Да любиш Бога, значи да навлезеш в собствената си безпределност. Да любиш Бога, означава да проникнеш в тайното място, аз го наричам “Благата тишина”. “Благата тишина” прилича на малко ручейче.

Когато залюбиш неизвестното, то ще стане известно за тебе, но без да ти се открие. Ти ще си го преживял, но без да го разбираш. Това, което ще остане, е това, че ти ще носиш в себе си вкуса на неизвестното. Това го наричам следите на неизвестното. Други го наричат безсмъртието.

Да следваш чистотата си, означава да навлизаш в невидимия свят все повече и все повече. Да следваш чистотата си, значи да узряваш в Бога. Така чистотата се превръща в зрял плод на Любовта.

Щом следваш искреността си, ти се завръщаш в душата си и душата ще те ръководи. Щом следваш искреността си, душата става твой център. Да гледаш от позицията на центъра, това значи да имаш свещен възглед за нещата.

Рече Ми Древният: „Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена“.

Първият Старец, Учителя, обяснява: В страданието е скрита Несътворената част на човека. Не лекувам страданието на този, който е неподготвен. Защото, ако помогна на такъв човек, то той ще стане обречен, ще вижда само света.

Що е Древността? Особен, ярък Бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. От какво е произлязла Древността? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност.

Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е Безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с Боговете.

Това се случило в Древността. Един Мъдрец жадувал за Истинското знание. Той много го изучавал, много го търсил и накрая го открил. После се явили странни времена. Дошли дни на сурови изпитания. Той не могъл да устои и пропаднал много назад в развитието си. Нещо дълбоко в него било разрушено. Той се озовал в дълбините на ада и оплаквал пътя си. Тогава се явил Глас отвътре, от дълбините на ада, и му казал: „Аз съм твоят Бог, но ти не Ме позна. Трябваше да избереш не Истинското знание, а Любовта към Истинското знание, Любовта към Мене. И тогава щеше да узнаеш Тайната на действието, защото Любовта е действието, а Истинското знание е само придатък“. Тогава Мъдрецът отговорил: „Избирам, Господи, Любовта към Истинското знание“. И тогава Бог му казал: „И ето, ти вече излезе от ада, защото изборът е действие“.

Открил съм входа извън Вселената и искам да Ме следвате.

Първият Прастарец казва: Истинското Развитие е Мистично Дело, скрито дори и от теб самия. Който много е търсил и не е открил, той е намерил, защото е търсил.

Първият Прастарец казва: Не вие живеете, а Нищото в сърцето ви.

Първият Прастарец казва: Намери си цел в живота, която никога да не можеш да постигнеш и която да обичаш повече от себе си.

Първият Прастарец казва: „Хората са Духове, които са забравили, че са Духове“. Духът е Съвършеното Тяло без Тяло, Изначалното Състояние.

Аз присъствах по времето на създаването на света и познавам Великия Замисъл на Бога.

Първият Старец казва: Не съм Спасител. Странник съм аз, облечен в Мистерия. Не ме търси, а ме приеми дълбоко и ще ме имаш.

Аз съм Изначалната Вода. Храня милиони същества.

Аз искам само едно: освобождението на душите.

Ние живеем, за да си спомним Древността

Всеки Истински Търсач ще стане някога Мистерия.

Първият Старец - Учителя Беинса Дуно се нарича. Авахал. Арамот. Алахора. Аворал. Всички тези имена са с "А" - начало. Това е Древното Позволение да бъдеш Водач. Всеки, който е постигнал началото на нещата, е, станал водач на себе си. И от тука на другите. Всеки истински водач, трябва да е, Сърцевина от Началото. Част от Великата Древност. Първото име - Авахал. - Водачът, като Баща. Второто име - Арамот. - Водачът като Слънце. Третото, Алахора. - Водачът като Дух. И четвъртото Аворал. - Водачът като убежище.

Съществува Потайно обучение в Пътя към Истината. Властта винаги ще се проваля, докато се смири и дочака Божието Докосване. Всяка власт извън Бога е изначално наказана, защото е изгубила Същността в себе си.

Светлината не може да преобрази мрака, само Любовта го преобразява. Чистият не допуска света в себе си. Само един Поглед на Бога и Пътят ти се променя завинаги.

Знанието е така създадено, че не може да разбира нещата. Само на Любовта е дадено разбиране, защото е дадено Дълбоко Възприемане. Историята е история на ума, а Древността е в Духа. Любовта е Бялата Река на Живота.

