ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
544 резултата в 190 текста от 66 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
137 резултата в 74 текста от 25 книги

Елеазар Хараш – книги
76 резултата в 36 текста от 17 книги

Елеазар Хараш – интервюта
124 резултата в 38 текста от 8 книги

Елеазар Хараш – предговори
33 резултата в 17 текста

Елеазар Хараш за Старците
144 резултата в 19 текста от 12 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
5 резултата в 1 текста от 1 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
25 резултата в 5 текста от 3 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Стандартно търсене
1/6 страници, 1 - 100 от 544 резултата, за 'абсолюта'.
  1. КОНЦЕНТРАЦИЯТА

    Виж Духа в самата концентрация, тя е явна, но в нея има нещо неуловимо. Истинската концентрация показва, че си роден от Духа, защото тя е съвършеното Божествено оръжие. Чрез концентрация върху образа на слънцето в организма се задвижват висши сили. Там, където работи слънцето, плодовете зреят. Във висшия свят плодовете са дарби. Чрез студа дарбите са замразени. Студът е свързан със злото и Черното Братство. Той си има определена граница (-273° C). Доброто (топлината) няма граници. Студът не позволява развитие. Ето защо човек трябва да се освободи от злото в себе си, като се концентрира в доброто. Методите на слънцето винаги дават добри резултати, докато луната, земята са ограничени. Слънцето е символ на една могъща воля. Чистото Слово свети като слънцето. Когато го търсим, ние преди всичко търсим Духа в него. Чрез метода на слънцето се образуват в нас висшите сили на Духа и в края на краищата слънцето - това е Духът в човека. Когато слънчевите лъчи се концентрират върху дървета, пъпки и т.н., крайният резултат са плодовете. Всички дарби са плодове на Божествени усилия на вътрешното слънце. Вътрешното слънце е седалище на всички окултни сили. Слънцето има само един център. Всеки човек, който има само един център, има живота на слънцето. Всички, които имат два центъра, губят своя живот. Два центъра - това е непознаване на живота. Който има само един център, признава само Неговата Воля при всички условия. Слънцето владее над всички сили в слънчевата система и ги усъвършенства. Духът владее над всички сили в човека. Динамиката на слънцето е вътре във вас, но много дълго трябва да оживяваш слънцето в себе си - това е процес на самия Дух във вас. Така Духът се ражда отвътре. Само който има един център, може да разполага с методите на Божествения свят. Самото слънце представя също символа на висшата правда на Абсолюта. Правдата е винаги светеща.

  2. ДАО - ТАЙНОТО УЧЕНИЕ НА КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ - Продължение (Лекция 13)

    Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т. нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ - така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“. Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение… Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По-нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветени - това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума - това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната пълнота на живота. Ще коментирам накратко. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. (Тука ще вмъкна една идея, преди да продължа.) Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.

  3. СВОБОДНИЯТ ИЗБОР - (идея за размишление)

    При свободния избор винаги има две същества. В единението съществото не се обезличава, а се осветява. Според окултната наука ако искаш да отидеш при Абсолюта, на най високото ниво (тук вече не говорим за Бога) и да застанеш пред него, трябва да изгубиш и своя образ, и своето име, т.е. трябва да станеш подобен на Него. Това означава, че когато изгубиш себе си (това става в петото тяло, когато душата реши така), това не е загуба на будност, а е в друг смисъл казано. Значи когато изгубиш себе си, можеш да намериш своя корен, но трябва да преминеш отвъд себепознанието. Това е преходът от петото тяло към шестото и ако успееш да преминеш към шестото тяло, после следва най-дълбокият преход, който се намира във вселената – преходът от шестото тяло към седмото. Извън вселената и в бъдеще вече ще се говори за преход (в седмата раса) от единадесетото тяло към дванадесетото, но това е въпрос на други раси и не влиза в нашия план.

  4. И така, върхът на пирамидата, от друга гледна точка, символизира не Бога, а Абсолюта. Тук вече говорим не за видимия връх, а за невидимия. Върхът на пирамидата символизира, от друга гледна точка, Абсолюта. Но Учителят казва нещо особено за Него. Учителят казва, че даже Абсолютът не може да каже всичко за Себе Си. Защо? Защото Той е нещо толкова тотално и необятно, и непознаваемо (става въпрос за четири степени непознаваемо), че затова Той не може да говори за Себе Си. И затова, слизайки надолу в по-нисшите светове, Той е казал, след като се е ограничил: “Аз съм Този, Който съм.” Просто не може да каже нещо повече. Това е един окултен израз: “Аз съм Този, Който съм.” Това е много дълбок израз, след време ще се спра да го коментирам. Това е чисто кабалистически израз, както и думата Учител. Думата Учител е една от най-дълбоките думи. Учителят казва: “Строго кабалистически и математически издържана”. В нея се разкриват най-дълбоките тайни на живота. Защото думата Учител в най-дълбокия смисъл не принадлежи нито на Битието, нито на Небитието. Тя отива отвъд, защото и Небитието, дори и безграничната Любов, казва Учителят, е ограничение за Абсолюта. За Бог тя не е ограничение, но за Абсолюта тя е ограничение. После ще кажа нещо и по този въпрос.

    Тук в седмата степен има две явления. Накратко ще обясня. В седмата степен, в седмото посвещение, в седмото тяло има две явления. Първото: човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Това е единият вариант. Защото, според окултната наука, дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот. Дълбочината на живота отговаря на идеята за абсолютно безмълвие. Щом имаш нещо да питаш, щом имаш нещо да кажеш, още не си постигнал абсолютната дълбочина. Защото там изчезва звукът, изчезва даже и мълчанието. След време ще говорим по този въпрос. Второто явление е следното. Второто явление е в това, че ученикът остава в шестото си тяло (преди говорихме подобни неща) и тук той придобива големи окултни сили и истинското си смирение. Тези неща са свързани едновременно, едното без другото не може. Именно тук се намира другото лице на Великата Реалност. Докато в седмото тяло е Абсолютната Реалност. Има и друга Реалност извън тази.

    Можеш да се върнеш в Бога. Учителят казва: Можеш с много усилия, с много Любов да се върнеш в Бога, но не можеш да се върнеш в Абсолюта. Това са също различия. Можеш да се върнеш в Бога, можеш да се върнеш в Христа, можеш в един момент и да придобиеш Любовта, Божествената Любов, но в Абсолюта не можеш да се върнеш. Там само можеш да проникнеш, да преживееш, но без да постигнеш абсолютно познание. Само можеш да направиш докосване, можеш да проникнеш, може да се докоснеш до този въпрос, може да преживееш нещо специално в тази връзка, в осмо, девето и десето посвещение, но няма да постигнеш абсолютно познание, защото там е Нищото. Просто няма нищо, но има всичко, което е по-дълбоко, отколкото “око не е видяло и ухо не е чуло”. Учителят казва, че “там нито душа е видяла, нито дух е чул”. Нито душата може да има представа, нито духът. Там става въпрос за нещо съвсем друго.

    ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА СЕРАФИМИТЕ - (лекция 17)

    Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества — извън двадесет и четирите Старци — до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии — Серафими, Херувими и Престоли — не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен “Аз съм Този, Който съм”. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: “Аз съм Този, Който съм”. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

    ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИТЕ СТАРЦИ - (идея за размишление)

    Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре — според окултната наука — нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е “образ и подобие”, но Учителят казва: ”Не, истинският “образ и подобие” в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци”. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина — това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: “Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола”, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

    Двадесет и четирите Старци изразяват не толкова Мъдростта и Силата, а най-вече Величието на Незнайното. Преди всичко те са проводник на Незнайния. Те са Великите и скрити Учители на Любовта, Мъдростта и Истината. Тук искам да кажа, че те се различават от другите Учители. Има Учители, които са само Учители на Любовта. Има някои, които са Учители на Мъдростта, някои са само на Истината, някои са на Волята. Но истинският Учител е Учител на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Много хора говорят за най-различни видове учения. Силата на Учителя е в това, че Той наистина дава нещо универсално за всички времена, т.е. става въпрос за Пентаграма. Пентаграма е вечният път на цялото човечество завинаги и това е план на Бога — Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Извън тези неща никой не може да се развива правилно и не може да расте в тези степени на Любовта, Мъдростта и Истината. Където и да ходи, в каквото и учение да ходи, винаги се иска това — Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Без тях всичко се обезсмисля и затова казвам, че това е универсален план, план от самия Бог и спуснат към Бога от Абсолюта. Това е план за цялата вечност, затова идеята за Пентаграма е универсална.

    Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата “смисъл” превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата “светове” означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват “Учителю благи”, Той казва: ”Как така ме наричате благ?” Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на “Учителю благи”.

    Според Учителя Абсолютът може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, говорим за пълнотата, за пълното огледало, за най-висшия проводник, за най-висшата врата. В Творението Той се оглежда частично, тъй като Творението не може да Го побере. Както ще видим после, и Учителят казва нещо за Творението. Колкото и да се проявява, и през цялата вечност Той не може да се побере и не може да се изяви напълно. Абсолютът, както казах, може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, т.е. в тяхната велика Любов, защото, както казах, те са “образът и подобието” в най-висш смисъл, в най-висша мярка. Те са именно “образът и подобието”. Двадесет и четирите Старци познават Бога като чиста Духовна Истина, но те познават и Незнайния като Абсолютна Истина. В Библията се говори за трима младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които царят Новуходоносор ги хвърля в огнената пещ, но казва се, че те не са изгорели. За тях се знае, че са ученици на един от двадесет и четирите Старци и че са научени да познават Абсолюта като Абсолютна Истина, т.е. Незнайния, не като Духовна Истина, не като относителна Истина, а като Абсолютна Истина. Затова огънят не ги е докоснал.

  5. ОКУЛТНИЯТ ПЪТ - (лекция 3)

    Гласът на ангелите е всякога разумен и той може през целия живот да ти помага и да те съветва, но ти още не си спасен. Защото всичко това е само подготовка за срещата с гласа на Бога. Този глас съдържа най-специалните духовни и Божествени сили и той изисква духовна зрялост, за да може човек да оцелее и да понася Неговата мъдрост, не ангелската, а Божествената Мъдрост, която слиза от много високо ниво – от двадесет и четирите старци. Както ще видим по-нататък, ще говорим за старците по-специално. Старците са много специални същества. Те са създадени не от Бога, а от Абсолюта и имат съвсем друго измерение, съвсем друг път. Докато човекът, вторичният човек е създаден от Бога, от ангелите и от тъмните сили – смесено. Човекът е смесено същество, но му е даден избор и той можел да тръгне по пътя към тези съвършени същества, които наричаме двадесет и четирите старци, и както знаем двадесет и пети се подготвя.

    СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ - закони от Учителя - (лекция 4)

    Учителят казва: “Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания”. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за “шема” – блаженото слушане, истинското слушане. “Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.” Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име “Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

    “ЙОВА ШАМА” - (втора идея за размишление)

    Ще обясня нещо във връзка с вечността. Понеже някои мислят, че вечността се състои от хиляди години, от епохи и т.н., но това е една голяма илюзия, разгърната от силата на Бога. Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг. Разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие. Тя се състои от най-краткия миг. В един миг можеш да я видиш, ако Бог е в тебе и ако пожелае да ти я разкрие. Разбира се, Той може да сгъсти времето до един миг, може до десет минути, може до един час. И в това време ти може да видиш цялата вечност, ако Той пожелае. За някои е пожелал. Например за Енох, един от великите посветени в миналото. За Енох е пожелал, на него се е разкрил за кратко време и на други. Но за да ти обясни Бог вечността, на самия тебе ти трябва време. На Бог въобще не му трябва време, нито му трябва вечност, но за да може да ти обясни, на самия тебе ти трябва време. Разбира се, все пак това е вътрешно време. Ако говорим за шестото тяло, на тебе ти трябва духовно време. Веднага ще я схванеш. Но ако не си в шестото тяло, трябва да има време, за да ти бъде обяснено, за да можеш да я възприемеш, за да можеш да разсъждаваш върху този въпрос. Разбира се, както казах, това може да продължи за десет минути, за един час, за два часа и т.н. Пак повтарям, на Бог не му трябва време, защото Бог е Абсолютно Небитие. Нито време, нито безкрайност, Нищо. Даже Учителят казва, че Той не е и любов. Даже на едно място казва: Ако ви кажа, че Господ не е любов, какво ще разберете? Но тази мисъл е само за юнаци и затова тя не се разкрива. Той е нещо много повече от любовта. Вярно е, че е излъчил любовта от Себе Си, и с тази любов е създал Единството, помага на световете, но Той е нещо много повече, когато говорим за Абсолюта и за Абсолютното Небитие. В тази връзка Якоб Бьоме казва: “Бог е създал световете от Нищото и това Нищо е самият Той”. Разбира се, това е много трудно за разбиране, защото умът ще каже: ама как така от нищото и т.н. Но тези, които имат “шема”, ще разберат за какво става въпрос. Аз тука накратко ще обясня: в Абсолюта няма нито пространство, нито време, нито вечност, никакви ограничения и затова Той е всякога Йова Шама. Понеже няма никакви ограничения, не е необходимо да ходи някъде, за да бъде там. Той е едновременно навсякъде и това се нарича “Йова Шама”. Така, има случаи, когато Учителят едновременно е бил на шест места и помага на шест различни места. Както си разговаря в стаята, някакъв ученик на далечно място с коня си, конят му тръгнал към някаква пропаст и той успял само да каже: “Учителю”. Учителю – това е формула. “Учителю благи” е също една велика формула. Успял да каже: “Учителю” – и с това бил спасен. Учителят казал на тези, с които разговаря: чакайте за малко, затворил си очите – те не разбрали за какво става въпрос – и в момента конят спира и ученикът благодари на Учителя, Учителят си отваря очите пред своите близки и продължава разговора си, без да споделя какво е станало. Учителят е казал, че може да се обръщаме към него за помощ при всички случаи, така както и към Господа, тъй като някои се смущават, има такива, но формулата “Учителю благи” аз съм я изпитвал много пъти, но не само аз, много хора са я проверили. Имената може да се ползуват, но всеки трябва да избере любимо име, душата му трябва да избере това име, което е достъпно за него, което му е близко по душа. Не да иска най-високите имена, а тези, които му са много близки по душа, тези, към които изпитва любов, тези вибрации на имената, с които има връзка.

    ТРИДЕСЕТ И ТРИ ЗАГАДКИ ОТ УЧИТЕЛЯ - (лекция 5)

    31. Най-сияещото – Жертвата. Жертвата е метод, чрез който се потопяваш в Бога. Тя е Богоподобие. Тя е атрибут на самият Бог. Първо Той е показал най-голямата жертва като се е разпръснал из цялата Вселена и се грижи за милиони същества. Само мравките са милиарди и Той знае за всеки мравуняк, какви са неговите нужди. Става въпрос за тайната на Абсолюта, едно изключително съзнание, което ние не можем да си представим. Жертвата е зрелият плод на любовта. Ако човек не е узрял в любовта, той може да поиска да се пожертва за някаква велика идея, но неговата жертва не се приема. Затова има в Библията жертви, които са правени, на някои се приемат, на някои не се приемат, защото Бог знае кой има любов и на кой трябва да бъде приета жертвата. Учителят казва, че жертвата подразбира дълбоко познаване на закона на Любовта. Само който се самопожертва в името на Бога и на Истината, той ще намери пътя си. Иначе все ще пита: Какво да правя, какъв е пътят ми? Но това е методът – ако се пожертва с любов за Истината, той ще намери своя вечен път. Не само този път в този живот, но той ще знае и нещо за своя вечен път. Чрез жертвата човек се освобождава от учението на змията, т.е. от учението на ума, логиката, схващанията, чувстванията и т.н. и т.н., жертвата е начинът. Затова се казва, че жертвата е закон за придобиване на Бога. Така са умирали богомилите, защото са знаели, че когато умрат с любов, когато приемат жертвата, това е начин да влезеш в Бога и да увеличиш изключително много енергията си за други животи. После се прераждаш много силен, много интензивен, с организирани духовни тела. Този, който е разбрал този закон, после придобива изключително голямо увеличаване на енергията.

  6. ДРЕВНИ И НОВИ ЕЗИЦИ - (идея за размишление)

    На езика на Мали има две ключови думи. Първата се казва така: МАА НГАЛА, означава Върховният, но това не е Бог. Даже някои такива народи имат различни имена за Бог и за Абсолюта и не ги смесват. Другата дума е КУМА — означава инструмент на съзиданието, това е Бог. Тъй като има народи, които ги смесват и казват, че има само един Бог, даже и в такива народи има различни думи, различни идеи, а те обогатяват много. Кума, това е сила, вложена от Върховния още преди времената, вродена сила, да може Той да създава. Това означава, че Бог е замисъл и има причина Той да съществува и затова Той съществува. Докато Абсолютът не може да съществува и да иска. Според Учителя Той не може да бъде побран нито във външната вселена, нито в духовната, нито в Божествената; няма къде да се побере. Не може да се изрази, надминава безкрайността; трябва да се ограничи и става Бог. И е дал на Бог също безпределност, но Абсолютът е друга идея.

  7. БА ХЕНУ¦ ТАЙНСТВОТО ДУША - (трета идея за размишление)

    Тук ще направя едно отклонение за малко: душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, която е по-дълбока от Бога. Това са дълбоки, мистични неща, не е лесно да ги разберем, ако трябва, след време ще се спра. Но Учителят за да бъде разбран, също е много трудно, защото той казва: Ако вие се отклоните само на една стомилионна частица от мярката, вие вече няма да ме разбирате правилно. Смятайте каква отговорност, каква дълбочина и каква любов се изисква от нас неизкушаема, каква мъдрост се изисква неподкупна, ако искаме да разбираме правилно Учителя. Иначе ще се занимаваме с оптимизъм, позитивни мисли, докато рухнем и не разберем, че оптимизмът още не е духовност. Той е нещо детско, нещо приятно, обаче ученикът трябва да върви навътре.

    АГАРТА - (лекция 23)

    Мелхиседек има свещена власт, защото има право да разговаря непосредствено с Бога – не с висши същества, не с богове, не със серафими даже или с ангели, а непосредствено с Бога. Той е връзката на земния план и небесния план чрез свещената първична традиция. Освен това той служи не само на Бога; той служи и на Абсолютния Принцип, на Абсолюта и на тайната в Бога, която е познал в голяма дълбочина, т.е. той служи и на Праначалото, за което после ще говорим. Ето защо е наречен с право Царят на света, Брахатма, или Мелхиседек. Той обладава качествата на Бога, което означава следното: могъща строгост и велико милосърдие. Тук думата строгост означава истина и правда, а милосърдие означава древната, първичната святост. Това е святост, която никога не е падала, тя не се нуждае от опит да пада, да се опетнява, че после да възкръсва. Тя е вечната древна святост.

  8. МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА - (лекция 6)

    И така всичко е произлязло от Агностос Теос, тайния Бог, несъществуващия Бог, в смисъл неуязвим, нерушим. Така Той е създал нещата, за да влязат те в развитие. И Василид казва: В мистичното семе, посято от мистериозната Бездна, е имало троичност (трите същества, за които преди говорихме; тогава Бог, както знаете, е нямал име, наричал се е Първото същество). Ще повторя нещо от преди и нещо ще допълня: Първото същество Бог е леко, същностно (така е създаден Бог от Бездната), несътворено, несъществуващо, за да не бъде ограничено, което означава само по себе си нерушимо. Второто същество Луцифер — несъщностно, тежко, плътно, с нещо обременено в себе си и Третото същество Христос — ясно, същностно, леко, но казва Василид, е трябвало да мине през пълно и тотално пречистване. Затова е създадена идеята за Голголта, един особен и свещен опит, това е Голголта. И обяснява Василид: Първото същество Бог е полетяло нагоре с огромна сила, с огромна бързина. То, Първото същество, е просто така създадено: да лети много леко в Бездната, в Абсолюта и То много лесно постига Прасъщността, защото е абсолютно чиста, Божествена същност. Понеже е несъществувание, затова има голяма лекота, голяма бързина и затова всяко същество се стреми към Него, т.е. към тази лекота, където няма бреме, към тази бързина, към това несъществувание, което е пълно с живот, но съвсем друг живот — живот на плерома, живот на пълнотата. И това несъществувание е абсолютно необременено. То е леко, приятно и великолепно.

    И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: “Тя носи много радост”, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. — Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път — Ал Халладж, нещо грандиозно.

    ТАЙНАТА НА ИБЛИС - Ал Халладж - (лекция 22)

    И така сам великият Бог е отнел силата и божествеността на Сатана, докато изтече времето на Неговия замисъл. И после сам Бог отново ще му върне и силата, и божествеността. Тогава Луцифер ще бъде още по-близък с Бога и затова той е приел това бреме, защото знае, че след време, обещано му е, ще има нов съюз с Бога на по-дълбоко вътрешно ниво. Но пак няма да познава напълно Бога и Неговата тайна, нито Христос я познава. Това е само между Бога и Бездната. На никои други не е позволено да станат съвършени в абсолютен смисъл, само две същества. Другите могат да имат единство, да постигат единство на по-високи степени и да гонят съвършенството. Но абсолютното съвършенство е скрито само в Бога и в Абсолюта. Но Сатана иска старото единство и той знае, че там ще получи още по-висока степен на светлина, както е било при Луцифер, само че една нова, по-дълбока степен. И тогава той пак ще сияе особено, но засега между Бога и херувима има само скрито единство.

  9. ВАСИЛИД ПЪРВОТО, ВТОРОТО И ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО - (лекция 14)

    И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Той им разкрива Свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.