Трудността се състои в това: как да увлечем след себе си цялото това огромно вътрешно население. (Става въпрос за многобройни паразити, вируси, дяволи, демони и т.н.; и когато пък ние ги подкрепяме, армията се увеличава.) В нас, разбира се, живеят и Духовни Същества - но освен това: многобройни животни, влечуги, диви зверове, птици, добитък многоброен - цял зверилник. (Наистина, вътре в човека е огромна джунгла. Въпросът не е в това - а как стъпваш, как влизаш в джунглата… В Африка казват: „Ако обикнеш джунглата и стъпиш в нея, тя ти става приятел, лекар и т.н. Ако не обичаш джунглата, всяка крачка е опасност“.) В човека са струпани и всичките му предци (значи, това продължава - армията е огромна) - всичките му предци, предшественици, поколения… Човекът ги назовава с абстрактната дума „наследственост“. Да, в действителност, това са съвсем живи създания, многобройни, които го обичат, мразят, дърпат го в най-различни многобройни посоки: и благотворни, и пагубни - зависи какво ще избере човекът. Човекът е съвкупност от множество същества, които носи в себе си, и най-често не знае кои са те и какво искат да постигнат те в него и чрез него. (Нито те знаят, нито той - това е лошият вариант; има и хубав.) Ако работим върху себе си, ние съдействаме на цели поколения да се променят, на много Висши Същества да ни учат и да ни видоизменят.

Дуализмът тяло – ум е фалшива дихотомия. Истинското разделение е между физическото тяло, което подслонява ума, и етерното тяло, или двойника, което подслонява нашата енергия. Абстрактният полет се извършва, когато накараме двойника да се прояви във всекидневния ни живот. С други думи, в момента, в който физическото ни тяло придобие пълно съзнание за своята енергетична, етерна, допълваща го част, ние ще сме прескочили в абстрактната, напълно различна сфера на осъзнаване.

От присъщата на мъжете необходимост да властват над останалите и от липсата на интерес у жените да изразят или формулират това, което знаят, и начина, по който са го узнали, се е получил най-престъпният съюз. Благодарение на него от самото си раждане жените биват принуждавани да вярват, че реализацията в живота се изразява в това да имат дом, семейство, деца и да се самоотрекат. Жените биват изключвани от доминиращите форми на абстрактната мисъл и биват обучавани в подчинение. Те така добре са тренирани да вярват, че мъжете трябва да мислят вместо тях, че накрая са се отказали да мислят.

Мистерията е дала на Бог Сила да държи вселената в Своите ръце и да я ръководи до нейното пълно обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките й същества и да я подготви за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе силата на абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. Ако Прадревното Откровение мълчи, то тогава Свещеният Разум ще си остане в своето положение, докато дойде часът му.