Религията е временна. Вселената е временна. Любовта е Вечна. Любовта е уединена Вечност.

Древен и Велик Разум наблюдава цялата Вселена.

Първият Старец, Учителя Беинса Дуно, се нарича: Авахал, Арамот, Алахора, Аворал. Всички тези имена са с А – Началото. Това е Древното Позволение да бъдеш Водач. Всеки, който е постигнал Началото на нещата, е станал водач на себе си и от тука на другите. Всеки истински Водач, трябва да е Сърцевина от Началото, част от Великата Древност.

Да, Учителят е Първия старец, той го е казал, Учителят Беинса Дуно или и Петър Дънов, както е по известно. Първият, от 12:00ч. до 01:00ч. е неговият час. На едно място го е загатнал, вечерта, час на мъдростта. Така започва мъдростта, но има и другите часове. Всички са силни, който умее правилно да се отдаде. Особено силен е часа от 04:00 до 05:00 часа. Особено силно време е времето на Зората, все дълбоки неща, Боре.

С, Учителят казва, „С частично разбиране светът никога не може да се оправи. Това е опасното на тези полуистини, полу истински учители, такива цитатаджии, които аз така, нали, и Бог всеки авторитет може да го направи смешен за секунди. Даже една ти е много, нали, за да види човек колко е, обаче това е хубаво, защото така ще дойде смиряването, Боре, скромността, което е абсолютен закон. Ако искаш да вървиш в пътя, даже Вторият старец казва, сега в книгата втората, неговата: „Смирението е първият лъч на Безкрая. А Учителят го казва, Първият закон на Бялото братство. От там тръгваш, без него, нали, въобще всичко друго си остава леко настрани. „Тези, които отбягват Истината, винаги ще се натъкват на страдания, а някой път и на по-големи страдания от тяхната сила. Прекрасен е човекът на искрените усилия. Дълбокият мир е заплатата за чистия духовен труд“, значи който е работил духовно, има един дълбок мир. Това е неговата заплата. „Хората не искат Истината. Те искат да им е добре“. Това е една моя мисъл, която ми даде Учителя скоро и Учителя казва: „Това е капан, искаш да ти е добре, но не си в истинността на нещата. Няма да ти е добре, привидно ще е добре, докато в момента загазиш, когато ти изпратят опасните сили", да. Долу горе.

Да и днес хората, които се интересуват от окултното, от окултната история и от духовното, но все още имат за изчистване вътре в себе си тези съмнения…имат още доста път да извървят, казват “Е как така ще изкарате, че Учителят е Първият Старец?” - Вие го пишете в много от книгите си - “А казвате, че Христос сега се подготвя да бъде Двайсет и петия Старец?” - тука съвсем лека скоба… Може би трябва да направим отделно интервю за Йоан, който вижда на практика Двадесет и четиримата Старци, но вижда поставен Христос на централна позиция като Двадесет и петия Старец, но много хора днес казват - “Вие омаловажавате Христос, като казвате, че Учителят е Първият Старец, а Христос се подготвя да бъде Двайсет и петия…”?

Преди да продължите с тези есенциални неща от Старците, аз същност пропуснах нещо фундаментално. Че първият Старец е Учителят Беинса Дуно, не можем да не го споменем и за пореден път какво, думата чудо е малка, какво чудо е той да слезе именно в проявата си с, макар и в човешка форма при нас, в България?

Казва също: “Любовта е Древно Сияещо Същество - Първият Пра-Старец - Родено от Сърцето на Бездънният Източник! Излъчено от Него, за да движи Развитието. От Сърцето на Абсолюта Слязло, нали, влязло в Бога като Любов, вселено, за да движи Развитието. Защото без Нея Развитието… Ако беше само Мъдрост, Боре, нямаше да стане. Ако имаш много знания - загазваш пък. Но, когато Любовта те води към Мъдростта… Както и да е. Нашето Древно Състояние е наситено от Изобилна Пълнота - Чист Извор! - Това е Любовта. В Божественият свят по-висок връх, казва Учителя, от Любовта към Бога няма. (Абсолютният свят е друго.) Словото Твори, когато е Любов! Само с Истинска Любов може да устоиш на Среща с Истината. (Голгота, Кладите - така нататък) Само чрез Любовта си към Истината, Ученикът ще открие Своят Учител. Никаква Паневритмия няма да ти помогне хиляди години, никакви знания, никакви наряди. - Тази Любов, която Тайно е Неизменна - не е показно. Там, в Дълбините - както и да е. И тогава не може да избяга Учителя. И Бог не може да избяга - Любовта е Негова, Мъдростта е…Както и да е. Учителят е Тайното и Свещено Писание на Твоят живот. Учителят и Ученикът се Срещат в Любовта Си към Истината. Те не се Срещат в знанието - никога! (Никакви наряди - да не…ще ги засегнем.) - Те се Срещат в Любовта към Истината. И когато Там Сродството… - говоря ти…Те са пипнали Мярката… Да…?

