Законът за постоянната медитация е закон за абсолютния успех.

В началото на нещата Ангелите са били излъчени в пълна свобода, необходима за свободната воля. Всички Ангелски същества са били подложени на Божествената светлина. По-висшите същества са устояли, но са променили формата си. Тези, които не са устояли на Абсолютния Идеал, не са устояли на Сиянието. Засега Абсолютният Идеал е субстанция само на Бога, на Словото.

Свещеният Огън елиминира менталната дейност - той оперира в Абсолютния свят. Свещеният Огън - това е Абсолютният свят в човека, най вътрешният свят.

Огънят е дълбоко скрит в нас. При развитието на огненото начало и единствено чрез него човек постига освобождението. Огненото Слово е сборът на всички разумни сили. Огнената мисъл идва от абсолютния свят, за да ви освободи от всички ограничения. Тя е интензивно действаща вътрешна сила. Във висшия свят главното оръжие е вътрешната динамика, която произхожда от чистотата. Огънят има най-бързи вибрации - къси и проникващи вълни. Интензивен е само Свещеният Огън. Огънят прави мисълта динамично оръжие. Без Любов не може да има динамика.

Огънят е ключ за Абсолютния свят. Той е великото посвещение на Любовта.

За Шамбала: Огненото Слово оперира в етера, т.е. в абсолютния свят. В света на Шамбала, в света на Бога няма гласове. Там всичко е спокойно и задоволено от собствената си чистота и дълбочина. Тук всички имат чисти и разумни желания.

Благословена е волята, която може да проникне в етера. Жителите на висшите светове ухаят, защото истинското знание ухае. В чистия Бог обича Себе Си. В Шамбала познават Словото като Бог. Те знаят, че То е вход към Абсолютния Дух, а това предопределя свещеното отношение към същността на Словото. Основният закон на Словото е Истината - закон на свободата. Посветените знаят, че всяка казана Истина усилва силата и живота на Духа. В Шамбала всеки излъчва светлина. Тя изразява различни степени на свобода и зад всичко това е скрит Абсолютният Дух.

Чистотата ще ви даде нещо повече от здраве - това е Мъдростта. Сгъстеното Слово е абсолютния лекар (сгъстяване на Духа, концентрация).

Всяка опасност познава концентрирания Огън - това е Бог. Енергията на Любовта се сгъстява и става Бог - който може да Го постигне, се изкачва в истинския свят. Само човекът на Любовта има истинска концентрация. Всяко зло бяга от могъща, огнена проекция. Огнената концентрация разкрива всемогъществото на Духа - тя е Негов процес. Истинската концентрация е чист Божествен процес. За да има истинска концентрация, трябва да участва Бог. Окултният ученик върви по Абсолютния път на Огъня. Огненият Дух има нужда от вселяване, а концентрацията е Неговата най-голяма тайна. Могъществото на концентрацията се определя от вътрешната чистота. Когато човек се концентрира върху една точка (един проблем), този проблем се разрешава. Духът сгъстява Себе Си - това във вътрешния кръг е известно като първично оръжие. Духът дава условията на концентрацията. Ако няма условия, ще има само напрягане на ума.

Има дълбоки въпроси в живота на ученика, които се разрешават само с участието на тримата свидетели, и тогава ученикът преживява светлината на Мъдростта, топлината на Любовта и могъществото на волята в себе си. За да е пълен животът на ученика, са необходими два важни елемента - дълбочина и свобода. Дълбочината идва от Мъдростта, а свободата определя абсолютния живот в Истината. Любовта, Мъдростта и Истината, това е великото триединство - след тях лесно идва мярката за справедливостта и доброто.

За усилване на концентрацията: Концентрацията се усилва чрез постоянството, само постоянството прави нещата сигурни. Всеки успех не е нищо друго, освен концентрирани усилия. Огнената концентрация определя духовно господство - тя управлява духовете. В огнената концентрация се отразява всичко реално, тук няма астрален свят, т.е. огнената концентрация привлича чистата Истина, защото вътре в огнената концентрация работи Духът. Огнената концентрация е проникване в абсолютния свят на Истината, но кой може да влезе в този свят?

Само когато Мъдростта и Любовта се слеят, се ражда Истината. Волята има могъщо вътрешно въздействие над духовете, защото тя е Божествена сила. Тя е всемогъща, когато се слее с Абсолютния Център. Волята на човека определя неговата съдба. Волята е мирова сила. Всичко зависи от направлението на Висшата Воля, която всъщност е направление на висшата енергия. Там, където е насочена енергията, там кристализират нещата, т.е. се материализират. Нашето Слънце е нашата воля, а нашата воля се явява нашето истинско Аз. Слънцето има мощна невидима власт над всички сили във вселената. Така и волята в човека има власт над всички болести и внушения.

Любовта е огнено влияние, всички други проповеди са по-слаби. Любовта е влияние на Бога. Тук живее Бог и тук е разрешението на всички въпроси. Новото учение на Агни-йога от Учителя бавно навлиза в умовете на хората и ги преобразява. Чрез този Огън Бог се образува в нас. Що се отнася до абсолютния Глас на Бога, той се излъчва от Огъня. Абсолютният Глас изисква абсолютна концентрация, включване на всички качества и добродетели. Те са живи, динамични сили на природата. Огнената енергия спи дълбоко в нашата душа и това е Бог. Огънят има едно основно изискване - абсолютна разумност. Огънят се ражда само в тези, които са се пожертвали за Бога. Следва, че щом Огънят е с нас, то Бог е с нас. Любовта е Огънят, защото Любовта се състои от Първична динамика. Тук злото няма подслон. Огънят е най-голямата защита. Огънят е най-важният инструмент за възприемане на Истината.

Господ е само канал на Абсолютния Незнаен.

Черното Братство се побеждава с метода на Чистото Слово - най-силният метод. Чистото Слово е изява на Абсолютния Дух.

Който няма свещено отношение към Словото, не може да познае същността. Формулите са първични образи на Словото. За единицата се казва, че единицата не е число, а Слово преди всичко - една велика идея. Материята - едно изоставане в Словото, затова тя е много тежък и тъжен образ, защото тя е отрицание на Словото. Материалното съзнание е смърт за човека. Материалното съзнание трябва да се върне в Словото, в своята противоположност. Материята показва, че сме излезли от Словото, а излизането предполага, че трябва да има връщане в Словото, т.е. в същността на Духа. Материята е крайната противоположност на Абсолютния Разум и ние трябва да изучим нейната тайна.

