Огненото съзнание (концентрация) е абсолютно виждане. Третото око прониква вътре във всички духовни същности. Третото око означава , че човек е независим от условията. Огнената воля е инструмент за възприемане на Истината. Истината се открива само на Огъня. Тя се дава само на чистите; само там тя се съхранява.
Никаква мисъл за неуспех, никога не се поддавайте на лошото влияние, не го допускайте. Това, в което сте абсолютно убедени, ще стане, защото това значи, че Бог е във вас.
Една огнена воля чрез концентрация може да задвижи легиони. Самата концентрация е вътрешно могъща същност. Огнената концентрация покорява абсолютно всичко, защото е Бог в действие. Истинското вглъбяване е истинска среща с Бога.
Реалното, което обичате в жената, не е видимо. Истината е нематериална. Когато обичаш някого, Бог в тебе люби, а не ти. Човекът е само проводник. Човекът не е господар на Любовта, защото не е абсолютно чист. Любовта е извън времето и пространството. Когато човек загуби Любовта си, всичките му женитби са смешни. Без Любов човек няма защо изобщо да разсъждава. Ожени се за Любовта! - Как? - Духът на постоянното търсене води до там. Само чрез Любовта мислиш правилно, защото Бог е самата Любов. Само чрез Любовта може да се познае Бога, защото подобното привлича подобното. Любовта - това е проникващият Бог във всичко, във всяко съзнание.
Висшият свят си има бариера, която за един нисш дух е абсолютно непреодолима.
Упражнение: Една, три или десет минути да стоим абсолютно неподвижно. Дори когато се явяват сърбящи духове - абсолютна неподвижност.
В Любовта има Вечност, а омразата е временна. Любовта постига абсолютно всичко, защото тя е самият Бог.
Щом човек работи Божествено, работите му ще се оправят Божествено. Когато поддържаш една мисъл и тя те поддържа. Само който е станал пълна жертва на Бога, може да обича истински, по Божествен начин. Само който е абсолютно предан на Бога, може да разбере дълбочината на Любовта.
Интуицията образува лъчите на Истината. Интуицията е чисто знание - самата Мъдрост. Духът влиза в интуицията и говори ясно, тогава човек има абсолютно убеждение. Всички чисти стават неразрушими. Интуицията е извън ума, тя коригира ума и неговите отклонения. Развитата интуиция е поток от вътрешна светлина, която превъзхожда време и пространство. Интуицията най-добре се развива чрез упражнения в концентрация. Концентрацията в точка е връзка между „горе“ и „долу“. Интуицията работи без грешка, когато човек има развит небесен морал. Висшият свят ръководи всички предани на Учението отвътре, чрез интуицията.
За да успее една воля, да постигне своите цели, тя трябва да черпи сили от Божията Воля. При това сливане целите лесно се постигат. Чрез закона на волята се формират най-висшите цели на Духа. Бог твори бъдещето на съществата чрез тяхната собствена воля. Чрез диамантената воля се изгражда образът на Бога. Да имаш абсолютно доверие в себе си, означава да си се слял с Абсолютната Воля. Чрез постоянната работа на волята вътре в ученика се изгражда новото Учение, новата раса.
За да бъдеш свободен, трябва да се подчиниш на Божията Воля. За да бъдете свободни, вие трябва да станете слуги на Този, Който е Абсолютно Свободен.
Всички страдания, изпитания и препятствия целят да пробудят Божественото в човека. Будният владее закона, че бъдещето се създава от това, което мислиш. Божествеността е абсолютно качество на Духа. Само будният може да улови кое е карма и кое не. Само будният владее желанията си. Така той е извън робството. Има предмети, дрехи и желания (видими и невидими), които обвързват силно. Само будният знае как да се справи. Всички жители на ада са загубили това изключително качество, защото те вярват само на себе си, т.е. на нисшето. Будността е страж, тя изпреварва злото. Чрез будността Духът пази човека от външните и вътрешни нападения на злото.
Огнената стихия се намира вътре в чистото съзнание, а то се ръководи от Духа. Мъдростта изключва абсолютно всякакво съмнение - и при най-малкото съмнение пропадаш. Чистите качества стават огнена същност. При приближаване на едно огнено тяло се усилват качествата на друго тяло. Защо са необходими огнените (чистите) качества? - Защото за връзка с Бога е необходима огнена енергия. Ето защо Огънят изисква огнено очистване. Чистите качества дават Божествени възможности.
Как трябва да мисли окултният ученик за успеха? Като за свършен факт. Така абсолютно е изключено съмнението. Чрез Словото се привличат най-добрите условия на живот. Мисли разумно и само тогава ще можеш да вложиш вярата (енергията) си докрай! Престани да мислиш за злото, за болестите, за бедността, т.е. престани да ги призоваваш! Непрекъснато утвърждавай Словото и победата е твоя! Това, което утвърждаваш, то постепенно те завладява. Постоянството винаги ще изпълни твоето желание, само то да е разумно и обмислено. Словото е един мощен магнит за всичко. Това означава, че чрез Словото ние можем да привлечем и Бог.
Щом не виждаш красивото в света, значи си болен; но за да виждаш красивото, трябва да го обичаш, защото когато обичаш, ангелът влиза в тебе - това е красивото виждане. Ангелът винаги прави добро и остава скрит. На ангела всичко му причинява радост. Когато абсолютно изчистите своите мисли, висшият свят ще се отвори за вас. Ангелът е вътрешно чист. Човек е външно чист. Дяволът е външно и вътрешно нечист.
Грешките отнемат силата на волята на човека. Но чрез духовни дневници грешките се разреждат и накрая изчезват. Грешките водят до поуки, поуките дават светлина, светлината изгаря грешките. Пътят е бавен и абсолютно сигурен.
Учените и религиозните имат само смътна представа за тази свобода, защото са хванати от законите на вселената. Няма нито едно същество, което да е абсолютно независимо и свободно. Всички, които са постигнали свобода на едно по-високо ниво, са станали слуги на Първичната огнена Воля - Волята на Абсолюта. Истинската свобода е да се изпълниш с Духа, но това е на степени. Всеки е свободен, доколкото е реализирал Истината в себе си. Степента на Истината определя степента на свободата. Абсолютът не зависи от никого - Той единствен е абсолютно свободен. Той може и без Учителите, защото е Единственият Учител, но Той ги обема и съзнателно Се ограничава в тях.
Ученикът преживява най-дълбоките неща, когато Духът се всели в него. Преживяването може да бъде на различно вибрационно ниво - когато е най-висше вибрационно ниво, това е Самадхи и ученикът преживява своята Божественост. Това става само при този случай, когато имаме аура без пропукване - това се отнася до диамантената воля. Чрез дълбоките преживявания влизаме в абсолютно Единство. Докато човек има противоречия, не може да му се даде истински дълбоко преживяване, защото в Духа няма абсолютно никакво противоречие. Самадхи е преживяване, в което се включва целият разумен свят - то се случва един или няколко пъти в едно прераждане. Тогава всички разумни същества дават своето съгласие за теб.
Практика без прекъсване - това е великата тайна на вселяването. Там, където има непостоянство, Слънцето не може да живее. Непостоянството, това е прекъснатият живот. Кой може да познае Слънцето? - Само този, който има абсолютно отношение към Бога. Истинският живот е символ на Слънцето. Истинското Слънце никога не залязва. Да възприемеш живота на Слънцето, значи да влезеш в живота на Бога, в живота на символа. Символът на Слънцето е цялостен - това означава, че Духът участва с всичките си лъчи (енергии). За да разбере човек живота, той трябва да придобие неговата пълнота. Това е символът на Слънцето. Когато обичаш едно същество, значи го изпълваш с живот и постепенно се увеличава в него моралът, волята, благодарността и т.н. Това не се отнася до човешката любов, която е временна, прекъсната радост.
Буквите са завършени процеси, идеи, които преди да излязат навън, са се съдържали в Духа и после са били излъчени. Буквите са духовни сили, защото те съдържат качества на Духа. Целта на ученика е да завърши тези качества в себе си, за да може да влезе в тайните на Словото. Идеите и силата на Духа са скрити във всички букви отвътре, т.е. буквите са буквени Слова. Най-вътрешният смисъл на буквата се открива само на Посветения, а съдържанието се открива на ученика, когато има едно много важно условие - когато той има стремеж към вечните неща. Смисълът изисква абсолютно чист живот в Духа. Значи стремежът трябва да е дал резултат.
Спокойствието идва от единството с Огъня. Огънят е абсолютно вътрешно могъщество. Там, където няма воля, няма и спокойствие.
Третото Око е свързано с волята, затова то надминава ума. За да постигнеш Третото Око, трябва да откриеш Огъня в себе си. Това изисква фино съзнание. Окото на човека е чистото съзнание. Чистото съзнание е абсолютно виждане - то е Първично. Духът отразява чистото знание вътре в Третото Око. Третото Око се постига чрез контрол. Само чрез контрол се надраства процесът мислене. Лоши очи означава неустроен вътрешен живот. Третото Око е духовната същност на нещата: в Духа се прониква само с Дух. Третото Око вижда пътя на преобразяването - причината се превръща в следствие и чрез следствието Третото Око може да види причините на нещата.
В човешкия живот няма разбиране. Разбирането изхожда от Божествения начин на живот. Разбирането е свързано с висшата енергия. Когато се разбираш с един човек, ти се разбираш с Бог в него. Има раздяла, при която връзката се къса, а има и раздяла, при която връзката укрепва. Укрепването няма още абсолютно значение, но огнената връзка никога не се къса, защото е направена от Бога. Раздялата ни помага да видим дали връзката е била Божествена и чиста. Много раздели ви очакват.
Любовта е символът на Извора. Постоянството е качество, което се изработва от Духа. Постоянна будност - това е абсолютно качество, това е самият Дух.
Окултният ученик използва трудностите за своето духовно развитие. Нетърпението и неразбирането създават карма, а добрата карма се създава с търпение и доверие (разбиране). Но и добрата карма трябва да се надрасне. Духовете, които владеят четвъртия лъч на пентаграма - Правдата, които владеят законите на кармата, са велики духовни същества. Те правят абсолютно точни духовни изчисления за породените от нас причини от миналото и настоящето. Те определят расата, народа, учението, в което трябва да бъдеш, определят и вътрешните връзки с хората, с които живееш. Те дават най-добрите възможни условия за развитие (съобразени с кармата). Често големи врагове се раждат в едно семейство - това са изчисления на тези духовни специалисти. Те знаят, че Любовта е най-силната връзка като зависимост в едно семейство, която тържествува над времето и пространството. Така кармата се разрешава най-лесно, но трябва будност.
Окултният ученик трябва да постигне истинска концентрация, за да може в трудни моменти да вижда точни решения (отнася се до абсолютно всяка област). Който няма истинска концентрация, може да бъде разстроен от една опасност. Една опасност може да промени начина на дишане и начина на мислене, но истинската концентрация побеждава опасността, защото вътре в нея е всеки метод.
За да постигнеш центъра на пентаграма, трябва да минеш през големи и страшни изпитания. Никакви думи и описания не могат да изразят този изпит - изпита на Голгота. „Изпий чашата, за да станеш Бог.“ Да издържиш този изпит, значи напълно да трансформираш змията, но първо трябва да минеш през смъртоносно страдание. В този изпит ще бъдеш оставен сам, в най-дълбока самота, която не си познавал - като че ли всичко е пропаднало и всички стремежи и копнежи са били напразни. Голяма тъмнина и голям мрак те обхващат за известно време. За известно време като че ли няма изход въпреки формулите, но много същества бдят и треперят над ученика и жадуват той да издържи този изпит. Тук се проявява неговата воля. Тук няма помагачи и кой да му пречи - тук ученикът решава въпроса. Ако ученикът издържи този изпит, той влиза в нов живот на светлина и свобода. Ученикът е вече безсмъртен - той е завършил човешката степен на развитие. Това е изпит, който води към Възкресението. Оттук нататък започва истинската работа на ученика с ума, сърцето и волята. Страданията са само подготовка за големите изпитания, а върховното изпитание на Голгота е нещо абсолютно. Тук всички нисши мисли, чувства и желания изгарят в огъня на изпитанието, защото те са били пречка за проявата на Духа. Оттук започва дълбокият окултен живот на ученика.
Питагор казва: „Любовта дава магическо равновесие на вътрешните духовни сили в човека“. Бог в човека - това е Свободата. И Питагор се е чувствал свободен. Който няма равновесие, няма и воля. Волята ражда свободата в човека, а свободата ражда безсмъртието. Според Учителя безсмъртието е абсолютно разумният живот. Тук не се говори за компромиси, защото Духът обича сигурните неща.
Аполоний: „Най-чистото Слово - това са най-чистите ангели и тези ангели не се разкриват на сетивата. Сетивният свят не е първичен свят и затова той не може да познае Истината. Една душа, която не може да се отдели от тялото, не може да общува с висшия свят, а отделянето на душата от тялото се извършва от чистата мисъл. Чистото Слово е чисто битие и това Слово е в самите нас. Това всъщност е Царството Божие. Словото е есенцията на всички неща. Понеже Словото е същността на Бога, това означава, че чрез Словото ние влизаме в единство със същността на Бога. Чистото битие е абсолютно добро. Абсолютното единство със Словото не позволява на нещата да се разпаднат“.
В началото чистото битие е било абсолютно добро, т.е. в Божествения свят първо се родило доброто, а после мисълта. В човешкия свят по-рано се родила мисълта, а после доброто. Тъй като доброто се е загубило, сега идва скръбта и само скръбта може да роди доброто, и затова скръбта е допусната, за да се роди отново доброто.
В Агарта се смята, че чистото сърце може да отстрани всички духовни и космически нападения с най-голям замах. Чистото сърце е абсолютно силна защита.
Това, че някой говори задълбочено по въпросите на живота, това не означава, че ги разбира. Идеалният Учител не е този, който разрешава проблемите и прави живота по-лек. Учителят дава нещо много повече. Учител не е този, който може да даде всичко на ученика. Само Господ може да му даде всичко. Но той дава дълбокото разбиране само при специални условия. Пътят за усъвършенстване е безкраен дори за най-великите Учители. Всеки велик Учител знае, че е много далеч от възможността да постигне абсолютно съвършенство, защото това съвършенство принадлежи само на Абсолютното Същество.
Истинският окултен ученик не разчита на други хора или на своите близки. Само този може да бъде уверен в себе си, който не разчита на помощ отвън, от външния свят. Който разчита на други хора, ще загуби нещо много ценно - своята увереност. В тази увереност се крие безграничната сила на Духа. Увереност - това е ученикът от новата раса, защото в тази увереност се крият абсолютно всички възможности на Духа, които постепенно се откриват. Богомилите бяха жестоко преследвани, за да се изработи в тях тази увереност, в която да може Духът да живее. Когато падналите ангели загубиха своята будност, те загубиха и своята увереност. Когато един човек не може да се излекува, това означава, че той е външен, а не вътрешен, т.е. той разчита на външна помощ и така пренебрегва същественото, вътрешното в себе си. Това е Духът, който чрез увереност в себе си привлича космичната енергия, в която се намират необходимите елементи на здравето. Който очаква помощ отвън, той постепенно става слаб и неуверен в себе си. Който се занимава с учението на Учителя (Петър Дънов) и губи своята увереност, това означава, че той не е приет поради сериозни вътрешни причини. Този човек прави връзка с иронията на съдбата.
Формула: „Господи, направи ме абсолютно неуязвим за злото през целия ми живот“.
Истинското произношение на тайното Име на Бога може да убие и разложи всяко същество. Затова е голямо щастие, че не се знае от обикновените хора. В окултната наука се казва, че евреите отдавна не произнасят това Име. То първо се е употребявало от египтяните и финикийците. Знае се, че то задвижва абсолютно могъщество.
Блаженствата спадат към мистичната област. Истинският мистик е абсолютно разумно същество. Неговата гледна точка е изключително красива и установена. Мистикът е по-висока степен от окултиста. За него всичко е красиво и организирано, защото той гледа с Окото на Духа. Когато Окото на Духа даде виждане на ученика, той не иска да оправя света, а себе си.
Идея за тялото на Истината: Тялото на Истината - това е Посветеният, това е завършената воля. Това не е казано все още в абсолютен смисъл. Волята не е още абсолютно завършена, има много степени на развитие, докато се стигне до абсолютната воля след завършената воля.
В Първо съборно Послание на Йоан (2:25) се дава обещание: „Обещание, което сам ни обеща Вечният Живот, защото Вечният Живот е най-великото благо“. Това е абсолютно обещание.
От кабалистична гледна точка думата „Вечност“ е изградена от специални сили на Словото (букви и скрита идея на числата). В буквите се намират всички тайни на вселената и на живота. Думата „Вечност“ има връзка с философския камък в алхимията. Философският камък означава човешкото съвършенство. Да сееш в Духа, означава да живееш абсолютно разумно.
Лао Дзъ казва: „Дао има за свойство Вечност, Вездесъщност, Неизменност. Дао е Абсолютно“.
Ще кажа някои неща за Посвещението. Както ви казах и в предните лекции, Откровението ни показва преживяването на един Велик християнски Посветен. Посветеният е коренно преобразено същество. Когато човек е във висша будност (става въпрос за Посветените) всичките му седем тела са в абсолютно единство. По време на сън, астралното тяло и душата излизат, а физическото и етерното тяло остават в леглото. Етерното тяло излиза много малко над главата, като едно малко сияние. По-надолу от главата това сияние е мъгляво, защото е размесено с психическите сили на тялото. През деня физическото и етерното тяло са проникнати и обвити от астралното тяло, което е лъчеизпускащо и във вид на яйце. Всички нисши и висши влияния на астралното тяло идват от душата. Душата е двойна - в нея има висша степен, наречена висша душа, и нисша душа, което е всъщност астралното тяло. А Духът на човека обитава обикновено в Безкрайността. Духът е независим.
Четирите вида групови души се представят пред погледа на Посветения под четири образа. Това е образът на Сфинкса. Първо - образът на Лъва, второ - образът на Телеца, трето - образът на Орела и четвърто - образ подобен на Човека. Зад тези четири образа стоят символични сили, които постепенно ще преорганизират праобраза на човека. Силите, които стоят зад образа на Човека, организират главата с мозъка и нервната система. Силите с образа на Орела организират белите дробове. Това е силата на духовния свят. Силите с образа на Лъва организират сърцето и кръвоносната система, а силите с образа на Телеца организират стомашната система. Този образ на Сфинкса е един общ елемент - едновременно и човешки, и Божествен, но Божественото е скрито по-навътре. Посветеният вижда, как тези четири групови души са се отделили от Безкрайността. А Безкрайността е един елемент с абсолютно съдържание и смисъл за Посветения. Сфинксът, това е пътят на човека който се освобождава от външния свят, и навлиза и се утвърждава в Божествения свят, т.е. в своята божественост, която е скрита зад Сфинкса.
Йоан е бил извисен много високо в Божествения свят, откъдето е можел да вижда духовно всички събития на земята. Това е едно изключително Откровение, да виждаш всички събития на земята, седемте послания, които са свързани с хилядолетната история на човешкото развитие. Това е наистина едно изключително Откровение, затова казах, че то се нуждае от един изключителен организъм, един абсолютно устроен организъм, който може да понесе Свещената област.
Един от важните закони, които дава окултната наука: Абсолютната вяра в Христос е тази, която ще те направи ново същество. Христос е вратата към универсалния живот, Той е вратата към Отец. Христос е образът на Великото Начало, т.е. на Великото космическо Слово. „В началото бе Словото…“ - това означава, че в началото на Битието стои Словото, чрез което всичко е станало. „Словото слезе в плът на земята“ - означава Любовта като принцип към който ние учениците трябва да се стремим, т.е. неизменната Любов. Тази Любов пое ръководството на човека и човечеството. Изразът „Великото Начало“ символизира съвършеното Слово. Това Велико Начало е проявеният Бог. Сътворението на света е тайна на проявлението на Словото, а Словото може да се прояви само в своята абсолютно разумна среда, която Учителят нарича Любов - това е вътрешното име на субстанцията, външното се нарича обич. Така Писанието казва: „Бог е Любов“.
Венецът (Кетер в Кабала) е свързан с Божествената Любов и тя е, която създава условия за близост. Така Бог пази своите неща. Венецът - това е жизненият елексир на алхимиците. Той идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на земята. На всеки две хиляди години слиза по една вълна на безсмъртието, т.е. по един Миров Учител. Бъди верен до смърт - това е качество на Истината, това е качество на волята. В специалната книга на Учителя „Заветът на цветните лъчи“ участва и Христос, там участват Велики космически тайни. За цвят на Истината в един по-висш смисъл въобще не може да се говори, защото вибрациите на Истината надрастват понятието цвят. Истината е една абсолютно стихийна същност и затова тя няма цвят. Тази същност е необикновена, но това не е цвят нито на земята, нито на ада, нито на рая. Земята - това е мястото, където много плачат. Адът е мястото, където винаги плачат. Раят е мястото, където никога не плачат, но раят е само началото, подготовката за този универсален цвят на Истината. Този цвят на Истината е непоносим, символичен и затова думата цвят се използва само символично.
Великото Лице обхваща Съществото на Съществата в неговата безпределност. Няма абсолютно познаване на Твореца, защото Неговото Лице е безкрайно, това е Голямото Лице.
Бог е тук, но е абсолютно тих, толкова тих, че от тишина не се забелязва. Как можеш да Го докоснеш? - Само когато откриеш тази тишина в себе си. Тази тишина е Неговото облекло. Само тя Го докосва. Затова трябва да станеш сроден с тази вътрешна тишина.
Тишината е врата. Има тишина, която парализира всякакъв говор - това е силата на тишината като присъствие на Духа. Това са Свещени области в Духа. Тук присъствието на Бога е абсолютно и безусловно. Това е тишина, която е израз на цялата сила на Духа. Тук се таи Истината.
Трябва да се знае, че отношението към Бога се изпитва чрез това, какво прави човек със Словото. И ако човек има абсолютно чисто и свято отношение към Словото, звярът не може да го докосне.
Идеалът, т.е. Духът, има едно правило, а то е следното: Духът се разкрива само в този момент на човешкия живот, в който има абсолютно и реално жизнено значение. От този момент нататък започва истинското вдъхновение към новото. Тук се дава новото вдъхновение в пътя на развитието. Явяването на символа на Идеала, т.е. Духът, оказва мощно вътрешно въздействие, което дава мистичен и силен тласък на ученика в неговото истинско развитие.
Без Божествената Любов се раждат деца на греха. Същото се отнася и до дарбите. Ако една дарба е преждевременна, тя е рожба на греха. Ученикът трябва да разбере, че постоянството е над дарбите и че никакви дарби не могат да заместят постоянството, защото без него не можеш да се утвърдиш в Духа на Бога. Постоянството е нещо Абсолютно, защото всички висши сили се съграждат чрез него.
От Тайната извира един специален звук, който за непосветените е абсолютно разрушение.
Мракът не е материя на Отец. Той само е внесъл в хаоса Своята Любов, Своя Живот. Защо? Учителят казва: „Без живота, Абсолютът щеше да остане непознаваем и абсолютно недостъпен“.
Учителят казва, че Бог е създал Първи Адам и Втори Адам. Говорихме за организираните Същества от Съвършения цикъл (Христос, Дева Мария, Архангел Михаил и т.н.) - те спадат към Първия Адам, а вторичният Адам още не е организиран. Първият Адам е, Който беше създаден по образ и подобие на Бога, и Той беше абсолютно праведен и чист. За Втория Адам, направен от пръст, Учителят казва, че беше грешен, че тайно в себе си носеше греха и затова именно сгреши в Райската градина, когато му се удаде възможност. Чрез Първия Адам, Христос, Който не се поддаде на изкушенията, ни се показа, че Съвършенството не може да греши.
Първичният Рай се е състоял от присъствието на Бога в него, т.е. от присъствието на Неговата топлина, светлина и сила. Защото, когато говорим за Царството Божие, не говорим за топлина, светлина и сила, а говорим за Любов, Мъдрост и Истина. Царството Божие - това означава спазване на абсолютно всички разумни закони на Природата, без изключение. Царството Божие изисква Абсолютна Разумност.
На Земята идеите се разбират много погрешно. Учителят казва: „Тук, на Земята, абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В Небето законът е обратен. Там голямото, великото е, което произвежда страдания, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас е най-голямото нещастие, за Небето е най-голямото щастие. И туй, което за Земята е най-голямото щастие, за Небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега?“.
Който се страхува от Пътя на ученика, той не е готов да познае Истината. Не говоря за Истината в нейната целокупност, а за едно докосване, при което човек навлиза в ново развитие. Христос на Голгота изнесе Посвещението - и всички, които са призвани от Отец, ще минат през Мистичния кръст, за да възстановят Вечния Живот в себе си. Значи, Голгота е абсолютно необходима. Чрез Голгота, Христос положи основата на едно ново Общество - и всички, които минат успешно през Голгота, ще сформират това Общество.
Истинската романтика между Сродните Души по принцип означава докосване до Душата на Живота. Това е романтика без абсолютно никаква (запомнете!) сантименталност - Такъв е бил първоначалният замисъл на Бога, т.е. без намеса на низшата астрална душа.
Това е Абсолютно Единство, отвъд Доброто и злото, даже няма радост и няма мъка. Има Блаженство, има Мистика, има Благодат, има един изключителен, вътрешен Божествен свят, наречен Царството Божие. Тук се намира Отвъдното Съзнание, което е над полюсите, говорим за Единното Съзнание.
Ще ви дам един важен Окултен съвет: Когато застанеш пред лицето някой Посветен - няма значение от външно или на вътрешно поле - никога не говори усложнено и усукано, и фалшиво, бъди абсолютно искрен и смирен. Значи: никога не говори усложнено, въобще, когато си изнасяш проблемите - всичко това може да се каже много искрено и кратко, за да не се отдалечи Духът в него, който те гледа по начин, за който нямаш представа. Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят. Но с твоето невежество, което си мислиш, че е знание, ти губиш не само другия свят, но и този свят. Накратко казано: Бъдете будни, за да не останете със знанието, което е път към змията. Будността е, това което винаги ще ви помага.
Явява се Сатаната и го изкушава. След като светът е създаден и Словото е станало човек, се явява Сатаната, който изкушава. Тука виждаме, че двата Принципа, които са създали човека и Вселената, се явяват на среща и то много важна среща. В случая това обяснение е главно за учениците, които трябва да разберат нещо много важно, това е следното: когато Духът трябва да стане Господар в човека (аз говоря за окончателен Господар, т.е. когато Словото трябва да стане плът), тогава се явява Сатаната с всичките си изкусителства. Това е абсолютно необходимо. Това означава, че въпросът „защо Сатаната идва да изкушава човека“ е напълно излишен. И тогава Словото, което е станало плът, побеждава. Тогава идват едни от най-красивите думи в Библията: „Дерзайте, аз победих света“ - това означава още „аз победих тъмнината“ или „аз победих първия принцип“.
Според Лао Дзъ: Понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или - абсолютно необвързана, свободна.
Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следната: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и че един по-висш свят, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада - една, малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.
Например: когато мъдрецът направи една много малка грешка, той я вижда много голяма, защото той знае, че на Земята тя изглежда малка, но горе, в абсолютните светове, във вътрешните светове, тя е абсолютно недопустима. И затова Учителя казва, че много велики хора са слизали на Земята, за да се справят само с една малка слабост в себе си. И ако я оправят, те наистина са велики. Обикновено те оправят тази слабост, защото те я виждат, както казах, като много голяма, увеличена, с много голям ръст (размер) и намират съответните методи.
Искам да кажа: самото грехопадение, самият грях не са зло. От това са израснали много светци, много праведни, много Мъдреци, много същества, както казах: над 50 милиона. Злото е в лошия избор на човека. Главната грешка е в личния избор на човека и затова човек носи своята съдба. И в тази връзка накрая искам да ви кажа: че злото, според Кабалата, съществува в Бога, което преведено означава, че не съществува абсолютно зло, то е само един слуга.
Още нещо деликатно в този вид мъдрост, тъй като ще говорим за десетки видове мъдрост. Лао Дзъ не се занимава с избор – нито правилен, нито неправилен, никаква двойственост. Тотална Цялост. Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг. Абсолютно никаква двойственост. Без никакъв спор, дори без радост, без мъка, но с Дълбочина. С друга Потайна Радост, която не е позната на света и на много Мъдреци, защото тя живее в много дълбоко място. Дори не е радост. Тази радост, която вие познавате, става въпрос за човешката радост, често повече прилича на скръбта. Значи нито радост, нито мъка, а с Дълбочина. Никакви чувства, тъй като той е отвъдно Същество, изключително Същество. Ще дам един пример. Например: Ако Христос застане до вас, ако Питагор застане до вас, ако Орфей застане до вас, веднага ще усетиш красотата на едно Висше Същество. Обаче ако Лао Дзъ застане до тебе, нищо няма да усетиш – тотално Нищо. Затова Конфуций се е уплашил, като е видял в очите му Нищо, някаква Бездна. Разбира се, умът винаги се плаши от дълбокия живот. Не можеш да разбереш дали е висше същество, или низше, дали е мъдрец, дали е учен, защото той не се смята нито за учен, нито за мъдрец, тъй като е влязъл в една много съвършена вътрешна област. Той живее в такава дълбочина и толкова тънко, че е неуловим както Дао, както Небитието, както тази изключителна Дълбочина на Живота.
От всички Мъдреци и Учители Лао Дзъ е от тези, които са най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за Подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно Дълбоко Разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика примерно три часа с главата надолу – това за един Лао Дзъ или за негов ученик е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е Дълбокото Разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ: Дълбокото Разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения – то е специфично качество на Мъдреца. Така че ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане Мъдрец. После да каже: „Толкоз много енергия изхарчих!“. Но все пак първо трябва да има много усилия и после нещата ще се постигнат без усилия.
Както казах: знанията, които са пълни с вяра, виждат само това, в което вярват и изпускат. Преди да продължа ще ви кажа още нещо. Вие знаете, че съмнението е голям капан. Още нещо трябва да кажа: вярата е по-голям. По-нататък, в някои лекции, ще ви обясня този закон. Вярата е много по-голям капан за човека, отколкото съмнението. Тука говоря за вярата на ума. Вярата на Душата е нещо друго, нещо чисто. Но тука само ще дам едно обяснение, за да ме разберете. За тези, които още ме слушат с ума и още се смущават. Пример: да кажем обичаш много своя Учител, да кажем той е Христос, Буда или еди-кой си, няма значение. Почваш да си представяш неговия образ гледаш го на картина, на снимка, дълго време си го представяш с ума и след време той почва да се явява. Това няма нищо общо с явяването на Учителя. Това е изобретение на ума, изобретение на твоите чувства. Учителят не идва по този закон. Той идва извън ума. По-нататък ще ви обясня как човек трябва да се отърве от тази вяра, която е наречена „сляпата вяра“, за да може да надрасне и съмнението, и вярата, и да влезе в чистото поле на Любовта, където наистина Учителя идва. Това е единственото нещо, с което Учителят може да бъде „хванат“ – това е ласото, това е истинското ласо. Казано по друг начин: Любовта, Мъдростта и Истината, тогава Учителят е винаги при тебе и в тебе. Също подобни разлики има по въпроса за Мълчанието и Тишината, тези неща се различават. В следващата лекция ще ви обясня. Много деликатно се различават: Мълчанието е свързано с Душата, Тишината е свързана с Духа. Тука само загатвам. При мълчанието Душата на човека е в едно хубаво състояние, но тя е в диалог – тя търси Духа, тя разговаря с Бога, понякога разговаря с ума, с въображението и т.н. Тишината е съвсем друг въпрос – там няма диалог; абсолютно никакъв диалог – пълно сливане. Ученикът и Учителят се сливат; малкото нищо и голямото Нищо се сливат и стават Едно, няма диалог – тотално Единство. Това е една от разликите, друг път ще говорим повече по този въпрос.
Макар че няма значение, но все пак ще ви кажа, че почти винаги, когато ви говоря за Лао Дзъ, аз ви изнасям лекциите чрез неговия Дух. Казвам това да не си помисли някой, че говоря от мое име, тъй като аз съм в едно много старо Единство с него и той поиска да ви разкажа много неща. След време, в следващи лекции пак ще ви говоря много за него; за неща, които са писани и които не са писани – от Акаша. Но той не държи да бъде разбран. Той е абсолютно непривързан. Той просто иска да изнеса нещата, без да бъде разбран. Просто прави един естествен жест – един откъс, малък откъс от учението на Дао.
В Нищото очите, които символизират ума и сърцето… Преди ви обясних, че дясното око е на ума, лявото е на сърцето, а в по-висок план – Любовта и Мъдростта. Когато те се слеят (става въпрос за ума и сърцето), когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява Окото. Окото означава нещо цялостно. Значи: очите още не са цялостни, ако не могат да се хармонизират. Когато умът и сърцето се слеят, по друг начин казано: изчезва късогледството, или кривогледството, защото умът гледа на една страна, сърцето – на друга. Когато те се хармонизират стават единни и се явява Окото. Както казах: Окото е нещо цялостно и единно. То, окото, може да придаде на очите съвсем друго виждане, реално виждане, макар че те си остават две – число на раздвоение, което символизира два пътя. (Това е много деликатен въпрос.) Тогава вече двойствеността изчезва – няма раздвояване, защото Окото става чисто, свободно от привързаности и независимо от знания, вярвания, учения, науки и т.н. Тогава се явява вътрешната способност за виждане в Невидимия свят. По друг начин казано: Окото, което е станало едно с Бога или с Нищото, е станало инструмент на твоята Душа, и тогава съновиденията си отиват – те просто не са необходими. Вярно е, че понякога вдъхновяват, но те са все още далече от Реалността. Временни подтици, временни вдъхновения – нищо не означават. Това означава, че Духът може да работи само в условията на Нищото, т.е. в условията на Душата. Нищото е същевременно едно от имената на Душата. Духът може да работи в Душата, която е абсолютно непривързана.
В благородния Път, за който говорим, няма намеса на ума, защото Себепознанието означава абсолютно овладяване на ума.
Когато Бог действа в човека, деянието е чисто и неопетнено – така действа пробуденият човек. Това означава, че само пробуденият човек може да се освободи от своите действия и да даде Път на Бога да действа в него. Тогава човек става свободен, защото Бог върши действието, а то е Недеяние – абсолютно чисто, абсолютно безкористно.
Преди време трябваше да обясня на една Душа, тя мислеше донякъде правилно, така донякъде много разумно, че абсолютно всички същества, даже Учителя Беинса Дуно, Лао Дзъ, Христос и т.н. даже и те, макар и толкоз велики Учители, трябва да имат стремеж към Отец. Има една категория Същества, за които това отпада. Значи: почти всички, с много малки изключения, трябва да имат стремеж към Отец. Но Учителя казва, че има една категория „особени същества“, „специални“ (условно казано) – те никога не се нуждаят от този стремеж към Отец. Те са го завършили напълно като развитие и са го превърнали в Тотална Любов. Те само се проявяват, просто няма нужда от стремеж. Те постоянно проявяват Божествена Любов във всеки миг, понеже Будността на Любовта е абсолютна. Но това са деликатни неща, ако трябва някой път ще се спра по-подробно на тях. Понеже въпросът беше искрен, затова отговорих на тази Душа. И всеки, който дойде с такъв въпрос, аз съм готов да го посрещна. Много добре ценя Искреността, много добре я различавам и изпитвам радост, защото такива хора с такива въпроси идват рядко, но все пак идват. Имам около шест, седем случая вече, в продължение на тринадесет години, за което мога да кажа: „Струва си, че живях, за да чуя такива въпроси! И да кажа нещо, което ме ангажира!“.
Чистотата на детето не е ценна… (Има разбира се в историята няколко деца, но те са посветени мъдреци от миналото, които още от деца са живели абсолютно чисто… Например: Питагор – още като се е родил от пет, шест годишен много буден, много старателен, никакви игри, никакви играчки, никакви занимания. Съзерцателен живот, наблюдателен. Подобно нещо е при Учителя – още от малко дете на шест години, има една случка – изключителна Будност. Само накратко ще ви я припомня, преди да продължа: случката е много простичка, обаче тя разкрива една будност, която се пази в това тяло. Подобен е случаят с Христос, Лао Дзъ и т.н. При Христос това става най-вече на дванадесет години. Има една случка: Учителя стоял в една стая, нещо си размишлявал, си съзерцавал – на шест годинки. В съседните стаи трябвало да се жени една българка за един румънец. Тя много е искала да избяга, да не се жени, усещала е, че това е капан. (Почти във всички случаи бракът е капана, неслучайно се използва думата „брак“, понякога женитбата е малко по-хубава дума, но Братството е съвсем друго…) Когато се оженила напрежението станало много голямо и тя хукнала да бяга, попаднала в стаята на Учителя, погледнала го, искала да сподели с него мъката си, обаче разбрала – едно малко дете какво ли ще разбере… Продължила да бяга в някакъв коридор, съборила някакви царевици, те се разпилели… Учителя дошъл и казал: „Твоите проблеми ще се пръснат както тези зрънца!“. Както виждате: съчетания, будност, наблюдателност – още на шест годинки. Значи: тук живее един Дух, който е роден по други закони.)
Тази и другите години много хора, които ви обиждат, които ви засягат, аз ви предлагам да им се заканвате тайно, но абсолютно благородно – само благородни закани. Да отмъщавате благородно. Ако има някой брат, който ви е обидил, който ви е засегнал, или някой приятел, да му сготвите нещо хубаво, да му купите нещо хубаво. Въобще на 10 обиди – 10 благородни закани, да няма изключение. И по този път ще станете ученици – не само благородни, защото благородството води към нещо друго, по-дълбоко, което премълчавам. Но това е един път, който трябва да се извърви. После вече можем да говорим и за по-дълбоки неща.
Всяко нещо, което е самородено, е Истина и е свързано с безсмъртието – то безсмъртно. То е абсолютно недосегаемо за разрушителните сили на природата. За разлика от ума, Духът има свое Начало в самия себе си. Умът няма такова начало. Това означава, че той, Духът, се самозаражда в себе си, във все по-дълбоки измерения. Такъв е Пътят на Мъдреца – от Дълбочина в нова Дълбочина. Това означава, че Духът сам си е начало и край; той е алфа и омега. Това означава още, че всеки, който се самозаражда, става недосегаем и вечен като Божеството.
