Всички висши същества зависят от Абсолюта, но Той не зависи от тях.

Христос каза: „Прости им“. Той ги даде в ръцете на светлите сили и Бога и ги направи безсилни. Той не отговори със зло, не се озлоби, не даде никаква сила на злото - това е свещеният изпит. С тези думи Христос се издигна мощно в Бога и нечистите сили бяха безсилни, те нямаха власт. С „Прости им“ Христос и Абсолютът станаха едно. Следователно Христос си послужи с чистото Слово и То се превърна в живия Огън и порази мрака. Чистото Слово винаги се превръща в огнено могъщество. Чрез „Прости им“ Христос постигна пряка връзка с Абсолюта и доказа, че чистото Слово е мечът на Духа.

„Духът на Абсолюта се носеше над бездната и мрака.“ Бог проектира Своята Светлина. Само Той може да вижда в мрака скритата Светлина.

Учителят казва: Любовта включва в Себе Си всички вселени. - Любовта вечно утвърждава Божията сила. В Кабала седмата йерархия е „Вечна победа“. Любовта сразява злото. Тя представя огнения вихър на Абсолюта.

Смирението е познаване - така смиреният може да се развива и усъвършенства. Всички велики Учители са доказали този велик закон пред Абсолюта и Той ги е издигнал до Своята висота.

Правилното хранене ще ви направи могъщи като съществата на светлината. Обикновените хора не могат да контактуват с окултните елементи на светлината. Те не знаят, че това води до висши контакти и сливане с висши полета, и най накрая сливане с Абсолюта. След като се хранят правилно, Посветените получават висши откровения и преживявания. Истинското хранене никога не е било обикновен процес. Зад него са скрити универсалните възможности на Духа. Чрез тези възможности Посветеният има достъп до най различни светове, за да служи на Бога в името на съвършенството.

И серафимите, и учителите са зависими от Него (Абсолюта). Той не зависи от никого, затова е Абсолют. Той е единственият Учител и Той съзнателно се ограничава в съществата. За да създаде този свят, Той Се е ограничил и Сам е създал законите. Да спазваш тези закони, значи да се освободиш. Законите ще те направят слуга, но ако работиш с Любов, ти ще изработиш съответните качества, които ще те освободят. Само придобитата разумност ще ви освободи. Вашата разумност ще привлече силите, които ще ви освободят. Свободата извън Бога е една илюзия (закон на невежество, робство). Вашата свобода зависи от степента, на която се намирате в еволюцията.

Основен закон на Шамбала: Бди постоянно над Словото, защото всяко нечисто слово привлича разрушителния огън. Всеки жител (на Шамбала) представя един съвършен лъч на Бога и всеки свети по свой начин и се обменя по свой начин. Шамбала отгоре надолу е третият свят (Нирвана). Само чистотата дава връзка с висшите светове: Агарта, Шамбала, Алфиола (централно слънце на галактиката, което управлява видимите светове - то е невидимо). Тишината на тези висши светове е изпълнена с Истини на Абсолюта (Ен Соф). Знакът на тези светове е етерът. Истинското знание е символ на Огъня, огнената същност. Светът на илюзията идва от астрала.

Създаването на света е процес на магията, процес на излъчването от Абсолюта.

Из Сефер Йецира: Числото 10 е число на Абсолюта - абсолютният ключ на творчеството. Мъдростта на числото 10 е изключителна - 10 числа означава 10 свойства на Абсолюта.

При Първичното излъчване на Словото, буквите и техните съчетания са се родили всички понятия: наука, религия и т.н. Първично е Словото. Буквите са пътища към Първичното Слово. Чрез тайните и дълбоки съчетания на буквите се правят комбинации и се сформира бъдещето, и така чрез Словото същността на Абсолюта ще бъде позната в известна степен.

В Безграничния свят няма връх, освен Абсолюта.

Главното оръжие на Посветените е динамиката на Словото - те имат тази власт от Абсолюта.

Нашата аура трябва отново да стане Огън - тогава малката вселена ще може да се съедини с голямата и да черпи от неизговоримата Мъдрост на Абсолюта.

Съвършенството на Словото определя съвършената проява на Абсолюта в човека.

Чистото Слово е канал, проводник на Духа. Чистото Слово е Божествено влияние. Тези, които искат да се освободят от ограниченията на злото, трябва да разберат постоянството като принцип. Учителят е говорил много малко за принципа на нещата, но сега иска да говорим много повече. „За Любовта като принцип аз още не съм започнал да ви говоря.“ Любовта като принцип - това е висшата магия, това е висшата сила на Любовта. Нищо не може да издържи на висшата сила на Любовта. Тя е единствена, няма друга магическа сила извън Любовта и Учителите са го доказали. Те стават централен магнетизъм за всички разумни души във вселената. Те пък, от своя страна, се стремят към Абсолюта, Който е пълна Любов. Бог - това е самата Любов.

Учените и религиозните имат само смътна представа за тази свобода, защото са хванати от законите на вселената. Няма нито едно същество, което да е абсолютно независимо и свободно. Всички, които са постигнали свобода на едно по-високо ниво, са станали слуги на Първичната огнена Воля - Волята на Абсолюта. Истинската свобода е да се изпълниш с Духа, но това е на степени. Всеки е свободен, доколкото е реализирал Истината в себе си. Степента на Истината определя степента на свободата. Абсолютът не зависи от никого - Той единствен е абсолютно свободен. Той може и без Учителите, защото е Единственият Учител, но Той ги обема и съзнателно Се ограничава в тях.

Най-силният цвят в човека принадлежи на Духа - абсолютна светлина. Човешкият Дух е седмият принцип в човека и той се слива с принципа на Абсолюта.

Виж Духа в самата концентрация, тя е явна, но в нея има нещо неуловимо. Истинската концентрация показва, че си роден от Духа, защото тя е съвършеното Божествено оръжие. Чрез концентрация върху образа на слънцето в организма се задвижват висши сили. Там, където работи слънцето, плодовете зреят. Във висшия свят плодовете са дарби. Чрез студа дарбите са замразени. Студът е свързан със злото и Черното Братство. Той си има определена граница (-273° C). Доброто (топлината) няма граници. Студът не позволява развитие. Ето защо човек трябва да се освободи от злото в себе си, като се концентрира в доброто. Методите на слънцето винаги дават добри резултати, докато луната, земята са ограничени. Слънцето е символ на една могъща воля. Чистото Слово свети като слънцето. Когато го търсим, ние преди всичко търсим Духа в него. Чрез метода на слънцето се образуват в нас висшите сили на Духа и в края на краищата слънцето - това е Духът в човека. Когато слънчевите лъчи се концентрират върху дървета, пъпки и т.н., крайният резултат са плодовете. Всички дарби са плодове на Божествени усилия на вътрешното слънце. Вътрешното слънце е седалище на всички окултни сили. Слънцето има само един център. Всеки човек, който има само един център, има живота на слънцето. Всички, които имат два центъра, губят своя живот. Два центъра - това е непознаване на живота. Който има само един център, признава само Неговата Воля при всички условия. Слънцето владее над всички сили в слънчевата система и ги усъвършенства. Духът владее над всички сили в човека. Динамиката на слънцето е вътре във вас, но много дълго трябва да оживяваш слънцето в себе си - това е процес на самия Дух във вас. Така Духът се ражда отвътре. Само който има един център, може да разполага с методите на Божествения свят. Самото слънце представя също символа на висшата правда на Абсолюта. Правдата е винаги светеща.

