Озирис - това е абсолютната активност. Алеф - началото на нещата. Мъдрецът е силата на проявената воля. Услужете си със земните богатства, за да създадете неизчерпаеми небесни съкровища. От мисълта на Бога се създаде всичко. Абсолютът никога няма да бъде напълно познат в Неговата най-съкровена част. Бог не произлиза от никого, затова Той е Абсолют. Твоят Дух произлиза от Бога. Той има всички качества на Бога. Твоят Дух е искра от Праогъня.
И серафимите, и учителите са зависими от Него (Абсолюта). Той не зависи от никого, затова е Абсолют. Той е единственият Учител и Той съзнателно се ограничава в съществата. За да създаде този свят, Той Се е ограничил и Сам е създал законите. Да спазваш тези закони, значи да се освободиш. Законите ще те направят слуга, но ако работиш с Любов, ти ще изработиш съответните качества, които ще те освободят. Само придобитата разумност ще ви освободи. Вашата разумност ще привлече силите, които ще ви освободят. Свободата извън Бога е една илюзия (закон на невежество, робство). Вашата свобода зависи от степента, на която се намирате в еволюцията.
Истината не може да се каже. За нея може да се загатва, но тя не може да се каже. Тя се живее. За нея само се загатва. Учителят казва: “Истината включва цялата вечност — тука говорим за безпределната вечност — тя е краят на всички неща”. Любовта е началото, а Истината е краят. Който мрази Истината, обича смъртта, обича по някакъв начин злото, той вече няма избор. И да иска, и да не иска, ще бъде привързан, смъртта ще бъде прикачена към него. - Истината е в най-висшия смисъл самият Абсолют. И Учителят казва: “Истината - това е самият Абсолют”. Учителят казва, че Абсолютът изпълва всички светове и остава непроявен. Значи няма място, където да се побере, включително и в безпределната Вселена. Учителят казва, че така ще бъде през цялата вечност, винаги, за Него няма да има място за пълна проява. Значи в цялата вечност няма да може да се прояви напълно. Ще си остане Непроявен и завинаги Незнаен. Според Учителя досега Той се е проявил в триста и петдесет милиона форми, но всички те са ограничение. После Учителят казва: “Сам по Себе Си Той не е нито светлина, нито слово”, защото всичко Го ограничава. Но Учителят казва: “Ако Великият Непознат, или Великият Незнаен, реши да ни се изяви по особен начин, тогава ние Го разбираме като Светлина без сенки, като Живот без прекъсване и като Любов без промени, и като Знание без грешки” — става въпрос за истинското Знание, което е без грешки. Когато Истината е слязла, тя се е превърнала в Любов, а Любовта, казва Учителят, е най-великата реалност. Истината е нещо повече от реалност, но това е друг въпрос. За Него всичко е ограничение. Дори и безпределната реалност е за Него ограничение.
Учителят казва: “Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания”. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за “шема” – блаженото слушане, истинското слушане. “Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.” Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име “Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.
21. Най-неуловимото – Нищото. Тука ще кажа някои неща, макар че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо с живота и смъртта. Познаване на Истината не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща, или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение, а изчезване, тотално изчезване. При Учителя то е десетата степен на посвещение – най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя това е най-висшата степен – десетата – и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в него. И затова от Нищото, от така наречения още Абсолют е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава, каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар че използвам думи, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото, не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: Всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.
Изговорената тайна дума в строго определено време е отключвала вратата към т.н. Велико черно слънце. Тук думата черно има съвсем друго значение. Това Слънце е бащата на слънцата и то не е Алфиола. Наречено е черно, защото е прекалено ослепително, както и самия Абсолют. Толкова ослепителна светлина, че се възприема като мрак и под тази идея — Великото черно слънце – се крие съвсем друга идея, посветените и жреците знаят това. Насаме помежду си го наричат Морето от светлина, имат съвсем друг израз, а външно се изразява като Великото черно слънце. Именно от това Велико черно слънце произлиза древната мъдрост и силата на свещените езици.
