Законът за постоянната медитация е закон за абсолютния успех.

В началото на нещата Ангелите са били излъчени в пълна свобода, необходима за свободната воля. Всички Ангелски същества са били подложени на Божествената светлина. По-висшите същества са устояли, но са променили формата си. Тези, които не са устояли на Абсолютния Идеал, не са устояли на Сиянието. Засега Абсолютният Идеал е субстанция само на Бога, на Словото.

Свещеният Огън елиминира менталната дейност - той оперира в Абсолютния свят. Свещеният Огън - това е Абсолютният свят в човека, най вътрешният свят.

Огънят е дълбоко скрит в нас. При развитието на огненото начало и единствено чрез него човек постига освобождението. Огненото Слово е сборът на всички разумни сили. Огнената мисъл идва от абсолютния свят, за да ви освободи от всички ограничения. Тя е интензивно действаща вътрешна сила. Във висшия свят главното оръжие е вътрешната динамика, която произхожда от чистотата. Огънят има най-бързи вибрации - къси и проникващи вълни. Интензивен е само Свещеният Огън. Огънят прави мисълта динамично оръжие. Без Любов не може да има динамика.

Огънят е ключ за Абсолютния свят. Той е великото посвещение на Любовта.

За Шамбала: Огненото Слово оперира в етера, т.е. в абсолютния свят. В света на Шамбала, в света на Бога няма гласове. Там всичко е спокойно и задоволено от собствената си чистота и дълбочина. Тук всички имат чисти и разумни желания.

Благословена е волята, която може да проникне в етера. Жителите на висшите светове ухаят, защото истинското знание ухае. В чистия Бог обича Себе Си. В Шамбала познават Словото като Бог. Те знаят, че То е вход към Абсолютния Дух, а това предопределя свещеното отношение към същността на Словото. Основният закон на Словото е Истината - закон на свободата. Посветените знаят, че всяка казана Истина усилва силата и живота на Духа. В Шамбала всеки излъчва светлина. Тя изразява различни степени на свобода и зад всичко това е скрит Абсолютният Дух.

Чистотата ще ви даде нещо повече от здраве - това е Мъдростта. Сгъстеното Слово е абсолютния лекар (сгъстяване на Духа, концентрация).

Всяка опасност познава концентрирания Огън - това е Бог. Енергията на Любовта се сгъстява и става Бог - който може да Го постигне, се изкачва в истинския свят. Само човекът на Любовта има истинска концентрация. Всяко зло бяга от могъща, огнена проекция. Огнената концентрация разкрива всемогъществото на Духа - тя е Негов процес. Истинската концентрация е чист Божествен процес. За да има истинска концентрация, трябва да участва Бог. Окултният ученик върви по Абсолютния път на Огъня. Огненият Дух има нужда от вселяване, а концентрацията е Неговата най-голяма тайна. Могъществото на концентрацията се определя от вътрешната чистота. Когато човек се концентрира върху една точка (един проблем), този проблем се разрешава. Духът сгъстява Себе Си - това във вътрешния кръг е известно като първично оръжие. Духът дава условията на концентрацията. Ако няма условия, ще има само напрягане на ума.

Има дълбоки въпроси в живота на ученика, които се разрешават само с участието на тримата свидетели, и тогава ученикът преживява светлината на Мъдростта, топлината на Любовта и могъществото на волята в себе си. За да е пълен животът на ученика, са необходими два важни елемента - дълбочина и свобода. Дълбочината идва от Мъдростта, а свободата определя абсолютния живот в Истината. Любовта, Мъдростта и Истината, това е великото триединство - след тях лесно идва мярката за справедливостта и доброто.

За усилване на концентрацията: Концентрацията се усилва чрез постоянството, само постоянството прави нещата сигурни. Всеки успех не е нищо друго, освен концентрирани усилия. Огнената концентрация определя духовно господство - тя управлява духовете. В огнената концентрация се отразява всичко реално, тук няма астрален свят, т.е. огнената концентрация привлича чистата Истина, защото вътре в огнената концентрация работи Духът. Огнената концентрация е проникване в абсолютния свят на Истината, но кой може да влезе в този свят?

Само когато Мъдростта и Любовта се слеят, се ражда Истината. Волята има могъщо вътрешно въздействие над духовете, защото тя е Божествена сила. Тя е всемогъща, когато се слее с Абсолютния Център. Волята на човека определя неговата съдба. Волята е мирова сила. Всичко зависи от направлението на Висшата Воля, която всъщност е направление на висшата енергия. Там, където е насочена енергията, там кристализират нещата, т.е. се материализират. Нашето Слънце е нашата воля, а нашата воля се явява нашето истинско Аз. Слънцето има мощна невидима власт над всички сили във вселената. Така и волята в човека има власт над всички болести и внушения.