Воля, изхождаща от Центъра, т.е. от Отец, покорява света. Воля и свобода са едно и също нещо. Който няма воля, няма и свобода. Двигателят на всички духовни и физически сили във вселената е Слънцето, т.е. волята. Ключът за Посвещение в Слънцето се намира в Кабалистическата азбука. Всяка буква се явява като мислещо същество. В нея оперират висшите сили, които всъщност са качества на Абсолюта.

Скритата Истина в човека, това е скритото Божество. Чрез волята Бог става създател на самия Себе Си. Посвещението в света на Истината (Огъня) се отнася само до тези, които са се отдали вечно на Абсолюта и Неговата Истина. Истината е най-могъщият свят, защото е тройно съчетание на свещените сили на Абсолюта.

Окултно тълкуване на грехопадението: Истинското сияние е неделимо от Абсолюта. Това, което се отделя, потъмнява. Само жертвата е пътят към възвръщането, пътят към светлината. Това всъщност е пътят към себе си. Има същества, които светят, но още не са постигнали истинското сияние. Те в един миг могат да загубят своята светлина, но когато постигнат истинското сияние, ще влязат в Неговия живот и Неговата светлина ще ги ръководи във вечния път. Ти можеш да светиш, но само чрез Него, защото Той е съвършена светлина. Сатана се опита да свети чрез себе си, но понеже не беше съвършен Дух, той потъмня и стана мрак. Ето защо мракът и егоизмът са осъдени, в това число и човешката любов - тя е обречена, защото е егоистична и затова хората потъмняват и стават като призраци.

Само в Първичното Слово се открива Гласът на Абсолюта. Този Глас побеждава всичко. Всичко велико е Чисто Слово, т.е. сгъстена Първична субстанция. Тя прониква във всички неща и ги владее. Това е Словото-Дух.

Дон Хуан казва: „Стремежът е господстващата сила във Вселената“. Такъв стремеж пробива мътната аура и се освобождава от злото. Чрез чистотата на стремежа окултният ученик се домогва до една тайна: правилните методи. Защото да знаеш да търсиш, значи да се домогнеш до правилния метод. Чистотата е важна, защото тя е степен на стихията и степента на чистотата определя степента на стихията, която определя Абсолюта. Стихията е магически символ на Абсолюта. В присъствието на стихията никой не може да говори, освен самия Той.

Кабала казва: „В началото, преди да се създадат фигура и форма, Бог беше без форма и подобие. Но когато бе сътворена формата на Върховния човек (Адам Кадмон), той беше за Него като една опора на излъчването и тогава Бог слезе от свръхсетивната неосезаемост, слезе над човека, за да бъде познат“. Тук Кабала говори за Бога като Тайна, т.е. същност и действие. Тайната се отнася за Свръхсъществото. Духът, Който е вселен във фигурата на човека, говори за скритата в Абсолюта Божественост.

Себепознанието не означава пълно разбиране на Дао или на Абсолюта.

Кабала казва: „Най-висш символ на душата, това е Неговото Лице, т.е. Голямото Лице“. Това лице на Абсолюта не може да се познае, защото е синтез на всички добродетели, т.е. синтез на всички Божествени излъчвания. Те са израз на Неговите върховни качества.

Когато Конфуций отишъл при Лао Дзъ, той бил стар и човек с авторитет. Той влязъл при него и започнал да очаква специално внимание и уважение, но не се получило. Когато влязъл при Лао Дзъ, специалното внимание и уважение го нямало. Конфуций малко се засегнал, затова че дори не го поканили и той да седне, защото според него, според традициите на т. нар. „култура“, било някак си правилно Лао Дзъ да го покани и да му каже да седне. И затова (тук, разбира се, става въпрос за една нещастна култура и философия) той се обърнал към Лао Дзъ със следните думи: „Вие не признавате ли правилата на добрите обноски?“, т.е. правилата на културата. Забележете как му отговаря Лао Дзъ: „Ако ви се стои, стойте. Ако ви се сяда, сядайте. Кой съм аз, че да ръководя вашия живот? Това е вашият живот и това е естествено. (Това е естеството на Дао: никого не задължава, забележете Свещената Свобода, която дава.) Аз не се меся!“ - така му отговорил Лао Дзъ, т.е. няма вмешателство в чужд живот. Това е метод на Дао: Зачитане на Свещената Свобода. Разбира се, Конфуций се смутил, защото тази философия и култура винаги се смущава. Смутил се още повече и искал да продължи разговора, и той искал да разговарят за висшия човек. И поставил въпроса: „Какво трябва да се мисли и разсъждава за висшия човек?“. Все пак макар и смутен, успял да зададе въпроса. Отново Лао Дзъ се усмихнал, разсмял се и отново смущението на Конфуций се увеличило. Лао Дзъ казал: „Аз никога не съм виждал висш човек, висше дърво, висше растение… Човекът си е човек, дървото си е дърво, растението си е растение, животното си е животно. Всяко нещо съществува в Дао и е значимо и неделимо. Аз виждам навсякъде Дао“. Отново смущение за старата култура, защото тя не може да разбере този Поглед на Единството, този велик Поглед и естествен Поглед на Дао. И накрая Лао Дзъ му казал: „Как може съществата да са висши и нисши, щом всичко е излязло от Дао? И всичко това е естествено. Всички участват в живота на Дао. Кой тогава е висш? Аз виждам само Дао и това е естествено. Висше и нисше са безсмислица.“ По-нататък разговорът станал опасен и Лао Дзъ навлязъл в своя Океан от Дао. И Конфуций се изплашил от неговото мълчание. Но искам да кажа, че мълчанието за Посветени - това е богатство в живота на Дао. Значи: това мълчание, това уединение е богатство, но не за всеки, не за ума - това е за Душата и за Духа. Това мълчание е богатството на Дао. Става въпрос за естествения човек. За естествения човек мълчанието, т.е. Дао е пределната пълнота на живота. Ще коментирам накратко. Дао не е личност. Дао е Единство, универсално Единство. Дао владее живота без необходимост от думите, без необходимост от слово и учение, без необходимост от наука и религия, защото Дао е съвършенството на живота. (Тука ще вмъкна една идея, преди да продължа.) Трябва да ви кажа, че ако ученикът се стреми към съвършенство, той ще сгреши, защото съвършенството не е допуснато. Само Абсолютът може да бъде съвършен, никой друг не може да бъде. Ученикът трябва да се стреми към Принципа на Единството, на обединението, а не към Съвършенството. Не може да го постигне, защото то не е допуснато от Абсолюта. За Съвършенството засега не може да се говори и за следващите раси включително.

Белият цвят е Път към нещо по-дълбоко, Път към Мистерията. В тази връзка искам да ви кажа, че Битието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано, защото не може да с е изрази. Това важи в по-висша степен за Абсолюта, който е наречен още Нищото или Неведомото - за което ще говорим повече другия път. Тука искам да ви кажа, че и Дао, и Бог са произлезли от по-високата степен - Нищото, за което ще говорим в последващи лекции и в тази ще кажем някои неща.