Казва: От Бездната са произлезли Бог, боговете, тези, които съществуват, и тези, които не съществуват (защото има и такива). Учителят това го е казал по друг начин, в книгата “Висша мистика” сме го изнесли. Казва: Има едно същество, което е създало Бога. (Той го нарича Абсолют, Бездната е друго Негово име.) По принцип се смята, че този ръкопис е за неродените.
Загадката е приятна, тя е едно забавление, нещо като кръстословица. Тайната е велика и чудна. Тя те въвежда в своя мистичен опит и свят. Мистерията е абсолютно непознаваема. Тя е съградена от най-могъщото безмълвие, от чистото Нищо. Тот казва, че мистерията е неназовима, тя е великата Неизвестност. На египетски се нарича Нетер Нетеру – две думи, събрани в една, което Учителят нарича Абсолют, другаде го наричат Върховният.
Всичко е произлязло от мястото, където няма име, няма понятие, няма ограничения. Всичко е произлязло от Бездната – Върховното, Абсолютното Нищо, наречено още Неназовимо и друга идея – Неизразимо. За Бездната говори един от най-големите посветени, от най-великите гностици, казва се Василид – от него има цяла наука за Бездната, 24 книги, почти всички изгорени, с малки изключения. Църквата не може да понася такава дълбочина. Той казва: Бездната е безсловесна дълбочина. Въобще той говори кратко и ясно. Това, което Учителят нарича Абсолют.
Зад Бог е скрита Велика Тайна. Тя ръководи всички неща. Бог е само отражение на тази Тайна, на тази Мистична Скритост. Скритият Абсолют в Бога е неговата тайна и неговата божествена основа. Самият Бог е сътворен като абсолютно несътворено битие и затова и Той самият е неизразим, защото Той идва от Скритостта.
Абсолютът държи в себе си преголяма, безпределна и необятна тайна. Този Абсолют, според Василид, никога не може да бъде познат, защото е по-могъщ от всичко създадено и несъздадено. Бездната се проявява в Първото същество, но както казах, си остава скрита така, както Бог се проявява в света, в съществата, но си остава скрит по подобен начин.
Самото тайнство на встъпването в Божествения мрак е навлизане в собственото си мистично възхождение. Божественият Абсолют е скрит в Своя мистичен мрак и оттам ръководи Бога и тайната на съществата.
Когато Абсолютът е решил да стане проявен, явиха се Бог и дяволът. Неделимият Абсолют стана Бог и дявол, и множество, но остана скрит. Скритата и тайна мощ на Бога вилнее в Сатана, защото Сатана няма собствена сила. Чрез силата Си и чрез Сатана Бог ръководи света. Силата е само Негова. Тя е Негов план и затова е казано: Не съдете. Не съдете, защото ще бъдете осъдени.
Третото същество Христос е имало същност и тяло, и крила, но му трябвало едно особено и голямо обновление, за да може тези крила да летят вечно. Не просто да летят, а да летят вечно. Това е било определено от скрития промисъл, който самият Абсолют е внесъл в тези три същества и този промисъл е действал тайно в Бога, вътре, скрито. Този промисъл е определил, че Третото същество Христос е трябвало да слезе на Земята и да мине през Голголта, през велико обновление, за да възкреси себе си с нови крила, т.е. с нови духовни сили, с нова духовна, обновена енергия. И наистина Третото същество Христос станало реално възнесена същност. Третото същество Христос станало само по себе си свободно, напълно свободно, пречисто и същностно обновено. При това положение той вече има постоянна връзка с Бога и нещо повече. Когато ще ви говоря за апокрифите, които са извън Библията, които самият Бог ги е отделил, тъй като те са по-дълбоката Библия, там Христос обяснява в една тайна книга на Йоан какво представлява Съществото, скрито в Бога, но това е друга лекция.