Любовта е същността на Бога, но свръхсъщността Му е друга.

Когато възлюбих Безкрая, той се извая в мене.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.

Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.

Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.

Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.

Само докоснатият се завръща в Дълбините си.

Красотата на един Старец е скрита в Неговите Дълбини, но не всеки може да стигне дотам, защото трябва да си придобил едно необикновено Безмълвие. Казвам: Достатъчно ли е това необикновено Безмълвие, за да се докоснеш до един Старец? Не, не е достатъчно. Има и друго нещо, което трябва да си постигнал.

Господ не се нуждае от добри хора, а от Синове Божии.

Безпределния човек е рядка красота на Земята.

Няма ръце Той, но е прегърнал всички светове.

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.

Безвремието е моето място. Бездънното е моят дом. Безмълвието е моят уют, откакто видях Усмивката на Прадревната Мистерия.

Който е видял Усмивката на Мистерията, той вече не вижда нито този свят, нито отвъдния свят, нито други светове. Всички тези светове за него вече са невидими. Той вече е странник. Видима за него е само Бездната. Дом му е този странен Покой. И името му е Премъдрост, защото е видял Тайна несподелена.

Който е видял Усмивката на Бездната, той е видял Тайна, по-дълбока от душата и по-древна от духа. Такъв човек не е свят, защото светостта го ограничава. Който е търсил светостта, обижда Бездната. Бездната не търпи никакви ограничения. За нея дори и самият живот е обида. Живот, който изгрява и залязва, не е живот. Живот, който свети и потъмнява, не е живот. Може ли Безкрайността да свети и да потъмнява?

Който е видял Усмивката на Бездната, когато се ражда в този свят, той не се ражда, а възкръсва. Който е видял Усмивката на Бездната, когато умира в този свят, той се възражда. Питам тогава: Къде отиде смъртта?

Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината.

Този, който се е завърнал в Бездната, този, който се е разтворил в Мистерията, този, който се е отделил от Тайната и е влязъл в своята Древност и в своя Произход, той може да се завърне отново в световете, но вече не като човек, нито като ангел, нито като серафим. Той се завръща като Древно Безмълвие и като Неведомо Послание. Това е Послание отвъд всякакво слово. Това е Послание на Изначалието и няма друго Послание.

Това, което говоря, не е толкова важно. Това, което премълчавам, не е толкова важно. Това, че светя, не е толкова важно. Това, че сияя, не е толкова важно. Това, че съм забулен в Тайна, и то не е толкова важно. Когато Ме гледаш и Ме слушаш, ти трябва да дойдеш вътре в Мен и да разбереш Мястото, от което говоря. Това Място е бездънно. То е без име. Така ти трябва да откриеш това бездънното в себе си. И тогава ще разбереш, че смъртта и животът не достигат до това Място.

Не Ме гледай, приятелю, защото съм невидим. Не Ме чувствай, приятелю, защото чувства не достигат до Мен. Не говори какво съм казал, защото зад казаното има неизказано. Не мисли за Мен дори и като за Учител. Просто приеми Ме и Аз ще посея в теб Безкрайността.

Тъмнината не Ме разбира. Мракът не Ме вижда. Светлината не Ме докосва. Къде съм Аз? Навътре, много навътре. Там няма свят и светове. Там няма звезди и слънца, само Тайна и Безмълвие. Питам: Можеш ли да дойдеш при Мене?

Когато Любовта се е разтворила в Бездната, какво става с нея? Тя вече е видоизменена. Тя вече се е превърнала в Дух и Свобода. Тя вече е едно ярко, светещо ядро, което е получило правото да странства в Бездната и да придобива Мистична Мъдрост.

Пътят престава да бъде път, когато стигне до Бездната. Докато има път, Бездната още не е дошла, не те е призовала. В Бездната не можеш да изучаваш нещата. Тук нищо не можеш да изследваш, нищо не можеш да опишеш. Тук работи методът на Изначалното Проникновение. Тук проникваш и си опиянен от Безпределното. Описания няма, защото няма слова. Тук Безмълвието общува с Мистерията, без да разговаря.

