В началото на нещата Ангелите са били излъчени в пълна свобода, необходима за свободната воля. Всички Ангелски същества са били подложени на Божествената светлина. По-висшите същества са устояли, но са променили формата си. Тези, които не са устояли на Абсолютния Идеал, не са устояли на Сиянието. Засега Абсолютният Идеал е субстанция само на Бога, на Словото.

Свещеният Огън елиминира менталната дейност - той оперира в Абсолютния свят. Свещеният Огън - това е Абсолютният свят в човека, най вътрешният свят.

Благословена е волята, която може да проникне в етера. Жителите на висшите светове ухаят, защото истинското знание ухае. В чистия Бог обича Себе Си. В Шамбала познават Словото като Бог. Те знаят, че То е вход към Абсолютния Дух, а това предопределя свещеното отношение към същността на Словото. Основният закон на Словото е Истината - закон на свободата. Посветените знаят, че всяка казана Истина усилва силата и живота на Духа. В Шамбала всеки излъчва светлина. Тя изразява различни степени на свобода и зад всичко това е скрит Абсолютният Дух.

Из Сефер Йецира: Числото 10 е число на Абсолюта - абсолютният ключ на творчеството. Мъдростта на числото 10 е изключителна - 10 числа означава 10 свойства на Абсолюта.

Любовта е огнено влияние, всички други проповеди са по-слаби. Любовта е влияние на Бога. Тук живее Бог и тук е разрешението на всички въпроси. Новото учение на Агни-йога от Учителя бавно навлиза в умовете на хората и ги преобразява. Чрез този Огън Бог се образува в нас. Що се отнася до абсолютния Глас на Бога, той се излъчва от Огъня. Абсолютният Глас изисква абсолютна концентрация, включване на всички качества и добродетели. Те са живи, динамични сили на природата. Огнената енергия спи дълбоко в нашата душа и това е Бог. Огънят има едно основно изискване - абсолютна разумност. Огънят се ражда само в тези, които са се пожертвали за Бога. Следва, че щом Огънят е с нас, то Бог е с нас. Любовта е Огънят, защото Любовта се състои от Първична динамика. Тук злото няма подслон. Огънят е най-голямата защита. Огънят е най-важният инструмент за възприемане на Истината.

Казва се, че Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос. Да не говорим за обикновените хора, как могат да понесат тази аура, ако те видят Праобраза. Праобразът е символ на Абсолютния Дух. Христос и Абсолютният Дух - тези идеи са тясно свързани. Абсолютният Дух Му дава нареждането, защото Праобразът се изявява чрез Него. Откровението е дадено от Абсолютния Дух на Христос, от Христос на неговия ангел (така се казва) и оттам на Йоан. Това е Откровение от най-висши степени.

Хермес казва, че за да може ученикът да има живот (става въпрос за живот в Пълнота), той трябва да умее да желае, трябва да разбира Свободния избор. Когато чуеш Абсолютният Глас на Древния до себе си, тогава Любовта в тебе е прекрачила предопределението - един важен и дълбок момент - защото Любовта е Силата, която преминава през кармичния кръг и го разкъсва (преди време говорихме за змийския кръг). Забележете: не казвам Мъдростта, не казвам Истината, не казвам знанията, а точно Любовта. Например: от всички, които присъстват тука, аз не искам да има знаещи хора, а искам да има пречистени хора, които се стремят все повече към Чистота, т.е. знаещите са обречени, защото те не могат да използват знанието за Божествени цели. Само Чистият може да използва знанието за Божествени цели, нечистият знанието го използва и още по-надълбоко го разрушава. На чистите, на тези, които искрено се стремят, мога да им помогна; на знаещите не мога да им помогна и Бог не може да им помогне, защото в знаещия има много его и големият проблем за нечистите хора е знанието. Понеже много знаят, те са си създали много проблеми и точно това е тяхното нещастие.

Ще ви кажа нещо за Дървото на живота. Преди време ви бях казал, че Дървото на живота е единното, абсолютното съзнание в човека, чисто Духовното и Съвършено съзнание. Дървото на живота е Абсолютният свят - това е светът без поляризация. Тук няма никакво разделение на добро и зло, няма щастие и нещастие - тези неща са надраснати. Любовта е над Доброто и над злото - тук съзнанието за смъртта не може да се яви. (Това не означава, че няма едно друго, Вечно Добро, за което само загатвам.)

Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието на Абсолютния Дух – ето още една разлика. Значи: Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието Абсолютния Дух, на както е наречен Древният (в Кабалата) Древният по дни. Това е пределът за човешкия дух, но не е границата за Древния. Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него.

Понеже Абсолютният Дух е абсолютно Незрим и Невидим, Той изпраща Велики Учители, които се явяват като въведение към Незримото, към Невидимото. Понеже те са достъпни, те подготвят ученика към Тайната на Нищото, и на невидимия свят. Значи: Учителят е изпратен и той се явява като въведение към Невидимото и Незримото. Неслучайно Учителите на физическо поле изоставят учениците и стават невидими, за да може да се осъществи вътрешен контакт. Всичко това означава, че Любовта към Учителя е Окултен метод, защото след време и Учителят изчезва, защото той е самото Небитие, самото Нищо. Но в тебе остава да живее Свещеният подход към нещата, това е целта. И точно този подход е великата Тайна на живота. Чрез него човек се домогва до всичко.

