Пътувай дълбоко навътре, докато стигнеш до онова място, в което да се намериш. Ето, това е твоята Вечност. Но това са външните Корени. После пътувай още по-надълбоко навътре. Така трябва да стигнеш до мястото, в което да не можеш да се откриеш. Щом не можеш да се откриеш и щом няма и следа от тебе, тогава Безмълвната Мистерия те е докоснала. Ето къде се намират твоите истински Корени.

Всеки, който живее в този свят, се е провалил. Той няма Корени. Всеки, който живее в другия свят, се е отклонил. Той няма Корени. Човекът, който има Корени, живее в дълбините на своя Дух. Тук Духът му е Коренът, а Плодът на този Корен е Безмълвната Пълнота.

Ние не живеем чрез живота. Ние не умираме чрез смъртта. Животът и смъртта са само две врати на диханието. Ние имаме потаен Корен преди диханието, а диханието е само наш слуга.

Светът е говорене, а отвъдният свят е мълчание. Говорене и мълчание — ето два ненужни свята. В говоренето човек се проваля, в мълчанието се разсейва. Това са все външни корени, външни сили на живота. И когато дойде бурята, друга развързана сила, тогава тези хора не устояват. Друго нещо е човекът, който познава Произхода си. Пред него бурята се прекланя и му казва: „ Ти си от друг род, нямам власт над тебе”.

Има дълбоко Безмълвие, има и тайно Безмълвие. Чрез дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците.

Който е стигнал до мълчанието, той е придобил разумност. Коренът на мълчанието е разумността. Който е стигнал до дълбоко Безмълвие, той е придобил Вечност. Коренът на дълбокото Безмълвие е Вечността. Който е постигнал тайното Безмълвие, той е придобил Безкрайността. Коренът на тайното Безмълвие е Безкрайността.

Когато познаеш себе си, Вечността става твой дом. Когато Вечността стане твой дом, ти си се завърнал в Безмълвието на Безсмъртието. Който е заживял в това Безмълвно Безсмъртие, вече Бог е неговият Учител.

Реката тече, океанът диша, птиците летят, въздухът се движи, слънцето грее, облаците светят. Но аз съм свободен. Аз съм извън всичко това.

Силният стремеж постига Безсмъртието. Силният стремеж постига Вечността. Мощното вдъхновение постига дълбините на Духа. Мощното вдъхновение отваря вратата към Безкрайността. Вечността е малкият ни Корен, Безкрайността е големият ни Корен. Вечността е нашият Път, Безкрайността е нашата Древност.

Лошият е погубен. Добрият е надяващ се. Разумният е пробуден. Мъдрият е истинен. Премъдрият е незнаен.

Всичко, което живее, умира. Всичко, което умира, се ражда отново в живота. Само незнайният нито умира, нито се ражда. Незнайният не държи нито на живота, нито на смъртта. Незнайният държи на Безкрайността.

Бог е далече за тези, които не Го познават. Бог е близо за тези, които Го усещат. Но за тези, които Го познават, Бог е Незнаен. Така те живеят чрез Неговата Незнайност. Тайната на живота е скрита в Незнайното.

Животът храни смъртта, а смъртта храни живота. Незнайното храни Безкрайността. Който е призован от Безкрайността, той е свободен. Тази свобода няма име, защото принадлежи на Нероденото.

Дъждът слиза и вали. Реката тече и шумоли. Океанът е обширен и спокоен. Всички те идват с причина. Но откъде идва скритият Извор? Той идва от Незнайността. Той идва без причина. Той е дошъл по закона на необятната свобода и поради това водата му е най-желана, защото който пие от Извора, пие от Незнайността. Изворът означава да внесеш в себе си нещо от Незнайността.

Дълбоко, дълбоко навътре в нас светят небеса, но не това е Коренът. Дълбоко, дълбоко навътре в нас свети светлина, но не това е Коренът. Дълбоко, дълбоко навътре в нас гори и сияе Прасветлина. Не е наша тя. Тя е на Древния Корен. Ако искаме да я придобием, тя ще ни изостави. Ако искаме да й служим, тя ще гори завинаги в нас и ние ще вървим от Мъдрост към Премъдрост.

Всеки, който иска да придобие ярка Светлина и мощно Сияние за себе си, и всеки, който работи усърдно върху себе си, за да ги придобие, той ще угасне. Такава беше прастарата съдба в древността на Луцифер. Посланието на Древния Корен беше да не използваш тази светлина за себе си, а да я използваш за служене на Древния Корен.

Твоите нечисти действия са саморазрушение. Твоите благородни действия са само една жалка украса. Твоите чисти действия са шум в Тишината на Древния Корен. Каквито и действия да правиш, ако ти нямаш Древния Корен в себе си, то тези действия ще изработят в тебе твоите собствени заблуждения. А когато имаш Древния Корен в себе си, тогава и с действия, и без действия всичко е на място, защото тогава участва Древният Корен.

Когато Древният Корен превърне вятъра в могъщ разрушител и звяр, тогава можем ли да питаме защо така духа вятърът. Напразно е всяко питане, защото всичко, което се разрушава, не е служило на Древния Корен, а на себе си. Всяко Негово мощно действие е очистващо. Ако не бяха разрушенията, няма кой да ни очисти отвътре. И тогава ние бихме развалили Вечността. Разрушенията съхраняват Вечността.

Пътят е велик, когато е насочен изцяло в дълбините навътре. И когато човек познае своя Древен Корен и заживее в него, той може вече да се върне обратно по пътя навън и да разкрие Тайната на Произхода. Но дали хората ще понесат Сиянието на Древния Корен?

Лисицата е постигнала провала на хитростта. Заекът е постигнал бързината на страха. Костенурката е постигнала тайната на дълголетието. Но защо ми са лисицата, заекът и костенурката, когато познавам Тайната на Орела?

Има живот, живот и живот. Първият живот е този в света — беден и смъртен. Вторият живот е в отвъдното — забулен и отнесен. Третият живот е живот вечен и несътворен. Той е живот в Свещеното. Той е живот в Бога. Но аз зная за скрит живот, който е извън тези три живота.

Има Древни Същества. Наречени са Старците. Тези Старци са извън сътворения и несътворения свят. Те са извън обяснимото и необяснимото. Те са Семена на Прадревния Корен, наречен Бездната. Те рядко посещават световете. Тяхната Мистерия е в това, че когато Вечността подготви Мъдреците си и своите си Достойни същества, тогава ще се яви Премъдростта на Древните Старци. И това ще бъде Премъдрост от Прадревния Корен. Това ще бъдат Отломъци от Мистерията на Най-Скрития от Скритите, наречен Абсолютът.

Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като непознаваем и неизчерпаем. Този, който е неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става непознаваем в себе си, защото Корените са непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения. Корените превъзхождат всяко разбиране.

Коренът е потайна Реалност. Ти виждаш слънцето, но не виждаш Корена му. Колкото по-неразбираема е тази Реалност, толкова по-висша е тя. Всъщност Коренът е Предвечното, а то е Основанието на Царството Божие. Коренът е Същност в самата себе си, а не в световете и сътворенията. Творението и сътворенията виждат плодовете, но не знаят, че Коренът е тайният Плод — първично чистият Плод.

Великите Старци се хранят с Най-Древното Дърво — Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция — Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна — вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен. Ето мястото на Древния Праеликсир. Когато Коренът е излязъл навън като плод, той е обеднял, защото е поискал да радва хората, но този, който тръгне от плода към Корена, той ще забогатее с Безкрайност и Преизобилие.

Коренът е неописуем. Не можеш да го опишеш. Той живее в Нищото. Коренът няма качества, няма ограничения. Без качества е и затова е непостижим. Качествата се постигат, но Нищото е непостижимо. Коренът превъзхожда всичко и остава скрит. Коренът не обитава външното. Той е скрит в Дълбината си, понеже е възлюбил Незнайното. Знайното е за външното, за цветовете и плодовете. Цветовете и плодовете се нуждаят от светлина и озаряване. Коренът няма нужда нито от светлина, нито от озаряване. Той е богат отвътре.

Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство. От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя си остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои. Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.

Безкрайното е създало вечността и безсмъртието. Вечността трябва да се заслужи чрез Голгота. На Голгота трябва да изгрее безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице — Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето безсмъртие, защото Мракът е озарен — явява се Тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори.

Истинският Търсач притежава в себе си неудържимо Вдъхновение, а това Вдъхновение е запалил се Вечен Пламък — Пламък, докоснат от Мистерията. И търсенето става вече нова съдба, защото Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението е изследовател на скрити неща. Вдъхновението прониква в непристъпни места — там, където стремежът не достига. Вдъхновението е Древен Поток — Поток от Пламък, който пробива скали и тъмни води, защото във Вдъхновението е заработил онзи Дух, който е преди Сътворението. Вдъхновението е пътят към Необятното в живота. То изоставя всички познати светове и се насочва към Непознатото и Безкрайното.

Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число. Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.

Нашият чуден дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, духът знае, че е бедно. Духът търси вечно и всякога обогатяване и затова му е необходима Мъдростта, защото в нея е Ключът. За духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, духът не знае. Но той знае, че този скрит, премъдър Праразум е негов Древен Баща и той жадува само за това търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо.

Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.

Коренът превъзхожда външното и затова остава скрит в Нищото. Коренът общува единствено със своята Непознаваемост. За Корена цветовете и плодовете са само външни отражения. Коренът не обитава външния космос. Той е от друг свят, скрит свят. Коренът е скрит, за да го търсим и когато го намерим, ще разберем, че той е смисълът, Истинният Плод. Всеки трябва да извиси силите си в Незнайното, за да се срещне със своя Корен и за да не го узнае. Но срещата става най-великото явление за търсещия, защото той се преобразява.

Коренът живее в Мрак, но превъзхожда Мрака. Що е плодът? Лъчезарно излизане на Корена навън, но плодът се ражда и угасва, а Коренът е траен, защото той се е вкоренил в Нищото. Навън е плодът му, навътре е Тайната му. Плодът се дава, но Коренът остава скрит. Той храни само Избраните. За плода може да се знае много, но Коренът е избрал Скритостта. Коренът е неизразимата част на плода. Коренът живее в царството на своята Скрита Чистота. Непознаваема е красотата му. Удивителна е яснотата му. Цветовете окапват, плодът изгнива, Коренът е Достоен.

Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и космоса. Той служи на Безкрая. Той сияе, защото владее умението на Постоянната Жертва. Истинският Служител на Най-Древния не е човек. Той е Свещена Бездна. Той е съзрял Най-Древния, от което е произлязло Безкрайното му Служене.

Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния.

Всеки Път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра — Тишината. Алмейра сама по себе си е висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни, Неродени Същества. Алмейра е Дихание отвъд диханието.

Който е придобил Алмейра, той има в себе си най-могъщата Крепост. Който е познал Алмейра, неговата Вода тече нагоре към Планината, а не надолу към низините. Алмейра е Всесилна Скритост. Тя раздава Безкрайност и плиска Мистични Лъчи. Когато духът на смъртта се е срещнал с Алмейра, е обезумял от нейното Величие, защото смъртта разбрала, че Алмейра е Кръв на Най-Скрития.

Алмейра е Врата към Скритостта. Тези, които не познават Тишината, живеят в мрак — неосветен мрак. И непознаващи себе си, те са се превърнали в призраци. Алмейра слиза като Милост върху своите Избрани. Тя им дава нещото, което е отвъд Словото. Тя им дава нещо от Тайната на Присъствието. Тайна Всесилна, Тайна има в Тишината.

В Безкрайното се намират мистично родените. Безкрайното ги е целунало със себе си и те вече нямат начало, нямат край. Има степени на Безкрайното и в една от степените на Безкрайното има Древно и Незнайно Слово — Слово, което не може да се изрече дори и като Шепот.

Произходът е Тайнствен Древен Корен, Неуловим Корен, Същност без Същност. Който е преживял Произхода в Древността и Мистерията на Корена, той вече не е нито човек, нито ангел, нито бог. Той става Незнайна Земя — Земя, която не съществува, но е по-реална от всяко съществувание. Този Произход е Неизвестното Съкровище. Той в най-дълбоката Си част се крие дори и от Пустотата.

Произходът е обвит в Мистерия. Произходът е скрит в Място Недостъпно. Ако някой поиска напълно да разбере своя Произход, постига несъществувание и не успява да открие своя Произход. В Произхода изчезваш, но не разбираш Тайната Му и Мистерията Му. Що е Мистерията? Двойна Тайна.

Злото угасва в Тишината. И ако ти имаш тази Тишина в себе си, ти имаш Кът Вечен и Дом Безкраен. Тишината в нас е Древният прекрасен свят. В Тишината ние узнаваме Бога. Тишината разкрива Тайни, без да открива самата себе си. В Тишината израстват Свещените неща, а угасват земните неща.

Тишината е Мечът. Мечът е скритата сила на Тишината. Който има този Меч в себе си, е бездънен. Кой може тогава да го улови и да го докосне? Тишината е името на Древността. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството. Тази степен превъзхожда Божествения свят и боговете.