И когато узрееш в Древната си Същност, ще дойде Безвремие. И в едно от Безмълвията ти ще се яви Прамигът. И ще бъдеш осиян завинаги.

Този, който е взривил Истината, е проникнал в нейното ядро и е станал древна същност. Мъдреците и посветените са в духовността. Старците и синовете са в Божествеността. А най-дълбоките Старци са вече в Мистерията, нали. Старецът е предвечно същество. Имената на Старците са символи на Бездната. Старците не гледат с вниманието си, както другите хора, те гледат с безкрая си. Съвсем друг поглед, няма, няма тук вниманието е, той за други същества. Примерно Стареца Ал Махор какво казва. Случки. „Яви ми се Древният глас и каза ми: Давам ти себе си, дарявам ти себе си. И казах му: Великото не е даване. Нито даряване. Аз сам на себе си съм заповядал да извирам от дълбините си. Те имат и една божествена независимост, древност. Изработена. И каза ми древният глас: Ти си познавач на същността и ще се наречеш Ал Махор“. Премъдрата скритост означава, премъдра скритост.

Това, което се знае, е животът. Който е в живота, е привързан и към смъртта. Това, което се знае, е вечността. Този, който е във вечността, е привързан и към времето. Мъдростта е свързана с вечността, а Премъдростта е това, което отива отвъд вечността. Мъдрият е покръстен в Дух и Истина. Премъдростта е кръщение в Мистерия и Безкрайност.

Някога в далечното минало се беше появил древният океан. Ако аз бях стъпил с една крачка в него, аз щях да стана дух и същество от световете. Но аз не направих нито крачка, защото Безкрайността е моят Дом, а Мистерията е моят Баща.

Някога в древното минало яви се Тайна до моето ухо и ми предложи: „Искаш ли да ти подаря дихание?” Аз отговорих: „Защо ми е дихание, което ограбва Безпределността?”

Някога в далечното минало яви се Тайна пред моето око и каза ми: „Искаш ли да ти подаря слънце, което да изгрява всеки ден пред тебе?” Аз отговорих: „Нямам нужда от слънце, защото аз изгрявам чрез себе си.”

Веднъж в древността яви се при мен Потаен Глас и ми каза: „Искаш ли да бъдеш посветен в тайната на духа?” Аз отговорих: „Нямам нужда от духа, защото духът има предели. Не съм ли аз Тайнство преди духа?”

И рече ми веднъж Тайният Глас: „Предлагам ти правия път.” И отговорих Му: „Пътят и безпътицата вървят заедно. И не съм ли аз Тайнство Предвечно, преди да е съществувал пътят?”

Яви се Тайният Глас в мене и рече: „Дарявам ти всички земни дарове и плодове.” И отговорих Му: „Не водят ли до дълъг, изнурителен път тези земни дарове и плодове и до придобиване на небесни дарове и плодове? А това не ограбва ли Тайнството на моята Безпределност?”

И яви се Тайният Глас и ми рече: „Решил съм да ти дам в дар любовта за спасението на душите.” И отговорих Му: „Любов, която идва отвън, не е спасение. Любовта трябва да изгрее отвътре. И всеки, който я открие отвътре, той има вече истинския Храм.”

Този, който те обича временно, е само съдружник в пътя към смъртта. Този, който те обича вечно, е само приятел, който те обогатява в Тайната на живота. Но този, който те люби безпределно, той е цялата Тайна на твоя път.

И яви се Тайният Глас и ми каза: „Дарявам ти великата красота и предлагам ти завинаги да я носиш със себе си.” Отговорих: „Не е великата красота нещо, от което се нуждая, защото имам вътре в себе си Безкрайност и Безмълвие. Те никога не свършват. А когато вечността изтече, красотата свършва.”

Аз не се нуждая от дихание, път, дух и вечна красота. Аз се храня с Тайна, която е скрита в Тайната. Има Тайни, които са споделени със световете. Но аз се храня с Тайна, която е несподелена.

Когато живееш правилно, ще получиш Откровение, което те освобождава от границите на света. Откровението е дар и призоваване. Откровението е преживяване без понятия и без обяснения, то е по-силно от тях. Ти пак оставаш в света, но в своето вътрешно пространство си видял Свободата. Вече ти е дадено право за таен полет към Незримото.

Когато обичаш до гроб, ти нямаш вяра. Когато обичаш вечно, ти си ограничен. Премъдрият не се радва нито на живота, нито на вечността. Премъдрият се радва на Безкрайността. Ето защо в сърцето му ухае Мистичен Извор.

И аз влязох, проникнах, проникнах през водата на морето, стигнах до пясъчното дъно и продължих още триста метра надолу. И в една малка пещера стоеше тя — тайната неизречена Книга, Книга отвъд времената. Древните я наричаха Безмълвната Книга. И веднъж един Древен ми каза: Щом си търсач, иди при Древната Книга и каквото ти каже тя, това е Тайната на твоя живот. — И ето, аз отидох и горещо жадувах. И поради това яви ми се от дълбините на Безмълвната Книга Глас и каза ми: „Ето ти Ключа. И това ще бъде Истината в твоя Път. Ти вече имаш Ключа, но не ти е дадено да Ме узнаеш.” И аз чух себе си из дълбините си да казвам: „Благодаря Ти за най-чудното, което срещнах в своя живот. А то е Харавомон — Неузнаванието.” То и досега ме учи да преброждам пътищата на Премъдростта.

