Който постигне абсолютна чистота на Словото, ще бъде спасен.

Който вярва в Бога, не се безпокои за нищо. Ако се безпокои, вярата му някъде е пукната. Има само две вери: абсолютна и никаква.

Само който е победил змията, може да отвори третото си око, а това става чрез постигане на абсолютна чистота.

Има три ключа за разгадаване на злото: права мисъл, абсолютна вяра, абсолютен морал.

Духът е абсолютна разумност, вътрешен глас - говори тихо, приятно, убедително.

Чистият живее в Бога и затова постига всичко. Чистотата и Бог са неразделни. Когато човек постигне чистотата, Бог се вселява като Абсолютна Вяра.

Упражнение: Една, три или десет минути да стоим абсолютно неподвижно. Дори когато се явяват сърбящи духове - абсолютна неподвижност.

По време на молитва се иска абсолютна концентрация. Когато участват всички клетки (цялата вселена), живото вибриране, живият Огън, концентрираната мисъл ликвидират страха. Огнената концентрация е нагласа на вълната на Бога. Огнената концентрация има абсолютен пробив в небето.

Лесно се влиза в другия свят, но трябва абсолютна тишина - въпрос на концентрация. Само ти и Бог. Но и тук над всичко е законът на Любовта.

Убедеността се излъчва - това е интуицията. Съществата на ума нямат абсолютна убеденост, те са от вторичния свят.

За да се всели Огънят във вас, изисква се една велика жертва - абсолютна преданост. Огради се с Огъня и ставаш невредим - това е древният Завет.

Да царуваш, значи да си придобил Любовта. Любовта е огнена атмосфера, докато нечистата аура е свободен вход за внушенията на злото. Има най-различни влияния в света, но влиянието на Любовта е изключително, защото зад Любовта е Бог. Болестите - това са демоните. Психическите болести не могат да се лекуват с лекарства, а само с огнено въздействие, но трябва да има абсолютна причина. Любовта трябва да пожелае. Пак стигаме до идеята за пречистване, т.е. силата на Любовта.

Огненият кръг е абсолютна преграда срещу злото. Всички тъмни сили се парализират в този кръг. В този кръг е магическата сила на Духа - това е силата на Любовта. Огънят допуска само Огъня. Най-мощно е огненото въздействие. Ето защо Бог управлява всички същества и отвътре, и отвън - всякак. Всички са Му слуги - и ангели, и дяволи, и т.н. Дяволите и техните агенти - това са черните работници на Бога. Засега не може без Сатана и неговите агенти, които обработват характера на падналите ангели така, както засега не можем без черен дроб. След време той ще бъде излишен. Но засега ни трябва. Огненото въздействие аз го наричам магически вихър. В думата вихър за мен има едно тайно съчетание на първичните сили. Това е първичната динамика на Любовта. Аз съм избрал думата вихър като много силна. (Някога можем да изтълкуваме значението на буквите. Ние сме стигнали до „О“).

Има думи, пълни с барут и огън. Когато световете се разпадат пред спокойния човек, той не губи нито за миг своя мир. Той поглежда това особено и се оттегля в себе си, разтваря се в Любовта - това е неговата окултна опора. За да си спокоен, трябва да имаш абсолютна опорна точка. Спокойствието се справя с енергията на всяка опасност, на всяко зло. Самото спокойствие е висша степен на енергията. Злото чувства трептенията на спокойствието, т.е. на огнената сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието работи с къси вълни, това е огнено качество. Спокойствието е висш дух, който разлага напрежението на злото. Спокойствието е изработено от волята. Волята е най-великата наука в света. Чрез волята можем да станем здрави, силни, богати и т.н. Който има воля, има и спокойствие. Нервността отговаря на безволието. Спокойствието е дълбока същност - означава недосегаемост. Кой е недосегаем? - Този, който е извън нещата, но ги прониква.

Главното са дълбоките изживявания - чрез тях Бог прониква вътрешно в ученика и внася Своя Дух. При много тежки изпитания Учителят уравновесява ученика и му дава Своята сила да издържи. В пътя на ученика има дълбоки преживявания - в тях има много голяма интензивност. Духът е абсолютна интензивност, но този Огън е скрит. Ученици, които искат да бъдат независими, не познават Реалността; въпросът е под чие влияние са, под какво вселяване.

Пречистването решава най-важните въпроси на ученика. Тогава ум, сърце и воля ще станат една абсолютна троица - това е Светата троица вътре в живота на ученика. Но когато умът говори едно, сърцето върши друго, а волята работи по свой начин - това е хаосът, те разкъсват живота на ученика и го обезличават, защото животът е едно велико триединство. Докато няма хармония и триединство между тримата свидетели, човек не е намерил още своя път и не може да се нарече ученик.

Най-силният цвят в човека принадлежи на Духа - абсолютна светлина. Човешкият Дух е седмият принцип в човека и той се слива с принципа на Абсолюта.

Учителят казва: Човек се познава по лъчите и енергиите, които излизат от него. Това е неговата реч. Този, който почита Словото, постига Слънцето постепенно. Така се постига висшият свят. Тогава проникването във висшия свят е безопасно, защото той има убежище в Словото. Пречистването на Словото освобождава човешкия живот, защото чистият живот е живот в Духа (живот на Слънцето). Този, който живее в Слънцето, има абсолютна опора в този и в онзи свят. Само волята може да постигне силата на Слънцето, т.е. силата на живота. Слънцето е синтез на всички активни сили на природата - добродетелите. Те не са закони или факти, а Принципи, Начала. Бог е разделил Своето тяло на две начала - мъжко и женско. Те ще се слеят отново, за да се образува Първичният живот. Слънцето придава на хората един изключителен елемент - Първичното.

За да разрешиш въпросите на живота си, трябва да имаш абсолютна опорна точка - това е волята. Само развитието на волята ще ви донесе освобождение. Волята преобразява злото, трудностите, опасностите, т.е. волята преобразява духовете. Който има силна воля, работи с Духа.

Истинското разбиране между две души е абсолютна преграда срещу злото. Понеже душите се разбират, те се сливат и имат едно подсъзнание. Това подсъзнание чува само гласа на Бога - това всъщност е разбирането. В отношението между две души, които се обичат, раздялата е най-хубавият метод, за да се видят истинските им лица. Това е метод на Бялото Братство. Истинското лице на човека е неговото най-вътрешно съзнание. Да гледаш един човек и да виждаш недостатъците, това е слепота. Грешките трябва само да ги забелязваш, но не и да ги подхранваш. Слънцето не вижда грешките на хората. Светлината не вижда недостатъците на хората, тя не ги храни. Тя вижда пътя, по който те се оправят.

Любовта е огнено влияние, всички други проповеди са по-слаби. Любовта е влияние на Бога. Тук живее Бог и тук е разрешението на всички въпроси. Новото учение на Агни-йога от Учителя бавно навлиза в умовете на хората и ги преобразява. Чрез този Огън Бог се образува в нас. Що се отнася до абсолютния Глас на Бога, той се излъчва от Огъня. Абсолютният Глас изисква абсолютна концентрация, включване на всички качества и добродетели. Те са живи, динамични сили на природата. Огнената енергия спи дълбоко в нашата душа и това е Бог. Огънят има едно основно изискване - абсолютна разумност. Огънят се ражда само в тези, които са се пожертвали за Бога. Следва, че щом Огънят е с нас, то Бог е с нас. Любовта е Огънят, защото Любовта се състои от Първична динамика. Тук злото няма подслон. Огънят е най-голямата защита. Огънят е най-важният инструмент за възприемане на Истината.

Чрез Истината волята събира и групира умствените енергии и те материализират желанията (желанията на Посветените са и желания на Бога). Истината дава сила на волята да материализира чистите желания. Волята е най-висшият символ на тайното учение, защото чрез волята се влиза в Истината, в Огъня. Волята осъществява всички цели, защото чрез волята се влиза в Истината, т.е. в Огъня. Само чрез развитието на волята се постигат петте лъча. Силната воля е силна светлина. Ако волята е абсолютна - и резултатът ще бъде абсолютен. Ако волята е огнена - и резултатът ще бъде огнен, т.е. така се приема само чистата Истина, без примеси. По друг начин казано, виждането на Бога е един огнен процес на волята, една специфична динамика, която се дължи на петте лъча. Силата на волята се губи и при най-малкото съмнение, от най-малкото допускане на съмнението (съмнението е паднал свят и показва нечистота). Волята е разумна, ако се ръководи от Мъдростта. Волята изпълва човека с живот, ако се ръководи от Любовта. Волята освобождава човека, ако се ръководи от Истината. Любовта се вселява във волята като живот. Мъдростта се вселява във волята като разумност и светлина. Истината се вселява във волята като свобода. Волята увеличава силата на живота, силата на светлината и същността на свободата. Волята разрушава злото, защото всичко, което е против Истината, се разрушава. Но и злото завладява и руши всички със слаба воля. С пентаграма могат да работят само тези, които имат развита воля, защото Огънят може да се даде в ръцете на една могъща воля. Окултният ученик преди всичко трябва да придобие разумна воля. Чрез тази разумна воля той ще стане Първичен, т.е. изпълнен с Огън. Този Огън се постига само чрез развитие и постижение на волята. Чрез волята човек става Огън. Чрез Огъня човек е над вибрационния свят, защото върхът на Истината се нарича Огън и само чрез този Огън човек може да тържествува над света. Всяка казана Истина внася огнен елемент в човека. Този огнен елемент влиза в кръвта (свещената течност), докато всяка лъжа влиза в кръвта разрушително. Истината се разбира само от Огъня, защото в Огъня няма свят, няма ум. Огънят, това е чистият Дух. Какво значи постоянство във формулите? Значи постоянно израстване на вътрешните сили.

Астралът е пълен с представи за Бога, но когато придобиеш Огъня, всички представи помръкват. Да Го видиш в действителност, това е върховното преживяване в живота на ученика, но много дълго трябва да си се готвил за тази среща. Тогава не се нуждаеш от образи и сравнения, защото Той е Несравним. Абсолютната сигурност в живота идва от тази изключителна среща - лице в лице с Бога. Белите Братя наблюдават тази велика среща с особен трепет - това е Посвещението. След него Белите Братя ти дават вътрешно и специално знание и ти ставаш помагач на заплашените от мрака души. На посветените на Бога се дава една абсолютна окултна техника, при която се влиза в пряка връзка с Истината (с Духа). Тази окултна техника се дава от живеещите в Духа Бели Братя и Посветени, но преди да ти дадат тази техника, те преравят твоите дълбини до истинските мотиви.

Учениците от външния кръг на Бялото Братство работят с Венера - това е Любовта на ума. Учениците от вътрешния кръг работят с Нептун и Слънцето. Нептун насочва енергията към интуицията, т.е. в по-висока степен, а това води до сливане с Духа. Полето на Слънцето, това е полето на волята. Тук Любовта е в Духа. Това е Любовта над всички националности, религии и науки. Божествената Любов е абсолютна сила. Тя е оръжието на Бялото Братство.

Питагор: „За да се спасиш, трябва да се слееш със Словото“. Орфей: „Чистият пламък ще влезе в човека и той ще го привлече при себе си“. Хермес: „Виждането става, когато Словото е вътре в тебе“. Питагор: „Мисълта е, която вижда и чува в самата себе си, а сетивото е сляпо и сакато“. Хермес: „Когато победиш всичко отрицателно в себе си, смъртта вече няма власт над теб“. Озирис, според Хермес, е символ на абсолютна активност. Озирис никога няма да бъде изцяло разбран, защото той не произлиза от никого.

Чистото Слово ухае около себе си, защото то е без недостатък отвътре. Чистото Слово е изпълнено с Бога. Чистото Слово е спокойно битие, понеже е Абсолютна същност. Чистото Слово е връщане в самия себе си. Чрез Словото ние влизаме в Духа и се изпълваме с неговия живот.

Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си проникна през трите тела - обвивки на човека Исус. Христос имаше чисти качества. В Кабала чистите качества означават стихийните свойства на Бога. Името на Бога е абсолютна опора във вселената. Това Име започва с десетата буква - това е Йод, точката, която е станала запетайка - точката в кръга. Това е голяма мистерия. Точката от кръга е единицата, а кръгът - нулата, това е окултният символ на числото 10. То е символ на съвършенство, това число е символ на Бога. Точката е Той - Единственият Център, кръгът е цялата вселена - и външна, и вътрешна. Всички възможности се намират в кръга. От тази точка започва развитието на безконечните сили, защото точката и кръгът са безкраен и цялостен символ.

Окото на Бога гледа хиляди години как скъпо струва удоволствието. То е загуба на живот. Удоволствието е убило много пориви и стремежи. Удоволствието е силата на Черното Братство и то е в различни степени. Пътят на ученика е да превърне удоволствието в светлина и сияние. Сега се гледаш в огледалото, но един ден ще можеш да се видиш без огледало, защото няма да бъдеш отражение, а Дух. Най-висшата окултна сила се нарича Дух-Етер, т.е. Дух Всепроникващ. Дух - това е в най-висша степен сгъстен Огън. Учителят казва: „Духът е абсолютна разумност“. В Божествения свят няма изключения, те са в ангелския свят (1%) и в човешкия свят. Този сгъстен Огън е Неговата Същност, Неговото Око и това е наречено Всевиждащото Око. Оттук изхожда Вечното Слово. Всички, които служат на това Слово, стават жители на Етера и Отец има Око за тях.

Кабала казва: „Когато Той показва власт, се явява пред човека с особено излъчване на тази власт, за да бъде тя възприета от конкретните способности на човека“. Така Бог показва чрез властта Си, че светът се крепи на една абсолютна справедливост. Той разгръща Своята власт чрез положителните и отрицателните сили в космоса. В тази власт са концентрирани Неговите висши окултни сили, защото това е власт чрез Любов, Мъдрост и Истина.

Съдържанието е духовно, смисълът е Божествен, а логиката е човешка работа. Истината е извън логиката. Това означава, че тези които са се вкопчили в логиката остават повърхностни. Защо е важен искреният (истинският) стремеж? - Защото при него се изгражда и вярата, и волята. Когато изградиш в себе си абсолютната вяра ти винаги ще бъдеш цялостен. Учителят казва, че който вярва в Бога никога не се съмнява, при всички условия и при тежки и при добри. Когато имаш абсолютна вяра винаги имаш истински помагачи, а когато нямаш тази вяра ти си винаги уязвим.

Който приеме Христос в себе си ликвидира напълно със своята карма. Тук трябва да обясня закона на вярата. Абсолютна вяра преведено означава да имаш всичко необходимо при всички условия. А който не е свързан с Христос, т.е. със Словото, той остава свързан със своята карма.

Учителят казва: „Ако сте в гроба не сте ученици“. Това означава, че ученикът не трябва да има нищо общо със злото, т.е. със смъртта. Учителят коментира, че когато Христос казва „Аз победих света“, тук под света се разбира тъмните сили. Светът, това е черната ложа. Учителят казва, че досега астралният свят е бил крепостта на тъмните сили. Но астралният свят е вече преобразен и очистен за тези, които вярват напълно на Христос. Тук ще припомня едни думи на Учителя. Той казва, че когато става въпрос за вярата има само два вида вяра. Едната е абсолютна вяра, а другата е нищо. Значи или имаш вяра или нямаш, при вярата няма компромис. При деветдесет и девет процента вяра всичко се разлага. Само тези, които имат абсолютна вяра могат да направят духовен пробив в астрала.

Обикновеният човек не може да възприема висшите просветления, защото няма такива органи за възприемане. Ще кажа нещо за обикновения човек. В някои случаи Ошо е прав, когато казва, че философията е мислене (процес на ума) и това е нейната грешка. Истинската Мъдрост не е мислене, а възприемане. Дълбокото възприемане е дело на смирението. Само смирението може да възприема Божественото знание. Много философи се прераждат от прераждане в прераждане и все имат философски проблеми. Там, където има проблеми, Духът го няма, т.е. Духът побеждава всички проблеми. Ако Духът е с тебе никаква философия не ти е нужна, никакво мислене. Пълна вяра и проблемите изчезват. Иска се абсолютна вяра, защото понякога тези, които мислят много, правят от един малък проблем един много голям проблем. И понякога един такъв малък проблем става голям проблем и завлича човека в гроба. Обикновеният човек е свързан с греховността, с грехопадането, а грехопадането означава, че Бог за този човек не е център на живота. Тези хора са допуснали втори център в своя живот. Вторият център е донесъл всичките проблеми на човека и на човечеството. Чрез греха човек става жилище, а не Храм. Жилище в случая означава врата на тъмните сили. Така тези хора са приели природата на змията, на Сатаната, на така наречения „княз“. В ангелския свят тази дума „княз“ е много смешна, но от човешка гледна точка тя има някакъв образ. В ангелския свят тази идея за княза е труп, т.е. мъртво явление. В ангелския свят той обикаля като рикаещ лъв, но няма жертви. В ангелския свят Сатана не може да управлява мислите, чувствата и желанията на съществата, защото там няма грях, няма възприятия за греха, за змията. В абсолютната вяра няма никаква пукнатина. Абсолютната вяра означава абсолютна власт.

Окултната наука казва: Нито къща, нито семейство, нито прехрана - всички те заглъхват и умират. Това става в петата степен. Тук тези проблеми не съществуват, защото умът е отстранен. Тук няма никаква тревога за пенсия, защото връзката с Бога е направена, защото чрез Новораждането вече живееш в Духа. В окултизма няма пенсионери. Новораждането определя абсолютна вяра, а това преведено означава да имаш всичко необходимо. Тук ученикът се е простил с вярата в обикновения смисъл на думата. В абсолютната вяра ти си над условията.

Тук искам да обясня още един момент. Новораждането е свързано с една голяма загуба. Например ако загубиш нещо много скъпо и обичано, нещо много съкровено, това е твоят голям момент в живота, това е моментът да спечелиш Бога отвътре, да Го откриеш отвътре, защото Съкровеното - това е Той. Когато се отнема най-скъпото, това е метод на Бялото Братство. На най-скъпото посяга Бялото Братство, за да види твоето устройство на чувствата, твоята дълбочина на Любовта. Когато ти се отнеме най-скъпото, точно тогава се вижда какво представляваш. Тогава се вижда също имаш ли истински стремеж и какво избираш - дали избираш пътя на злото или пътя на доброто. Тогава се решават много неща. Това става в петата степен. Когато ти отнемат Съкровеното, трябва да вярваш че печелиш напълно. Пълна вяра, за да станат нещата и да дойдат просветленията. Трябва да вярваш с абсолютна вяра, за да може Духът да се роди отново отвътре, като така нареченото „Съкровено“. Когато Той се роди отвътре настава мълчание. Окултната наука казва, че мълчанието Го познава и че мълчанието е важна част от нашето учение. Мълчанието е влизане в Храма. Това е една велика наука и аз, чрез говорене трябва да стигна накрая до там, да станем всички по-мълчаливи, по-смирени и по-достъпни за Учителя. Без смирение не може да се намери пътя.

„Бъди верен до смърт“ това е истинската и абсолютна вяра.

Според Лао Дзъ Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането е въпрос на бъдещето. Лао Дзъ не е изнасял учение, нито религия. Учителят прави изключение по Божествени причини. Лао Дзъ във всеки миг се е стремял да постъпва чисто и свято без техники. Трябва абсолютна будност, за да си постоянно в Дао.

Посвещението е най-красивият процес на земята, защото това означава да се върнеш в своята собствена безкрайност. Всеки, който върви по златния път навътре, ще съзре своята абсолютна огнена Същност.

Кой е спящ? - Знаещият. В знанието винаги има разцепление. Не в Мъдростта, а в знанието има разцепление. В тишината знанието е надраснато. Който придобие тишината, той надраства двойствеността, разцеплението, съня и т.н. Защо? - Във висшия свят царува тишина, абсолютна тишина. И ако ти влезеш в нея всички твои знания стават излишни, защото има една тишина, при която всяко слово заглъхва. Това е най-висшия Бог. Даже молитвата се парализира.

Интензивната и разумната воля имат абсолютна власт над въпросите на живота.

В най-висш смисъл истинският живот е изтъкан от мълчание. Това се намира в дълбочината на човешката душа и в тази сфера обитават ангелските йерархии. Тук в дълбочината на душата се намира вярата като абсолютна Реалност.

Когато човек има абсолютна вяра, тогава интуицията го ръководи.

Бездната е символ на крайното безумие. Звярът е роден от древния хаос. За да излезеш от този хаос (това също означава и от древната карма) е необходима абсолютна вяра, което означава абсолютно вътрешно единство с Бога, т.е. с Този, Който е преди хаоса и преди всички времена.

Срещу големия натиск, който идва от противоречията не се иска знание, иска се абсолютна вяра и спокойствие. Знанието идва после.

Духът е твоят дълбок корен, твоята абсолютна опора.

Абсолютната вяра означава, абсолютна връзка с ангелския свят.

Когато в ученика има абсолютна вяра, в него има ангелска сила.

Някои работят с формули и едновременно вземат и лекарства. Когато се отдадеш тотално, с пълна, с абсолютна Вяра в Бога, лекарствата трябва да отпаднат, защото иначе законът не работи пълноценно, иначе работиш двойствено: тогава лекарствата и природните сили ще ти помогнат малко, но няма да бъдеш наистина пълноценно излекуван. В този случай по-хубаво е да вярваш в лекарствата; самите лекарства много няма да ти помогнат - самата вяра в тях ще ти помогне. Има случаи, в които е за предпочитане дори да вярваш в камък. Николай Райнов в една от своите книги беше писал, че има хора, които вярват в камък - и са разрешили въпросите на живота си; а има хора, които вярват в Христос - и не са разрешили въпросите на живота си. Значи, същността се крие в самата вяра.

Учителят казва, че ако се разбере първата глава от книгата Битие, се постига абсолютна и пълна Вяра; а Вярата е Велик принцип, който ще съгради твоя живот. Първата глава в Битие е свързана с човека, който е влязъл в Пътя на ученичеството.

Раят, създаден от първична елементална есенция, се пази от могъщи Същества, т.е. от техните вихрови огнени движения. В Библията тези движения се символизират от идеята за меча. В името на съхранението на тази есенция, човекът е изпъден от Рая. Пазачите на Рая имат абсолютна изтребителна сила.

Понеже Истината е абсолютна, т.е. с абсолютни вибрации, днес се представя забулена. Булото се вдига напълно само за Посветените, защото те са подготвени да издържат на нейните условия. Реалността е скрита за неподготвените, за да могат те да оцелеят.

Първичният Рай се е състоял от присъствието на Бога в него, т.е. от присъствието на Неговата топлина, светлина и сила. Защото, когато говорим за Царството Божие, не говорим за топлина, светлина и сила, а говорим за Любов, Мъдрост и Истина. Царството Божие - това означава спазване на абсолютно всички разумни закони на Природата, без изключение. Царството Божие изисква Абсолютна Разумност.

Зад всеки закон седи едно разумно Същество. Учителят казва: „Законът е признак на Висша Разумност, той изключва всяко безправие - и когато на вас ви се струва, че в света съществува безправие, привидно само е така. В света съществува Абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото - но това не значи още, че тази Правда наказва хората. Тя им посочва само закона за изпълнение на Волята Божия. Който не изпълнява този закон, сам по себе си попада под отговорност“.

Понеже Бог беше изпълнен с постоянна Милост, Той даде много време на човека да натрупа опит, за да се промени. Във връзка с това, тази Милост е една Абсолютна сила в Творението. Благодарение на тази Милост, Строгостта не може да се спусне над Творението и да го претопи.

Според една голяма част от йога ученията, делата обвързват с ново раждане и затова дела не са необходими. Това е друга пукнатина. Христос показа, че и дела са необходими - и те водят до Висше познание и до абсолютна Вяра. Тук йога ученията не са разбрали, че когато Любовта обвързва човека, тя го освобождава. Това е единственото обвързване, което освобождава и извисява. Срещу всички стари учения излиза Любовта с нови качества и с нова дълбочина.

Тук, в Петата степен човешкият Дух е толкова извисен, че всички проблеми стават малки и се обезличават. Искам да кажа: че в Петата степен връзката с Бога никога не се губи. Защо? Защото Новораждането определя Абсолютната Вяра, а това означава да имаш всичко необходимо. Когато имаш абсолютна Вяра, ти имаш всичко необходимо, защото тук ученикът се е простил с вярата в обикновения смисъл на думата. Това означава, че Вярата е над всички условия, това е нейната сила. Само загатвам като идея, как трябва да се действа в такива случаи, моята идея е следната: че при най-тежките положения, дори и човек няма нищо какво да яде, най-лошото положение - най-малкото, което се иска от него е постоянна радост, това е минимумът. От там нататък трябва да върви към щастие, Блаженство и ако има много силен Дух в него, трябва да мине и отвъд Блаженството. Както виждате, започва се от постоянната радост, навлиза се в щастието, където човек става съвсем независим и после вече в много по-висши полета. Това на практика някой път се оказва трудно, все пак психиката ви трябва да е подготвена за най-тежките положения.

Друг момент: без Абсолютна Вяра не можеш да влезеш в дълбочината на изкушението и да оцелееш. Това означава, че пълната Вяра позволява да навлезеш дълбоко в изкушението и да почувстваш там Тайното Присъствие на Бога и Неговото ръководство, чрез което ще овладееш силите на змията.

Учителя разказва, някой го пита: Ама аз зная, че Правият път е през страданията, през Христовия кръст. Учителя казва: Това е относителна Истина, а не е Абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай разумното Слово, защото страданията са закон на необходимост, но не са закон на Свободата. Значи, както виждате, не е задължително да се минава през страдания, ако човек избере Чистото, Разумното, Божественото Слово.

Първо: Тайното Име на Бога е Ключът за тази Колесница, защото това Име символизира всеобемащата и цялостна енергия на Духа - значи цялата енергия. По друг начин казано: енергията на ума, сърцето и волята са се слели в абсолютна хармония. Например: Ако се разбере Окултната Тайна на буквите в думата „Учителю“ или буквите в думата „Господи“, тогава тази енергия може заведе ученика при Небесната, Космическата Колесница. По друг начин казано: Енергията на Чистото Съзнание и на Космическия Дух се движат по права линия.

Вярата на Дао е пълна и естествена; тя е пълна и абсолютна отначало докрай.

Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. непривързано, или по законите на Учителя - с абсолютна Любов, безкористна Любов. Ще повторя: Дао никога не губи своята сила, защото действа с Пустота, т.е. по закона на абсолютната, безкористна Любов - непривързано.

Според Даоското Учение: Този, който работи за слава, изгубва своя път, изгубва своя естествен ход на развитието и се отделя от своето Начало. А началото е Истината на живота. (Ще обясня нещо за Началото на всички начала.) В Началото на всички начала е била - според Даоското Учение - Абсолютната Пустота. Дори Единството не е съществувало. Нямало е свойства и Духовни сили, нямало е имена; нямало е Ин и Ян, т.е. небе и земя. В началото е имало една Велика и Абсолютна Пустота. (Тука искам да ви кажа че няма нищо общо с Нирвана.) От тази Пустота се е родило Единството и много други степени на Пустотата. После се е създала формата, която е трябвало да приеме Единството в себе си и да го съхранява. Това означава, че формата е Път към Единството, а в Дълбочината на Единството ние се насочваме към Великата Пустота, т.е. към Великата Мъдрост. Ето защо Даосът е спокоен и дълбок, но не защото е добродетелен, а защото е пуст, т.е., защото е предвечен - по друг начин казано: истински реален. И най-хубавото място, където човек може да се огледа, е Пустото Сърце (за което говорихме предния път), т.е. Чистото Сърце, защото неговата вода е тиха и успокояваща.

Както казах и миналият път: За Буда най-важното нещо е опитът. Но Даосът не приема опита за абсолютна Мярка, защото за него Дао е по важно от опита. (Отново нещо по-дълбоко в Даосизма.) Както ви казах предния път: в опита няма постоянен смисъл, няма вечен смисъл. Опитът е изменчив. Даосът знае (и това е много елементарно да се разбере, много естествено), че хората с много голям опит могат да попаднат в голяма безизходица и да не излязат. Но тези, които следват Дао, за тях винаги има изход.

Когато Лао Дзъ говори, той никога не се опитва да убеждава, защото действа с Недеяние, с непривързаност, т.е. с Абсолютна Любов. Но дълбоко в своето сърце вие сте убедени. Защо? Защото само Истината има естественото право да убеждава по този начин. Точно в това е красотата на Лао Дзъ и неговата сила на мъдростта се намира точно в това: Недеянието.

Другият важен момент, който трябва да знаем: Много хора, които живеят в мрак, обичат да цитират Библията, Учителя, свещените книги и т.н. Защо? Искат да водят другите. Това е метод на ума. Само Духът в тебе може да има право да ръководи хората. Трябва да му дадеш абсолютна власт, но никога на ума.

Умът не може да познае Духа, защото е в движение, а Духът е в абсолютна неподвижност. Ще обясня. Умът живее и се движи във вид на време – например по часовниковата стрелка. (Разбира се, това не означава, че трябва да изхвърлиш часовника, но има нещо, което трябва да бъде разбрано, ще го обясня.) Това означава, че движението е живот във времето и че движението е другото име на ума. Ето защо умът не може да живее в Пустотата (на третото око например), защото в Пустотата липсва движение. Значи: умът не може да живее в Пустотата, например в Пустотата на третото око, или пък в Чистотата на Сърцето, защото там липсва движение.

Докато има движение, умът работи и съществува, планира най-различни желания, голямо бъдеще, големи проекти. (Обикновено всичките му проекти са нула, нула в друг, низш смисъл.) И човек заедно с него постепенно изостава в своето развитие. Когато умът е поставен в абсолютна неподвижност, Учителя е дал едно упражнение за абсолютна неподвижност, преди време ви говорих: то е просто по няколко минути на ден, няма какво да се обяснява, накратко само мога да ви го покажа. (Елеазар Хараш показва позата – египетска поза. Седнал с изправен гръб, с прибрани крака, дланите на ръцете са положени върху коленете. Бел. ред.) Значи: абсолютна неподвижност, само едно леко дишане, едва доловимо, абсолютна неподвижност. Това овладява ума. Разбира се, в този миг ще започне да ви сърби някъде – кракът, челото, окото, вратът, ще премигвате няколко минути – това са ходове на ума. Ако не можете по три, правете го по една минута. Почнете по една, по две, по три и т.н., докато стигнете повечко. Аз съм се старал така и малко повече…

Когато умът е поставен в абсолютна неподвижност, той вече не съществува, защото умът може да съществува само в движението, а Духът и Душата живеят в неподвижността.

Преди време трябваше да обясня на една Душа, тя мислеше донякъде правилно, така донякъде много разумно, че абсолютно всички същества, даже Учителя Беинса Дуно, Лао Дзъ, Христос и т.н. даже и те, макар и толкоз велики Учители, трябва да имат стремеж към Отец. Има една категория Същества, за които това отпада. Значи: почти всички, с много малки изключения, трябва да имат стремеж към Отец. Но Учителя казва, че има една категория „особени същества“, „специални“ (условно казано) – те никога не се нуждаят от този стремеж към Отец. Те са го завършили напълно като развитие и са го превърнали в Тотална Любов. Те само се проявяват, просто няма нужда от стремеж. Те постоянно проявяват Божествена Любов във всеки миг, понеже Будността на Любовта е абсолютна. Но това са деликатни неща, ако трябва някой път ще се спра по-подробно на тях. Понеже въпросът беше искрен, затова отговорих на тази Душа. И всеки, който дойде с такъв въпрос, аз съм готов да го посрещна. Много добре ценя Искреността, много добре я различавам и изпитвам радост, защото такива хора с такива въпроси идват рядко, но все пак идват. Имам около шест, седем случая вече, в продължение на тринадесет години, за което мога да кажа: „Струва си, че живях, за да чуя такива въпроси! И да кажа нещо, което ме ангажира!“.

Това, което се иска, е: Тотална Покорност, Тотално Смирение, Тотално Доверие, Абсолютна Непривързаност. Специално за това качество ще говорим в други лекции – за Тоталната Покорност. Значи става въпрос за Абсолютно Смирение – това е решителното за Пътя на твоята Вечност към Учителя.

Да се молиш и да постиш, а да не обичаш Истината, това е зло. По друг начин казано, ако не си истинолюбив, постът е грешен. Който е истинолюбив, няма смисъл да ходи на църква, защото истинолюбието го води до пряко познаване на Бога и той влиза в своя истински храм, не от камъни. Става въпрос за духовния храм. Този храм е вътре в човека, не е направен от камъни, не е направен от човешки ръце. Не е необходим друг храм, освен твоя вътрешен и ако ти не си истинолюбив, където и да ходиш, ще е все напразно – ти не си в Храма. И от друга страна, когато си истинолюбив, храмът е навсякъде, без изключение. Включително и по време на война. Истинолюбието означава да си всякога при Бога, във всеки миг. Тогава няма къде да ходиш. Защото когато си истинолюбив, всичко е молитва, всяка работа се извършва по закона на Любовта. Това означава молитва. В тази връзка трябва да се разбере, че истинолюбието е всъщност дълбочината на човека и никой не може да влезе със своите заблуждения там, т.е. в своята дълбочина. Според Кабала животът не е научен, а чисто Божествен. В тази връзка трябва да кажа, че животът е пълнота, абсолютна пълнота. Това е мярката за живота. Значи ако вие имате голямата пълнота на душата и на Духа, можем да споменаваме думата живот. В тази връзка Кабала ни казва, че живот, който произлиза от знанието или от някаква наука, е безполезен. Истинският живот произлиза от Любовта, т.е. от Дървото на Живота.

В Седмата коренна раса и седмата подраса ще бъде пълният завършек на цикъла на всеобщото развитие. И както казах, това ще бъде завършекът на един грандиозен Божествен план, което означава, че развитието е свързано с тайната на числото седем, защото има седем коренни раси, седем подраси, седем дена от седмицата и т.н. Що се отнася до Атлантида и до Лемурия, искам да напомня, че те са живели не хиляди години, а милиони години. Има разлика, когато се говори за расите. Но Първата коренна раса ще си остане най-голямата тайна и за нея е най-трудно да се говори, но все пак Учителят е позволил след време да кажа няколко малки неща за тази раса, която въпреки всичко ще си остане абсолютна тайна. Учителят казва, че Първата раса, която е живяла на земята в далечното минало (пак напомням), е Всемирното Бяло Братство. Това са същества, завършили окултното си развитие. Те не са въображаеми (някои мислят, че става въпрос за въображаеми напреднали същества), но те са напълно реални и действителни същества и на физическо поле, и в духовен план. Той казва, че те живеят и на високи места, и на ниски, и винаги са съществували в света с различен облик. Нямало е случай да не участват в някоя раса и подраса, но с таен облик, непознаваеми и недостъпни, защото те не допускат да станат достъпни. Те живеят тайнствено в скритата воля на Бога и познават своя първи Цар. Учителят е дал конкретно неговото име, първият Цар на тази Първа Слънчева изключителна раса. Той се е наричал Бентам Берухи, това е неговото име в древността. Той е началото на Слънчевото семейство.

По него време тези духовни същества, наречени мишки, били много отрицателно настроени срещу човешката раса и човешката еволюция. И борбата е щяла да стане много зловеща, но впоследствие от Всемирното Братство космическите братя изпращат на земята древните котки. Не трябва да бъркаме сегашните котки с тях, тъй като ще видим, че разликата е била голяма. Ще кажа за древните котки някои неща. Тази котка още с появяването си се е превърнала в стена между мишките и човека, абсолютна стена – и физическа, и духовна. При това условие на мишките се наложило да изработват и да се крият във всякакъв род подземия, само да са далече от котешкия крак. Силата на котката е в концентрацията и в неподвижността. Например котката знае, че в неподвижността тя не съществува, това е особен род разтваряне в небитието. И точно това объркало мишките, защото те мислили, че няма никой. Това е техника – неподвижност, концентрация, разтваряне и така изглежда като небитие. И мишките са помислили, че няма опасност, но изведнъж са започнали да изчезват и мишият род се е видял в чудо. Котката оживява от нищото. Ще обясня, това е една от нейните техники. Тук трябва да кажа, че в своята първична природа котката е била изключително разумно същество, не като днешната котка, която е далечно отражение, а както ще видим, изключително разумно същество. Това е същество, което е могло да прониква в тайната на нищото, но по други закони. Тук трябва да кажем, че котките много са обичали да се вглъбяват, това е тяхното любимо тогавашно занимание и, както казах, това води до разтваряне на нисшите тела и влизане в невидимото. Съгласно котките и тяхната история само нищото може да бъде чиста сила, това е основен закон в тяхната история. Това важи и за човешките души. И така, навлизайки дълбоко в своето съзнание, котките постигали изключителна концентрация и изключителна неподвижност. Когато впоследствие видели от невидимия свят, че мишките заплашват хората, те взели едно твърдо решение: да се пожертват в борбата срещу тези мрачни същества. Тук искам само да допълня, че впоследствие една голяма част от котките са изневерили и затова сега са загубили много от своята дълбочина, за което ще стане въпрос.

За да бъда по-ясен, понеже това изречение малко смущава, накратко ще обясня. Думата “аум” (много сме говорили за нея), свещена дума, но когато окултният ученик израсне в своя Дух, когато стигне до своето седмо тяло, тогава думата “аум” е излишна. Даже и тази дума, която напомня за древното единство, за Първата слънчева раса, става излишна, тъй като тогава има тотално сливане. Когато има сливане, няма никаква нужда от знаци, от рисунки, от думи – всички думи се разтварят. Те се разтварят още в петото тяло. В причинния свят думите се разтварят, тъй като висшият свят не е обвързан със словото. Духът може понякога да влиза в Словото, да помага, но не е обвързан. Това означава, че “В начало бе Словото” не е абсолютна Истина и никога не е било. Даже в началото (след време ще говорим) не е била и тишината. Преди тишината и словото е било Върховното Нищо. Впоследствие при слизане надолу се заражда тишината и много по-късно словото. Но това е друг въпрос.

Без молитвен дух няма никаква възможност за ученичество – това е началото на ученичеството. Според окултната наука молитвеният дух на ученика, това е най-дълбоката вътрешна способност, най-дълбокото умение за възприемане на Учителя. Над всички други дарби и способности се явява тази, защото Истината е по-висока от дарбите – най-дълбокото умение за възприемане на Учителя, т.е. на Истината. Това е мистична способност, това е умение да очакваш Неговия лъч в своята пустота, т.е. в своята абсолютна чистота.

Посвещението в седмото тяло, това е крайната цел на Вселената, която е свързана с върховната жертва. Само тук може да се говори за истинска жертва. Ще обясня накратко, тъй като е много сложно и някой път ми е трудно с думи да обяснявам, но все пак може да се каже нещо. Значи на по-ниските полета, да кажем до четвъртия план, до менталния свят, където още няма истински ученик, там ученикът трябва да пожертва ума, сърцето и волята си чрез пречистване. Като ги пречисти напълно, той постепенно ги дава в ръцете на своята душа – душата започва да се явява в неговия живот. Значи ако те са напълно пречистени, тези три – умът, сърцето и волята, преди време говорихме, тримата свидетели – това е равностранен триъгълник, хармоничен, абсолютна хармония между ума, сърцето и волята, абсолютна чистота. Тогава вече човек ги пожертва и влиза в полето на своята душа. Но това не е още истинската жертва. В по-дълбоките планове душата също трябва да се пожертва, да се даде в ръцете на Духа.

И най-накрая в шестия и в седмия план, там работи все Духът, това е най-трудното, много рядко срещано явление през цялата окултна история, но срещано, ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с тайната на Източника на Живота, Абсолютното Същество, което не е Бог, Бог е произлязъл от Него. Защо? Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, това е една идея; и като станат Божествени, да станат абсолютна чистота и да се върнат във Върховното Същество, което е Нищото. Това е един дълъг път, който човечеството трябва да извърви и задължителен път на учениците.

Другият тънък момент, от окултна гледна точка, е че, според Учителя, планът създава абсолютна равновесна точка в съзнанието. Човек става стабилен и устойчив.

3. Едно упражнение, което трае от две-три минути до десет. Дадено е от Учителя, много важно упражнение – упражнение в неподвижност, абсолютна неподвижност, за предпочитане (според Учителя) е египетската поза (ръцете са успоредни, поставени на колената), което означава, според окултната наука, че всички успоредни линии са разумни същества, те не пресичат своите пътища, те са висши същества. Разбира се, умът ще измисли нещо, ще започне да ви сърби някъде веднага. Целта е никой да не мърда. Това води до овладяване на ума и до овладяване на тялото. Много важно упражнение, аз съм го правил и по час, и повече, много пъти, видял съм неговата красота. Значи абсолютно никакво мърдане! Ако не можете с отворени очи, със затворени очи, това е някой път за предпочитане. Само малко дишането ви да остане, диханието ви, но трябва даже ако може да не усещате и него. Това е тайната на това упражнение – води до овладяване на ума, овладяване на тялото и след време овладяване на всички лоши внушения. Много ценно упражнение и както виждате, не отнема много време.

Тук преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже път на тези души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някои със задръжки от универсалните братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна свобода на душите, абсолютен свободен избор – това означава, че всеки, който наруши законите, трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път – или да не се даде свободен избор. Болшинството гласувало за абсолютна свобода и най-вече Христос (тогава, по него време с друго име), който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, или Абсолютното Нищо, е слязъл в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: “Така да бъде – абсолютна свобода за всички същества!” Но ако има голямо отклонение, Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи, както след време става. Душите са направили много погрешни избори, и то многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, след като е дал тогава обещание. Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло (тотално разтваряне в Нищото), той си запазва тайно няколко тела (до петото тяло или до четвъртото, ако реши), за да слиза при своите ученици и да им помага.

Синът човешки, това е сътворената природа, а Синът Божий, това е Духът на несътворената област. Синът човешки е Божествен служител във времето, а Синът Божий е невидим служител във Вечността. Синът Божий е носител на изключителни духовни енергии. Синът Божий е в областта на Божествените енергии и на Незнайното, така наречено Неведомото. Значи Синът Божий е носител на Божествени енергии от много по-висока област – това е областта Кетер, Хокма и Бина – първата тройка от сефиротите, в които енергията е нематериална и абсолютна субстанция. По-точно есенция.

Пак ще припомня. Тази молитва, истинската, която надраства и Словото, тя не е нещо, което ти правиш, а е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е твоето чисто битие, това е твоята чиста духовна същност, това е универсалното слънчево състояние, което е свързано с тази Универсална Слънчева раса, която, както казах, е наречена условно непадналата. Ако ти не се превърнеш в тази чиста същност по пътя на молитвата, това означава, че ти си изгубил нещо съществено, което го търсиш само в Словото, но никога няма да го намериш само в Словото, дори и когато то е “Отче наш”, дори и когато то е свещено. Това означава, че молитвата е пълното слънчево състояние, това, което Учителят нарича състояние на абсолютна чистота. А точно това състояние е много по-дълбоко от всяко Слово, защото Словото е дошло много по-късно като помагач.

Както казах, когато познаеш петото си тяло, т.е. своята душа, тогава имаш право да бъдеш самостоятелен. Защо? Защото тогава вече твоята висша душа има винаги желанията на Бога, тя познава тези желания, има тяхната мярка. Тази душа няма вече никакви други желания, само желанията за Бога. Затова пак ще повторя какво казва Учителят: Да бъдеш самостоятелен в човешкия свят, това е опасно, това ще привлече лоши условия. Това означава да превърнеш свободата в своеволие, да помислиш, че ти е дадена свобода и можеш да правиш каквото си искаш. Но свободата е най-голямата отговорност. Тя позволява да живееш само по един начин – абсолютна разумност. Това е единственият избор и ако си буден, ти ще направиш точно този избор. Няма да избереш своеволието, което ще те направи роб, а ще избереш абсолютната разумност. Това означава да разбираш Пътя към Истината. Значи ако живееш в своята висша душа, в петото тяло, тогава вече твоята самостоятелност, казва Учителят, е велико благо.

Учителят казва: Любовта към ближния е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност.

Устрем има само тогава (тук трябва да разберем откъде идва устремът), когато си поставил доброто, казва Учителят, като абсолютна основа на живота си. И затова Учителят казва, че който иска да познае Бога, трябва да има абсолютен устрем – той произлиза от огъня на Любовта. А който просто търси Бога, значи извън този устрем, така просто, както е третото и четвъртото тяло, той ще се натъкне на относителната реалност, той ще се ражда, ще умира и все ще пита. Значи който няма свещена жажда за Истина, който не е запален и който няма такава основа – абсолютното добро – той все ще умира и все ще пита. И Учителят казва така: Казвате: “Трябва да бъдем добри”. И Учителят сам отговаря, казва: Не, трябва да бъдете абсолютно добри. Това е голяма разлика. Накратко ще обясня. Ако си просто добър, това означава, че ще има изключения – изведнъж в един момент ще станеш лош. Тогава можеш да направиш всякаква поразия – едно хубаво духовно развитие може да пропадне само за няколко мига, една красива дружба с една душа може да пропадне само от една дума. Това е изключението, което злото го използва и в един миг казваш: Този човек двадесет години беше ангел за мене, а сега дявол, сякаш не го познавам. – Това е за тези, които не познават тези закони. Значи ще станеш лош. Но ако си в абсолютното добро, ако си го избрал, няма изключения.

В момента, в който едно същество е приело свободния избор, то се е отдалечило от Бога, независимо дали ще използва свободния избор, за да изпълнява Божията воля. Но една част от съществата са останали на друго мнение. Само онези същества са останали в единение с Бога, които не са пожелали да имат свободен избор. Тези същества могат да произнесат великата окултна формула “Аз и Отец ми Едно сме”. Както ще видим по-нататък, ако човек постигне света на хармонията, това не означава, че е в единение с Бога. Това е съвсем друг свят. Единението изисква абсолютна будност на много високо ниво, на позиция шесто тяло. Само там има единение, докато хармония има в пето тяло и понякога по-надолу. Хармонията с Бога не означава единение, защото хармонията предполага две същества, а в абсолютното единение няма две същества. Има само една воля, т.е. само едно същество.

И накрая ще кажем някои неща за сахасрара чакра, или човека сахасрара. Тук се разкрива несътворената природа на човека в най-дълбок смисъл. В тази чакра, която е абсолютна Любов към Бога, т.е. безусловна, само тук се разкрива несътворената природа на човека. Затова Учителят казва в тази връзка нещо много специфично: “Когато аз работя, всички сътворени и несътворени светове се усъвършенствуват.” Разбира се, тук не трябва да се разбира, че несътвореното се усъвършенствува като сътвореното. Несътвореното се усъвършенствува по един начин. Сътвореното — по друг. Но тук нямам за цел да коментирам този въпрос. Тъмните сили — става въпрос за черното братство, за нисшите сили на природата, за демоните — не знаят абсолютно нищо за съществуването на върховната чакра. Защото Учителят казва, че в тази Абсолютна Любов те ослепяват напълно. Така и Сатана е изгубил силата си, изгубил е виждането си, тъй като е посегнал на тази най-съкровена Любов и оттам той е станал звяр, звяр в три степени, т.е. заслепяване в три степени, на най-висши нива, докато се стигне до третата шестица — абсолютна слепота, за която преди време говорихме. Значи всички, които са посегнали на Любовта, са станали тъмни и някъде са наречени “хаос”. Хаосът е произлязъл от това посегателство на светостта, от това посегателство на съкровената област на Любовта. Този хаос се е случил, според Учителя, преди Атлантида. Преди време говорихме доста за Атлантида, сега няма да повтарям, но след време пак ще кажем някои неща. Другия път, както ви казах, ще кажа повече неща за върховната чакра.

Чистият и съкровен подход към живота надминава всяка наука и религия, включително и магията. Но това е много трудно да се изрази и да се разбере, защото съвременните езици са изтощени и те не могат да изразят новото слизане на Духа, тъй като Духът вече носи нов смисъл, а много от съвременните езици са остарели. И затова съвременните езици все повече обедняват. От друга страна, законите са създадени за тези — казва Учителят — които не могат да любят. И не случайно на едно място Учителят нарича законите тояги. Някой казва: Законът ме хвана. Законът не хваща случайно, не притиска случайно. Той иска да те научи да обичаш, и то не по човешки начин, защото Учителят казва: Да те обичат по човешки, значи да те изядат. Това е човешката любов. Понеже не могат да любят, т.е понеже не познават Божествената Любов и нейната чистота, те ще се натъкват на закони. Ето защо говорим за чистотата. Много хора са кимали, много хора казват, че това е ясно. Но всъщност науката за чистотата — казва Учителят — не е от този свят. Тя не принадлежи на този свят, а на друг свят и на друго измерение. В тази абсолютна чистота изчезват не само злото, но и доброто. Това е много дълбоко понятие. Изчезват даже на по-висока степен и Учителят, и ученикът. Има вече само едно Същество. Това е едно велико окултно сливане. В тази чистота двойствеността е разтопена като сняг. Вече няма двойственост, няма условия. Няма добро, няма зло. Има Любов — по-дълбоката степен. И то Божествена Любов. Както казах, тази двойственост е разтопена като снега. Някои може да попитат: Ами какво има? — Ами тече само животът... Пълнота и блаженство. Някои хора мислят, че този свят извън доброто и злото е скучен, даже и тук има такива, които се пазят от този свят, но не става въпрос за скука. Тече животът. Това означава, че в чистотата има само едно Същество и че тази чистота е в съзвучие с блаженството. Това е най-дълбокият път на душата. Това е блаженството. Докато пътят на Духа е по-дълбок. Пътят на човешкия дух не спира до блаженството. Затова Учителят казва, че Любовта има по-дълбока мисия. Някои хора са се застояли в блаженството, както казах Рамакришна и много други. След време ще ви говоря за разликата между много Учители и мъдреци. Тук няма да се спирам. Застояли са се. Но окултният ученик продължава напред, т.е. навътре. Чистото сърце получава изобилна радост от душата. Но душата получава нещо по-дълбоко. Тя получава блаженство. Сърцето се радва и живее в радостта, когато е чисто. Душата живее в една по-висока степен, в блаженството. Всеки получава своето. Чистото сърце се радва на истинско познание, а душата предпочита да се слее с тайната на живота, който е произлязъл от Духа. Макар че и душата обича истинското знание, но тя предпочита дълбоко в себе си да се слее с тайната на живота, с тайната на Духа. И така, чистотата на петото тяло има един окултен опит, който е извън словото, и това е наречено блаженство. Чистотата в окултен смисъл означава да махнеш от себе си егото и да станеш душа, т.е. врата на Бога. Наистина човекът е препятствие за своята душа и ако той разбере това, ще облекчи себе си на по-дълбок вътрешен план. Човек е препятствие за своята душа, но когато той успее да махне егото, остава висшата душа. А тя е самата Божествена Любов. Това означава висша душа. Това означава окултната чистота. Тази Божествена Любов, това пето тяло означават окултната чистота. Само когато човек постигне тази чистота, може по свое желание да се отделя от тялото, когато иска. Ако каже “днес заминавам за Сириус”, тръгва. Ако каже “днес заминавам за Слънцето”, тръгва. Оттук нататък вече няма опасности, тъй като изкушенията са победени и петото тяло, висшата душа спокойно може да се излъчва и да съхранява тялото си, без да има опасност. Защото Учителят казва, че астралният свят е пълен с цветя, които всъщност са мечешки капани, но изглеждат като цветя. А има и достатъчно черни адепти, които могат да увлекат човека с полу-мъдрост и да му попречат. Но при петото тяло тази опасност отпада.

Знанието принадлежи на учените и философите, то е тяхното забавление и в повечето случаи тяхното заблуждение. Религията принадлежи на вярващите. Но Мъдростта принадлежи на мистиците. И само те познават скрития пулс на Любовта и Вселената. Затова след време ще ви говоря за много мистици. По малко, доколкото мога, защото става въпрос за стотици, които са постигнали тази Абсолютна Божествена Любов в себе си, които са станали Синове на Бога, а по принцип, според тайните архиви на Агарта, те са над четиридесет милиона. Но аз нямам такава възможност да ги опозная всичките, но за няколкостотин имах тази възможност и след време ще ви говоря за тях. Това означава, че Мъдростта не е знание, а тя е свещено благоговение към абсолютно непознаваемото и неизреченото. И всеки, който е постигнал това свещено благоговение, той е постигнал възкресението в най-висш смисъл. А един такъв човек никога не казва: Ти от коя религия си? Ти от кои си? — Това е техника на ума да разделя и този ум си навлича страдания. Достатъчно е даже само един въпрос да зададе за няколко години и той да страда, и да не може да разбере Истината, един малък въпрос, даже едно загатване. Мене също много хора ме питат, идват даже и от чужбина, намират ме по някакви пътища... и все ме питат. Очакват да срещнат един много стар човек, който едвам върви. Все ме питат на колко години съм. Аз им казвам, че възрастта няма години. Но някои толкова много настояваха, добре, ще ви кажа, тук някои скоро май пак ме питаха: Наближавам петдесет години, обаче нямам нищо общо с годините, нямам идея да остарявам и никога няма да остарея, нямам идея и да се подмладявам. Предпочитам да живея в Любовта, и то не в моята любов даже, а в Любовта на Учителя. Но това е друг въпрос, ако трябва някой път да говоря нещо за себе си, но така малко не ми е удобно.

Само тези, които имат Божествени желания, ще получат това, за което се молят. Защо казвам това? Защото има хора, които се молят години наред, за да получат нещо и не само че не го получават, но става по-лошо. Защо? Защото не знаят за какво да се молят. Окултният закон гласи: Човек ще получи не това, за което се моли, а това, което заслужава. Някой път успоредно с молитвата той може да стане разумен и да се изпълни нещо от това, което иска, но преди това трябва да се постигне абсолютна разумност. Иначе това, което получи, може да бъде катастрофа и с това всъщност той да заплати за отклонението, за това, за което се е молил.

Иблис казва на Мойсей: “Мойсей, знаеш ли защо Бог пожела да ме отдели от Себе Си?” — И отговаря: “Защото исках винаги да съм с Него.” И после му казва: ”Аз не се боря срещу Бога” и обяснява откъде възниква противоборството. “Противоборството възниква от срещата на две противоположности, а Бог няма противоположности и аз знам това. Аз не съм му противник, защото Той има абсолютна власт. Бог няма противоположност, защото никой няма власт пред Него и аз нямам, само Той има власт.”

Другият въпрос, който трябва да се разбере, е че Иблис не е тъмен, както го изкарват някои, но той е тъмен само когато се сравнява с Бога. Но това също е привидно. Сам по себе си той не е абсолютна тъмнина, понеже няма такава власт. Това означава, че черната светлина е символ на неверието, на неразбирането, а не на мрака. Ще обясня накратко. Когато един човек влезе в много дълбоко изпитание, примерно в изпитание за посвещение, той попада в един много дълбок мрак, но този мрак не е истински. Много е дълбок, много е черен, така изглежда, но този, който носи Истината в себе си — Учителят казва — той осветява мрака, изведнъж вижда, че няма мрак. Но който няма Истината в себе си, който не страда за нея, а страда поради някакви други причини, той вижда само мрак и навлиза в мрак, макар и привиден за него в известен смисъл. Този мрак е реален, докато някога познае Истината и влезе в това голямо страдание с духа си. Когато влезе с духа си, с шестото тяло, ще види, че в най-голямата агония се крие най-голямата светлина, но дотогава той ще попада в мрак.

Учителят казва: “Има само един Учител, който заслужава да бъде познат, това е Древният” — използува се точно тази дума, някой път Учителят използува и други думи — Незнайният, Който предшествува езиците, Който предшествува и всички велики Учители. Тези велики Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той никога не е обвързан със Словото и със сътворените светове. Той е извън говора и извън мълчанието. Той няма никакви мисли и чувства, с които може да бъде докоснат.Ако някой има дори и съкровени мисли и чувства, той не може да Го докосне. Може да докосне Учителя, който да стане за него път към Незнайния в бъдеще, но не и самият той да Го докосне. “Той не може да бъде възприет” — според Учителя. Това ще стане ясно след време, когато издам книгата “Устройството на интуицията”. Интуицията е също безпомощна в този висок план. “Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме тотално, той ще бъде погълнат от Неговата Истина завинаги.” Има няколко такива случая с велики кабалисти и Учители, те никога няма да се върнат в сътворената и несътворената светлина, а ще останат в Него, в Неговата Абсолютна Истина. Има такива същества, които са се сляли с Него и са отказали да имат име, защото дори и духовното име е сътворяване и ограничение. Понеже тези същества искат да живеят в много високи нива, те са се отказали от връзка дори и с хората, дори и с Мъдреците. Има такива изключения в окултната история. Който Го е възприел, той не съществува. Той нито живее, той нито умира, нито съществува. Той надминава преходното и непреходното. Това са много велики неща, които Учителят подготвя и в около три книги аз ще ги изнеса след време, тъй като не знам тука дали ще можем да се вместим. Нито умира, нито живее, нито съществува, надминава и преходното, и непреходното и който Го е познал, той изчезва завинаги в Неговата Мистерия. Ако някой се стреми към Него, със стремеж не може да Го намери. Със стремеж може да намери Бога, може да намери своя Учител, но не и Него. В първия том на Висшата Мистика изнесохме това, което казва Учителят, че има едно Същество, Което е над Бога и Което е създало Бога. Това е именно Незнайният, именно Древният. И затова Бог е създаден като посредник и на Бог е дадена голяма реалност, на синовете на Бога също. Но Той надминава реалността, защото не се ограничава от реалност и нереалност, това са полюси. Вярно е, че е дал велика любов на Бога, на Неговите синове, но Той не се ограничава от това. Значи който се стреми към Него, ще Го изгуби, а трябва да се довери напълно на Универсалното Единство на живота — в книгата, която ще издам, има специален отдел “В аурата на абсолютното доверие”. Там чрез Учителя и чрез някои мои коментарии чрез Учителя става много ясен този въпрос за абсолютното доверие. Преди време ви бях казал, че доверието е по-дълбоко от знанието и от вярата. Може да вярваш на Бога, но да не си довериш целия живот. Може да вярваш в Истината, но да не се доверяваш изцяло, а който се довери изцяло, на него ще се даде едно виждане чрез светостта на словото и чрез духа. Хем чрез словото ще почне да вижда нещата много по-ясно ако си пречисти словото и хем чрез духа, който е скрит в мълчанието. Който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака вселенския миг, в който ще бъде посветен и погълнат. Преди да продължа, само накратко ще ви кажа, в Египет има такъв символ на времето, така наречения Минотавър, живял скрито в един лабиринт, и за да има реколта в Египет, трябва да му предоставят жертва, абсолютно девствена жена. Той приема само девствено съзнание и ако му изпратят такава жертва, той я поглъща в лабиринта, извиква я по вътрешен път и я поглъща. И в Египет е имало големи реколти. Това е един много дълбок символ, който говори именно за тези неща, които са в други светове. Защото който иска да познае Абсолютното, той трябва да се жертвува, не просто да вярва, а вярата, както ви казах и преди, вярата е на много ниско ниво. Тя помага само човек да си уреди някои земни въпроси, но оттам нататъка тя не помага. Вярата трябва да се превърне в преданост, пак ще припомня, предаността трябва да узрее, добродетелите трябва да узреят и най-после тази преданост трябва да се превърне в жертва. Когато човек е готов за жертвата, Истината ще го погълне, Учителят ще го погълне изцяло, Бог ще го погълне, ще се вкорени в него и ще го ръководи. Оттук нататък започва това, което аз наричам вдъхновение, Небесното вдъхновение, което никога не прекъсва, нито в смъртта, нито в живота, никога. Затова брат Михаил в една лекция казва: “Ако някой има вдъхновение за шест хиляди години, това вдъхновение не е истинско”. Ако идеалът се постига до няколко години и после да се чудиш какво да правиш, значи има нещо, което не си знаел — какво търсиш. Но ако твоят идеал е Истината, тогава вече ще се домогнеш по пътя на жертвата до това Небесно вдъхновение, което никога не се прекъсва.

Именно Учителят символизира Съкровеното, затова Учителят познава тези, които идват при него, дали могат да растат и как да им говори, дали имат уважение или дали имат благоговение. Като почнем от лицето, очите, изразите, думите, подхода и начина на говорене, всичко това показва дали има условия за съкровен разговор или просто разговорът ще бъде няколко общи неща. Всички тези неща определят доколко един ученик е истински. Това са малки моменти, но важни моменти в учението. Ще обясня. Само който живее в Съкровеното, се одухотворява. Тука не говорим за вярата, защото вярата не е достатъчна. Значи … само който живее в Съкровеното, може да бъде наистина благороден, благороден означава богат, защото не може да се измери дълбочината на Съкровеното, затова благородният е богат. Именно Съкровеното таи в себе си чистотата на истинското добро. Ако човек има Съкровеното в себе си, той винаги ще знае кога прави добро, няма да пита: сгреших ли или не. Преди време както ви казах, Учителят каза един закон, пак ще го повторя. Учителят казва: “Вие не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри” — ето я разликата. Ако си добър — след време ще станеш лош, ако си вярващ — ще станеш съмняващ се, ако обичаш — ще мразиш, това е свят на полюси. Съкровеното не работи с тези полюси. Но ако откриеш съкровената си природа или поне най-малко душата си, което се нарича пето тяло, или себепознание, по тези въпроси говорихме много, тогава вече ти ще изхождаш от Съкровеното и ще разбереш един елементарен закон, ще кажа тука един елементарен закон. Например когато правиш едно нещо с любов, то е винаги добро, но все пак трябва да си дадеш отчет, дали е това човешка любов или Божествена. Защото човешката любов прави добро, от което след време пострадваш, докато при Божествената Любов няма такива неща, доброто е безкористно, необвързано, абсолютно чисто, в китайският окултизъм е наречено “увей”, говорихме преди време — недеяние, т.е. Любовта действа и не иска нищо, нито външно, нито вътрешно. Защото има хора, които външно примерно лекуват и не искат пари, обаче отвътре искат, примерно казвам. Тука говорим за нито вън, нито отвътре, абсолютна чистота.

Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре — според окултната наука — нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е “образ и подобие”, но Учителят казва: ”Не, истинският “образ и подобие” в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци”. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина — това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: “Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола”, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

Както ви казах, арабските Мистици са над триста, между тях има святи Мистици, има еврейски Кабалисти, които са над триста, между тях има около четиридесет святи Учители. Тука не говорим за посветени, а за Мистици и Учители на високо ниво. Има над двеста Даоси, които ако се срещнат с посветени, няма да се получи никакъв диалог, тъй като те живеят в много дълбоко измерение и за тях понятията Бог, Сатана и т.н., добро, зло не съществуват. Ако на такъв човек кажеш “кръстен ли си в Бога”, просто ще стане много смешно, тъй като те живеят в Дао, а Дао символизира Абсолютната Истина и Абсолютното Небитие. И както ви казах преди, за тях няма зло и добро. Ако се случи зло, те казват: това е Дао, това е вътрешен път на развитие; ако се случи добро, пак казват: това е път. Никога не казват, че едно нещо е лошо или добро. После ще стане въпрос за даосите. В Япония също има много Мъдреци, Мистици и Дзен-учители — както виждате, става въпрос за стотици, които са над посветените. Пробудените хора са най-ниската степен, трябва да бъдат обичани и уважавани, поставени на своето място, защото те са вратички, те са път, малък път, не са абсолютна мярка, но те са път и малко или много те имат връзка с ангелите и понякога с архангелите, и помагат на хората. Но когато говорим за абсолютна мярка, който иска да постигне нещо по-дълбоко, не трябва да се застоява там.

Според Учителя Абсолютът може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, говорим за пълнотата, за пълното огледало, за най-висшия проводник, за най-висшата врата. В Творението Той се оглежда частично, тъй като Творението не може да Го побере. Както ще видим после, и Учителят казва нещо за Творението. Колкото и да се проявява, и през цялата вечност Той не може да се побере и не може да се изяви напълно. Абсолютът, както казах, може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, т.е. в тяхната велика Любов, защото, както казах, те са “образът и подобието” в най-висш смисъл, в най-висша мярка. Те са именно “образът и подобието”. Двадесет и четирите Старци познават Бога като чиста Духовна Истина, но те познават и Незнайния като Абсолютна Истина. В Библията се говори за трима младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които царят Новуходоносор ги хвърля в огнената пещ, но казва се, че те не са изгорели. За тях се знае, че са ученици на един от двадесет и четирите Старци и че са научени да познават Абсолюта като Абсолютна Истина, т.е. Незнайния, не като Духовна Истина, не като относителна Истина, а като Абсолютна Истина. Затова огънят не ги е докоснал.

Шесто правило: Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина. Не отива да се допитва, да каже: ”Помогни ми”. И това е допустимо, и това е разумно, но казвам кое е най-разумното.

Ще обясня и ще отговоря накратко. Човек не помни кога е излязъл от Бога и докато е човек, той никога не може да си спомни, защото са изминали милиарди години. В това безкрайно време — думата време е условно казано, в кавички, защото вечността можем да я наречем условно време, даже Заратустра така я нарича “вечно време” — паметта е изгубила своя ключ и има само един начин човек да си спомни. Това е, когато самият той стане истина. Тук не говорим за Абсолютна Истина, говорим за шестото тяло. Преди това той дълго време трябва да се слива с Истината, на степени, за да може да се подготви за сливането със своето шесто тяло.

Другият важен момент е, че абсолютната вяра се превръща в “шема”, т.е. абсолютно ухо, което слуша в света на Бога и на висшите същества. Това е един метод. Целият се превръщаш в ухо. Трябва да имаш абсолютна вяра, не говорим за деветдесет и девет процента, при деветдесет и девет процента всичко се разваля. При стопроцентовата вяра се превръщаш целият в слух. Няма нищо друго. Цялото ти тяло и очите ти стават ухо, и ръцете ти стават ухо, целият ставаш слух. Тогава проникваш и слушаш в света на Бога или в най-лошия случай в света на ангелите. Това ухо слуша само разумните неща и няма нужда да вижда, защото вярата прониква в Бога и тя е по-дълбока от всяко знание и от всяко ясновидство. Със знание не можеш да проникнеш в Бога, а с вяра, която произхожда от любов. Със знание не може да проникнеш в Бога, може даже по пътя на знанието да си станал мъдрец, но ако нямаш тази вяра, ще се заблудиш, дори и когато си в известен смисъл и мъдрец. Аз съм дал примери преди, има мъдреци, които не са посветени. Такъв е Конфуций, мъдрец, но не е посветен. Вярата е реалност преди знанието.