Абсолютната Истина е извън обхвата на обсъждането.

Абсолютната Истина е огнено единство.

Озирис - това е абсолютната активност. Алеф - началото на нещата. Мъдрецът е силата на проявената воля. Услужете си със земните богатства, за да създадете неизчерпаеми небесни съкровища. От мисълта на Бога се създаде всичко. Абсолютът никога няма да бъде напълно познат в Неговата най-съкровена част. Бог не произлиза от никого, затова Той е Абсолют. Твоят Дух произлиза от Бога. Той има всички качества на Бога. Твоят Дух е искра от Праогъня.

Да ядеш с воля, означава във всяка хапка да присъства Бог. Ако Бог може да се всели във вашата воля, вие ще постигнете своята цел. Силното желание не е силна воля - много силни желания не се сбъдват, те разрушават човека (когато Духът не участва). Духът означава абсолютната разумност. Само Огънят дава увереност. Той влиза във волята и дава методите за постигане на целта. За да имаш вяра в себе си, трябва да имаш разумна воля, а тя се направлява от Духа.

За да успее една воля, да постигне своите цели, тя трябва да черпи сили от Божията Воля. При това сливане целите лесно се постигат. Чрез закона на волята се формират най-висшите цели на Духа. Бог твори бъдещето на съществата чрез тяхната собствена воля. Чрез диамантената воля се изгражда образът на Бога. Да имаш абсолютно доверие в себе си, означава да си се слял с Абсолютната Воля. Чрез постоянната работа на волята вътре в ученика се изгражда новото Учение, новата раса.

Да постигнеш свободата, означава да разрешиш въпросите на живота си. Да постигнеш свободата, означава да постигнеш Духа на Истината. Всички духовни хора, които се занимават само със своята свобода, падат в грешки, те са извън Любовта. Качествата, които освобождават човека, не могат да се развиват без нашите врагове и без изпитанията. Благодарение на тях вие прогресирате и постигате освобождение. Само който постигне контрол, има право да бъде свободен. Всички светове, които са ограничени, са от лъжата и от смъртта. Истинският живот е без ограничение, живот на свободата, на Абсолютната Разумност.

Хората приемат Библията, но не приемат Божествения начин на живот. Това се заплаща с невежество, което означава робство. Ето защо творящият Огън има и разрушително лице (Шива). Тези, които приемат Библията, но нямат качества, ще се срещнат с него - с Шива. Злото използва огнената енергия неразумно. Там злото изгаря, защото Духът е абсолютната Мъдрост.

За да постигне човек своите цели, той трябва да живее в Духа, т.е. в абсолютната разумност. Човек не може да уреди живота си, без да е уредил връзките си с Духа - свещената връзка.

Пътят - това е движение на Духа към Абсолютната Разумност. Разумният намира Истината и чрез Истината се влиза в първичния живот на Духа. Излязъл от огнения свят на Истината и слязъл в материята, Христос свързва човешката душа със света на Истината, дето се крият великите цели на живота.

В Божествения свят свидетелите са Отец и Син - това са две нива на Абсолютната енергия, две диференцирани мощности, но всъщност това е един Принцип. Преди всичко Абсолютът е могъщество, а Святият Дух е Божествена активност, Принцип на волята в човека, с който се прониква в нещата. Това триединство е чиста единица. Външните промени се осъществяват след вътрешните, защото външното е отражение на вътрешното.

Любовта е твоята най-сигурна защита, а това е Самият Бог. Когато мразиш, твоята защитна стена се пропуква и става вход за отрицателните внушения на злото. Когато мразиш някого, неговата отрова влиза в твоята аура, а когато обичаш, в тебе влиза животът на Бога. При Любовта ти влизаш в единството. Тук нищо нечисто не може да влезе. Любовта - това е огнена сфера. Във висотата на Огъня злото не може да ви достигне - огнената аура е недостъпна за враговете, техните влияния изгарят. В борбата на вибрациите огнените вълни са безусловни. Вълните на Любовта - това са вълните на самия Бог. Трябва да вибрираш често в Огъня на Любовта, за да изградиш една могъща аура. Само висшият живот може да привлече Огъня, т.е. същността, или свръхенергията. Бог е свръхенергия и може да се привлече само от свръхенергия. Тя се ражда, когато изкушенията бъдат победени. Когато едно силно и нечисто желание влезе в една огнена аура, то се преобразява от вътрешната сила на Огъня. Значи Огънят е висша духовна сила, която веднага улавя злото и го трансформира - така злото не може да черпи сили. Това означава, че докато не влезем в контакт с Огъня, злото винаги ще черпи сили от нас, докато ни разруши. Огънят е абсолютната защита на ученика. Затова Учителят много говори за Любовта. Когато волята стане Огън, т.е. динамична, добрите условия идват отвътре (отгоре). Огънят е най-големият магнит, той привлича всичко за своите цели.

Астралът е пълен с представи за Бога, но когато придобиеш Огъня, всички представи помръкват. Да Го видиш в действителност, това е върховното преживяване в живота на ученика, но много дълго трябва да си се готвил за тази среща. Тогава не се нуждаеш от образи и сравнения, защото Той е Несравним. Абсолютната сигурност в живота идва от тази изключителна среща - лице в лице с Бога. Белите Братя наблюдават тази велика среща с особен трепет - това е Посвещението. След него Белите Братя ти дават вътрешно и специално знание и ти ставаш помагач на заплашените от мрака души. На посветените на Бога се дава една абсолютна окултна техника, при която се влиза в пряка връзка с Истината (с Духа). Тази окултна техника се дава от живеещите в Духа Бели Братя и Посветени, но преди да ти дадат тази техника, те преравят твоите дълбини до истинските мотиви.

Има само едно изключение за кармата - абсолютната преданост.

Мъжът е умът, той трябва да се отдаде на Бога, за да постигне своето начало, което е Духът. Учителят казва: Духът - това е Абсолютната Разумност. - Тогава жената, която е сърцето, има какво да получи. Това се отнася до Божествения живот.

Учителят казва: „Животът на ученика не е живот на благодат, а живот на творчество“. Източната традиция има инволюционен характер, а западната - еволюционен. Закон е: С един пръст на ръката доникъде не се стига. Учителят казва: „Източната традиция е дадена при слизане на Духа в материята“ - т.е. при отдалечаването на Духа от Бога. Много от качествата на висшата светлина са се изгубили. Твърдението, че материята е илюзия, както твърди Адвайта Веданта, Шанкара, е заблуда. Когато Духът е допуснал материята, Той не е допуснал грешка, защото Духът е абсолютната разумност. Те създадоха много системи на йога, за да победят тази илюзия, но за запада физическият свят е въплътеното Слово, въплътената духовност и всички неща на физическия свят са една велика книга, една велика азбука, която разкрива постепенно същността на Духа. Чрез изучаването на физическия свят и символите му окултният ученик се освобождава от нисшата природа. Изучаването на материята дава един много важен опит, а той е изключително важен. Учителят казва: „Духът е скрит дълбоко в материята и се разкрива не с отричане, а с изучаване“. Например ръката крие в себе си изключителни магически тайни, особено палецът. В ръката на човека е скрит Бог, а не илюзията. Физическото тяло е една дълбока окултна идея на скрития космос. Ученикът е на земята, но живее в Духа, а не в илюзията, т.е. във времето. И Учителят, и Христос живяха в тяло, но не живяха външен, т.е. илюзорен, живот. Запетаята, точката символизират Бог на физическо поле - това е великият принцип, който дава живот. Материята не трябва да се отрича, а да се изучава и да се извлече есенцията от нея, която е скритият Дух. В Христос имаше нещо, което Той не знаеше, и го научи на кръста, на земята.

Аполоний казва: „Абсолютното Слово е съвкупност от всички идеи. Абсолютното Слово е Първична светлина. Абсолютът не може да се познае, може да се познае само Синът - Неговото копие, Неговият отблясък. Само Първичното Слово е родено от Него. Словото е властващият дух, властващият ангел. Чистото Слово Го съдържа в себе си“. Чудото не е нищо друго, освен развихрената сила на Бога - закон на вибрациите. Чистото Слово е сгъстител на Абсолютната сила. Чистото Слово, това е Прачовекът.

Злото не е грях, но когато го изберете, то става грях. Грешката е в избора. Появата на боговете в твоя живот доставя сила, успех и блага. Аполоний е работил с пентаграма. Бог се призовава чрез Абсолютната сила на символа на пентаграма.

Много дълго се е подготвяло вътрешното тяло на Христос, за да стане вселяването на космическото Същество, защото това изключително Същество е носител на грамадни динамически енергии и сили, по-могъщи и от физическия, и от духовния Огън. И ако Христос не беше подготвен, Учителят казва, че Неговото тяло щеше да бъде разтопено. Тялото на Христос беше подготвено и така организирано, че никакво раздвояване в него не беше възможно. За да няма раздвояване в човека, той трябва да мисли чисто. Който мисли чисто, т.е. Божествено, той никога не се раздвоява. Този Велик Божествен Дух с течение на времето постепенно се е вселявал, докато постигне Своята пълнота и размах на Абсолютната Си власт. И ние трябва да Му дадем всички условия в себе си, в своята вътрешност - това е пътят на окултния ученик. Що се отнася до Христос, отначало Христос се е вселил в тялото на Исус, а после Отец се вселява в Христос. Голяма тайна се крие във вселяването. Вселяването става постепенно, по законите на Словото, затова има специални формули, които се изнасят във вътрешния кръг.

Христос казва: „Ако бихте имали вяра колкото синапено семе, бихте казали на планината да се премести и тя ще се премести“. Това не е физическа планина, а преместване на едно тежко преживяване. И тази планина се премества и човек проглежда, и вижда в духовния свят. Физическото гъсто земно съзнание е планината, която отделя човека от духовния свят. Учителят казва: „Отвън няма да се показваш за вярващ, но отвътре дълбоко ще вярваш“. Учителят: „Вярата на човека трябва да се превърне в живот“. Човекът на абсолютната вяра е силен, защото се развързва сам отвътре. Ако това синапово семе започне да расте, според окултната наука, то ще пробие скалата, която е каменното сърце на човека и тогава физическият свят се отстранява от погледа на човека и той проглежда по нов начин, духовният свят му се открива. Така се ражда вярата и новото ясновиждане, и новото Око - Третото Око. Третото Око вижда отвъд „планината“.

Учителят казва: „Абсолютната вяра е законът на изобилието“. И най-малкото допускане на съмнението - и ти си навън. Вярата проправя пътя на Любовта, реализира нещата.

Новата духовност, това са нови методи, т.е. ново вливане на живот от Духа. Новите методи са винаги закони на една по-висока степен на оживяване и възкресение в Духа. Небето се образува в човека чрез чистите елементи, т.е. чрез чистите качества. Ангелите в своята съвкупност се наричат Небеса, а абсолютната вяра е едно качество, една способност, чрез която се живее в тези Небеса.

Идея за тялото на Истината: Тялото на Истината - това е Посветеният, това е завършената воля. Това не е казано все още в абсолютен смисъл. Волята не е още абсолютно завършена, има много степени на развитие, докато се стигне до абсолютната воля след завършената воля.

Идея за семката според Кабала: Тъмнината е граница. Например едно семе покрито от земя е всред тъмнината, но вътрешната сила в него, която е силата на Светлината го извежда. Значи скритата Светлина го освобождава и това е Божията милост и Неговата Любов (милостта на Бога към семето). Любовта е неговото спасение и затова Учителят говори най-много за Любовта, тук окултните сили в човека се разрастват. Най-силният метод за развитие на окултни сили според Учителя е методът на Любовта и същевременно е и най-лесният. Любовта е неговото спасение (на семето), Любовта е неговият изход, Любовта е изход от тъмнината. Дълбокият живот вътре в семето е извън границите. При повърхностния живот ти винаги ще живееш в ограниченията. Дълбокият живот отстранява ограниченията. От кабалистическа гледна точка истинският ученик живее и в Кетер и в Хокма, т.е. и в Любовта и в Мъдростта. Когато те са съчетани се образува Голямото Лице, което е Истината. Това е Лицето на волята. Истината е съединение на трите Лица и само тя обхваща Универсалното Същество в Неговата Безкрайност, при все това Хокма, т.е. Мъдростта си остава Неговата Универсална Воля. От гледна точка на Кабала понятията Любов, Мъдрост и Истина не са подредени като йерархии, а те са едно цяло. Те нямат, от кабалистическа гледна точка, йерархическо разделение. Любов, Мъдрост и Истина се смятат за едно цяло, неделимо. Най-висшият израз на волята трябва непременно да е един чист израз на Мъдростта, за да може Той да се прояви. Тези три аспекта Любов, Мъдрост и Истина образуват Абсолютната Реалност и те държат в себе си всички тайни, а в тайната се заключава Неговата Реалност. Затова в Кабала се казва, че Бог е тайна в тайната. Неговото Универсално Лице е животът, но илюзията не дава разбиране за Духа, а оттук и за живота. Например, от гледна точка на Кабала, раздялата между хората е винаги дълбоко ефимерна, т.е. фиктивна, но ако илюзията е в тебе, тогава в раздялата има тежест. Ако тежестта е много голяма значи илюзията е много голяма. Неговото многообразие се събира накрая в Неговото Единство. Влизането в Единството се осъществява чрез Върховната Хадира (равнозначно на Самадхи, Универсално Проникване, Върховното Сливане). Това Върховно проникване, според Кабала, се смята за едно чисто и духовно светлинно изливане на Духа в човека.

Думата „тайна“ не отговаря на цялостната идея на Абсолютната Реалност. Двете букви „а“ на думата „тайна“ означават два вида светлина, но тук липсва третата светлина (в еврейския език има дума, която има три вида „а“, която изразява нещо много по-дълбоко), което е главният ключ за себепознанието.

Съдържанието е духовно, смисълът е Божествен, а логиката е човешка работа. Истината е извън логиката. Това означава, че тези които са се вкопчили в логиката остават повърхностни. Защо е важен искреният (истинският) стремеж? - Защото при него се изгражда и вярата, и волята. Когато изградиш в себе си абсолютната вяра ти винаги ще бъдеш цялостен. Учителят казва, че който вярва в Бога никога не се съмнява, при всички условия и при тежки и при добри. Когато имаш абсолютна вяра винаги имаш истински помагачи, а когато нямаш тази вяра ти си винаги уязвим.

Синът е една висша степен на Огъня. А Бащата е Абсолютната степен на Огъня Отец, което се съдържа в много изрази и един от тях е така наречения „Божи съд“. Времето на Сина е възможността, която се дава, т.е. на огнената сила да прояви себе си. Нейният израз е така наречената мисия. Има строго определено време за стихийните изяви на Сина и затова Христос казва: „Моят час не е дошъл“. - Има определено духовно време.

Спасението ще дойде от абсолютната вяра, вяра чиста като Светлината, т.е. без примеси.

Продължавам с Възраждането. Словото работи и възражда ученика само при пълна вяра. При абсолютната вяра ти влизаш в аурата на Висшия свят. И така със всеки изминат ден ти се възраждаш в ново виждане на невидимата реалност.

Обикновеният човек не може да възприема висшите просветления, защото няма такива органи за възприемане. Ще кажа нещо за обикновения човек. В някои случаи Ошо е прав, когато казва, че философията е мислене (процес на ума) и това е нейната грешка. Истинската Мъдрост не е мислене, а възприемане. Дълбокото възприемане е дело на смирението. Само смирението може да възприема Божественото знание. Много философи се прераждат от прераждане в прераждане и все имат философски проблеми. Там, където има проблеми, Духът го няма, т.е. Духът побеждава всички проблеми. Ако Духът е с тебе никаква философия не ти е нужна, никакво мислене. Пълна вяра и проблемите изчезват. Иска се абсолютна вяра, защото понякога тези, които мислят много, правят от един малък проблем един много голям проблем. И понякога един такъв малък проблем става голям проблем и завлича човека в гроба. Обикновеният човек е свързан с греховността, с грехопадането, а грехопадането означава, че Бог за този човек не е център на живота. Тези хора са допуснали втори център в своя живот. Вторият център е донесъл всичките проблеми на човека и на човечеството. Чрез греха човек става жилище, а не Храм. Жилище в случая означава врата на тъмните сили. Така тези хора са приели природата на змията, на Сатаната, на така наречения „княз“. В ангелския свят тази дума „княз“ е много смешна, но от човешка гледна точка тя има някакъв образ. В ангелския свят тази идея за княза е труп, т.е. мъртво явление. В ангелския свят той обикаля като рикаещ лъв, но няма жертви. В ангелския свят Сатана не може да управлява мислите, чувствата и желанията на съществата, защото там няма грях, няма възприятия за греха, за змията. В абсолютната вяра няма никаква пукнатина. Абсолютната вяра означава абсолютна власт.

Окултната наука казва: Нито къща, нито семейство, нито прехрана - всички те заглъхват и умират. Това става в петата степен. Тук тези проблеми не съществуват, защото умът е отстранен. Тук няма никаква тревога за пенсия, защото връзката с Бога е направена, защото чрез Новораждането вече живееш в Духа. В окултизма няма пенсионери. Новораждането определя абсолютна вяра, а това преведено означава да имаш всичко необходимо. Тук ученикът се е простил с вярата в обикновения смисъл на думата. В абсолютната вяра ти си над условията.

Тук, в шестата степен, се развива волята, а волята трябва да е развита, защото злото винаги се пречупва в силната воля. В тази шеста степен се събират плодовете на абсолютната вяра. Само в шестата степен познаваш истинската Любов - при Посвещението. Тук познаваш себе си.

Велико нещо е служенето на Бога и тук ученикът като Посветен влиза във връзка с възвишените същества и с Бог. При тази шеста фаза настава голяма трансформация на съзнанието. Тук ученикът влиза в областта на свръхсъзнанието. Тук ученикът няма да плаща карма, тук той носи кармата на човечеството и точно затова минава през изпита Голгота. Преди време говорих за този изпит, когато говорихме за трите степени на Посвещение в Пентаграма. Точно затова той тук минава през изпита Голгота. След това идва седмата степен. Посветеният има концентрация, чрез която влиза във връзка с небитието. Небитието означава Абсолютната Реалност, която е всъщност скритата Реалност. Само тук в тази степен ученикът е способен на Божествена Любов. Чрез Посвещението той познава истинската Любов и постига истинското знание. Истинското знание винаги е свързано със смирението, а смирението носи Откровението.

Един от важните закони, които дава окултната наука: Абсолютната вяра в Христос е тази, която ще те направи ново същество. Христос е вратата към универсалния живот, Той е вратата към Отец. Христос е образът на Великото Начало, т.е. на Великото космическо Слово. „В началото бе Словото…“ - това означава, че в началото на Битието стои Словото, чрез което всичко е станало. „Словото слезе в плът на земята“ - означава Любовта като принцип към който ние учениците трябва да се стремим, т.е. неизменната Любов. Тази Любов пое ръководството на човека и човечеството. Изразът „Великото Начало“ символизира съвършеното Слово. Това Велико Начало е проявеният Бог. Сътворението на света е тайна на проявлението на Словото, а Словото може да се прояви само в своята абсолютно разумна среда, която Учителят нарича Любов - това е вътрешното име на субстанцията, външното се нарича обич. Така Писанието казва: „Бог е Любов“.

Във Венеца е заключено всичко, което човешката душа търси. Венецът е символ на Дървото на живота, а това всъщност е Абсолютната Реалност и тук се държат всички тайни.

Всички проблеми се разрешават чрез метода на абсолютната вяра, когато тази вяра се превърне в сила на Любовта. Това означава надрастване.

Само когато надраснеш една трудност можеш да направиш връзка с Божественото Начало. Тогава се освобождаваш от привързаността, която е бариера. Надрастването е въпрос на вяра, на преобразувание. Това означава задвижване на всички динамични сили в душата. Ще обясня: Вярата е процес, в който душата се поглъща от Бога. Така тя осъществява своето освобождаване. Вярата е процес, който ускорява окултните и динамични сили в човека. Именно чрез тях човешката душа се освобождава от злото и проблемите. Това означава, че когато един човек има много проблеми и не може да се справи с тях, той няма динамика и няма сила на вътрешния си живот. Чрез тези окултни и динамични сили се навлиза в истинското знание, което се трансформира в живот. Чрез абсолютната вяра човек се домогва до истинското знание и то става негова мярка.

Вярата е важна основа, тя е началото, чрез което животът ще се преобрази. Чрез абсолютната вяра, твоята енергия се поглъща от Авир, или Етера, и по този начин идват новите методи. Защото Етера е свързан завинаги с безкрайната вътрешна същност на душата.

Чрез абсолютната вяра се навлиза в най-дълбоката вътрешна същност на сърцето. Тук се осъществява Богопознанието, защото Бог е скрит в най-закътаната част на сърцето. Тук се осъществява Богопознанието. Затова никой не може да построи живот без Бога или Богопознанието, което се осъществява от абсолютната вяра. Защото вярата в Бога е най-мощния лост на динамичните сили.

Когато в теб има дълбоко убеждение за Абсолютната Реалност, ти вече приемаш себе си като жертва. Ти вече се жертваш колкото и скъп да е живота. А чрез жертвата ти навлизаш още по-дълбоко в сърцевината на живота.

И така съхранената красота на душата ще се изяви като опит, живот, радост и увереност. В този смисъл това е истинска радост, истинско виждане - окото на абсолютната вяра.

Това чудовищно същество, след като се е вмъкнало в човешката еволюция, сега намира удоволствие да увлича хората от нашия свят. Но това същество не е получило и няма да получи същественото от нашата земя, поради уникалното слизане на Абсолютната Светлина на Христос и Учителя. То се е чувствало чуждо на земната еволюция и е разбрало, че не може да еволюира заедно със земната еволюция.

Бог може да се постигне само чрез изключителна преданост (в случая не се казва знание), която се основава на абсолютната вяра.

За тези, които живеят стария живот на материята, усилията са суета. Това са хора, които говорят за знания и дела. Според Библията знания и дела не са достатъчни, за да бъде един живот благословен и една душа спасена. Иска се още едно условие, а то е по-важно от тези двете условия взети заедно. Това условие е абсолютната вяра. Всяко дело и знание без вяра е повърхностно и ограничено. А що се отнася до съществата, които живеят под импулса на Христос, те са в пътя на вярата, а вярата изхожда от Любовта.

Когато казвам етерно сърце имам предвид чиста духовност, а вярата не е нищо друго освен чиста духовност. Тук говоря за абсолютната вяра, т.е. вяра при всички условия.

Проникващата благодат, която слиза от Духа, се въплъщава в човека, като душевен покой или като мир. Именно за този мир жадува цялото човечество. Това е науката за корена на нещата. Тази наука за корена на нещата е свързана с Абсолютната вяра.

Важно за вярата! - Абсолютната вяра решава твоята вечност. Вярата е на много степени, над двадесет: слаба, здрава, отчаяна, временна, мъртва, силна, съвършена, надяваща се и т.н.

Каквато е твоята вяра, такова е твоето отношение към Бога и Вечността. Това означава, че абсолютната вяра определя абсолютното отношение. Последното сам Бог ще го изработи в ученика.

Само абсолютната вяра дава истинско разбиране. Частичната вяра е илюзия, но за стремящия се тя е подготовка за по-висша степен.

Абсолютната вяра е тайна и четенето на Учителя не е достатъчно да я имаш.

Абсолютната вяра означава, абсолютна връзка с ангелския свят.

Голямата, абсолютната, силната, съвършена вяра се придружава винаги от едно качество, което я прави незабелязана. Това е смирението.

Чрез големи изпитания, гонения, заплахи, Бог те вика при Себе Си, за да постигнеш абсолютната вяра, абсолютния контакт.

Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от само себе си. Тогава, от своята най-дълбока вътрешност, той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице. Голгота е голяма благодат за учениците - и голямо разрушение за нечистите същества. Новото Окултно учение винаги се ражда след голям сблъсък на старото и новото в Душата на ученика.

Само който има Живот, само той има условия да придобие Хокма, или Универсалната Съвършена Мъдрост. Значи, едва след придобиването на Живота, от тук нататък започва придобиването на Универсалната Мъдрост. Разбира се, това става постепенно. Това означава, че Животът носи в себе си условието за проявата на Абсолютната Разумност - а тази Разумност се изявява навън като Светлина. Всичко това означава, че Животът е първата Реалност, която трябва да възприемем в себе си. А този Живот можем да възприемем само като видим Христос в себе си - и когато Го приемем изцяло, това всъщност е Новораждането. Или: когато Христос се роди вътре в нас, ние сме вече Новородени.

Тук, в Петата степен човешкият Дух е толкова извисен, че всички проблеми стават малки и се обезличават. Искам да кажа: че в Петата степен връзката с Бога никога не се губи. Защо? Защото Новораждането определя Абсолютната Вяра, а това означава да имаш всичко необходимо. Когато имаш абсолютна Вяра, ти имаш всичко необходимо, защото тук ученикът се е простил с вярата в обикновения смисъл на думата. Това означава, че Вярата е над всички условия, това е нейната сила. Само загатвам като идея, как трябва да се действа в такива случаи, моята идея е следната: че при най-тежките положения, дори и човек няма нищо какво да яде, най-лошото положение - най-малкото, което се иска от него е постоянна радост, това е минимумът. От там нататък трябва да върви към щастие, Блаженство и ако има много силен Дух в него, трябва да мине и отвъд Блаженството. Както виждате, започва се от постоянната радост, навлиза се в щастието, където човек става съвсем независим и после вече в много по-висши полета. Това на практика някой път се оказва трудно, все пак психиката ви трябва да е подготвена за най-тежките положения.

Учителя казва: След като умрете, къде отиват вашите очи? Това е много дълъг въпрос, който може да се обсъди, но накратко: Духовните елементи, които са подкрепяли очите, отиват на Слънцето. И на друго място Учителя обяснява, че очите са построени по законите на Слънцето, т.е. по законите на Абсолютната Разумност.

Учителя казва: „Това, което ви говоря, не е Абсолютната Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчание“.

Преди да продължа, само ще ви кажа това, което казах и в неделя, на лекцията в София - става въпрос за лошите социални условия, които според Окултната гледна точка се разрешават само от един Окултен Закон. Става въпрос за най-тежките социални, политически и т.н. всички видове условия… Само един Закон, ако бъде разбран, който ще ви кажа, всички тези условия отпадат, т.е: в Любовта се намират най-хубавите социални условия. И вътре, в Любовта се намира абсолютната демокрация.

И наистина, когато навлезеш в сферата на Нищото, ти не можеш вече да търсиш смисъла на живота, защото ти си в Абсолютната Реалност. Това означава, че смисълът на живота се търси само тогава, когато си извън Реалността. А когато си в Реалността, ти изживяваш Бога и тогава е напълно безсмислено да търсиш нещо друго. И когато ученикът постигне в себе си Светлината на Богопознанието, тогава той вече няма да има съдба и за него вече няма да има земна участ, защото за Бог в човека няма участ, няма съдба. Това е така, защото Бог е Вечна Будност.

Водата е произлязла от Тънката Енергия на Дао. А най-тънката и чиста енергия представлява Небитие - Абсолютната Реалност.

Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. непривързано, или по законите на Учителя - с абсолютна Любов, безкористна Любов. Ще повторя: Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. по закона на абсолютната, безкористна Любов - непривързано.

Тука също искам да ви кажа нещо важно за Истината и за Ученията, става въпрос за всички видове Учения без изключение, всички религии. Тука искам да ви обясня защо те не носят Абсолютната Реалност и цялата Истина. Според Даосите, между Истината и Ученията винаги има дистанция. (Накратко ще обясня.) Според тях: Истината е Съкровеното и то не може да се разкрие в Учения; Ученията са само подготовка за Съкровеното влизане във Великия Път и Великия Учител. Това означава, че цялото Учение символизира вход към Вратата, вход към Съкровеното. Истината е Учител в Тишината. Тука пак трябва да кажа нещо предупредително, защото съществува привидна тишина, в която попада нечистия. Тук, в тази тишина не обитава Дао. Това означава, че само когато познаеш Истината, или само когато си отдал изцяло живота си на нея, тогава Дао става твоя Път, твоята основа, твоята Тишина и твоя Храм.

Според Даоското Учение: Този, който работи за слава, изгубва своя път, изгубва своя естествен ход на развитието и се отделя от своето Начало. А началото е Истината на живота. (Ще обясня нещо за Началото на всички начала.) В Началото на всички начала е била - според Даоското Учение - Абсолютната Пустота. Дори Единството не е съществувало. Нямало е свойства и Духовни сили, нямало е имена; нямало е Ин и Ян, т.е. небе и земя. В началото е имало една Велика и Абсолютна Пустота. (Тука искам да ви кажа че няма нищо общо с Нирвана.) От тази Пустота се е родило Единството и много други степени на Пустотата. После се е създала формата, която е трябвало да приеме Единството в себе си и да го съхранява. Това означава, че формата е Път към Единството, а в Дълбочината на Единството ние се насочваме към Великата Пустота, т.е. към Великата Мъдрост. Ето защо Даосът е спокоен и дълбок, но не защото е добродетелен, а защото е пуст, т.е., защото е предвечен - по друг начин казано: истински реален. И най-хубавото място, където човек може да се огледа, е Пустото Сърце (за което говорихме предния път), т.е. Чистото Сърце, защото неговата вода е тиха и успокояваща.

Абсолютната Мъдрост се заключава в Бога. (Тука ще ви изредя седемте степени на Мъдрост.) След нея следва мъдростта на духовните същества.

Тука искам да напомня, някои се страхуват от тази дума „Нищото“, от „Пустотата“ – това всъщност е Абсолютната Реалност и Пълнотата на Живота. Но посветените от много времена използват тези изрази „Нищото“ или „Пустотата“ – това означава Пълнотата на Живота или Абсолютната Реалност.

Духът на Небитието, според Окултната наука, е Абсолютната Реалност, затова често ще говорим за Небитието, наречено още „Нищото“ на езика на Посветените. Това Небитие за обикновените хора е подобно на смъртта. То винаги навява смърт.

Първата коренна раса е известна като Всемирното Бяло Братство. Това е абсолютната Слънчева раса, това са космическите братя, които са завършили напълно своето развитие и те са дали културата на висшите атланти, особено в третата подраса на Атлантида. После тази култура се прехвърля в Египет и после се премества в много народи. После постепенно се оттегля, защото е нямало условия за тези Бели Братя да работят така, както трябва. Но при някои случаи те наистина са помагали много и са разкрили неща, които надминават всички науки и всички религии. Такова нещо е станало в третата подраса на Атлантида.

Тук искам да ви кажа следното, което се потвърждава и от Учителя, и от Кабала, че Древният Незнаен има много лица. Някои са объркали и Го наричат Бог-Отец, което е само един символ и не е вярно в абсолютен смисъл. Накратко ще ви обясня. Древният Незнаен, който е Абсолютната Пустота, има много лица. Например едното е така нареченото в Кабала Белият Старец, който символизира вечната Мъдрост, но Той не е Баща, а нещо много по-дълбоко. Но някои хора, за да Го разберат и да им стане по-близък, са започнали да го наричат Баща – както баща се грижи за син. Но най-древното име на Бога е било от женски род – Авва. Тогава се е наричало Авва Отче – женски принцип както водата, за която ще говорим след време. Това е най-дълбокото нещо, а не е било както сега искат да го наложат като мъжки принцип. И това по-късно абсолютно се е изопачило. И сега искат да кажат, че мъжът трябва да командва жената, което е едно голямо невежество, тъй като мъжът не владее себе си, а как може да владее други. Накрая с това той става смешен. И когато жената го напусне, когато Любовта го напусне, животът му става фатален, тъй като тази Любов е неразбрана. Освен това Древният Незнаен може да се материализира и като Син. Това е една проява на Бога. Много Синове има в момента, казвам го в името на Истината и в името на свещената кръв, има над четиридесет милиона Синове. Някои мислят, че само Христос е единороден, но тук го казвам заради Истината, още от Атлантида има над четиридесет милиона Синове. Древният Незнаен може да се проявява по много начини, но един от най-дълбоките начини, това е Майката Богиня. Не случайно водата гаси огъня, за което ще говорим друг път. Майката е нещо наистина свещено, нещо, което не може да бъде докоснато нито със земна ръка, нито с астрална, нито с ума, това е много висока позиция.

5. Орелът, това е постижението на свободата. Това означава, че свободата е последствие, последствие на Нищото. Нищото има и друг превод, което означава абсолютната чистота. Тя също дава свобода.

Другото, което казва Лао Дзъ и което е много дълбоко, е следното: той казва, че Дао вечно се отклонява от себе си, от своята Същност, която е Абсолютната Пустота. По този начин при това слизане са създадени животът и смъртта, но Дао вечно се възвръща в себе си, защото той е самият Източник.

Идвайки в този свят, ако даосът бъде забелязан от тези, които жадуват за Истината, той ще им предаде енергия, ще им придаде пълнота на живота, но не и учение. Даосите не се занимават с учение, защото наистина по-важното е пълнотата на живота, целостта. Мислейки само за Дао, даосите носят в себе си неизповедимата пълнота на живота и затова не се нуждаят от външен живот и от смърт. За даосите се казва, че те са странни хора, размишляващи за безначалното начало. Те са мъдреци, които са произлезли от Източника на Живота и никога не са го напускали, което означава, че те идват от Абсолютната Пустота и същевременно от онази древна универсална раса, наречена Всемирното Братство, която никога не е падала – това е непадналата раса, никога не е падала в грях, никога не е падала под влияние на светлината или тъмнината – универсалната първа слънчева раса.

Традицията на Дао е много странна, както казах, тя се състои от странни хора и странна е дори самата мисъл за тях. Странно е самото им слово, защото за тях то не съществува. Наистина в Абсолютната Пустота (както ще видим после и в седмото тяло) молитвата отпада, има само пълнота, такава голяма пълнота, че нищо друго не може да се вмъкне. После ще говорим за това. И затова Лао Дзъ в древността е получил прозвището “тъмния учител”. Не е случайно. Това, което не може да бъде разбрано, е тъмнина, то се превръща в лично за самия човек, който не иска да разбере нещо или когато просто не му дават да разбере, и това нещо за него се превръща в тъмнина. Например след време ще разберем, че смъртта е светлина, но този, който не знае как да я посрещне, този, който не знае как да мине през нея и да я трансформира, той не може да разбере, че в нея има скрита светлина. За Лао Дзъ се е казвало, че е “тъмният учител”, а вторият най-голям отец на даоското учение Чжуан Цзъ, той пък казва за себе си следното: Всичките мои писания са нелепи и ненужни (макар че е изнесъл нещо много дълбоко).

Учителят казва, че Абсолютът – а на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до себепознанието още не можем да говорим, това е още път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи..., да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другия път.

Както казах, когато познаеш петото си тяло, т.е. своята душа, тогава имаш право да бъдеш самостоятелен. Защо? Защото тогава вече твоята висша душа има винаги желанията на Бога, тя познава тези желания, има тяхната мярка. Тази душа няма вече никакви други желания, само желанията за Бога. Затова пак ще повторя какво казва Учителят: Да бъдеш самостоятелен в човешкия свят, това е опасно, това ще привлече лоши условия. Това означава да превърнеш свободата в своеволие, да помислиш, че ти е дадена свобода и можеш да правиш каквото си искаш. Но свободата е най-голямата отговорност. Тя позволява да живееш само по един начин – абсолютна разумност. Това е единственият избор и ако си буден, ти ще направиш точно този избор. Няма да избереш своеволието, което ще те направи роб, а ще избереш абсолютната разумност. Това означава да разбираш Пътя към Истината. Значи ако живееш в своята висша душа, в петото тяло, тогава вече твоята самостоятелност, казва Учителят, е велико благо.

В шестото тяло човек се домогва до големите мистерии на живота, до тайния живот на звездите, на Слънцето и на една много специална Мъдрост. Когато ученикът е стигнал до шестото си тяло, той вече разполага с абсолютната сила на мисълта и знае как да я владее и разумно да я използва. Той спокойно може да влиза в четвъртото тяло и да ползва тази сила само за добро. Това не означава, че Посветените от шестото тяло непременно, като дойде някой човек при тях, го вдъхновяват външно. В повечето случаи те го вдъхновяват вътрешно, когато той си отиде, зад гърба му или по някакъв друг метод. Много рядко външно. Защо? Защото тези Посветени, които утешават хората, които отиват при тях с проблеми, правят една грешка, едно посегателство на светостта на душата, защото когато една душа търси утешител и започне да го намира много често отвън, тя ще загуби вътрешния си утешител и ще загуби посоката си навътре. Аз лично съм против тези утешения, тъй като след време те дават лош резултат, но понякога като компромис и от друга гледна точка са допустими. Но човек трябва да намери утешението в себе си, дори и при най-голямата скръб, при най-голямото отчаяние, той трябва да намери това в себе си, тъй като е казано, че Царството Божие е вътре. А то наистина е вътре.

Именно в тази чакра се постига Нищото, но както казах, то си има различни степени. Човек може да остане в света с Нищото, може да се пресели без завръщане, а може да се пресели с идея да се върне отново. Има три различни начина — или да остане да помага на хората, или да се разтвори тотално в Нищото, в Абсолютната, Специалната Светлина, която няма нищо общо с тази светлина, или да се разтвори с цел да се върне след време, да запази телата си с цел да помага на хората. Нищото е по-реално от човека, защото човекът изчезва, търпи много промени, а Нищото е абсолютно и вечно. Именно в него се намира великата пълнота на живота. Макар че тази дума плаши много хора, тя е великата реалност. И човек, който е придобил правото си да се върне във върховната чакра, той вече не се занимава с вяра и съмнение, с успех и неуспех, а той има абсолютно доверие в живота. Той не може да задава въпроси, защото абсолютното доверие в този висш смисъл означава абсолютно сливане. При абсолютното сливане с Истината, с Учителя не можеш да задаваш въпроси. Дори и разумните въпроси, Божествените въпроси вече нямат място. Докато човек задава въпроси, все още не е постигнал абсолютното доверие. Може да е близко до него, може да смята, че го има, но още не го е постигнал. В момента, в който го постигне, той вече получава, придобива сливането. Въпросите съществуват извън сливането с Истината, извън Единството. Но те не могат да разрешат, не могат да дадат отговор на живота, защото животът не е въпроси и отговори, животът е една велика пълнота. И ако човек придобие Божествената Любов, той ще бъде толкова пълен, че няма място за нищо излишно, включително и за разумен въпрос. Това е такава необятна пълнота, че няма място за нищо друго.

По-нагоре вече е седмото тяло, в което човек се ражда в Небитието, т.е. в Абсолютната вътрешна реалност. Но това в учението не е последната дума, тъй като при Учителя има още четири степени, които са от друго измерение. Тук вече е абсолютното сливане с върха на пирамидата в окултния смисъл. Значи в седмото тяло се намира абсолютното сливане с върха на пирамидата. Тук става въпрос за човешкия дух и за тайната, която е скрита вътре в човешкия дух.

Тук в седмата степен има две явления. Накратко ще обясня. В седмата степен, в седмото посвещение, в седмото тяло има две явления. Първото: човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Това е единият вариант. Защото, според окултната наука, дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот. Дълбочината на живота отговаря на идеята за абсолютно безмълвие. Щом имаш нещо да питаш, щом имаш нещо да кажеш, още не си постигнал абсолютната дълбочина. Защото там изчезва звукът, изчезва даже и мълчанието. След време ще говорим по този въпрос. Второто явление е следното. Второто явление е в това, че ученикът остава в шестото си тяло (преди говорихме подобни неща) и тук той придобива големи окултни сили и истинското си смирение. Тези неща са свързани едновременно, едното без другото не може. Именно тук се намира другото лице на Великата Реалност. Докато в седмото тяло е Абсолютната Реалност. Има и друга Реалност извън тази.

В тази връзка Иблис казва на Мойсей: “Аз изгубих влиянието си върху тези, които са изпълнени с любов, защото Истината е с тях”. После Иблис казва: “Аз не съществувам навсякъде”. Например: “Аз не съществувам в любовта. А тези, които съществуват в любовта, са в присъствието на Бога.” И после казва нещо важно: “Но тези, които са в Бога, са ми близки, а които не са в Бога, аз ги отклонявам, за да се завърнат, защото аз съм верен на Божественото Единство. Аз съм създаден от огъня на Божия гняв и знам, че Божият гняв е разумен.” Наистина това е гняв, който излиза от Съвършенството. И този гняв е разумен за разлика от човешкия гняв, който се дължи на слабости и на други неща. “Хората не знаят, че когато аз съм жесток, това е повелението на Върховната Воля и това е Неговата строгост.” Всичко това означава, че Бог и Иблис живеят в абсолютно вътрешно единство, но това единство е незримо, то е на вътрешен план. Тук трябва да ви кажа, че то е незримо даже и за ангелите, не става въпрос само за хората, но дори и ангелите не разбират тяхната тайна, защото тя е на по-дълбок план. И ангелите не знаят този замисъл на Бога. Иблис казва: “И вярата, и неверието са създадени от Бога, защото има само една Воля”. Защото Бог казал на Иблис, става въпрос за тези, които нямат любов към Истината: “Не допускай чуждите до Мен”. Това е условно казано, разбира се, но тези, които не обичат Истината, стават чужди. И после Иблис казва: “Този, който люби само Милостта на Бога, а не Истината — един много важен закон — той е влюбен в себе си, а не в Бога”. В древността сам Бог е надарил Иблис с една висока степен на любов и знание, но не съвършената и абсолютната любов. Значи съвършената и абсолютната любов са останали скрити. Но въпреки това тази висока степен на любов е породила от само себе си една гордост, защото да имаш такава любов към Твореца, каквато той е имал, е нещо достойно, в известен смисъл на думата, но не в абсолютния смисъл.

Учителят казва: “Аз меря всеки човек с една единствена мярка. Мярката е тази — носи ли човек Бог в себе си или не”. Това е мярката, която решава всички въпроси. И после казва: “Какво ще бъде положението ви, ако застанете пред масата, пред която са наредени двадесет и четирите Старци?” — това е казано в книгата “Учителю благи”. Това, разбира се, рядко се случва на ученика, по-точно на избраните ученици. “Тези почтени Старци са изпълнени със знание и любов от най-високо ниво.” Ще обясня. Най-съвършеният момент в живота на ученика е, когато застане пред двадесет и четирите лица на Абсолютната Мъдрост. Те са принципи на Мъдростта — съвършена Мъдрост. И ако там някой си позволи и най-малката хитрост, той вече губи за хиляди години своя път, връща се отново в нисши светове. Но разбира се, човек с много труд стига до този съвършен момент, момент, който Учителят го нарича съвършен — значи при двадесет и четирите лица на Мъдростта. Тези същества са принципи на Мъдростта. Те познават всички кътчета на душата. Те са пребродили абсолютно всички пътища и светове. Пред тях може да се говори само по един единствен начин — истинолюбиво. Всяко друго говорене означава детрониране от съвършения момент. А той някой път се случва на десетки хиляди години един път. Това са думите на Учителя.

Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества — извън двадесет и четирите Старци — до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии — Серафими, Херувими и Престоли — не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен “Аз съм Този, Който съм”. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: “Аз съм Този, Който съм”. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

Както ви казах, арабските Мистици са над триста, между тях има святи Мистици, има еврейски Кабалисти, които са над триста, между тях има около четиридесет святи Учители. Тука не говорим за посветени, а за Мистици и Учители на високо ниво. Има над двеста Даоси, които ако се срещнат с посветени, няма да се получи никакъв диалог, тъй като те живеят в много дълбоко измерение и за тях понятията Бог, Сатана и т.н., добро, зло не съществуват. Ако на такъв човек кажеш “кръстен ли си в Бога”, просто ще стане много смешно, тъй като те живеят в Дао, а Дао символизира Абсолютната Истина и Абсолютното Небитие. И както ви казах преди, за тях няма зло и добро. Ако се случи зло, те казват: това е Дао, това е вътрешен път на развитие; ако се случи добро, пак казват: това е път. Никога не казват, че едно нещо е лошо или добро. После ще стане въпрос за даосите. В Япония също има много Мъдреци, Мистици и Дзен-учители — както виждате, става въпрос за стотици, които са над посветените. Пробудените хора са най-ниската степен, трябва да бъдат обичани и уважавани, поставени на своето място, защото те са вратички, те са път, малък път, не са абсолютна мярка, но те са път и малко или много те имат връзка с ангелите и понякога с архангелите, и помагат на хората. Но когато говорим за абсолютна мярка, който иска да постигне нещо по-дълбоко, не трябва да се застоява там.

Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата “смисъл” превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата “светове” означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват “Учителю благи”, Той казва: ”Как така ме наричате благ?” Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на “Учителю благи”.

Много небесни същества слушаха тази изключителна реч и оттук започна, както ще видим, после грехопадението. Райската градина е само последствие. Тези, които не умееха да слушат, се поддадоха на тази много тънка, красноречива и съблазнителна реч. И те не разбраха, че всъщност грехът, както постепенно след хиляди и милиони години се изясни, беше злоупотреба със свободата. Значи не отделяне от Бога, защото кабалистичната дума за думата грях в еврейски език означава злоупотреба със свободата. Не отделянето от Бога, защото човек може да се отдели и да жадува абсолютната разумност и тогава той щеше да расте в Бога по един друг закон. Значи грехът е злоупотреба със свободата, с доверието. Но повечето небесни същества не умееха да слушат – после ще обясним какво означава думата слушане – но тези, които бяха с Божия Син и на Неговата страна, те умееха да слушат. Те познаваха тайната на думата “шема”. “Шема” е една дълбока еврейска дума. Една от най-дълбоките молитви на древните евреи започва с “Шема Израел”. Тази дума, дешифрирана по законите на буквите, означава “блаженото слушане”. Тук не става въпрос само да слушаш с чисто сърце, а с цялата душа, с цялата любов на душата – това означава блаженото слушане – “шема”. Това е слушане, което те пробужда, а не онова обикновеното, което те приспива. Едното слушане те пробужда, а другото те приспива. Това означава, че всеки, който умее да слуша, ще се превърне в Божествено същество, ще се преобрази. Всеки, който познава “шема”, който умее да слуша, той ще се преобрази, ще се превърне в Божествено същество, т.е. това, което е бил в първичната си същност. Това се отнася до човека.

Другият важен момент е, че абсолютната вяра се превръща в “шема”, т.е. абсолютно ухо, което слуша в света на Бога и на висшите същества. Това е един метод. Целият се превръщаш в ухо. Трябва да имаш абсолютна вяра, не говорим за деветдесет и девет процента, при деветдесет и девет процента всичко се разваля. При стопроцентовата вяра се превръщаш целият в слух. Няма нищо друго. Цялото ти тяло и очите ти стават ухо, и ръцете ти стават ухо, целият ставаш слух. Тогава проникваш и слушаш в света на Бога или в най-лошия случай в света на ангелите. Това ухо слуша само разумните неща и няма нужда да вижда, защото вярата прониква в Бога и тя е по-дълбока от всяко знание и от всяко ясновидство. Със знание не можеш да проникнеш в Бога, а с вяра, която произхожда от любов. Със знание не може да проникнеш в Бога, може даже по пътя на знанието да си станал мъдрец, но ако нямаш тази вяра, ще се заблудиш, дори и когато си в известен смисъл и мъдрец. Аз съм дал примери преди, има мъдреци, които не са посветени. Такъв е Конфуций, мъдрец, но не е посветен. Вярата е реалност преди знанието.

Зависимостта е естествен закон във Вселената. И всички са зависими. Включително и най-великите Учители, и Учителят, и Христос, и двадесет и четирите Старци са зависими. Но да разбереш своята зависимост по правилен начин, значи да бъдеш истински свободен. Трябва да разбереш своята зависимост, от кого да бъдеш зависим, а когато си от Бог, това означава да си зависим от Абсолютната Разумност, това значи да ставаш все повече свободен, защото свободата е на много степени, но във всички степени тя дава красота и в човека се развива истинският Божествен разум. По друг начин казано: ние сме свободни дотолкова, доколкото следваме Абсолютната Разумност. Това се отнася и до волята на човека. Колкото повече волята следва Абсолютната Разумност, толкова е по-свободна. Познавам много хора с парализирана воля. Те искат свобода, но нарушават ежедневно законите на разумността и волята им е все повече парализирана. При някои е дотолкова парализирана, че ще ни отнеме много време да обяснявам, а това е друг въпрос.

Първата чакра, както знаете – муладхара – ще използвам тези имена. Тези чакри имат седем много строги пазачи, мога да ги нарека жестоки пазачи, мога да ги нарека строги пазачи, все е вярно. Който иска да се изкачва по пътя на чакрите, трябва да се спаси от тези пазачи. Първата чакра муладхара е свързана със силата на сексуалната страст, това е пазачът, който не пуска човек да се качва нагоре в развитието. Ако човек може да се справи със страстта си, а това става – после ще разберем – със силата на чистите желания, това е златният ключ – всяка чакра има ключ, тука не се спрях подробно, тъй като няма много време, но по-нататък ще говорим повече. Силата на сексуалната страст трябва да бъде овладяна, тя е създадена, тя е първична слънчева енергия, изключително важна енергия, никой не трябва да я подценява, но тя трябва да се превърне в Божествена Любов. Затова е създадена, за да се изкачи нагоре до върховната чакра, която е абсолютната любов към Бога. Това е нейният път.

Духовната любов е винаги любов към Истината, а не към човека и към мненията на света. Такъв човек не държи на това, какво казва общественото мнение. За него е важно мнението на Бога и той държи на Истината и Абсолютната Разумност.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

В абсолютната тишина на ДАО даже и най-малкият шепот е като гръм. Нещо подобно казва и Учителят: Човешкият език в сравнение с ангелския е като гръмотевици, дори и внимателно да говори човек.

Който е търсил Истината докрай, той побеждава огъня, побеждава външния огън и влиза във вътрешния Огън – Духа. Тези, които са имали любов към Истината, на кладата се докоснали до Абсолютната Любов на Бога и станали част от нея. Такъв е бил и Божият план. Така те придобивали своята изначална Меркаба, на египетски, на еврейски Меркава – тялото на Любовта.

Сгъстяването на словото, което означава и на формулите, е методът, който постига и върховната чакра, т. е. постига абсолютната чистота. Тази мощна огнена сила на сгъстяването изхожда от Любовта, това е неин метод, древен метод на Любовта. Сгъстяването на словото означава, че Бог работи за теб и всичко, което желаеш, ще се сбъдне, няма значение дали в този живот или в друг. В този живот ще се сбъднат неща, които няма да ти попречат. Неща, които ще ти попречат, ще се сбъднат в друг живот, когато си готов. Но всичко, което го сгъстяваш, пак казвам, означава, че Бог е на твоя страна и всичко ще се сбъдне.

Има още няколко важни китайски идеи, свързани с медитацията. Едната е сюан дзи, означава съкровено движещата се сила. Това е пак най-дълбоката същност в човека. И една друга дума има: шън йоу. Думата шън има много значения, даже и Божество означава, но в случая шън йоу означава пътуване на духа. Именно това е истинската медитация, пътуване на шестото тяло, пътуване на духа. Защо не на душата? Защото душата не е чиста светлина, а е полусветлина, финоматериална, тежи 33 г, но тя не е чиста светлина; духът е чиста светлина и той може да осъществи контакт с Абсолютната Мъдрост. Но това е последствие. Там свещенознанието е важно, но има нещо по-дълбоко от това.

Второто значение е: Древната Светлина. Третото значение е: Абсолютната Бездна. Значи тук въобще не става въпрос нито за светлина, нито за тъмнина, а за нещо много по-дълбоко, включително и от идеята за Бога. Това е Нещото, от Което е произлязъл и Бог. По по-външен начин казано, Орелът означава източникът на всичко. Например за обикновените хора Той е източникът на живота, понеже те не знаят, че има има по-дълбоки неща от живота, разбира се и от смъртта. Те смятат, че Той е източникът на живота, защото нямат представа за това, което е над живота. За воините от третото внимание, за което говорихме предния път, Той е тайната на себепознанието: да откриеш себе си, своята божественост и своя вечен път, не човешкия път, а дълбоко да откриеш себе си, това е за воините от третото внимание.

Според суфи има два вида любов: първата се казва мохабба – това е обикновената човешка любов, наречена още смътната, объркващата живота. Дали по-бързо или по-бавно, човешката любов постепенно обърква нещата; понякога действа и бързо като объркване. Днес я има, казват суфите, утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух, нито душа, казват суфите, нито дълбочина. Какво има? Има само някакви уши, някакъв ум, някакво сърце – това е мохабба, или сянката на Любовта. Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк – истинската, дълбоката, преданата, неизменната Любов. При нея също нямаш уши, нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога, т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко. Ще обясня: Любовта за суфи означава храма на безумието. Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения. Думата безумие тук просто означава абсолютната радост и затова суфите ги наричат мъдрите идиоти. Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване, до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света.

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си същество. Душата е също като Бога – извън всяко определение и наименование. Нейното първично и истинско състояние е даже извън всякакво предназначение, тя надминава даже и това. Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, външна опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо, Абсолютната Опора.

Първото същество, казва Василид, е нашата абсолютна родина, но засега тази родина е временно изгубена. Но Първото същество е създало енергията и е внесло в енергията седем врати, седем чакри, седем печата, които са пътят към абсолютната родина. Седмата врата, сахасрара чакра, е завръщането в Първото същество, завръщането в сиянието, завръщането в най-древното сияние, докато петата чакра е чакрата на Христос, чакрата на чистото слово, там е скрит Христос. Седмата врата символизира т.нар. заключена тишина и наистина който преживее тази заключена тишина, това сияние, той не може да говори, защото Първото същество не може да се обясни, понеже е част от тайната на Бездната.

Карма е закон, създаден от Брахман, а това показва, че не е възможно абсолютно никакво нарушение на този закон. Защо? Защото този закон е абсолютната справедливост – справедливостта, която изтича от Истината. Целта на карма е и цел на тази справедливост: да се поддържа чиста хармония във вселената. Карма не засяга чистия човешки Дух, който е свободна субстанция.

Хатария е плодородна земя, защото тя е гласът на Бога. Тук се намира именно водата на живота. Тук е мястото на абсолютното търсене на Бога и на абсолютната независимост. Тук можеш да постигнеш абсолютна независимост от всички умствени, астрални влияния и паднали светове. Тук изпитанието е пълно, защото хатария е огледалото на Бога.

Времето е илюзорно понятие. Вечността е вътрешна реалност, а Безпределността е абсолютната реалност. Значи ние се движим от време към вечност и от вечност към Безпределност, разбира се, тези, които могат да я понесат, които изпълнят нейните принципи.