Вървях, търсех, проучвах, скитах, летях, прониквах и накрая се озовах в едно ядро. И попитах съществата къде се намирам, какво е това. И казаха ми: „Намираш се в Тайната на Вятъра”. — И понеже всякога търсех Истината, попитах в дълбините си: Къде се намирам и защо съм тук? — И тайно идващият Глас от дълбините ми рече: „Ти си вече Син на Древния Вятър. Ти си вече Син на Свободата.” Но аз чух още нещо от Идващия Глас, което съществата на Свободата около мен не узнаха. И каза ми Гласът, така че само моето Сърце да Го чуе: „Ти ще се наречеш Нерома Хатар — Незнаен Вятър, Независим Вятър”. Така узнах, че има нещо по-дълбоко от Свободата.

И беше това в Древността, и аз бях в скалата. Скалата, това е друго именование на уединението. И дойде ми в дълбините Глас отвътре и беше като Мистерия. И попитах Го: „Какво да направя за пътя си към Тебе?” И каза ми Идващият Глас: „Уединявай се, уединявай се, уединявай се. И размишлявай, размишлявай, размишлявай възвисоко.” И аз изпълнявах това и узнах, че колкото повече размишлявам, все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. И яви ми се Идващият Глас, и изрекох Му това, че все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. А Той ми изрече: „Дахира Паранава Махар — Това е правилният път”.

И бях в скалата, и бях в своето уединение. И яви ми се Древният Глас, и ми каза: „Дарявам ти величието на световете и непрекъснатата хармония”. А аз Му рекох: „Аз не желая това, а искам само другото”. И тогава Древният Глас ми откъсна Тайна от Себе Си. И аз станах Незнаен в себе си и Незнаен в Него. И така аз сам станах другото.

И бях в скалата, и бях във вглъбление. И яви ми се Тайнственият Глас, и каза: „Искам да ти дам магията. И ще бъдеш велик маг, защото магията е проникновение във всички светове. Магията е реална. Магията е повелителство.” И рекох на Тайнствения Глас: „Не искам да бъда велик маг. Не жадувам за повелителство. Но едно нещо искам.” И учуди се Гласът и каза: „Що е това?” „Искам да бъда в единство с магията. Искам Твоята магия, о, Древний, да повелява в мене. Защото магията е велик изкусител. Но когато Ти, о, Древний, я ръководиш, тя ще изявява единствено Твоето Величие. А аз искам само единство с Тебе, о, Изначалний.”

И бях в скалата, и бях отдаден в уединение. И размишлявах, и не размишлявах. И търсех дълбоко Тайната на Корена. И търсех, и изследвах, и изчезвах. И яви ми се Древният Тайнствен Глас, и каза ми: „О, Сине на Древността, какво очакваш?” И отговорих Му: „И ето, виж, въздухът ми е наситен с неочакване”. И каза ми Древният Тайнствен Глас: „Ето защо идвам при тебе. Ето защо съм сроден с тебе, защото в неочакването е Моят Дом.”

И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти Себе Си, дарявам ти Себе Си”. И казах Му: „Великото не е даване, нито даряване. Аз сам на себе си съм заповядал да извирам от дълбините си.” И каза ми Древният Глас: „Ти си знавач на същността и ще се наречеш Ал Махор — Премъдрата Скритост”.

И яви се Древният Глас, и ми каза: „Идвам при теб с голямо изпитание”. И казах Му: Роден съм отвъд всяко изпитание”. И тогава планината ме затисна, цялата ме затрупа. И голямо бе изпитанието. Но тежко дишаше планината, аз бях лекият. Научих сам себе си още от Древността да оставам всякога лек.

Яви ми се Древният Глас и ми каза: „Искаш ли да ти дам най-сияещото сърце, сърце, изтъкано от Древната Прасветлина? Това е най-живото сърце и то прекосява светове.” И казах на Древния Глас: „Не искам това сърце. То е врата, която трябва да отварям, за да влизам в световете. От прадревни времена и откакто се помня нямам нужда от врата, защото за мен всичко е отворено.”

И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-древния Мрак, защото той ще има на какво да те научи?” И казах на Древния Глас: „Дай ми Древния Мрак”. И случи се взаимопроникване. И Мракът се уплаши, и Мракът се поучи, и оттегли се от мен, и каза ми: „Твоето лице е по-страшно от моята сила”.

И яви ми се най-древният Глас, и каза ми: „Искам да ти дам най-голямата Дълбочина, Последната Дълбочина”. И казах Му: „Не искам тази Дълбочина, защото имам нещо повече от нея. И това е Харавира — Всепроникновението. За Харавира всяка Дълбочина е Дом.” И усмихна ми се Древният Глас, и аз се усмихнах. И усмивката ни беше древноединна.

И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-скритата Тишина?” И казах Му: „Не искам тази Тишина. Аз имам нещо повече от Тишината. Тишината е неродена, а аз имам в себе си нещо, което е двойно неродено. То е Несподелимото.”

И яви се Древният Глас, и ми каза: „Давам ти тази песъчинка, приемаш ли я?” И казах Му: „Приемам я. И ще я пресътворя, и от нея ще се родят чудни светове. И слънцата ще се чудят, и звездите ще немеят.” И попита ме Древният Глас: „Как ще я пресътвориш?” И казах Му: „Чрез Несподеленото в себе си. И не е ли Несподеленото Праизточникът — Преобразител на всички неща?”

И яви се Древният Глас, и проговори ми странно. И беше това в древни времена, и рече ми: „Дарявам ти ето този най-големия Мрак”. И взех го в Безкрая си. И поставих го в ръцете си, и изрекох върху него Древни Слова. А световете нарекоха по-късно това „Слънцето, Слънцето на живота”. И радваха се световете на този източник. Но аз не се радвам на това, защото моята радост е друга. Несподелена е тя, живее в дълбоко място. Дори и Мракът трепери от нея.

