Обикновеният човек изхожда единствено от собствената си представа за това какво е абстрактът. Например вътрешната същност на човека, или нека кажем – основната първопричина, представляват за него абстрактите. Или да вземем нещо не чак толкова загадъчно, каквото са характерът, волята, смелостта, достойнството, честта. Духът, разбира се, може да бъде характеризиран и с всички тези думи. И най-объркващото е, че духът е всичко това и в същото време нито едно от тях.

За един магьосник абстрактът е нещо без аналог в човешкия свят.

Безмълвното познание е нещо, което всички ние имаме, нещо, което напълно владее, напълно познава всичко. Но то не може да мисли, следователно не може да говори за онова, което знае. Магьосниците вярват, че когато човек осъзнае, че знае, и поиска да притежава съзнание за онова, което знае, той загубва от поглед това, което е знаел. Това безмълвно познание, което ти не можеш да облечеш в слова, е разбира се, намерението – духът, абстрактът. Грешката на човека е била, че е искал да го познае направо – очи в очи, както е свикнал да опознава ежедневието си. И колкото повече го преследвал в бясното си желание, толкова по-ефимерно и недоловимо ставало то.

Нагуалът примамва събирателната точка да се премести, като помага да се разбие огледалото на себеотразяването. Но дотук свършват нагуалските възможности. Истинският тласкач е духът, абстрактът – нещо, което не може да бъде видяно или пипнато, нещо, което изглежда не съществува, но въпреки това... го има. Затова магьосниците казват, че събирателната точка се премества от само себе си, или пък че я премества нагуалът. Нагуалът, в качеството си на проводник на абстракта, има правото чрез действията си да бъде изразител на духа.

Превърни всичко в това, което то действително е: абстрактът, духът, нагуалът. Тук няма магьосничество, няма зли сили, няма дяволи и вампири. Има само възприемане.