Вечността е времето на Бога и на Дао - само до там можеш да стигнеш. Но Вечността не е времето на Абсолюта, не е времето на Нищото. При Дао, както и при Бога, положението е същото: тук можеш да стигнеш до най-големия Предел (ще го изразя според техните думи) - това е Покоят. И той, Покоят е краят на всяко движение, защото той е източникът на всички движения. Според Даосите, Покоят е Великият Предел.

И накрая пак искам да повторя. Който познае реално Бога, той не Го вижда, защото Бог не е видение и никога няма да бъде видян, защото Той е по-дълбок от тайната и по-дълбок от мистерията. Затова Учителят казва, че никой през цялата вечност няма да Го познае, защото самият Бог, Който е Абсолюта, т.е. Върховното Нищо, е пожелал така. Обаче има Учители, които са влезли в Единство с Него – това не означава познание, не означава виждане. Единството е нещо друго, за което ще говорим. Това е най-многото, което може да се постигне. Да бъдеш в единство с Него, означава да бъдеш много близко до Него, но има и други неща.

Според толтеките учението, което е над всички учения, е устремът към Абсолюта.

Който не знае как да ползва живота, той го е изгубил и сега трябва да учи, за да го придобие отново. Това означава, че ученичеството е мост, врата между дървото за познаването на доброто и злото и дървото на живота. Дървото на живота, това е другото име на Бога, но това не е още името на Абсолюта, тъй като в седмото тяло вече не се говори за имена.

Защо ученикът трябва да учи? За да познае себе си, а това се осъществява в петото тяло. И после да познае Учителя си – това се осъществява в шестото тяло – и така да се приближи до тайната на седмото тяло, за което преди време малко говорихме. Всичко това означава, че Учителят е мистичен корен в Абсолюта, Той е връзката между ученика (Божественото, висшата душа) и Духа (Незнайното).

При свободния избор винаги има две същества. В единението съществото не се обезличава, а се осветява. Според окултната наука ако искаш да отидеш при Абсолюта, на най високото ниво (тук вече не говорим за Бога) и да застанеш пред него, трябва да изгубиш и своя образ, и своето име, т.е. трябва да станеш подобен на Него. Това означава, че когато изгубиш себе си (това става в петото тяло, когато душата реши така), това не е загуба на будност, а е в друг смисъл казано. Значи когато изгубиш себе си, можеш да намериш своя корен, но трябва да преминеш отвъд себепознанието. Това е преходът от петото тяло към шестото и ако успееш да преминеш към шестото тяло, после следва най-дълбокият преход, който се намира във вселената – преходът от шестото тяло към седмото. Извън вселената и в бъдеще вече ще се говори за преход (в седмата раса) от единадесетото тяло към дванадесетото, но това е въпрос на други раси и не влиза в нашия план.

Самият връх на пирамидата символизира върха на виждането. Тук става въпрос за виделината, а не за светлината. След време ще говорим за този закон. Това означава, че човек трябва да се издигне до това виждане. Ако има стремеж към върха, той трябва да се издигне до висотата на това виждане, което е виждане на Бога. Но това не е още виждане на Абсолюта. Абсолютът има друга позиция, както ще видим накрая в идеята, Абсолютът и Бога се различават. Затова Учителят казва, че има едно Същество, Което е над Бога. Но това е опасна мисъл за тези, които искат да я разберат с ума си. Накрая ще кажа нещо по този въпрос.

И така, върхът на пирамидата, от друга гледна точка, символизира не Бога, а Абсолюта. Тук вече говорим не за видимия връх, а за невидимия. Върхът на пирамидата символизира, от друга гледна точка, Абсолюта. Но Учителят казва нещо особено за Него. Учителят казва, че даже Абсолютът не може да каже всичко за Себе Си. Защо? Защото Той е нещо толкова тотално и необятно, и непознаваемо (става въпрос за четири степени непознаваемо), че затова Той не може да говори за Себе Си. И затова, слизайки надолу в по-нисшите светове, Той е казал, след като се е ограничил: “Аз съм Този, Който съм.” Просто не може да каже нещо повече. Това е един окултен израз: “Аз съм Този, Който съм.” Това е много дълбок израз, след време ще се спра да го коментирам. Това е чисто кабалистически израз, както и думата Учител. Думата Учител е една от най-дълбоките думи. Учителят казва: “Строго кабалистически и математически издържана”. В нея се разкриват най-дълбоките тайни на живота. Защото думата Учител в най-дълбокия смисъл не принадлежи нито на Битието, нито на Небитието. Тя отива отвъд, защото и Небитието, дори и безграничната Любов, казва Учителят, е ограничение за Абсолюта. За Бог тя не е ограничение, но за Абсолюта тя е ограничение. После ще кажа нещо и по този въпрос.

Тук в седмата степен има две явления. Накратко ще обясня. В седмата степен, в седмото посвещение, в седмото тяло има две явления. Първото: човешкият дух, или шестото тяло, се слива с мистерията на Абсолюта, който тук в случая е наречен Небитие. И тука духът изчезва във вечността, във вечното безмълвие. Това е единият вариант. Защото, според окултната наука, дълбочината на живота е абсолютно безмълвие. Това е мярка за най-дълбокия живот. Дълбочината на живота отговаря на идеята за абсолютно безмълвие. Щом имаш нещо да питаш, щом имаш нещо да кажеш, още не си постигнал абсолютната дълбочина. Защото там изчезва звукът, изчезва даже и мълчанието. След време ще говорим по този въпрос. Второто явление е следното. Второто явление е в това, че ученикът остава в шестото си тяло (преди говорихме подобни неща) и тук той придобива големи окултни сили и истинското си смирение. Тези неща са свързани едновременно, едното без другото не може. Именно тук се намира другото лице на Великата Реалност. Докато в седмото тяло е Абсолютната Реалност. Има и друга Реалност извън тази.

За Абсолюта аз подготвям цяла книга, специално по Учителя, също за Нищото, за Небитието, за Битието, тъй като тези неща са различни, могат да се разгледат от много гледни точки. Тук ще се спра на една от гледните точки.

В тази връзка искам да ви кажа следното, по което също имаше много въпроси неразбрани в самото братство. Защото тази тайна е свързана с пътя на Всемирното Братство, а не с Бялото Братство. Става въпрос за осма, девета и десета степен на посвещение. Бялото и черното братство е създадено от Бога. То има начало, има и край. Белите и черните братя са родени от Бога. Имат различни пътища и способности, но те имат край. Всемирните братя са родени от Абсолюта. Там се намират така наречените, чували сте ги, двадесет и четири старци. И, казва Учителят, сега се подготвя двадесет и петият. Точно там се намира тайната, тези мистериозни старци, за които понякога може да се каже нещо, но то няма да обясни, тъй като те са по-дълбоки от всяка тайна и от всяка загадка.

Можеш да се върнеш в Бога. Учителят казва: Можеш с много усилия, с много Любов да се върнеш в Бога, но не можеш да се върнеш в Абсолюта. Това са също различия. Можеш да се върнеш в Бога, можеш да се върнеш в Христа, можеш в един момент и да придобиеш Любовта, Божествената Любов, но в Абсолюта не можеш да се върнеш. Там само можеш да проникнеш, да преживееш, но без да постигнеш абсолютно познание. Само можеш да направиш докосване, можеш да проникнеш, може да се докоснеш до този въпрос, може да преживееш нещо специално в тази връзка, в осмо, девето и десето посвещение, но няма да постигнеш абсолютно познание, защото там е Нищото. Просто няма нищо, но има всичко, което е по-дълбоко, отколкото “око не е видяло и ухо не е чуло”. Учителят казва, че “там нито душа е видяла, нито дух е чул”. Нито душата може да има представа, нито духът. Там става въпрос за нещо съвсем друго.