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ще ти даря Мистерия Необятна”. И казах Му: „Нямам нужда от тази Мистерия и от нейната Необятност. Когато в Древността Мистерията се създаваше, аз я наблюдавах. И така узнах, че съм роден преди Мистерията. Аз знам, че Този, Който ме е създал, е Непознаваем за мен. И учи ме Той на незнайни неща, защото знайното е умиращо.”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Как мислиш, що е това въображението?” И отговорих Му: „Въображението е размах. Докъдето обхваща въображението, дотам се стига. Въображението обхваща всички реалности. Но не това е моят път. Аз избрах пътя на Потайната воля. Потайната воля не обхваща, но тя прониква. Тя прониква в места, докъдето въображението не достига. И най-скритото от всичко е Потайната воля.”

И яви ми се Древният Глас, и каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-голямото видение, най-великото видение.” И казах Му: „Когато вървиш правилно в своя път, се явява правилното Безмълвие. То е Великият учител, Великият наставник и водител. И то ме заведе при най-великото видение. И бях поставен да видя лице в лице Немислимото. И правилното Безмълвие ме научи да му устоя.”

И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми как се достига до Върховната Мъдрост.” И казах Му: „Пътят ми беше древен и дълъг, дълъг и древен. И целият беше осеян с опасности и трудности. Но аз го приех като пътя на лекотата. И тогава дойде време и безвремие, когато се случи най-чудното с мен. Така достигнах до върха на Незнанието. И така преодолях и ума, и разума. И разкри ми се, и яви ми се Върховната Мъдрост.”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с много опит. И странствувал си много, и преживял си много. Кажи ми тогава що е Истина.” И влязох в дълбините си, и странствувах в себе си, и върнах се, и отговорих на Древния Глас: „Истината е последната красота. Истината е последната красота на Безмълвието.”

И яви се Древният Глас, и каза: „Ти си същество с голям опит. Ти много си странствувал. Ти си странник. Кажи ми що е странното.” И отговорих: „И бях в много светове. И прониквах в много светове. И научих се да изчезвам в себе си. И научих се да се скривам в себе си. И когато в един век от времената напълно изчезнах от себе си, роди се странното в мен. То ме изпълни със своята смътна светлина и аз пожелах тази смътна светлина всякога да живее в мен и да ме учи. И сега виждам, че нито светлината, нито тъмнината могат да се сравняват със смътното начало. Ето що е странното.”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Подготви се, знаещий, очаква те тежко, мрачно и върховно изпитание”. И бях обхванат от същества и сили. И обзе ме черен мрак. И аз ли бях, или не бях. И огромно беше изпитанието ми. И връхлитаха мрачните сили върху мен. И колко дълго трая това, не зная. И яви се Древният Глас, и каза ми: „И какво виждаш, знаещий?” И сбрах се в ядрото си, и видях собственото си Откровение, и казах Му: „Видях Безкрайния си Път”. И тогава Древният Глас ми каза: „Благословен си, мъдрий”. А аз нищо не отговорих, защото заживях в лекотата на свободата си.

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Кажи ми, мъдрий, кое е най-разумното, кое е най-красивото и кое е най-великото”. И отговорих Му: „Най-разумното е да се боиш от Абсолюта и от Неговата Сила. Най-красивото е да възлюбиш Абсолюта и Неговата Мощ. А най-великото е да възкресиш Абсолюта и Неговата Безкрайност в себе си.” И каза ми Древният Глас: „Благословен си, мъдрий, защото очите ти далече достигат”.

И яви се Тайна от Древността до моето ухо, и каза ми: „Искаш ли да ти дам силата на проникновението?” И отговорих й: „Нямам нужда от силата на проникновението, защото имам в себе си Ахатрея — Прасъщността. Ахатрея няма нужда от проникване, тя знае и владее. Ахатрея е била преди нещата.”

И яви се Тайна от Древността до моето ухо, и каза ми: „Давам ти сиянието”. И казах на Тайната: „Нямам нужда от сиянието. Избрал съм нещо по-дълбинно от сиянието. Избрал съм Бащата на сиянието. Избрал съм Древния Мрак. Ако не беше Мракът, върху какво щеше да сияе сиянието? Нима светликът на звездите не зависи от мрака?”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти най-висшата Истина — да разполагаш с нея, да я владееш и да живееш с нея.” И казах Му: „Нямам нужда от тази Истина. Истина, която е дадена, може да бъде отнета”. И казах Му още: „От Древността още аз съм избрал търсенето, работата и самосъздаването на Истината в себе си. И ето, сега аз я имам и я давам на достойните.”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-нужно за човека.” И отговорих Му: „Човекът трябва да пробие себе си. Първо, човекът трябва да пробие светлината в себе си и да извади оттам своите очи. Второ, човекът трябва да пробие тъмнината в себе си и да извади оттам своя дух. И трето, човекът трябва да съумее да събере духа и очите си в едно цяло и да пробие Мрака. Който е пробил Мрака, той се е родил в своята Неведомост. Той вече е всякога. Той е свободен.”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-изящното нещо.” И отговорих Му: „Тъмният и черен корен под земята. Що е коренът? Преобърнат плод, Тайна, посветена на себе си, Тайна, скрита в собствената си Неведомост. От неговата външност, от неговата периферия се раждат листата, цветовете и плодовете. И те се радват на външните неща — на въздуха, на водата и дъжда, и на слънцето. А изящният корен има слънце в себе си. Той не се радва на външни неща, той се радва на дълбините си и на собствения си покой.”

