За един воин всичко започва и завършва с него самия. Въпреки това, неговият контакт с абстракта го заставя да преодолее чувството си за лична значимост. После аз-ът става абстрактно понятие и се изпарява.

Цялото човечество съзнателно страни от абстракта, макар че в един момент сигурно сме били в непосредствена близост с него. Той трябва да бъде нашата поддържаща сила. Но тогава нещо станало и ни е откъснало от абстракта. Сега не можем да се завърнем обратно. На един чирак са му необходими години, за да успее в крайна сметка да се завърне обратно при абстракта и да разбере, че познанието и словото могат да съществуват независимо едно от друго.

Същността на проблема ни, да се завърнем обратно при абстракта, е нашият отказ да приемем, че е възможно да знаем и без помощта на думи или дори на мисли.

Третото абстрактно ядро се нарича Клопките НА ДУХА или КЛОПКИТЕ НА АБСТРАКТА, или ИЗЧИСТВАНЕ НА ВРЪЗКАТА, или САМОПРИКРИВАНЕ.

Причината, поради която магьосниците придават такова голямо значение на блясъка в очите и на втренчването на погледа, е, че очите им са свързани пряко с намерението. Колкото и необичайно да звучи, истината е, че очите ни са свързани съвсем повърхностно със света на нашето ежедневие. Тяхната изконна връзка е с абстракта.

Нагуалът примамва събирателната точка да се премести, като помага да се разбие огледалото на себеотразяването. Но дотук свършват нагуалските възможности. Истинският тласкач е духът, абстрактът – нещо, което не може да бъде видяно или пипнато, нещо, което изглежда не съществува, но въпреки това... го има. Затова магьосниците казват, че събирателната точка се премества от само себе си, или пък че я премества нагуалът. Нагуалът, в качеството си на проводник на абстракта, има правото чрез действията си да бъде изразител на духа.

Постижението е нещо лично, необходимо е, но не е основното. Не това е екстрактът, който уважават магьосниците. Идеята за абстракта, за духа, е единственият екстракт, който има значение. Идеята за личното аз не притежава каквато и да е стойност.

От гледна точка на връзката му с намерението воинът минава през четири етапа. Първият е, когато има ръждясала, ненадеждна връзка с намерението. Вторият, когато успее да я изчисти. Третият, когато се научи да я направлява. И четвъртият, когато се научи да приема замислите на абстракта.

Нагуалът обучава чирака, примамвайки събирателната му точка в позицията на разума, за да го направи мислител, а не част от една простодушна, но емоционално заредена публика, която обожава спретнатите произведения на разума. В същото време нагуалът обучава чирака да бъде истински магьосник на абстракта, а не просто част от една отблъскващо неука тълпа от любители на неизвестното.

Духът се вслушва със затаен дъх, когато говорещият използва езика на жестовете. И под жестове не трябва да се разбират някакви знаци или движения на тялото, а прояви на неподправена, вихрена страст, щедри изблици на целокупно разкрепостяване, на хумор. Като жест, отправян към духа, магьосниците изваждат наяве най-доброто от себе си и безмълвно го полагат в нозете на абстракта.

Както ритуалът кара обикновения човек да строи огромни храмове, които са паметници на самомнението му, така ритуалът кара и магьосниците да създават обиталища на морбидност и мании. В резултат на това, дълг на всеки нагуал е да напътства съзнанието така, че то да полети към абстракта, освободено от притежания и задължения.