Бездната, която се нарича още Върховен Абсолют, е една правелика идея, която превъзхожда всичко. Към тази Бездна, която е Абсолют, спадат още някои специални думи, специални идеи — думите Мистерия, Прасъществото, Прасъщността, Върховното Нищо, Праотец. Но има тънки разлики и тънки значения. Например малко хора знаят, че най-точните думи са Върховна Мистерия и Върховен Абсолют. Те не са равни на Върховното Нищо, както някои мислят. Друг път ще ви обясня по-подробно, тук само ще загатна: Този Абсолют е задвижил Нищото. Той може да го движи. Той е задвижил неподвижността, защото е от още по-висш порядък. И чрез това Нищо е създал всичко. Наистина неподвижността движи всичко. Вие знаете, в колелото има там в центъра една неподвижна част, благодарение на нея се движи колелото.
Казано по друг начин: боговете ги излъчили и ги създавали постепенно по свое подобие. Те били призрачни, но все пак получили нещо от мистичния Огън на боговете. Въобще пак повтарям: расите са творение на боговете, а не на Бога. Само боговете и божествата са творение на Бога, а самият Бог, както знаете, е творение на Бездната, т.е. на Върховния скрит Абсолют.
Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.
Изразът „Бог се разкая, задето е създал човека” е много погрешен превод. Няма такъв превод въобще в истинската Библия. И това е много далече от скрития език, защото скритият език казва: Бог, Който се разкайва, не е абсолютен Бог, не е съвършен Бог. Съвършеният Бог никога не стига до такова положение да се разкае — Той не прави грешки. Както ще видим по-нататък в Кабала, самият Бог е скритият Абсолют; Той ще завърне след време нещата навътре. Като Абсолют е слязъл в Бога, т.е. Безпределността е слязла във вечността; след време вечността ще тръгне на път пак към себе си, към Ен-Соф, или Безпределността.
Спасението зависи от това, доколко познаваш Брахман. В Брахман няма нито добро, нито зло; нито светлина, нито тъмнина; нито движение, нито покой. Там в Него цари Нищо, Което превъзхожда и най-високата мисъл — там цари страшна, непоносима тайна. И тази тайна се нарича Брахман, или другото име — Абсолютът, Господарят на всичко. Брахман е там и същевременно Го няма. Значи, Той е там като Абсолют и едновременно е Върховно Нищо.
Рави Шимон Бен Йокай, един от най-големите кабалисти и авторът на Зохар, казва в „Книгата на сиянието”: Откакто видях Всевишния, оттогава не разбирам вече нищо друго от преходните светове. И още казва: Бог е скритият Абсолют. Мъдростта е произлязла от Неизразимия Древен, но тя е схванала в себе си, че е само едно излъчване. Тя е само едно излъчване, докато Бог е всичко.
Самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл е и Се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала Живот, защото Бог е потекъл. Истинският Живот е течение на Духа, течение на Бога; и затова истинският Живот няма произход - защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало. Безкрайният е потекъл надолу, Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е Древна Окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази Тайна, която Той изпраща върху човека - и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става Мъдрец, Посветен, Учител; но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога, т.е. Посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни - пък и той и не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.
Бог живее във Вечността и времето, но тук Той е ограничен: Той е слязъл и е излязъл навън - а вътре, в Бездната, Той е Абсолют: там не е Бог, там Той е Абсолют. И тука, именно тука, Той е вкоренен и цялостен. Бездната се оглежда само в Бездна.
Да се върна. Нулата е Бездна - от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, Скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата - и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.
Брахман е непроявен Абсолют. Той е Абсолютно Чисто Съзнание, но Той превъзхожда и това. Той е без вътрешност и без външност. Той е по-дълбок от всичко вътрешно и външно. Брахман е възхитителен! Таен поклон пред Него!…
Бог не дава никой да Го опише и да Го изрази, затова няма категорично определение за Бога - няма да има! - особено когато става въпрос за Скритостта на Бога, защото навътре Той е Абсолют.
Бог е Воля на Бездънния Абсолют. Това е Волята, която е слязла и породила всичко и поставила начало. Но Той си остава в Себе Си Безначален.
Няма Космос, това е илюзия - казва Сай Баба - има само един Абсолют, Велик Бог, и Той е Неделим.