Учителят съществува на всички нива на живота. Той съществува едновременно във всички светове и съзнания, говорим за великите Учители, и едновременно в Абсолюта. Той е мост. И постепенно пренася тези, които се развиват на определена степен, на по-висока степен. От друга страна, за Учителя няма значение, колко знаеш. Каквито и знания да имаш, за Учителя няма значение. Значение има само твоята Любов. Дали тя е Божествена и неизменна, това е същественото. Знанията са за тебе. Те може да ти помогнат, може и да не ти помогнат, но същественото е дали имаш тази Божествена Любов.

Първо някои общи неща. Серафимите са най-близките същества — извън двадесет и четирите Старци — до Древния Незнаен, може да Го наречем Абсолютното Същество, някой път се нарича Древния Старец, едно и също е. Учителят го нарича също Абсолюта, някъде го нарича Незнайното. Говорим за едно и също. Според мярката на Дървото на живота Серафимите са най-близко до Незнайния и пият от Неговото вечно блаженство пряко. Те пият от Неговата безкрайност и от Неговото вечно блаженство, защото те се преливат, те влизат в Него и Той влиза в тях. Когато излязат на по-външен план, Серафимите вече се намират в така наречения Божествен свят, не в духовния, защото първите три йерархии — Серафими, Херувими и Престоли — не живеят в духовния свят, а в Божествения. Те се намират в най-висшата степен на Незнайното и когато слязат по-надолу, те слизат в Божествения свят и оттам предават на другите йерархии своята съкровена природа, т.е. съкровените неща. Серафимите се възхищават от Неговата абсолютно безпределна и неизследима Любов, защото при Херувимите не е така. Те се възхищават от друго нещо, от Неговата Премъдрост, след време ще говорим и за тях. Различните йерархии търсят различни неща и различни пътища на вглъбяване. Славата и величието на тази необяснима Любов ги поразява в дълбините. Докато при ангелите положението е друго. Те могат да се насладят най-много на чистотата, на абсолютната чистота, но те са още далече от тази съкровена природа, за която после ще кажем нещо. В своята изключителна дълбочина Серафимите възприемат само Неговата Любов и я прославят в себе си като жива святост и неизразима слава. За Серафимите Любовта е най-съкровеното нещо. Тя е свещената врата, чрез която се пристъпва пред прага на Древния. И то, както виждаме, само пред прага. Серафимите пристъпват само до прага, защото знаят, че тази Любов е абсолютно непристъпна Светлина, дори и те биха ослепели. Тя е неродена Светлина и както преди говорихме за непорочната Светлина, несътворена и те знаят, че в тази Светлина може да живее само Той, Този, Който е наречен “Аз съм Този, Който съм”. На едно място в лекциите си Учителят казва същото: “Аз съм Този, Който съм”. И в една от дълбоките книги, които подготвям, ще има коментар на тази идея. Защото Учителят е единствената мярка, която свързва всички светове и едновременно е мост към Незнайния. Хем може да направи връзка с всички сътворени и несътворени светове и хем може да излезе. Даже има упражнения, които Учителят дава, и ако след време ми позволи да ги кажа, чрез тези упражнения ученикът може да излезе извън вечността, има изход, който е извън времето, извън пространството, извън вечността. Но понеже има опасност, някои от техниките се задържат.

Двадесет и четирите Старци са стълбовете на нашата вечност. И никой не може да съзре — според окултната наука — нито основата им, нито върха им, защото, според Учителя, те са истинският венец. Някои казват, че човек е “образ и подобие”, но Учителят казва: ”Не, истинският “образ и подобие” в най-висшия смисъл на думата са именно двадесет и четирите Старци”. Те са загадка и мистерия не само за посветените, но и за серафимите и херувимите. Тези двадесет и четири Старци живеят най-близко до Абсолютния Дух, познават Бога като Духовна Истина и познават Абсолюта като Абсолютна Истина — това са различни неща. Те имат свои ученици, които също познават Абсолюта като Абсолютна Истина. После ще кажем нещо за тях. Те са венецът. На едно място Учителят казва: “Вие мислите, че сте венецът, но не, вие сте жаби, които крякат още в гьола”, т.е. да нямаме големи претенции, независимо какво постигаме, как израстваме, нека да бъдем много по-скромни и смирени, за да може наистина да растем, защото наистина на кроткия и смирения човек могат да му се разкрият много неща и много жалко, ако човек не е кротък и смирен, защото просто ще изпусне много неща, ако няма тези качества. А който е кротък и смирен, наистина ще научи много важни неща.

Двадесет и четирите Старци изразяват не толкова Мъдростта и Силата, а най-вече Величието на Незнайното. Преди всичко те са проводник на Незнайния. Те са Великите и скрити Учители на Любовта, Мъдростта и Истината. Тук искам да кажа, че те се различават от другите Учители. Има Учители, които са само Учители на Любовта. Има някои, които са Учители на Мъдростта, някои са само на Истината, някои са на Волята. Но истинският Учител е Учител на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Много хора говорят за най-различни видове учения. Силата на Учителя е в това, че Той наистина дава нещо универсално за всички времена, т.е. става въпрос за Пентаграма. Пентаграма е вечният път на цялото човечество завинаги и това е план на Бога — Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Извън тези неща никой не може да се развива правилно и не може да расте в тези степени на Любовта, Мъдростта и Истината. Където и да ходи, в каквото и учение да ходи, винаги се иска това — Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Без тях всичко се обезсмисля и затова казвам, че това е универсален план, план от самия Бог и спуснат към Бога от Абсолюта. Това е план за цялата вечност, затова идеята за Пентаграма е универсална.

Двадесет и четирите Старци, според Учителя, са смисълът на нашата вечност, а ние знаем от Учителя, че думата “смисъл” превъзхожда всички светове, т.е. всички ограничения, защото думата “светове” означава ограничение. Според Учителя има два вида Вселени: пределни и безпределни. Двадесет и четирите Старци помагат и на Бялото Братство, и на Всемирното Братство, но живеят отвъд. Техният истински живот е в Абсолюта, а не в Бялото и Всемирното Братство. Те не са ограничени. Двадесет и петият Старец, който се подготвя, е Христос. Учителят казва, че Той ще мине още през две Голготи и две Пришествия. Ще има и трето Пришествие и чак тогава, ако Той издържи, ще влезе в това свято число и ще докаже по един абсолютен начин, както Старците са доказали, абсолютния принцип на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова Учителят казва за Него, че Той дойде на земята на Голгота, за да научи нещо, което не знаеше. Това още не означава, че е постигнал абсолютната Мъдрост, пък и Той е достатъчно смирен и след време ще я постигне. Затова Той не приема да го хвалят. Дори и когато му казват “Учителю благи”, Той казва: ”Как така ме наричате благ?” Докато Учителят казва, че тази формула за Него самия може да се прилага, след време ще говорим по този въпрос, и тя е много важна. Друг път ще говорим за ватанската идея на “Учителю благи”.

Според Учителя Абсолютът може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, говорим за пълнотата, за пълното огледало, за най-висшия проводник, за най-висшата врата. В Творението Той се оглежда частично, тъй като Творението не може да Го побере. Както ще видим после, и Учителят казва нещо за Творението. Колкото и да се проявява, и през цялата вечност Той не може да се побере и не може да се изяви напълно. Абсолютът, както казах, може да се огледа не в Творението, а само в двадесет и четирите Старци, т.е. в тяхната велика Любов, защото, както казах, те са “образът и подобието” в най-висш смисъл, в най-висша мярка. Те са именно “образът и подобието”. Двадесет и четирите Старци познават Бога като чиста Духовна Истина, но те познават и Незнайния като Абсолютна Истина. В Библията се говори за трима младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които царят Новуходоносор ги хвърля в огнената пещ, но казва се, че те не са изгорели. За тях се знае, че са ученици на един от двадесет и четирите Старци и че са научени да познават Абсолюта като Абсолютна Истина, т.е. Незнайния, не като Духовна Истина, не като относителна Истина, а като Абсолютна Истина. Затова огънят не ги е докоснал.

Гласът на ангелите е всякога разумен и той може през целия живот да ти помага и да те съветва, но ти още не си спасен. Защото всичко това е само подготовка за срещата с гласа на Бога. Този глас съдържа най-специалните духовни и Божествени сили и той изисква духовна зрялост, за да може човек да оцелее и да понася Неговата мъдрост, не ангелската, а Божествената Мъдрост, която слиза от много високо ниво – от двадесет и четирите старци. Както ще видим по-нататък, ще говорим за старците по-специално. Старците са много специални същества. Те са създадени не от Бога, а от Абсолюта и имат съвсем друго измерение, съвсем друг път. Докато човекът, вторичният човек е създаден от Бога, от ангелите и от тъмните сили – смесено. Човекът е смесено същество, но му е даден избор и той можел да тръгне по пътя към тези съвършени същества, които наричаме двадесет и четирите старци, и както знаем двадесет и пети се подготвя.

Учителят казва: “Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания”. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за “шема” – блаженото слушане, истинското слушане. “Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.” Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име “Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

Ще обясня нещо във връзка с вечността. Понеже някои мислят, че вечността се състои от хиляди години, от епохи и т.н., но това е една голяма илюзия, разгърната от силата на Бога. Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг. Разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие. Тя се състои от най-краткия миг. В един миг можеш да я видиш, ако Бог е в тебе и ако пожелае да ти я разкрие. Разбира се, Той може да сгъсти времето до един миг, може до десет минути, може до един час. И в това време ти може да видиш цялата вечност, ако Той пожелае. За някои е пожелал. Например за Енох, един от великите посветени в миналото. За Енох е пожелал, на него се е разкрил за кратко време и на други. Но за да ти обясни Бог вечността, на самия тебе ти трябва време. На Бог въобще не му трябва време, нито му трябва вечност, но за да може да ти обясни, на самия тебе ти трябва време. Разбира се, все пак това е вътрешно време. Ако говорим за шестото тяло, на тебе ти трябва духовно време. Веднага ще я схванеш. Но ако не си в шестото тяло, трябва да има време, за да ти бъде обяснено, за да можеш да я възприемеш, за да можеш да разсъждаваш върху този въпрос. Разбира се, както казах, това може да продължи за десет минути, за един час, за два часа и т.н. Пак повтарям, на Бог не му трябва време, защото Бог е Абсолютно Небитие. Нито време, нито безкрайност, Нищо. Даже Учителят казва, че Той не е и любов. Даже на едно място казва: Ако ви кажа, че Господ не е любов, какво ще разберете? Но тази мисъл е само за юнаци и затова тя не се разкрива. Той е нещо много повече от любовта. Вярно е, че е излъчил любовта от Себе Си, и с тази любов е създал Единството, помага на световете, но Той е нещо много повече, когато говорим за Абсолюта и за Абсолютното Небитие. В тази връзка Якоб Бьоме казва: “Бог е създал световете от Нищото и това Нищо е самият Той”. Разбира се, това е много трудно за разбиране, защото умът ще каже: ама как така от нищото и т.н. Но тези, които имат “шема”, ще разберат за какво става въпрос. Аз тука накратко ще обясня: в Абсолюта няма нито пространство, нито време, нито вечност, никакви ограничения и затова Той е всякога Йова Шама. Понеже няма никакви ограничения, не е необходимо да ходи някъде, за да бъде там. Той е едновременно навсякъде и това се нарича “Йова Шама”. Така, има случаи, когато Учителят едновременно е бил на шест места и помага на шест различни места. Както си разговаря в стаята, някакъв ученик на далечно място с коня си, конят му тръгнал към някаква пропаст и той успял само да каже: “Учителю”. Учителю – това е формула. “Учителю благи” е също една велика формула. Успял да каже: “Учителю” – и с това бил спасен. Учителят казал на тези, с които разговаря: чакайте за малко, затворил си очите – те не разбрали за какво става въпрос – и в момента конят спира и ученикът благодари на Учителя, Учителят си отваря очите пред своите близки и продължава разговора си, без да споделя какво е станало. Учителят е казал, че може да се обръщаме към него за помощ при всички случаи, така както и към Господа, тъй като някои се смущават, има такива, но формулата “Учителю благи” аз съм я изпитвал много пъти, но не само аз, много хора са я проверили. Имената може да се ползуват, но всеки трябва да избере любимо име, душата му трябва да избере това име, което е достъпно за него, което му е близко по душа. Не да иска най-високите имена, а тези, които му са много близки по душа, тези, към които изпитва любов, тези вибрации на имената, с които има връзка.

31. Най-сияещото – Жертвата. Жертвата е метод, чрез който се потопяваш в Бога. Тя е Богоподобие. Тя е атрибут на самият Бог. Първо Той е показал най-голямата жертва като се е разпръснал из цялата Вселена и се грижи за милиони същества. Само мравките са милиарди и Той знае за всеки мравуняк, какви са неговите нужди. Става въпрос за тайната на Абсолюта, едно изключително съзнание, което ние не можем да си представим. Жертвата е зрелият плод на любовта. Ако човек не е узрял в любовта, той може да поиска да се пожертва за някаква велика идея, но неговата жертва не се приема. Затова има в Библията жертви, които са правени, на някои се приемат, на някои не се приемат, защото Бог знае кой има любов и на кой трябва да бъде приета жертвата. Учителят казва, че жертвата подразбира дълбоко познаване на закона на Любовта. Само който се самопожертва в името на Бога и на Истината, той ще намери пътя си. Иначе все ще пита: Какво да правя, какъв е пътят ми? Но това е методът – ако се пожертва с любов за Истината, той ще намери своя вечен път. Не само този път в този живот, но той ще знае и нещо за своя вечен път. Чрез жертвата човек се освобождава от учението на змията, т.е. от учението на ума, логиката, схващанията, чувстванията и т.н. и т.н., жертвата е начинът. Затова се казва, че жертвата е закон за придобиване на Бога. Така са умирали богомилите, защото са знаели, че когато умрат с любов, когато приемат жертвата, това е начин да влезеш в Бога и да увеличиш изключително много енергията си за други животи. После се прераждаш много силен, много интензивен, с организирани духовни тела. Този, който е разбрал този закон, после придобива изключително голямо увеличаване на енергията.