Точката, според Окултната наука, това е Силата на Бога. Това е Абсолютният Център, който покорява с мълчание. Тук няма въпроси, тук всичко е единно в Центъра. А въпросът, който е отгоре, както казах: означава отделяне.

Царството Божие е вътрешен свят и затова Учителят казва, че Любовта към Бога е Абсолютният свят, а любовта към човека, както казах, е относителна. Разбира се, някой път може да помогнеш с тази любов, но да не я превръщаш в основа на живота си, да не изоставиш Бога на второ място, защото всеки, който е направил тази грешка – когато е поставил Бог на второ място в живота си, а е поставил жената, сестрата, парите, властта, авторитета на първо място – тогава и Бог го поставя на второ място. Последствията са постепенно от лоши към по-лоши. Ако човек разреши този въпрос вътре в себе си, той няма да задава никога излишни въпроси.

Дори има такива случаи, скоро ме питаха в Русе на събирането, може ли човек да е опасен, да е ******** и т.н., и това хубаво ли е или лошо, ако бъде предан на злото. Ами има случаи, когато е по-хубаво да бъдеш такъв опасен човек, сега внимавайте, за да не ме разберете криво, отколкото да бъдеш светец. Светецът е много привързан към външните неща и Учителят дава една мярка, след време ще ви я изнеса и ще ви изтълкувам, че от всички православни и католически светци нито един не влиза в тази мярка. Няма нито един без изключение, който да отговаря на тази дума святост, тъй като тя е извън шестото тяло, а повечето светци едвам-едвам са на прехода между четвърто и пето тяло. Но понеже това е много дълбок въпрос, друг път ще се спра на него, за да видите високата мярка в учението, тъй като човек не може да бъде свят. Свят е само Абсолютният и Той може да даде само частична святост на някой, но това е с друга цел и това е дадено на много малко хора в света, но не на така наречените светци.

Във върховната чакра човек нито се изразява, нито осмисля. Тук той вече е присъствие. И само който има благоговение, абсолютно свещено благоговение, за което говорих преди, само той може да разбере. Той може да получи от това безмълвие много повече, отколкото от своите въпроси или от своите предразсъдъци. От тази чакра се раждат, според Учителя, най-много цветя. Затова тя е наречена символично “хилядолистник”. Но тя не е ограничена — както някои мислят — от хиляда листа, от хиляда лъчи, а се раждат безбройни цветя. В бъдещето ще се говори за по-висша степен на тази чакра, но засега може да се нарича условно — така е прието — хилядолистник. Но в тази чакра Абсолютният Дух няма ограничение.

Едно даоско правило: когато във волята ти няма воля, това е истинската воля. ДАО няма традиции, защото обича свободата. Както знаем, ДАО е учение за пустотата, или това, което се нарича Нищото. Даоските мъдреци казват: Пустотата не може да се запълни с богатствата на света, а само с любовта към ДАО, т.е. любовта към Истината. Тука в случая можем да кажем така: душата не може да се запълни с всички богатства на света, а само с идеята за ДАО, с любовта към ДАО или любовта към Истината. Даоското учение казва, че който не е познал Истината в себе си, богатството ще го направи беден. Да срещнеш ДАО, т.е. да срещнеш Истината, не означава да видиш образ или лице, а означава да намериш истинския път в своя живот. Именно виждането на този път, на своя личния, истинския път,това е източникът на вдъхновението и дълбокия покой. Истинският човек – според даоското учение – живее в съгласие само с ДАО, а не с обществото, т.е. истинският човек живее в съгласие със своя съкровен и неизговорим път. Чрез стремежа към ДАО пускаш корени в пустотата, т.е. в случая в несътвореното. Това е именно съкровеното, или казано по друг начин – Божествената Любов, за по-разбираемо – Божествената Любов. Някои мислят, че пустотата е пусто място. Даоските мъдреци казват: Пустотата не е пусто място, а тя е изпълнена с ДАО. Според Лао Дзъ пустотата е безпределна пълнота. Това, което обърква много хората, думите “пустота” и “нищо” всъщност означават безпределна пълнота. В Кабалата също има подобен закон. Бог, т.е. Абсолютният, Който се намира в Ен Соф – безпределната светлина, се смята за мрак. Това не означава, че Той е мрак, но понеже светлината Му е толкова ослепителна, че за всички други светове Той се явява като мрак, понеже никой не може да го възприеме. Защото който навлезе в Нищото, той не може да съществува, той се разтваря. В арабската мистика това се нарича “фана” – пълно изчезване, без връщане, тотално разтваряне. И всъщност според Лао Дзъ Нищото е единствената реалност, всичко друго не съществува – хората, животните, световете, вселената, звездите, абсолютно нищо не съществува реално. И според Учителя е също така, защото всяко нещо, което може да изчезне, не може да е реално. Ако един човек днеска го виждаш, утре го няма, изчезнал, умрял, той не е реален, ако един град изчезва, ако един потоп заличава света, значи всичко това е нереално. Обаче Нищото никой не може да го докосне. Както ще обясним по-нататък, именно злото се страхува най-много от Нищото. Когато има его, злото не се страхува, но там, където човек е нищо, където има пустота, където няма его, това е опасност за злото.

Моята цел не е да изнеса тук буквално цялата молитва, а да посоча най-дълбоките моменти, особено следващия път; има една древна дума “нузун”, после се нарича “нузуна”, “нузуин”, която смущава все още хората, църквите, окултистите, даже напредналите, която се превежда като “изкушение”. Най-дълбокият превод на тази дума дава Бащата на думите, Повелителят на думите, Бащата на всички древни езици и предания, това е абсолютният авторитет, четвъртият Старец. Следващият път ще говорим за него, защото той дава най-дълбокия превод: “Не ни въвеждай в опустошение”. Но и думата “изкушение” донякъде е вярна.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука няма учители и тука никой не може да говори.

Истинността е Абсолютният ритъм на Вселената, Вечният поток на Живота. Пътят на Война е Пътят на самопостижението в Истината. Стихията на истинския Войн е мека и отстъпчива, забележете - както водата. Никой не може да победи водата и вятъра. Мека и отстъпчива - но тя може да помете всичко по своя път. Тази мекота може да помете всичко по своя път. Самото просветлено съзнание се явява като действие, което е над всички други действия. Според Мъдреците професионалистът не постига Целта - достига я Мъдрецът. Истинското бойно изкуство не е професия, то е безусловна Любов. Професията не е Любов - както някои са превърнали вярата в професия. Това е Любов към Бога, няма нищо общо с професия. Професията не е Любов и затова тя е враг на придобиването на Истината. Професионалистът прави много неща - а според Даосите, Истината е в неправенето.

Абсолютният Бог е над Началото и Края; Той е над Алфа и Омега. Той е нещо много повече и от Бога, и дори от самата Безкрайност – те са Негови самоограничения, Негови излъчвания.

Древният е Неограничено Прасъществувание. И Учителя казва: „Изворите на Бога се поят от Величествен, Незнаен Дух“ – става въпрос за този Абсолют. Този Абсолют, това Прабожество е над всичко: над Бог, над всяка Божественост. Това Прабожество не може да бъде познато от нищо. То е издигнато над всичко исказуемо и над всичко, и над всяко Безмълвие. То е над всяко Слово, над всяко мълчание. И Учителя казва тука, в този важен ред: „Изворите на Душата се поят от по-велик Извор: това е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор: това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор: това е Абсолютният, Незнайният Дух на Битието. За Него никой нищо не знае“. След време ще говорим за Абсолюта, не че ще Го обясним, но така... посока, важна за приближаване.

Този, Великият, Абсолютният, Той ще си остане една Велика Загадка за всякога. Този, Абсолютният, никога не е идвал в човешка форма на Земята – Той само Се е проявявал. Той е Абсолютно Незнаен Бог. „За Него хората – казва Учителя – нямат никакво понятие. Той никога не е идвал в човешка форма.“

Първообразът, или Праобразът е израз, символ на Абсолютния Дух, Който „държи в десницата Си всичко“. Абсолютният Дух чрез Христос дава нареждането какво да пише Йоан до църквите. Седемте църкви са символ на седемте културни епохи. В момента живеем в петата културна епоха.

Нищото твори, без да се изчерпва, защото То е „съгласието“ на противоположностите; там, където абсолютният максимум и абсолютният минимум съвпадат.

Нищото е абсолютният проводник на Бога.

Най-висшият гносис е да знаеш конкретно, не на теория, кой е истинският обект на познанието: Абсолютният Неделим, пред Когото отделният човек е строго и точно – едно нищо.

Свещеният огън е абсолютният свят в човека.

Чрез стремежа към Дао пускаш корени в Пустотата, т.е. (в случая) в Несътвореното, това е именно Съкровеното, или казано по друг начин - Божествената Любов. Някои мислят, че Пустотата е пусто място. Даоските мъдреци казват: Пустотата не е пусто място, а тя е изпълнена с Дао. Според Лао Дзъ: Пустотата е Безпределна Пълнота. Това, което обърква много хората, думите „Пустота“ и „Нищо“ всъщност означават Безпределна Пълнота. В Кабалата също има подобен закон: Бог, т.е. Абсолютният, Който се намира в Ен Соф - безпределната светлина, се смята за мрак. Това не означава, че Той е мрак, но понеже светлината Му е толкова ослепителна, че за всички други светове Той се явява като мрак, понеже никой не може да го възприеме. Защото, който навлезе в Нищото, той не може да съществува, той се разтваря. В арабската Мистика това се нарича „фана“ - пълно изчезване, без връщане, тотално разтваряне. И всъщност според Лао Дзъ: Нищото е единствената реалност, всичко друго не съществува - хората, животните, световете, вселената, звездите, абсолютно нищо не съществува реално. И според Учителя е също така, защото всяко нещо, което може да изчезне, не може да е реално. Ако един човек днеска го виждаш, утре го няма, изчезнал, умрял, той не е реален, ако един град изчезва, ако един потоп заличава света, значи всичко това е нереално. Обаче Нищото никой не може да го докосне. Именно злото се страхува най-много от Нищото. Когато има его, злото не се страхува, но там, където човек е Нищо, където има Пустота, където няма его, това е опасност за злото.

В Даосизма идеята за грехопадението е чужда, защото Абсолютният свят, Дао и сътвореният свят са винаги Едно Единно Дао - Едно Велико Единство.

Не. Бог е Абсолютният Господар.

За Суфи повтарянето на Божието Име е абсолютният лекар.

Човешкият Дух е нещо изключително, но Абсолютният Незнаен е извън неговите предели.

Защо Абсолютният Незнаен е необходим? - Защото е зад пределите на всичко.

Материята е крайната противоположност на Абсолютният Разум и ние трябва да изучим нейната тайна.

Великото Име на Бога - ЙЕВЕ... ЙОД е буквата - начало на кабалистичния символизъм. Това е най-малкият йероглиф в еврейската азбука, напомнящ по формата си запетая, а при дребен шрифт изглежда като точка. Тук се крие и тайната, защо йероглифът е бил наречен начало на Кабала - точката, поместена в средата на кръг... символизира Началото на всички начала, Абсолютният Дух или Отеца на света... Второто ХЕ... дава на цялото име значение „това, което е било, което е, и което ще бъде“.

...Божествената тайна, от която зависи творението - „Всевишният - Благословен да бъде - оттегли мощната Си светлина от една част от Себе Си и остави една празнина, която да служи като „място“ за космическото разширение“... за да даде съществуване на душите, ангелите и материалните светове. Посредством този символичен език „Кабала“ се старае да изрази загадъчното битие на крайния свят сред безкрайното. В действителност Бог - Абсолютният - няма части, а една безкрайност от възможности... Що се касае до „онази“ част, от която Той си е оттеглил светлината, за да остави „място“ за космоса, това е само приемствеността на Бога, която Той организира у Себе Си всред неограничената Си пълнота... Това е една празнина, на която се дава живот чрез „светлинния остатък“ на Единствената Реалност, чрез една централна и Божествена искра...

Всичко, което Вселената може да предложи, не е в състояние да насити човека, защото тя не съдържа Абсолютният живот. Ако волята е чиста, то и всички сили у човека ще бъдат чисти.

Двойният знак „Е“ изразява Абсолютният живот.

Думата Й-Е-О-Е изразява абсолютният одухотворен живот във вечната му проява в света, която представя идеята за Божеството.

Ти и Той сте Едно. Не сте двама, Един сте. Отвън са двама, отвътре е Един - така е в Дълбината, в Скритостта. Абсолютният Единствен трябва да се призовава, докато се случи в теб.

Последната Бездна е Неговото Самовглъбение. Това е Абсолютното АЗ, Което никога не напуска Себе Си. То всякога живее в Своето Абсолютно Безмълвие, в Своята Абсолютна Пълнота отвъд всичко познаваемо и непознаваемо. То не се нуждае от Завръщане, защото никога не е напускало Себе Си. Това е Абсолютният Самовглъбен. Това е Върховната Пустота, Предвечната Пустота. Той е Абсолютно Недоловим, затова е наречен Пустота.

Търси Предвечното, Което никога не е напускало Себе Си. То никога не е изричало Себе Си, никога не е търсило Себе Си - То единствено почива в Себе Си. Тайната на Абсолютното Самовглъбение е Абсолютният Покой. Това Абсолютно АЗ е такава Част от Абсолютното Съзнание, Която никога не се е спускала в Архи-Мига.

Бездната на Неизявата е Абсолютният Храм. Там ти не си просто в Неговия Храм, ти си в Него Самия и единственото възможно е Безкрайното Благоговение. Храмът над всички Храмове е Самият Той.

Всичко, което трябва да бъде търсено и намерено, е тук. Абсолютният Покой е подобен на Абсолютната Изчезналост. Той е пряко обединение с всичко търсено. Абсолютният Покой е среща с всички Скрити Незнайности. Абсолютният Покой е Всеобхватност. Той е Великата Непознаваемост в самата себе си.

Абсолютният Разум, ако се задвижи, действа като изцеляващо чисто проникване.

67. Кабала нарича Кетер в Себе Си: Аин - “Нищото” - отсъствие на каквото и да е определение или обоснована Реалност, Несъществуването, или Свръхсъществуването, Непричината, Абсолютният; Ен-Соф - “без край” - Безкрайното; “Тайната на тайните”, Свръхсетивното, или Свръхсъзнателното; “Кой?”, “Вечната цел на търсенето”; Атик Деатиким - “Древният на древните”, или Началото на всички Универсални начала; Атик Кадиш - “Святият Древен” , или Върховното Начало.

За да навлезеш в сънуването, дръж очите си отворени и ги фиксирай в точка точно пред теб на нивото на очите. Тази точка ще започне да се превръща от мрак в ярко и приятно оранжево-червено. Сънувачът трябва да започне от цветна точка; в първоначалната атака силната светлина или абсолютният мрак са безполезни за един сънувач. От друга страна, цветовете мораво, светлозелено или наситено жълто са изумителни начални точки. Оранжево-червеното предизвиква най-силно усещане за покой. Щом веднъж успееш да навлезеш в оранжево-червения цвят, ще преодоляваш постоянно второто внимание, при условие че съумееш да осъзнаваш поредицата от физически събития.

Истинската помощ, истинското добро - трябва да знаете, че винаги е невидимо. Трябва да го знае само Бог. Ако вашето добро може да го види някой, това значи, че то не е истинско. Щом сте направили едно добро и са го видяли един човек или няколко човека, то вече не е по законите на Абсолютният Свят. Това е в пълна хармония с учението на Лао Дзъ - чисто Божествено учение - той казва: “В златното учение върши и мълчи”. Обаче не е лесно човек да мълчи. Ние трябва да завържем духът на гордостта в нас по всички линии, нали. Гордостта е разрушител, както и невежеството. Да не се отклоняваме сега.

Другия важен момент, Бог се вселява, но не се въплотява. Той всякога е вътре в нас. Значи, Бог се вселява, но не се въплотява - Той всякога е вътре в нас. Той никога не е идвал на земята. Абсолютният, на Когото хората казва Учителя: не знаят името. Никога не е идвал в човешка форма. Значи, малко е слизал, малко се е проявявал, но това е между другото, но Той Самия, не е слизал - изпращал е част от Своята проекция, част от Своята Сила. Тъй, като Той не може да се побере в цялата вселена, извън нея също не може да се побере, и за това, никой не може да го побере.

Така, значи, първо няколко неща за злото, което означава Познаване на Бога. Злото е ситуация, в която Бог не прониква, и затова трябва да се пазим от злото. Тези, които са повярвали в силата на злото, се прераждат в много тежки прераждания. Хората сами творят зло, а обвиняват дявола. Бог съдържа Луцифер в Своя Обхват. Хаосът е просто неизвестен Порядък. Тъмнината не е нещо, с което трябва да се бориш, тъмнината трябва да я осветиш в себе си. Рано или късно, всяка тъмнина ще стане светлина. Да победиш изкривеното си възприятие, можеш само чрез успокояване. Невъзможно е да излезеш извън пределите на Бога, защото всичко е Бог. Да станеш Бог, значи да Го образуваш в себе си, да Го проявиш в себе си и да Му позволиш да Се прояви чрез тебе – това е смъртта на злото. Злото обича неразбирането, то е храна за него. Бог е изпратил злото в света, за да спаси човека. Мисията на злото е спасителна. Бог е допуснал падението на демоните и хората за Велики поучения. Когато се изкушаваш, злото в тебе се увеличава и така то ти помага да видиш себе си и да се разбереш. Злото е нещо много по-дълбоко от Сатана, дори и от демоните, защото то може да действа и без тях, когато му е позволено от Върховната Божия Воля. – Това е Василид, един гностик. – Злото е оръжие на Божията Воля, то е инструмент за завръщане в Бога. Злото в този свят вечно ще увеличава доброто, което е изпуснало Истинското добро. Бог е Абсолютният Двигател на всичко – и на злото, и на доброто. Злото действа само по Повеление на Бога, то няма друг господар, то е абсолютен слуга. Божията Воля, когато не е разбрана, става от полу-строга, жестока, защото тя е Всевиждаща. Дяволът е необходим, за да ти подаде Бог Ръката Си. Бог се е нуждаел от дявола, за да осъществи Своята Любов и Своите Добродетели. Ако злото не съществуваше, доброто щеше да стане порок. Злото ще умъдри света, защото Бог го използва тайно-правилно. Всички разумни извличат полза от злото. Когато Бог е на второ място, проблемите винаги ще растат. Злото умира в Бога, в Покоя. Борбата със злото е вътре в самия човек, а не в света. И последното – Бог Абсолютно няма враг в лицето на злото, но ние трябва да сме в Единство с Бога.

Трите формули са, едната например: Бог е Абсолютният Водач, на моето дете. И това вече, майката изпълнява дълга си в най-важен смисъл, защото тя иска то да има само един Водач, и когато това е казано така, защото това е казано и в Божието Име.

Великият разум е сътворен от нетерите – боговете, а над тях е само Абсолютният Разум.

Търси Предвечното, Което никога не е напускало Себе Си. То никога не е изричало Себе Си, никога не е търсило Себе Си – То единствено почива в Себе Си. Тайната на Абсолютното Самовглъбение е Абсолютният Покой. Това Абсолютно Аз е такава част от Абсолютното Съзнание, Която никога не се е спускала в Архи-Мига.

Думата Учителят в най-дълбок смисъл е Древното Име на Абсолюта – Абсолютният Учител във всички светове.

Бог е Абсолютният съществуващ и Той не е ограничен нито от Начало, нито от край.

Следващият въпрос е на Станимир Милев: Може ли Абсолютният Бог да създаде нещо толкова тежко, че дори и Той да не може да го вдигне?

Да, значи първо Абсолютният Бог може да създаде, Той създава най-тежкото и най-лекото. Най-тежкото за Него е леко. Не знам какво влага той, тъй като самия Бог е секрета на всемогъщата сила. Значи, ние сме говорили, има разлика между енергия и сила. Енергията е навсякъде, силата не. Силата е Бог и тя може да бъде призована. Затова слаб човек може да победи силен, ако призове Бога, ако знае как да призове силата. Силата е единствено Негова. Например за Него океанът е капчица, слънцето е искрица. Няма, няма тежест за Бога. Той няма ..., Той е върховната лекота, която е построила пирамидите. Но Той, за Него пирамидите са леки, но за нас са тежки.

Да. Има случаи, когато пряко Отец говори, има случаи, когато казва: Вие мислите, че аз ви говоря, аз ви пущам един ангел да ви забавлява, когато е видял, че така…няма нужда от Дълбочина, нали. Така. Казва Учителят: Ако си на една сто милионна част под нормата, ти не можеш да ме разбереш. Гледай за какво знание, тука говорим, то и атлантите го казват, те се стремят към най-тънкото знание - туй спада точно към тази област. Не може да ме разбереш. Виж какво казва: Аз нагласявам бъдещето, то зависи от мене. Могат ли мъдреци да кажат такова нещо, ще изгорят, или светци… Тука става въпрос за Дълбоко Единство с Бога, Скрито на високи степени. И той говори от името на Това Единство, нали. Смъртта се страхува от моята Безпределност - Учителят. Една десетмилионна част от милиграма определя реалността. Забележи за какви степени говорим. Моето разположение, казва Учителят, към когото и да е, има повече цена отколкото любовта на целия свят, събрана вкупом. Забележи за какво говорим, може целия свят да ти говори, нали, ако аз замлъкна да говоря, в света ще дойде нещо много страшно. Аз гледам на нещата, казва Учителят, от Гледището на Бога. Така, както мисли Бог, така мисля и аз, казва Учителят. Нещо подобно е и посланието накрая, то е атлантско, но…всъщност в този смисъл е. Даже и най-великите учители не знаят нищо за произхода на живота. Да…това е Тайно Течение на Бога - как е слязло, как, там има някои тънкости. Така. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор. От Абсолютният Дух, Незнайният - за Него никой нищо не знае, казва Учителят. Аз съм извън космоса, моето царство не е от този свят. Моисей е говорил за сътворението, Учителят казва, аз бях там. Когато падаше Адам, аз бях в рая. Аз зная датата, когато светът ще се оправи. Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия. Невидимият свят е видим за мене. Когато ви говоря, аз ускорявам вашата еволюция. Ако се сещаш тези думи, мисля, че сме ги казвали, една моя лекция спестява 25 000 години прераждания. Виж какво казва Учителят - 25 000. Разбира се, ако я разбереш, ако я четеш в четвърто и пето измерение и ако я практикуваш. Не просто да я четеш като положителни мисли. Да?

Бог е Върховният Приятел. Той е Абсолютният Приятел. Защото, ако Той не е, те и другите ще са разместени. Но когато имаш и Бога и вече Той ти изпраща точните приятели, а не...Някои търсят Истинската Любов. Смешно е. Ако ти не си намерил Бога и ако не намериш Бога, Който е Самата Любов, Който е Самата Истинска Любов и Който я дава като Милост, значи...И така, хората все търсят.

Първо, не го е допуснал Бог, а скритият Бог, което име е Абсолюта. Има разлика. Той Абсолюта се е ограничил. Това загатва за самото му Всемогъщество на Абсолюта. Той го е допуснал, защото го владее. Както Бог е допуснал доброто и злото, защото ги владее. - “Сатана загатва за Силата на Бога, Древното зло показва, че Бог е Единствения Владетел. Абсолютният повелител. Така, че щом Той го е допуснал, няма въпроси “защо”. Дълбокият окултен ученик не задава въпроса “защо”. Защото туй е преграда. Отдалечаваш мъдростта. Ако искаш да разбереш нещо, значи трябва много да го поставиш под специфичен ъгъл. Да гледаш както Бог гледа и Бог трябва да ти позволи. Значи, Дълбоко Осъзнаване, Абсолютно Неосъждане. Абсолютно Неосъждане! Не критика малка или благородна - абсолютно неосъждане, Пълно Приемане и тогава от този специфичен ъгъл може да познаеш тайната на един човек, тайната на едно учение, тайната на една мъдрост, която ти е чужда.Примерно, принадлежи на някакво племе - ти може да влезеш в тяхната мъдрост и да разбереш нещо, което те не го знаят. Това са условията - Специфичният ъгъл на Любовта. Това е ъгъл на осъзнаване и на Бога. То е особен фокус. Особен...много е…

Искали са независимост, а много е смешно да искаш независимост от Твореца си. Освен това пак ще бъдеш зависим, нали няма как да… и освен това са искали силата за себе си и, а тя се дава само на мъдрите, реалната дълбока сила, нали, на пречистените и то пак на определена степен, нали, защото някой момент може да стане, случвало се е на 10,000 казва Учителя, един бял брат да стане черен, нали, той е друга, пак е, има смисъл. Значи, в това паднало състояние, понеже е изял енергията и силата им и затова те са в провалено състояние и не са вече Богове. Това е частица от скритата атлантска космогония, затова Тот казва: „Дойдох на земята да изрека божествени слова“. Той носи атлантската, той си е атлант, нали. Тот казва: „Великия път е път на Единствения към себе си” и обяснява, два пътя, Тот. Първо - пътят към единствения, това е към Бога, не към Абсолюта и второ - древния път, пътят към върховния Абсолют. По пътя към единствения, Бога, вървят хората и Боговете. По пътя към пра-съществото, Абсолютният незнаен върви само Той. И тези, които Старци, които ги е направил част от себе си. Мога да кажа дълбинен поклон, нали, мога още много да ти говоря по тези въпроси но, все пак Мистерията е позволила, но зависи доколко ще говорим след време. Това беше иначе.

Влиянието на Бог те кара да изпитваш Всеобхващаща Любов към всички Учения. И тука вече не можеш да кажеш: “Само туй Учение е право.” - Нямаш право! Защото всичко е Едно Единно! Бог е навсякъде! - “...всички религии и Учения.” - Това е Мярка: Обичаш ги всички. Когато обичаш всички религии и Учения, това означава, че Бог работи в тебе. Кажеш ли: “Само моето Учение” - свършено. Според Атлантите, Любовта е Абсолютният свят на Орела. Атлантите казват: “Любовта е Път, Който върви само към Извора.” Любовта е преди всяка цивилизация. Тя е по-Древна от всяка цивилизация. Значи, Първата Цивилизация, която е Създадена - Любовта и после вече в Нея - нали, Белите Братя, които Правят Древната Цивилизация. Атлантите казват: “Пътят не е лесен, нито е труден. Пътят е Незнаен!” Много неща не съм ти казвал за Атлантите - няма значение. Учителят открива Тайните Си на ученика само ако има Любов! И Учителя казва: “Чрез Закона на Любовта се успява без изключения!” И казва: “Само чрез Любовта можеш да пътуваш във всички светове.”

Казва също: “Любовта е Древно Сияещо Същество - Първият Пра-Старец - Родено от Сърцето на Бездънният Източник! Излъчено от Него, за да движи Развитието. От Сърцето на Абсолюта Слязло, нали, влязло в Бога като Любов, вселено, за да движи Развитието. Защото без Нея Развитието… Ако беше само Мъдрост, Боре, нямаше да стане. Ако имаш много знания - загазваш пък. Но, когато Любовта те води към Мъдростта… Както и да е. Нашето Древно Състояние е наситено от Изобилна Пълнота - Чист Извор! - Това е Любовта. В Божественият свят по-висок връх, казва Учителя, от Любовта към Бога няма. (Абсолютният свят е друго.) Словото Твори, когато е Любов! Само с Истинска Любов може да устоиш на Среща с Истината. (Голгота, Кладите - така нататък) Само чрез Любовта си към Истината, Ученикът ще открие Своят Учител. Никаква Паневритмия няма да ти помогне хиляди години, никакви знания, никакви наряди. - Тази Любов, която Тайно е Неизменна - не е показно. Там, в Дълбините - както и да е. И тогава не може да избяга Учителя. И Бог не може да избяга - Любовта е Негова, Мъдростта е…Както и да е. Учителят е Тайното и Свещено Писание на Твоят живот. Учителят и Ученикът се Срещат в Любовта Си към Истината. Те не се Срещат в знанието - никога! (Никакви наряди - да не…ще ги засегнем.) - Те се Срещат в Любовта към Истината. И когато Там Сродството… - говоря ти…Те са пипнали Мярката… Да…?

Значи, те са знаели, че Истината не може да се вмести в Словото, защото Истината е преди Словото, и за това тя е безмълвие. Само Абсолюта е над Древността - тя е Негово излъчване. Той я е излъчил от себе си. Древността извира от Абсолюта. Той е Праизвора. Древността е отвъд съществуване и несъществуване. Тя е наистина Върховна Мистерия - Неизследима. И самата Любов е по-древна от живота - друга Мистерия. Древността е Дълбина, а историята е повърхностна. Древните са имали мироглед на Бездната и Безкрая и на Мистерията. Над тях е само Абсолютът - Прапроизхода, който превъзхожда всичко. Казвал съм го: Бог е само капка от Океана на Абсолюта. Той е Абсолюта е Прасъвършенство над всичко. И Учителя казва, това сме го казвали: Изворите на Душата се поят от по-дълбок Извор - Изворите на човешкия Дух. Изворите на човешкия Дух, се поят от по-дълбок, по-велик Извор - това е Божия Дух. Изворите на Бога се поят от още по-величествен Извор - Абсолютният Незнайният , за Него никой нищо не знае. Значи, там се надминава единство, и ... дълга история, някой път ще говорим по-специално за Него.

Ученикът трябва да знае, че огънят на Словото се състои от огъня на Любовта, а това е Духът на Бога. Има методи, с които се чува само Абсолютният Глас и никой друг. Чист и тайнствен е този глас, красиво е когато го познаваш… Красиво е, когато този глас е твоята мярка в живота… Красиво е дори когато другите се съмняват в тебе, а ти знаеш тайната и живееш в този дълбок свят, който е свят без съмнение… Съмнението на другите не ми пречи, защото за мен съмнението е невъзможно… Той премахна завинаги съмнението от мен…

Ламарот - Луцифер - е подчинен на Древния и Висш Порядък, който се ръководи от Единствения и никой друг, защото друг няма. Единственият - Той е всякога и във всички времена. Той е Абсолютният Порядък. А тези, които са нарушили този Порядък, за тях Бог е създал падението на Ламарот, чрез което иска да каже, че само Висшият Порядък е Живот, а другото е смърт.

Чрез Бога Мистерията ще завърне човека при Себе Си. Първо човекът трябва да заживее в себепознанието — в своето духовно присъствие, после в Богопознанието — в Божественото присъствие и после ще бъде призован от Мистерията. В Мистерията е скрит истинският Храм. Който не е призован от Мистерията, се занимава с външни и вътрешни храмове. Човекът е роден, за да заслепи мрака в себе си. Божественият човек е роден, за да заслепи светлината в себе си, а Абсолютният човек — той трябва да се завърне в Сиянието преди времето и вечността.

Има една Родина. Това е Абсолютната Родина. Има един Дом. Това е Абсолютният Дом. Този Дом няма нито име, нито е безименен. В този Дом няма живот, който да го ограничава, нито смърт, която да преследва живота като сянка. Този Дом е върховно скрит в нас, в дълбините ни. Който го търси, ще го открива все повече. Който не го търси, той ще живее и ще умира. Върховен е този Дом, Недосегаем е този Дом. Никой не може да го улови, никой не може да го пипне, защото той никога не е излизал от себе си. Той е дълбинен, преди несътвореното. Той е Дом, скрит в самия себе си. Този Дом е Върховното Нищо. Това е Пътят на всеки Истиннотърсещ. Това е Пътят на най-древния Разум в човека и само този най-древен Разум може да открие Върховното Нищо.

Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел — да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. — Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра — Безименният Огън.

Тихият Глас в нас е Пътят. Древният глас в нас е Сливането. Абсолютният глас в нас е Празавръщането.

Тихият Глас ни позволява да Го възприемаме. Древният Глас ни позволява дълбини. Абсолютният Глас ни дарява да зърнем Прадълбината, за да разберем, че никога не можем да го изречем.

Абсолютният Глас говори на Искрата – есенцията на твоя Дух. Този Глас е наречен Изначалният – Върховното Докосновение.

Абсолютният Глас образува дълбините на Истината.

Когато Абсолютният Мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе.

“...Онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци, Онзи, Който е написал всичко в нашата душа, Той всякога е вътре в нас. Той никога не е идвал на земята, Той никога не се е въплотявал. Мнозина са идвали на земята, мнозина се въплотявали и са носили Неговото Име, но Онзи Абсолютният, на Когото хората не знаят Името, никога не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал. И нас сега искат да ни убедят, че Онзи Непостижимият, Който е създал всичко в света, ще се облече в една човешка форма и ще дойде на земята да Го хванат хората и да Го разпнат. Не, това е несъвместимо с Божествените закони. Писанието казва: “Ще се всели Бог, но няма да се въплоти.”

Царството Божие това е абсолютният порядък. Този порядък изисква абсолютно разумни същества. Тези същества населяват всички области и светове. Всеки пробуден човек може да се свърже с това Царство.

Това, което е установено, е Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е Първичното, това е Абсолютният ред и това е мярката за всички светове. Любов, Мъдрост и Истина – това ще бъде мярката и за следващата Вечност.

В Първоначалния Език под “най-висша Земя” се е разбирало това, което е наречено човешкият Дух. Това е Обетованата Земя. Това е Истинският Дом в човека. Душата е Красивият Дом в човека, Вечният Дом. Духът е Истинският Дом в човека, Обетованата Земя, която символизира абсолютната неуязвимост. Абсолютният Дом в човека – това е Пълното Разтваряне в Нищото. Тук вече изчезваш, без да имаш Дом, защото си се завърнал напълно у Дома. Разтвореният в Нищото няма Дом, но той е постигнал Най-Дълбокото Освобождение. Това е Освобождение от живота и смъртта. Животът и смъртта са две части на едно и също нещо. Те вървят заедно, но в тях липсва Абсолютната Реалност. Само който се разтвори в Нищото, постига тази Абсолютна Реалност. Нищото се символизира от думата УЧИТЕЛЯТ, но в Неговия най-дълбок смисъл. Сам Учителят не съществува реално. Той е излязъл от Нищото заради Своите ученици. И сега Той е Границата, Пределът. И всичко, на което Той учи учениците, е да се слеят с Него и да се върнат у Дома.

…Онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци, Онзи, Който е написал всичко в нашата душа, Той всякога е вътре в нас, Той никога не е идвал на земята, Той никога не се е въплотявал. Мнозина са идвали на земята, мнозина се въплотявали и са носили Неговото име, но Онзи Абсолютният, на Когото хората не знаят името, никога не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал.