Пътят на учението ни води в света на Абсолютните закони, които могат да се разбират само със символа на окото, т.е. с чиста духовност.

Например: когато мъдрецът направи една много малка грешка, той я вижда много голяма, защото той знае, че на Земята тя изглежда малка, но горе, в абсолютните светове, във вътрешните светове, тя е абсолютно недопустима. И затова Учителя казва, че много велики хора са слизали на Земята, за да се справят само с една малка слабост в себе си. И ако я оправят, те наистина са велики. Обикновено те оправят тази слабост, защото те я виждат, както казах, като много голяма, увеличена, с много голям ръст (размер) и намират съответните методи.

В началото беше Нищото. От това Нищо възникна първичната мисъл. Мисълта предизвика движение вътре в неподвижността и от това движение тръгнаха безкрайни кръгове. Движението породи Ци, или диханието на живота. Диханието се сгъсти, образувайки петте стихии - метал, вода, дърво, земя и огън. Тези стихии символизират материята. След това Ин и Ян подредиха този хаос. Диханието знаеше какво е това вдишване и издишване: затова Вселената беше организирана по принципа на двойствеността, защото движението и развитието могат да възникнат само от взаимодействието и напрежението между абсолютните противоположности. Взаимодействието между всички тези неща породи най-накрая боговете, човечеството и милиардите останали явления. И така първичната мисъл беше един вид камъкът, паднал в езеро с идеално неподвижна повърхност. Всичко, което се случи след това, може да се нарече Дао. От това следва, че Дао не се явява съвършено смаляваща се същност, защото под това определение попада само Нищото. Дао - това е само една от сенките, които хвърля Нищото. Може да се каже, че Дао и Нищото се намират в много тясно взаимодействие. В процеса на измененията и трансформациите на Дао... възникнаха небето и земята и още десет хиляди неща, които все още са неотделими от Дао.

Първото Същество, Скрития Бог, Древния, е отделил своето подобие Изначалния човек, като Андрогин, от където идва - Богове сте. Но нека да ти кажа, че израза Богове сте, в Библията, не спада към Абсолютните Истини, а към полуистините. На високо ниво, ние сме Абсолют - Махарадж го е показал много Дълбоко. Не сме и богове даже - това е друга идея. И Христос е наречен по-късно Син, и за това Син, може да поражда Бог в себе си - тоест, който има Любов. След свободния избор и падението от Андрогина, човека пада, и заживява в системата наречена - свят. И тук той започва да разбира, че нещо много съществено е било изгубено, това е било Целостта, и за това човека търси Любовта, защото само там можеш да я намериш Целостта - истинската Любов, която прегръща пак казвам, всички религии, а не моята религия е права, другите няма да бъдат спасени, огромен победоносен живот, в смисъл, трагедия. И за това човека търси Любовта, Единството, защото човека на Любовта знае, че там някъде в Единството - всички противоречия изчезват.

Боговете бяха създадени, а Абсолютните Същества са самосъздадени чрез Позволение от Неговата Милост – Върховния Самосъздаден.

Астрономите днес определят разстоянието между Слънцето и Земята приблизително. Ще дойде ден, когато това разстояние ще бъде точно определено. За да се дойде до Абсолютните Величини в науката, за това се изискват не само външни, но и вътрешни методи.