Защо е важно да се отиде – чрез Абстрактните Имена – по-далеч от всяко сравнение или космически образ на Божественото? Важността се състои в това, че когато се излезе извън обсега на космическите влияния, човешкият Дух става независим и придобива едно ново качество на Дълбочина, което преди това е нямал. И когато човешкият Дух се върне отново в космическия образ на нещата, той може да ги прониква с новата си Дълбочина и да ги осмисля и одухотворява по един съвсем нов начин.

Само абстрактните знания и интелектуалните достижения, откъснати от морала на Тора и изпълнението на нейните предписания, не могат да удовлетворят жадуващата душа.

265. YHVH и ЙАХ... В своята абстрактна форма - която има един твърде велик смисъл - тези две Имена са определено различни от едно такова Име като Адонай. Тяхното съдържание в идеен план не се среща, както при Адонай, в една пряка аналогия с някое понятие, произлизащо от сътвореното и от човешките качества и дейности, а се основава на символизма на съгласните букви, на тяхното озвучаване и пунктуация. Знае се, че буквите на еврейската азбука и начинът на произнасянето им, за да се образува една или друга дума, са част от тайната на Свещения Език, в който всяка съгласна и всяка гласна буква, също както и всички знаци от пунктуацията, посочват Вечните Първообрази - Божествените аспекти. “Науката за буквите” - която е свързана с “науката за числата” благодарение на факта, че всички еврейски съгласни букви представляват едно определено число - дава познавателен и назователен достъп до тези тайни. Но това, което тук е важно за нас, е да покажем произхода на свещеното изписване и озвучаване, което създава такива Имена като YHVH и ЙАХ, и това трябва да бъде различавано от образуването на Имена чрез аналогия и сравнение. Докато сравнителните Имена са свързани главно с жизнените аспекти на Бога - връзките Му с Космоса, то абстрактните озвучени Имена се отнасят до Неговите същностни или пък цялостни аспекти, както например ЙАХ се отнася до Свръхсетивността, а YHVH - до цялостната Реалност. Озвучаването прави възможно да се обединят най-различните свойства в едно Име, както в Тетраграматона, или пък да се изразят най-възвишените Реалности, почти граничещи с неизразимото, както в случая с ЙАХ. Така практикуващият призоваване има възможността, от една страна, да обедини всички привидни противоречия на Божественото в Единството на Единната Реалност, а от друга страна, да отиде по-далеч от всяко сравнение или космически “образ” на Божественото, т.е. да бъде погълнат от онова, което няма нито форма, нито граници, нито определение.

Защо е важно да се отиде - чрез абстрактните Имена - по-далеч от всяко сравнение или космически “образ” на Божественото? Важността се състои в това, че когато се излезе извън обсега на космическите влияния, човешкият Дух става независим и придобива едно ново качество на дълбочина, което преди това е нямал. И когато човешкият Дух се върне отново в космическия “образ” на нещата, той може да ги прониква с новата си дълбочина и да ги осмисля и одухотворява по един съвсем нов начин.

266. Абстрактните Имена... не могат да бъдат точно разбрани в изречената форма без помощта на сефиротския символизъм на техните букви. Буквата Йод (Y= ) в YHVH и YH (ЙАХ) е в израза свещеното изобразяване на единството на десетте сефирота - понеже Йод има числена стойност десет - и специално на единството на двата Върховни сефирота: Кетер - “Короната” и Хокма - “Мъдростта”. Горната фина точка, “короната” на еврейската буква отбелязва Кетер; това е Върховният “корен”, “коренът” на Съществото (Ехие) в недрата на Свръхсъществото (Аин), символизирано от празното пространство, поради липса на какъвто и да е символ. От тази безкрайно малка точка, изгубена в свръхпонятното, бликва първото познавателно и активно излъчване, Хокма - “Бащата”, представено от хоризонталната дебела черта, която завършва във фина, спускаща се линия, символизираща Съществото, когато се обръща към Своята проява. Втората буква от YHVH и YH е Хе(H= ), наречена Върховната “Майка” - синоним на Бина, Висшия Разум, Божията приемственост, която е пасивна Причина. Това е второто излъчване на Кетер и третият сефирот, който заедно с първите два сефирота образува Името YaH - “свръхсетивната половина” на YHVH. Според “Зохар” обединението на Йод (“Бащата” или активния Принцип - Хокма) с Хе (“Майката” или пасивния Принцип - Бина) поражда Вау (V= ) - “Сина”. Буквата Вау има числена стойност шест и представя синтеза на шестте активни сефирота на космическата “Конструкция” - Хесед, Дин, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод. Вау - “Синът” - е наречен Да’ат, Универсалното Познание, Всезнанието, включващо всички онтологични (върховни, неопределими) излъчвания и всички космични прояви на Бога, които “предават сефиротското наследство на Дъщерята”. “Дъщерята” е последното Хе от Името YHVH и символизира сефирот Малкут “Царството”. Този последен от седемте сефирота на космическата “Конструкция” е пасивният сефирот. Той е приемственият космологичен принцип - несътворената и творческа субстанция, поддържана от “Сина”, от когото получава всички сефиротски излъчвания и ги проектира към космическата равнина. Така е образувано Божественото “семейство”, идентично на “пълното Име”: “Бащата” - Y, “Майката - H, “Синът” - V и “Дъщерята” - H, като последната е неотделима от V - Универсалния Дух, който не би могъл да прояви ослепителното си излъчване в космическата равнина без обвивката на “чистата и неосезаема субстанция”...

Погледнато от този ъгъл, магьосничеството се превръща в опит за възстановяване на нашето познание за намерението и за възвръщане на неговата употреба, без при това да му се поддаваме. А абстрактните ядра на магьосническите истории са нюанси на разбиране, степени на нашето съзнаване на намерението.