Чистото сърце е орган за виждането на етерния Христос. Чистото сърце е проявление на етерния свят във физическия, т.е. вътре в сърцето е скрита тайната на етерния свят. Затова и Учителят говори за „сърце, чисто като кристал“, защото това е есенцията на етерния свят. И този етерен свят на чистото сърце е абсолютен проводник на Духа. В този първичен етерен свят на сърцето Черното Братство е безсилно, затова само чистите по сърце познават Бога. Според окултната наука в човешкото тяло - етерно и астрално - се намират много възприемателни центрове, наричани „лотосови цветя“ или чакри. Една от най-могъщите е чакрата на сърцето. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. Преди грехопадането в човека е преобладавало етерното, вътрешното сърце. След грехопадането вече надделява физическото, външното сърце. Така физическото сърце заглушава истинското сърце и прави човека студен. Така финото сърце е слязло и е станало плът, а за някои хора се казва, че имат каменни сърца. С това сърце се познава Сатана и Черното Братство. Това са два различни метода за познание. Чистото сърце става етерно, т.е. виждащо. Физическото сърце е тъмница, затвор за етерното сърце. Да имаш земно, или човешко, сърце, значи да си безсърдечен. Божественото сърце е „цветето“, „лотосът“. В Божественото сърце има специфична етерна топлина. Когато човек се освободи от нечистото сърце, той се освобождава от тъмницата. Чистото сърце е първична чакра, първичен орган за възприемането на Христос. Чистото сърце става Око за виждането на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Чистотата премахва слепотата. Вярата е способност на сърцето и когато тя е истинска, тук Христос излива Своята Любов. Така човек се подготвя за окултната Мъдрост, която ще дойде отпосле. Цветето-сърце е център на вътрешното виждане. Чистото сърце схваща Истината, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Само чрез чистотата вярата ще се превърне в истинско виждане. Тогава от пъпката ще се разтвори цвят, цвят на светлината. „Лотосът“ ще засияе и това е светлината на Христос. Така че, когато се казва, че чистите ще видят Бога, това е буквално, а не абстрактно. Така човек ще види Христа в себе си.

Учителят казва: “Първо ще минете през страданията, а после през Любовта”. Защо? Защото който не може, една диагноза дава Учителят много важна, да понесе страданията, той не може да издържи на изискванията на Любовта. Затова се почва по този път, по пътя на страданията. Без Любовта разбирането няма корени, няма основа. Ако всяко разбиране не изхожда от Любовта, то няма корени. Може да е интересно, може да е абстрактно, може да е всякакво, но то е без корени.

За ада казва Учителят: Адът е само абстрактно място на несъществувание. Той е едно странно състояние на смърт в съзнанието на човека, но той не съществува.

Абстрактното действие се осъществява с абстрактно намерение.

В резултат на всеки грях се създава абстрактно одушевено същество - ангел на ада.

Целта на Изричанията е да направи гранично и конкретно това, което иначе би си останало безкрайно и абстрактно.

Намерението може да бъде призовано за каквото поискаш, но магьосниците са открили, и то на доста висока цена, че намерението идва при тях само за нещо абстрактно. Това е предпазният клапан за магьосниците, иначе те биха били просто непоносими. В твоя случай да призовеш намерението, за да разрешиш конфликта на двата си ума или за да чуеш гласа на истинския си ум, не е дребен, обикновен или произволен въпрос, точно обратното – съвсем нематериална и абстрактна цел, но жизнено важна за теб.

Енергията на тези неорганични същества ни тласка и ние интерпретираме този тласък както можем, в зависимост от настроението си. За един магьосник най-трезвото, което може да направи, е да прехвърли тези същества на абстрактно ниво. Колкото по-малко интерпретации правят магьосниците, толкова по-добре за тях.

Магията е нещо повече от черни котки и голи хора, които танцуват сред гробища в потайна доба, или урочасване на други хора. Магията е нещо студено, абстрактно, безучастно. Затова ние наричаме акта на възприемането й магически преход или полет към абстрактното. За да устоим на страховитото му притегляне, ние трябва да бъдем силни и непоколебими; това не е работа за плахи и малодушни.

Няма да разбереш магьосничеството, като четеш философски трудове. По-скоро, трябва да видиш, че и философията, и магьосничеството са изключително усъвършенствани форми на абстрактно познание. И за философа, и за магьосника истината за нашето пребиваване в света е обект на размисъл. Магьосникът обаче отива малко по-далеч. Той действа съобразно своите открития, които по дефиниция са вече извън нашите културно приети възможности.

Силата е нещо, свързано с воина. Отначало тя е нещо невероятно, нещо абстрактно; трудно е дори да се мисли за нея. Ето така става и с теб сега. После силата става сериозна работа; човек може да не я притежава, може дори да не разбира, че тя въобще съществува, но все пак знае, че има нещо – нещо, което преди не се е забелязвало. След това силата се проявява като нещо, което идва при нас, без да можем да го контролираме. Не ми е възможно да ти кажа как идва, нито какво точно представлява. Тя е нищо и все пак прави така, че пред очите ти да станат чудеса. Най-после силата е нещо само по себе си, нещо, което направлява действията ни и все пак се подчинява на нашите заповеди.

Има три начина да се борави с него – може да бъде взет абстрактно като бариера на възприятие; може да бъде почувстван като преминаване с цялото тяло през преграда от твърд картон; или пък може да бъде видян като стена от мъгла.

За един воин всичко започва и завършва с него самия. Въпреки това, неговият контакт с абстракта го заставя да преодолее чувството си за лична значимост. После аз-ът става абстрактно понятие и се изпарява.

Второто абстрактно ядро на магьосническите истории се нарича ПОЧУКВАНЕТО НА ДУХА. Първото абстрактно ядро, ПРОЯВЛЕНИЯТА НА ДУХА, представлява структурата, която намерението издига и поставя пред магьосника, след което го приканва да навлезе в нея. Това е структурата на намерението, видяна от магьосника. ПОЧУКВАНЕТО НА ДУХА е същата структура, видяна от начинаещ, който е приканен, или по-скоро принуден да влезе.

Третото абстрактно ядро се нарича Клопките НА ДУХА или КЛОПКИТЕ НА АБСТРАКТА, или ИЗЧИСТВАНЕ НА ВРЪЗКАТА, или САМОПРИКРИВАНЕ.

Четвъртото абстрактно ядро е главният удар на връхлитането на духа. Четвъртото абстрактно ядро е акт на откровение, на разбулване. Тук духът се разкрива пред нас. Магьосниците твърдят, че духът лежи в засада и внезапно връхлита върху нас – неговите жертви. Магьосниците казват, че връхлитането на духа е винаги завоалирано. То става и при все това изглежда, като че ли изобщо не се е случвало.

Магьосниците твърдят, че четвъртото абстрактно ядро се появява, когато духът прекъсне веригите ни за самопреценка. Прекъсването на нашите вериги е нещо чудесно, но също така и много нежелано, защото никой не иска да бъде свободен.

Четвъртото абстрактно ядро на магьосническите истории е наречено „връхлитането на духа”, или с други думи, да бъдеш преместен благодарение на намерението. Историята гласи, че за да се разкрият мистериите на магьосничеството пред човека, за когото говорихме, духът трябвало да връхлети върху него. Духът избрал момент, когато човекът бил разсеян и непредпазлив. Проявявайки безжалостност, духът оставил самото му присъствие да придвижи събирателната точка на човека на определена нова позиция. Оттогава тази специфична област е известна на магьосниците като „място на безжалостността” или още „зона на безжалостността”. Така безжалостността се превърнала в първия принцип на магьосничеството. Първият принцип не бива да се бърка с първия ефект на магьосническото чиракуване, което е прехвърлянето от нормално към повишено съзнание.

Един въпрос обаче: За голяма част от хората самото понятие Бог, тъй като не са постигнали това познание, за което стана въпрос в началото, е много абстрактно. И по какъв начин те да осъществяват този път на вътрешно усъвършенстване, търсене на Истината, на Любовта. Изобщо на постигането на това духовно просвещение, след като самото им понятие за Бог е абстрактно..?

Но, за да си изработи земният човек това, тази Любов, не само чувство, тази Любов, то той трябва наистина да има един поглед в Незримото, така да се каже, защото много от хората казват “Как да обичам нещо невидимо, нещо абстрактно, нещо до което не съм се докоснал?”. За много от хората Любовта към Бог е нещо наистина абстрактно.

Вие в предходното интервю казахте, че повечето души се притесняват от тази дума “Нищото”, защото донякъде, най-вече за умствените хора, тя звучи абстрактно..?