Все още Слънцето е абстрактна материя, но тя е идеална, защото е Първичен елемент. Тази материя е светеща, тя е съвършено простветлена от Духа.

Нищото не е концептуална или абстрактна категория. То се схваща директно.

Дълговечното в Дао не е абстрактна Истина, а искреното чувство.

Серафимът е отделна абстрактна същност, неподвластна на никакви изменения. Серафимите отразяват различията между разнообразните плоскости, съзнания и всеки съответства на определен аспект от разума.

265. YHVH и ЙАХ... В своята абстрактна форма - която има един твърде велик смисъл - тези две Имена са определено различни от едно такова Име като Адонай. Тяхното съдържание в идеен план не се среща, както при Адонай, в една пряка аналогия с някое понятие, произлизащо от сътвореното и от човешките качества и дейности, а се основава на символизма на съгласните букви, на тяхното озвучаване и пунктуация. Знае се, че буквите на еврейската азбука и начинът на произнасянето им, за да се образува една или друга дума, са част от тайната на Свещения Език, в който всяка съгласна и всяка гласна буква, също както и всички знаци от пунктуацията, посочват Вечните Първообрази - Божествените аспекти. “Науката за буквите” - която е свързана с “науката за числата” благодарение на факта, че всички еврейски съгласни букви представляват едно определено число - дава познавателен и назователен достъп до тези тайни. Но това, което тук е важно за нас, е да покажем произхода на свещеното изписване и озвучаване, което създава такива Имена като YHVH и ЙАХ, и това трябва да бъде различавано от образуването на Имена чрез аналогия и сравнение. Докато сравнителните Имена са свързани главно с жизнените аспекти на Бога - връзките Му с Космоса, то абстрактните озвучени Имена се отнасят до Неговите същностни или пък цялостни аспекти, както например ЙАХ се отнася до Свръхсетивността, а YHVH - до цялостната Реалност. Озвучаването прави възможно да се обединят най-различните свойства в едно Име, както в Тетраграматона, или пък да се изразят най-възвишените Реалности, почти граничещи с неизразимото, както в случая с ЙАХ. Така практикуващият призоваване има възможността, от една страна, да обедини всички привидни противоречия на Божественото в Единството на Единната Реалност, а от друга страна, да отиде по-далеч от всяко сравнение или космически “образ” на Божественото, т.е. да бъде погълнат от онова, което няма нито форма, нито граници, нито определение.

Намерението може да бъде призовано за каквото поискаш, но магьосниците са открили, и то на доста висока цена, че намерението идва при тях само за нещо абстрактно. Това е предпазният клапан за магьосниците, иначе те биха били просто непоносими. В твоя случай да призовеш намерението, за да разрешиш конфликта на двата си ума или за да чуеш гласа на истинския си ум, не е дребен, обикновен или произволен въпрос, точно обратното – съвсем нематериална и абстрактна цел, но жизнено важна за теб.

Поради самата си същност, магьосниците възприемат тъгата като абстрактна. Тя не се дължи на ламтежа за нещо или липсата му, нито пък на чувството за собствена значимост. Тя не идва от мен, тя идва от Безкрайността.

Изкуството на празнотата е техника, практикувана от тези китайски хора на мъдростта, които искали да минат през окото на дракона. Днес ние го наричаме изкуство на свободата. Смятаме термина за по-добър, защото това изкуство наистина води до една абстрактна сфера, където човешкото е без значение.

Духът не е ничий закрилник. Той е абстрактна сила, нито добра, нито зла. Сила, която изобщо не се интересува от нас, но въпреки това откликва на нашата сила. Не на молитвите ни, забележи, а на нашата сила. Спомни си това следващия път, когато изпиташ нужда да се молиш за прошка!

За да съсредоточим вниманието си над която и да било абстрактна проява, ние трябва да слеем познатото с непознатото в една спонтанна амалгама. По този начин ние можем да включим в това и ума си, а в същото време да бъдем безразлични към него.

Може би това листо ще ти проясни нещата. Като тъкан то е сухо и трошливо; като форма е плоско и закръглено; като цвят е кафяво с леко червеникав оттенък. Ние го разпознаваме като листо благодарение на сетивата си, нашият инструмент на възприятие, и на ума си, който дава названия на нещата. Без тях листото е абстрактна, чиста, недиференцирана енергия. Същата тази нереална, етерна енергия, която протича през това листо, тече през всяко нещо и го поддържа. Ние, както и всичко останало, сме реални, от една страна, и само привидни – от друга.

За много хора всички тия неща, които говорим могат да прозвучат някак си обезкуражаващо, защото реално се вижда, че летвата е много високо вдигната. И на фона на целия този живот, тази въртележка, която е завъртяла повечето хора, изглежда, че тук целта е прекалено високо и отчасти абстрактна. Но все пак ние сме тук на тази Земя и имаме Мисия. Как…