Това зло, което го има в света - и за което говорих скоро и в Търново, и ще има и книга по този въпрос - Луцифер… Тъй като Луцифер няма воля: Бог го превръща в Луцифер, Бог го превръща в Сатана - това зло е изключително, нарича се Благословеното зло. При това зло може да имаш болка, да мислиш, да чувстваш - има развитие… При онова зло, което е заключено извън Вселената, няма такива неща… Тука може да страдаш, да се мъчиш, но има развитие. След време ще говоря и за другото зло - то е преди историята на расите; Вторият Старец много, много дълбоко го обяснява. Но това е друга тема… Точно този Старец - Вторият, казва се Азавот Махария - той е слязъл в Атлантида и е обучавал Безупречните: не средните, не воините, а най-дълбоките Същества. Той е един от тези - от рода на Мелхиседек. Той е обучавал на много дълбоки нива тези напреднали Толтеки в седма и осма степен, които са като Христос и Буда. Що се отнася до динозаврите, крокодилите, най-отровните змии - това са микроскопични останки от Древното зло. Те са толкоз мънички, че просто за тях даже не си струва да се говори, но те произлизат от там…

Това зло, което има в света – и за което говорих скоро и в Търново, и ще има и книга по този въпрос – Луцифер… Тъй като Луцифер няма воля: Бог го превръща в Луцифер, Бог го превръща в Сатана – това зло е изключително, нарича се „Благословеното зло“. При това зло може да имаш болка, да мислиш, да чувстваш – има развитие... При онова Зло, което е заключено извън Вселената, няма такива неща… Тука може да страдаш, да се мъчиш, но има развитие. След време ще говоря и за другото Зло – то е преди историята на расите; Вторият Старец много, много дълбоко го обяснява. Но това е друга тема... Точно този Старец – Вторият, казва се Азавот Махария – той е слязъл в Атлантида и е обучавал Безупречните: не средните, не воините, а най-дълбоките Същества. Той е един от тези – от рода на Мелхиседек. Той е обучавал на много дълбоки нива тези напреднали Толтеки седма и осма степен, които са като Христос и Буда. Що се отнася до динозаврите, крокодилите, най-отровните змии – това са микроскопични останки от Древното зло. Те са толкоз мънички, че просто за тях даже не си струва да се говори, но те произлизат от там. (Както и да е!)

От милиони години хората все питат що е това мрак. Зло ли е мракът? Има ли замисъл в мрака? Има ли тайна в мрака? Може ли мракът да даде откровение за себе си? И има ли такива същества, които са проникнали в него и отвъд него? Всичко това е Тайнство и то е свързано с тайната на Втория Старец и неговите около 160 000 Мъдреци. За този Старец пряко не може да се говори, нито за Пътя на тази древна Черна ложа, защото човечеството от незапомнени времена живее в пелени и умира в пелени, без да се е изтръгнало от мрака. Тук ще ви изнеса само малък откъс от забулената книга “Сияещият Мрак”. В нея е казано: “В Мрака е скрит най-великият Замисъл. Много висши ангелски йерархии не са могли да изтръгнат тайната му. Мракът е част от Мистерията на древното себепознание. Този, който е обичал живота си, не го е познал. Този, който е обичал смъртта си, го е изпуснал. Този, който е обичал народа си, е останал отдалечен. Този, който е обичал семейството си, е останал заблуден. Този, който е вярвал в отвъдното, е останал излъган. Но този, който е обичал Истината повече от себе си и повече от всичко друго, той е проникнал дълбоко и отвъд завесата на Мрака.” Какво е разбрал той и как отговаря той на въпроса, що е мракът. Ето част от отговора, който ни разкрива забулената книга: “Мракът е скалата, която само посветените в Истината разрушават. Мракът е това, което ни дарява онова, което наричаме собствената ни изначална Светлина. Мракът е най-забуленото лице на Светлината. Само достойните могат да изтръгнат този Праобраз”. Що е Мракът? Старецът отговаря: Безкрайната Любов. Но тя е дадена само на посветените. За тях Мракът е светещ.

Да съумееш да пробиеш мрака, значи да отидеш отвъд всичко сътворено. Да се освободиш от всичко сътворено, значи да видиш безпределността. Тази безпределност никога е нямала име. Нашият дух може да живее реално само в тази безпределност.

Отиди отвъд своето знание, защото знанието е сянка. Отиди отвъд света, защото светът е илюзия. Отиди отвъд смъртта, защото смъртта е заблуждение. Отиди отвъд живота, защото има тайна, по-дълбока от живота. Да отидеш отвъд всичко това, значи да си призован от безпределността.

Да озариш безмълвието си, това означава да познаеш собствената си тайна. Това означава да познаеш тайната на Ахор — Духа. Това е нещо далечно, нещо древно.Това е нещото, което е по-дълбоко от себе си, нещото, което съществата трябва да открият.

Да осъзнаеш Ахор, значи да заличиш световете. Световете са ограничения. Да осъзнаеш Ахор, значи да заличиш земята, водата, въздуха и огъня. Да осъзнаеш Ахор, значи да прекрачиш 13-те небеса. В Ахор е заключено тайнството, наречено свобода.

Да бъдеш себе си, значи да си свободен от световете. Кой е свободен? Само този, който се е завърнал в древното място. Кое е това древно място. То е наречено Матамира — Тишината. Живата духовност живее само в Матамира.

Стихията, това е най-тънката степен на нашето развитие. Това е напълно пречистената и овладяна енергия. Това е завръщане в собствения ни дух, в собствената ни древност. Само нашият древен дух може да отключи вратата на Тишината. Само нашият древен дух може да понесе срещата с бездната.

Ти никога не си се раждал и не си умирал. Ти само си се обличал в тела и си ги изоставял, защото си нероден. Бъди нероден, защото роденото е склонно към смърт, а нероденото е склонно към вечност и безпределност. Нероденото живее в мъдра Тишина.

Човекът е стена, чистият Дух е врата. Бъди врата, за да можеш да преминеш през себе си. Бъди врата, за да можеш да се освободиш от себе си. Ако си останеш човек, ще си останеш стена. Но ако станеш врата, ще можеш да прекосяваш световете.

Истината е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Дълбокото е безмълвно, бъди и ти безмълвен. Бездната е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Всичко истинско е безмълвно. Дори и когато истинският човек говори, той говори чрез безмълвието. Безмълвието му е по-силно от думите му.

Древният Дух ни докосва като чисто съзнание. Тайната ни докосва като чисто съзнание. Любовта ни докосва като чисто съзнание. Чистото съзнание е син и дъщеря на безпределността.

Незнайното е ценно. Всичко онова, което може да се узнае, губи цената си. Затова търси само незнайното. Да търсиш вечно незнайното, това означава вечно да се обогатяваш.

Да обожествиш своето уединение, значи да вървиш към своята вечност. Да обожествиш своето уединение, значи да откриеш вечното разнообразие в себе си. Да обожествиш своето уединение, това значи да се върнеш в своя Произход. Ние произхождаме от Безпределността.

Кой е неуловим? Неуловим е скромният, тихият, овладелият себе си човек. На неуловимия центърът е скрит. Той не се вижда. Кой е уловим? Гордият, шумният, тревожният. Той не владее себе си. Бъди неуловим е завръщане в своя център.

Блаженият е извънвременен. Блаженият е извън света. Блаженият е блажен, защото е видял душата си. Блаженият е победил времето, превъзмогнал света, преодолял смъртта. Блаженият е заживял в душата си, а тя е самата вечност.

Да бъдеш Огън, значи да осъзнаваш, че си произлязъл от Древния етерен Огън. Във всички храмове на света се пали огън. Този огън ни напомня за нашия произход. Ние сме Древен Огън. Нашето сърце гори като Огън, нашите очи светят като Огън, нашата душа е изтъкана от Огън. Ние трябва да осъзнаем, че сме Огън.

Ние сме Искра предвечна, слязла в света. Тази Искра ще премине през страданията на света, за да мине през великия опит на света и да самовъзкреси себе си.

Не познавай себе си, за да не се ограничиш. Не познавай себе си, но люби себе си. Който люби себе си, придобива своята Безпределност. В Безпределността няма нищо за познаване. Безпределността е името на свободата.

В неуловимостта този свят те изпуска. В неуловимостта другият свят не може да те види. Само грубото може да бъде уловено, докато тънкото е неуловимо — то минава през прохода на световете. Само тънкото се завръща в своята родина — Безпределността.

Океанът поглъща всичко в себе си. Океанът поглъща доброто и злото. Великата душа на човека, това е океанът от Безпределност. Човекът е произлязъл от океана. Океанът е дълбочина. Океанът е стихия. Океанът е идея. Океанът е идея на Безпределността. Океанът е умаленото име на Безпределността.

Истинският човек не прилича нито на другите, нито на себе си. Истинският човек прилича само на тайната в себе си. Истинският човек има само един образ. Това е чистият образ на Безпределността.

Изработи си такава любов, която никой не може да нарани. Изработи си такова познание, което никой не може да уязви. Изработи си такава свобода, която никой не може да ти отнеме. Който люби Безпределността, тя ще направи всичко това за него.

Щом обичаш този свят, ти имаш дъно. Щом обичаш другия свят, ти имаш дъно. Щом разбираш нещата, ти имаш дъно. Щом не разбираш нещата, ти имаш дъно. Но ако станеш безпределен, къде е дъното тогава?

Който люби като Безпределността, в него няма радост и скръб. Който люби като Безпределността, в него няма щастие и нещастие. Който люби като Безпределността, в него няма живот и смърт. Който люби като Безпределността, в него има само Дух и Огън, Истина и Свобода.

Молитвата отстранява времето. Молитвата въвежда във Вечността. Молитвата води към Безпределността. Молитвата съгражда моста към Безпределността. Когато молитвата извърши своето, тя се превръща в Покоя на Безпределността.

Не бъди бряг. Единият бряг е единият свят, другият бряг е другият свят. Не се обвързвай с двата бряга. Бъди река, която тече между бреговете и се слива със своя океан. Реката, това е твоят дух. А океанът символизира древната, мистична Безпределност.

Бъди жесток със своите недостатъци, превърни ги в светлина. Бъди жесток със своите слабости, превърни ги в топлина. Бъди жесток със своите добродетели. Превърни ги в самата Любов. Добродетелите са ограничения, а Любовта е Безпределност.

Истинският търсач търси и никога не намира. Който намери, ограничава собствената си Безпределност. Истинският търсач дори и когато намери, продължава да търси. Който постоянно търси, постоянно се обновява, постоянно се обожествява. Постоянното търсене е постоянно намиране. Какво намира истинският търсач? Той намира само едно нещо: Харматая — Непостижимостта. Ето защо той познава себе си, защото той се опознава безпределно.

Бъди сляп за злото, защото злото е действие на скрития Бог. Бъди сляп за злото, защото злото е мечът на Истината. Бъди сляп за злото, защото злото е строгата сила на Бога. Който е сляп за злото, той вижда навсякъде Бог и Божията сила и Бог израства в него. Да виждаш постоянно Бога, това значи Бог да расте в теб безпределно.

Животът и смъртта са ограничения. Щастието и нещастието са ограничения. Радостта и скръбта са ограничения. Тялото, чувствата и мисълта са ограничения. Само Духът живее, само Духът сияе в мистичната Безпределност.

Ако болестта нападне смирения човек, тя няма да може да се вкорени в него. Ако здравето нападне смирения човек, то няма да може да се вкорени в него. Ако животът нападне смирения човек, той няма да може да се вкорени в него. Истински смиреният човек живее на дълбоко място. С едната си ръка той е уловил безсмъртието, а с другата си ръка — неизразимата Безпределност.

Пламъкът дали гори или се намира в невидимото, той е вечно тук. Пламъкът символизира същността на човека. А същността е неуязвима, защото тя е Безпределност от Безпределността. Пламъкът е състояние на нашата Безпределна същност.

Тишината е могъща, тя поглъща всички звуци. Който е постигнал своята тишина, той е станал неуязвим. Който е постигнал своята тишина, той става неизмерим. Тихата същност е неуязвима и неизмерима, защото е част от Безпределността.

Любовта е мечът, който прониква в небесата. Любовта е мечът, който прониква в Истината и узнава същността. Любовта прониква в сърцето на нещата. Любовта прониква в нещата, но тя живее отвъд тях, в Безпределността.

Отдай се на постоянството и то ще се превърне в твоя водач. Отдай се на постоянството и то ще те заведе във вечността. Отдай се на постоянството и то ще те заведе в тайнството на Безпределността. Постоянството е велик учител.

Който съумее да стане лек, той започва да странствува в безвремието. Той разкъсва веригите на времето. Той живее в безпределното — мястото на свободата. Който е придобил тежест, той е заключен с веригите на времето. Лекотата е името на духовността.

Пътят се движи във водата, прониква в земята, странствува във въздуха. Пътят лети през небесата. Пътят пронизва времето, живее във вечността, но храни себе си от Безпределността. Пътят е съставен от най-чистия пламък. Този пламък е скрит от нашия поглед, но достойното сърце го вижда.

Бъди смъртен, за да познаеш тайната на живота. Бъди смъртен, за да осъзнаеш безсмъртието. Някога си бил безсмъртен и си станал смъртен. Сега бъди смъртен, за да станеш безсмъртен. Когато си влязъл в живота, ти си станал смъртен. Сега трябва да влезеш в смъртта, да я проникнеш и да си върнеш безсмъртието. Животът е едно умиране, а смъртта е едно оживяване.

Разруши всичките си неразумни желания. Разруши всичките си сенки, които са скрити в тебе. Желанията са привързаностите, сенките са заблужденията. Когато ги разрушиш, в теб ще заблести Истината.

Вдълбочаването е мястото, в което се отстранява светът. При голямото вдълбочаване се отстранява и другият свят. Когато влезеш много дълбоко в себе си, остава само едно нещо — Сиянието. Истината е сияеща. Всеки, който е познал Истината, става сияещ. Това е произходът на човека.

Който е твърд в Бога, разрушава стената между себе си и Бога. Тази стена е съставена от плътен мрак. Но който е твърд в Бога, я разрушава. Когато твърд човек е поставен на клада, той превръща кладата в храм. Той запалва твърдостта в себе си и отстранявайки кладата, се завръща в произхода си.

Добрият човек не е умеещ. Лошият човек не е умеещ. Изкусният не е умеещ. Любящият е умеещ. Ето защо Тайната приема любящия и го поставя в голям мрак. Ако адът те постави в своя мрак, ти ще бъдеш разрушен. Но когато Тайната те взима в своите ръце, тя те поставя в своя мрак, който те пречиства и те превръща в слънце и вечност.

Ефирът, това е първичният въздух. Но човекът се е отделил от ефира и е станал вторичен въздух. Този въздух като се сгъсти, става буря, събаря дървета по пътя си. Ето защо трябва да станеш лек като ефира. Упражнявай се в лекота, за да се изтръгнеш от ветровете на времето. В лекотата на ефира е царството на безвремието, докато всичко тежко е погълнато от времето.

Светът е беден в сравнение с нашата Древност. Вселената е бедна в сравнение с нашата дълбочина. Ние сме по-дълбоки от света и от вселената. Дълбоко в нашата собствена същност ние сме вечни и безпределни. Всеки, който съумее да разруши времето, се завръща в собствената си Древност.

Не общувай с времето. Времето е едно ограничение на съзнанието. Не общувай със света. Светът е едно ограничение на съзнанието. Общувай с Дълбочината в себе си, общувай с Истината в себе си и тогава ще познаеш себе си и Тайната, която превъзхожда всичко.

Ако вложиш търпението в себе си, тъмнината вече не може да ти вреди, а светлината не може да те разсейва. Търпението образува Вечността в човека. Търпението е велик преобразувател.

Колкото повече се посветиш на изучаване на невидимото, толкова повече в теб се образува скритото око. Това око съумява да види Бога и безвремието и заживява в тях. Който е изработил това око в себе си, той изоставя света и заживява в Безвремието.

Тревожи се ти, който си излязъл от Истината. Тревожи се ти, който си напуснал Истината. Извън Истината всичко, което правиш, е илюзия. Всички практики, всички начинания, всички дейности и всички разговори са илюзия. Ти си загубил същественото, приятелю от света. По пътя на чистото и мъдро Слово можеш да се завърнеш в Истината. Самото Слово е тайнственият път.

Не те питам какво практикуваш, а унищожил ли си мрака. Да не си унищожил мрака, а да практикуваш много неща, всичко това е мъртво дело. Който е унищожил мрака, е човек от безвремието и той носи в себе си малкия белег. Този белег е мярката, че мракът е унищожен и отвън, и отвътре. Този белег е Харима Нарата — означава постоянната радост. Такъв човек има по една усмивка за всяка трудност и за смъртта също има една хубава усмивка.

Тайнственият човек не живее нито в този свят, нито в онзи свят. Той не живее нито за този, нито за онзи свят. Той знае, че те са паднали, поучителни светове. Той не живее нито за злото, нито за добруването на хората. И в добруването, и в злото светът си остава заспал. Как действува тайнственият човек? Като тайнството — просто, любящо, мъдро и неузнаваемо.

Вътре в човека има скрит бял вихър, предвечен и неуязвим. Той е съставен от динамиката на първичната сила. Този вихър е самото чисто и бяло съзнание на човека — първичното съзнание.Този вихър е ключът на човека. Насочвай го срещу всяка трудност. Ако всяка птица, която е в клетката на времето, узнаеше името на белия вихър и ако повтаряше: “Искам свобода, свобода!”, вратите на клетката щяха да бъдат скоро отворени.

Да преминеш през себе си, означава да пробиеш времето. Да преминеш през себе си, значи да отидеш отвъд отвъдното. Времето, това е смъртта. Животът, това е вечността. Но твоят дух е по-дълбок от смъртта и от живота. Смъртта е земно време, животът е духовно време, а твоят дух е Безвремие.

Как действува Мистерията? Просто, ясно и тъмно. Хората разбират простото и ясното, но не разбират, че тъмното е скрита яснота. Който е разбрал тъмното, е узнал скритото. Тъмното действува по повеля на съкровеното. Който е узнал тъмното, той е узнал Безвремието. Тъмното е по-дълбоко от ясните неща. Тъмното е по-висша степен на ясното.

Докато не си придобил себе си, не се радвай на нищо, дори и да ти подарят звездите, дори и да ти подарят рая. Първо придобий Истината, защото тя е твоето собствено ядро. Тогава няма да развалиш рая и няма да помрачиш звездите. Без да си придобил себе си, лесно ще превърнеш радостта в скръб и рая в ад. А когато си придобил себе си, скръбта ще заблести и адът ще засияе.

Човекът е човек, защото е неплодородна земя. Човекът е човек, защото е пустинна земя. Що е неплодородна земя? Непознаването на Любовта. Що е пустинна земя? Непознаването на Истината. Когато човек възприеме Любовта и Истината, тогава човекът ще познае своето истинско богатство. Това е неродеността. Нероденото е плодородно, нероденото е оазис.

Не откликвай на злото и то ще стои зад вратата. Който умее да не откликва, разхлабва и отстранява влиянията на злото от себе си. Да умееш да не откликваш, е наука на Безвремието. Който откликва, той бива покоряван от злото и в ума си, и във въображението. Не откликвай означава: не приемай. Това е метод на разумната душа.

Когато победиш себе си, злото ще престане да съществува. Докато злото възниква от тебе, ти си негов слуга. Ето защо животът във времето е борба срещу собственото ни зло. Злото е същество от времето. А който е победил себе си, става същество на Безвремието и Вечността. Борбата със себе си е процес на издирване на Безвремието. Безвремието е нашата свобода.

Това съзнание е един особен опит, който се придобива във вътрешността на Тайната. Тайната на живота е съкровена. Който влезе в нея, той разрушава временното. Временното, това е личното, илюзорното. В своето мистично съзнание човек става съкровен. Той става без време, без илюзия. Заживял е в Древността, заживял е в мистичното си съзнание.

Смисълът е роден отвъд добро и зло. Смисълът е отвъд всяко човешко разбиране. Смисълът на живота е скрит в мрак. Който мине правилно през този мрак, той засиява и изоставя всички човешки пътища. За другите мракът е грабител. Той ограбва дори малката им светлинка. Смисълът е в това, което сияе, а то е неземно.

Как е създал Невъобразимият Свръхдревен съществата? Мистериозно и странно са създадени съществата. Изначалните Старци са създадени от Мистерия и Истина. Независимите Старци са създадени от Мистерия и Дълбина. Боговете са създадени от Мистерия и Безмълвие. Синовете са създадени от Мистерия и Светлина. Демоните са създадени от Тайна и тъмнина. Мъдреците са създадени от Тайна и Път. Човеците са създадени от падение и възход. Тези човеци, които са избрали безпътието, се пресъздават в падение и сянка. Тези човеци, които са избрали Пътя, се пресъздават във възход и завръщане в своя Учител.

Сиянието е Есенция на Мистерията. То е нещо Древно, излъчено в Мистерията. Това Сияние е било Първото Излъчване на Абсолюта в Мистериозната Древност. Тогава това Сияние е нямало още име. По-късно е било наречено Любов. Това Сияние е било нещо от Ядрото на Абсолюта, от Сърцето на Абсолюта.

На Богочовека, Първичния човек, е било дадено да види всички образи в себе си и той се влюбил в светлината – защото тя, като се представяла, заблестяла пред него. И така човекът загубил Сиянието, то се скрило – така както изгревът е изгубил своето начало, Зората, и сега все изгрява, но трябва да залязва.

Зората е Древната Единна Цялост, Началието, а изгревът е поискал свобода и е слязъл надолу, за да се учи. Съществата в изгрева са много радостни, но те са изгубили нещо от Единната Мистична Цялост. И тези същества много пъти ще изгряват и залязват, докато се върнат в Зората – Праединното Мистериозно Начало.

Тишината е в Единство с Мистерията, но Мистерията я превъзхожда, както Зората превъзхожда изгрева и залеза.

Някога Тишината е била Единна в себе си, била е Цялата в себе си, но по-късно тя се разделила на Безмълвие и мълчание. Безмълвието е по-близко до Сърцето на Тишината от мълчанието.

Ако мълчанието е мъдро, то става извисено, но ако мълчанието не е чисто, то става падение в себе си. В сътворения свят се цени животът, в Несътворения се цени Дълбинното Виждане.

Мистерията ражда само Неродени неща – без начало и без край. Но и родените, и Неродените никога няма да познаят Любовта, защото тя е Преобразувана Мистерия. Тишината се прекланя пред Мистерията, а Мистерията – пред Абсолюта.

Животът казва: Неразбраната болка е отрова, разбраната става Път към Еликсира.

Отровата в змията не е отрова, а скрит силен демон. Неговото ухапване е отрова, а змията е само изпълнител.

Писанията са без значение, ако не си съвпаднеш с Истината.

Само в Истинския Живот злото е поразено. Истинският Живот е по-дълбок от Тайното Знание.

Твоята съдба е дадена, за да откриеш Истината и Мистерията.

Наблюдавай кой живее в твоето сърце и в твоето съзнание.

Чистотата в тебе създава твоята Сила.

Има само един успех в света и извън него – когато си заживял в Сърцето на Бога и когато си чул Тишината.

Пътят минава през голяма Тъмнина, за да бъде тя осветена от твоя Дух и от твоята Тишина.

Когато се провалиш в живота, кажи си: „Аз Ти вярвам, Господи, защото всичко е Твой Замисъл“.

Благодарността е Осветяваща Същност и затова Благодарността променя Пътя.

Ако човекът има Благодарност, той ще освети Пътя си.

Твоите обстоятелства в живота са най-хубавите за тебе, но ако търсиш своя Чист Път.

Няма нужда от промяна на света. Иска се само Живот в Бога.

Завърни се в себе си и Тайната ще те погледне.

В Мрака е скрито най-древното Око.

Ако Мракът те обгърне, пронижи го, защото ти си Древен меч.

Който не е овладял себе си, не може да получи пътя си.

Щом си извън Истината, всичко, което практикуваш, е илюзорно.

Ако човек има постоянна радост, мракът е унищожен завинаги.

Вселената е бедна в сравнение с нашата дълбочина, в сравнение с нашата древност. Ние имаме радост, която вселената не познава.

Там, където се говори истинно, израства радостта.

Никога не притежавай нещо от вселената, защото ще изгубиш радостта си.

Ако човек има постоянна радост, мракът е унищожен завинаги.

Ако не си придобил Истината, не се радвай дори и да ти подарят рая, защото той ще стане твоят ад.

Съществата на Благородството са Опората на света.

Благородните светът отдавна ги чака.

Ако Истината те е избрала, и Благородството те е избрало.

Благородството е Чисто Действие на Истината.

Благородният човек твори Истина, а не добро.

Благородството позволява само на Любовта да влезе в него.