И яви се Древният Глас, и ми каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-необходимото за човека.” И отговорих Му: „Най-необходимото е Мракът. Светлината е неуспешен учител. Светлината не умее да просветлява. Само Мракът умее, Мракът е потаен учител. Само този, който е минал през Мрака и е оцелял, може да бъде учител. Той носи в себе си нещо, което липсва на светлината. Той носи в себе си нещо от Тайната на корена.”

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Искрата и откъде е тя.” И отговорих Му: „Искрата е Безначалното състояние на човека. Тя всякога живее в Безвремие. На нея е дадено изначално Дълбинното Безмълвие. Тя се самообновява. Живее потайно. Тя е повече от Словото. Тя идва от Място, което не може да бъде изговорено, усетено или обяснено. Тя е първата най-чиста Ефирея — Пракорен от Пракорена, Прасъстояние от Прасъстоянието.”

И яви ми се Древният Глас, и ми каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Вдъхновението.” И отговорих Му: „Вдъхновението е Изначалие на Мистичното. Вдъхновението е Мистериозно. То е без опит, без път и без любов. Когато Вдъхновението се е създавало, опитът, пътят и любовта ги е нямало. Вдъхновението не се дължи на опит, а на Изначалност. Вдъхновението няма нужда от път, то само си пробива проход. Вдъхновението няма нужда от любов, то черпи сила от Древната Премъдрост, която е забулена в най-ослепителната мъгла.”

И случи се в Древността, ученици стояха около нозете на своя Учител. И питаха го: Що е Премъдрост? — И той им отговори: Ако жадувате за истински живот, ще придобиете мъдрост, но не това е Пътят. Ако жадувате за истинска любов, ще придобиете вечност и безсмъртие, но не това е Пътят. Има друг вид жажда. Това е жажда за Абсолютното Прасъщество. Само това Прасъщество ни спасява от мъдростта, от истинския живот и от безсмъртието. И тогава ние биваме посветени в Мистерия и Безкрайност. Ето що е Премъдростта.

Премъдрият не е човек, а същество. Той се движи неведомо. Той се движи, но няма стъпки. Той няма очи, но целият е виждане. Очите са граници, а неговото виждане пронизва Безкрайности. Той няма уши, но чува световете. Ушите са граници, а неговото чуване пронизва до сърцето на камъка. Премъдрият живее мистериозно. Той е като Незнаен вятър, който се движи всред световете-облаци.

В Мъдрия Път няма пътуване. В Мъдрия Път няма странствуване. Мъдрият Път е проникновение. Мъдрият Път е умение да проникнеш в себе си. Мъдрият Път е умение на чистото дръзновение. Който има своето чисто дръзновение, той може да се спусне дълбоко, дълбоко в себе си и да достигне до Великия Предел. И този Предел е Мистерията. И когато се осъзнаеш като Мистерия, ти ставаш едно с Бащата на Мистерията. Ето докъде води Мъдрият Път, или Водителят.

Който следва Мъдрия Път, той не вижда явления. Който следва Мъдрия Път, той не вижда събития. Който следва Мъдрия Път, той не придобива знания. Който следва Мъдрия Път, той не трупа опит. Който следва Мъдрия Път, той придобива все повече Дух и Мистерия. И колкото повече върви в този Път, той толкова повече се разтваря, докато изчезне Духът и остане само Мистерията.

Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва външното, после изчезва вътрешното. И остава само Сияещото Ядро. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва говорът, после изчезва мълчанието и после остава само Сияещото Безмълвие. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва животът, после изчезва смъртта. И остава само Сияещият Източник.

Мъдрият Път е съставен от лека Светлина. Това е най-чудната, най-фината и най-ефирната Светлина. Тя е вкоренена в Мъдрия Път. И затова когато в Мъдреца нахлува все повече тъмнина, той вижда все повече тази лека Светлина. За тази лека Светлина и най-голямата тъмнина е една нежна игра, защото тази Светлина играе танца на Мистерията.

Мъдрият Път е извървяване на себе си. Мъдрият Път е Път на многобройни преодолявания на себе си. Мъдрият Път означава да изоставиш времето, да преодолееш вечността, да се завърнеш в Безкрайността и дори и там да продължиш да търсиш себе си, докато откриеш, че ти дори не си Безкрайност. Ти си Мистерия.

В началото Мъдрият Път е изучаване на познатото. Изучавайки познатото, ние разбираме, че в него се таи Непознатото. И така Непознатото започва все повече да ни привлича. И ако правилно изучаваме Непознатото, ще ни бъде изпратен Мистичен Лъч. И така ще узнаем, че Непознатото е също ограничено. И когато узнаем това, ще навлезем в най-дълбоката област. Тя не е нито познатото, нито Непознатото. Това е Великото Несъществувание, Великата Препълненост. Това е Бялата Точка — най-древната магическа Лекота. Това в Древността се е наричало Мадайра — Състоянието без състояние.

Ние пътуваме към Мястото, в което не пристигаме. Ние не пристигаме, защото всякога сме там. Но за да разберем, че сме там, ние трябва да постигнем потайното осъзнаване. Това става чрез Алмавария, Алмавария, Алмавария — Отдаденост, Отдаденост, Отдаденост. И след продължителното време на тази Отдаденост Абсолютът-Бог ни изпраща нещо от Себе Си. Така Той ни дарява осъзнаването.

