Премъдрият Дионисий (по принцип се знае за него, че има пет книги, всъщност има тринадесет, но може да има и повече) е много загадъчен, много мистичен и странно скрит от всички видове изследователи (става въпрос за тези, които работят в четвърто тяло). Той е живял в първи век след Христос и той е великият учител на мистичното християнство, наричан още от светците святият отец. Изключително мощен авторитет за тези светци, висша абстрактност, признат от много светци и от някои, които са се докоснали до него чрез любов. Освен това е голям гностик. Казва:

Отречеността е това място, където човекът по милост може да стане това, което Бог се явява (има степени на отреченост), това, което Бог се явява по Своето естество. И самата отреченост е естество предвечно — тогава, когато не си бил още сътворен, тогава ти си бил отречен. Когато си бил още идея в тайната на Бога, тогава си бил абстрактност.

Казвал съм ви, че Майстер Екхарт се вдъхновявал от него. Дионисий Ареопагит — великият Дионисий, съзерцателят на Древното, изключителен, мощен авторитет, висша абстрактност; голям мистичен Учител във времето на началното християнство; но като цяло, почти цялото християнство не го познава. Обикновено го препоръчват светци, един кръг от светци, които също много малко го познават, но всякога за важни неща се обръщат към него. Включително Кирил и Методий смятат, че това е огромен авторитет. Малко говорят за него, по някакъв начин са се пазели. Дионисий е таен гностичен Учител. Тъй като е оставил много правила за монаси, за църковни йерархии, дал е много неща, и досега се смята за авторитет от известен кръг от хора, но е много трудно познаваем, много е скрит.