Магия - означава Кабала - означава постигане на Абсолютното Слово. Това всемогъщо същество - Словото! При заповед на Тихия Глас, цялата вселена млъква.

Според Кабала: Любовта може да живее само в Абсолютното (в самите условия на Истината).

Абсолютното убеждение е Духът в нас, ако не е абсолютно, това е умът.

Абсолютното убеждение е признак, че Духът се е вселил.

Успехът изисква абсолютно убеждение, а абсолютното убеждение е качество на Духа.

Абсолютът се открива чрез думата, като се вселява в нея и й придава скрития смисъл. За да се разбере скритият смисъл на думата, трябва да се осъществи победа над змията. Само тогава се разбира идеята, която е заключена в думата. Истинската тишина е извън времето и пространството, а змеят (астралът) е символ на времето и пространството. Ето защо абсолютното Учение на Кабала е скрито в светилището на Духа. Тишината помага на Духа да се проектира. В Кабала тишината скрива символа на огненото единство.

Чистото Слово е врата, през която Духът минава и оставя Своите блага. Словото е преди всичко: преди успеха, преди победата. Чистото Слово, Това е абсолютното оръжие на Белите Братя - в този вихър злото изгаря. Нечистите работят с разреден огън.

Огънят улавя знаците на всички приближаващи се събития. Главното учение в Шамбала е учението на Огъня. Днес това учение е загубено и постепенно се възстановява чрез Агни Йога. В учението на Огъня се съдържа всичко. В Шамбала Огънят представя Абсолютното Присъствие. Буда, както и Шамбала, са символи на безкрайния живот.

Абсолютното убеждение е най-важно за ученика. То се справя с всички внушения на злото. Концентрацията работи по вътрешно направление. За да победиш злото, трябва да придобиеш Принципа (Духа). На всички, които не са успели, е липсвал Огънят, т.е. Принципът.

Абсолютното убеждение, това е свършен факт, но докато се изгради то, има елемент на двойственост.

Абсолютното убеждение в Словото е от самия Бог, т.е. Бог убеждава Себе Си. Това е една мистична тайна.

Духът е твой. Но чакай търпеливо с Любов и доверие, защото Духът узрява в търпението и доверието. Абсолютното доверие, това е пътят към най-вътрешното светилище в човека. Твоята сигурност е в доверието, а сигурното знание винаги изхожда от опита. От опита, защото вътре в този опит е вибрирал Духът. Истинският опит идва от вселяването на Духа, а това изисква абсолютно доверие и търпение. Има обикновен опит, има духовен опит, има и специален опит, който се отнася до тайните.

Съвременната наука много малко знае за Заратустра, защото на тази наука й липсват методи. Истинските методи са аркани, ключове на Духа. До XVIII-ти век не са знаели даже името му, докато в Гърция и древния свят се е знаело, че то е синоним на Първичната светлина. Заратустра е един велик и мистичен водач на Бялата раса, която той изведе от Атлантида. Той участва и в Библията с едно особено име, което едва се загатва - Мелхиседек. Според окултната наука Заратустра е живял в Персия преди 8 хиляди години. Според него в проявения свят работят две начала, чрез които се изявява Абсолютното Битие:

Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат. Словото събира и обединява съществата в определени групи, партии, църкви, окултни школи и т.н. Там, където е нечистото слово, съществата се разделят и раздвояват във вид на противоположности. Словото е центърът на вселената, а вечният ред е създаден от определени закони и принципи на Словото. Около Словото се движи всичко. Около Словото се насочва всичко, понеже всичко е произлязло от Словото. Това означава, че всичко, което търсим, можем да го намерим само в Словото. Словото е извор, защото няма друго начало, то е началото на всички реки, но то не се изчерпва с тях. Ако те спрат да текат, то продължава да тече. Който познава чистото Слово, става извор, защото Духът се вселява в него. Духът се вселява само в себе си. Словото съдържа в себе си изворите, реките, моретата. Те са излъчвания на Словото, но Словото е същността, Словото е дълбочината. От Словото те са излезли навън, на повърхността, а Словото произлиза от Духа. Както огънят разпръсква около себе си топлина и както цветята разнасят аромат, така и Словото осветява Битието.

Аполоний казва: „Абсолютното Слово е съвкупност от всички идеи. Абсолютното Слово е Първична светлина. Абсолютът не може да се познае, може да се познае само Синът - Неговото копие, Неговият отблясък. Само Първичното Слово е родено от Него. Словото е властващият дух, властващият ангел. Чистото Слово Го съдържа в себе си“. Чудото не е нищо друго, освен развихрената сила на Бога - закон на вибрациите. Чистото Слово е сгъстител на Абсолютната сила. Чистото Слово, това е Прачовекът.

Аполоний: „Най-чистото Слово - това са най-чистите ангели и тези ангели не се разкриват на сетивата. Сетивният свят не е първичен свят и затова той не може да познае Истината. Една душа, която не може да се отдели от тялото, не може да общува с висшия свят, а отделянето на душата от тялото се извършва от чистата мисъл. Чистото Слово е чисто битие и това Слово е в самите нас. Това всъщност е Царството Божие. Словото е есенцията на всички неща. Понеже Словото е същността на Бога, това означава, че чрез Словото ние влизаме в единство със същността на Бога. Чистото битие е абсолютно добро. Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат“.

Това, че някой говори задълбочено по въпросите на живота, това не означава, че ги разбира. Идеалният Учител не е този, който разрешава проблемите и прави живота по-лек. Учителят дава нещо много повече. Учител не е този, който може да даде всичко на ученика. Само Господ може да му даде всичко. Но той дава дълбокото разбиране само при специални условия. Пътят за усъвършенстване е безкраен дори за най-великите Учители. Всеки велик Учител знае, че е много далеч от възможността да постигне абсолютно съвършенство, защото това съвършенство принадлежи само на Абсолютното Същество.

Това изключително чудовище, което по една вътрешна причина се е вмъкнало в човешката еволюция, то принадлежи към друг вид, към друг Вселенски период. Спада към друга Вселена. В нея то е напълно отдадено на злото. Става въпрос за абсолютното зло, то е крайната мярка. „Благото“ му име е Звяра (меко казано).

За да устоиш в Принципа се изисква синтез. Синтез означава едно безконечно вглъбяване във вътрешността. Който устои в Принципа, тогава му се разкрива самият Принцип, като едно безконечно съдържание и смисъл на нещата във Вечността. Само чрез Принципа можеш да прогледаш в Абсолютното Начало и Неговият замисъл.

Каквато е твоята вяра, такова е твоето отношение към Бога и Вечността. Това означава, че абсолютната вяра определя абсолютното отношение. Последното сам Бог ще го изработи в ученика.

Да издържиш през големия вътрешен хаос - това означава да се докоснеш до друга окултна Мистерия в Битието: Гласът. Да чуеш Неговия Глас, това е върховен дар. Глас - това означава Абсолютното Слово на Истината. Да постигнеш връзка с този Глас означава да станеш уверен в своя Път през цялата Вечност.

Нулата е абсолютното и съвършеното число, число на Вечността, на Абсолютния Дух. То дава смисъла на другите числа. До най-висшите Тайни могат да стигнат тези, които станат Нула, т.е. които станат Нищо - точно тогава Бог ги прави да станат нещо. Но това е дълъг въпрос и е свързано със смирението. Смирение означава чиста духовност и отговаря на числото Нула.

Кабалистически Нулата е наречена Абсолютното число на Незримия свят. Това означава, че смирението е чиста духовност и злото не може да съществува тук. Нулата е число на Вечността; и който иска да познае Бога, той трябва да стане Нула.

Ще ви кажа нещо за Дървото на живота. Преди време ви бях казал, че Дървото на живота е единното, абсолютното съзнание в човека, чисто Духовното и Съвършено съзнание. Дървото на живота е Абсолютният свят - това е светът без поляризация. Тук няма никакво разделение на добро и зло, няма щастие и нещастие - тези неща са надраснати. Любовта е над Доброто и над злото - тук съзнанието за смъртта не може да се яви. (Това не означава, че няма едно друго, Вечно Добро, за което само загатвам.)

В Неведомото има нещо много по-дълбоко и от Покоя, и по-необятно от самата Вечност. Всичко това означава, че Дао е Велико, но то не работи в Абсолютното поле. Но Дао е Велико и тука ще обясня защо е Велико. Дао е устроило нещата така че сигурността да не се намира в него, а в Любовта към него. Това важи и за понятието Бог. Защото Дао не иска да прояви себе си, а Любовта. Ето защо Дао е велико.