Древният е Неограничено Прасъществувание. И Учителя казва: „Изворите на Бога се поят от Величествен, Незнаен Дух“ – става въпрос за този Абсолют. Този Абсолют, това Прабожество е над всичко: над Бог, над всяка Божественост. Това Прабожество не може да бъде познато от нищо. То е издигнато над всичко исказуемо и над всичко, и над всяко Безмълвие. То е над всяко Слово, над всяко мълчание. И Учителя казва тука, в този важен ред: „Изворите на Душата се поят от по-велик Извор: това е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор: това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор: това е Абсолютният, Незнайният Дух на Битието. За Него никой нищо не знае“. След време ще говорим за Абсолюта, не че ще Го обясним, но така... посока, важна за приближаване.
Не Сатана е зло, а Древното зло е зло. Сатана само те убива, а Древното зло те унищожава. Това зло, което идва от Сатана, се превръща в добро. Другото зло, Древното зло, не се превръща в добро – то се превръща в по-голямо зло, то се разраства. Древното зло е скрито от погледа на хората, от погледа на Ангелите – и казва Учителя – и от погледа на Боговете. И те не го знаят: какво прави, къде е, как е заключено. Това зло още в своето минало е отрекло тотално Бог и Истината – говорим за пълно отричане. Това зло има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за жестокост. Сега има остатъци, но... остатъци. Причината за съществуването на това зло е скрита в Бездната – и тази причина е много дълбока. (Прави се книга по този въпрос.) Това зло е сбор от Древни Богове, които са се провалили. Тези Богове са се провалили, защото са били Божествени, а не Съвършени – разликата е голяма. Това са степени. Съвършен е само Един Бог в Своята Скритост: Бог е Абсолют.
Преди да продължа, ще кажа нещо за Древното грехопадение, първото. Това са били Висши Богове. Те са поискали да узнаят Тайната на Древния, чрез Неговата Сила да влязат в Мистерията Му. Искали са да обсебят и Мистерията, но – пак казвам – сблъскали са се със Съвършенство: нещо, което не очаквали, нещо, което не познавали, и станали развалини. Те искали да станат познавачи на Скрития свят, за да владеят, с цел да владеят, намерението е да владеят. Те искали да го превземат. Те искали да превземат нещо от Безкрая. (Виж къде са посегнали!) Но Древният Абсолют се оказал Отсъствие, Върховно Нищо – и те угаснали. Те се сблъскали – казва едни Старец – с Вратата за Никъде, защото не знаели нищо за Абсолютното Нищо, Което е Мистерията на Древния. Древността е Мистерия, което означава Страшна Дълбина – няма дъно. А историята е нещо много повърхностно: това са малки вълнички на повърхността на този Океан. Цялата външна безкрайност на всички светове, без изключение, са все тези вълнички. А в Абсолюта има Бездънна, вътрешна Безпределност… Но това е друга дълбока тема, обяснена е от един от Старците.
