Абсолютът ще остане във вечна тайна, защото тайната надминава всичко.

Всички се стремят към тайната, защото зад тайната е Абсолютът и всеки иска да Го види.

Тайната съхранява световете. От позицията на тайната Абсолютът наблюдава всички духове и техния развой. В тайната се крие силата на вечния и мистичен живот на света.

С явни неща и образи всеки може да се бори. Тайната е непобедима, зад нея е Абсолютът. Тайната е непобедима, това е Неизговоримото. Вечният живот блика от невидимия Източник. Невидимите слънца управляват видимите.

В Тишината пребивава Абсолютът - Същество, Което не може да се назове, тъй като всяко име ограничава.

В началото всичко бе забулено от Словото. Словото е преградата между световете. Духът тайно наблюдаваше всички сили на тъмнината, без още да се прояви като светлина чрез Своите лъчи. Абсолютът излъчи от Себе Си Ангелските йерархии. Най-долните бяха Ангели и Архангели. Сатанаил беше поставен в позицията на Архангел. От своите наблюдения Абсолютът знаеше, че неговата същност е вероотстъпник. Сатана не беше поставен в позицията на Серафим или Херувим. От Архангелите нагоре степента на огъня е голяма, а огънят символизира независимост. Преди да е сътворил света, Абсолютът вече имаше план за Вечността. Абсолютът знаеше, че Сатана ще злоупотреби с дадената му власт и свобода. В Сатана нямаше достатъчно Истина, а знае се, че Истината определя свободата. „Истината ще ви направи свободни.“ Истината - това е Духът на Бога. Истината значи да станеш едно с Него. Законът на чистотата освобождава човека от робството на света, побеждава материята, защото възвръща Огъня - загубения ключ, който целият свят търси - Свещения Огън.

Христос каза: „Прости им“. Той ги даде в ръцете на светлите сили и Бога и ги направи безсилни. Той не отговори със зло, не се озлоби, не даде никаква сила на злото - това е свещеният изпит. С тези думи Христос се издигна мощно в Бога и нечистите сили бяха безсилни, те нямаха власт. С „Прости им“ Христос и Абсолютът станаха едно. Следователно Христос си послужи с чистото Слово и То се превърна в живия Огън и порази мрака. Чистото Слово винаги се превръща в огнено могъщество. Чрез „Прости им“ Христос постигна пряка връзка с Абсолюта и доказа, че чистото Слово е мечът на Духа.

Абсолютът се кристализира в същества, които имат съвършено пречистено слово. Тези трептения се наричат Раджа-йога, Агни-йога. Учителят казва: Чистото Слово е вашето оръжие и в този, и в онзи свят.

Заобиколете любимото същество с Огън и не се безпокойте! Огненият кръг - това е Абсолютът.

Цел, която се постига, не е истинска цел. Истинската цел е Универсът, Абсолютът. Ако стремежът имаше граници, това означава закон на разрушението. Смисълът на живота е във вечния стремеж, а Абсолютът твори нови светове.

Озирис - това е абсолютната активност. Алеф - началото на нещата. Мъдрецът е силата на проявената воля. Услужете си със земните богатства, за да създадете неизчерпаеми небесни съкровища. От мисълта на Бога се създаде всичко. Абсолютът никога няма да бъде напълно познат в Неговата най-съкровена част. Бог не произлиза от никого, затова Той е Абсолют. Твоят Дух произлиза от Бога. Той има всички качества на Бога. Твоят Дух е искра от Праогъня.

Абсолютът произведе Словото и всички пият от Него. Тези, които са постигнали висшата тишина, постигат пълнотата на живота и разбират Словото като живот. Посветените разбират Словото като небесно жилище, като свой дом. Всяка казана Истина повишава енергията. Словото - това е Мъдростта на Бога, То може да се превръща в най-различни идеи.

Абсолютът се открива чрез думата, като се вселява в нея и й придава скрития смисъл. За да се разбере скритият смисъл на думата, трябва да се осъществи победа над змията. Само тогава се разбира идеята, която е заключена в думата. Истинската тишина е извън времето и пространството, а змеят (астралът) е символ на времето и пространството. Ето защо абсолютното Учение на Кабала е скрито в светилището на Духа. Тишината помага на Духа да се проектира. В Кабала тишината скрива символа на огненото единство.

Абсолютът е мислил за целите и задачите на вселената. Той е мислил за тях, Той участва в целия космически процес. Звездите и слънцата са част от Неговото Слово.

Абсолютът е вдъхнал Духа Си в буквите. Неговият вътрешен Глас е влязъл в буквите и в съчетанията на силите. Чистите съчетания са чисто окултни сили. Скритата Истина в човека - това е скритото Божество.

I-ви свят - Ен Соф, означава Неизговоримият, Абсолютът.

Вселената е част от Бога, тя се е създала, когато Бог се е ограничил. И над тази ограничена част Той е поставил Свои закони. Ако човек иска да се освободи от ограниченията, той трябва да се освободи от законите и да влезе в Принципите. Принцип е да работиш със самия Дух на нещата. Всяка сгъстена формула става Принцип. Една друга част от Бога е извън вселената, т.е. извън ограниченията. Това е най-вътрешният свят, в който ние трябва да се разтворим. Тази част от Бога е свободна от вселената и от нейните закони. Тази част е царството на свободата, това е пътят на ученика, пътят на диамантената воля. Посветените и Учителите са постигнали победа над законите, защото са победили себе си. Чрез мощна работа върху себе си Духът ги е взел в Своето поле, което е извън законите и вселената. Извън тези закони и ограничения е станало и тяхното Посвещение. Посвещението става в царството на Духа, в тайния свят на Истината. Така те са станали свободни, защото Абсолютът им е дал Своята свобода. Чрез силата на диамантената воля Посветеният получава една специална енергия - много особен вътрешен лъч, с който той излиза извън областта на вселената и нейното ограничение. Оттам той получава своя план. Съветите са важни само когато говори Духът - той говори чрез интуицията. Посветеният не може да обясни свободата на другите - той може да покаже само пътя и методите (формули и дневник на Истината).

Учените и религиозните имат само смътна представа за тази свобода, защото са хванати от законите на вселената. Няма нито едно същество, което да е абсолютно независимо и свободно. Всички, които са постигнали свобода на едно по-високо ниво, са станали слуги на Първичната огнена Воля - Волята на Абсолюта. Истинската свобода е да се изпълниш с Духа, но това е на степени. Всеки е свободен, доколкото е реализирал Истината в себе си. Степента на Истината определя степента на свободата. Абсолютът не зависи от никого - Той единствен е абсолютно свободен. Той може и без Учителите, защото е Единственият Учител, но Той ги обема и съзнателно Се ограничава в тях.

В Божествения свят свидетелите са Отец и Син - това са две нива на Абсолютната енергия, две диференцирани мощности, но всъщност това е един Принцип. Преди всичко Абсолютът е могъщество, а Святият Дух е Божествена активност, Принцип на волята в човека, с който се прониква в нещата. Това триединство е чиста единица. Външните промени се осъществяват след вътрешните, защото външното е отражение на вътрешното.

Най-високият идеал, това е Абсолютът. Така животът на ученика става все по-красив, все по-светъл, все по-богат. Без високия идеал хората биват победени от внушенията на злото - то ги убеждава, че трябва да се примирят със своята съдба и своето нещастие. Ако имате висок идеал, той ще ви освободи от тези внушения на злото. Внушенията са ограничения. Истинският ученик работи в дълбочината, а не на повърхността (критика, омраза, лъжа, гняв и т.н.).

Любовта - това са вълните на Бога. Любовта - това са вълните на Първичния живот. Какъв замисъл, каква идея! Само Абсолютът може да сътвори такава същност като Любовта. Освен това Любовта е дадена като ключ срещу всички злини. Любовта е Праенергията и ние трябва да открием този ключ в себе си, защото тя превръща човека в Божество. Този велик Творец не ни задължава да Го търсим, Той ни е дал свобода.

Ен-Соф е предвечно, преди всичко, едно вечно състояние на битието - най-върховната степен на Огъня. Символът на този първичен Огън са затворени очи, защото Огънят не се нуждае от очи, той вижда навсякъде (прониква). Един от великите символи на енергията е кръгът. Кръгът е символ на всички абсолютни сили. Символите описват силата на Божията природа. Кръгът - това са безгранични, безсмъртни Божествени сили. Само Абсолютът е центърът на кръга - централизация. След като се е централизирал, Той е образувал Първичната субстанция и елементите, в това число и точката - много важен елемент. Учителят казва: Точката е първото докосване на Духа до материята.

Когато великата Божествена същност се връща в своя център, външните светове и сфери се разпадат. Когато е сътворил центъра, Абсолютът е направил концентрация в Себе Си - това е важен принцип в окултизма. С помощта на Своята светлина Абсолютът е създал висшите йерархии - те са Негови степени. Отначало Първичната светлина е осветявала всичко в кръга, но по-късно тя се е концентрирала в себе си - в точката, ядрото - и е станала център на кръга. Сега само тези, които имат един център, могат да светят. Те имат сигурна светлина, а не отражение.

Центърът е свързан с най-голямата активност, интензивност. Центърът работи с постоянна светлина. Ето защо концентрацията в точка е концентрация в същността, т.е. във висшата светлина, която е самият Дух. Оттам ние черпим своята Мъдрост. Когато Абсолютът се е концентрирал в Себе Си, Той е влязъл в Своя център. Всичко останало, малко или много, е разредено като духовна същност...

Всяка слънчева система има свой център. В него работят Посветените от Бялото Братство, докато Черните адепти са пръснати по звездите и тук е повече тяхната сила. Но тук също има малко ядро на Белите Братя, които коригират нещата. И Посветените от Бялото Братство, и Черните адепти проявяват своите сили в определени параметри. Абсолютът заедно с Космическото Братство направлява и коригира.

Аполоний казва: „Абсолютното Слово е съвкупност от всички идеи. Абсолютното Слово е Първична светлина. Абсолютът не може да се познае, може да се познае само Синът - Неговото копие, Неговият отблясък. Само Първичното Слово е родено от Него. Словото е властващият дух, властващият ангел. Чистото Слово Го съдържа в себе си“. Чудото не е нищо друго, освен развихрената сила на Бога - закон на вибрациите. Чистото Слово е сгъстител на Абсолютната сила. Чистото Слово, това е Прачовекът.

Мракът не е материя на Отец. Той само е внесъл в хаоса Своята Любов, Своя Живот. Защо? Учителят казва: „Без живота, Абсолютът щеше да остане непознаваем и абсолютно недостъпен“.

Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т. нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ - така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“. Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение… Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По-нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветени - това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума - това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната пълнота на живота. Ще коментирам накратко. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. (Тука ще вмъкна една идея, преди да продължа.) Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.

В белия цвят е тайната на духовния живот, а в черния - тайните на Земята. Но Тайната е нещо, което няма думи, няма говор. Над тези два цвята е Мистерията - това е друга област. Тя е над говора и над пределите на мълчанието. (За това ще стане въпрос и на други места…) Тук е Абсолютът, тук е Истината, а Истината няма цвят. Тук се намира Абсолютът; тук не говорим вече за Бог или за Дао - това е друга сфера. Тук Истината вече няма цвят, Истината поглъща всички цветове. Според Учителя: „Между черния и белия цвят има една символична борба“. (Ще обясня.) Тя е следната: черният цвят иска да проникне в белия цвят и да го завладее, за да наложи своето разбиране. Белият цвят също воюва, но черният цвят не знае, че ако белият цвят навлезе в него, има една голяма опасност и тя е следната: тогава белият цвят се взривява и възпламенява отвътре и повежда черния цвят по пътя към еволюцията.

Когато Синът Божий се насочва към Източника на живота, той става абсолютно безмълвие и се превръща в чиста същност. Когато Синът Божий се насочва към Източника, той не иска никакви откровения, той се превръща в абсолютно безмълвие и в истинската, в чистата си същност. Той не иска контакт със Словото, а той иска нещо по-дълбоко. Той иска Присъствието, не Словото, а Тайната на Присъствието – това е много по-дълбока обмяна. Ако трябва, след време ще се спра повече на този въпрос. Това е един много тънък момент, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие да се превръща в Слово, не иска да го ограничава. Ето защо окултната наука казва, че Абсолютът е там, където няма никакво Слово. Да не говорим за глупавото ясновидство, което е объркало повече хората, отколкото да им помогне. Включително и някои, които са почти истински ясновидци (защото истински няма), защото истински са само Синовете Божии, а те никога не са ясновидци, даже и пророци, а нещо много по-дълбоко.

Значи Абсолютът е там, където свършва всяко Слово, даже и всеки шепот. Това е мярка, че Синът Божий може реално да помага на хората, това е мярката в шестото тяло (ясновидците живеят в четвъртото тяло). Шестото тяло е мярката, че можеш да помагаш реално на хората и шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, не само неразумни, но и разумни. Останало е само едно единствено желание – това е тоталното сливане с Върховното Нищо, което е вродено във всеки човек в неговия дух, това е вроден устрем, който се намира в човешкия дух във всеки човек, и това е една част от тайната на живота, която води към седмото тяло.

Учителят казва, че Абсолютът – а на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до себепознанието още не можем да говорим, това е още път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи..., да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другия път.

Докато в седмата чакра вече говори сам Бог, Абсолютното Същество. Тук Бог е в друг смисъл. Не Бог в обикновен смисъл, както после ще разберем, защото, както Учителят казва, има едно Същество, което е над Бога. После ще стане малко на въпрос за Него. Нарича се още Небитие или Абсолютът. Понякога Го наричаме Абсолютно Същество. После ще видим как То излъчва Бога и Го превръща в Реалност. Но това Същество е по-дълбоко от Реалността. Човекът трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът Сахасрара, или седмата чакра, е над мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което е извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри. В третото око можем да наречем човека (и ще е правилно) духовно същество. Преди това е подготовката, в предните две чакри, но в тази чакра вече човека можем да го наречем духовно същество.

В тайната на живота си скрит ти самият и затова не ти трябва разбиране, а душа. Трябва да се започне от душата. Трябва ти едно велико доверие в невидимия свят за всичко, което става, не само за някои неща. Това означава да подхождаш с душа. Защото животът е проява само на едно Същество. Няма друга воля. И злото е Негова воля, и доброто е Негова воля, и Любовта е Неговата воля. Всичко е само една воля. Животът е проява само на едно Същество, тук това не означава, че животът е произлязъл от Бога. Животът е проява само на едно Същество, Което е (казва Учителят) по-високо от самия живот. И наистина Абсолютът, наречен на еврейски Святият или Древният по дни, или Абсолютното Същество, според Учителя, е по-дълбок от живота и от реалността, както ще видим после. Накратко ще обясня. Когато Абсолютът, а не Бог, когато Абсолютът е слязъл надолу, Той се е превърнал в реалност. Но Той е извън тази реалност. Превръща се, обаче не е. Превърнал се е в реалност, но Той е отвъд тази реалност. Той е Абсолютно Небитие. Но веднъж слязъл надолу, понеже така е решил, Той вече се е превърнал в реалност и в реално Същество на един по-нисък план. Част от Него е станала реалност. И това Същество е наречено Бог. Има дори и разлика между думите Бог, Господ и т.н., но друг път ще се спирам. Условно това е наречено Бог. На това Същество е дадено да работи и със светлината, и с тъмнината, макар че те са ограничения. Но за да можеше да се създаде този свят и световете въобще, трябваше да се наложат, да се създадат и тези ограничения. И те бяха допуснати. Всичко това не е въпрос на разбиране. Това се владее много добре в седмата чакра, но то няма нищо общо с разбирането. Но там тези неща се владеят отвътре по други закони. Защо? — Защото Учителят казва следното: Щом разбереш едно нещо, то вече е старо. Това означава — казва Учителят — че само неразбирането е ново. Винаги ново, винаги вечно, винаги бодро, винаги свежо, винаги дълбоко. Вие знаете и в случая с приказките, умът винаги обича приказката да има край. Ако му се представи една приказка без край, той не я харесва или не я разбира, или бяга от нея. Има такива притчи, такива легенди, те не са писани за ума, те са писани за душата. Само душата може да ги разбере по свой си начин. Но те не са разкрити на ума. Така неразбирането е ново и в него е животът, но после трябва да обясня точно това, тъй като не всеки, който има невежество и неразбиране, може да разбере живота. Неразбирането е ново и в него е животът, но това неразбиране, за което говоря, няма нищо общо с невежеството, нищо общо с мрака. То е животът отвъд. Извън причини, извън последствия. Това е седмата чакра. Някакви малки частички от това неразбиране има и в петото, и в шестото тяло, и най-вече в седмата степен. В седмата степен вече това неразбиране е дълбоко, но това неразбиране е пълнота от съвсем друг род. Както ви казах за Рамакришна, той стигнал до един извод и се отказал от разбирането. Защо му е разбиране при такава пълнота. И за себе си е прав. Душата му е толкова изпълнена с Любов, че за какво му е разбиране. Но има други мъдреци и посветени, за които това не е достатъчно, те искат да имат и пълнота, и Мъдрост, защото с тази Мъдрост могат да внесат нещо даже и в неразбирането. Истината винаги е много проста, но човешкият път е много сложен и умът обича да усложнява постоянно този път.

Самият връх на пирамидата символизира върха на виждането. Тук става въпрос за виделината, а не за светлината. След време ще говорим за този закон. Това означава, че човек трябва да се издигне до това виждане. Ако има стремеж към върха, той трябва да се издигне до висотата на това виждане, което е виждане на Бога. Но това не е още виждане на Абсолюта. Абсолютът има друга позиция, както ще видим накрая в идеята, Абсолютът и Бога се различават. Затова Учителят казва, че има едно Същество, Което е над Бога. Но това е опасна мисъл за тези, които искат да я разберат с ума си. Накрая ще кажа нещо по този въпрос.

И така, върхът на пирамидата, от друга гледна точка, символизира не Бога, а Абсолюта. Тук вече говорим не за видимия връх, а за невидимия. Върхът на пирамидата символизира, от друга гледна точка, Абсолюта. Но Учителят казва нещо особено за Него. Учителят казва, че даже Абсолютът не може да каже всичко за Себе Си. Защо? Защото Той е нещо толкова тотално и необятно, и непознаваемо (става въпрос за четири степени непознаваемо), че затова Той не може да говори за Себе Си. И затова, слизайки надолу в по-нисшите светове, Той е казал, след като се е ограничил: “Аз съм Този, Който съм.” Просто не може да каже нещо повече. Това е един окултен израз: “Аз съм Този, Който съм.” Това е много дълбок израз, след време ще се спра да го коментирам. Това е чисто кабалистически израз, както и думата Учител. Думата Учител е една от най-дълбоките думи. Учителят казва: “Строго кабалистически и математически издържана”. В нея се разкриват най-дълбоките тайни на живота. Защото думата Учител в най-дълбокия смисъл не принадлежи нито на Битието, нито на Небитието. Тя отива отвъд, защото и Небитието, дори и безграничната Любов, казва Учителят, е ограничение за Абсолюта. За Бог тя не е ограничение, но за Абсолюта тя е ограничение. После ще кажа нещо и по този въпрос.