Казва се, че Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос. Да не говорим за обикновените хора, как могат да понесат тази аура, ако те видят Праобраза. Праобразът е символ на Абсолютния Дух. Христос и Абсолютният Дух - тези идеи са тясно свързани. Абсолютният Дух Му дава нареждането, защото Праобразът се изявява чрез Него. Откровението е дадено от Абсолютния Дух на Христос, от Христос на неговия ангел (така се казва) и оттам на Йоан. Това е Откровение от най-висши степени.

Христос е лъч на най-съкровената Същност на Абсолютния Дух.

Благодарение на слизането на Христос ние днес притежаваме известни духовни сили. Тук ще кажа нещо за Висшия живот. Ученикът трябва да знае, че Висшият живот или Висшата небесна енергия се извлича от трансформацията на нисшия живот. Тази трансформация става чрез съединението с Христос - скритата слънчева сила в човека, защото Христос е силата, която слезе от света на Истината и Той е притежавал Великата космическа Мъдрост в нейната пълнота. Тук искам да наблегна на една разлика, понеже някои смесват Христос с разни учители, окултната наука в това отношение е категорична, а също и Учителят, че Христос е главата на Всемирното Бяло Братство. Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико Космическо Същество, което е Принцип в цялата Вселена. Христос е Принцип и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.

Бездната не е нищо друго освен отделянето от Абсолютния живот. Сега това отделяне се изучава чрез Дървото за познаването на доброто и злото. Тук, на това дърво, са се събрали всички безумни същества.

Вярата е абсолютния закон на ангелския свят.

Чрез големи изпитания, гонения, заплахи, Бог те вика при Себе Си, за да постигнеш абсолютната вяра, абсолютния контакт.

Нулата е абсолютното и съвършеното число, число на Вечността, на Абсолютния Дух. То дава смисъла на другите числа. До най-висшите Тайни могат да стигнат тези, които станат Нула, т.е. които станат Нищо - точно тогава Бог ги прави да станат нещо. Но това е дълъг въпрос и е свързано със смирението. Смирение означава чиста духовност и отговаря на числото Нула.

Любовта или тази квинтесенция на Бога е основата на Окултната наука и затова Учителя казва: Окултизмът е наука за Любовта и бъдещето е на Окултната наука. Убежището на Любовта е в Абсолютния свят и това е така нареченото Царство Божие.

Окултната наука казва: В полето на Абсолютния Дух има шест Космически свята, в които живеят Същества, много по-напреднали и от Серафимите, и от Херувимите. Тук е стаено не Бялото Братство, а Всемирното Братство, което направлява целия Космос и всички светове.

Любовта, която е свързана с Тайната на Даването и с Небесната Колесница, е съществувала преди този и онзи свят. Това означава, че Любовта е Началото на Абсолютния ред и порядък. И затова Учителя казва: „Хаосът е произлязъл от порядъка“.

Тука ще вмъкна една идея, за която се сещам, понеже има отношение в тази връзка. Тези от вас, които постигнат изцяло разумни действия в живота, разумен начин на живот, трябва да знаят, че са много далеч от Мъдростта. Пътят, който трябва да извървят до Мъдростта е много далечен, но се започва от разумните действия, от разумния живот. После от Мъдростта има също милиони години до Абсолютния Дух. Така че тези, които са се въоръжили с някакво търпение за години, за едно, две прераждания, нека да не бързат.

Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието на Абсолютния Дух – ето още една разлика. Значи: Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието Абсолютния Дух, на както е наречен Древният (в Кабалата) Древният по дни. Това е пределът за човешкия дух, но не е границата за Древния. Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него.

Според него: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. (Макар че е бил божество, искам да ви кажа, че думите „Сатана“ и „Бог“ са само два полюса на една космическа енергия. Когато говорим за Върховния, за Абсолютния Дух, Той е нещо друго.) Издигайки се горе в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество.

Трябва да кажа нещо важно: Когато злото е много активно в живота на ученика, ученикът също става много активен и навлиза в ново Посвещение. Голямата съпротива го тласка в ново развитие, в нови високи степени – отнася се за пробудените. С това той се утвърждава в Абсолютния Закон на Доброто. Тука искам да подчертая: това Добро е свързано с Дървото на живота, няма нищо общо с доброто и злото, които са свързани с Дървото на скръбта, Дървото на змията.

Преходът от шестото към седмото тяло (ще загатнем някои неща), т.е. от човешкия дух към Абсолютния Дух, е много особена област. Защо? Защото тук ученикът се разделя и с живота, и със смъртта, а той е бил привързан към тях от хиляди години. Влиза в съвсем ново пространство, съвсем друг живот, ако въобще можем да използваме тази дума.

Това означава, че пирамидата е методът срещу злото. Да разбереш тайните на пирамидата, значи да се домогнеш до абсолютния метод срещу злото. И когато в Библията се казва, че Бог е работил до шестия ден, това означава, че и човек трябва да работи до шестия ден. Шестият ден, това е шестото тяло. Сведенборг обяснява много дълбоко този въпрос в една от неговите тайни книги. След време ще ви запозная с това. В шестото тяло еволюцията свършва.

Учителят казва: “Аз мога да уча само тези, които имат неизменна Любов” и после казва: “Защо ви е необходима ангелска Любов и защо ви е необходима Божествена Любов?” И обяснява. Защо ви е необходима ангелска Любов? “За да имате огън. С този огън се излиза извън света.” Това е духовният огън на неизменната Любов, на чистата Любов. После казва: “Защо ви е необходима Божествената Любов?” Това е вече нещо по-дълбоко от огъня. Учителят казва: “За да имате корен в абсолютния път на развитието си.” За да имате основа, става въпрос за духовен корен, за онова дърво, за което преди време говорихме, което няма корени, нито външни, нито вътрешни. Ако си спомняте, преди време говорихме за дървото без корени.

В тази връзка Иблис казва на Мойсей: “Аз изгубих влиянието си върху тези, които са изпълнени с любов, защото Истината е с тях”. После Иблис казва: “Аз не съществувам навсякъде”. Например: “Аз не съществувам в любовта. А тези, които съществуват в любовта, са в присъствието на Бога.” И после казва нещо важно: “Но тези, които са в Бога, са ми близки, а които не са в Бога, аз ги отклонявам, за да се завърнат, защото аз съм верен на Божественото Единство. Аз съм създаден от огъня на Божия гняв и знам, че Божият гняв е разумен.” Наистина това е гняв, който излиза от Съвършенството. И този гняв е разумен за разлика от човешкия гняв, който се дължи на слабости и на други неща. “Хората не знаят, че когато аз съм жесток, това е повелението на Върховната Воля и това е Неговата строгост.” Всичко това означава, че Бог и Иблис живеят в абсолютно вътрешно единство, но това единство е незримо, то е на вътрешен план. Тук трябва да ви кажа, че то е незримо даже и за ангелите, не става въпрос само за хората, но дори и ангелите не разбират тяхната тайна, защото тя е на по-дълбок план. И ангелите не знаят този замисъл на Бога. Иблис казва: “И вярата, и неверието са създадени от Бога, защото има само една Воля”. Защото Бог казал на Иблис, става въпрос за тези, които нямат любов към Истината: “Не допускай чуждите до Мен”. Това е условно казано, разбира се, но тези, които не обичат Истината, стават чужди. И после Иблис казва: “Този, който люби само Милостта на Бога, а не Истината — един много важен закон — той е влюбен в себе си, а не в Бога”. В древността сам Бог е надарил Иблис с една висока степен на любов и знание, но не съвършената и абсолютната любов. Значи съвършената и абсолютната любов са останали скрити. Но въпреки това тази висока степен на любов е породила от само себе си една гордост, защото да имаш такава любов към Твореца, каквато той е имал, е нещо достойно, в известен смисъл на думата, но не в абсолютния смисъл.

Хората търсят спасение, ученикът търси обожествяване. Учителят може да възкръсне само в Божествени същества. Това са тези, които вечно се учат, те могат да правят някои грешки. Тука само за малко ще се отклоня. Истинският ученик знае какви грешки да прави и какви да не прави. Има грешки, които го изключват и показват, че той не е ученик, а има грешки, които са допустими. Някой път ще се спра по-подробно на този въпрос, тука специално само ще наблегна на лъжата. Едно от нещата, което никога не се прощава на ученика, никакви молитви не могат да му помогнат, това е лъжата и Учителят я нарича двоен грях. Всичко друго, казва Учителят, малко или много може да бъде смекчено, може да ти се прости, но лъжата е космическа атрофия, духовно гниене, това е грях, който е, нарича го Учителят, двоен, за него никога няма прошка. Учителят казва: “Ако аз живея в Бога, от какво трябва да се спасявам”? — И после казва: “При мене въпрос за спасение не съществува”. После Учителят казва: “Аз съм за естествените страдания на човека, защото те ще го освободят от неговото минало и от неговия най-голям враг, който е смъртта”. Според Учителя човек страда, за да се върне в съкровеното. После ще говорим за съкровеното, когато ще говорим за Серафимите, защото това е техният изключителен път. Човек страда, за да се върне в съкровеното, което е източникът на живота. Думата “съкровено” и “съкровена природа” е по-дълбока от думата “дух”. В дълбоките архиви на Бялото Братство и на Агарта се казва, че духът и душата са произлезли от съкровеното, което пък е качество на Древния, или на Абсолютния Незнаен.

Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре — според окултната наука — нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е “образ и подобие”, но Учителят казва: ”Не, истинският “образ и подобие” в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци”. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина — това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: “Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола”, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата “смисъл” превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата “светове” означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват “Учителю благи”, Той казва: ”Как така ме наричате благ?” Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на “Учителю благи”.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

В самото начало Луцифер е нямал гордост. Той е имал смелост. Той е искал истинското знание, за да живее в свобода. Но по пътя към това истинско знание той допуснал грешки и станал постепенно неукротим и горд. Така той станал сянка. Тук трябва да обясня нещо: Луцифер не е истинско дете на Прапламъка, докато Христос е създаден от Абсолютния чист Пламък на Любовта. По принцип по този въпрос не може да се пита защо е така. Просто Луцифер не се е родил от Любовта, а от желанието. И именно желанието му създаде гордост, а гордостта – смърт. Освен това гордостта му създаде могъщество, но във въображението, защото и Луцифер, и Сатана, и цялото зло са само една Мисълформа на Бога.

Мелхиседек има свещена власт, защото има право да разговаря непосредствено с Бога – не с висши същества, не с богове, не със серафими даже или с ангели, а непосредствено с Бога. Той е връзката на земния план и небесния план чрез свещената първична традиция. Освен това той служи не само на Бога; той служи и на Абсолютния Принцип, на Абсолюта и на тайната в Бога, която е познал в голяма дълбочина, т.е. той служи и на Праначалото, за което после ще говорим. Ето защо е наречен с право Царят на света, Брахатма, или Мелхиседек. Той обладава качествата на Бога, което означава следното: могъща строгост и велико милосърдие. Тук думата строгост означава истина и правда, а милосърдие означава древната, първичната святост. Това е святост, която никога не е падала, тя не се нуждае от опит да пада, да се опетнява, че после да възкръсва. Тя е вечната древна святост.

После Учителят казва: Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор, от абсолютния, незнайния Дух. За Него никой нищо не знае. На друго място Учителят го нарича Абсолюта, на друго място — Бездната, там, откъдето е произлязъл (говорихме) Бог и световете, и боговете.

И после Учителят казва: Изворите на душата се поят от по-дълбок извор, това е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-дълбок извор, това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-дълбок извор — от Абсолютния, Незнайния. За Него никой нищо не знае.

Съвременните хора искат щастието на абсолютния мрак — то е най-голямото страдание, ко ето може да има един човек.

Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно - то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго - вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста - това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд - също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление - Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.

Щом Йоан е паднал като мъртъв при нозете на Христос, какво би станало с обикновените хора, които нямат огнени качества; и ако те видят Христос в този Първообраз на Абсолютния Дух, ще бъдат поразени. Това Откровение подготвя хората за срещата с Първообраза, но те трябва да изработят в себе си Божествените качества.

Първообразът, или Праобразът е израз, символ на Абсолютния Дух, Който „държи в десницата Си всичко“. Абсолютният Дух чрез Христос дава нареждането какво да пише Йоан до църквите. Седемте църкви са символ на седемте културни епохи. В момента живеем в петата културна епоха.

Христос се явява в света като Принцип, който означава разрешаването на космическата трагедия. Той е лъч от най-съкровената Същност на Абсолютния Дух. Знае се, че само Съкровеното и Свещеното могат да дадат отговор на най-дълбоките въпроси на живота...

Промяната на света можеше да бъде направена не от някой Велик Учител, а само от едно Велико космическо, същество, което е Принцип в цялата вселена; а Христос е Принципът и именно Принципът е във връзка с Абсолютния Дух.

Който принадлежи на Бога и комуто Бог принадлежи, не е свързан с нищо от този свят. Същността на гностичното познание е да различаваш, че Царството принадлежи на Него. Когато човек знае, че всички притежания са под абсолютния контрол на Бога, каква работа ще има той с хората, за да се скрива от Бога с тях или с аз-а си? Всички тези була са резултат от липсата на знание. В мига, в който изчезне невежеството, те също ще изчезнат и този живот ще стане равностоен на отвъдния.

Динамиката на свещения огън елиминира мисловната дейност на ума - така Духът оперира в абсолютния свят.

Огнената мисъл идва от абсолютния свят, за да ви освободи от всички ограничения на злото. Огнената мисъл е интензивно действаща сила.

Първичното слово е ключ на абсолютния свят.

Любовта е Абсолютния Магически Жезъл.

Любовта е Абсолютния Принцип работещ във Вселената.

Лао Дзъ е следвал сам Шен Дао - Древния Път - Абсолютния Път или Пътят на Боговете.

Аз не се храня със земни плодове. Аз не обичам нито сладките плодове, нито изгнилите плодове. Аз се храня само с един плод - плода на Единението. Моята Любов се превърна в Единение с Абсолютния Незнаен. Аз отдавна знам, че доброто и злото нямат здрави мостове към Абсолюта. Само Любовта е здравият мост. Мостът на Любовта е много тънък, нишката му е много тънка, но тази нишка може да пренесе цялата Вселена обратно в Абсолютния Център. Който е придобил Любовта, той си е създал мост към Незнайния.

Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен... Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор - той е човешкият дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик извор - той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор - от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

Господи, научи ме да постигна абсолютния морал.

Това означава, че пирамидата е методът срещу злото. Да разбереш тайните на пирамидата, значи да се домогнеш до абсолютния метод срещу злото. И когато в Библията се казва, че Бог е работил до шестия ден, това означава, че и човек трябва да работи до шестия ден. Шестият ден, това е шестото тяло. Сведенборг обяснява много дълбоко този въпрос в една от неговите тайни книги. В шестото тяло еволюцията свършва.

Повтарянето на зикр образува Абсолютния лекар.

Съсредоточи се и избери Абсолютния Лекар!

76. Кетер в аспекта си на Ехие, или “Причината на причините”, почива вечно в Абсолютната Си Същност - Аин; не действува, но дава тази възможност на другите девет сефирота - Неговите излъчвания, които творят в Негово име. Онзи, Който е Анок - “Божественото Аз”, или “Върховното Аз”, на всички неща - остава Непроменен от излъчванията и техните космически ефекти. Той съдържа всичко... и всяко нещо Го съдържа в най-дълбоката част от себе си като Единия, Неизменния. Това е същностната идентичност на всички неща с Абсолютния. Това е самият Абсолютен: “Единият без втори” (Единият, Който е Неповторим).

Когато навлезем в абсолютния мрак, където няма нищо, което да ни разсейва, тогава двойникът взима връх. Той протяга етерните си крайници, отваря светещото си око и се оглежда.

О, Господи, направи ме същество на Абсолютния Устой.

Става въпрос за човешкия Дух, не за Абсолютния Дух.

И последното виждане на Мистичния българин е. думата Виждане е символ. Тя символизира, както казах - най-чистата енергия на шестото тяло. Но що се отнася до Духа, Той не се нуждае нито от сънуване, нито от видения, нали. Той прониква в нещата и аз обясних преди време какво означава сънуване - много хора мислят, че вече имат големи сънища, пророчески сънища и т.н.. Докато сънуваш още, ти си в по-ниски степени на развитие, защото сънуването е качество на ума и на сърцето. Когато влезеш да спиш дълбоко в Духа, тоест Дълбоко в океана в морето - там няма вълнички и няма сънища. Значи, сънищата са повърхностния живот, където има ум и сърце. Истинският човек спи дълбоко без сънища, не се нуждае от видение защото неговата Любов вижда всичко. Любовта вижда нещата без разсъждение, тя владее без разсъждение - но това е друг момент. Така, значи, това виждане е следното по думите на Учителя, Учителя казва, с него завършвам: Ние не познаваме Безпределния! Тука не говоря за Бога, както преди ви казах, в първата книга издадохме от Учителя - Любовта. Учителя казва, че има едно същество, което е създало Бога. Тук става въпрос точно за това същество, Безпределния и Абсолютния. И казва Учителя: Ние не познаваме Безпределния - нито Той ни познава! Значи, и ние не Го познаваме и Той не ни познава! Защо? И обяснява: Защото животът на Абсолюта е толкова Съвършен, и толкова съвършено различен от нашия, че няма нужда за опознаване - няма място за опознаване. Безпределния вижда само световете на Истината - това е, което Той вижда и тези, които навлязат там, ще се докоснат до Него, но това не означава още опознаване. Това беше за днес, понеже исках да бъда кратък, за първи път май малко по-дълго но...

Първо. Децата не са деца, това са стари Души с хиляди прераждания. Различно се раждат, например Заратустра. Още от дете първото нещо, което е направил, не се е разплакал а се е разсмял на този свят! Какво правя в този свят? Но има си задача. Както и да е. Децата можем да им помогнем по един единствен начин: Абсолютна Любов и Неосъждане! Да ги приемам, каквито са. Ако ги приемам Тотално каквито са, и им изпращаме Любов - те реално ще растат. Ако искаме много да ги коригираме - става все по-опасно. Любовта е, която единствено може да вкара истинското образование, и за това само Любовта има образ и подобие, всичко друго е трагично възпитание, макар, че особено когато родители искат да си вкарат амбициите в детето, примерно то е родено за художник, те искат да го правят музикант - огромна трагедия! Нали, само Любовта, защото вътре в Любовта е Бог, и методите на Бога са вътре в Любовта. От Любовта се тръгва към всичко! Чак после вече ще разбереш Правдата, защото ако първо разбираш Правдата а после Любовта - ти не разбираш Правдата, нямаш мярка. Така, че първо е Любовта и после тя ще даде мярката за доброто, за възпитанието, да правдата, и то по правилния начин. Една от най-хубавите формули за деца е: Бог е Абсолютния Водач на моето дете, по всички негови пътища. И другото е Огромно Доверие и разговори с Любов и Доверие. Все едно говориш със стара възрастна Душа, защото в някои отношения, това дете има по-голям опит от теб, и ако родителите слушаха децата, щяха да видят многобройни прераждания с опит и щяха да научат тънкости, където не ги знаят, тоест, децата могат да възпитават родителите, защото родителите обикновено са закъснели, а Брат Михаил казва, че възпитанието на детето трябва да започне 20 години преди раждането - после вече е късно.

Не може, защото, и Христос дойде да спаси света, но не го спаси и няма как да го спаси. Този, който ще спаси света е Бог, защото Христос на кръста казва: Защо си ме оставил? Което означава: Кой е Абсолютния Господар? Значи, когато Бог дойде в твоя живот след време, в часът на Истината, Той ще те пита. Няма да те пита, какво обществото направи. А ти позна ли ме? Позна ли Любовта? Позна ли Мъдростта? И когато всички хора в света, чисти хора - те са един народ. Те са обединени, и без да са обединени. Така, че той там Бог го е направил, но въпросът е ние да разберем, какво Бог иска от нас, и да си посветим живота на Бога на Истината, на правилните неща, и правилните неща ще ни заведат в Истината и ако се молим ще разберем. Но Пътя е много личен и няма тука, търсачите, най-ценното нещо в живота са Търсачите на Истината. Това няма нищо общо с обществото, аз, общественото мнение още от 1982г. съм го ликвидирал завинаги. То не е мярка, то не е мъдрост, нито мнозинството е мъдрост нито малцинството. Бог е Мъдростта, Бог е Мярката и трябва да знаем точно...

Казано е, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапи. Какъв е записа в Акаша и тн...Първото име Петър Дънов, е, чистата духовност, първото начало. Тука вече навътре. Второто - Беинса Дуно, е Божествената Духовност - Учението. Третото е Учителят, това е вече мистичният път. Истинския Учител е само този, който изхожда от Мистерията. Тука само мога да добавя, Той, усилва Божественото в човека - Учителя, не духовното. От чистата духовност, тука вече, той човек върви към Божествената, и от Божествената , към Съвършенството на Мистерията. За да познаеш Мистерията, трябва да се откажеш от всичко Духовно и Божествено. Някога, Древното Зло е влязло в Духовното и Божественото. Но в Мистерията на Нищото, никога не е успявало да влезе. Божественото е подготовка за Нищото. А в Нищото е сливането с Истината и Мистерията. Нищото е преди Духовното и Божественото. Думата - Учителят в най-дълбок смисъл е Древното Име на Абсолюта - Абсолютния Учител във всички светове. Когато Той е бил, и Бог го е нямало. И от тука слизат изначалните. Само Учителя може да озарява живота, защото е цялост. Учителя е част от съвършенството на Върховното Нищо. Част от Източника. Учителят може да ти се открие и в тяло, но Той не е формата. Той е безформен, защото е част от Нищото - слязла част. Докосването до Учителя, е докосване до произхода, до това, което няма начало и край. В най-дълбокия смисъл думата Учителят, е, тоталност, цялост. Защото в Него се вселяват и Бог , и нещо от Абсолюта. Защото има много Учители, в които заживяват Ангели и Висши Същества, на едно място Ал-Хадир казва: "Аз не черпя откровения от Боговете - а пряко от Бога". За него ще говорим по-нататък. За Боговете, Абсолюта е неизразим, а Бог е достъпен - близък. Учителят, това е Истината , Древната земя, Скритата Мистерия. Да си придобил нещо, от дълбините на Учителя, това означава - завръщане в Храма. Това е в Изначалния смисъл. Ако Учителя те люби в дълбокия смисъл, Той ще ти даде четири неща. Първо - Неизговоримото Слово. Второ - Покой сред тревогите. Трето - безмълвие над Вселената. И четвърто - Сияние сред мрака. Учителя е нещо повече от живота. Той дава нещо на живота, което самият живот го няма. Той му дава нещо от Мистерията. В Мистерията е нямало живот, и за това е нямало смърт. Мистерията е нашето място, нашия произход. Нашата Абсолютна Родина.

Да, значи, ще ти кажа. Ако те слушат, и искат да те слушат и частично те питат или искат да те слушат - да. Ако не те слушат казва Учителя: Ще им говориш умствено, ще им даваш съвети: Господи, дай му светлина и разумност, научи го на правилния опит, научи го на правилния Път. Научи го да придобие Божествен опит, научи го да върви в твоя Пътя, или: Бог е Абсолютния Водач на моето дете във всички Негови Пътища - примерно. И това са по-дълбоки неща от съветите, но от време на време ако те пита, или чувстваш примерно: Мога ли да ти споделя нещо, искаш ли? И ако то иска, може по малко да му казваш, но по принцип хората по-възприемат вътрешните съвети и особено когато спят. Една майка така от Толбухин помогна много на синът си, като й казах да му изпраща докато спи, мисъл в третото око, че ще си намери работа, ще успее - той сега не може да се отърве от работа.

А, ние трябва да сме отворени към всичко, защото Абсолютно всичко, Мъдростта на Абсолютния Бог от Абсолюта идва, включително и Учителя. И като се отдадеш на едно Учение истински - ще разбереш и другите по истинския начин, по Пътя ще видиш, че всички са правилни. Ще видиш, че на някои хора, които ходят на лекциите на Учителя, и са слушали и продължават да ходят, и на Паневритмия - става все по-лошо. А други, които са светски хора се учат от, както казва Хафез, значи той е научил Коранът като живот, а не като Коран. Значи, животът за него е Корана, и после е Корана. Значи, самият живот го учи, но понеже се е отдал на на Истинско ученичество. При това положение вече, дали ще четеш Свещени книги или няма да четеш - ти щом си отдал така цялостно, той самият живот ти става Учител. Значи, има и такъв момент - светски хора могат да изпреварят духовни и Учителя го казва на едно място. Светските хора те, онези аз ги знам примерно, навремето карах библейски курс при един Агоп, там Адвентистите, ами той си остана само на ниво Библия, и продължава да е все по-ограничен, и не може да разбере елементарни работи. Това е пастор, той стана пастор на българия, пак се върна, скоро идва пак при мене там си поговорихме. Той си остава нали, само Библията, друг казва: Само Учителя. Всичко е Едно, всяко Учение е Велико Единство. Значи, съществува такова Велико Единство в нещата, такава Божия Воля навсякъде работи, че ако ти не можеш да обхванеш нали, и ако казваш: Само моето Учение правилно, само моите лекции, само моите това - ти загиваш! Значи, ти вече не може да четеш в оригинал нещата, и от самия живот, които ти идват посланията нали, не може да ги...

По Пътя към Единствения вървят и хората, и боговете. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Самия Себе Си.

Има два Пътя: Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен.

Нети Нети – Не това, не това; Необяснимия, Абсолютния

Самад – Абсолют, Абсолютния, Тоталния, Безкрайно Богатия и Съвършено Независимия, Неизменния, Който няма потребности, но Който утолява всички потребности, Нулата, Неизречимата Единица

В Абсолютния и Реален Разум човекът е Универсалното, защото получава всички съществуващи неща – както вечните, така и преходните, докато всичко останало не е възприемчиво и за двете природи едновременно.

Вселената е различна от Абсолютния Брахман. Човек може да победи илюзията само с помощта на Духовна Мъдрост.

В мистицизма на ал-Халладж човекът е изместен от Непознаваемия, Който не може да бъде въобразен, познат или уподобен на нищо: Абсолютния Безлик, Който най-добре е уподобен на Нищото, за да се съхрани чистотата на вярата в това, за което се казва, че е едно Настоящо, Съзнателно, Целенасочено, Въвличащо и при все това Отвъдно Присъствие. Това Присъствие надминава съвкупността на всички човешки присъствия и способности за знаене и вършене и въпреки това е интимно с тях и в действителност различава всеки отделен член на Цялото, докато „Той“, както традиционно Го наричат, възприема и активно въвлича всички в Своята Непознаваема Реалност, Която трябва да бъде единственият център на всеки от нас. Не е ли това наука за интуицията от най-висш порядък?

Значи, постоянното мислене на Божието име и постоянна близост с него, влизаш в туй ниво, Зикр, ще говорим за него по нататък това, е най-могъщата техника на Суфите. Още нещо ще кажа, което се сещам, ме подсещаш, Постоянното усърдие във Зикр, името на Бога, образува абсолютния лекар, разбираше откъде и когато човек има такива близки, струва си, нали, при условия на Любов, на уважение, на виждаш, че в този човек има път към Бога има, има съвест, много неща, можеш да правиш хиляди, и то ти идва енергията, защото… а пък Любовта Бог е направил естествена и тогава всичко е на мястото си, нали, няма естество, но тези отношения пак Бог ги прави, за да може да текат неговите енергии, Той, както и да е.

Зикр е слязло от Сърцето на Бога в Сърцето на Суфи. Зикр превръща ума в Дух, когато човек е паднал, изгубил Духът си е станал ум и човек. Повтарянето на усърден Зикр, образува Абсолютния лекар, Значи, когато искаш, много повтаряш Божиите Имена, да дойде правилния лекар, и той ще се намеси навсякъде. Зикр променя света, защото променя ума. Чрез Зикр, Суфи живее в света - невидимо, а по-късно изчезва в невидимото. Чрез тази практика, Суфи е в Бога, и за това той не осъжда света, защото в Бога няма свят. Там, където има Зикр, Сам Бог определя събитията на човека, Той вече е изчислил с подробности, и се грижи. Чрез Зикр, Суфи живее с Бога, а не със света. Този, който постоянно мисли за Бога, не може да греши, Бог г упътва, Бог го поучава, да.

Покоя е нашия Древен свят, но ние трябва да се пресътворим постепенно. Покоят е Покой, защото е видял нещо от Безкрая, а когато си видял нещо от Безкрая, оставаш без дъх, оставаш изумен завинаги. Първия Прастарец казва: Има три Велики гласа. Тихия глас, Древния глас, Абсолютния глас. Тихия глас те води към Безкрая, Древния глас те води към Мистерията, а Абсолютния глас те води към Прамистерията - към ядрото на Абсолюта.

Постоянството е абсолютния закон за вселяване в Бога. Не говорим само за молитва. Говорим за начин на мислене, начин на живот, за скрити намерения. Бог е най-могъщата динамична сила и Той е източникът на всички сили. Няма как да има друго учение извън Бога. Няма как да има Втори. Индианската Библия е страхотна. Има неща за Нищото, които… Заратустра, персийската Библия, е страхотна, макар че има хиляди страници изгорени. Всичко е Велико Единство. При едно условие може да го разбереш. Ако проучваш другите религии тотално с Любов, тотално приемане. Когато тотално приемеш едно нещо, ще го разбереш тотално и цялостно. Малко да не го приемеш, подхождаш критически, учиш вече друго нещо. Вече Го няма Бог - ти учиш, но без Бога. Няма нищо да научиш. Затова е толкова важно тотално да приемеш.

Тот казва: “Аз дойдох на Земята, за да изрека Божествени слова”. Тогава Вселената е кънтяла с тази Мъдрост. После са се опитали да заличат тъмните сили. Нищо не могат да заличат. “Великият път е Пътят на Единственият към Себе Си”. Има два Пътя - Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен. По Пътя към Единствения вървят и хората и Боговете. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви само Той към Самият Себе Си. “Древни слова позволяват на мъртвия да се движи във Висши светове”. Древните думи… ще говорим специално за “Хекао”.

Нещо от Тот, из Учения за Пра-съществото или Абсолютния незнаен, откъс. „Бог е преди миналото, Абсолютът е преди Древността. Върховната Мистерия е извор в себе си, а не извор навън. Това е Древната цялост, изначалната Пълнота. В Библията е казано: „Аз съм този, който Съм“. Тот казва: „Но в Мистерията има нещо по-дълбоко, дълбинно. В Абсолюта няма: „Аз съм“, той не може да произнесе такова ограничение. Абсолютът никога не може да каже: „Аз съм“, защото това е ограничение. Бог е негово ограничение. Бог е излязъл от Абсолюта и ще изчезне някога в него. „Аз съм“ е състояние в живота, а Абсолютът е отвъд живота и смъртта. Абсолютът е състояние на изначалната Мистерия, която е била преди всяко „Аз съм“ преди всяко „алфа и омега“. Няма начало, безначалие. „…преди всяко ограничение, защото Пра съществото е безначално. Преди всяко Слово, религия, учения и писание, е било върховното Нищо. То е родило Маат, Истината и поради това, насочи се към Истината“, не към религии и учения, към Истината, първичното, „…а не към писания. В тази велика мистериозна Древност, Бог го е нямало“, в началото въобще не е съществувал, нали. „По-късно Абсолютът Го излъчва от себе си и от Истината, и го изпраща като Създател в света. Но Истината е преди началото на света. Тя е сърцевината на Абсолюта. Любовта е родена по-късно, тя е втората велика сърцевина, за да търси тя тази древна Истина, от която тя живее, но Любовта трябва да е мъдра. Фениксът казва, че без Любовта и Бог щеше да изгуби Себе си. Безкраят е съществуващо място“, виж, даже и Безкрая. „Мистерията е великото древно Несъществувание“, казват Тот. Тот казва: „Действителността не е реалността, а Мистерията. Мистерията е.“, тя е и над действителността, и над реалността.

Накратко, Бог е съвършен, а Абсолюта е Върховно Прасъвършенство. Но да се върна на Древното зло. Абсолюта е допуснал Древното Зло и черния разум, за да ги погуби, и да покаже след време, че този разум не може да участва в развитието, и в Пътя към Истината. Хората имат минало, Старците и Божествата имат Древност без история. Защото хората са се отделили още от миналото. Рая е много по-късно. В Древността, целта никога не е била доброто, а чистата Истина. Старците и Божествата никога не са падали. Боговете са паднали - това е падение на Божествения свят, а не на Абсолютния свят. Загатвал съм това нещо. Това Древно Истинско Зло, е дълбоко скрито от този свят. Има малки дребни остатъци, например, частици. Крокодили, акули, човекоядство, Учителя го загатва също. Някои жестоки вируси, които въобще не те разболяват а направо те изяждат, и от теб не остава даже и прах. Тези вируси са друга благодат, нали. И няма какво да се кремира даже, ти ... много такива неща има нали...

Ами ще се освободи от ограничението - вечност. Ти вечен ли искаш да си или безкраен и Мистерия? За какво ти е, пак ограничен? Хубав свят, приятен свят, вечен свят, но някога и той има край, както и Вселената има граници - свят с граници. А, Бог е в Абсолютния смисъл, и Скрития Абсолют в него - без предели. Предлагам ти да напуснеш вечността!

Ако мислим, че има време и пространство, и ако вярваме, че има време, ако вярваме, че това е Нова година, че има календар, нали, положението е, има много писани книги за календарите, да, не... Така. Всички лоши мисли са отдалечавания от Единствения, ако изберем лошите мисли, но до едно време, някой път, Той не ги маха, защото да не влезем в капан. Грехопадението е спасение от Древното зло. Той, Единственият е цялата реалност, и затова нищо не може да се случи извън Него. Той е превърнал енергията в материя, но в Единствения, материята не съществува. И Луцифер, и Сатана, и Христос се случват в Бога. Между другото, тука се сещам нещо - те не са самосъздадени. Христос не може да създаде себе си без Бога. Луцифер не може да създаде себе си без Бога. Ще ти кажа една малка тайна, без да влизам в подробности - тънка тайна. Има същества, които са самосъздадени. Някого в Древността Абсолютния им е позволил - не Бог. Сами са създали себе си. За две същества знам такива дълбини, но има и други. Това между другото, да.

Древното Сърце в нас е Абсолютния Разум.

Ангелът е щастлив, понеже е приготвил вътре в себе си Божествени условия за вселяване. Поради чистотата си, ангелите имат в себе си вътрешна сила. Ангелът побеждава всяко зло, защото той работи с абсолютния закон на вярата… Само чистите получават енергия от духа, с която побеждават злото. Щом обичаш Бога и ангелите, ще те обичат… Щом Бог живее в тебе, ангелите често ще те посещават… Щом в теб има Божествена Любов, ти ще бъдеш като магнит за ангелите, защото ангелите винаги се стремят към своя първоизточник, към своето Начало.

Чистотата на ангелите определя чистата енергия – тази енергия е ключът на абсолютния свят. Тази енергия освобождава човека от всички ограничения. Аз съм наблюдавал как ангелите воюват със злото… Те имат много методи…, но преди всичко те воюват със своята енергия. Те я насочват към злото чрез силата на своята воля, а ние знаем, че чистата енергия е всепроникваща, това което прониква – преобразява… Там, където има проникваме, има и завладяване. Колкото по-голяма е чистотата, толкова по-голямо е проникването… Чрез принципа на проникването Бог владее над всички същества. Ако ангелът проникне в човека, ще има преобразяване. Ангелът може да влезе и да учи човека вътрешно, но все още малко са хората, които могат да дадат идеални условия на ангелите да се вселят в тях, да живеят в тях и да ги учат. Ангелът се вселява само там, където има много силен стремеж, там, където има чистота в мисли, желания и постъпки.

Чистото Слово е единствената реалност, която служи на Бога. Аз разбрах, че да „уважавам“ Учителя и да Го „обичам“ са слаби думи, и затова реших да Му отдам целия си живот… и аз го отдадох – свършен факт; това, което Той ми даде да видя, ме изуми: може ли някой да подозира за какво става въпрос? Категорично не… Но да продължа. Чистото Слово служи на Божията Воля; същевременно то е метод на Абсолютния свят. Този метод царува над злото, този метод е решаващият всичко и наистина Словото е могъщество над всичко. Само там, където има абсолютно Слово, може да има абсолютна Любов. Всички науки са празна работа в сравнение с тази Любов. Има хора, които искат да защитават идеята за Бога. Който иска да защити Бога, нека Го защити, но с Любов и спокойствие, с търпение и мълчание и с чисто Слово. Чистото Слово топи всичко с огнената си сила.

Само чистотата строи бъдеще, само чистотата изпълнява замисъла на Бога… Вътрешната чистота е могъщо оръжие в света. Никой не може да препятства на чистотата, защото в чистотата вибрира Духът, вибрира животът. Чрез волята мощният Бог се развива у нас, а чрез чистотата ние ставаме проводници на висшия живот – това е огнена сфера, в която злото изгаря. Ученико, това е твоят път, това е твоето космическо право. Който живее в Бога, има живот – животът изтича от Бога, от Неговото Слово. Чистото Слово е първичният принцип на живота… Чистото Слово е изява на една висша воля. И това е Волята на Бога, Волята на Живота. Чистото Слово е връзка с абсолютния свят… Чистото Слово е духовно съединение с висшия свят, това е живата връзка с живота, това е живият огън. Ние ви представяме поредицата най-силни книги на Учителя. Ние ви представяме огъня на новото учение. Новото учение слиза от реалността и ни освобождава.

Чистата любов е закон за съхранението на Божествената енергия. Колкото по-дълбока е Любовта ,толкова е по-могъща стихията на Бога. Новият ученик е по-могъщ от всички изпитания именно чрез закона на Любовта. Любовта вечно утвърждава Божията сила, тя е наречена в Кабалата вечната победа; тя представя огнения вихър на Бога. Новото учение е огън – при нас може да се приближите само по закона на /еш/ огъня. За да се разбере тази Любов, трябва да се излезе от областта на земята и земното съзнание – така излизайки, се влиза в нейната сфера. Който цени Любовта, Бог ще му достави себе си. Има ли по-хубаво нещо да живееш заедно с Бога. Духът трябва да се възпламени в новото учение. Духът гори само чрез Любовта – така той постига всички свои цели. Така се привлича цялата мощ на духа. Любовта е небесна висота. Нечистите духове не могат да достигнат до тази свещена висота. Вие, учениците на бялото братство, трябва да я постигнете – това е вашият път. Тайната на живота се намира в свещения огън. Свещеният огън задвижва висшите сили на духа. Свещеният огън е символ на Царството Божие. Всичко е преходно, освен свещения огън. Свещеният огън, това е мощният живот на Вселената, а човек става могъщ, като открие огъня в себе си – това е най-великото откритие, това е законът на себепознанието. Свещеният огън оперира в абсолютния свят – това е вътрешният свят в човека, най-вътрешният свят. Този свят чака своето откриване, това е законът на себепознанието. Любовта е господар на живота. Там, където има Любов, има господство над всички проблеми и трудности, защото Любовта е присъствие на Бога. Огънят, това е пробуждането на богочовека. Желая да ви видя с необикновен стремеж, този стремеж почива на огнена основа, този стремеж води ученика пряко в целта. Вашето истинско „аз“ е свещеният огън – огненото начало. Тук се намира истинският живот на ученика. Когато се придобие свещеният огън, се възстановява първичното единство, което унищожава всички спънки…

Има два Пътя: Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен.

По Пътя към Единствения вървят Боговете и хората; по Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Себе Си.

Да умре злото … това е една много красива смърт, да умре гордостта, да умре лъжата – това е все една красива смърт. Формулите се дават на ученика, за да служи с тях той на Бога, а не на себе си. Те са всемогъщо оръжие, а специалните формули са метод на Абсолютния свят – те са решаващи за всичко, те са ключ на Огъня, но само огънят работи с огъня и всеки успех се определя от посоката на огъня. Мислите, с които работите, определят какво ще стане във вашия живот. Мислите, които храните, това и очаквайте… но в това число влизат и мислите ви от минали прераждания. Да пречистиш мислите, значи да се освободиш от бремето на настоящето и бъдещето, а миналото трябва да си го понесеш, понеже си си го посял. Често хората правят добро, а не им отговарят с добро, а даже със зло, и те като не познават законите, мислят, че това е неправда, а това се отнася до жалкото невежество – защото, когато правиш добро, то ще даде плод не в сегашния живот, а в бъдещия, а злото идва от вашето минало и няма значение, че не одобрявате това, защото вие с това не одобрявате миналото си. Все едно дали го одобрявате или не – вие сте го посели и то ще дойде и ще ви намери… Не можете да го скриете от кармата – има само един изход, но това не е моя задача в тази книга, макар че има формули, които давам и които се отнасят до разрушаването на кармата… Само ще кажа, че чистотата е абсолютното оръжие, но тя не е обикновена наука. Чистотата е магическа наука, това значи да си едно с Духа, едно с Истината. Само Истината може да се справи и с миналото, и с настоящето, но нейните методи се разкриват само в окултните и Божествени школи на тези, които имат истински стремеж. Когато те придобият чистотата, те всъщност придобиват огнената сила на Духа, с която миналото се сгъстява и вместо 1000 години страдания всичко става за една година, за месец, а може и за по-малко време, но вашите качества, вашата инсталация трябва да е годна да издържи големите напрежения и страдания – въпрос на качества. Тук няма връзки, тук никой не може да подкупи кармата… Тука валутата не върви – плащаш, умираш – или се влачиш хиляди години в еволюцията.

Името Беинса Дуно е шифър, то беше шифър още в Египет, когато работехме заедно под пирамидата… Името Беинса Дуно е едно от имената на Абсолютния Дух, но Учителя се е облякъл в такова смирение, че кой може да го види – само този, който се е домогнал до висшата тайна на смирението, а то отговаря на един от великите аркани на Мъдростта. Учителя ще бъде разбран в бъдеще дори и от своите близки ученици… Учителя се познава на едно по-високо равнище само от вътрешния кръг. Учителя не се познава със задаване на въпроси – колкото и разумни да са те… Учителя се познава по друг път, но този път е дълъг, това е пътят, при който силната воля е надрасната и се работи в полето на диамантената воля. Това е един изключителен свят и тогава, когато постигнеш тази воля, ти ще се съединиш с Истината и Той ще ти се открие, а що се отнася до външното име на Учителя – Петър Константинов Дънов, то това е само подготовката – П.К.Д. означава Пътят към Духа – това е пътят на начинаещите… Учителя има и трето име – то се дава само на вътрешния кръг… Ще кажа само, че то съдържа тайната на живота.

Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно постижение.

Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна — Тайната на Тайните — и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността.

В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-та, 11-та и 12-та степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-та степен няма обновяване, защото странствуването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан.