароди твоето тържество — тържеството в Нищото.

Ти си неразумен, ако си избрал пътя на доброто, защото когато доброто залезе, ще изгрее злото. Когато залязва денят, не изгрява ли нощта? Ти си неразумен, ако си избрал пътя на злото, защото когато злото залезе, ще изгрее доброто. След нощта не идва ли денят? Защо ти е, приятелю, ден и нощ или нощ и ден? В началото на времената е нямало ден и нощ, нямало е жалко добро и болно зло. В началото на времената е нямало време. Имало е само Истина и нейния Повелител.

Много хора са искали, искали, искали, но не са намерили. Много хора са търсили, търсили, търсили и са стигнали до Тайната на Дъното, но не са намерили, защото са забравили Посланието. А то е, че Истината се намира на една крачка под Дъното.

Това се случи в миналото. Един маг и жрец беше осъден на клада. И всички го знаеха като магьосник, но не знаеха, че е жрец. На кладата хората преживяха тъмнината на неговото страдание, но те не знаеха неговите деяния и неговия потаен Път. А той беше им казал Посланието: „Торомот Савара Маротот — В мрака си създай прозорец”. Но хората тъй и не разбраха, че той премина през прозореца и се оказа извисен. Днес той отново е сред хората и ги учи, но те не го познават.

Има един чуден и странен път. И Посланието тук е: Непрестанно усърдие, усърдие, усърдие. И изследвай, проверявай, наблюдавай и най-вече търси, търси, търси, докато видиш и не намериш.

Странник съм между ветровете. Много пътувах, много видях и много преживях. И накрая се сблъсках с най-странното. И накрая се сблъсках с Върховното Непреживяване. То е Върховно Непреживяване, защото превъзхожда всички преживявания и опитности. В това Непреживяване нищо не разбрах, но узнах Тайнството на живота, Мистериозността на живота.

Ние сме скитници в световете. Ние сме изпратени в световете, за да научим нещо много тънко и много дълбоко. Когато научим най-тънкото и най-дълбокото, ние ще изоставим световете, защото тогава Архорот — Бащата на най-тънкото и най-дълбокото — ще проникне в нас. А когато Той е проникнал, в нас вече не могат да съществуват светове. Неговото проникване в нас е нашата Тайна.

Живял в Древността в една пещера Мъдрецът Ал Барива. Той живял дълго време в една пещера до едно село. Той почти не общувал нито с хората, нито с птиците, нито с дърветата. Но който успеел да го види, решавал да тръгне по Божия път. Светлината на този Мъдрец била толкова голяма, че била като Послание. Задвижвала нещо във всяко живо същество. Така минали много години и дълго време от селото никой не го бил виждал. Накрая селяните решили да отидат в пещерата и да го видят. Но там нямало нищо, освен скелета му. Но селяните забелязали, че скелетът му бил в молитвена поза и че продължавал да излъчва светлина. И те нарекли пещерата „Домът на светлината”. Тази пещера и досега е тук, на земята. И който знае как да пристъпи в нея, ще получи Посланията на Ал Барива.

Има едно Велико Послание за всеки човек на земята. Това Послание споделя Тайната на живота, Тайната на себепознанието и Тайната на вечността. Това Послание е: „Пронижи мрака до кокал, или пронижи мрака до дъно”. И тогава ще имаш Ключа на малката Свобода.

Има Послание за Мъдреците и Посветените, но има Послание за Великите Учители и Старците. Мъдреците и Посветените постигат Високата Свобода, а Великите Учители и Старците постигат Върховната Свобода. Посланието към Мъдреца и Посветения е: „Пронижи вечността до дъно”. Така на Мъдреца и Посветения се дава Ключ към Безкрая. Посланието към Великия Учител и Стареца е: „Пронижи Безкрайността до дъно и ще имаш Ключ към Върховния”.

Има едно Величествено Послание в живота. В това Послание е Ключът към разгадката на Мистерията. Но дълго време трябва да мине, докато човек го разбере и узрее за него. Това Послание гласи: „Мисли единствено за своя Учител и за своя Бог, и за нищо друго”. Щом изпълниш това, ти си от Харавите — Избраните.

Който носи Скритото Послание в себе си, той по време на буря е спокоен, по време на ураган е тих, по време на мълния е лъчезарен, по време на Голгота е блажен, а по време на щастие е независим.

Когато вървиш към своята Свята цел, не гледай нито миналото, нито бъдещето, защото Посланието от Древността е в настоящето. И то гласи: „Действувай всякога с мярката на Истинното”. Само така ще заличиш миналото и ще отстраниш бъдещето, защото целта на живота не е бъдещето, а Истината.

Има едно Древно Послание, което гласи: „Бъди потайно чист”. Само потайното може да бъде съкровено. Само потайното може да бъде благородно. Съкровеното идва от Любовта, а благородното идва от Мъдростта. Когато те са обединени, ражда се мярката на Истинното действие. И то е потайно чистото действие.

Има едно нещо, което човекът трябва да научи. Има едно нещо, което човекът трябва да разбере. Но всичко това става чрез многобройни упражнения, чрез многобройни искрени усилия. Това е да говори Той, а не ти. Това е да люби Той, а не ти. Това е да действува Той, а не ти. Човекът трябва да осъзнае, че не той е говорът, че не той е любовта и че не той е действието.

Ние трябва да осъзнаем, че не ние вървим, че не ние мислим и че не ние се молим. Ето защо ние трябва да очистим нашето ходене и тогава Той ще ходи в нас и ще ни е леко. Ето защо ние трябва да очистим мисленето си и тогава Той ще мисли в нас, а не ние и ще ни е леко. А когато ние се молим, то е защото Той ни е избрал. И Той ни е дал тези молитви и сам Той се моли в нас, защото иска да Го постигнем. Щом се молим, Той е обърнал Лицето си към нас и е пожелал все повече да Го виждаме и да разбираме Неговата Потайност.

Пътувай, пътувай към Него, докато не пристигнеш. Целта на живота не е в това да пристигнеш. Целта на живота е в това да не пристигнеш. Да не пристигнеш, означава да заживееш в Неговата Мистериозна Безкрайност. И тук ще се зароди в тебе Величествено почитание към Абсолюта. И в дните на твоето почитание Той ще ти се изяви. И ще видиш Очите Му. И това ще е храната ти за милиони години.

Най-големият Дар в света е да ти е позволена молитвата и да работиш върху себе си. Това е пътят, който води до Тайната на твоя Учител. А после Учителят ще ти даде метода, който води към Мистерията на Абсолюта. Ти сам си пътят към Учителя, а Учителят е мостът към Абсолюта. Ти сам ще работиш усилено, но едно трябва да знаеш: че никога не си сам, дори и когато изглежда, че си изоставен, защото изключително велика Любов те ръководи и направлява. Тя е всемогъща и във видимото, и в невидимото, защото нейната цел е да видиш лично Очите на Абсолюта.