Любовта е огнено влияние, всички други проповеди са по-слаби. Любовта е влияние на Бога. Тук живее Бог и тук е разрешението на всички въпроси. Новото учение на Агни-йога от Учителя бавно навлиза в умовете на хората и ги преобразява. Чрез този Огън Бог се образува в нас. Що се отнася до абсолютния Глас на Бога, той се излъчва от Огъня. Абсолютният Глас изисква абсолютна концентрация, включване на всички качества и добродетели. Те са живи, динамични сили на природата. Огнената енергия спи дълбоко в нашата душа и това е Бог. Огънят има едно основно изискване - абсолютна разумност. Огънят се ражда само в тези, които са се пожертвали за Бога. Следва, че щом Огънят е с нас, то Бог е с нас. Любовта е Огънят, защото Любовта се състои от Първична динамика. Тук злото няма подслон. Огънят е най-голямата защита. Огънят е най-важният инструмент за възприемане на Истината.

Господ е само канал на Абсолютния Незнаен.

Черното Братство се побеждава с метода на Чистото Слово - най-силният метод. Чистото Слово е изява на Абсолютния Дух.

Който няма свещено отношение към Словото, не може да познае същността. Формулите са първични образи на Словото. За единицата се казва, че единицата не е число, а Слово преди всичко - една велика идея. Материята - едно изоставане в Словото, затова тя е много тежък и тъжен образ, защото тя е отрицание на Словото. Материалното съзнание е смърт за човека. Материалното съзнание трябва да се върне в Словото, в своята противоположност. Материята показва, че сме излезли от Словото, а излизането предполага, че трябва да има връщане в Словото, т.е. в същността на Духа. Материята е крайната противоположност на Абсолютния Разум и ние трябва да изучим нейната тайна.

Казва се, че Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос. Да не говорим за обикновените хора, как могат да понесат тази аура, ако те видят Праобраза. Праобразът е символ на Абсолютния Дух. Христос и Абсолютният Дух - тези идеи са тясно свързани. Абсолютният Дух Му дава нареждането, защото Праобразът се изявява чрез Него. Откровението е дадено от Абсолютния Дух на Христос, от Христос на неговия ангел (така се казва) и оттам на Йоан. Това е Откровение от най-висши степени.

Христос е лъч на най-съкровената Същност на Абсолютния Дух.

Благодарение на слизането на Христос ние днес притежаваме известни духовни сили. Тук ще кажа нещо за Висшия живот. Ученикът трябва да знае, че Висшият живот или Висшата небесна енергия се извлича от трансформацията на нисшия живот. Тази трансформация става чрез съединението с Христос - скритата слънчева сила в човека, защото Христос е силата, която слезе от света на Истината и Той е притежавал Великата космическа Мъдрост в нейната пълнота. Тук искам да наблегна на една разлика, понеже някои смесват Христос с разни учители, окултната наука в това отношение е категорична, а също и Учителят, че Христос е главата на Всемирното Бяло Братство. Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико Космическо Същество, което е Принцип в цялата Вселена. Христос е Принцип и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.

Бездната не е нищо друго освен отделянето от Абсолютния живот. Сега това отделяне се изучава чрез Дървото за познаването на доброто и злото. Тук, на това дърво, са се събрали всички безумни същества.

Вярата е абсолютния закон на ангелския свят.

Чрез големи изпитания, гонения, заплахи, Бог те вика при Себе Си, за да постигнеш абсолютната вяра, абсолютния контакт.

Нулата е абсолютното и съвършеното число, число на Вечността, на Абсолютния Дух. То дава смисъла на другите числа. До най-висшите Тайни могат да стигнат тези, които станат Нула, т.е. които станат Нищо - точно тогава Бог ги прави да станат нещо. Но това е дълъг въпрос и е свързано със смирението. Смирение означава чиста духовност и отговаря на числото Нула.

Любовта или тази квинтесенция на Бога е основата на Окултната наука и затова Учителя казва: Окултизмът е наука за Любовта и бъдещето е на Окултната наука. Убежището на Любовта е в Абсолютния свят и това е така нареченото Царство Божие.

Окултната наука казва: В полето на Абсолютния Дух има шест Космически свята, в които живеят Същества, много по-напреднали и от Серафимите, и от Херувимите. Тук е стаено не Бялото Братство, а Всемирното Братство, което направлява целия Космос и всички светове.

Любовта, която е свързана с Тайната на Даването и с Небесната Колесница, е съществувала преди този и онзи свят. Това означава, че Любовта е Началото на Абсолютния ред и порядък. И затова Учителя казва: „Хаосът е произлязъл от порядъка“.

Тука ще вмъкна една идея, за която се сещам, понеже има отношение в тази връзка. Тези от вас, които постигнат изцяло разумни действия в живота, разумен начин на живот, трябва да знаят, че са много далеч от Мъдростта. Пътят, който трябва да извървят до Мъдростта е много далечен, но се започва от разумните действия, от разумния живот. После от Мъдростта има също милиони години до Абсолютния Дух. Така че тези, които са се въоръжили с някакво търпение за години, за едно, две прераждания, нека да не бързат.

Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието на Абсолютния Дух – ето още една разлика. Значи: Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието Абсолютния Дух, на както е наречен Древният (в Кабалата) Древният по дни. Това е пределът за човешкия дух, но не е границата за Древния. Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него.

Според него: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. (Макар че е бил божество, искам да ви кажа, че думите „Сатана“ и „Бог“ са само два полюса на една космическа енергия. Когато говорим за Върховния, за Абсолютния Дух, Той е нещо друго.) Издигайки се горе в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество.

Трябва да кажа нещо важно: Когато злото е много активно в живота на ученика, ученикът също става много активен и навлиза в ново Посвещение. Голямата съпротива го тласка в ново развитие, в нови високи степени – отнася се за пробудените. С това той се утвърждава в Абсолютния Закон на Доброто. Тука искам да подчертая: това Добро е свързано с Дървото на живота, няма нищо общо с доброто и злото, които са свързани с Дървото на скръбта, Дървото на змията.

Преходът от шестото към седмото тяло (ще загатнем някои неща), т.е. от човешкия дух към Абсолютния Дух, е много особена област. Защо? Защото тук ученикът се разделя и с живота, и със смъртта, а той е бил привързан към тях от хиляди години. Влиза в съвсем ново пространство, съвсем друг живот, ако въобще можем да използваме тази дума.

Това означава, че пирамидата е методът срещу злото. Да разбереш тайните на пирамидата, значи да се домогнеш до абсолютния метод срещу злото. И когато в Библията се казва, че Бог е работил до шестия ден, това означава, че и човек трябва да работи до шестия ден. Шестият ден, това е шестото тяло. Сведенборг обяснява много дълбоко този въпрос в една от неговите тайни книги. След време ще ви запозная с това. В шестото тяло еволюцията свършва.

Учителят казва: “Аз мога да уча само тези, които имат неизменна Любов” и после казва: “Защо ви е необходима ангелска Любов и защо ви е необходима Божествена Любов?” И обяснява. Защо ви е необходима ангелска Любов? “За да имате огън. С този огън се излиза извън света.” Това е духовният огън на неизменната Любов, на чистата Любов. После казва: “Защо ви е необходима Божествената Любов?” Това е вече нещо по-дълбоко от огъня. Учителят казва: “За да имате корен в абсолютния път на развитието си.” За да имате основа, става въпрос за духовен корен, за онова дърво, за което преди време говорихме, което няма корени, нито външни, нито вътрешни. Ако си спомняте, преди време говорихме за дървото без корени.

В тази връзка Иблис казва на Мойсей: “Аз изгубих влиянието си върху тези, които са изпълнени с любов, защото Истината е с тях”. После Иблис казва: “Аз не съществувам навсякъде”. Например: “Аз не съществувам в любовта. А тези, които същствуват в любовта, са в присъствието на Бога.” И после казва нещо важно: “Но тези, които са в Бога, са ми близки, а които не са в Бога, аз ги отклонявам, за да се завърнат, защото аз съм верен на Божественото Единство. Аз съм създаден от огъня на Божия гняв и знам, че Божият гняв е разумен.” Наистина това е гняв, който излиза от Съвършенството. И този гняв е разумен за разлика от човешкия гняв, който се дължи на слабости и на други неща. “Хората не знаят, че когато аз съм жесток, това е повелението на Върховната Воля и това е Неговата строгост.” Всичко това означава, че Бог и Иблис живеят в абсолютно вътрешно единство, но това единство е незримо, то е на вътрешен план. Тук трябва да ви кажа, че то е незримо даже и за ангелите, не става въпрос само за хората, но дори и ангелите не разбират тяхната тайна, защото тя е на по-дълбок план. И ангелите не знаят този замисъл на Бога. Иблис казва: “И вярата, и неверието са създадени от Бога, защото има само една Воля”. Защото Бог казал на Иблис, става въпрос за тези, които нямат любов към Истината: “Не допускай чуждите до Мен”. Това е условно казано, разбира се, но тези, които не обичат Истината, стават чужди. И после Иблис казва: “Този, който люби само Милостта на Бога, а не Истината — един много важен закон — той е влюбен в себе си, а не в Бога”. В древността сам Бог е надарил Иблис с една висока степен на любов и знание, но не съвършената и абсолютната любов. Значи съвършената и абсолютната любов са останали скрити. Но въпреки това тази висока степен на любов е породила от само себе си една гордост, защото да имаш такава любов към Твореца, каквато той е имал, е нещо достойно, в известен смисъл на думата, но не в абсолютния смисъл.

Хората търсят спасение, ученикът търси обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат, те могат да правят някои грешки. Тука само за малко ще се отклоня. Истинският ученик знае какви грешки да прави и какви да не прави. Има грешки, които го изключват и показват, че той не е ученик, а има грешки, които са допустими. Някой път ще се спра по-подробно на този въпрос, тука специално само ще наблегна на лъжата. Едно от нещата, което никога не се прощава на ученика, никакви молитви не могат да му помогнат, това е лъжата и Учителят я нарича двоен грях. Всичко друго, казва Учителят, малко или много може да бъде смекчено, може да ти се прости, но лъжата е космическа атрофия, духовно гниене, това е грях, който е, нарича го Учителят, двоен, за него никога няма прошка. Учителят казва: “Ако аз живея в Бога, от какво трябва да се спасявам”? — И после казва: “При мене въпрос за спасение не съществува”. После Учителят казва: “Аз съм за естествените страдания на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта”. Според Учителя човек страда, за да се върне в съкровеното. После ще говорим за съкровеното, когато ще говорим за Серафимите, защото това е техният изключителен път. Човек страда, за да се върне в съкровеното, което е източникът на живота. Думата “съкровено” и “съкровена природа” е по-дълбока от думата “дух”. В дълбоките архиви на Бялото Братство и на Агарта се казва, че духът и душата са произлезли от съкровеното, което пък е качество на Древния, или на Абсолютния Незнаен.

Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре — според окултната наука — нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е “образ и подобие”, но Учителят казва: ”Не, истинският “образ и подобие” в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци”. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина — това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: “Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола”, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата “смисъл” превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата “светове” означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват “Учителю благи”, Той казва: ”Как така ме наричате благ?” Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на “Учителю благи”.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

В самото начало Луцифер е нямал гордост. Той е имал смелост. Той е искал истинското знание, за да живее в свобода. Но по пътя към това истинско знание той допуснал грешки и станал постепенно неукротим и горд. Така той станал сянка. Тук трябва да обясня нещо: Луцифер не е истинско дете на Прапламъка, докато Христос е създаден от Абсолютния чист Пламък на Любовта. По принцип по този въпрос не може да се пита защо е така. Просто Луцифер не се е родил от Любовта, а от желанието. И именно желанието му създаде гордост, а гордостта – смърт. Освен това гордостта му създаде могъщество, но във въображението, защото и Луцифер, и Сатана, и цялото зло са само една Мисълформа на Бога.

Мелхиседек има свещена власт, защото има право да разговаря непосредствено с Бога – не с висши същества, не с богове, не със серафими даже или с ангели, а непосредствено с Бога. Той е връзката на земния план и небесния план чрез свещената първична традиция. Освен това той служи не само на Бога; той служи и на Абсолютния Принцип, на Абсолюта и на тайната в Бога, която е познал в голяма дълбочина, т.е. той служи и на Праначалото, за което после ще говорим. Ето защо е наречен с право Царят на света, Брахатма, или Мелхиседек. Той обладава качествата на Бога, което означава следното: могъща строгост и велико милосърдие. Тук думата строгост означава истина и правда, а милосърдие означава древната, първичната святост. Това е святост, която никога не е падала, тя не се нуждае от опит да пада, да се опетнява, че после да възкръсва. Тя е вечната древна святост.

После Учителят казва: Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор, от абсолютния, незнайния Дух. За Него никой нищо не знае. На друго място Учителят го нарича Абсолюта, на друго място — Бездната, там, откъдето е произлязъл (говорихме) Бог и световете, и боговете.

И после Учителят казва: Изворите на душата се поят от по-дълбок извор, това е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-дълбок извор, това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-дълбок извор — от Абсолютния, Незнайния. За Него никой нищо не знае.

Съвременните хора искат щастието на абсолютния мрак — то е най-голямото страдание, ко ето може да има един човек.

Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно - то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго - вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста - това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд - също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление - Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.

Щом Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос, какво би станало с обикновените хора, които нямат огнени качества; и ако те видят Христос в този Първообраз на Абсолютния Дух, ще бъдат поразени. Това Откровение подготвя хората за срещата с Първообраза, но те трябва да изработят в себе си Божествените качества.

Първообразът, или Праобразът е израз, символ на Абсолютния Дух, Който „държи в десницата Си всичко“. Абсолютният Дух чрез Христос дава нареждането какво да пише Йоан до църквите. Седемте църкви са символ на седемте културни епохи. В момента живеем в петата културна епоха.

Христос се явява в света като Принцип, който означава разрешаването на космическата трагедия. Той е лъч от най-съкровената Същност на Абсолютния Дух. Знае се, че само Съкровеното и Свещеното могат да дадат отговор на най-дълбоките въпроси на живота...

Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико космическо, същество, което е Принцип в цялата вселена; а Христос е Принципът и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.

Който принадлежи на Бога и комуто Бог принадлежи, не е свързан с нищо от този свят. Същността на гностичното познание е да различаваш, че Царството принадлежи на Него. Когато човек знае, че всички притежания са под абсолютния контрол на Бога, каква работа ще има той с хората, за да се скрива от Бога с тях или с аз-а си? Всички тези була са резултат от липсата на знание. В мига, в който изчезне невежеството, те също ще изчезнат и този живот ще стане равностоен на отвъдния.

Динамиката на свещения огън елиминира мисловната дейност на ума - така Духът оперира в абсолютния свят.

Огнената мисъл идва от абсолютния свят, за да ви освободи от всички ограничения на злото. Огнената мисъл е интензивно действаща сила.

Първичното слово е ключ на абсолютния свят.

Любовта е Абсолютния Магически Жезъл.

Любовта е Абсолютния Принцип работещ във Вселената.

Лао Дзъ е следвал сам Шен Дао - Древния Път - Абсолютния Път или Пътят на Боговете.

Аз не се храня със земни плодове. Аз не обичам нито сладките плодове, нито изгнилите плодове. Аз се храня само с един плод - плода на Единението. Моята Любов се превърна в Единение с Абсолютния Незнаен. Аз отдавна знам, че доброто и злото нямат здрави мостове към Абсолюта. Само Любовта е здравият мост. Мостът на Любовта е много тънък, нишката му е много тънка, но тази нишка може да пренесе цялата Вселена обратно в Абсолютния Център. Който е придобил Любовта, той си е създал мост към Незнайния.

Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен... Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор - той е човешкият дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик извор - той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор - от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

Господи, научи ме да постигна абсолютния морал.

Това означава, че пирамидата е методът срещу злото. Да разбереш тайните на пирамидата, значи да се домогнеш до абсолютния метод срещу злото. И когато в Библията се казва, че Бог е работил до шестия ден, това означава, че и човек трябва да работи до шестия ден. Шестият ден, това е шестото тяло. Сведенборг обяснява много дълбоко този въпрос в една от неговите тайни книги. В шестото тяло еволюцията свършва.

Повтарянето на зикр образува Абсолютния лекар.

Съсредоточи се и избери Абсолютния Лекар!

76. Кетер в аспекта си на Ехие, или “Причината на причините”, почива вечно в Абсолютната Си Същност - Аин; не действува, но дава тази възможност на другите девет сефирота - Неговите излъчвания, които творят в Негово име. Онзи, Който е Анок - “Божественото Аз”, или “Върховното Аз”, на всички неща - остава Непроменен от излъчванията и техните космически ефекти. Той съдържа всичко... и всяко нещо Го съдържа в най-дълбоката част от себе си като Единия, Неизменния. Това е същностната идентичност на всички неща с Абсолютния. Това е самият Абсолютен: “Единият без втори” (Единият, Който е Неповторим).

Когато навлезем в абсолютния мрак, където няма нищо, което да ни разсейва, тогава двойникът взима връх. Той протяга етерните си крайници, отваря светещото си око и се оглежда.

Става въпрос за човешкия Дух, не за Абсолютния Дух.

По Пътя към Единствения вървят и хората, и боговете. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Самия Себе Си.

Има два Пътя: Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен.

Постоянството е абсолютния закон за вселяване в Бога. Не говорим само за молитва. Говорим за начин на мислене, начин на живот, за скрити намерения.

Постоянството е абсолютния закон за вселяване в Бога. Не говорим само за молитва. Говорим за начин на мислене, начин на живот, за скрити намерения.

“Великият път е Пътят на Единственият към Себе Си”. Има два Пътя - Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен. По Пътя към Единствения вървят и хората и Боговете. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви само Той към Самият Себе Си.

Само чистотата строи бъдеще, само чистотата изпълнява замисъла на Бога… Вътрешната чистота е могъщо оръжие в света. Никой не може да препятства на чистотата, защото в чистотата вибрира Духът, вибрира животът. Чрез волята мощният Бог се развива у нас, а чрез чистотата ние ставаме проводници на висшия живот – това е огнена сфера, в която злото изгаря. Ученико, това е твоят път, това е твоето космическо право. Който живее в Бога, има живот – животът изтича от Бога, от Неговото Слово. Чистото Слово е първичният принцип на живота… Чистото Слово е изява на една висша воля. И това е Волята на Бога, Волята на Живота. Чистото Слово е връзка с абсолютния свят… Чистото Слово е духовно съединение с висшия свят, това е живата връзка с живота, това е живият огън. Ние ви представяме поредицата най-силни книги на Учителя. Ние ви представяме огъня на новото учение. Новото учение слиза от реалността и ни освобождава.

Казано е, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапи. Какъв е записа в Акаша и тн...Първото име Петър Дънов, е, чистата духовност, първото начало. Тука вече навътре. Второто - Беинса Дуно, е Божествената Духовност - Учението. Третото е Учителят, това е вече мистичният път. Истинския Учител е само този, който изхожда от Мистерията. Тука само мога да добавя, Той, усилва Божественото в човека - Учителя, не духовното. От чистата духовност, тука вече, той човек върви към Божествената, и от Божествената , към Съвършенството на Мистерията. За да познаеш Мистерията, трябва да се откажеш от всичко Духовно и Божествено. Някога, Древното Зло е влязло в Духовното и Божественото. Но в Мистерията на Нищото, никога не е успявало да влезе. Божественото е подготовка за Нищото. А в Нищото е сливането с Истината и Мистерията. Нищото е преди Духовното и Божественото. Думата - Учителят в най-дълбок смисъл е Древното Име на Абсолюта - Абсолютния Учител във всички светове. Когато Той е бил, и Бог го е нямало. И от тука слизат изначалните. Само Учителя може да озарява живота, защото е цялост. Учителя е част от съвършенството на Върховното Нищо. Част от Източника. Учителят може да ти се открие и в тяло, но Той не е формата. Той е безформен, защото е част от Нищото - слязла част. Докосването до Учителя, е докосване до произхода, до това, което няма начало и край. В най-дълбокия смисъл думата Учителят, е, тоталност, цялост. Защото в Него се свеляват и Бог , и нещо от Абсолюта. Защото има много Учители, в които заживяват Ангели и Висши Същества, на едно място Ал-Хадир казва: "Аз не черпя откровения от Боговете - а пряко от Бога". За него ще говорим по-нататък. За Боговете, Абсолюта е неизразим, а Бог е достъпен - близък. Учителят, това е Истината , Древната земя, Скритата Мистерия. Да си придобил нещо, от дълбините на Учителя, това означава - завръщане в Храма. Това е в Изначалния смисъл. Ако Учителя те люби в дълбокия смисъл, Той ще ти даде четири неща. Първо - Неизговоримото Слово. Второ - Покой сред тревогите. Трето - безмълвие над Вселенета. И четвърто - Сияние сред мрака. Учителя е нещо повече от живота. Той дава нещо на живота, което самият живот го няма. Той му дава нещо от Мистерията. В Мистерията е нямало живот, и за това е нямало смърт. Мистерията е нашето място, нашия произход. Нашата Абсолютна Родина.

Ангелът е щастлив, понеже е приготвил вътре в себе си Божествени условия за вселяване. Поради чистотата си, ангелите имат в себе си вътрешна сила. Ангелът побеждава всяко зло, защото той работи с абсолютния закон на вярата… Само чистите получават енергия от духа, с която побеждават злото. Щом обичаш Бога и ангелите, ще те обичат… Щом Бог живее в тебе, ангелите често ще те посещават… Щом в теб има Божествена Любов, ти ще бъдеш като магнит за ангелите, защото ангелите винаги се стремят към своя първоизточник, към своето Начало.

Чистотата на ангелите определя чистата енергия – тази енергия е ключът на абсолютния свят. Тази енергия освобождава човека от всички ограничения. Аз съм наблюдавал как ангелите воюват със злото… Те имат много методи…, но преди всичко те воюват със своята енергия. Те я насочват към злото чрез силата на своята воля, а ние знаем, че чистата енергия е всепроникваща, това което прониква – преобразява… Там, където има проникваме, има и завладяване. Колкото по-голяма е чистотата, толкова по-голямо е проникването… Чрез принципа на проникването Бог владее над всички същества. Ако ангелът проникне в човека, ще има преобразяване. Ангелът може да влезе и да учи човека вътрешно, но все още малко са хората, които могат да дадат идеални условия на ангелите да се вселят в тях, да живеят в тях и да ги учат. Ангелът се вселява само там, където има много силен стремеж, там, където има чистота в мисли, желания и постъпки.

Чистото Слово е единствената реалност, която служи на Бога. Аз разбрах, че да „уважавам“ Учителя и да Го „обичам“ са слаби думи, и затова реших да Му отдам целия си живот… и аз го отдадох – свършен факт; това, което Той ми даде да видя, ме изуми: може ли някой да подозира за какво става въпрос? Категорично не… Но да продължа. Чистото Слово служи на Божията Воля; същевременно то е метод на Абсолютния свят. Този метод царува над злото, този метод е решаващият всичко и наистина Словото е могъщество над всичко. Само там, където има абсолютно Слово, може да има абсолютна Любов. Всички науки са празна работа в сравнение с тази Любов. Има хора, които искат да защитават идеята за Бога. Който иска да защити Бога, нека Го защити, но с Любов и спокойствие, с търпение и мълчание и с чисто Слово. Чистото Слово топи всичко с огнената си сила.

Чистата любов е закон за съхранението на Божествената енергия. Колкото по-дълбока е Любовта ,толкова е по-могъща стихията на Бога. Новият ученик е по-могъщ от всички изпитания именно чрез закона на Любовта. Любовта вечно утвърждава Божията сила, тя е наречена в Кабалата вечната победа; тя представя огнения вихър на Бога. Новото учение е огън – при нас може да се приближите само по закона на /еш/ огъня. За да се разбере тази Любов, трябва да се излезе от областта на земята и земното съзнание – така излизайки, се влиза в нейната сфера. Който цени Любовта, Бог ще му достави себе си. Има ли по-хубаво нещо да живееш заедно с Бога. Духът трябва да се възпламени в новото учение. Духът гори само чрез Любовта – така той постига всички свои цели. Така се привлича цялата мощ на духа. Любовта е небесна висота. Нечистите духове не могат да достигнат до тази свещена висота. Вие, учениците на бялото братство, трябва да я постигнете – това е вашият път. Тайната на живота се намира в свещения огън. Свещеният огън задвижва висшите сили на духа. Свещеният огън е символ на Царството Божие. Всичко е преходно, освен свещения огън. Свещеният огън, това е мощният живот на Вселената, а човек става могъщ, като открие огъня в себе си – това е най-великото откритие, това е законът на себепознанието. Свещеният огън оперира в абсолютния свят – това е вътрешният свят в човека, най-вътрешният свят. Този свят чака своето откриване, това е законът на себепознанието. Любовта е господар на живота. Там, където има Любов, има господство над всички проблеми и трудности, защото Любовта е присъствие на Бога. Огънят, това е пробуждането на богочовека. Желая да ви видя с необикновен стремеж, този стремеж почива на огнена основа, този стремеж води ученика пряко в целта. Вашето истинско „аз“ е свещеният огън – огненото начало. Тук се намира истинският живот на ученика. Когато се придобие свещеният огън, се възстановява първичното единство, което унищожава всички спънки…

Има два Пътя: Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен.

По Пътя към Единствения вървят Боговете и хората; по Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Себе Си.

Да умре злото … това е една много красива смърт, да умре гордостта, да умре лъжата – това е все една красива смърт. Формулите се дават на ученика, за да служи с тях той на Бога, а не на себе си. Те са всемогъщо оръжие, а специалните формули са метод на Абсолютния свят – те са решаващи за всичко, те са ключ на Огъня, но само огънят работи с огъня и всеки успех се определя от посоката на огъня. Мислите, с които работите, определят какво ще стане във вашия живот. Мислите, които храните, това и очаквайте… но в това число влизат и мислите ви от минали прераждания. Да пречистиш мислите, значи да се освободиш от бремето на настоящето и бъдещето, а миналото трябва да си го понесеш, понеже си си го посял. Често хората правят добро, а не им отговарят с добро, а даже със зло, и те като не познават законите, мислят, че това е неправда, а това се отнася до жалкото невежество – защото, когато правиш добро, то ще даде плод не в сегашния живот, а в бъдещия, а злото идва от вашето минало и няма значение, че не одобрявате това, защото вие с това не одобрявате миналото си. Все едно дали го одобрявате или не – вие сте го посели и то ще дойде и ще ви намери… Не можете да го скриете от кармата – има само един изход, но това не е моя задача в тази книга, макар че има формули, които давам и които се отнасят до разрушаването на кармата… Само ще кажа, че чистотата е абсолютното оръжие, но тя не е обикновена наука. Чистотата е магическа наука, това значи да си едно с Духа, едно с Истината. Само Истината може да се справи и с миналото, и с настоящето, но нейните методи се разкриват само в окултните и Божествени школи на тези, които имат истински стремеж. Когато те придобият чистотата, те всъщност придобиват огнената сила на Духа, с която миналото се сгъстява и вместо 1000 години страдания всичко става за една година, за месец, а може и за по-малко време, но вашите качества, вашата инсталация трябва да е годна да издържи големите напрежения и страдания – въпрос на качества. Тук няма връзки, тук никой не може да подкупи кармата… Тука валутата не върви – плащаш, умираш – или се влачиш хиляди години в еволюцията.

Името Беинса Дуно е шифър, то беше шифър още в Египет, когато работехме заедно под пирамидата… Името Беинса Дуно е едно от имената на Абсолютния Дух, но Учителя се е облякъл в такова смирение, че кой може да го види – само този, който се е домогнал до висшата тайна на смирението, а то отговаря на един от великите аркани на Мъдростта. Учителя ще бъде разбран в бъдеще дори и от своите близки ученици… Учителя се познава на едно по-високо равнище само от вътрешния кръг. Учителя не се познава със задаване на въпроси – колкото и разумни да са те… Учителя се познава по друг път, но този път е дълъг, това е пътят, при който силната воля е надрасната и се работи в полето на диамантената воля. Това е един изключителен свят и тогава, когато постигнеш тази воля, ти ще се съединиш с Истината и Той ще ти се открие, а що се отнася до външното име на Учителя – Петър Константинов Дънов, то това е само подготовката – П.К.Д. означава Пътят към Духа – това е пътят на начинаещите… Учителя има и трето име – то се дава само на вътрешния кръг… Ще кажа само, че то съдържа тайната на живота.

Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно постижение.

Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна — Тайната на Тайните — и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността.

В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-та, 11-та и 12-та степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-та степен няма обновяване, защото странствуването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан.

Изчезването е завършек на странствуването. Човекът е странствувал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия — собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, Стихиите му служат, Тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един.

Пътят на всеки Учител е да ни заведе при Абсолютния Учител. Ето защо ние трябва да следваме всичко, което нашият Учител иска от нас, защото това е, което образува потайния ни път. Аз дълго време слушах своя Учител и дълго време бях изпитван. И имах смирение, и го изгубвах, докато го придобия. И имах търпение, и го изгубвах, докато го придобия. Той никога не ме укоряваше, а само казваше: „Просто не спирай да вървиш, защото грешките ти са без значение. Пътят на вървенето е важен”. И така дойде ден и моето Благоговение видя Мистерията.

Аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в Рая, защото Аз присъствах в древните времена преди грехопадението и наблюдавах как Бог говори с Адама и намирам, че днешният човек не може вече да разговаря с Бога. Аз присъствах отпреди всички времена и епохи и когато те отминат, и когато дори Вечността отмине, Аз пак ще съм тук. Защото Вечността е една малка частица, излъчена от Абсолютния Незнаен.

Който иска да си зададе въпроса в абсолютен смисъл, какво е Бог, той ще изгуби своето външно и своето вътрешно развитие. По този въпрос и външното мислене, и вътрешните разсъждения са напразни. Бог в абсолютния си смисъл е Непознаваем. И който упорства в търсенето на отговора, какво е Бог, той се превръща в прах, който хаотично се разнася из пространството. Ето ви тайната за произхода на праха. Мислете защо хората чистят праха.

Аз живея в Абсолютния Древен, защото Го познавам. Девет пъти съм виждал Лицето Му и в тази ослепителна Светлина Аз не изгубих Себе Си. И рече ми Древният: “Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена.” Някои ще попитат: “Как си постигнал това?” Нямам постижение. Имам само една Любов, която от милиони години не е допускала и най-малкото съмнение. Тази Любов е капиталът Ми.

Аз казвам, че това, което пророците са писали в Библията, не произтича от Абсолютната Истина. Ако претегля на Моя кантар колко е вярното от написаното в Библията, остават всичко на всичко 8%. Аз гледам на нещата от един Абсолютен Център. Но ако библейските думи се тълкуват правилно чрез метода на Мъдростта, тогава те могат да подобрят живота на човека. Така неправилният превод ще придобие Светлината си. А Светлината, която произхожда от Абсолютния Център, е тази, която носи истинския живот. Има две неща: едното — неправилно преведени, но правилно изтълкувани стихове — в този смисъл правилното тълкуване възвръща Светлината; второто — правилно преведени, но неправилно изтълкувани стихове — тогава Светлината се изгубва и животът се материализира и огрубява. Това означава, че не преводът е важен, а този, който го тълкува. Ако едно същество на Истината тълкува превода, думите нямат особено значение, защото Истината превъзхожда всяка дума и всяко слово.

Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор — от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик Извор — той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор — от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието.

Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор — От Абсолютния, Незнайния Дух на Битието.

Земята съществува, за да я посетя. Слънчевата система съществува, за да я посетя. Космосът съществува, за да го посетя. Всички светове съществуват, за да ги посетя. Моето посещение има отношение към Съкровените Души, към Душите, които търсят Изначалния Храм. Моят Храм се намира извън Космоса. Той се намира в Божествената Вселена. Моят Храм е съставен от Сърцето на Абсолютния. От това Сърце на Абсолютния черпя Аз Своите Пранамерения към световете. Моето Сърце и Сърцето на Абсолютния са Едно Цяло. Само съкровените и достойните, само смирените, благолюбивите и благоговейните ще се домогнат до Моето Сърце и ще видят Моя Храм, който е отвъд времето и Вечността. И чак тогава Аз ще им заговоря за Тайните на живота.

“Когато се казва, че Бог е невидим, това подразбира, че Той е невидим за грешните хора, които нищо не виждат. За тези хора е казано, че Бог никой никога не е видял. Ангелите, светиите, праведните, добрите хора виждат Бога. Като казвам, че Бог е видим, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Бог, но можете да видите Неговите най-малки проявления в живота.”

“Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен... Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор - той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик Извор - той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор - от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.”

Така както числото две се е отделило от единицата, така и Всеобщата Душа се е отделила от Абсолютния Дух, така и човешката душа се е отделила от човешкия дух. Но те винаги са свързани, защото Душата в най-първичния си вид е сърцето на Духа.

Любовта към Бога дава Откровението за Абсолютния Път на ученика.

Христос и Бог са велики сили в света. Ако искате да познаете Христос, трябва да разгледате дълбоко в себе си Любовта като принцип. Ако искате да познаете Бога, трябва да разгледате дълбоко в себе си Мъдростта като принцип. Ако искате да познаете Абсолютния Незнаен, трябва да станете безпределни и тогава Истината ще ви се изяви.

...Изворите на Душата се поят от още по-велик Извор – той е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае..

Душата е едно Велико Море. Тя пои себе си от Великия Океан на човешкия Дух. Океанът на човешкия Дух черпи от Дълбините на Божия Дух. Божият Дух черпи от Безпределието на Бездната. Бездната няма име. Ние само условно я изричаме като Абсолютния, Незнайния Дух. Именно тук е стаен Източникът на всички неща. Всички Извори са деца от този Източник. Никой никога не може да познае Източника и да Го види. Дори и Изворите нищо не знаят за Него. Първичните Извори, които са произлезли от този Източник, са наречени 24-те Старци. Те са Същества на Непроизхода. Те са част от Великата Мистерия на Абсолюта... Абсолютът нито живее, нито съществува. Той е дал живот и съществувание на другите, но Той е извън ограниченията на живота и съществуванието. В Абсолюта няма време и Вечност, но Той е дал време и Вечност според същността на съществата. И времето, и Вечността Го ограничават. Ако искате по-ясно да си представите Абсолюта, представете си Бездна, която няма дъно. В този смисъл ние не можем да Го наречем дори и Дълбочината на нещата. Затова Го наричаме Великият Незнаен, Великият Непознат и още – Най-Древният от Древните. При Ватаните е бил наричан СТАРЕЦЪТ, КОЙТО Е ИЗВЪН СВОЯТА СТАРОСТ. Каквото и да кажем за Него, всякога ще звучи Неизговоримото.

В Абсолютния, в Божествения свят злото не съществува. В света злото е само 1/10, а Доброто е 9/10. Следователно, когато кажем, че светът лежи в лукаваго, ние разбираме един много малък свят.