Абсолютът не е нито Отец, нито Баща, нито начало, нито край. Трябва да се знае, тъй като Бог е нещо друго. Той именно е създал Бога. Това е едно ограничение. Затова се казва, че Бог е алфа и омега, има начало, има край, има предели. Колкото и да е необятна тази реалност, тя има граници, има предели. И доброто има граница, и злото има граница. Той е създал Бога и Той е преди началото, и ще бъде след края. Той ще бъде преди алфа и ще бъде след омега.

Това означава следното. Битието, това е външната реалност. Небитието е вътрешната реалност. Докато Абсолютът е Нищото, извън тези две граници. Той не е нито външна реалност, нито вътрешна. Той ги храни, Той ги поддържа, но Той не е. Не е нито едното, нито другото, нито това, нито онова.

Според Учителя Абсолютът може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, говорим за пълнотата, за пълното огледало, за най-висшия проводник, за най-висшата врата. В Творението Той се оглежда частично, тъй като Творението не може да Го побере. Както ще видим после, и Учителят казва нещо за Творението. Колкото и да се проявява, и през цялата вечност Той не може да се побере и не може да се изяви напълно. Абсолютът, както казах, може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, т.е. в тяхната велика Любов, защото, както казах, те са “образът и подобието” в най-висш смисъл, в най-висша мярка. Те са именно “образът и подобието”. Двадесет и четирите Старци познават Бога като чиста Духовна Истина, но те познават и Незнайния като Абсолютна Истина. В Библията се говори за трима младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които царят Новуходоносор ги хвърля в огнената пещ, но казва се, че те не са изгорели. За тях се знае, че са ученици на един от двадесет и четирите Старци и че са научени да познават Абсолюта като Абсолютна Истина, т.е. Незнайния, не като Духовна Истина, не като относителна Истина, а като Абсолютна Истина. Затова огънят не ги е докоснал.

Истината не може да се каже. За нея може да се загатва, но тя не може да се каже. Тя се живее. За нея само се загатва. Учителят казва: “Истината включва цялата вечност — тука говорим за безпределната вечност — тя е краят на всички неща”. Любовта е началото, а Истината е краят. Който мрази Истината, обича смъртта, обича по някакъв начин злото, той вече няма избор. И да иска, и да не иска, ще бъде привързан, смъртта ще бъде прикачена към него. - Истината е в най-висшия смисъл самият Абсолют. И Учителят казва: “Истината - това е самият Абсолют”. Учителят казва, че Абсолютът изпълва всички светове и остава непроявен. Значи няма място, където да се побере, включително и в безпределната Вселена. Учителят казва, че така ще бъде през цялата вечност, винаги, за Него няма да има място за пълна проява. Значи в цялата вечност няма да може да се прояви напълно. Ще си остане Непроявен и завинаги Незнаен. Според Учителя досега Той се е проявил в триста и петдесет милиона форми, но всички те са ограничение. После Учителят казва: “Сам по Себе Си Той не е нито светлина, нито слово”, защото всичко Го ограничава. Но Учителят казва: “Ако Великият Непознат, или Великият Незнаен, реши да ни се изяви по особен начин, тогава ние Го разбираме като Светлина без сенки, като Живот без прекъсване и като Любов без промени, и като Знание без грешки” — става въпрос за истинското Знание, което е без грешки. Когато Истината е слязла, тя се е превърнала в Любов, а Любовта, казва Учителят, е най-великата реалност. Истината е нещо повече от реалност, но това е друг въпрос. За Него всичко е ограничение. Дори и безпределната реалност е за Него ограничение.

Любов към Бога не означава, че ще го видиш. Това означава обаче, когато го търсиш, че ще се обожествиш. Няма да го видиш, но когато го търсиш с любов, ти ще се обожествиш. Именно затова е създадена идеята за Бога. Това е въпрос на отношение. За да имаш отношение. Затова слизат Учителите, не да те обучават, а те слизат като присъствие на Любовта, като присъствие на Бога, като присъствие на Нищото, за да имаш отношение. След време когато Учителят изчезне, ти ще имаш отношение към себе си, свещено отношение и ще постигнеш Бог в себе си. Т.е. ще постигнеш съкровената си същност, ще постигнеш обожествяване. Затова Абсолютът се е излъчил надолу и е създал Бога. Затова Учителят казва, че има Същество, което е над Бога. Това е Абсолютът. Абсолютът означава Абсолютното Нищо. Понеже е толкова недостъпен, че никой не може да го разбере, никой не може да го познае, нито имена, нищо; няма врата към Него, казва Учителят, няма никаква врата към Него. Не може да го търсиш и да го намериш, не може да се молиш и да го намериш. Той превъзхожда всичко. Затова Той е излъчил от Себе Си Бога, дал Му е безпределност, но Той самият, Нищото, надминава всякаква безпределност. Но Той е създал Бога като идея, за да бъде човек обожествен и да намери себе си, да познае себе си, своята собствена Божественост. Това е всъщност целта.

Пробуденост означава, че просто ще станеш Божествено същество. И както казах, Бог е само една идея, за да можеш да откриеш себе си, своята най-дълбока и съкровена същност. Когато откриеш, тогава вече нещата се променят. Тогава вече можеш да се наречеш ученик. Това е мярката за ученик. Това означава още познаване на себе си. Но тука искам нещо да уточня, преди да завърша. Познаването на себе си е вечен процес. Ще се познаеш на едно ниво в един живот. В следващото прераждане на още по-високо ниво. В тази връзка ще ви обясня нещо, което смущава в окултизма някои хора. Понеже някои мислят, че Бог е съвършен. Не знаят, че само Абсолютът е съвършен. Бог е несъвършен. Пак ще го повторя. И точно това е красивото. Ако беше съвършен, щеше да има застой. Но Бог е несъвършен. Той вечно се усъвършенствува в човека. На все по-високи нива. Той постоянно обожествява всичко. И няма спиране. Ако имаше съвършенство, щеше да има застой, щеше да има смърт. Затова всички, които се стремят към съвършенство, пропадат. Някои даже смятат, че са стигнали до края на съвършенството, такива като Сатана и поискаха да превземат престола на Бога, понеже са много съвършени. Има и такива хора, които смятат, че край, знаят всичко и вече няма какво да учат. Оттук нататък те почват да умират, застой.

Бог е несъвършен, за да има вечно развитие, вечно усъвършенствуване. А съвършен е само Абсолютът, но не в смисъл на съвършенство, а в смисъл на проява. Той няма нужда от качества. Бог има нужда от качества. Той е добър, Той е Любов, Той е благ, Той е търпелив. Абсолютът няма нужда от нищо, понеже има всичко в себе си, абсолютна пълнота, Той е наистина съвършен, но в съвсем друг смисъл. Той е съвършен чрез Бога, в смисъл такъв, трябва да търсим Бог по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Учителят казва, че Любовта, Мъдростта и Истината са съвършени. Не може да усъвършенствуваш Любовта. Не може да усъвършенствуваш Истината. Тя е абсолютно завършена и вечна. Но тя вечно е нова, вечно се обогатява и чрез Любовта вечно се открива. Когато човек познае Бог в себе си, т.е. Божествената си природа, той вечно ще се преоткрива на все по-високи нива. Но първо трябва да стане Син на Бога, Син на Любовта. Тогава той ще разбере тези неща в един друг по-вътрешен смисъл. Съкровеното – това е самата Любов. Тази Любов никога, никога не осъжда, никога не спори. Любовта е последната дума, последното слово на всички науки и религии. Те трябва да завършат там всичките си спорове, всичките си открития, те трябва да завършат там. Трябва да се превърнат в Любов. Затова Учителят казва: Не е достатъчно да обичаш. Трябва да се превърнеш в Любов. Любовта е последното слово. Не само в този живот, не само в бъдеще, а и в далечното бъдеще. Любовта е последното слово.

Според окултната наука, злото е нереална реалност. Бог е реална Реалност. Абсолютът е Велика Реалност. Злото е едно ораничение на реалността. Защо? Това е допуснато, за да могат човешките съзнания да се разширят и да станат достойни за Бога. Учителят казва: Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна. Някои мислят, че това е злото. Не, това е действие на Бога. Понеже не е могъл да ти помогне с добро, сега показва строгото Си лице. Това не е зло, а подтик да работят и прилагат, уточняваме една тънкост. Както по-нататък ще видим, Бог няма нищо общо със злото, това е казано и в Библията, и на други места. И затова всеки, който осъжда злото или тъмната страна на Бога, той се самоосъжда.

На езика на Мали има две ключови думи. Първата се казва така: МАА НГАЛА, означава Върховният, но това не е Бог. Даже някои такива народи имат различни имена за Бог и за Абсолюта и не ги смесват. Другата дума е КУМА — означава инструмент на съзиданието, това е Бог. Тъй като има народи, които ги смесват и казват, че има само един Бог, даже и в такива народи има различни думи, различни идеи, а те обогатяват много. Кума, това е сила, вложена от Върховния още преди времената, вродена сила, да може Той да създава. Това означава, че Бог е замисъл и има причина Той да съществува и затова Той съществува. Докато Абсолютът не може да съществува и да иска. Според Учителя Той не може да бъде побран нито във външната вселена, нито в духовната, нито в Божествената; няма къде да се побере. Не може да се изрази, надминава безкрайността; трябва да се ограничи и става Бог. И е дал на Бог също безпределност, но Абсолютът е друга идея.

Това тайно зло е дълбоко скрито в Небитието и ще си остане непознаваемо. Абсолютът няма намерение да го разкрива, то е част от Него. Щом няма, означава, че ще бъде вечно непознаваемо, ще бъде таен запас във вселената. Скрито е в Небитието.

Това тайнствено зло е допуснато от Абсолюта, защото чрез него Абсолютът ще пресътвори старите светове, старата вселена, стария човек. Трябвало е да има някой, според богомилите, който да съществува като отрицание на Абсолюта, просто е било необходимост, т.е. символичен, привиден враг. И затова Абсолютът го е създал. Самото създаване е една много специална тайна, за която след време нещо малко ще кажем. Но във вътрешния смисъл тази тайна не се знае от посветените. Само изначалните Старци я знаят, но те много малко разкриват, има дълбоки причини и затова те я знаят в най-дълбокия смисъл, тъй като са минали през изпитанието “четири шестици”. Познават я, но много малко разкриват.

Злото е нещо дадено, за него няма обяснения. Защо е дадено? Защото и злото е Любов, защото в дълбочина зло няма – на повърхността има, стават много неща, но в дълбочина зло няма. Съществува само един Тотален Бог. Бездната и Абсолютът не можем да ги наречеме тотални, защото там нещо ще унижим, тук няма да се отклонявам. Съществува само един Тотален Бог, само една велика воля, която движи всичко без изключение, включително дава сила на злото, злото няма собствена сила. Тя му дава и то чрез своите методи има право да я вади и от хората, и отвсякъде. Само една велика воля! В своята дълбочина злото няма избор, защото Бог е Любов, а това означава, че и злото е Любов, само че прикрита, прикрит замисъл на Бога. Ето защо никой не може да го унищожи – нито Христос, нито Учителят, нито който и да е от Старците. Злото е част от силата на Бога и Бог има план – никой не може да го унищожи или да го изкорени. Но всеки човек в себе си може да го преобрази и да го заведе при светлината, там, където злото не иска да отиде, но може да бъде заведено; в краен случай човек може да заведе себе си. Прикрит замисъл на Бога в името на едно скрито и много по-голямо добро. Затова съществува злото.

Накратко: тя се издига от океаните във вид на капки, които се извисяват много нагоре към небето. Там ги посреща мълнията и ги пресича, и внася в тях много силна енергия. Именно тази енергия му трябва на човека, но тази вода трябва да се пречисти, ще говорим друг път по-специално. Чистата енергия носи в себе си идеята за Бога, идеята на правилното развитие. Тази вода, наречена Нун, е създадена от Нетер Нетеру, на египетски означава Върховният, или Абсолютът. Тази вода е създадена в състояние на съвършена възприемчивост. Това означава следното: водата е жива същност, жива енергия и тя наистина символизира живота. Освен това нещо много важно: водата има памет. Като пътуват във вселената, капките проучват всички светове и приемат всичко. Ако имате едно шише в стаята си и наоколо има съответна музика, водата я попива. Когато пиете тази вода, идеите от тази музика влизат във вашата кръв и стават начин на мислене. Затова после ще говорим и за осветената вода. Нечистата вода има в себе си друга памет. Тя съдържа информация от Дървото за познание на доброто и злото. Затова Учителят е карал учениците дълго време да пътуват, километри наред да ходят за чиста вода. Защото чистата вода има информация, която произлиза от Дървото на живота. Това е друго Дърво, съвсем друг път. Има памет в себе си, има древно знание складирано, което постепенно разкрива тайните на Дървото на живота.