Ние вървим към най-великото Място, но това е Мястото, в което не отиваме. Ние не отиваме, а се връщаме. Това е връщане в собствената ни Несътвореност. Ние трябва да пробием себе си, света и вселената — три странно създадени и ненужни неща. И това става с метода на истинската Любов към Абсолюта-Бог. Истинската Любов е отстранител. Тя е методът. Тя има в себе си движение, което отстранява личността на човека, илюзията на света и привидността на вселената. Истинската Любов е завръщане в Не-мястото, защото Свободата не е място, а Прасъстояние.

Ние се движим към Място, в което не отиваме. Ние се движим, но Тайната не е в движението. Тайната е скрита вътре в движението. Това е един скрит процес на нашата Древност. Ако ние се движим външно, не познаваме Тайната на този процес. Но ако ние се движим дълбинно вътрешно или мистериосъкровено, то ние вече сме в ядрото си. И ние вече сме пристигнали в Мястото, което не е място. Ние сме пристигнали в Древното си Прасъстояние.

Най-великото Място е Място на Нерождение и там се завръща само нероденият. Ако ти се осъзнаваш като роден, ти не отиваш никъде. Ти си оставаш в себе си, в своята ограниченост. И затова не е важно къде се отива, а кой отива. Този, който умее да се осъзнава като нероден, той вече е пристигнал в Древността. А Древността не е Място, защото всяко място е рождение и сътворение. Древността е Свободата. Това е Състоянието на Великото Освобождение.

Има едно Място, което е преди всяко място. Има едно Начало, което е преди всяко начало. Има един Източник, Който е преди всеки извор. Има едно Състояние, което е преди всички състояния. Това е Прасъстоянието. Това е Древно Нероденият Абсолют. И с Него се хранят Старците, боговете и висшите същества. Който е вкусил от това Царство на Прасъстоянието, той вече не е човек. Той вече е същество, пътуващо към Прасъществото.

Що е Прасъстоянието? Великата Нероденост. Що е Великата Нероденост? Великата Наситеност. Тук Енергията на Чистотата е толкова наситена, че това е Древното Праизобилие. И всички, които са създали в себе си собствената си Безкрайност, те се хранят с Безкрайността на Неродения Хляб. Така Безкрайното храни Безкрайното чрез Тайната на Нерождението. А тези, които са изгубили Изначалното си отношение към Безкрайното, за тях е роден падналият хляб, роденият хляб.

Прасъстоянието е най-древната Храна, неизречената Храна. Някога в Древността животът е потекъл. След този живот и смъртта е потекла. Това са видоизменения на Прасъстоянието. Тук, при живота и смъртта, хлябът е сътворен, хлябът е изречен. Ако ние съумеем в тази сътвореност и изреченост да осъзнаем, че в тях тече прикритостта на Прасъстоянието, ние ще започнем да се докосваме все повече до Неизречения Хляб. И в него ще вкусваме нещо от Лъчите на Прасъстоянието.

Прасъстоянието е велика Храна, но то може да бъде и отрова за неподготвените. Кой е верният път към Неродения Хляб? Усърдие, молитва и благоговение. Усърдието е нашето старание, молитвата е нашето задължение, благоговението е нашата дълбина. Когато усърдието е събрало брашното и продуктите и когато молитвата ги е омесила, тогава се явява огънят на благоговението, който е опекъл хляба. Та казвам сега: Роден ли е този хляб или нероден? Казвам: Има хляб, който изглежда като роден, но той е Нероден. Как да различим истинския Хляб от другия? Мярката е в това, че другият хляб е роден от въображението и колкото да го ядем, той не може да ни нахрани. А истинският хляб е опечен от благоговението. Само на благоговението се дава да прекрачи в Прасъстоянието. Благоговението се храни с Безкрайността — Неизречения Хляб.

Прасъстоянието е Корен. Що е Корен? Скритостта. Коренът е Скритата Истина. Душа, която не е устремена към Корена, винаги ще бъде обгърната от ограничения. А душа, която е устремена към Истината, ще й бъде дадено да вкуси от Истината. А що е Истината? Тронът, върху който слиза и се утвърждава Прасъстоянието. Белегът, че човек е вкусил от тази Тайна, е в това, че човекът усърдно посвещава живота си на Бога и на Истината. Така Прасъстоянието израства незнайно и потайно в него.

Прасъстоянието е Скритост в Скритостта, Незнание в Незнанието, Неведомост в Неведомостта. Ти можеш да видиш този Корен, но не можеш да видиш Скритостта му. А Скритостта е, която движи този Корен. Прасъстоянието няма очи, но то вижда. Как можем да видим Прасъстоянието тогава? Можем ли да го видим с взор? Прасъстоянието няма взор, но ако то се взре в нас, ние вече го виждаме. Така то се запознава с нас. Може ли човекът да стигне до този взор, в който да се всели Прасъстоянието? Отдаденост, отдаденост, отдаденост — и Той, Абсолютът, ще превземе нашия взор. И ние ще прозрем Прасъстоянието Му, което е оная Скритост, освободена от световете. Прасъстоянието е състояние без светове. Ето къде сме били, преди да тръгнем на дългото странствуване.

Прасъстоянието не е нито сътворено, нито несътворено. То докосва сътвореното и несътвореното, за да ги насочи към себе си, но самото то не се нуждае нито от сътворени, нито от несътворени светове. Прасъстоянието пребивава в собствената си Мистерия. Прасъстоянието е мистериозният Скрит Корен. То е Корен в Корена в Корена в Корена.

Прасъстоянието може да се преживее чрез многобройни призовавания и по начин, който е напълно мистериозен. Това е чисто мистично преживяване отвъд духовността. След многобройните призовавания идва един момент, в който се отделя нещо от Прасъстоянието. И то достига и прониква в Скритостта на човека. То докосва Съкровения Център, Ядрото на човека и тогава човекът преживява мистично единството си с Нихара — Нищото. И тогава човекът осъзнава в себе си собствената си величествена Пълнота. Оттук нататък той осъзнава, че вече не е човек, а Свобода в Свободата и Мистерия в Мистерията. Така абсолютното предвечно Съвършенство го е приравнило към себе си.

Пътят към Прасъстоянието е Пътят на човека към самия себе си. По този Път в човека трябва да се самовъзродят трите Изначални сили. Те са смирението, устремът и вдъхновението. От смирението се заражда потайното възприемане. От устрема се заражда скритата пробивност. От вдъхновението се заражда узнаванието на неведомите потънкости на собствения ни вечен и безпределен Път. Всеки трябва да събере в себе си тези три древни сили. Смирението ще отведе човека при неговата майка — Любовта. Устремът ще отведе човека при неговия баща — Мъдростта. А вдъхновението ще отведе човека в Мистерията, която го е създала. Мистерията е, която ни открива Прасъстоянието.

Пътят към Прасъстоянието е самопробиване на себе си. В това самопробиване ние разкъсваме в себе си мрежите на световете. И така достигаме до истинската, древната Пратъкан. Тази Пратъкан е Мистерията — Великата Необяснимост. Тя има в себе си отвор, чрез който узнаваме Прасъстоянието. Ние трябва да движим себе си към Мистерията, а Мистерията е тази, която ще ни отключи Прасъстоянието. И ние ще заживеем в един абсолютно необясним свят. Този свят, без да е свят, е Място на Неизречимост и Неведома Пълнота. В това Място не се зараждат нито мисли, нито чувства, нито желания, защото тези неща са раждания, сътворявания. Всички велики същества никога не са се зараждали навън. Те дори и когато излязат навън, живеят в собственото си Нерождение. А техният древен вътрешен дом всякога се е наричал Хатама — Тишината. А не търсят ли всички тази Тишина?

Пътят към Прасъстоянието се образува от онова говорене, което прилича на Безмълвието, от онази чистота, която прилича на Извора и от онази Любов, която прилича на Неизменната Безкрайност. Който е разбрал това, той става магнит за Прасъстоянието.

Пътят към Прасъстоянието е Мистичен Път. Той е Път, който е скрит вътре в Пътя. Ако успееш по своя Път да познаеш Бога, тогава самият Бог ще ти открие Пътя в Пътя, или Потънкостите на твоя личен и скрит Път. Така Бог ще те заведе в Скритата Си част, която е наречена Абсолютът и която е Мястото на Прасъстоянието. И тогава Прасъстоянието става наша Храна.

Пътят към Прасъстоянието е особено отношение към Отсъствието. Колкото повече се очиства човек, толкова повече се увеличава Отсъствието. При най-голямото очистване човекът постига способността на Велико Отказание. Тука Висшето Аз, което е и Висшата Божественост в човека, се отказва от себе си пред Скритата Дълбочина на Истината. И тогава в човека се заражда Прасъстоянието.

Има богове паднали и има богове въздигнати. Боговете, които са паднали, са се вкопчили в своята Божественост и Прасъстоянието ги е изоставило, защото Абсолютът е поискал да им даде нещо повече от Божественост — Себе Си. Боговете, които не са паднали, са избрали Скритата Мистерия на Абсолюта. И така те са били въздигнати от Него. Те и досега живеят в Неговото Прасъстояние. Те се хранят с Мистерията на Прасъстоянието. А другите, които са станали хора, се хранят с илюзията на сътвореността.

Ние не познаваме своя Баща и своята Майка. Прасъстоянието е нашият Баща. Прабездната е нашата Майка. Когато познаем своя Баща и своята Майка, ние вече няма да бъдем облечени в човешкото естество и ние вече няма да сме ограничени от световете. Ние ще бъдем не човеци, а същества. И ще живеем не в светове, а в изобилието на Прасъстоянието. Това Прасъстояние е наречено Свободата. Другото му име е Древността, Величествената Древност.

В Прасъстоянието никога е нямало бреме. Прасъстоянието е Състояние на Безкрайна Лекота. В Прасъстоянието никога е нямало живот. Прасъстоянието е Състояние на Безкрайно съществувание. Тук, в това съществувание, човекът е облечен в квинтесенцията на Мистерията. Тук човекът е пречиста духовност, извор в самия себе си. Тук човекът не е обременен и облечен със стихиите на земята, водата, въздуха и огъня, защото те са обличание на бремето. Истинският човек е облечен в квинтесенцията и чрез нея той съществува в несъществуванието. И тук се намира образът и подобието на Изначалния човек. Образът му е Бог, а подобието му е Абсолютът. Образът му е Несътворението, а подобието му е Прасъстоянието. Това е Прадревният образ на човека, Прадревният Замисъл. Този Прадревен човек дори и боговете не го познават като Замисъл. Казано е: Богове сте. Но аз казвам: Човекът е по-дълбинен от боговете. И в това е Прамистерията. Но човекът трябва да разбули себе си.

Как ще обясниш Мистерията на Неведомото? И можеш ли да обясниш Мистерията на Неведомото? Защото тук всичко е заглъхнало. Няма глас, няма слово, няма време и безвремие. Няма живот, който го ограничава. Няма растеж, нито цветя. Няма очакване на пролет. Тук всичко е безкрайно. Тук всичко е дълбинно. Тук царува само едно — Древно Безмълвно Изумление, защото това е Абсолютната ни Родина. И тя е наречена Мистерия Неведома.

Има един Свръхреален свят. Той е изтъкан от Неведомост, Неведомост, Неведомост. Тук нямаш очи, а виждаш далечното. Тук нямаш уши, а чуваш скритото. Тук нямаш сърце, а целият трептиш в неизразимост. Ние сме родени от Мистерия и поради това вървим към нея. Тази Мистерия е нашият Корен. В тази Мистерия няма нищо. Не е ли Нищото нашата опора? Ето защо аз улових Безкрайността и съм изумен от собственото си величествено Незнание.

В тази Велика Мистерия няма нищо, освен Аариха, Аариха, Аариха — Скритост, Скритост, Скритост. В Скритост живее Величествената Истина. Що е Истината? Преизобилието на Мистерията вътре в нас. Истината е отломък от Праогън, който е слязъл от Абсолюта. Истината е Скала от Невидимата Планина на Абсолюта.

Който е познал Скалата, той иска да познае и цялата Планина. Който е познал Отломъка от Огъня, иска да познае Праогъня. Кой може да познае Праогъня? Само този, който се възкачва в Тайната на Безмълвието. Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат.

Всеки човек малко или много, бавно или бързо върви към своя Връх. И така явява се особен ден, когато човек, стигайки до този Връх, достига Изчезновение. Той вече е преобразен от Древността и самият той вече е станал Древност. И Древността го връща обратно към световете, защото той носи вече в себе си нещо, което може да води другите към Върха. Той може да ускорява техния път. Какво носи в себе си той? Древна Искра от Абсолюта. Никой не я вижда, но на който е дадено да я долови, тръгва на път към своята Древност. Що е Искрата? Мистична Есенция от Праскритостта на Абсолюта.

Съществува вглъбление в душата, вглъбление в духа и вглъбление в Искрата. Чрез велико вглъбление на Любовта душата може да достигне до Вечността. Чрез величествено вглъбление на Мъдростта духът може да достигне до Безкрайността. Но само на Искрата е дадено Правглъблението. То е наречено Махаваирия. Само чрез Махаваирия Искрата може да пробие Безкрайността и да се завърне мистериозно в своя Корен, защото тя е Корен от Корена, защото тя е Корен от Правглъблението. Когато Искрата се завърне там, животът й става превъзхождащ съществувание и несъществувание. Искрата става Прасъщност, Ослепителност, потопена във Върховната Ослепителност.

Съществува Вглъбление, съществува дълбинно Вглъбление и съществува Правглъбление. Посветените, Мъдреците и Мистиците са постигнали дълбинното Вглъбление. На Старците принадлежи Правглъблението. Правглъблението не е практика, то е Състоянието на Древност. То е предкосмичното Състояние на Несътвореност. И тук Старците плуват в Състоянието на Величествената Свобода. Тук, в това Древно Прасъстояние, няма светове, няма и търсене на Истината, защото тук всичко е погълнато. Правглъблението е постижение на Сияещия Хаос. Сияещият Хаос е името на Древната ни Родина, наречена Бездната.

Старецът е същество, което не живее във времето и вечността. Той може да посещава тези ограничения, но те не са неговата Родина. Старецът е същество, което върви от Безкрайност към Неведомост. И когато Старецът постигне Третата Неведомост, тогава той изчезва завинаги в Аромохор — Прасъществото. Когато Старецът стигне дотам да посвети Несъществуванието си на Аромохор, тогава идва миг от Безвремието и той от Извор става Източник. Изворът е Тайна, но това, което е текло в него, е Източникът. Дошло е време Изворът да изчезне и да се завърне в Източника си. Едно от най-величествените неща е, когато Изворът е изчезнал. Но къде е отишъл? Завърнал се е в Мистерията.

Това се случи в древните времена на Атлантида. Потопът разгръщаше своята сила. И видях хората, които умираха и в тялото си, и в съзнанието си, но видях и жреца в Храма на Орела. В това тежко време той беше изправен в Благоговение, а на лицето му грееше усмивка. И той сякаш нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух. Той гледаше спокойно в Орела и Орелът изля в него Величествената си Невъзмутимост. А жрецът тържествуваше. Той знаеше, че се завръща при своя Баща.

И помня случай от древната война в Атлантида. Беше странен случай, но Орелът ми даде да го прозра. По време на войната един пратуранец прободе Син на Орела и го прободе с копие в сърцето. И докато Синът на Орела умираше с чудна Невъзмутимост и усмивка, пратуранците наоколо бяха изумени, защото те нямаха такава усмивка срещу смъртта. И тогава в Невидимото Орелът ми каза: „Видя ли Моя Избран Син, когото изпитах?” И аз прозрях посланието на Орела. Копието беше пронизало сърцето на Сина, а Синът беше пронизал копието.

И случи се това в древна Атлантида. И той беше в тази лодка и в тази буря. И завързаха го враговете му с тежести и го хвърлиха от лодката. И той започна да потъва, а те се радваха. И наблюдавах Сина си с Любов и Вдъхновение, защото дълго го обучавах и той знаеше Пътя. И видях го как потъваше в своята Безкрайност, защото беше съумял да отвори Вратата към Дълбините си. После бурята погълна враговете, но нямаше къде да потънат, защото те нямаха ключ към Вратата. Те не познаваха Любовта и Великата Невъзмутимост. И нека ако Промисълът някога благоволи, да даде тези бедни души в ръцете ми, за да ги обуча на Безкрайност.

Що е Великата Невъзмутимост? Същественото при нея е, че малките трудности не те тревожат, големите трудности те забавляват, а най-тежките изпитания те задълбочават. А когато станеш толкова задълбочен в себе си, в своята Дълбина, тогава тя — Великата Невъзмутимост — е пуснала корен в тебе. И когато един човек я носи в себе си, той ухае на Безкрайност.

Когато се явят грижи, зарадвай се. Когато се явят трудности, усмихни се. Когато полетиш в пропаст, отключи Крилата си. Когато се насочиш към небесата, освободи Душата си. А когато срещнеш мрак, тържествувай в Духа си, защото Духът не вижда мрака, той вижда само Безкрая. Духът има само един поглед — погледът на Безкрая. А Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост.

Когато си окован във вериги, не виждаш ли свободата? Когато си завързан и потопен на дъното на морето, не виждаш ли звездите? Ако не виждаш свободата и ако не виждаш звездите, нямал си взор към Безкрая. Който има взор, вижда само Безкрая. Там, където има взор, се ражда Невъзмутимият Дух.

Когато всички са разтревожени отвън, ти тържествувай отвътре. Когато всичко е разтревожено вътре в тебе, ти тържествувай в Дълбините си. Що е Великата Невъзмутимост? Изкуство на Дълбините. Там, където е Дълбинното, няма смут, няма разрушение, защото човекът е стъпил на основанието на Великата Невъзмутимост.

Реката е неопределена, тя е търсач. Тя търси пътя си към океана. Тя знае пътя си, но е възмутима. Потокът е неопределен. Той следва пътя на своята радост. Той познава радостта, но е възмутим. Изворът е определен. Той е избрал Източника. Той е извървял пътя и е извървял радостта. И той вече не ги търси, защото е намерил нещо по-дълбоко. Той е открил Корена си във Великата Невъзмутимост. И сега в неговата Невъзмутимост сияят двете му ръце — Покоят и Тишината.

Случило се така, че един Учител си заминавал от този свят, а учениците били развълнувани и натъжени. Тогава Учителят казал: „Аз се завръщам в своя Дом”. А един от учениците попитал: „Кой е твоят Дом, Учителю?” Учителят отговорил: „Великата Невъзмутимост. А не е ли това другото име на Безкрайността?”

Така един Учител обучавал своя Син: Когато те обиждат, се усмихвай. Когато ти противоречат, се радвай. Когато ти изменят, бъди верен на собствената си Неизменност. Винаги прощавай всичко на другите, но към себе си бъди строг повелител. И дори тогава, ако те поставят на Голгота, ограби я и тържествувай. Така строим в себе си Великата Невъзмутимост. За Великата Невъзмутимост няма препятствия, защото преди тях е родена тя. Тя познава и владее пътя към себе си.

Има една Невъзмутимост, която не я докосва нито животът, нито смъртта, нито доброто, нито злото. Тази Невъзмутимост е произлязла от Тихия Център на Съкровената Същност. Тази Невъзмутимост сияе, но не блести.

Тишина има в морето. Тишина има в сърцето. Тишина има в изгрева. Тишина има и в залеза. Но най-дълбока Тишина има в Дълбинната Невъзмутимост, защото тя е открила Бащата на Тишината. И тя се явява Негово Откровение.

Сияят бури, усмихват се урагани, движат се нечувани сили, но Великата Невъзмутимост ги поглъща с усмивка. Бурята, ураганите и нечуваните сили когато се докоснат до Великата Невъзмутимост, те се преобразяват, защото Великото Нищо ги е докоснало.

Какво е Великата Невъзмутимост? Това е Великото Нищо, Великата Необятност. Какво можеш да сториш на Великата Необятност? Никога нищо не можеш да й сториш. Тя е Невъзмутима Необятност. Но едно нещо можеш да й сториш: можеш да й се преклониш с Благоговение и да чакаш тя да те направи свой Син и Дъщеря.

Там, в Скритостта на човека, навътре в неговата Духовност и още по-навътре, има Скрит Ефир, Скрита Праесенция. Който се домогне до нея, узнава правилното действие при всички условия на живота, защото тази велика Есенция предхожда събитията. Преди да е имало събития и явления, тя е била. Тя е Неявлението. Който е узнал Неявлението, става господар на явлението.

Дълбоко вътре в човека е скрито Древното правилно поведение. То е узрелият плод на Истината. То е изработено от Мистичния опит на човека. Който е посветил себе си на Истината, тя му дава Мистичен опит, тя го учи на себе си. Който действува с Истината, действува с Древното поведение. Древното поведение, това е излъчването на Истината. Кой може да противодействува на това?

Когато ние усърдно се молим и мислим за Великото Прасъщество, тогава ние вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия. С коя сила вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия? С дарената ни от Него Самия сила. Когато пристигнем в собствената си Безкрайност, узнаваме Древните си отношения към съществата и нещата. А когато придобием нещо от Скритата Мистерия, тогава узнаваме Древното си Ведение към Него Самия.

Когато узнаеш Вечността, ти познаваш себе си. Когато узнаеш Безкрайността, ти узнаваш Скритостта в себе си. От тези две неща се ражда правилното поведение. Това правилно поведение е двойно. Към Вечните същества е свещено, към Безкрайните е дълбинно. Ние се движим към Вечност и Безкрайност, за да стигнем най-накрая до Него Самия.

И ето що е Неведомост. Когато бъдеш призован от нея, да си ти самият, а пък да си изчезнал. Да познаваш себе си, а пък да си незнаещ. Да се простираш навсякъде, а пък да си неизчерпаем. Неведомостта е нашият Древен Баща. Тук съществата живеят в Него, скрити от погледа на световете. Тук всеки разбира, че Неведомостта е Пречудната Неизразимост.