В Будизма има стремеж към постигане на нулево състояние - пълна раздяла със всичко, което е видимо и негативно. И затова в Нирвана няма желание за движение и възвръщане. Разбира се, по закона на Пустотата някои същества са принудени да се възвърнат, за да помагат на хората, защото, ако останат в Нирвана, ще загубят своята Дълбочина. Учението на Буда е ориентирано към психиката и абсолютното овладяване на съзнанието (което си има и свои положителни страни). Това е Път, по който се изискват много усилия и в много случаи - борба със себе си. И в тази борба малко са тези, които оцеляват, които постигат целта.

Все пак искам да ви кажа, че не е задължително абсолютно всички хора да страдат. Има една категория хора, които могат да се разминат със страданията и да научат нещата по друг път. Само ще загатна: това са хората, които абсолютно се отдадат на словото и го пречистят на най-високи нива, т.е. по Пътя на Абсолютното Пречистване страданията ще отпаднат. Но ще има друг род изпитания, в други измерения, за да придобият дълбочина. Тук говорим главно за Земята.

Искам да поясня нещо, за да не се подведат някои: когато вървиш и следваш пътя на Учителя, трябва да постигнеш Абсолютното Нищо, Тотално Смирение, Тотална Покорност, Тотално Доверие. Не ти трябва да отиваш при Учителя си или при този, който те ръководи, със знания. Не ти трябват никакви знания, трябва ти Абсолютно Доверие. Когато стигнеш до дъното на това Доверие, на това Нищо, тогава става промяната и тогава се раждаш по нов начин. Тогава връзката с Учителя се осъществява естествено и много лесно. Тогава Нищото се превръща във всичко. Ако стигнеш само донякъде в Нищото, вече не можем да говорим за контакт.

И най-накрая в шестия и в седмия план, там работи все Духът, това е най-трудното, много рядко срещано явление през цялата окултна история, но срещано, ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с тайната на Източника на Живота, Абсолютното Същество, което не е Бог, Бог е произлязъл от Него. Защо? Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, това е една идея; и като станат Божествени, да станат абсолютна чистота и да се върнат във Върховното Същество, което е Нищото. Това е един дълъг път, който човечеството трябва да извърви и задължителен път на учениците.

Тук преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже път на тези души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някои със задръжки от универсалните братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна свобода на душите, абсолютен свободен избор – това означава, че всеки, който наруши законите, трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път – или да не се даде свободен избор. Болшинството гласувало за абсолютна свобода и най-вече Христос (тогава, по него време с друго име), който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, или Абсолютното Нищо, е слязъл в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: “Така да бъде – абсолютна свобода за всички същества!” Но ако има голямо отклонение, Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи, както след време става. Душите са направили много погрешни избори, и то многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, след като е дал тогава обещание. Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло (тотално разтваряне в Нищото), той си запазва тайно няколко тела (до петото тяло или до четвъртото, ако реши), за да слиза при своите ученици и да им помага.

Когато си в шестото тяло, т.е. в своя Дух, тук вече ти нищо повече не можеш да кажеш, защото тук пълнотата е огромна, толкова необятна и наистина при това условие какво можеш да кажеш на Духа? Защото ако все още искаш да кажеш нещо, значи не си в истинската пълнота, още не познаваш своя Дух, не познаваш шестото тяло. Наистина какво можеш да кажеш на Абсолютното Същество? Това означава, че в шестото тяло Духът постепенно разгръща своя разцвет и накрая, когато има право, след като е помогнал като Син Божий на цялото човешко развитие, той ще има свободата да направи своя първичен вроден избор да се слее тотално с Универсалното Същество.

И все пак тук в шестото тяло, в безмълвието все още има обмяна между човешкия Дух и тайната на присъствието на Абсолютното Същество. В седмото тяло вече е под въпрос дали има обмяна, защото зависи от избора на Духа, има върховно сливане и човек се превръща в самата светлина, но не тази светлина, която виждаме, не и светлината на душата. Става въпрос за Универсална Светлина, за която в Кабала се говори, която е свързана с Кетер, Хокма и Бина, която е безпределна и неограничена.

В третото Самадхи има две степени. Но и в двата случая то е универсално и неизразимо, неподдаващо се на обяснение, но все пак нещо ще кажа. Едното е: този, който е постигнал шестото си тяло (т.е. станал е Син Божи) и желае тотално разтваряне в Абсолютното Същество, което е Небитие, абсолютно разтваряне без възвръщане. Това е непорочната Светлина. Това е един съвсем друг живот, една пълнота, която не може да се предаде, тъй като тя надминава живота и смъртта. Това е единият вид.

Преди време ви говорих за посвещение в седем степени. Там, ако си спомняте, първа, трета, пета и седма степен бяха степени, които зависят от Бога, човек нищо не може да направи, каквото и да иска, колкото и да е благороден, нищо не може да направи. Втора, четвърта и шеста степен зависят от човека. Значи тогава обяснихме (те ще излязат в книги), какво се иска от човека и какво от Бога. И когато тези неща се обединят, вече се ражда истинският човек, седемте степени се извървяват и човек от първата степен стига до седмата. Така наречено според Сведенборг “седмият ден”, в който Бог си почина – това е почивката, която означава най-високата степен на посвещение – влизане в Небитието. Това е седмият ден, седмата степен. На будистки го наричат Нирвана, но Нирвана не определя точното значение, тъй като Нирвана е само част от Абсолютното Небитие. И затова в будизма има и много красота, но има и голяма опасност, която е подвела много хора. Някои хора са постигнали нещо по-лошо, отколкото може да се помисли, по пътя на отричане на страданията. Ограничаване на желанията, премахване на страданията и постигане на едно духовно самоунищожение. И се оказва, че това е не Нирвана, а нещо друго се постига, много по-лошо, тъй като Христос и Учителят са показали, че страданията не трябва да се избягват, а да се приемат. И тогава те разкриват една по-дълбока Любов, съвсем друг род Мъдрост. Но това не означава, че трябва да отричаме будизма, защото някой път ще се спрем и на неговата красота.

Ще се върна на идеята за злото. Значи злото е допуснато в света като Божия сила. И Учителят казва: Злото си върви по строго определен път. Но Учителят после казва: Но това не е важно. И казва после кое е важното: Важното е по кой път върви човекът. И ако човек е избрал пътя на злото, то ще се стовари върху него. Това означава, че злото е зло за този човек, който го е избрал, който го храни в себе си. По този начин Божията сила на злото определя нещастието на човека. Учителят казва, че на човека е определено да върви в пътя на доброто. От древността още това е, което му е определено. Сега какво той е избрал, това е вече негов въпрос, който той плаща и досега. Но това, което е било определено, е пътят на доброто – говорим за абсолютното добро, за което ще стане въпрос след малко. Значи човек, който е избрал пътя на злото, няма никакъв шанс, защото ще се срещне със скрития Бог в злото.

Устрем има само тогава (тук трябва да разберем откъде идва устремът), когато си поставил доброто, казва Учителят, като абсолютна основа на живота си. И затова Учителят казва, че който иска да познае Бога, трябва да има абсолютен устрем – той произлиза от огъня на Любовта. А който просто търси Бога, значи извън този устрем, така просто, както е третото и четвъртото тяло, той ще се натъкне на относителната реалност, той ще се ражда, ще умира и все ще пита. Значи който няма свещена жажда за Истина, който не е запален и който няма такава основа – абсолютното добро – той все ще умира и все ще пита. И Учителят казва така: Казвате: “Трябва да бъдем добри”. И Учителят сам отговаря, казва: Не, трябва да бъдете абсолютно добри. Това е голяма разлика. Накратко ще обясня. Ако си просто добър, това означава, че ще има изключения – изведнъж в един момент ще станеш лош. Тогава можеш да направиш всякаква поразия – едно хубаво духовно развитие може да пропадне само за няколко мига, една красива дружба с една душа може да пропадне само от една дума. Това е изключението, което злото го използва и в един миг казваш: Този човек двадесет години беше ангел за мене, а сега дявол, сякаш не го познавам. – Това е за тези, които не познават тези закони. Значи ще станеш лош. Но ако си в абсолютното добро, ако си го избрал, няма изключения.

В момента, в който едно същество е приело свободния избор, то се е отдалечило от Бога, независимо дали ще използва свободния избор, за да изпълнява Божията воля. Но една част от съществата са останали на друго мнение. Само онези същества са останали в единение с Бога, които не са пожелали да имат свободен избор. Тези същества могат да произнесат великата окултна формула “Аз и Отец ми Едно сме”. Както ще видим по-нататък, ако човек постигне света на хармонията, това не означава, че е в единение с Бога. Това е съвсем друг свят. Единението изисква абсолютна будност на много високо ниво, на позиция шесто тяло. Само там има единение, докато хармония има в пето тяло и понякога по-надолу. Хармонията с Бога не означава единение, защото хармонията предполага две същества, а в абсолютното единение няма две същества. Има само една воля, т.е. само едно същество.

Ватан е бил древният език на единството за разлика от другите езици. Той е бил езикът на абсолютното единство, на абсолютното братство. Това означава, че ватан е вътрешният език на Духа. Например ако ние с вас си говорим с езика на Духа и на душата, винаги ще се разбираме; ако се намеси умът, ако се намеси интелектът, ще стане малко по-трудно, а някой път става и много трудно. Значи въпросът тук не се свежда до вяра и съмнение, а до пълно доверие. Ако ние си вярваме с пълно доверие, а доверието е нещо по-дълбоко от вярата, защото, както ви казах преди, има хора, които вярват в Христос, но не са си доверили живота изцяло, други вярват в Учителя, но не си дават живота за него, изисква се нещо по-дълбоко — пълно доверие, този въпрос вече решава други нива.

Друга дълбока окултна идея за този праезик е изразена чрез един символ, това е символът на пентаграма. Преди време ви говорих за посвещение в пентаграма в три степени и ако си спомняте, имахме една друга лекция за посвещение в пентаграма в седем степени. Тук само ще кажа, че само чрез пентаграма Синовете на Светлината ще се обединят, ще се обединят в древния език, във величието на абсолютното първично единство и братство. Исках да кажа, че ватан се образува в човека само чрез вътрешно обучение. Ако човек жадува за Истината, има кой да го обучава, този въпрос решава дали висше същество да се заеме с човека като невидим помагач. Този език е пропит с дух, той не е думи, не е слово, той слиза от шестото тяло. По-надолу за него е много трудно, макар че понякога докосва душата с прозрения, със светлина, с интуиция — това е крайната му мярка на слизане, тъй като материята за него е гъста, даже интуицията е малко проблем, но все пак чрез интуицията, когато на една душа трябва да се помага, той помага, а интуицията е винаги вярно ръководство.

Мълчалив, сияещ и духовен... Човекът на третото око, когато е насаме със себе си, той живее в абсолютно безмълвие. Пред хората живее частично в своето безмълвие, но насаме неговият живот, неговата дълбочина, неговата пълнота идват от абсолютното безмълвие. А това означава на окултен език (става въпрос за абсолютното безмълвие) “позволение”, да позволиш на Духа да ти говори. Без намеса, без участие, да позволиш сливането. Тук говори дълбочината на човешкия дух, или на така наречената “искра”, тук не говорим още за Божествения Дух.

Докато в седмата чакра вече говори сам Бог, Абсолютното Същество. Тук Бог е в друг смисъл. Не Бог в обикновен смисъл, както после ще разберем, защото, както Учителят казва, има едно Същество, което е над Бога. После ще стане малко на въпрос за Него. Нарича се още Небитие или Абсолютът. Понякога Го наричаме Абсолютно Същество. После ще видим как То излъчва Бога и Го превръща в Реалност. Но това Същество е по-дълбоко от Реалността. Човекът трето око е любящо мълчание. Най-вярната негова характеристика е любящо мълчание, макар че не винаги обикновените хора разбират това. Докато човекът Сахасрара, или седмата чакра, е над мълчанието и над говора. Той живее в едно скрито сияние, което е извън мълчанието и Словото. Това сияние, което надвишава мълчанието и говора, не е познато на другите чакри. В третото око можем да наречем човека (и ще е правилно) духовно същество. Преди това е подготовката, в предните две чакри, но в тази чакра вече човека можем да го наречем духовно същество.

В тайната на живота си скрит ти самият и затова не ти трябва разбиране, а душа. Трябва да се започне от душата. Трябва ти едно велико доверие в невидимия свят за всичко, което става, не само за някои неща. Това означава да подхождаш с душа. Защото животът е проява само на едно Същество. Няма друга воля. И злото е Негова воля, и доброто е Негова воля, и Любовта е Неговата воля. Всичко е само една воля. Животът е проява само на едно Същество, тук това не означава, че животът е произлязъл от Бога. Животът е проява само на едно Същество, Което е (казва Учителят) по-високо от самия живот. И наистина Абсолютът, наречен на еврейски Святият или Древният по дни, или Абсолютното Същество, според Учителя, е по-дълбок от живота и от реалността, както ще видим после. Накратко ще обясня. Когато Абсолютът, а не Бог, когато Абсолютът е слязъл надолу, Той се е превърнал в реалност. Но Той е извън тази реалност. Превръща се, обаче не е. Превърнал се е в реалност, но Той е отвъд тази реалност. Той е Абсолютно Небитие. Но веднъж слязъл надолу, понеже така е решил, Той вече се е превърнал в реалност и в реално Същество на един по-нисък план. Част от Него е станала реалност. И това Същество е наречено Бог. Има дори и разлика между думите Бог, Господ и т.н., но друг път ще се спирам. Условно това е наречено Бог. На това Същество е дадено да работи и със светлината, и с тъмнината, макар че те са ограничения. Но за да можеше да се създаде този свят и световете въобще, трябваше да се наложат, да се създадат и тези ограничения. И те бяха допуснати. Всичко това не е въпрос на разбиране. Това се владее много добре в седмата чакра, но то няма нищо общо с разбирането. Но там тези неща се владеят отвътре по други закони. Защо? — Защото Учителят казва следното: Щом разбереш едно нещо, то вече е старо. Това означава — казва Учителят — че само неразбирането е ново. Винаги ново, винаги вечно, винаги бодро, винаги свежо, винаги дълбоко. Вие знаете и в случая с приказките, умът винаги обича приказката да има край. Ако му се представи една приказка без край, той не я харесва или не я разбира, или бяга от нея. Има такива притчи, такива легенди, те не са писани за ума, те са писани за душата. Само душата може да ги разбере по свой си начин. Но те не са разкрити на ума. Така неразбирането е ново и в него е животът, но после трябва да обясня точно това, тъй като не всеки, който има невежество и неразбиране, може да разбере живота. Неразбирането е ново и в него е животът, но това неразбиране, за което говоря, няма нищо общо с невежеството, нищо общо с мрака. То е животът отвъд. Извън причини, извън последствия. Това е седмата чакра. Някакви малки частички от това неразбиране има и в петото, и в шестото тяло, и най-вече в седмата степен. В седмата степен вече това неразбиране е дълбоко, но това неразбиране е пълнота от съвсем друг род. Както ви казах за Рамакришна, той стигнал до един извод и се отказал от разбирането. Защо му е разбиране при такава пълнота. И за себе си е прав. Душата му е толкова изпълнена с Любов, че за какво му е разбиране. Но има други мъдреци и посветени, за които това не е достатъчно, те искат да имат и пълнота, и Мъдрост, защото с тази Мъдрост могат да внесат нещо даже и в неразбирането. Истината винаги е много проста, но човешкият път е много сложен и умът обича да усложнява постоянно този път.

В Библията се говори за дървото на Бога, наречено дървото на живота. Говори се за едно друго дърво, дървото за познаването на доброто и злото, или дървото на скръбта, още наречено дървото на смъртта. Учителят казва, че има още едно дърво. То е премълчано. Това е дървото на Небитието. Дървото на Абсолютното Същество. То надминава и живота, и смъртта. То няма нищо общо с радостта и със словото. То е Абсолютно Небитие и това е най-великата Реалност. Но думата реалност, разбира се, не е съвсем точна. В това поле вече думата реалност малко изгубва своя смисъл, но понеже няма как да го кажа, още ми е трудно, и затова използувам понякога тази дума. Тук няма значение нито молитвата, нито смирението. Но тази тайна се отнася до нещо много велико и нечувано. Тя е свързана със съвсем друго начало, което някога ще се яви. В тази връзка Учителят казва: Който познава Бога като начало и край, той не Го познава. Защото отвъд Него е Древният, Който е винаги Вечно Начало и никога край.

Именно в тази чакра се постига Нищото, но както казах, то си има различни степени. Човек може да остане в света с Нищото, може да се пресели без завръщане, а може да се пресели с идея да се върне отново. Има три различни начина — или да остане да помага на хората, или да се разтвори тотално в Нищото, в Абсолютната, Специалната Светлина, която няма нищо общо с тази светлина, или да се разтвори с цел да се върне след време, да запази телата си с цел да помага на хората. Нищото е по-реално от човека, защото човекът изчезва, търпи много промени, а Нищото е абсолютно и вечно. Именно в него се намира великата пълнота на живота. Макар че тази дума плаши много хора, тя е великата реалност. И човек, който е придобил правото си да се върне във върховната чакра, той вече не се занимава с вяра и съмнение, с успех и неуспех, а той има абсолютно доверие в живота. Той не може да задава въпроси, защото абсолютното доверие в този висш смисъл означава абсолютно сливане. При абсолютното сливане с Истината, с Учителя не можеш да задаваш въпроси. Дори и разумните въпроси, Божествените въпроси вече нямат място. Докато човек задава въпроси, все още не е постигнал абсолютното доверие. Може да е близко до него, може да смята, че го има, но още не го е постигнал. В момента, в който го постигне, той вече получава, придобива сливането. Въпросите съществуват извън сливането с Истината, извън Единството. Но те не могат да разрешат, не могат да дадат отговор на живота, защото животът не е въпроси и отговори, животът е една велика пълнота. И ако човек придобие Божествената Любов, той ще бъде толкова пълен, че няма място за нищо излишно, включително и за разумен въпрос. Това е такава необятна пълнота, че няма място за нищо друго.

По-нагоре вече е седмото тяло, в което човек се ражда в Небитието, т.е. в Абсолютната вътрешна реалност. Но това в учението не е последната дума, тъй като при Учителя има още четири степени, които са от друго измерение. Тук вече е абсолютното сливане с върха на пирамидата в окултния смисъл. Значи в седмото тяло се намира абсолютното сливане с върха на пирамидата. Тук става въпрос за човешкия дух и за тайната, която е скрита вътре в човешкия дух.

Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества — извън двадесет и четирите Старци — до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии — Серафими, Херувими и Престоли — не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен “Аз съм Този, Който съм”. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: “Аз съм Този, Който съм”. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

Учителят казва: “Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е Древният” — използува се точно тази дума, някой път Учителят използува и други думи — Незнайният, Който предшествува езиците, Който предшествува и всички велики Учители. Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат.Ако някой има дори и съкровени мисли и чувства, той не може да Го докосне. Може да докосне Учителя, който да стане за него път към Незнайния в бъдеще, но не и самият той да Го докосне. “Той не може да бъде възприет” — според Учителя. Това ще стане ясно след време, когато издам книгата “Устройството на интуицията”. Интуицията е също безпомощна в този висок план. “Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме тотално, той ще бъде погълнат от Неговата Истина завинаги.” Има няколко такива случая с велики кабалисти и Учители, те никога няма да се върнат в сътворената и несътворената светлина, а ще останат в Него, в Неговата Абсолютна Истина. Има такива същества, които са се сляли с Него и са отказали да имат име, защото дори и духовното име е сътворяване и ограничение. Понеже тези същества искат да живеят в много високи нива, те са се отказали от връзка дори и с хората, дори и с Мъдреците. Има такива изключения в окултната история. Който Го е възприел, той не съществува. Той нито живее, той нито умира, нито съществува. Той надминава преходното и непреходното. Това са много велики неща, които Учителят подготвя и в около три книги аз ще ги изнеса след време, тъй като не знам тука дали ще можем да се вместим. Нито умира, нито живее, нито съществува, надминава и преходното, и непреходното и който Го е познал, той изчезва завинаги в Неговата Мистерия. Ако някой се стреми към Него, със стремеж не може да Го намери. Със стремеж може да намери Бога, може да намери своя Учител, но не и Него. В първия том на Висшата Мистика изнесохме това, което казва Учителят, че има едно Същество, Което е над Бога и Което е създало Бога. Това е именно Незнайният, именно Древният. И затова Бог е създаден като посредник и на Бог е дадена голяма реалност, на синовете на Бога също. Но Той надминава реалността, защото не се ограничава от реалност и нереалност, това са полюси. Вярно е, че е дал велика любов на Бога, на Неговите синове, но Той не се ограничава от това. Значи който се стреми към Него, ще Го изгуби, а трябва да се довери напълно на Универсалното Единство на живота — в книгата, която ще издам, има специален отдел “В аурата на абсолютното доверие”. Там чрез Учителя и чрез някои мои коментарии чрез Учителя става много ясен този въпрос за абсолютното доверие. Преди време ви бях казал, че доверието е по-дълбоко от знанието и от вярата. Може да вярваш на Бога, но да не си довериш целия живот. Може да вярваш в Истината, но да не се доверяваш изцяло, а който се довери изцяло, на него ще се даде едно виждане чрез светостта на словото и чрез духа. Хем чрез словото ще почне да вижда нещата много по-ясно ако си пречисти словото и хем чрез духа, който е скрит в мълчанието. Който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака вселенския миг, в който ще бъде посветен и погълнат. Преди да продължа, само накратко ще ви кажа, в Египет има такъв символ на времето, така наречения Минотавър, живял скрито в един лабиринт, и за да има реколта в Египет, трябва да му предоставят жертва, абсолютно девствена жена. Той приема само девствено съзнание и ако му изпратят такава жертва, той я поглъща в лабиринта, извиква я по вътрешен път и я поглъща. И в Египет е имало големи реколти. Това е един много дълбок символ, който говори именно за тези неща, които са в други светове. Защото който иска да познае Абсолютното, той трябва да се жертвува, не просто да вярва, а вярата, както ви казах и преди, вярата е на много ниско ниво. Тя помага само човек да си уреди някои земни въпроси, но оттам нататъка тя не помага. Вярата трябва да се превърне в преданост, пак ще припомня, предаността трябва да узрее, добродетелите трябва да узреят и най-после тази преданост трябва да се превърне в жертва. Когато човек е готов за жертвата, Истината ще го погълне, Учителят ще го погълне изцяло, Бог ще го погълне, ще се вкорени в него и ще го ръководи. Оттук нататък започва това, което аз наричам вдъхновение, Небесното вдъхновение, което никога не прекъсва, нито в смъртта, нито в живота, никога. Затова брат Михаил в една лекция казва: “Ако някой има вдъхновение за шест хиляди години, това вдъхновение не е истинско”. Ако идеалът се постига до няколко години и после да се чудиш какво да правиш, значи има нещо, което не си знаел — какво търсиш. Но ако твоят идеал е Истината, тогава вече ще се домогнеш по пътя на жертвата до това Небесно вдъхновение, което никога не се прекъсва.

Както ви казах, арабските Мистици са над триста, между тях има святи Мистици, има еврейски Кабалисти, които са над триста, между тях има около четиридесет святи Учители. Тука не говорим за посветени, а за Мистици и Учители на високо ниво. Има над двеста Даоси, които ако се срещнат с посветени, няма да се получи никакъв диалог, тъй като те живеят в много дълбоко измерение и за тях понятията Бог, Сатана и т.н., добро, зло не съществуват. Ако на такъв човек кажеш “кръстен ли си в Бога”, просто ще стане много смешно, тъй като те живеят в Дао, а Дао символизира Абсолютната Истина и Абсолютното Небитие. И както ви казах преди, за тях няма зло и добро. Ако се случи зло, те казват: това е Дао, това е вътрешен път на развитие; ако се случи добро, пак казват: това е път. Никога не казват, че едно нещо е лошо или добро. После ще стане въпрос за даосите. В Япония също има много Мъдреци, Мистици и Дзен-учители — както виждате, става въпрос за стотици, които са над посветените. Пробудените хора са най-ниската степен, трябва да бъдат обичани и уважавани, поставени на своето място, защото те са вратички, те са път, малък път, не са абсолютна мярка, но те са път и малко или много те имат връзка с ангелите и понякога с архангелите, и помагат на хората. Но когато говорим за абсолютна мярка, който иска да постигне нещо по-дълбоко, не трябва да се застоява там.

Дао е многозначно. Само даосът, т.е. Мъдрецът, може да си служи с многозначното, защото той никога не изменя на Дао. Дао, според Лао Дзъ, означава две думи. Едната е Небитие, Абсолютно Небитие, а другата е Истината. Това означава символично Дао — Абсолютното Небитие и Истината.