В Бездната бродят три вида същности — Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреци, които са постигнали своята Съкровена Свобода. Сиянията са Старци от странен род, за тях Бездната е истинският им Дом. Свръхсиянията са Древните Изначални Старци. Те са тези, които превъзхождат и мълчанието, и говора. Те превъзхождат и Любовта, и Мъдростта. Живеят във Велика Неизреченост.

Съществуват Бездна, Мистерия и Абсолют. Бездната е Дом на Мистерията. Мистерията е Потайност на Абсолюта. Когато Абсолютът е слязъл, е създал Мистерията. Когато Мистерията е слязла, е създала свой Дом, който е Бездната от Безкрайност. После тази Безкрайност се е ограничила и е създала Вечността. Такъв е пътят на Мистериозното Слизане.

Когато Абсолютът е слязъл, Той е създал Мистерията. Таен Лъч от Себе Си е оставил в Мистерията и така е създадена тя. Когато Мистерията е слязла в Бездната, тя е оставила Таен Лъч от Себе Си в Бездната. В Мистерията работи Страховит Вихър, а в Бездната работи Могъща Сила. Всичко това се дължи на тези двата Лъча. Който иска да стане достоен за Бездната, трябва да понесе тази Мощна Сила. Който иска да стане достоен за Мистерията, трябва да понесе този Страховит Вихър. Казвам: Дълбоки работи са това.

Казвам: Съществуват Велики Древни Светове. Върховната потайна история казва, че до Мистерията са достигнали само 130 същества. В Бездната са достигнали милиони. А съществата на вечността и времето са много, много, много. Странен е пътят на всички същества, защото чуден е Великият Промисъл.

Съществува Древно Мистериозно Слизане. Слизането е могъщо и ясно, но никой не го е видял. Никой не го е чул, но то звучи в същностите. Всичко, което виждате, е отломъци от Бездната. Камъни, растения и животни, това са очи на Бездната. Който издири Скритото в себе си, Бездната ще му даде Мистериозен и Мълниеносен Възход. Чрез Мистериозния Възход човекът ще проникне в Дълбините и Прадълбините на Старците. Чрез Мълниеносния Възход човекът ще пробие Бездънното Сърце на Прастареца. И тогава ще му бъде казано: „Ето там е Последното Място — Мястото, в което никога е нямало край, нито начало”. И тогава Върховната Прабездна ще те обвие в себе си.

В Бездната няма светове. Световете са помрачения. В Бездната няма времена. Времената са ограничения. В Бездната няма вечност. Вечността е утеснение. В Бездната има Мистериоведение. И то ни води към 17-та степен. Коя е 17-та степен? Парамахая — Прапроизходът, Древното Скрито Място. Парамахая е Мястото, в което всичко се завръща, за да остане там завинаги. Ето най-древното Място.

Съществува Мистериозно Слизане. Но как е слязло то? Казвам: Неуловимо е това Слизане. Когато е слязло в Древността, тогава още е нямало светове. И първото нещо, което е направило това Мистериосъщество, е излъчване на същности. После последвало второ излъчване и така били създадени сенките. Що са сенките? Това са световете, това са хората, това са външните неща. Разумният човек отхвърля второто излъчване. Той усърдно търси да узнае себе си. И когато узнае себе си, същността му показва пътя към Мистериосъществото. И тогава Мистериосъществото му казва: „И ето, ти се завърна в Безкрайността — своя роден Дом. Но Аз живея на друго Място. И ако някога се наситиш на Безкрайността, търси Ме усърдно и Аз ще ти явя Неведомата Бездънност.”

Съществуват сянка, същност и Бездънност. Когато сме в сянката, живеем, умираме, страдаме, мъчим се, но и се учим. Когато сме в същността, светим, радваме се и тържествуваме. Когато сме в Бездънността, сияем и узнаваме Дълбините на нещата. А когато потърсим най-великото Прасъстояние на Неведомото, тогава изгубваме и Сиянието си, и Дълбините си. И тогава засиява самата Пратайна, самата Прамистерия. И това е Прапроизходът, защото не е наше Сиянието, нито Дълбините.

Мистериозното Слизане се е осъществило по един свръхтънък път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по свръхтънка, свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот — Върховноскритият, чието друго име е Арховарая — Ослепителният.