Самият Бог е по-древен от историята така, както Бездната е по-древна от Него. В историята има тайна неразгадана, останала невидима за цялото човечество. Това е въпрос на петото съзнание. Защо? Защото това съзнание има способност, която е видяла Абсолюта, не Бога. Значи то може малко или много да се докосва, даже малко да общува с тайната на Бездната. Разбира се, Абсолютът е скрит и в Бога. Абсолютът е Бог вътре в Бога, затова някой път го наричат и това е също правилно – Бог в Бога, можем и така да го наречем условно, тъй като е много трудно с думите. Дори и древните езици не помагат много, но все пак това е много близко до идеята. Можем да Го наречем Таен Бог, вътре скрит в Бога, който има вътрешно начало. Така както Бог пък е скрит в Христос. Това са неща вътрешни, които се преливат и се обменят.

Абсолютът е скрит вътре в Бога, но дори и за петото съзнание, макар че се докосва много до тези неща, мистерията си остава. Става въпрос за една велика неуловимост. Така както светът не може да улови тайните на Агарта, понеже е такава земя, толкова защитена, така и тук има нещо неуловимо в тези неща.

Какво се случва после? Василид обяснява: И тогава Бездната, т.е. Абсолютът, е поискал да създаде Несъществуващ Бог. Както ще видим после, той става съществуващ, но на вътрешен план, това става постепенно. Значи поискал да създаде Несъществуващ Бог, който по-късно става съществуващ. Но тук думата поискал е много бедна по значение, но няма как, трябва да я използваме. Защо Несъществуващ? Защото самият Той е Несъществуващ, Абсолютът, Бездната, и Той е създал Бога в началото подобен на Себе Си. Забележете, Той го създава подобен на Себе Си, Той създава Бог вътре в Себе Си. Значи в начало Несъществуващ, което предполага, че Той ще стане съществуващ, както и става. Този Несъществуващ Бог впоследствие става съществуващ Бог. Но в началото как Го е създал самият Абсолют? Без мисли, без чувства, без желания, непреднамерено, безстрастно. Това било нещо като висша идея, можем да го наречем условно Висшия свят, защото тогава той още не е проявен. Много по-късно идват расите, за които ще говорим после. В нашата бедна човешка история за тях почти не се говори, почти нищо не се знае или някакви общи приказки, такива като Блаватска казват неща, които едва съдържат нещо, но са далеч от Истината. Почти нищо не се знае за първата раса бархишадите, които са изиграли огромна роля. Нашата история изобщо е много бедна и много далече от Праизвора и тя ще си остане такава. Но трябва да има и такива, които обичат заблужденията, които обичат да се заблуждават, да се занимават с нея, обичат да я изучават, защото това е все пак нещо. Самото изучаване някога ще се превърне в друго изучаване…

Създаването на Бога, на вечността, на човека и на световете, всичко това е плавен и неуловим процес, който се е случил вътре в самото яйце, в това семе на мистерията; плавен и неуловим процес така, както детето се ражда в майката. Ние не знаем какво ще излезе. От Учителя знаем, че майката не може даже един косъм да създаде, тя няма откъде да вземе един нокът даже. Всичко това става невидимо, неуловимо. Така е и този процес. И когато по-късно този Абсолют се е произнесъл, всичко вече е било, всичко вече е станало. Бог, Луцифер, Христос, богове, демони, ангели и т.н., Той – Абсолютът – казвал и всичко вече ставало. То е било подготвено и после вече е ставало.

По-нататък ще ви обясня: тъй като Василид е нещо много специално, той не е просто посветен. Той има специално посвещение, което означава съвсем друго нещо. Той обяснява (след време ще се спрем на това) грехопадението, въобще падението по съвсем друг начин. Много малко същества във вселената, в това число много рядко и учители, са обяснявали така. Той обяснява, че главната причина на Второто същество да падне е именно в неговата светлина – оттам започва грехопадението. В светлината имало недостиг. Обяснява, че боговете са паднали поради главната причина, която е божествеността, и го обяснява по един страхотен начин, друг път ще се спрем на това. Това са главните причини на падението – светлината и божествеността. В тях двете липсва абсолютното качество на Бездната – липсва Абсолютът, но друг път ще се спрем на този въпрос.

А в дълбочината си жрецът е познал двойната Истина. На египетски тя се нарича Уа Нетер и Па Нетер, т.е. Единният Бог и Този, Който е по-дълбок от единството, т.е. Абсолютът, Скритият или Върховната Тайна.

Абсолютът е непознаваем дори и от Бога. Той надминава всички предели. Чрез Бога може да стигнеш най-много до Великия покой. Абсолютът е нещо много повече от покой.

Бог е вкоренен във вселената, за да може да я изцели и да я освети. Затова на Него му е дадена една голяма сила от Бездната, от безкрая, докато Абсолютът е вкоренен само в своята бездънна безкрайност.

Бездната, това е Абсолютът в пълната Му неизвестност. Бездната, това е Абсолютното Нищо, чистото Нищо, докато Бог е смес от нищо и нещо. Големият въпрос при човека не е дори какво мисли и върши, а какво е самият той. Бог е само едно ограничение на Всевеликата Бездна.

Абсолютът държи в себе си преголяма, безпределна и необятна тайна. Този Абсолют, според Василид, никога не може да бъде познат, защото е по-могъщ от всичко създадено и несъздадено. Бездната се проявява в Първото същество, но както казах, си остава скрита така, както Бог се проявява в света, в съществата, но си остава скрит по подобен начин.

Бездната има грандиозно и неведомо духовно тяло, от чиито отвори са произлезли първото, второто, третото същество, божествата, боговете, въздухът, огънят, водата, словото и т.н. Той, Абсолютът, е един, но е направил себе си на милиарди, буквално милиарди неща.

Когато Абсолютът е решил да стане проявен, явиха се Бог и дяволът. Неделимият Абсолют стана Бог и дявол, и множество, но остана скрит. Скритата и тайна мощ на Бога вилнее в Сатана, защото Сатана няма собствена сила. Чрез силата Си и чрез Сатана Бог ръководи света. Силата е само Негова. Тя е Негов план и затова е казано: Не съдете. Не съдете, защото ще бъдете осъдени.

Самата Бездна като Върховно и Абсолютно Начало е била скрита в пратъмната си и тайна Прасъщност, т.е. в пратъмното си, непознаваемо поле. И по-късно излязла от Себе Си, сгъстила се и станала, условно казано, Второ начало, т.е. Бездната излязла от Своята мистерия и е станала тайна, станала е Бог. Затова има три степени: загадки, тайни и мистерии. Бог е тайна; Абсолютът, Бездната е мистерия; умът е загадка, умът се занимава със загадките. По друг начин казано: умът се занимава със загадките; духовният човек се занимава с тайните на живота; божественият човек се занимава с мистерията на живота.

Абсолютът е Мистерията, която се крие в Нищото, но Тя е по-дълбока от това Нищо. Думата Мистерия в най-древните езици е много особена. Тя не е някаква тайна или загадка. Тя е отвъд. Ще обясня: Загадката, както ви казах преди, може да бъде разрешена само чрез тайната. Тайната може да бъде разрешена само чрез Мистерията. Но Мистерията никога, никога не може да бъде разрешена, защото в нея оперира Абсолютът. Той ще остане, според Учителя и според Майстер Екхарт, вечно непознаваем и неведом. Има разлика между невидим и неведом. Неведомият свят е по-дълбок от невидимия, той е създал невидимия. На едно място Учителят обяснява това. В една книга, която подготвяме — „Книга на тайнствата”, която към края на годината трябва да излезе, с мои коментари, там Учителят много говори за други светове и на едно място обяснява разликата между невидимия свят и неведомостта.

В замисъла на Абсолюта не влиза да Го познаем. Абсолютът обхваща всички неща, а на хората, боговете и съществата е определен само устремът. На тях е определен устремът към Него, но не да Го познаят. В един много по-дълбок смисъл Учителят обяснява: Абсолютът е по-дълбок от безкрайността. — Не само от Нищото, защото Нищото означава и безкрайност. Има наистина голяма Мистерия. Тя ще остане скрита.

Абсолютът не е нито човек, нито Бог; нито изречено, нито неизречено. Абсолютът е в известен смисъл Праначало и, разбира се, всичко, което е след него, но и всичко това Той го превъзхожда. Всичко след Него е ограничение и затова Той е наречен Несъществуващият. Някои Го наричат Несъществуващият Бог, но в друг смисъл. И затова е казано: Несъществуващият Абсолют е сътворил Несъществуващия Бог. Несъществуване означава неограничение, неограниченост, докато всичко, което съществува, е ограничено, макар и вътрешно да съществува, както боговете, Луцифер и Христос.

И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: “Тя носи много радост”, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. — Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път — Ал Халладж, нещо грандиозно.

Та Кхора разбрал, че сфинксът е идея на Нетер Нетеру, както ви казах на египетски това означава Абсолютът, който е скрит в Бог. Това е Негова идея, Той е просто самият духовен Учител на човечеството. Значи самият този скрит Бог ръководи боговете, хората, расите и затова ви казах: има само един Абсолютен, Който ръководи. Но ние трябва да знаем какво да изберем, защото ако изберем свещената история, ще имаме съвсем друго бъдеще; ако изберем човешката история, ще изгубим Великото ръководство. Макар че някога и тези същества ще имат някакви шансове, но дълго време ще умират и ще се прераждат, т.е. ще бъдат родени същества, сътворени, външни същества.

Земните хора са заключени в своите тела (вижте как го обяснява), за да не влязат в много по-големи и тайни изкушения, които ще привлекат много по-дълбоко, тайно и страшно зло. Това ще ви обясня след време, когато говоря за Звяра. В Луцифер, който слиза в злото по замисъл на Бога, и във всички тези демони влиза най-древният Звяр, отвъд трите шестици, отвъд Антихриста. Само Абсолютът, Бездната го съхранява, само Тя може да го управлява. Това е най-древният застой, най-твърдият материализъм във всяко отношение. Това е Звяр, който превъзхожда всяко зло, но то е друга тема, не е днешна тема. Тук само го вмъквам между другото. Значи има такива изкушения тайни, които ако не беше това зло, щяха да навлязат в хората и даже тогава демонизирането щеше да изглежда като нещо приятно. Голямото демонизиране е също от голямото зло, но то е нещо приятно в сравнение с това, което имам предвид.

Туранците били в началото си много силна раса, но те били изкривени от една по-голяма сила, голямата сила на нефилим. А тяхната сила, макар и частично, идва от Звяра. Звярът, който е заключен в Бездната и само Абсолютът го управлява.

Сатана е силен. Звярът е мощ. Абсолютът е всемогъщ. Бог е просто могъщ.

Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе и да съществува чрез една част от Абсолюта. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.

Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.

Абсолютът е абсолютна неизменност. Той всичко видоизменя, без да се изменя в Себе Си.

Когато Брахман познае Абсолюта, той вече преодолява всички свещени писания, защото Абсолютът не е писание. И никога нищо не може да Го опише.

Нетер Нетеру, т.е. Върховният, Абсолютът, не съществува. Но Нетерът, Бог има велика причина да съществува. И Тот казва: Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща.

Твоят Брахман няма тяло, няма тела — той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.

Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той — Абсолютът.

Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре — велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.

Вселената е външното, Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното и това е Абсолютът.

Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, Който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът се наслаждава на Себе Си.

Спасението зависи от това, доколко познаваш Брахман. В Брахман няма нито добро, нито зло; нито светлина, нито тъмнина; нито движение, нито покой. Там в Него цари Нищо, Което превъзхожда и най-високата мисъл — там цари страшна, непоносима тайна. И тази тайна се нарича Брахман, или другото име — Абсолютът, Господарят на всичко. Брахман е там и същевременно Го няма. Значи, Той е там като Абсолют и едновременно е Върховно Нищо.

Самият Бог е без начало. Той се е спуснал от Себе Си, от собствената Си Бездна, и затова няма начало, няма край, няма произход, защото винаги е бил. (Учителят също потвърждава това, говорим за Абсолюта, а не за Бог. Понеже Абсолютът никъде не може да се побере, нито във Вселената, нито извън нея. Той трябва да се ограничи и да стане донякъде духовно, вътрешно близък, достъпен и се е превърнал в Бог. После Бог ражда Син, за да стане още по-достъпен, за да може този Син да води хората към Истинския Бог и оттам - по дългия път към Абсолюта и Безкрая.)

Бог е роден от Себе Си, т.е. Абсолютът слиза и Се ограничава, ражда Себе Си като Бог, като ограничение, и чрез Себе Си Той Се саморажда, няма друг, Той си е единствен. Той Се е самородил несътворено, вътрешно, а Неговата Мистерия, тя си остава нагоре, абсолютно неродена, тя няма къде да се роди.

Бездната - това е Абсолютът в пълната Му Неизвестност. (Която ние наричаме още Неведомост, а Толтеките го наричат Третото Крило на Орела. В следващата лекция ще говорим и за Третото Крило на Орела.)