О, Бену, познаваш ли Древното Предание? - В Началото беше Прасъществото и мракът беше скрит от мрак. И всичко беше Океан от Древност. Върховното Същество беше забулено в Мистерия. Всичко беше спотаено в Бездънна Бездна от Скритост. Върховния Абсолют беше сам отвъд живот и смърт. Те още не бяха родени. Светлината също беше потопена в Древния мрак. В този мрак Сияеше само Прадревното Начало. То не беше даже Същество. В тези Древни времена нямаше Слово. Съществуваше само Единният, Прадревният и никой друг. Той съществуваше Неизразимо дори без Светлина. Тя още не беше създадена. Изтече дълго Безвремие и после Абсолютът се спусна надолу и се самосъздаде. Слезе и стана Нетер - Бог, защото нямаше никой преди Него и никой след Него. Така Безначалието постави Начало. И Той стана Нетер - Бог над всичко, защото Той всякога е бил и ще бъде. Всичко беше потопено в Него - и съществата, и океаните, и планините, и дори и Силата. Тя стоеше безмълвна, защото тогава всичко беше в Скритост, беше забулено в Мистерия. Така Сам Той изплува от тази Мистерия, изплува от Себе Си, ограничи се и стана Бог, пресъздаде се като Бог, като Вътрешна и Велика Достъпност, за да могат да Го доловят тези, които щяха да станат Пазители на Върховната Мъдрост в себе си. Той слезе и стана Достъпност за силите, съществата и световете, които отпосле се родиха. Но, Неговата Истина, си остана Древен и Древен Скрит Замисъл. В Началото щяха да Го познават само тези, които умеят да Сияят. А по-късно - Последващите, Светещите. Този Върховен Абсолют породи Единицата, за да имат нещата Начало. Великата Бездънна Мистерия се ограничи във Великата Божественост. Спотаената Безкрайност се ограничи и стана Божественост, за да може някога тази Божественост да се завърне в Своята Безределност, изтъкана в ядрото си от Мистериозната Древност - от Сила и Прасила. Тази Бездна от Бездънност и Мистерия, е Тайнството на Великата Нереалност, защото всяка реалност е ограничение. Велика е и Божествеността, но Всемогъщ и Тих е Безкраят. Божествеността е съставена от най-чистия Огън, но Безкраят е Прадревен. В Него е Царството на Абсолютната Свобода. Когато човекът е изгубил Безкрая си, той е слязъл в Божествеността, а после са се случили и други слизания - в Свещеното, в Духовността и накрая в сътвореността. Тук злото е влязло в сътворението и тук най-големият Дар е Тесният Път.
"Зарко, Дядо Божи, какъв човек е?" - Дълбок въпрос, няколко дни минаха, докато вляза в сърцето на този въпрос, но както и да е. Така, значи Дядо Боже, какъв човек е? Първо е - Велика Любов. Учителя казва: Ако разрешите въпроса за Бога, за Любовта - всички други въпроси ще се решат, като последствия. Бог е изначалния човек в нас, и за това, ние сме образ и подобие на Древността, а нашето изначално лице е Любовта. Бог е Изначално в нас, и за това сме Древни. Дядо Боже в нас е Истинския Човек - Мярката. Майстер Екхарт казва: Божието естество е моето естество - нито повече, нито по-малко. Дядо Боже, е образ на Изначалния Човек в нас, образ на Същността и това е Любовта - Изначалния Образ. А Върховния Абсолют е - Необраз, Необятност, без предели Пра-Същност.
"А има ли нулев Старец?" - Поредния Дълбок въпрос на тази Душа. Върховната Нула е Върховното Нищо - самият Абсолют, това е Негова Идея - Върховен Старец, Самият Абсолют. Тука Той е само идея, защото Той надминава абсолютно всичко - и неизреченото. Тук във Върховната Нула, изчезват всички пророчества, защото в Него няма пророчества, няма събития, няма явления. В човека има три Дълбинни присъствия, и едно Велико Върховно Отсъствие - Безкраят, Мистерията и Абсолюта. Абсолюта като Отсъствие, като Нула - 0. Към Абсолюта се приближаваме, само с Отсъствие. При Бога е друго! Само с Отсъствие, с Нулата, и така Нулата ще се завърне някога в Нулата. Тук между другото се сещам, тук ставаш Нищо - на Нищото, нищо не може да влияе. Нито лоши мисли, нито положителни мисли, нито духовни мисли, но това е висока степен.
"Как изглежда Бог?" - Първо. Бог е Велико Излъчване от Абсолюта - Подобие. Значи, от Върховното Нищо, и за това Той е подобие на Бездната и на Безкрая и на Мистерията. Всички, които имат в себе си Безкрая и Мистерията са подобни на тази Велика Необятност - те са в Нищото. Бог изглежда като Божията Любов, ликът Му е Необятна Любов и все е едно е в коя религия си и дали вярваш или не. Нищото е ликът на Бога, а Върховното Нищо е Единствения Абсолют, който е излъчил Бога като себе си. Тук малко ще... Значи, да кажа, защо. Бог е направен Абсолютно Неразрушим, защото ако беше разрушим, хората щяха да Го разрушат - те са се опитали навремето, Боговете, и за това са станали хора. Но Той е, те са се сблъскали с Нищото а зад него е Абсолюта - Върховното Нищо. Тоест, Бог е Нищо от Нищото, Цялост от Целостта, Безкрайност от Безкрая, Пълнота от Върховната Пълнота. Бог действа не в хората, а в тяхното Нищо, в тяхното Изначално състояние, защото тук е Неговия образ, Неговото неизразимо излъчване. Нищото е Единствения Храм на Бога. Бог действа в нищите духом, те са Неговата цялост, те са Вратата Му. Тук се случва срещата с Неговия Образ, който е чист Дух и Безпределност, в която няма заповеди и ограничения - те са за сътворения свят. Това е част от тайната - за Адито. Бог е създаден от Нищото. Създаването от Нищото е чудо на чудесата. Например: Гледаш една стена и мислиш, че тя е нещо, а тя е сгъстено Нищо, сгъстена Празнота, това учените вече го откриват, но то отдавна Атлантите са го открили от милиони години. Великия изглед на Бога е - Чиста Безпределност, не образ, значи Необраз, защото образът е ограничение.
Бог е малка част от Върховната Мистерия на Древния. Древният Абсолют казва: „Аз съм Този, Който не съм“. Първо, това е Абсолютно Непроявеният. „Аз съм Този, Който не съм“ означава: „Не виждам Своите граници и предели и затова не мога да се позная“.
Учителя казва: От смирения човек, и смъртта се страхува! Макар, че смъртта е висше същество. Смъртта е Висш Дух, но смирението е голяма Дълбина, ако ти си Праведен или учен, това е ниска степен. Учителя казва: При Бог се отива не учен, не праведен, а смирен. Нисшата степен на Смирението, ще обясня, това е Висшето Аз, но и Христос, който имаше и Висшия Аз, трябваше да се смири на Голгота и да каже, само твоята воля, и да влезе в Нищото и да влезе в по-дълбока степен на смирение, което е Дълбоко качество на Бога и качество на Нищото. Това е най-дълбокото кръщение - в смирението. С твоето Висше Аз, до никъде няма да стигнеш, защото, какво струва твоето Висше Аз, пред Бога и скрита Абсолют? Смирението е тотална необходимост, защото само смиреният човек може да върши велики дела, за Божия Слава, защото той знае, че няма друга Слава! Защото смирения човек е изчезнал, той е реално в Бога, в Нищото, и никога не може да опетни Бога.
О, Вараха Варахара, Хайри Лахавара Варохот Харирия – О, Върховний Абсолют, научи ме да Те любя абсолютно неизменно.
О, Варахорахава Ааронор, Нахара Харана Тор Ааморира Хатима – О, Върховноскритий Абсолют, научи ме да се вкореня в Теб абсолютно завинаги.
- Това е така. - казала сестрата. - С това трябва да се съобразявате, ако искате да дойдете до вашето благо. Вие трябва да се унищожите в себе си и в другите създания, така че да не намирате нищо повече за вършене, за да може Бог да действа във вас… Трябва да знаете - продължила сестрата - че онзи, който се задоволява с онова, което може да се изрази с думи, който не иска да отиде по-надалеч със силите на душата, с познание и с любов, от онова, което някога е било изразявано с думи, той с право се нарича безверник. Онова, което се изразява с думи, се възприема с низшите сетива, или сили на душата. С него обаче най-висшите сили на душата не се задоволяват. Те проникват все по-нататък, докато стигнат Началото, от което е изтекла душата… Силата на душата обаче не може да влезе в Източника. Когато душата стои над всички сътворени неща, пред Началото, то тогава всичките й сили остават навън… Тук душата е гола и освободена от всички, носещи име неща… И така тя прониква в неизразимия Абсолют. Докато добрият човек живее на Земята, неговата душа има развитие във Вечността. Затова добрите хора обичат живота. Така, както добрите се издигат, така лошите, живеещи в грях, падат.
