Ще ви кажа за Неизповедимата Мъдрост. Тя живее потайно в Духа, но Духът не знае за нея. Когато дойде нейният час, тя се отделя и заживява в своята велика Скритост. Това ядро се нарича на древния език Махира. Това е най-чистата есенция, излязла от Мистерията. Тази Махира е самата Премъдрост и затова вижда навсякъде Премъдрост. Тя прониква във всички светове. Окото й е вездесъщо. Живее във велико Безмълвие. Тя е отвъд действията, защото е по-дълбока и от най-чистото действие. Ако реши да се прояви, явява само присъствието си, преобразява всичко и отново се скрива в Безмълвието си.

Великият Път е потайно скрит в Безмълвието. Той не спада към езиците, думите и световете. Великият Път не е оставил следи към себе си, защото той е от друга Древност. И ако Повелителят Ар-Арахама е призовал съществото, тогава то тръгва към своята Неведомост и заживява в нея отвъд световете-ограничения. Мястото, в което живее тази Премъдрост, е Пражизнената Тишина. Тук никакви звуци не достигат. Тази Велика Тишина е неуязвима и недостъпна за световете. В нея живеят най-древните Избрани — Божествата.

Пътят се движи от знанието към Мъдростта и от Мъдростта към Безмълвието. В Безмълвието е скрита Премъдростта. Премъдростта вижда и прониква в Мъдростта, така както Мъдростта вижда и прониква в знанието. До Пътя към Великата Премъдрост ще достигне само този, който е решил твърдо в себе си да стане Неизреченост.

Пътят към Мъдростта и Премъдростта е особено труден и специално труден, защото трябва да се направят два пробива. При първия пробив човек трябва да пробие Истината и ако успее, тогава той се завръща в своя Дух и Истината, която е сродна с неговия Дух, му дава Мъдростта. Вторият пробив е в Нищото. Ако човешкият Дух успее да събере в себе си най-висшите си Божествени сили, тогава той пробива Нищото и Безкрайността. И тогава Мистерията, която е сродна с Тайната, скрита в човешкия Дух, го дарява с Премъдрост.

Пътят на ума е пречистващ. Пътят на сърцето е красив. Пътят на волята е разумен. Пътят на душата е съкровен. Но тези пътища не достигат Мъдрост, те са само подготовка за човешкия Дух. Когато тези пътища са извървени, явява се човешкият Дух. Само Пътят на човешкия Дух е велик. Той взема есенцията от ума, сърцето, волята и душата и я извисява в себе си като мощна стрела, която пробива Тайната. Тогава от Сърцето на Тайната към него потича Мъдрост.

Мъдростта живее на две места: във Вечността и в Безкрайността. Когато тя иска да си почине, слиза във Вечността и си отдъхва. Когато тя иска да се вдълбочи в себе си, връща се в Безкрайността и търси своите потайни пътища към себе си.

Когато разплетеш сърцето си и го освободиш, в него ще се роди Слънце. Когато разплетеш душата си и я освободиш, в нея ще се родят милиони Слънца. Когато осъзнаеш собствения си Дух, ще се завърнеш в онази Мъдрост, която е била преди Слънцето и Слънцата.

Има два вида Безмълвие — Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие. Духовното Безмълвие улавя Скритата Мъдрост. Великото Безмълвие улавя Изначалната Пълнота. Духовното Безмълвие носи Мъдрост, Великото Безмълвие носи Цялост и Пълнота. Когато Мъдростта узрее, тя се превръща в Пълнота. Само в тази Пълнота Бог се ражда изцяло.

В говоренето страдаме. В мълчанието наблюдаваме. В Безмълвието се учим. В Тишината разцъфтяваме. Когато душата е заживяла в Безмълвието и когато духът се е посял в Тишината, тогава те имат Цялост и Дълбина. И така те могат да се завърнат в човека — така говоренето ще стане разумно, а мълчанието свещено.

Говоренето е свещено изкуство на душата. Безмълвието е дълбоко изкуство на духа. Но има и неразумно говорене. То е от падналия цар — умът. Когато падналият цар е взел да говори, се е създала смъртта. Когато великата царица, душата, е започнала да говори, се е създало безсмъртието, защото свещен говор има царицата. Когато древният цар, духът, е започнал да говори, тогава всички граници са отпаднали, родила се е Безкрайността.

Който говори, не знае. Който мълчи, ухае. Който безмълвствува, сияе. Изостави говоренето и ще посееш мълчанието. И така, когато мълчанието узрее, ще се научиш да говориш. Изостави говоренето и ще се научиш да говориш. Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят. Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието — и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие. Що е Скритото Безмълвие? Най-древният свят.