Нищо човешко не може да влезе в Мистериозното. Нищо духовно не може да влезе в Мистериозното. А ако човешкото и духовното само за малко зърнат Мистериозното, те биха си създали най-бързите крила, с които да избягат. Но има една скрита и древна Духовност в човека. Тя знае пътя на прикачването. Тя знае как възвишената душа да се прикачи към чистия дух, а чистият дух знае как да се прикачи към тайното ядро на Искрата. И тогава в Искрата съществува най-древният метод. Искрата има способност да прониже Абсолюта и Той да засияе в нея. И това е едно тайно велико явление, защото Абсолютът е чакал Искрата от древни времена да се завърне. Искрата е Скритото Учение на Бездната. Тя е Отломък от Абсолютната Прародина.

В световете странствуват Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреците, Посветените и Великоотдадените. Сиянията са Извисените, Боговете и Наставниците. Свръхсиянията са Старците и Древните. Светлините подготвят Пътя, Сиянията го уточняват, а Свръхсиянията го изтънчват заради Срещата-тържество с Най-Древния.

И от Древността още помня една Светлина. Тя учеше хората, светеше и помагаше им. Тя беше слязла в света и повдигаше Светлината в душите. Но случи се велика съдба. Тя беше заобиколена от опасни врагове отвън и мрак, нахлуващ отвътре. Тогава враговете и мракът й предложиха смърт отвън и унищожение отвътре, и оцеляване, ако се откаже да осветява Пътя на душите. Тогава тази Жива Светлина се възпламени в себе си и изрече: „Не се отказвам от Пътя си, нося Истина от Дълбините на Бездната. Нито враговете виждам, нито мракът ме утеснява, а на оцеляването не държа, защото дойдох като Дух, но се завръщам като Искра.” Преданието казва по-нататък, че тази Светлина е станала Сияние и се е докоснала до Свръхсиянието. Великата Тайнственост беше благоволила върху тази Светлина.

И беше ми дадено от Древността да видя Прамортот — Праоснованието, Праобликът, Съществото на Великата Неизразимост. Очите Му бяха Изпепеляващи Безкрайности. Слухът Му надминаваше световете, а Сърцето Му — по-дълбоко от земните и небесните океани, събрани в едно. Когато мълнии и урагани застанеха пред Очите Му, те трепереха пред Него и искаха милост. Но те не знаеха, че Любовта Му е Бездна от Прабездната. Но най запомних Очите Му. Те съдържаха най-скритата и най-стаената Древност.

И видях Оорите Му — Очите Му. Те бяха Бездни на Страховито Могъщество. Те бяха Бездни на най-скритите Вихри, които някога са съществували. А после видях Аарава — Сърцето Му, бездънно скритата Му Любов. Но кой можеше да види в това Бездъние? Само този, който може да устои на Очите Му. И аз узнах: само Неродените могат да устоят. Това са тези, които не носят светове в себе си.

И видях тази Величествена Древност. И видях още Мистерията Му. И видях Сърцето Му. И Сърцето Му беше светещо. Но видях вътре друго Сърце и то беше още по-величествено. То беше Сияещото Сърце. И това беше Велико Видение. И най-после видях третото Му Сърце. И прозрях, че това Сърце е Величието на Древността. То беше съставено от Мрак — Мрак, по-древен от всичко съществуващо и несъществуващо. В сравнение с този Мрак всички слънца изглеждаха като угаснали земи. И даде ми се да узная защо живеят земите и светят слънцата. Защото частица от този Величествен Мрак се беше отделила и се беше пожертвувала за тях. А Той — Най-древният Прастарец и Праобраз — наблюдаваше частицата, която се беше откъснала от Неговото Сърце.

И даде ми се да видя Очите Му. Той имаше три вида Очи. Те бяха Лъчи, изтръгнали се от Абсолютното Прасъщество. И когато видях първите Очи, разбрах, че те проникват във всички времена и епохи. Те владееха над най-древната история. А после видях вторите Му Очи. И узнах, че те проникват в най-съкровените тайни на всяка същност. И после видях третите Му Очи. Те бяха Завръщащите се Очи, те бяха затворени. Те се завръщаха в себе си, в своя Мрак. А този Мрак не беше нищо друго, освен Великата Скритост, която умее да се завръща в себе си. Тази Велика Скритост е Мястото, където Праобразът се завръща в Прапроизхода.