Бог е Любов - докато Абсолютът превъзхожда това. Разбира се, Той е слязъл, Бог, като Любов, за да стане достъпен, тъй като е Абсолютно недостъпен и Абсолютно Неведом - затова Той не е нито „Отче наш“, нито „ваш“, а както казах: О, Велика Мистерия - даже не е Тайна. Казвал съм ви: има загадки, Тайни и Мистерии. Загадките са за обикновените хора, учените да се забавляват. Тайните са за духовните хора, а Мистериите са за Синовете Божии, за Старци, Богове и въобще - за изключителни и възвишени Същества.

Бог има качества; Абсолютът няма качества, няма ограничения: Той е неограничен.

Той живее в бездънен Покой - докато Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е скрит в Своя Безпределен, Древен Покой. Той е бездънното Праоснование. Той е Праизворът, слязъл надолу като Бог, като ограничение, като Извор, като Източник, като достъпност.

Гласът е Тайна. Ще обясня. (Тъй като учените не знаят как е създаден…) Гласът е особен род тънка енергия, слязла от Същността, от нашия Дух, т.е. Духът е отделил от Себе Си специално енергийно излъчване, огнено излъчване; после влиза в него, в този отломък, в това излъчване - и този Дух слиза надолу и се превръща в глас. Нещо е слязло от Духа и се е превърнало, преобразувало се е в глас. Друго излъчване на Духа пък е създало огъня - друга Тайна на живота. Въобще Тайните на живота се намират в Духа, а не в звездите. Човешкият Дух знае пътя към Божия Дух и затова Библията казва, че само той има право да изследва Тайните на Бога, човешкият Дух има дълбоко право… Ще обясня само защо. Бог е създал Душата, Абсолютът е създал Духа; Бог е създал Вечността, Абсолютът е създал Безкрая. И понеже Учителя казва, че Абсолютът никъде не може да се побере - нито във Вселената, нито извън нея - Той се ограничава, слиза на по-ниско ниво, пак несътворено, и става Бог. Той е Един и същ. След време този Бог ще насочи всички същества към Абсолюта, т.е. от Вечността - към Безкрая и Мистерията.

Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход. Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност - Върховна Истина. Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата.

Разбира се, има едни други, по-дълбоки неща, които след два месеца ще излязат, от Втория Старец. Той говори за Древното зло. Само искам да обясня нещо… Това Древно зло е… тотално е отрекло Истината и тотално е отрекло Живота. При него няма изход навътре: то унищожава и Душата, и Духа до корен - и затова то е заключено, Четирите шестици - и Абсолютът го е заключил.

Великата и Бездънна Мистерия - това е Бог в Своята Скритост, наречен Абсолютът.

(И Учителя казва, че понеже Абсолютът никъде не може да Се побере - нито във Вселената, нито извън нея, никъде - Той Се ограничава и става Бог. Част от Него става Бог и Той си ръководи всички неща. Това означава, че всички Души са обречени да Го познаят след време: няма да остане Душа, която да не познае Бога, включително и демоните - понеже Планът е в Него, Замисълът е в Него... и понеже Той е Велика Любов.)

Абсолютът е без основание, без начало и без край. Той не се нуждае от нищо друго; докато Божествената Същност се нуждае от вечно Рождество, вечно обновление. Бог има начало; Абсолютът няма.

Когато тази Бездънна Мистерия слиза, Тя самопоражда начало - и точно това начало е наречено Бог. Нулата е излъчила Единица; Единицата е станала Начало. Тази Велика Мистерия е поискала да Се саморазкрие: и Тя станала Бог. (Някаква достъпност; пак Несътворен, пак Дълбок - но някаква достъпност. Тъй като Абсолютът е абсолютно недостъпен - и създал достъпност.) Тази Бездънна Мистерия обладава, в Себе Си, Мистериозна Мъдрост; и търсенето на тази Мъдрост е вечният смисъл.

Значи, тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си с Божествен Подход; но тогава обръщението вече няма да бъде Отче наш, а както съм дал тази формула: О, Велика Мистерия. Защото в тази Велика Мистерия няма „наш“ и „ваш“, и няма Отче, а Велика Мистерия, защото наистина това е Велика Бездънност, няма дъно. И затова Майстер Екхарт казва: Крайната Цел на живота дори не е Бог: Той е само подготовка за тази Мистерия. Тоест: всички велики Същества вървят към нещо Бездънно - отвъд Бога. Значи, крайната Цел в живота дори не е Бог: Бог само е слязъл да изработи в нас Чистия Божествен Подход и да ни подготви към Своята Мистерия - Скритост, Абсолютът, към тази наистина Бездънна Мистерия.

Тук е Абсолютът, Прамистерията - казва Майстер Екхарт, - тука няма нито знание, нито Мъдрост, нито Истина. Той превъзхожда всичко: Той ги е родил, но Той ги превъзхожда. Нито царство, включително и Царство Божие, нито Божественост, нито Благост, нито Синовство, нито мрак - Абсолютна Мистерия, Която никой не може да проучва. Тук нищо не е допуснато - казва Дионисий. (Дионисий, от който Майстер Екхарт се възхищава.)

Абсолютът е Абсолютна Неизвестност, Която наричаме Неведомост. Тук всичко е Неназовимо. Тази Неведомост винаги ще бъде Мистерия - и тука дарът е Безмълвие, Абсолютна Безсловесност.

Докато Бог е казал за Себе Си: „Аз Съм, Който Съм“, то при Абсолюта нищо не може да се каже, защото Абсолютът не може да бъде назован. Това е условно име, но Той не може да бъде назован, защото там няма Слово. В началото, в тази Древност, е било Безмълвието - никакво Слово. Словото идва по-късно като начало, за да се изправят съществата. Тука няма нито Слово, нито мълчание; тука нищо от тези неща не е уместно. Това е Древната Мистериозност.

Тук е място само на Велико Благоговение и Почит, но - казва Майстера - Абсолютът не се нуждае от тях. Той не се нуждае от нищо. Докато Абсолютът, слизайки като Бог, е частично вкоренен във Вселената, за да може да я изцели, то Абсолютът е вглъбен единствено в Бездънната Си Мистерия.

Бог е Велик и Божествен; Абсолютът е Неизречен и Неведом - Той е Неназовим. Зад Бога е скрито нещо абсолютно немислимо. Самият Христос говори за Него в апокрифите с голямо изумление и страхопочитание. Там, в тези, забранените книги, Той Го нарича Праотецът.