Тази дума започва с буквата А, буквата на Абсолюта. В около пет хиляди азбуки и шрифтове тя е майката на буквите. Почти винаги тя е първа, с много малки изключения тя винаги заема първото място и затова се нарича водачът, буквата на светлината. Тя е идеята за скритата светлина.

Най-великият, става въпрос за Най-Древния – името на Абсолюта и според апокрифите, и според древните езици, и според Хермес – е бил наричан Светлинният мрак. Защо? Хермес обяснява: Защото светлината Му е в излишък, става въпрос за преизобилната светлина. Толкова много светлина има в Себе Си, че тя е в излишък. Именно от тази светлина се е създал мракът, понеже е толкова ослепителна и толкова в излишък, преляла е и се е създал особен род мрак, който скрива самото лице на Абсолюта.

На езика на Мали има две ключови думи. Първата се казва така: МАА НГАЛА, означава Върховният, но това не е Бог. Даже някои такива народи имат различни имена за Бог и за Абсолюта и не ги смесват. Другата дума е КУМА — означава инструмент на съзиданието, това е Бог. Тъй като има народи, които ги смесват и казват, че има само един Бог, даже и в такива народи има различни думи, различни идеи, а те обогатяват много. Кума, това е сила, вложена от Върховния още преди времената, вродена сила, да може Той да създава. Това означава, че Бог е замисъл и има причина Той да съществува и затова Той съществува. Докато Абсолютът не може да съществува и да иска. Според Учителя Той не може да бъде побран нито във външната вселена, нито в духовната, нито в Божествената; няма къде да се побере. Не може да се изрази, надминава безкрайността; трябва да се ограничи и става Бог. И е дал на Бог също безпределност, но Абсолютът е друга идея.

Първо: Който се покорява на истината, става самия себе си. Тук има неща, които не съм внесъл, но в книгата ги има. Едното от тях, седма или осма заповед беше: Не познавай себе си! Защото това е ограничение. Този, който търси Абсолюта, той се движи по пътя на една безпределност. Всяко познание е ограничение и там се обяснява.

Злото начало е непознаваемо. То е неуморно и е пълно със смъртоносна отрова. После ще видим, че то е нещо различно и от Сатана, и от Луцифер, и от дявола — става въпрос за нещо друго. Тайното зло, което съществува във вселената, не е едно и също с Луцифер, Сатана, дявола и демоните. Те всички черпят от него, но не го познават. То е в ръцете единствено на Абсолюта. (Преди да продължа, между другото да ви кажа: Луцифер изкушава в Божествения свят, Сатана в духовния, дяволите в земния, демоните в подземния свят. Това са степени на изкушения. Богомилите са ползвали много дълбока литература: тайните книги на Хермес, тайната книга на Йоан и много мистични книги. Тяхната мъдрост не е нещо обикновено.)

Богомилите казват: Луцифер, Сатана и дяволът — това е зло, което не е зло. Има тайно зло във вселената, което е абсолютно непознаваемо. Условно е наречено Великия Звяр, но това е само условно, тъй като не може да се изрази. Приели са една от идеите да го наричат Великия Звяр. Преди ви загатнах за четирите шестици, в Ава Торот има нещо по този въпрос. Този Велик Звяр е в ръцете на Абсолюта, както ще видим после, Той го е създал с цел. Това зло е извън трите шестици. Тук няма да се спирам на изчисленията на Щайнер, които нямат нищо общо с истината — че го е изчислил, че е Сорат и т.н., нищо подобно. Има някакво изчисление по-дълбоко от Хермес, ако трябва след време ще се спрем, но това е съвсем друг въпрос. Въобще не говорим за изчисления тук.

Това тайнствено зло е допуснато от Абсолюта, защото чрез него Абсолютът ще пресътвори старите светове, старата вселена, стария човек. Трябвало е да има някой, според богомилите, който да съществува като отрицание на Абсолюта, просто е било необходимост, т.е. символичен, привиден враг. И затова Абсолютът го е създал. Самото създаване е една много специална тайна, за която след време нещо малко ще кажем. Но във вътрешния смисъл тази тайна не се знае от посветените. Само изначалните Старци я знаят, но те много малко разкриват, има дълбоки причини и затова те я знаят в най-дълбокия смисъл, тъй като са минали през изпитанието “четири шестици”. Познават я, но много малко разкриват.

Тук ще направя едно отклонение за малко: душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, която е по-дълбока от Бога. Това са дълбоки, мистични неща, не е лесно да ги разберем, ако трябва, след време ще се спра. Но Учителят за да бъде разбран, също е много трудно, защото той казва: Ако вие се отклоните само на една стомилионна частица от мярката, вие вече няма да ме разбирате правилно. Смятайте каква отговорност, каква дълбочина и каква любов се изисква от нас неизкушаема, каква мъдрост се изисква неподкупна, ако искаме да разбираме правилно Учителя. Иначе ще се занимаваме с оптимизъм, позитивни мисли, докато рухнем и не разберем, че оптимизмът още не е духовност. Той е нещо детско, нещо приятно, обаче ученикът трябва да върви навътре.

Мелхиседек има свещена власт, защото има право да разговаря непосредствено с Бога – не с висши същества, не с богове, не със серафими даже или с ангели, а непосредствено с Бога. Той е връзката на земния план и небесния план чрез свещената първична традиция. Освен това той служи не само на Бога; той служи и на Абсолютния Принцип, на Абсолюта и на тайната в Бога, която е познал в голяма дълбочина, т.е. той служи и на Праначалото, за което после ще говорим. Ето защо е наречен с право Царят на света, Брахатма, или Мелхиседек. Той обладава качествата на Бога, което означава следното: могъща строгост и велико милосърдие. Тук думата строгост означава истина и правда, а милосърдие означава древната, първичната святост. Това е святост, която никога не е падала, тя не се нуждае от опит да пада, да се опетнява, че после да възкръсва. Тя е вечната древна святост.

Бездната е създала всичко, но тя самата няма история, няма начало. Тя само се проявява. Но тя е винаги отвъд, винаги неуловима, наричат я Абсолюта, Праотеца, Прапричината, Първопричината или понякога просто Отец. Но думите не я побират. Те са само посока, но важна посока. Макар че казах някои неща, тази дума си остава неназовима. Тя е винаги отвъд, винаги над всичко, над всички науки, над всички религии, над всички истории, над всяко слово, над тишината, над понятията, тя си остава мистерия. Ще говорим за тази мистерия. Тя си остава Велико неприсъствие, макар че впоследствие става присъствие, като създава Бога, но тя си остава Велико неприсъствие. Ще видим как е създаден Бога и тайната на неговото създаване от Бездната.

Това Велико Нищо, макар че е първопричина на абсолютно всичко, което е създадено, не може да бъде определено. Включително и ватанският език е безпомощен. Тази Същност е абсолютно непостижима. Василид казва: Който съумее да не го постигне, Абсолюта, Нищото, той постига висше себепознание. Що се отнася до вечността, това е само едно негово излъчване. Този Абсолют, тази Бездна създава вечността чрез излъчване. Чрез излъчване Той създава и Бога като вътрешно начало; Христос е създаден с друго излъчване като външно начало, затова той променя историята.

Самият Бог е по-древен от историята така, както Бездната е по-древна от Него. В историята има тайна неразгадана, останала невидима за цялото човечество. Това е въпрос на петото съзнание. Защо? Защото това съзнание има способност, която е видяла Абсолюта, не Бога. Значи то може малко или много да се докосва, даже малко да общува с тайната на Бездната. Разбира се, Абсолютът е скрит и в Бога. Абсолютът е Бог вътре в Бога, затова някой път го наричат и това е също правилно – Бог в Бога, можем и така да го наречем условно, тъй като е много трудно с думите. Дори и древните езици не помагат много, но все пак това е много близко до идеята. Можем да Го наречем Таен Бог, вътре скрит в Бога, който има вътрешно начало. Така както Бог пък е скрит в Христос. Това са неща вътрешни, които се преливат и се обменят.

В науката за Бездната Василид казва, че светлината е била скрита в Абсолюта, в Неговия глас. Някои може да се питат какъв глас може да има тази тайна, тази мистерия? Ами това, което е създало всички гласове, не може ли да има глас? И не може ли той да е най-дълбокият от всички? И трябва ли той да е като нашия, както Учителят нарича човешкия говор, че в сравнение с ангелите е като гръмотевици. Този глас е произлязъл от Неговата мистерия. Първата слънчева раса е част от мистерията, нематериалната раса на човечеството. Тя е чисто духовна раса.

Човешката душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух е много по-дълбоко явление. Той принадлежи на Бездната, на Абсолюта. Той е абсолютно несътворен. Душата е сътворена, тежи 33г, тя е полусветлина. В дълбочината си има донякъде и висша светлина, но донякъде, не е пълна светлина. Човешкият Дух е тотална, ослепителна светлина в своята дълбочина.

Първото същество – Бог – е абсолютно неуязвимо, защото То живее в тайната на Бездната, която Го е създала, за което говорихме ноември месец – точно как Го е създала. Понеже Първото същество живее там, вътре в Него, в Неговата тайна, затова То е в абсолютен смисъл неуязвимо, така както е Божествената Любов. То живее в Абсолюта – мястото на безкрайната, безпределната, неизменната Любов. То се намира във Върховното Нищо, т.е. Любовта е във вечно и недосегаемо състояние. Както разбирате, това няма нищо общо с човешката любов. Говорим за Божествената, Първичната Любов, тя се намира във вечно недосегаемо състояние.

Първото същество осъществява себе си чрез тайната на човешкия Дух. Чрез тази тайна Първото същество трябва да извърви своя път и да се слее отново с абсолютната Бездна. Без тайната на човешкия Дух Първото същество не може да постигне своята тайна цел – завръщане в Абсолюта. Първото същество, както казах, и човешкият Дух са тясно свързани, както Христос като Дух и Бог като Дух са тясно свързани.

Човешкото действие не е проводник, само съкровеното; не тези, които се учат, а тези, които са постигнали. Само съкровеното действие е ритуално, само то става проводник на нетерите, на Нетера и на Нетер Нетеру, т.е. на боговете, на Бога и на Върховния, Абсолюта – едновременно докосва тези светове.

Свещените думи, произнесени с меду нетер, т.е. с правилния глас, или Божествения глас, който се тренира с години, то е в името на Бога, този Божествен глас вдъхва живот на истинските ритуали и на реалността. Хему, или жрецът, е постигнал велико знание, защото той борави, както казах, с нетерите, с боговете, с Бога и с Абсолюта, Върховния.

После *** пита: Накъде се движи Любовта, Барбело? (Другото тайно име на Христос, Барбело). Отговорът: Любовта се движи в две посоки: първо, Любовта обича нетленното, т.е. Бога; второ, Любовта е жажда за Бездната, за Абсолюта, т.е. жажда за още по-висшата пълнота, което е над Бога. И Бог е велика пълнота, но оттатък понятията вече изчезват даже за пълнота. Това са въпроси от шесто тяло към шесто тяло, много високо ниво.

После Учителят казва: Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор, от абсолютния, незнайния Дух. За Него никой нищо не знае. На друго място Учителят го нарича Абсолюта, на друго място — Бездната, там, откъдето е произлязъл (говорихме) Бог и световете, и боговете.

Това, което е реално за мене, не е реално за вас. Аз зная датата, когато светът ще се оправи. Става въпрос за датата на страшния съд. Забележете, когато един Учител говори, това е огромна отговорност, но той знае, защото е много вътре във Великото, в Абсолюта, а не само в Бога. Учителят слиза на всякакви нива и се качва на всякакви нива, ще разберем и по-нататък от лекциите.

Първото същество Бог е едно вечно и безпределно излияние на Любов, така е създаден Той от Бездната, от Абсолюта и това е метод и на самата Бездна, вечно излияние на Любов. Истинският човек е този, който има любовта. А който има тази любов по един естествен начин, той има Бог, той има в себе си едно много дълбоко безмълвие. Този човек не прави медитация, той самият е медитацията и затова Учителят казва: Каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. — Значи трябва да разгледаш първо дълбините на любовта си и по това ще знаеш докъде можеш да стигнеш. Иначе може да затваряш очи, може да медитираш, може да мълчиш, но не е това.

И така всичко е произлязло от Агностос Теос, тайния Бог, несъществуващия Бог, в смисъл неуязвим, нерушим. Така Той е създал нещата, за да влязат те в развитие. И Василид казва: В мистичното семе, посято от мистериозната Бездна, е имало троичност (трите същества, за които преди говорихме; тогава Бог, както знаете, е нямал име, наричал се е Първото същество). Ще повторя нещо от преди и нещо ще допълня: Първото същество Бог е леко, същностно (така е създаден Бог от Бездната), несътворено, несъществуващо, за да не бъде ограничено, което означава само по себе си нерушимо. Второто същество Луцифер — несъщностно, тежко, плътно, с нещо обременено в себе си и Третото същество Христос — ясно, същностно, леко, но казва Василид, е трябвало да мине през пълно и тотално пречистване. Затова е създадена идеята за Голголта, един особен и свещен опит, това е Голголта. И обяснява Василид: Първото същество Бог е полетяло нагоре с огромна сила, с огромна бързина. То, Първото същество, е просто така създадено: да лети много леко в Бездната, в Абсолюта и То много лесно постига Прасъщността, защото е абсолютно чиста, Божествена същност. Понеже е несъществувание, затова има голяма лекота, голяма бързина и затова всяко същество се стреми към Него, т.е. към тази лекота, където няма бреме, към тази бързина, към това несъществувание, което е пълно с живот, но съвсем друг живот — живот на плерома, живот на пълнотата. И това несъществувание е абсолютно необременено. То е леко, приятно и великолепно.

Блаженството е онази чиста енергия на Бога, която се прелива вътре в достойните и предани хора. Тя се прелива върху тези, които са любили Бога истински, с голяма любов и преданост, т.е. с душата си. А същността на Бога не се разкрива на тайната на душата. Душата може да се приравни, може да се слее с Бога, тя е част от Него, но душата не може да Го познае, не й е дадено. Само на шестото тяло, на чистия човешки дух, който е създаден от Мистерията, от Абсолюта, е дадено да прониква в тайните на Бога и да Го познае.

В замисъла на Абсолюта не влиза да Го познаем. Абсолютът обхваща всички неща, а на хората, боговете и съществата е определен само устремът. На тях е определен устремът към Него, но не да Го познаят. В един много по-дълбок смисъл Учителят обяснява: Абсолютът е по-дълбок от безкрайността. — Не само от Нищото, защото Нищото означава и безкрайност. Има наистина голяма Мистерия. Тя ще остане скрита.

И така Абсолютът твори незабелязано, неизказано. Той живее неуловимо и царствува скрит в Абсолютното Нищо, Неговата сфера. Това е и част от Неговата велика Мистерия. Бог, вселената и световете са само отражение на Абсолюта. Тогава какво означава раздялата на човека с Бога? Майстер Екхарт казва: “Тя носи много радост”, забележете, раздялата на човека с Бога, тя не съществува, но Екхарт казва, че тя носи много радост и много светлина, защото който я разбере, ще се слее с Бога по съвсем нов начин, чисто духовен и божествен начин. И оказва се какво? Че раздялата е била несъществуваща, невъзможна, защото просто Бог е тотален. Няма как да има раздяла нито между Него и Луцифер, нито между Него и човека, въобще няма как да има раздяла. Голяма илюзия е, казва Ал Халладж, че Сатана бил враг и противник на Бога. И затова много харесвам Ал Халладж, за него много ще говорим пак, персийският Христос. Той казва: Всички религии са секти. Само Любовта е Бог. — Изключителен мъдрец и Учител. За него ще говорим другия път — Ал Халладж, нещо грандиозно.

За Абсолюта Тот казва: Нетер Нетеру е Велика Бездна и Велика Безмълвност — така е устроен. Същото го казва и Валентин: Бог е дълбочина и тишина. Гностиците така казват. Тука само ще ви загатна, че най-висшата тишина, това е едно от най-дълбоките и тайни имена на Бога, но ние Го наричаме просто тишина. Ти ако можеш да влезеш в тази тишина, няма светове, остава само Бог; няма време, защото си влязъл в тишината. Всъщност ти си влязъл в Бога.

За Абсолюта Тот казва: Велика Бездна, Велика Безмълвност. И от това видение на Тот се е родила идеята за сфинкса. Той е искал да направи сфинкса подобен на Бога. — Той е създал, казва Тот за Абсолюта, и безкрайността, и енергията и е внесъл в нея, в енергията, седем врати към Себе Си. — Още тогава той е говорел за седемте врати, седемте чакри. Преди време ви говорих за седмата врата от египетска гледна точка. Седмата врата, пак ще ви припомня, символизираше според него заключената тишина.

Въобще странно нещо е сътворението. То е дело, тука ще го обясня според гносиса, то е дело на несъществуванието. Разбира се, че всичко изглежда някак си реално, но всъщност реален е само Бог, а той е несътворен. И понеже е несътворен, Той е абсолютно съхранен. Ето защо Бог е вечен и неразрушим, защото е истинска част от Върховното Нищо, от Абсолюта.

И така сам великият Бог е отнел силата и божествеността на Сатана, докато изтече времето на Неговия замисъл. И после сам Бог отново ще му върне и силата, и божествеността. Тогава Луцифер ще бъде още по-близък с Бога и затова той е приел това бреме, защото знае, че след време, обещано му е, ще има нов съюз с Бога на по-дълбоко вътрешно ниво. Но пак няма да познава напълно Бога и Неговата тайна, нито Христос я познава. Това е само между Бога и Бездната. На никои други не е позволено да станат съвършени в абсолютен смисъл, само две същества. Другите могат да имат единство, да постигат единство на по-високи степени и да гонят съвършенството. Но абсолютното съвършенство е скрито само в Бога и в Абсолюта. Но Сатана иска старото единство и той знае, че там ще получи още по-висока степен на светлина, както е било при Луцифер, само че една нова, по-дълбока степен. И тогава той пак ще сияе особено, но засега между Бога и херувима има само скрито единство.

В този смисъл херувимът е огромна благодат, защото без него ангелите ги очакваше опасният древен Звяр. Този Звяр се контролира от Абсолюта. Той е заключен в Бездната. Този Звяр е прекалено голяма пропаст и ангелите, които станаха хора, щяха да станат от демони надолу. Но те станаха хора и им е даден шанс. На демоните не е даден шанс да се развиват. Някога Бог ще промени това, но за дълго време не е дадено, има дълбоки причини, тук няма да се спирам. И поради това съществува и злото, и херувимът. Но не е лесно да се разбере това.

Звярът е много тежък мрак, не просто тъмнина. Мрак. Неосветен, неоплоден. Той е голяма тайна в Мистерията на Абсолюта.

Сатана е тъмнина, която е път към Бога. Звярът е древна, мистична тайна. Той е път към Абсолюта и Неговата Бездна. А за другите, недостойните, той е втвърдяване и огромен застой.

Сатана е свързан със земните времена, докато Звярът, който е резерва в Абсолюта и идея, той е свързан с Божествените времена, свързан с далечното бъдеще.

Звярът ще движи хората в бъдеще от Божественото и от Единството към съвършенството на Абсолюта.

Засега Сатана е зло, а Звярът живее в заключена тайна. Той е предвечно зло (условно), той е идея на Абсолюта. Звярът е скрит от погледа и на ангелите, и на боговете. Трите шестици и Антихристът са само малки частици от тази предвечна идея на Звяра. Те са нещо подобно, както дяволите са частици от Сатана, негови излъчвания. И затова, казва Учителят, те нямат право да лъжат Сатана. Сатана е бащата на лъжата и когато дяволите ходят на отчет, не лъжат; значи навсякъде другаде могат да лъжат хората и себе си, но пред Сатана — цялата истина, защото не могат да излъжат бащата на лъжата; той ще ги хване и става по-лошо.

Сатори е самопробуждане в същността. Тука не чакаш спасители, възкресители, нещо; сам трябва да се пробудиш, защото иначе много ще има да чакаш. Тези, които чакат, а не са готови (а те не са готови, затова чакат), ще бъдат изненадани. Значи самопробуждане! Ние ще говорим след време за апокрифните мисли на Христос от скритите евангелия, там ще видите — той за такива неща не говори, даже не говори за Бог, а само за Бездната и Абсолюта, това е друга тема.

Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или Абсолюта. Значи след време, когато се постигне вечността, ще се върви оттам нататък към безкрайността. Но само който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на този път.

Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе и да съществува чрез една част от Абсолюта. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.

И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Той им разкрива Свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.

Значи Бездната е неизречена, казва Василид, безмълвна, абсолютно неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко: безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били изречени.

Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим. Става въпрос за безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма какво да кажеш. Съкровеното е пето измерение. Става въпрос още и за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.

Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман — Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е осъзнат Брахман и познава своя дом.

Блаженият е потопен в своята душа, в своята хармония, а Брахман е потопен в мястото отвъд хармонията, Брахман е потопен в Абсолюта.

Брахман, който практикува медитация, не е познал още себе си, но Брахман, който изчезва в Абсолюта, започва да познава себе си.

Когато Брахман познае Абсолюта, той вече преодолява всички свещени писания, защото Абсолютът не е писание. И никога нищо не може да Го опише.

В Абсолюта няма развитие, защото Той е абсолютно съвършенство, а съвършенството не се развива. Развива се само несъвършеното.

След предателството дойде кръстът, а на кръста бе показан замисълът, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността — тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата си, а Неговият път е към мистерията на Абсолюта.

Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.