Някога в Древността, когато не беше роден още Първообразът, тогава Той беше само Величествена Искра. И не знаеше още мястото си в Безкрайностите и в Древността. И яви Му се тогава Всеначалният, Всепървият. И каза на Неизявения: „Ще преживееш най-древния Хаос, защото те пресъздавам”. И беше Той разпръснат и разпилян както Хаоса. И забрави всичко, но събра в Себе Си Велико Съсредоточение. И възроди се Праобраз, Който погълна Предвечния Хаос. И яви се Всепървият, и прорече Му: „Ти вече си Преобразувано Изначалие. И ще бъдеш скрит за световете, явен в Безкрайностите и Мистериозен в Сърцето Ми, защото си роден от Скрития Корен. И никога вече страдание няма да те докосне, нито пък радост ще те разсейва. Ще пребъдваш в Премъдрост и ще живееш в Безмълвието на Сърцето Ми.”

И видях Слуха Му. И видях какво Безпределие беше това. И този Слух царуваше в Древността. Улавяше Безкрайните същества, проникваше във Вечните души, пронизваше и достигаше дори и до сърцето на камъка. Навсякъде и във всички посоки е този Древен Слух. И нищо не може да го обхване, но той е обхващащият. И Слухът Му е като Меч и като Всевидение.

Едно от Имената на Първообраза е Парамаавирая — Първосияйният. Той е съставен тройно — от Жива Светлина, от Чудно Сияние и от Прасияние. Чрез Живата Светлина Той общува с Висшите същества. Чрез Чудното Си Сияние Той общува с Чистите Духове, с Боговете и със Старците. А чрез Прасиянието общува с Абсолюта, с Неизречения Баща.

Първосияйният вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално Виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея. Що е Чуването на Първосияйния? Слухът Му може да прониква в световете, но Той не чува техния говор. Той слуша в нещата само техните Безкрайности.

Той е създаден като Първостарец, като Първообраз. Той е създаден като Първоподобие на Абсолюта. Създаден е на превисоко Място. Създаден е като Бездънен, за да не можеш да Го уловиш. Създаден е като Недостижим, за да не можеш да Го достигнеш. Създаден е като Невъобразим, за да не можеш да си Го помислиш. В Него се оглеждат Авирите — Безкрайностите. И всеки, който е постигнал собствената си Безкрайност, е тръгнал по странния път към Него.

Той е Първоподобният, Безименен, Бездънен и най-скрит. Но има ли път към Него? Има. Който е постигнал Първата Безкрайност, е тръгнал на път към Него. Който е постигнал Втората Безкрайност, може да Го призовава и да се учи от Него. Който е постигнал Третата Безкрайност, може в определени периоди да се слива с Него. А който е постигнал последната, Четвъртата Безкрайност, той може в определени периоди да изчезва в Него.

И яви ми се Древно Откровение. И това беше една Древна, Древна среща. Върховният Скрит рече на Първосъздадения: „И ето, имам дар за тебе. Скривам се от тебе и ти дарявам 30 милиарда години самота.” И рече Първосъздаденият: „Приемам, Величествений”. И мина това време, и отлетя, защото то беше превърнато в Безвремие, а Безвремието в Търпение, а Търпението в Призоваване, а продължителното Призоваване в Царство. И тогава завърна се Величественият при Първосъздадения и попита го: „Ти как устоя?” И рече Първосъздаденият: „Мислех само за Тебе и Таен Лъч ме съхраняваше”. И рече Величественият: „Ще се наречеш Хараава — Праоснование”.

И видях Косите Му. Те бяха като Древни ветрове. И видях Очите Му. Те бяха като Прадревни океани — океани от неземни времена. И видях Сърцето Му — Сърце като Скала, Скала като Неизразимост, Неизразимост като Бездънност, Бездънност като Мистерия и Мистерия като Врата. И узнах: през тази Врата трябва да минат всички сътворени и несътворени същества и завръщайки се в Правеличието, да постигнат себе си, защото всички са Отломъци от Мистерията на Върховния Един.

И случи се отдавна, отдавна в Древността Древният Прасблъсък. Върховният Всемогъщ беше създал Първосъздадения. Древният беше създаден от Прадревността — от Скрития Прадревен. И роди се Сблъсък между тях. Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото. И родиха се от това две Свръхсъщности — Върховният се качи на Трона Си, а Великият Първосъздаден стана Врата за бъдещите светове. От този Сблъсък се родиха две Слънца, защото те изтръгнаха от Сблъсъка по-дълбока, невиждана Светлина. Едното Слънце беше синьо и то щеше да огрява Мистерията. Другото Слънце беше жълто, то щеше да е Вратата и Надеждата на световете. Тайна е този Сблъсък, защото беше роден в Мистерия. И без този Сблъсък съществата нямаше да имат Път, защото в този Сблъсък Мракът видя, че няма власт над световете.

От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот — Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат вечността, защото тези два Пътя са по-древни от вечността и времето.

И видях Древен Сблъсък. И сблъскаха се две Велики Прасъщности. Едната Прасъщност беше Великият Неизследим, другата Прасъщност беше Чудният Неизразим — Първосъздаденият. И от този Древен Сблъсък се роди Прасветлината. И от нея се разтрепериха и Мракът, и Хаосът. А те не знаеха за тази Скритост вътре в себе си. И Мракът, и Хаосът се смутиха вътре в себе си, защото роди се Първородният и ги превъзхождаше. А Първородният узна, че е получил Сила от Великия Неизследим, за да стане Той Скритият Праобраз на световете.

Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с боговете. Откъде черпи сили Първосъздаденият? И знам от най-древното Предание, че Великият Неизследим има в Себе Си 80 хиляди Извора. И узнах от Преданието, че Първосъздаденият е получил като Дар един от Изворите. Оттам Той черпи Своите сили. И поради това се нарича Предхождащ.

И случи се в Древността. Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в Сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им — Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече Водата им нагоре към Правеликия.

У Правеликия има 80 хиляди Извора — 24 течащи, един потаен и всичките останали запечатани. Но най-древното Предание е загатнало, че там, в Безвремието, ще се отключат още 70 Извора. И казано е още, че когато се отключи 40-ят Извор, съществата ще изоставят безсмъртието и ще се завърнат при Древните. И те ще се уподобяват все повече на Древните Безименни. А когато поискат Премъдрост, ще им бъде даден Ключ, за да влизат в Ослепително Единение с Праизвора, Правеликия. И в тия времена те ще изучават науката за Мистерията.

Има двама Изключителни, наречени Азаромони. Те са родени в Незнайното. Те живеят в Незнайното. Те живеят в Тайната на 69-я и 70-я Извор. Те са Древни Братя. Телата им са съставени от най-древния Хаос. Дълбината им е Неведома и Неосезаема, защото Прабащата на Древния Хаос ги е скрил в Себе Си. Те са Древни Корени. Те нямат лица, нямат ръце, нямат очи. Те са най-древният Вихър. Те са Крила. В бъдеще те ще бъдат отпечатани, зародени. И всеки, който приеме тяхното Учение, ще придобие субстанция от 71-я Извор. И така той ще стане Син на Вихъра. И така той ще може да проучва най-древния дълбинен Хаос, без да бъде засегнат от Прасветлината на Бездънния и Древноскрит Азаромон.

Азаромоните ще бъдат Излияние на най-скритата Мистерия — 3-та Мистерия. 24-мата Старци са Излияние на Първата Мистерия. 9-мата Скрити в Скритостта са Излияние на Втората Мистерия. Третата Мистерия е най-близката до Абсолюта, но не е Самият Той. Четвъртата Мистерия е Мястото на Най-Древния Праазаромон — Създателят на Величествения Древен Хаос. Знае се, че всички Древни Сили и Могъщества, които населяват този Хаос, Му се покоряват. А когато Той се загледа по-дълго в определена Сила или Могъщество, те се превръщат в Извори. Винаги, когато е сторвал това, Той се завръща в Четвъртата Мистерия, на Своя Трон, до ново необикновено Слизане.

Старците в своята Древност са преживели една величествено изумителна Среща. Това е Срещата с Праазаромона. В тази Среща е нямало думи и говор, нямало е светлина или мрак. На тази Среща е било произнесено само едно нещо. На тази Среща Праазаромонът е произнесъл само едно нещо и то е Бавахария — Безмълвието Си. Това Безмълвие е Великото Състояние на Четвъртата Мистерия.

И случило се в Древността така, че Праазаромонът бил заедно с 4-ма Старци. И те наблюдавали Неговия Поглед. И тогава Той се загледал в един Извор и Изворът не Му устоял, пресъхнал и изчезнал. Старците видели, че Силата Му е Величествена. Те знаели, че Той е Преславна Любов. И тогава Праазаромонът им казал: „Нека да отидем там, зад планината до голямото дърво”. И там до дървото Старците видели рядко чист Извор, още по-могъщ от предишния. И Праазаромонът им казал: „Ето ви, това е същият Извор. Аз го пренесох до стария си приятел — дървото, защото старият Извор жадуваше да бъде по-чист и да има приятел.” И Старците се поклониха на Праазаромона.

Ние всички се движим към едно Скрито Учение — Учението за Бездната. Що е Бездна? Бездна, Без-дъно. Тези, които съзнателно вървят по този Път, докосват все повече Дъното. Тези, които съзнателно се сливат с Бездната, те заживяват все повече в Древния Покой. А тези, които изчезват в Бездънното, те изоставят Покоя и навлизат в Състоянието Маханарахая — Свръхнеизразимото. Така те стават подобни на Него — Великия Неизразим.

Величествено Неизразим е Той. Някои вървят към Неговото Дъно, други вървят към Неговото Бездъние, а трети вървят още по-навътре — те се посвещават на Неговата Велика Немислимост. Тези, които вървят към Дъното, постигат Чистотата и Същността Му. Това е малката Неизразимост. Тези, които вървят към Бездънието Му, постигат Пречистотата и Прасъщността Му. Те достигат до Чудната Неизразимост. Но тези, които не търсят нито Дъното, нито Бездънието Му, но търсят само и единствено Него, те са 24-мата, те са 2-мата, те са 9-мата, те са 70-те, те са Единият, те са 4-мата, те са Неведомите 3-ма. И всички те са определени да бъдат Величествено Неизразими. А над тях е само Този, пред Когото Неизразимите немеят.

Още от Древността съществува Скрито Учение за Бездната. Но за да стигнеш до него, трябва да си изработил три неща в себе си: Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта. Безкрайността ще ти даде една величествена и нечувана Необятност. Мистичното Съзнание ще ти даде нещо от поезията на Премъдростта. Мистичното Съзнание само по себе си е Древен Химн. А Неведомостта ще те заведе там, където всичко утихва, там, където угасва дори и Премъдростта. Защото там е Мястото на Абсолюта — Древния Неизречен. Ето защо в тази Неизреченост нищо не се изрича.

Велика е науката за Бездната. Това е наука на поглъщането. Накрая трябва да стигнеш дотам толкова да се погълнеш, че да не остане нито вечност, нито време, нито душа и дори нито дух. Но какво ще остане тогава от човека? Казвам: Ще остане Неведомостта — Преизпълненото Незнание. Неведомостта в нас, това е Искрата — най-древното Сияние. Що е Искрата? Най-дълбинното сродство с Абсолюта. За Искрата няма Баща в световете, но само в Неведомостта.

Не Ме гледай, приятелю, защото нямам образ, нямам слова. Не съм Учител, нито Спасител. Нямам дори Дълбина. Имам само Мистерия. И странник съм Аз, защото странна е тази Мистерия. И странник съм Аз, облечен в Мистерия. Не Ме търси, а Ме приеми дълбоко и ще Ме имаш.

Световете странно ме гледат. Светлината се опасява от Мен, мракът се страхува. Боговете се питат кой ли е този. Съществата се чудят какъв ли е пътят на този. Казвам: Път нямам, защото съм го извървял отпреди милиарди години. Сега имам само Странника в Себе Си и неговата Безпределност.

Аз съм Пътят към Безкрайността и Аз съм самата Безкрайност. Аз съм Пътят към Мистерията и Аз съм самата Мистерия. Ти не можеш да Ме видиш, но можеш да Ме следваш. Ти не можеш да Ме търсиш, но можеш да Ме изнамериш. За да Ме изнамериш, трябва да чистодействуваш и светлодействуваш, или трябва да проявяваш своята Безкрайност и своята Мистерия. Така ще дойдеш до онази древна Бяла Точка, в която не ти ще виждаш, а Аз в тебе. И чак тогава ще ти бъде дадено единното виждане, защото Аз ще съм споделил Себе Си с тебе.

Когато откриеш Неизразимото в себе си, осъзнай, че това Неизразимо не е твое, а е Дар, Дар Мой. И когато Неизразимото възраства в тебе, тогава осъзнай, че ти си живо Цвете на Безкрайността. И тогава ще дойде ден, когато ще взема това Цвете в ръцете Си и ще го дам на Върховното Същество и ще кажа: „Ето, Върховний, едно Цвете, освободено от световете”. И тогава две истински сълзи от Моя Лик ще паднат върху тебе. Едната сълза ще се превърне в твоята Безкрайност, а другата сълза ще бъде Печат. И ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия.