ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
1301 резултата в 548 текста от 126 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
561 резултата в 240 текста от 33 книги

Елеазар Хараш – книги
297 резултата в 142 текста от 50 книги

Елеазар Хараш – интервюта
180 резултата в 78 текста от 9 книги

Елеазар Хараш – предговори
33 резултата в 17 текста

Елеазар Хараш за Старците
73 резултата в 27 текста от 12 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
41 резултата в 3 текста от 3 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
116 резултата в 41 текста от 19 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Стандартно търсене
1/14 страници, 1 - 100 от 1301 резултата, за 'абсолютно'.
  1. СУРИЯ-ЙОГА (контакт със Слънцето)

    Практика без прекъсване - това е великата тайна на вселяването. Там, където има непостоянство, Слънцето не може да живее. Непостоянството, това е прекъснатият живот. Кой може да познае Слънцето? - Само този, който има абсолютно отношение към Бога. Истинският живот е символ на Слънцето. Истинското Слънце никога не залязва. Да възприемеш живота на Слънцето, значи да влезеш в живота на Бога, в живота на символа. Символът на Слънцето е цялостен - това означава, че Духът участва с всичките си лъчи (енергии). За да разбере човек живота, той трябва да придобие неговата пълнота. Това е символът на Слънцето. Когато обичаш едно същество, значи го изпълваш с живот и постепенно се увеличава в него моралът, волята, благодарността и т.н. Това не се отнася до човешката любов, която е временна, прекъсната радост.

    ЛЮБОВТА И КАРМАТА

    Окултният ученик използва трудностите за своето духовно развитие. Нетърпението и неразбирането създават карма, а добрата карма се създава с търпение и доверие (разбиране). Но и добрата карма трябва да се надрасне. Духовете, които владеят четвъртия лъч на пентаграма - Правдата, които владеят законите на кармата, са велики духовни същества. Те правят абсолютно точни духовни изчисления за породените от нас причини от миналото и настоящето. Те определят расата, народа, учението, в което трябва да бъдеш, определят и вътрешните връзки с хората, с които живееш. Те дават най-добрите възможни условия за развитие (съобразени с кармата). Често големи врагове се раждат в едно семейство - това са изчисления на тези духовни специалисти. Те знаят, че Любовта е най-силната връзка като зависимост в едно семейство, която тържествува над времето и пространството. Така кармата се разрешава най-лесно, но трябва будност.

  2. Центърът на пентаграма:

    За да постигнеш центъра на пентаграма, трябва да минеш през големи и страшни изпитания. Никакви думи и описания не могат да изразят този изпит - изпита на Голгота. „Изпий чашата, за да станеш Бог.“ Да издържиш този изпит, значи напълно да трансформираш змията, но първо трябва да минеш през смъртоносно страдание. В този изпит ще бъдеш оставен сам, в най-дълбока самота, която не си познавал - като че ли всичко е пропаднало и всички стремежи и копнежи са били напразни. Голяма тъмнина и голям мрак те обхващат за известно време. За известно време като че ли няма изход въпреки формулите, но много същества бдят и треперят над ученика и жадуват той да издържи този изпит. Тук се проявява неговата воля. Тук няма помагачи и кой да му пречи - тук ученикът решава въпроса. Ако ученикът издържи този изпит, той влиза в нов живот на светлина и свобода. Ученикът е вече безсмъртен - той е завършил човешката степен на развитие. Това е изпит, който води към Възкресението. Оттук нататък започва истинската работа на ученика с ума, сърцето и волята. Страданията са само подготовка за големите изпитания, а върховното изпитание на Голгота е нещо абсолютно. Тук всички нисши мисли, чувства и желания изгарят в огъня на изпитанието, защото те са били пречка за проявата на Духа. Оттук започва дълбокият окултен живот на ученика.

    ЗА ИСТИНСКИЯ ОКУЛТЕН УЧЕНИК - Идеи за размишление

    Истинският окултен ученик не разчита на други хора или на своите близки. Само този може да бъде уверен в себе си, който не разчита на помощ отвън, от външния свят. Който разчита на други хора, ще загуби нещо много ценно - своята увереност. В тази увереност се крие безграничната сила на Духа. Увереност - това е ученикът от новата раса, защото в тази увереност се крият абсолютно всички възможности на Духа, които постепенно се откриват. Богомилите бяха жестоко преследвани, за да се изработи в тях тази увереност, в която да може Духът да живее. Когато падналите ангели загубиха своята будност, те загубиха и своята увереност. Когато един човек не може да се излекува, това означава, че той е външен, а не вътрешен, т.е. той разчита на външна помощ и така пренебрегва същественото, вътрешното в себе си. Това е Духът, който чрез увереност в себе си привлича космичната енергия, в която се намират необходимите елементи на здравето. Който очаква помощ отвън, той постепенно става слаб и неуверен в себе си. Който се занимава с учението на Учителя (Петър Дънов) и губи своята увереност, това означава, че той не е приет поради сериозни вътрешни причини. Този човек прави връзка с иронията на съдбата.

  3. ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН - (Лекция 13)

    Ще кажа някои неща за Посвещението. Както ви казах и в предните лекции, Откровението ни показва преживяването на един Велик християнски Посветен. Посветеният е коренно преобразено същество. Когато човек е във висша будност (става въпрос за Посветените) всичките му седем тела са в абсолютно единство. По време на сън, астралното тяло и душата излизат, а физическото и етерното тяло остават в леглото. Етерното тяло излиза много малко над главата, като едно малко сияние. По-надолу от главата това сияние е мъгляво, защото е размесено с психическите сили на тялото. През деня физическото и етерното тяло са проникнати и обвити от астралното тяло, което е лъчеизпускащо и във вид на яйце. Всички нисши и висши влияния на астралното тяло идват от душата. Душата е двойна - в нея има висша степен, наречена висша душа, и нисша душа, което е всъщност астралното тяло. А Духът на човека обитава обикновено в Безкрайността. Духът е независим.

    ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН - (Лекция 14)

    Четирите вида групови души се представят пред погледа на Посветения под четири образа. Това е образът на Сфинкса. Първо - образът на Лъва, второ - образът на Телеца, трето - образът на Орела и четвърто - образ подобен на Човека. Зад тези четири образа стоят символични сили, които постепенно ще преорганизират праобраза на човека. Силите, които стоят зад образа на Човека, организират главата с мозъка и нервната система. Силите с образа на Орела организират белите дробове. Това е силата на духовния свят. Силите с образа на Лъва организират сърцето и кръвоносната система, а силите с образа на Телеца организират стомашната система. Този образ на Сфинкса е един общ елемент - едновременно и човешки, и Божествен, но Божественото е скрито по-навътре. Посветеният вижда, как тези четири групови души са се отделили от Безкрайността. А Безкрайността е един елемент с абсолютно съдържание и смисъл за Посветения. Сфинксът, това е пътят на човека който се освобождава от външния свят, и навлиза и се утвърждава в Божествения свят, т.е. в своята божественост, която е скрита зад Сфинкса.

    ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН - (Лекция 18)

    Един от важните закони, които дава окултната наука: Абсолютната вяра в Христос е тази, която ще те направи ново същество. Христос е вратата към универсалния живот, Той е вратата към Отец. Христос е образът на Великото Начало, т.е. на Великото космическо Слово. „В началото бе Словото…“ - това означава, че в началото на Битието стои Словото, чрез което всичко е станало. „Словото слезе в плът на земята“ - означава Любовта като принцип към който ние учениците трябва да се стремим, т.е. неизменната Любов. Тази Любов пое ръководството на човека и човечеството. Изразът „Великото Начало“ символизира съвършеното Слово. Това Велико Начало е проявеният Бог. Сътворението на света е тайна на проявлението на Словото, а Словото може да се прояви само в своята абсолютно разумна среда, която Учителят нарича Любов - това е вътрешното име на субстанцията, външното се нарича обич. Така Писанието казва: „Бог е Любов“.

    ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН - (Лекция 20)

    Венецът (Кетер в Кабала) е свързан с Божествената Любов и тя е, която създава условия за близост. Така Бог пази своите неща. Венецът - това е жизненият елексир на алхимиците. Той идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на земята. На всеки две хиляди години слиза по една вълна на безсмъртието, т.е. по един Миров Учител. Бъди верен до смърт - това е качество на Истината, това е качество на волята. В специалната книга на Учителя „Заветът на цветните лъчи“ участва и Христос, там участват Велики космически тайни. За цвят на Истината в един по-висш смисъл въобще не може да се говори, защото вибрациите на Истината надрастват понятието цвят. Истината е една абсолютно стихийна същност и затова тя няма цвят. Тази същност е необикновена, но това не е цвят нито на земята, нито на ада, нито на рая. Земята - това е мястото, където много плачат. Адът е мястото, където винаги плачат. Раят е мястото, където никога не плачат, но раят е само началото, подготовката за този универсален цвят на Истината. Този цвят на Истината е непоносим, символичен и затова думата цвят се използва само символично.

  4. ПРОЯВЕНИЯТ БОГ - Продължение - (Лекция 4)

    Явява се Сатаната и го изкушава. След като светът е създаден и Словото е станало човек, се явява Сатаната, който изкушава. Тука виждаме, че двата Принципа, които са създали човека и Вселената, се явяват на среща и то много важна среща. В случая това обяснение е главно за учениците, които трябва да разберат нещо много важно, това е следното: когато Духът трябва да стане Господар в човека (аз говоря за окончателен Господар, т.е. когато Словото трябва да стане плът), тогава се явява Сатаната с всичките си изкусителства. Това е абсолютно необходимо. Това означава, че въпросът „защо Сатаната идва да изкушава човека“ е напълно излишен. И тогава Словото, което е станало плът, побеждава. Тогава идват едни от най-красивите думи в Библията: „Дерзайте, аз победих света“ - това означава още „аз победих тъмнината“ или „аз победих първия принцип“.

    ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ - (Втора идея за размишление)

    Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следната: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и че един по-висш свят, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада - една, малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.

  5. ЗА МЪДРОСТТА - (Лекция 7)

    Още нещо деликатно в този вид мъдрост, тъй като ще говорим за десетки видове мъдрост. Лао Дзъ не се занимава с избор – нито правилен, нито неправилен, никаква двойственост. Тотална Цялост. Той приема живота такъв, какъвто е тотално в този миг. Абсолютно никаква двойственост. Без никакъв спор, дори без радост, без мъка, но с Дълбочина. С друга Потайна Радост, която не е позната на света и на много Мъдреци, защото тя живее в много дълбоко място. Дори не е радост. Тази радост, която вие познавате, става въпрос за човешката радост, често повече прилича на скръбта. Значи нито радост, нито мъка, а с Дълбочина. Никакви чувства, тъй като той е отвъдно Същество, изключително Същество. Ще дам един пример. Например: Ако Христос застане до вас, ако Питагор застане до вас, ако Орфей застане до вас, веднага ще усетиш красотата на едно Висше Същество. Обаче ако Лао Дзъ застане до тебе, нищо няма да усетиш – тотално Нищо. Затова Конфуций се е уплашил, като е видял в очите му Нищо, някаква Бездна. Разбира се, умът винаги се плаши от дълбокия живот. Не можеш да разбереш дали е висше същество, или низше, дали е мъдрец, дали е учен, защото той не се смята нито за учен, нито за мъдрец, тъй като е влязъл в една много съвършена вътрешна област. Той живее в такава дълбочина и толкова тънко, че е неуловим както Дао, както Небитието, както тази изключителна Дълбочина на Живота.

    ЗА МЪДРОСТТА - Продължение - (Лекция 8)

    От всички Мъдреци и Учители Лао Дзъ е от тези, които са най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за Подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно Дълбоко Разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика примерно три часа с главата надолу – това за един Лао Дзъ или за негов ученик е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е Дълбокото Разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ: Дълбокото Разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения – то е специфично качество на Мъдреца. Така че ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане Мъдрец. После да каже: „Толкоз много енергия изхарчих!“. Но все пак първо трябва да има много усилия и после нещата ще се постигнат без усилия.

    ЗА ОЧИТЕ - (Втора идея за размишление)

    Както казах: знанията, които са пълни с вяра, виждат само това, в което вярват и изпускат. Преди да продължа ще ви кажа още нещо. Вие знаете, че съмнението е голям капан. Още нещо трябва да кажа: вярата е по-голям. По-нататък, в някои лекции, ще ви обясня този закон. Вярата е много по-голям капан за човека, отколкото съмнението. Тука говоря за вярата на ума. Вярата на Душата е нещо друго, нещо чисто. Но тука само ще дам едно обяснение, за да ме разберете. За тези, които още ме слушат с ума и още се смущават. Пример: да кажем обичаш много своя Учител, да кажем той е Христос, Буда или еди-кой си, няма значение. Почваш да си представяш неговия образ гледаш го на картина, на снимка, дълго време си го представяш с ума и след време той почва да се явява. Това няма нищо общо с явяването на Учителя. Това е изобретение на ума, изобретение на твоите чувства. Учителят не идва по този закон. Той идва извън ума. По-нататък ще ви обясня как човек трябва да се отърве от тази вяра, която е наречена „сляпата вяра“, за да може да надрасне и съмнението, и вярата, и да влезе в чистото поле на Любовта, където наистина Учителя идва. Това е единственото нещо, с което Учителят може да бъде „хванат“ – това е ласото, това е истинското ласо. Казано по друг начин: Любовта, Мъдростта и Истината, тогава Учителят е винаги при тебе и в тебе. Също подобни разлики има по въпроса за Мълчанието и Тишината, тези неща се различават. В следващата лекция ще ви обясня. Много деликатно се различават: Мълчанието е свързано с Душата, Тишината е свързана с Духа. Тука само загатвам. При мълчанието Душата на човека е в едно хубаво състояние, но тя е в диалог – тя търси Духа, тя разговаря с Бога, понякога разговаря с ума, с въображението и т.н. Тишината е съвсем друг въпрос – там няма диалог; абсолютно никакъв диалог – пълно сливане. Ученикът и Учителят се сливат; малкото нищо и голямото Нищо се сливат и стават Едно, няма диалог – тотално Единство. Това е една от разликите, друг път ще говорим повече по този въпрос.

    ОЧИТЕ И ОКОТО - (Трета идея за размишление)

    В Нищото очите, които символизират ума и сърцето… Преди ви обясних, че дясното око е на ума, лявото е на сърцето, а в по-висок план – Любовта и Мъдростта. Когато те се слеят (става въпрос за ума и сърцето), когато се хармонизират и се слеят, тогава се явява Окото. Окото означава нещо цялостно. Значи: очите още не са цялостни, ако не могат да се хармонизират. Когато умът и сърцето се слеят, по друг начин казано: изчезва късогледството, или кривогледството, защото умът гледа на една страна, сърцето – на друга. Когато те се хармонизират стават единни и се явява Окото. Както казах: Окото е нещо цялостно и единно. То, окото, може да придаде на очите съвсем друго виждане, реално виждане, макар че те си остават две – число на раздвоение, което символизира два пътя. (Това е много деликатен въпрос.) Тогава вече двойствеността изчезва – няма раздвояване, защото Окото става чисто, свободно от привързаности и независимо от знания, вярвания, учения, науки и т.н. Тогава се явява вътрешната способност за виждане в Невидимия свят. По друг начин казано: Окото, което е станало едно с Бога или с Нищото, е станало инструмент на твоята Душа, и тогава съновиденията си отиват – те просто не са необходими. Вярно е, че понякога вдъхновяват, но те са все още далече от Реалността. Временни подтици, временни вдъхновения – нищо не означават. Това означава, че Духът може да работи само в условията на Нищото, т.е. в условията на Душата. Нищото е същевременно едно от имената на Душата. Духът може да работи в Душата, която е абсолютно непривързана.

    Очите на Нищото, това са освободените очи. Защото тогава те стават едно хармонично Око и тогава Душата постига Тайната на Недеянието, Тайната на пълното безкористно действие, за което говорихме преди. Никаква привързаност, т.е. когато правиш добро, никога, абсолютно никога не очакваш нито външна, нито вътрешна благодарност, нито услуга. Това е Чистият Път, наречен някъде „Карма йога“, преведено: Силата на Чистата Постъпка – това означава „Карма йога“ по най-елементарен начин казано, Чистото Действие и това действие наистина прави човека силен. Тогава формулите му имат по-особено значение, защото те не са само слово, а са Дух и Истина – тогава молитвите и формулите добиват ново качество. Докато повечето християни даже и окултисти продължават да се молят, но нямат Дух, нямат Истина, няма аура, защото още не са разбрали Тайната на Чистото Действие. Когато говорим за Чистото Действие, това се отнася до този човек, който има такава Душа – непривързана. Тогава Реалността започва да работи чрез него и това е естествено. И тогава животът е постоянен празник.

    РАЖДАНЕТО ОТ ДЕВА МАРИЯ - (Трета идея за размишление)

    Преди време трябваше да обясня на една Душа, тя мислеше донякъде правилно, така донякъде много разумно, че абсолютно всички същества, даже Учителя Беинса Дуно, Лао Дзъ, Христос и т.н. даже и те, макар и толкоз велики Учители, трябва да имат стремеж към Отец. Има една категория Същества, за които това отпада. Значи: почти всички, с много малки изключения, трябва да имат стремеж към Отец. Но Учителя казва, че има една категория „особени същества“, „специални“ (условно казано) – те никога не се нуждаят от този стремеж към Отец. Те са го завършили напълно като развитие и са го превърнали в Тотална Любов. Те само се проявяват, просто няма нужда от стремеж. Те постоянно проявяват Божествена Любов във всеки миг, понеже Будността на Любовта е абсолютна. Но това са деликатни неща, ако трябва някой път ще се спра по-подробно на тях. Понеже въпросът беше искрен, затова отговорих на тази Душа. И всеки, който дойде с такъв въпрос, аз съм готов да го посрещна. Много добре ценя Искреността, много добре я различавам и изпитвам радост, защото такива хора с такива въпроси идват рядко, но все пак идват. Имам около шест, седем случая вече, в продължение на тринадесет години, за което мога да кажа: „Струва си, че живях, за да чуя такива въпроси! И да кажа нещо, което ме ангажира!“.

    А второто раждане, това е човекът, който се е родил от девствената материя на Единството – това е Дева Мария. Този човек е цялостен. Той е свободен от полюсите и борбите. Преди време ви бях загатнал колко смешно е да се зададе въпрос… Например: Христос да очаква пенсия. Ако Христос очаква пенсия, това означава, че е роден от първото раждане, от вода – най-глупавото раждане, което няма развитие. При него този въпрос не е поставен – за нуждите, защото, който е роден втори път (и всеки трябва да се роди втори път), Бог има грижата за неговите нужди, за неговите права. Абсолютно всички негови нужди са в Ръцете на Бога. Както след време ще ви обясня, когато вашата Душа влезе в другия свят, а много Души ще се срещнат и с мен, там ще видите, че няма никакво чувство за глад, за такива нужди… Освен ако умът е много развит и ако трябва пак да се преражда, и да има въображаем глад… И да не е разбрала Закона, че: „Не само с хляб ще се храни човека“. Но по-нататък ще открием, че в Душата абсолютно няма такова качество и такава способност… – това е друг разговор.

    ЗА ДЕТЕТО И МЪДРЕЦА - (Четвърта идея за размишление)

    Чистотата на детето не е ценна… (Има разбира се в историята няколко деца, но те са посветени мъдреци от миналото, които още от деца са живели абсолютно чисто… Например: Питагор – още като се е родил от пет, шест годишен много буден, много старателен, никакви игри, никакви играчки, никакви занимания. Съзерцателен живот, наблюдателен. Подобно нещо е при Учителя – още от малко дете на шест години, има една случка – изключителна Будност. Само накратко ще ви я припомня, преди да продължа: случката е много простичка, обаче тя разкрива една будност, която се пази в това тяло. Подобен е случаят с Христос, Лао Дзъ и т.н. При Христос това става най-вече на дванадесет години. Има една случка: Учителя стоял в една стая, нещо си размишлявал, си съзерцавал – на шест годинки. В съседните стаи трябвало да се жени една българка за един румънец. Тя много е искала да избяга, да не се жени, усещала е, че това е капан. (Почти във всички случаи бракът е капана, неслучайно се използва думата „брак“, понякога женитбата е малко по-хубава дума, но Братството е съвсем друго…) Когато се оженила напрежението станало много голямо и тя хукнала да бяга, попаднала в стаята на Учителя, погледнала го, искала да сподели с него мъката си, обаче разбрала – едно малко дете какво ли ще разбере… Продължила да бяга в някакъв коридор, съборила някакви царевици, те се разпилели… Учителя дошъл и казал: „Твоите проблеми ще се пръснат както тези зрънца!“. Както виждате: съчетания, будност, наблюдателност – още на шест годинки. Значи: тук живее един Дух, който е роден по други закони.)

    По този път мъдрецът отново става дете, но вече два пъти роден. Абсолютно, истинско дете – невинност, която е зряла; дете чисто, невинно, неопетнено и затова то може да стане Син на Бога. Обикновеното дете не може да стане Син на Бога. Мъдрецът му се дава тази велика чест – да стане Син на Бога. Това означава, че второто раждане е алхимия. Старата чистота се е трансформирала в нова и постоянна Чистота. Мъдрецът се е върнал при своята Истина, при своя Отец. Това е символът на „блудния син“, наречен условно „блудния син“, който накрая става мъдрец, става чист. (И Ангелите мечтаят да се раждат, за да минат по този път и да постигнат Чистота, която е абсолютно цялостна и тотална, защото тяхната чистота е по-бедна от Чистотата на Мъдреца, Посветения, Учителя и т.н.) Той вече не е двойствен, не е разделен, няма вече даже полове, защото вече е цялостен, единица. Значи: Мъдрецът, Учителят, Посветеният няма вече полове. Той е вече абсолютно непривързан. Забележете: абсолютно непривързан – това е законът на Божествената Любов: цялостен, единица – има всичко в себе си. Той е роден от Дева Мария, т.е. от най-чистата духовност.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.