После Лао Дзъ казва: “Дао е пустота, но пустота, пълна със свещени възможности, съвършеният потенциал”. После казва: “В пустотата на Дао е заключен дълбокият смисъл на живота”. При Учителя, както загатнах, този смисъл се намира в дванадесетото тяло, това е тялото на Истината и означава тялото на Абсолютното Небитие. Тук вече човекът не е човек, а една велика реалност и даже, според Учителя, е нещо повече от дух. Сега това е трудно да се обясни, но все пак след време ще кажем някои неща. Лао Дзъ казва: “Който е обладал Дао, може да бъде наречен свят и той придобива свобода, и в тази свобода той постига неизразимата пустота”, т.е. Неизразимата Любов. Именно затова е дадена свободата, по друг начин казано, за да познаем дълбочината на Любовта. А според Сведенборг това е съкровеното, пустотата. Сведенборг го разбира като равнозначно на съкровеното и това е точно така. Сведенборг казва: “Всичко, което произлиза от Любовта, се нарича добро” — едновременно много висша мярка, той изнася един много красив и дълбок закон. “А всичко, което произлиза от Мъдростта, се нарича Истина.” Ще се върна пак към идеята за Лао Дзъ. Лао Дзъ казва: “Връщайки се в пустотата на Дао, човек става дете. Той придобива своята първична естественост. Той придобива своето първично състояние.” Той го нарича още “природна естественост” и това е вярно. Това дете е едно състояние, при което човек изгубва страха си от смъртта и от живота.

Ще обясня нещо във връзка с вечността. Понеже някои мислят, че вечността се състои от хиляди години, от епохи и т.н., но това е една голяма илюзия, разгърната от силата на Бога. Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг. Разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие. Тя се състои от най-краткия миг. В един миг можеш да я видиш, ако Бог е в тебе и ако пожелае да ти я разкрие. Разбира се, Той може да сгъсти времето до един миг, може до десет минути, може до един час. И в това време ти може да видиш цялата вечност, ако Той пожелае. За някои е пожелал. Например за Енох, един от великите посветени в миналото. За Енох е пожелал, на него се е разкрил за кратко време и на други. Но за да ти обясни Бог вечността, на самия тебе ти трябва време. На Бог въобще не му трябва време, нито му трябва вечност, но за да може да ти обясни, на самия тебе ти трябва време. Разбира се, все пак това е вътрешно време. Ако говорим за шестото тяло, на тебе ти трябва духовно време. Веднага ще я схванеш. Но ако не си в шестото тяло, трябва да има време, за да ти бъде обяснено, за да можеш да я възприемеш, за да можеш да разсъждаваш върху този въпрос. Разбира се, както казах, това може да продължи за десет минути, за един час, за два часа и т.н. Пак повтарям, на Бог не му трябва време, защото Бог е Абсолютно Небитие. Нито време, нито безкрайност, Нищо. Даже Учителят казва, че Той не е и любов. Даже на едно място казва: Ако ви кажа, че Господ не е любов, какво ще разберете? Но тази мисъл е само за юнаци и затова тя не се разкрива. Той е нещо много повече от любовта. Вярно е, че е излъчил любовта от Себе Си, и с тази любов е създал Единството, помага на световете, но Той е нещо много повече, когато говорим за Абсолюта и за Абсолютното Небитие. В тази връзка Якоб Бьоме казва: “Бог е създал световете от Нищото и това Нищо е самият Той”. Разбира се, това е много трудно за разбиране, защото умът ще каже: ама как така от нищото и т.н. Но тези, които имат “шема”, ще разберат за какво става въпрос. Аз тука накратко ще обясня: в Абсолюта няма нито пространство, нито време, нито вечност, никакви ограничения и затова Той е всякога Йова Шама. Понеже няма никакви ограничения, не е необходимо да ходи някъде, за да бъде там. Той е едновременно навсякъде и това се нарича “Йова Шама”. Така, има случаи, когато Учителят едновременно е бил на шест места и помага на шест различни места. Както си разговаря в стаята, някакъв ученик на далечно място с коня си, конят му тръгнал към някаква пропаст и той успял само да каже: “Учителю”. Учителю – това е формула. “Учителю благи” е също една велика формула. Успял да каже: “Учителю” – и с това бил спасен. Учителят казал на тези, с които разговаря: чакайте за малко, затворил си очите – те не разбрали за какво става въпрос – и в момента конят спира и ученикът благодари на Учителя, Учителят си отваря очите пред своите близки и продължава разговора си, без да споделя какво е станало. Учителят е казал, че може да се обръщаме към него за помощ при всички случаи, така както и към Господа, тъй като някои се смущават, има такива, но формулата “Учителю благи” аз съм я изпитвал много пъти, но не само аз, много хора са я проверили. Имената може да се ползуват, но всеки трябва да избере любимо име, душата му трябва да избере това име, което е достъпно за него, което му е близко по душа. Не да иска най-високите имена, а тези, които му са много близки по душа, тези, към които изпитва любов, тези вибрации на имената, с които има връзка.

Който може да медитира истински, открива, че физическото присъствие на Учителя не е необходимо, не е нужно. Който може да медитира истински, т.е. който може да се слива със своята висша душа и със своя дух, той няма нужда от физическо присъствие. Аз познавам хора от Сант Мат, които посещаваха години наред Учители с физическо присъствие и накрая напуснаха учението и взеха да идват при мене и ме питат могат ли да станат ученици? Това е друг въпрос. Става въпрос, че физическото присъствие е нещо второстепенно. Кое е същественото? Същественото е дали ти самият си в любовта. Ако ти си в любовта, ще имаш Учител. Дали ще е отвън, дали ще е отвътре, ще имаш правилно вътрешно ръководство. Ако ти не си в тази съкровена и Божествена любов, както казва Учителят, и миналия път го казах: Ако ученикът не върви в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, всички велики Учители да се съберат около него, с нищо не могат да му помогнат. Всички велики Учители остават безпомощни, защото той е избрал друг път. Учителят казва: Ако ученикът не се движи в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, не може да му се помогне. Може да имаш хубаво желание да му помогнеш, но няма условия. Когато няма условия, означава, че висшият свят не участва. Това означава, че няма условия. Трябва да се чакат, човек трябва да ги изработи и да се подготви. Когато си в медитация, никога няма отговори от ума, защото тогава ти си дълбок. Не си умствен, не си сърдечен, а си дълбок. Медитацията, това е силата на петото тяло – висшата душа, а нейната дълбока тайна се крие в шестото тяло. Това може да се изрази приблизително така: обикновените ученици вървят по пътя към Учителя, понеже не са разбрали нещо съществено, изгубили са нещо съществено, те вървят по пътя към Учителя. Това е до четвъртото тяло. При петото и шестото тяло вече законът е друг, изразен е така: не да вървиш към своя свят Учител, а заедно с Него, това е разликата. Не да вървиш към него, това е посока към някакъв обект, а едно с него, едновременно, заедно с него. Шестото тяло отговаря на петото тяло, но не чрез знания, а чрез откровения – това е една друга тънкост. На даоски език казано: Дао не говори, но отговаря. Даоските мъдреци казват, че Дао не говори, понеже е толкова изпълнено, такава велика пълнота, че няма нужда. Обаче от някакво състрадание слиза надолу и говори, това е закон на любовта. Дао не говори, но отговаря. Това е едно просто естествено отношение на Дао, т.е. на Нищото, тъй като човешкият дух е най-близко до Нищото. Това е отношение на Нищото, на пустотата към светостта на душата. Това е едно много дълбоко и свещено отношение, същевременно естествено. В медитацията отговорите идват извън пределите на ума. И както казах, някои търсят Учителя. В известен смисъл това е правилно, но в един много по-дълбок окултен смисъл не е правилно. Някои търсят Учителя, но Учителят не е външно същество, той не е личност, а е вътрешна идея. Преведено това означава следното: Учителят, това е твоята дълбочина. Дали може да се домогнеш до нея, това е друг въпрос, но там се намира твоят Учител, на вътрешен план. Вашата дълбочина – това е вашият Учител. По-ниската степен е петото тяло – душата, говорим за висшата душа, тя е учител на човека и може да го ръководи правилно. Защо? – Защото тя има желанията на Бога. В по-дълбок план това е човешкият дух, той е още по-дълбок и той е всъщност Учителят. От една гледна точка душата е ученикът, духът е Учителят. А когато вече говорим за Учителя в най-дълбокия смисъл – Абсолютното Нищо – това е вече нещо Универсално, то ръководи и духа, и душата. Всъщност думата Учител, в най-дълбокия смисъл, означава Нищото. После ще стане въпрос в учението на Дао като идея. Но до четвъртото тяло човек няма дълбочина, може да си я въобрази, но това няма нищо общо с дълбочината. Както и преди обясних, дори и когато човек е голям оптимист, в четвъртото тяло човек може да стане голям оптимист, но оптимизмът е нещо елементарно и повърхностно и той трябва да се надрасне.

Истинското око не съществува като нещо външно. То е нещо единно и символизира абсолютно чистото съзнание. Това е окото на човека. Тука не говорим само за третото око, а говорим и за най-висшата чакра. За върховното съзнание, абсолютно чистото. Именно това съзнание е абсолютното виждане. То няма нищо общо с ясновидството, нито с дарбите, както ще разберем после. Никакви дарби не помагат да видиш Бога. За външния свят ти са нужни външни очи. Вършат работа, не трябва да ги отричаме. На външния свят нашите очи вършат една хубава работа. Но за пътя навътре положението е друго. И както казах, съдбата на външните очи е след време да станат на прах. С външните очи не можеш да проникнеш в себе си. За пътя навътре трябва да ги изоставиш. Това, което вижда в дълбокото, е Духът. Именно това нещо е медитацията. Медитацията е дълбоко виждане. Защо? Тя вижда по-дълбоко от молитвата. Ще обясня накратко. Молитвата е все още общуване. Молитвата е един път, който трябва да се извърви. Не трябва да се отрича. Някои отричат молитвата за сметка на медитацията, както някои отричат ума за сметка на сърцето. Молитвата е път към истинската медитация. После медитацията ще доведе до нещо много дълбоко. Медитацията е виждане, защото е сливане, сливане с Духа. Медитацията е най-висшият израз на любовта. Ето защо когато любиш, примерно човек, ако любиш истински, ти виждаш в него Бог. Когато любиш Бога, когато каквото и да любиш, ти виждаш по един Божествен начин. Това означава, че самата любов е виждането. Истинското виждане се дължи на самата любов. Само Любовта, казва Учителят, има очи за Бога. Те са абсолютно сродни. Подобното вижда подобното. Само Любовта има очи за Бога, защото Любовта е най-висшето съзнание в човека. Любовта е най-висшето съзнание. Това означава най-висшето око. Любовта е във велико единство с Бога и затова тя вижда чрез Бога, чрез Неговите очи, т.е. чрез силата на Единството. Така вижда тя. Любовта има очите на Единството. Тя не дели нещата и не ги отрича. Нищо не осъжда. Затова Учителят казва, че Любовта е сляпа за грешките. Когато обичаш нещо, не виждаш грешки. А когато критикуваш, това е вече друг въпрос. Казва Учителят: Критиката се дължи на безлюбие. Това е диагноза. Колкото повече критикуваш, толкова по-голямо е безлюбието и толкова повече ще затъваш.

Любов към Бога не означава, че ще го видиш. Това означава обаче, когато го търсиш, че ще се обожествиш. Няма да го видиш, но когато го търсиш с любов, ти ще се обожествиш. Именно затова е създадена идеята за Бога. Това е въпрос на отношение. За да имаш отношение. Затова слизат Учителите, не да те обучават, а те слизат като присъствие на Любовта, като присъствие на Бога, като присъствие на Нищото, за да имаш отношение. След време когато Учителят изчезне, ти ще имаш отношение към себе си, свещено отношение и ще постигнеш Бог в себе си. Т.е. ще постигнеш съкровената си същност, ще постигнеш обожествяване. Затова Абсолютът се е излъчил надолу и е създал Бога. Затова Учителят казва, че има Същество, което е над Бога. Това е Абсолютът. Абсолютът означава Абсолютното Нищо. Понеже е толкова недостъпен, че никой не може да го разбере, никой не може да го познае, нито имена, нищо; няма врата към Него, казва Учителят, няма никаква врата към Него. Не може да го търсиш и да го намериш, не може да се молиш и да го намериш. Той превъзхожда всичко. Затова Той е излъчил от Себе Си Бога, дал Му е безпределност, но Той самият, Нищото, надминава всякаква безпределност. Но Той е създал Бога като идея, за да бъде човек обожествен и да намери себе си, да познае себе си, своята собствена Божественост. Това е всъщност целта.

Необходимо е мълчание, което да те отведе в тишината, в дълбините на безмълвието. Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Няма да казваме кога. Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Бог не се разбира, Той се преживява. Никой не може да Го разбере. И да Го видиш, и да не Го видиш, не можеш да Го разбереш, Той се преживява. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Това не е знание, защото знаещият не може да се слива, той се слива с ума си. Тука говорим за душата и за духа. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Мълчанието е качество на душата. Тишината е качество на духа. Както преди ви обясних, има една разлика между мълчание и тишина. Душата може да навлезе в дълбоко мълчание, но тя все още е привързана, тя общува. Тя общува по един свещен начин с Бога. Това е диалог, свещен диалог. В тишината, в шестото тяло, по-високото посвещение, няма диалог, има тотално сливане – няма гласове, няма образи, няма никой отсреща. Даже няма никой отвътре, на по-висок план, само Нищото. Именно в Нищото Бог се случва и тайнството на живота се разкрива – именно в тази дълбока тишина, в това абсолютно безмълвие. Никакъв шум, става въпрос за шум на тихите мисли вътрешно, на някакви чувства, емоции, нищо. Това е абсолютното безмълвие. Всичко трябва да изчезне, защото тебе ако те има, Бог го няма, защото ти си пречка на самия Бог и на себе си и понеже не Му отстъпваш, смяташ, че ти живееш, ръководиш нещата, управляваш, даже ръководиш души, да не говорим как много хора искат да обсебват другите.

Само Любовта може да се справи с кръста. Това означава, че само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. в разумни. Вие знаете, там силите се пресичат; не са успоредни, разумни, които вървят във вечността, без да се пресичат, а са пресечени. Само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. разумни. Така ще се образува вечното движение на Любовта. И това движение ще се насочи към своя център, който е наречен Дървото на живота. Това е друга древна цивилизация, слънчева цивилизация, която е наречена Дървото на живота и която в дълбочината си се ръководи от двадесет и четирите Старци. Това е друга цивилизация. Това Дърво ражда същества на истинското добро, на вечното добро. Не говорим за човешкото добро, защото Лао Дзъ казва, че хората страдат от човеколюбие. Въобще светът страда от човеколюбие. И това, което Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат, това е човешката любов. Затова някои казват: “Ще те изям” – чували сте го. Това Дърво ражда същества на истинското добро, т.е. абсолютното добро, без изключение и на вечната Любов. Има още две Дървета, на тях няма да се спирам, защото в книгата казвам по нещо за тях. Те са много особени и изискват по-дълбок път. Едното е Дървото на Мъдростта. В книгата, в раздела “Дълбоко в тайнството” се споменава за тези Дървета.

За богомилите на кладата се е решавал най-важният въпрос – победата на доброто над злото, и то окончателната победа. Става въпрос за абсолютното добро, истинското добро, не човешкото. В света и в живота винаги е имало една голяма опасност – това е псевдотърсенето на Истината. За съжаление такова търсене има и сега. При богомилите не е било така. За тях на кладата се е осъществявала най-щастливата смърт, а малко са тези, които могат да имат щастлива смърт. За богомилите това е просто истинската църква, те са истинските християни, приемниците на Христос, на Христовата вяра в най-чистия смисъл. Наречени са ЦЪРКВАТА НА ДУХА, това означава богомили. Именно на кладата, според тях, човек придобива ново небе и нова земя. Именно на кладата се изхвърля човешкият начин на мислене, човешкият начин на живот, които могат иначе да траят хиляди и милиони години. И Боян казва (както съм ви казвал, Учителят казва за Боян, истинският ръководител на богомилите – Боян Магът и поп Богомил, те двамата са архангели, от архангелската йерархия), Боян казва: “Най-същественото в живота е чистото духовно търсене”, това е търсене, в което няма примеси: няма любов към жена, няма любов към семейство, няма привързаност, няма дълг към професии или каквото и да е – чисто духовно търсене, означава да търсиш Бога по един свещен начин, абсолютно непривързан. Това е чистото духовно търсене.

Както ви обясних, има знайно, незнайно и неведомо. Знайното е свързано с ума, незнайното с душата, неведомото, т.е. там, където се осъществява истинската медитация, е свързано с духа. Неведомото е неизследимо. То е свързано с Абсолютното Нищо. В Библията, 26 глава, седми стих, Йов казва: Земята е окачена на Нищото. – И буквално е така, въобще всичко е в Нищото.

Наистина много е странен пътят на Бога. Азира е посветен в пътя на Истината, но е минал по пътя на Черното братство, извървял пътя на злото, но надраснал злото. Дървото за познанието на злото го е изпуснало. Това е един мъдрец и Учител, спада към Втория Старец, Старецът на Черното братство е негов Учител. Въпреки това той е Учител и мъдрец. Има много същества, които са минали по този път и са стигнали до Истината, както пък други вървят по пътя на Доброто и някои стигат до Истината, някои не стигат. В следващата книга, която скоро ще излезе, написах, че доброто е враг на вечното Добро. Става въпрос за човешкото добро, което е свързано с Дървото на познанието. Това добро наистина е враг на Абсолютното и святото Добро. Азира е минал през тази школа, той участва малко и в книгата Ава Торот, днес ще ви кажа някои неща от неговия опит, от неговата мъдрост. Той казва:

Днес всеки човек живее в борба, според кабалистите, във война с неговото вътрешно зло. Някои мислят, че със света и враговете – не! В тази връзка Кабала казва: “Човек ще живее винаги в борба, ще живее винаги във война, докато в него съществува и най-малкото зло.” То може да е микроскопично. То няма да те остави. Винаги то ще се появява и ти ще живееш във война и ще разбираш, че нищо не си решил, докато злото не бъде заместено напълно не от доброто, повтарям, а от абсолютното добро. Доброто няма нищо общо. Докато злото не бъде заместено от абсолютното добро, което е добро без изключения. Дотогава борбата и войната са неизбежни. Никой не може да се надява, че те ще прекъснат. Няма да прекъснат, защото те са неизбежни.

Казва: “Бог се открива само в дълбините на този мистичен мрак чрез откровение. Да осветиш мрака, това значи да бъдеш удостоен с Божественото присъствие в себе си”. Той го нарича тайната на живота. “Този мрак е тайнство, тук е скрит мистичният възход на човека”, т.е. човек изважда възхода си, вдъхновението си именно когато се сблъска с този мрак и съумее да извади неговата енергия. “Този Божествен мрак символизира непристъпната светлина на Бога. В този мрак пребивава тайнствено Той”, т.е. скрито. “Само в този мрак става единението с Бога. Тук е скрито абсолютното първоединство. Само в този мрак човек се усилва мистично.” Затова в този свят има много страдания.

Всичко е произлязло от мястото, където няма име, няма понятие, няма ограничения. Всичко е произлязло от Бездната – Върховното, Абсолютното Нищо, наречено още Неназовимо и друга идея – Неизразимо. За Бездната говори един от най-големите посветени, от най-великите гностици, казва се Василид – от него има цяла наука за Бездната, 24 книги, почти всички изгорени, с малки изключения. Църквата не може да понася такава дълбочина. Той казва: Бездната е безсловесна дълбочина. Въобще той говори кратко и ясно. Това, което Учителят нарича Абсолют.

После Василид казва неща, които църквата също не ги е понесла: Разпънатият Исус, това е материята. Тя трябва да бъде разпъната. Възкръсналият Христос, това е духът. Който вярва в разпънатия Исус, той става роб на Сатаната и материята. Който вярва във възкръсналия Христос, той става син на Агностос Теос, става син на Отец. После обяснява древния път: В праначалото е било само абсолютното Нищо. Нямало е нито Бог, нито Луцифер, нито богове, нито човек, нито ангели, нито слово, нито дух, нито душа, нито хаос, нито субстанция, нито несубстанция, нито нещо, за което е могло да се говори. Така е било в праначалото абсолютното Нищо.

В началото Абсолютното Нищо е създало Несъществуващия Бог, но по-късно този Бог просто е трябвало вече да съществува. Затова ние все пак можем да кажем, че предназначението на този Несъществуващ Бог е било впоследствие Той да се прояви, което говори за промисъл. Това поставя вътрешното начало на историята, историята на вечността.

По-нататък ще ви обясня: тъй като Василид е нещо много специално, той не е просто посветен. Той има специално посвещение, което означава съвсем друго нещо. Той обяснява (след време ще се спрем на това) грехопадението, въобще падението по съвсем друг начин. Много малко същества във вселената, в това число много рядко и учители, са обяснявали така. Той обяснява, че главната причина на Второто същество да падне е именно в неговата светлина – оттам започва грехопадението. В светлината имало недостиг. Обяснява, че боговете са паднали поради главната причина, която е божествеността, и го обяснява по един страхотен начин, друг път ще се спрем на това. Това са главните причини на падението – светлината и божествеността. В тях двете липсва абсолютното качество на Бездната – липсва Абсолютът, но друг път ще се спрем на този въпрос.

В арамейския текст думата таба говори за отношение с Бога. Гръцкото добро е просто едно неузряло, ограничено добро. На това добро му трябва много време, докато стигне до това, което Христос е казал: Узрялото дърво дава узрели плодове. Думата таба е онази зрялост, която е в единство с Бога, която е в свещено единение, и само това може да се нарече истинско, узряло добро, което влиза в мярката на тази първична дума – узрялото добро, или абсолютното добро. Защото само това добро, узрялото добро, има правилно действие към Бога. Иначе неузрялото добро, т.е. външното добро, е наречено в арамейския език биша, означава зло. Това е злото, което е изгубило ритъма си със свещеното единство. Това действие е закъсняло в своето развитие – това добро. Това действие е изостанало, забавило се е. Това добро – агофос – впоследствие е станало зло, понеже не е узряло за своята истинска цел. Това агофос е изпуснало нещо съществено в развитието си.

Хатария е плодородна земя, защото тя е гласът на Бога. Тук се намира именно водата на живота. Тук е мястото на абсолютното търсене на Бога и на абсолютната независимост. Тук можеш да постигнеш абсолютна независимост от всички умствени, астрални влияния и паднали светове. Тук изпитанието е пълно, защото хатария е огледалото на Бога.

Толтеките разбрали, че недостатъците били породени от някогашно лошо поведение и че сега те са път, през който воинът трябва да мине – не да ги избягва, а да мине правилно през тях и да постигне древното си първично поведение, което е наречено в Египет маат, или правилността, т.е. Истината, истинността или правилността, абсолютното поведение.

Василид казва: Съществува само абсолютното единство. Второто същество, Луцифер, работи за Първото същество, т.е. за Бога. Такъв е замисълът на Бездната. И Второто същество няма никакъв избор.

Бездната, това е Абсолютът в пълната Му неизвестност. Бездната, това е Абсолютното Нищо, чистото Нищо, докато Бог е смес от нищо и нещо. Големият въпрос при човека не е дори какво мисли и върши, а какво е самият той. Бог е само едно ограничение на Всевеликата Бездна.

И така дълбоката задача на човека е отреченост. Това означава да утвърди в себе си Абсолютното Божествено Битие; не духовното Му Битие, а Абсолютното Божествено Битие, и то повече, отколкото своето собствено битие. Тука се утвърждава нещо съвсем друго.

Свободната воля е дадена, за да се освободиш от злото съзнателно и да станеш истинен. Злото съществува като символ на несъвършенството, за да може да се осъществи някога съвършенството. Причината за съществуването на злото е съвършенството, т.е. абсолютното добро; не човешкото добро, а абсолютното добро, защото злото и доброто са относителното добро, а абсолютното добро е съвършеното добро — това, което Бог иска.

И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: “Тя носи много радост”, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. — Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път — Ал Халладж, нещо грандиозно.

И така сам великият Бог е отнел силата и божествеността на Сатана, докато изтече времето на Неговия замисъл. И после сам Бог отново ще му върне и силата, и божествеността. Тогава Луцифер ще бъде още по-близък с Бога и затова той е приел това бреме, защото знае, че след време, обещано му е, ще има нов съюз с Бога на по-дълбоко вътрешно ниво. Но пак няма да познава напълно Бога и Неговата тайна, нито Христос я познава. Това е само между Бога и Бездната. На никои други не е позволено да станат съвършени в абсолютен смисъл, само две същества. Другите могат да имат единство, да постигат единство на по-високи степени и да гонят съвършенството. Но абсолютното съвършенство е скрито само в Бога и в Абсолюта. Но Сатана иска старото единство и той знае, че там ще получи още по-висока степен на светлина, както е било при Луцифер, само че една нова, по-дълбока степен. И тогава той пак ще сияе особено, но засега между Бога и херувима има само скрито единство.

Доброто и злото са две същества, обречени на непрекъсната борба, докато абсолютното добро е свобода.

Така както земното съзнание е бедно по отношение на духовното, така и духовното е бедно по отношение на Божественото, и Божественото е бедно по отношение на Абсолютното и Тайно съзнание. Може да се каже и така: така както тялото е бедно по отношение на душата, така душата е бедна по отношение на духа, така духът е беден по отношение на искрата.

Душата е духовното съзнание, един етап. Духът е Божественото съзнание, а искрата е Абсолютното съзнание. От всички съзнания земното е най-мъртво. Разбира се, и животинското е мъртво, но понякога има различия: понякога животинското може да е по-живо от човешкото, но така или иначе те спадат към мъртвите съзнания. Все едно е дали това земно съзнание е в движение, т.е. дали се намира човекът в този или в онзи свят, той все ще се преражда много пъти, защото еволюцията го изисква. И душата също ще се преражда много пъти, защото развитието го изисква, самата Любов го изисква. Духът също ще се преражда, също ще трупа опит, защото една друга Мъдрост го изисква.

Искрата — квинтесенцията на духа. В най-дълбокия смисъл тя е син на Бездната. Духът е син на Бога, в най-чистия смисъл, в един много възвишен смисъл. Затова Бог се обединява с чистия дух; искрата е от по-дълбоко измерение. Искрата е свързана, както казах, с Абсолютното съзнание — нещо много повече от Божественото съзнание. Чистият дух е, пак казвам, син Божий, но искрата е Абсолютно съзнание.

Дяволът в абсолютен смисъл, пак казвам, не съществува. Например при ангелите не съществува, при архангелите, при боговете, при посветените, при чистите съзнания, при Учителите не съществува. Но в света и във вселената, при падналите, той е свързан с тях, защото вселената е основана на заблуждение. Не само светът, вселената е основана на заблуждение, обаче зад вселената е скрита дълбочината на Абсолютното единство.

И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към по-високата степен — от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за Абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието — тайното съзнание.

Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог — Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш — казват друидите — доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога — където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди-какво си — просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа го питали: Абе, Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! — Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза.

Значи обикновеното добро поразява човешкия живот и затова само граалът може да излекува това добро и този погрешен живот. Думата „граал” означава още и „чаша”, освен „същност”, а иначе означава „вместилище”, което пък означава много дълбока приемственост. Това е качество на чистотата на смирението — дълбока приемственост. В случая приемане на високото добро, приемане на абсолютното добро, т.е. доброто на Бога; не нашето добро, а доброто на Бога.

И аз казвам: Един ден тази богомилска Истина ще излезе наяве и ще разгроми всичко фалшиво. Когато тази Любов се яви в човека, в него ще изчезне всякаква психическа мъгла. Тази Любов, за която ви говоря, не се занимава с надежди - тя е тотален Живот в Бога. Никакви надежди! Тази Любов първо носи Голгота. Така я е замислил Бог: първо - Голгота, а после - Възкресение. Пробуденият живее в Любовта, а не в бъдещето. Да живееш в Бога и да вярваш в бъдещето - това са различни неща. Любовта живее с Реалността, а не с надежди. Надеждата е проблем, а Любовта е решението. Любовта е увереност в Абсолютното Добро, а не в човешкото добро.

Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост - това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен; но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата - но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за дявол няма; но пита се: къде живееш ти?

Първо: Сатана е Тайна на Бога, Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога - по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютното не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена - независимо какво мислят хората и философите.

Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота - според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) - той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

Велика и могъща е Остротата, скрита в Бога. Такова е Неговото най-вътрешно ядро. Това е Прадревният, Всемогъщ гняв (както ще видим после, той е съвършен - не произлиза от слабости). Този Всемогъщ гняв… Той нарича сам Себе Си „гневен и ревностен Бог“. Ще обясня. Той е гневен и ревностен, но не от слабост, а поради абсолютното Си отношение към Истината - и там иска да заведе съществата, - в Която (в тази Истина) всички трябва да се завърнат, и затова работи Неговият гняв.

Смирението е коренът на Абсолютното Добро.

Преди да продължа, ще кажа нещо за Древното грехопадение, първото. Това са били Висши Богове. Те са поискали да узнаят Тайната на Древния, чрез Неговата Сила да влязат в Мистерията Му. Искали са да обсебят и Мистерията, но – пак казвам – сблъскали са се със Съвършенство: нещо, което не очаквали, нещо, което не познавали, и станали развалини. Те искали да станат познавачи на Скрития свят, за да владеят, с цел да владеят, намерението е да владеят. Те искали да го превземат. Те искали да превземат нещо от Безкрая. (Виж къде са посегнали!) Но Древният Абсолют се оказал Отсъствие, Върховно Нищо – и те угаснали. Те се сблъскали – казва едни Старец – с Вратата за Никъде, защото не знаели нищо за Абсолютното Нищо, Което е Мистерията на Древния. Древността е Мистерия, което означава Страшна Дълбина – няма дъно. А историята е нещо много повърхностно: това са малки вълнички на повърхността на този Океан. Цялата външна безкрайност на всички светове, без изключение, са все тези вълнички. А в Абсолюта има Бездънна, вътрешна Безпределност… Но това е друга дълбока тема, обяснена е от един от Старците.

Толтеките разбрали, че недостатъците били породени от някогашно лошо поведение. Значи произходът на недостатъците е от някогашно лошо поведение и че сега те са път, през който воинът трябва да мине. Значи не да ги избягва, да мине правилно през тях и да постигне древното си първично поведение, което е наречено в Египет маат или правилността, т.е. Истината, истинността или правилността, абсолютното поведение.

Оригиналът, разбира се, на Девата с Младенеца или Светата Дева, се намира в Атлантида. За което искаме да кажем, че после много народи са го копирали, но истинският оригинал се намира в Атлантида и най-вече в Египет, в тези две места. Идеята за Майката Богиня – тогава така е била наречена, а в по-новите времена Майката с Младенеца – е произлязла от Атлантида. Майката Богиня е живяла в Атлантида на физическо поле. Тя е била необикновено красива царица, едновременно свята жена и дева. Съзнанието ѝ било светещо. Майката Богиня, така както са я наричали, е велик символ на идеята, която е наречена Майката на Боговете. Думата „майка“ означава съвършената Любов – това е нейният най-дълбок символ. И наистина Учителя казва, че само Любовта може да ражда Богове, Синове на Слънцето и само Любовта е родила всички слънца. Слънцата, звездите, планетите са родени от Любовта. Това е реален факт и научен, и Окултен, и символичен, и буквален – във всякакъв смисъл това, е реален факт. Тя е също била наречена Майката на Боговете, защото само Девата може да ражда Богове, т.е. само чистото съзнание, абсолютното овладяно съзнание може да ражда Богове. Тук говорим за девственото съзнание.

Тук трябва преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени Души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже Път на тези Души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някой със задръжки – от Универсалните Братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна Свобода на Душите – абсолютен Свободен Избор. Което означава, че всеки, който наруши законите трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път, или да не се даде Свободен Избор. Болшинството гласувало за абсолютна Свобода и най-вече тогава, по него време с друго име Христос, който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, тогава Абсолютното Нищо е слязло в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: Така да бъде! Абсолютна Свобода за всички същества! Но ако има голямо отклонение Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи. Ако станат нарушения, Той се задължава да слезе да изкупи. И както след време става: душите са направили много погрешни избори и то много пъти, многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързвало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, тъй като Той е дал тогава обещание.

Въобще те работят под абсолютното ръководство на Учителя - те работят строго секретно и незабележимо. Истината е, работила винаги така.

Силата е скрита в Абсолютното Нищо, Неизразимата Безконечност.

Абсолютното Нищо: отвъд противоположностите на „нещо“ и „нищо“, на „битие“ и „небитие“.

„Нищо“ е словесният инструмент, който отвежда заблудения от пропастта на страданията до безусловната утроба на Абсолютното Небитие.

Абсолютното Нищо, от друга страна, е безгранично, оплодено с безкрайни възможности. На Нищото нищо не му липсва, защото То е съвършено отвъд ограниченията на формите.

Нети-нети използва езика, за да отрече езика и да разкрие Абсолютното Нищо.

Абсолютното Нищо е скрито за нашето внимание. Обаче, колкото повече прилагаме активна будност сега, толкова повече осъзнаваме съкровищата на Тишината и толкова по-лесно става пътуването ни към Неизвестното.

Навлизането в несъществуването е завръщане в първичното състояние на човечеството, когато сме живеели в мир с Бога преди сътворението. Това е състояние, което също се нарича „унищожение на ограниченията на егото“ и „живот на истинския аз“. Човек трябва да се устреми към фана, която всъщност е Пълнотата на Битието. Затова суфи казват, че ние и нашият живот не съществуваме. Бог е Абсолютното Съществуване, което само прилича на унищожение. А зикр на Бога е алхимията, която превръща възприятията и осъзнаването ни в чиста радост.