Възвишеност идва от възвишение. Всички висши същества са невидими, т.е. много бързи. При мисълта и при Духа скоростта изчезва. Духът живее във висшата тишина. Той надраства всичко. Той не може да бъде опознат в най-върховната си и съкровена част. Затова Той е наречен Абсолют.

Озирис - това е абсолютната активност. Алеф - началото на нещата. Мъдрецът е силата на проявената воля. Услужете си със земните богатства, за да създадете неизчерпаеми небесни съкровища. От мисълта на Бога се създаде всичко. Абсолютът никога няма да бъде напълно познат в Неговата най-съкровена част. Бог не произлиза от никого, затова Той е Абсолют. Твоят Дух произлиза от Бога. Той има всички качества на Бога. Твоят Дух е искра от Праогъня.

И серафимите, и учителите са зависими от Него (Абсолюта). Той не зависи от никого, затова е Абсолют. Той е единственият Учител и Той съзнателно се ограничава в съществата. За да създаде този свят, Той Се е ограничил и Сам е създал законите. Да спазваш тези закони, значи да се освободиш. Законите ще те направят слуга, но ако работиш с Любов, ти ще изработиш съответните качества, които ще те освободят. Само придобитата разумност ще ви освободи. Вашата разумност ще привлече силите, които ще ви освободят. Свободата извън Бога е една илюзия (закон на невежество, робство). Вашата свобода зависи от степента, на която се намирате в еволюцията.

Истината не може да се каже. За нея може да се загатва, но тя не може да се каже. Тя се живее. За нея само се загатва. Учителят казва: “Истината включва цялата вечност — тука говорим за безпределната вечност — тя е краят на всички неща”. Любовта е началото, а Истината е краят. Който мрази Истината, обича смъртта, обича по някакъв начин злото, той вече няма избор. И да иска, и да не иска, ще бъде привързан, смъртта ще бъде прикачена към него. - Истината е в най-висшия смисъл самият Абсолют. И Учителят казва: “Истината - това е самият Абсолют”. Учителят казва, че Абсолютът изпълва всички светове и остава непроявен. Значи няма място, където да се побере, включително и в безпределната Вселена. Учителят казва, че така ще бъде през цялата вечност, винаги, за Него няма да има място за пълна проява. Значи в цялата вечност няма да може да се прояви напълно. Ще си остане Непроявен и завинаги Незнаен. Според Учителя досега Той се е проявил в триста и петдесет милиона форми, но всички те са ограничение. После Учителят казва: “Сам по Себе Си Той не е нито светлина, нито слово”, защото всичко Го ограничава. Но Учителят казва: “Ако Великият Непознат, или Великият Незнаен, реши да ни се изяви по особен начин, тогава ние Го разбираме като Светлина без сенки, като Живот без прекъсване и като Любов без промени, и като Знание без грешки” — става въпрос за истинското Знание, което е без грешки. Когато Истината е слязла, тя се е превърнала в Любов, а Любовта, казва Учителят, е най-великата реалност. Истината е нещо повече от реалност, но това е друг въпрос. За Него всичко е ограничение. Дори и безпределната реалност е за Него ограничение.

Учителят казва: “Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания”. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за “шема” – блаженото слушане, истинското слушане. “Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.” Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име “Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

21. Най-неуловимото – Нищото. Тука ще кажа някои неща, макар че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо с живота и смъртта. Познаване на Истината не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща, или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение, а изчезване, тотално изчезване. При Учителя то е десетата степен на посвещение – най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя това е най-висшата степен – десетата – и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в него. И затова от Нищото, от така наречения още Абсолют е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава, каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар че използвам думи, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото, не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: Всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.

Изговорената тайна дума в строго определено време е отключвала вратата към т.н. Велико черно слънце. Тук думата черно има съвсем друго значение. Това Слънце е бащата на слънцата и то не е Алфиола. Наречено е черно, защото е прекалено ослепително, както и самия Абсолют. Толкова ослепителна светлина, че се възприема като мрак и под тази идея — Великото черно слънце – се крие съвсем друга идея, посветените и жреците знаят това. Насаме помежду си го наричат Морето от светлина, имат съвсем друг израз, а външно се изразява като Великото черно слънце. Именно от това Велико черно слънце произлиза древната мъдрост и силата на свещените езици.

Казва: От Бездната са произлезли Бог, боговете, тези, които съществуват, и тези, които не съществуват (защото има и такива). Учителят това го е казал по друг начин, в книгата “Висша мистика” сме го изнесли. Казва: Има едно същество, което е създало Бога. (Той го нарича Абсолют, Бездната е друго Негово име.) По принцип се смята, че този ръкопис е за неродените.

Загадката е приятна, тя е едно забавление, нещо като кръстословица. Тайната е велика и чудна. Тя те въвежда в своя мистичен опит и свят. Мистерията е абсолютно непознаваема. Тя е съградена от най-могъщото безмълвие, от чистото Нищо. Тот казва, че мистерията е неназовима, тя е великата Неизвестност. На египетски се нарича Нетер Нетеру – две думи, събрани в една, което Учителят нарича Абсолют, другаде го наричат Върховният.

Всичко е произлязло от мястото, където няма име, няма понятие, няма ограничения. Всичко е произлязло от Бездната – Върховното, Абсолютното Нищо, наречено още Неназовимо и друга идея – Неизразимо. За Бездната говори един от най-големите посветени, от най-великите гностици, казва се Василид – от него има цяла наука за Бездната, 24 книги, почти всички изгорени, с малки изключения. Църквата не може да понася такава дълбочина. Той казва: Бездната е безсловесна дълбочина. Въобще той говори кратко и ясно. Това, което Учителят нарича Абсолют.

Това Велико Нищо, макар че е първопричина на абсолютно всичко, което е създадено, не може да бъде определено. Включително и ватанският език е безпомощен. Тази Същност е абсолютно непостижима. Василид казва: Който съумее да не го постигне, Абсолюта, Нищото, той постига висше себепознание. Що се отнася до вечността, това е само едно негово излъчване. Този Абсолют, тази Бездна създава вечността чрез излъчване. Чрез излъчване Той създава и Бога като вътрешно начало; Христос е създаден с друго излъчване като външно начало, затова той променя историята.

Какво се случва после? Василид обяснява: И тогава Бездната, т.е. Абсолютът, е поискал да създаде Несъществуващ Бог. Както ще видим после, той става съществуващ, но на вътрешен план, това става постепенно. Значи поискал да създаде Несъществуващ Бог, който по-късно става съществуващ. Но тук думата поискал е много бедна по значение, но няма как, трябва да я използваме. Защо Несъществуващ? Защото самият Той е Несъществуващ, Абсолютът, Бездната, и Той е създал Бога в началото подобен на Себе Си. Забележете, Той го създава подобен на Себе Си, Той създава Бог вътре в Себе Си. Значи в начало Несъществуващ, което предполага, че Той ще стане съществуващ, както и става. Този Несъществуващ Бог впоследствие става съществуващ Бог. Но в началото как Го е създал самият Абсолют? Без мисли, без чувства, без желания, непреднамерено, безстрастно. Това било нещо като висша идея, можем да го наречем условно Висшия свят, защото тогава той още не е проявен. Много по-късно идват расите, за които ще говорим после. В нашата бедна човешка история за тях почти не се говори, почти нищо не се знае или някакви общи приказки, такива като Блаватска казват неща, които едва съдържат нещо, но са далеч от Истината. Почти нищо не се знае за първата раса бархишадите, които са изиграли огромна роля. Нашата история изобщо е много бедна и много далече от Праизвора и тя ще си остане такава. Но трябва да има и такива, които обичат заблужденията, които обичат да се заблуждават, да се занимават с нея, обичат да я изучават, защото това е все пак нещо. Самото изучаване някога ще се превърне в друго изучаване…

Бог, богове, Луцифер, Христос, ангели, водата, земята, огънят, въздухът, металите, дърветата, животните, растенията – всичко е било вътре в това космическо семе, наречено духовно яйце. В това Праначало Несъществуващият Абсолют на първо време е създал Несъществуващ Бог. Но Той вече го е посял. Така го е създал, но това вече е посяване. Той вече е посял това духовно космическо семе, това яйце вече е било посято. По-късно от него започва да произлиза всичко. Което означава, че всичко произхожда от един тайнствен и несъществуващ свят, наречен на езика на посветените мистерия. Но тази мистерия е хвърлила, казва Василид, семе, от което впоследствие е произлязло абсолютно всичко.

Създаването на Бога, на вечността, на човека и на световете, всичко това е плавен и неуловим процес, който се е случил вътре в самото яйце, в това семе на мистерията; плавен и неуловим процес така, както детето се ражда в майката. Ние не знаем какво ще излезе. От Учителя знаем, че майката не може даже един косъм да създаде, тя няма откъде да вземе един нокът даже. Всичко това става невидимо, неуловимо. Така е и този процес. И когато по-късно този Абсолют се е произнесъл, всичко вече е било, всичко вече е станало. Бог, Луцифер, Христос, богове, демони, ангели и т.н., Той – Абсолютът – казвал и всичко вече ставало. То е било подготвено и после вече е ставало.

Искрата е умален Абсолют. Тя е абсолютно неведома, принадлежаща единствено на Мистерията на Бездната.

Зад Бог е скрита Велика Тайна. Тя ръководи всички неща. Бог е само отражение на тази Тайна, на тази Мистична Скритост. Скритият Абсолют в Бога е неговата тайна и неговата божествена основа. Самият Бог е сътворен като абсолютно несътворено битие и затова и Той самият е неизразим, защото Той идва от Скритостта.

Абсолютът държи в себе си преголяма, безпределна и необятна тайна. Този Абсолют, според Василид, никога не може да бъде познат, защото е по-могъщ от всичко създадено и несъздадено. Бездната се проявява в Първото същество, но както казах, си остава скрита така, както Бог се проявява в света, в съществата, но си остава скрит по подобен начин.

Самото тайнство на встъпването в Божествения мрак е навлизане в собственото си мистично възхождение. Божественият Абсолют е скрит в Своя мистичен мрак и оттам ръководи Бога и тайната на съществата.

Когато Абсолютът е решил да стане проявен, явиха се Бог и дяволът. Неделимият Абсолют стана Бог и дявол, и множество, но остана скрит. Скритата и тайна мощ на Бога вилнее в Сатана, защото Сатана няма собствена сила. Чрез силата Си и чрез Сатана Бог ръководи света. Силата е само Негова. Тя е Негов план и затова е казано: Не съдете. Не съдете, защото ще бъдете осъдени.

Третото същество Христос е имало същност и тяло, и крила, но му трябвало едно особено и голямо обновление, за да може тези крила да летят вечно. Не просто да летят, а да летят вечно. Това е било определено от скрития промисъл, който самият Абсолют е внесъл в тези три същества и този промисъл е действал тайно в Бога, вътре, скрито. Този промисъл е определил, че Третото същество Христос е трябвало да слезе на Земята и да мине през Голголта, през велико обновление, за да възкреси себе си с нови крила, т.е. с нови духовни сили, с нова духовна, обновена енергия. И наистина Третото същество Христос станало реално възнесена същност. Третото същество Христос станало само по себе си свободно, напълно свободно, пречисто и същностно обновено. При това положение той вече има постоянна връзка с Бога и нещо повече. Когато ще ви говоря за апокрифите, които са извън Библията, които самият Бог ги е отделил, тъй като те са по-дълбоката Библия, там Христос обяснява в една тайна книга на Йоан какво представлява Съществото, скрито в Бога, но това е друга лекция.

Бездната, която се нарича още Върховен Абсолют, е една правелика идея, която превъзхожда всичко. Към тази Бездна, която е Абсолют, спадат още някои специални думи, специални идеи — думите Мистерия, Прасъществото, Прасъщността, Върховното Нищо, Праотец. Но има тънки разлики и тънки значения. Например малко хора знаят, че най-точните думи са Върховна Мистерия и Върховен Абсолют. Те не са равни на Върховното Нищо, както някои мислят. Друг път ще ви обясня по-подробно, тук само ще загатна: Този Абсолют е задвижил Нищото. Той може да го движи. Той е задвижил неподвижността, защото е от още по-висш порядък. И чрез това Нищо е създал всичко. Наистина неподвижността движи всичко. Вие знаете, в колелото има там в центъра една неподвижна част, благодарение на нея се движи колелото.

Абсолютът не е нито човек, нито Бог; нито изречено, нито неизречено. Абсолютът е в известен смисъл Праначало и, разбира се, всичко, което е след него, но и всичко това Той го превъзхожда. Всичко след Него е ограничение и затова Той е наречен Несъществуващият. Някои Го наричат Несъществуващият Бог, но в друг смисъл. И затова е казано: Несъществуващият Абсолют е сътворил Несъществуващия Бог. Несъществуване означава неограничение, неограниченост, докато всичко, което съществува, е ограничено, макар и вътрешно да съществува, както боговете, Луцифер и Христос.

Казано по друг начин: боговете ги излъчили и ги създавали постепенно по свое подобие. Те били призрачни, но все пак получили нещо от мистичния Огън на боговете. Въобще пак повтарям: расите са творение на боговете, а не на Бога. Само боговете и божествата са творение на Бога, а самият Бог, както знаете, е творение на Бездната, т.е. на Върховния скрит Абсолют.

Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание — казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.

Изразът „Бог се разкая, задето е създал човека” е много погрешен превод. Няма такъв превод въобще в истинската Библия. И това е много далече от скрития език, защото скритият език казва: Бог, Който се разкайва, не е абсолютен Бог, не е съвършен Бог. Съвършеният Бог никога не стига до такова положение да се разкае — Той не прави грешки. Както ще видим по-нататък в Кабала, самият Бог е скритият Абсолют; Той ще завърне след време нещата навътре. Като Абсолют е слязъл в Бога, т.е. Безпределността е слязла във вечността; след време вечността ще тръгне на път пак към себе си, към Ен-Соф, или Безпределността.

Значи, Бог, Който се разкайва, не е Абсолют. В съвършенството никога няма разкаяние — според скрития език. Това означава, че тук въобще не става въпрос за Бога, а за някакви човешки, вмъкнати разбирания; има такива много в Библията, но това е друга тема. Човешки разбирания означава неразбиране.

Спасението зависи от това, доколко познаваш Брахман. В Брахман няма нито добро, нито зло; нито светлина, нито тъмнина; нито движение, нито покой. Там в Него цари Нищо, Което превъзхожда и най-високата мисъл — там цари страшна, непоносима тайна. И тази тайна се нарича Брахман, или другото име — Абсолютът, Господарят на всичко. Брахман е там и същевременно Го няма. Значи, Той е там като Абсолют и едновременно е Върховно Нищо.

Рави Шимон Бен Йокай, един от най-големите кабалисти и авторът на Зохар, казва в „Книгата на сиянието”: Откакто видях Всевишния, оттогава не разбирам вече нищо друго от преходните светове. И още казва: Бог е скритият Абсолют. Мъдростта е произлязла от Неизразимия Древен, но тя е схванала в себе си, че е само едно излъчване. Тя е само едно излъчване, докато Бог е всичко.

Самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл е и Се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала Живот, защото Бог е потекъл. Истинският Живот е течение на Духа, течение на Бога; и затова истинският Живот няма произход - защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало. Безкрайният е потекъл надолу, Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е Древна Окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази Тайна, която Той изпраща върху човека - и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става Мъдрец, Посветен, Учител; но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога, т.е. Посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни - пък и той и не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.

Бог живее във Вечността и времето, но тук Той е ограничен: Той е слязъл и е излязъл навън - а вътре, в Бездната, Той е Абсолют: там не е Бог, там Той е Абсолют. И тука, именно тука, Той е вкоренен и цялостен. Бездната се оглежда само в Бездна.

Да се върна. Нулата е Бездна - от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, Скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата - и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.

Брахман е непроявен Абсолют. Той е Абсолютно Чисто Съзнание, но Той превъзхожда и това. Той е без вътрешност и без външност. Той е по-дълбок от всичко вътрешно и външно. Брахман е възхитителен! Таен поклон пред Него!…

Бог не дава никой да Го опише и да Го изрази, затова няма категорично определение за Бога - няма да има! - особено когато става въпрос за Скритостта на Бога, защото навътре Той е Абсолют.

Бог е Воля на Бездънния Абсолют. Това е Волята, която е слязла и породила всичко и поставила начало. Но Той си остава в Себе Си Безначален.

Няма Космос, това е илюзия - казва Сай Баба - има само един Абсолют, Велик Бог, и Той е Неделим.

Нищото: Великата Истина, Произходът, неумиращият, нероден, непроявен и необусловен Абсолют!

Нети-нети е преди всичко действие, път за постижение. Като всеки инструмент или техника, към него не трябва да се придържаме като към някакъв абсолют. Щом отхвърлянето е постигнало целта си, то също трябва да се отхвърли.

Всичко има предели, дори и Безкраят, но Той - Древният Абсолют - няма.

Съзерцанието означава нашето Съзнателно Единение с Безкрайния, Вечен Абсолют. Тук Създателят и създанието, ...познаващият и познаваното стават едно... Ние ставаме едно със Създателя и виждаме цялата вселена в нас.

“Кланям се на Висшия Абсолют, кланям се на Висшата Душа, кланям се на Този, Който надминава всички качества. Кланям се на Този, Който има формата на Вечността отново и отново.”

Тази мантра води до осъзнаване на единството с Висшия Абсолют.

Изговорената Тайна дума, в строго определено време, е отключвала вратата към т. нар. Велико черно Слънце. Тук думата черно има съвсем друго значение. Това Слънце е Бащата на слънцата и то не е Алфиола. Наречено е черно, защото е прекалено ослепително, както и самият Абсолют. Толкова ослепителна светлина, че се възприема като мрак и под тази идея - Великото черно слънце - се крие съвсем друга идея, посветените и жреците знаят това. Насаме помежду си го наричат Морето от светлина, имат съвсем друг израз, а външно се изразява като Великото черно слънце. Именно от това Велико черно слънце произлиза Древната Мъдрост и силата на Свещените езици.

Върховният Абсолют е Същество Прасъкровено, Пресвято. Той не трябва да бъде обличан в знания. Той трябва да бъде търсен с Любов и Незнание. С милиарди години се приближаваме към Него и всяка крачка от Пътя е много Красива.

Мигът на Духа, или Безвремието на Духа, е част от Архи-Мига, или Безвремието на Абсолюта. Безвремието на Абсолюта е предшествано от Най-Древното Не-Време, което е Прасъстоянието на Върховния Скрит Абсолют. Велико Умение е поне за малко да прекратяваш себе си и световете и да се завръщаш в Най-Древния Покой, в който е потопен Върховният Скрит, за да се уподобляваш на Него.

За Нетер Нетеру – за върховния Абсолют – няма Слово. Той не е Слово, нито Дух, Той е ослепителна Прамистерия.

Сфинксът е част от дълбините на Незнайната Древност и на Върховния Абсолют.

Нетер Нетеру или Върховният Абсолют е използвал тайната на Хекау – древното слово – като всемогъщ чук и с него е издълбал пустотата в изначалното пространство чрез вихър. С мощния си чук Върховният е превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена.

Бездната - това е всякога нероденият Абсолют.

Правдъхновението е най-силният Пламък – Пламък за Върховноскрития Абсолют. Този Пламък се е извисил и е докоснал Подножието на Върховния Трон – благословен заради своята Смелост.

О, Великий и Върховний Абсолют, научи ме да Те любя абсолютно, върховно, незнайно, благоговейно!

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание, тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества - тя е Абсолют Незнаен.

Понеже вкарваме в разговора все повече понятия: „Абсолют“, „Истина“, „време“ и т. н. Не ни ли ограничава самото Слово, което, както казахте, се е появило много по-късно? Но не ни ли ограничава то в търсенето и обяснението на Бог?

Да, и туй е така, една тънка тема. Има двама Иисус. Има един Иисус, който е Иисус, има и един Иисус, който е Христос. Има двама Иисус в тоз смисъл - първият Иисус, да го наречем, общува с Духовния свят, той върви към Духовния свят и може да черпи сили от Духовния свят, и да черпи помощ от Духовния свят, защото той е свързан. Вторият Иисус е Дълбока Вода, Той вече върви към Христос, върви към Скритото - Той вече е Мистичен Иисус, защото, Той вече има връзка с Мистичния свят и може да задвижва Божествения свят и Бога, не може да задвижва Абсолюта. Абсолютът е много специална тема, за която Гностиците и… Малко хора в света я обясняват. Защото Абсолютът е слязъл като Бог и се е ограничил, защото Той - казва Учителя - не може да се побере никъде, нито във Вселената (забележи), нито извън Вселената. И Той се ограничава, заради хората да стане достъпен и става Бог. Той тогава даже е нямал, туй се е говорело… (Там имаше май въпрос за Тайната Вечеря.) На Тайната Вечеря Христос разкрива такива неща донякъде. Аз също донякъде ще ги кажа. Значи, Той става Бог, тогава Бог е нямал име - нямало е Слово. В началото не е Словото. В начало е било безмълвието и… Словото е заради сътворения свят да могат хората да си говорят. И когато… Той бил наричан Първото Същество - числата са преди буквите - и Той слиза и се ограничава, за да стане достъпен за хората. И пак не е напълно достъпен, защото Той пак е Несътворен, Абсолютът в Него е ограничен, но иска да помогне на хората, понеже като Абсолют, никой няма шанс да Го разбере. А като Бог има някаква достъпност, някаква близост има, и затова Той, там Христос въобще не говори. Той споменава за Бога, но не говори за Бога, а говори за Праотеца, за Абсолюта. Това е Таен Гносис, който Гностиците го знаят и Христос го знае, и Той споделя такива неща на Тайната Вечеря. Но туй е едно дълго Учение, след време ще ти го разкажа, какви страхотни неща обяснява Василид за Абсолюта; за: как Безкраят се смалява, става Вечност, Вечността става време и как Той става Бог. И пак е, Той пак е Самият Господар на всичко и как, какъв е методът Той да се връща в Абсолюта, и как да слиза към Христос и Луцифер. Тя е тънка, Тайна Наука, Тайна Наука.

Следващият въпрос е на Асен Будинов, който пита: Това, дето Старците наричат "последната дължина" най-скритото място ли е, Върховна скритост? Какво има там, дето Богове и Висши същества като навлязат много навътре, се смразяват от страх. Самият върховен Абсолют ли се намира там или нещо друго?

Спокойният човек пази Словото, защото ако разбереш Словото - Словото е Бог - Ако разбереш Словото, То те изважда от илюзията на света и на Вселената. Словото, Боре, е началото на света и Бог е Началото, но Словото не е Абсолют. Абсолютът е Безмълвие. Там нищо не може да кажеш. Там Словото избледнява, там даже и Тишината не може да каже нищо, но това е друга тема.

Там, където Бог го няма, вирусът се вихри... вируса се вихри. Светът е на ръба , както ти казах. От един комар, от един кърлеж. Ако един комар може да унищожи един човек. Аз съм наблюдавал един път, Бог ми да...преживея един комар. Така, с една сестра, той така се уголеми, така напълни стаята с демони - трябваше да го видя, като...и не можеш да се скриеш, защото те атакува и се крие. Дребно нещо, нищожно, като малко атомче, накрая го изхвърлихме с формули, но идеята нали, ако този може да внуши, много тежко внушение във въображението да се забие и да те накара да се самоубиеш - един комар. Бог може да го направи гигант, чудовище, смятай...всеки атом е Негов, Боре, на Бога. Той движи всеки атом и знае всяка бомба как ще избухне и докъде ще стигне и какво ще направи. Бог е Единствения казват суфите, Който знае, колко капки има в дъжда - казвал съм ти го. Забележи за какво става въпрос. Какво владеене на светове, включително на 40 хиляди, казва Кабала - Висши Светове - те са повече, ама туй друг въпрос, низшите отделно - СТрашен Скрит Абсолют в Бога. - И за Абсолюта правим книга - два варианта, книга за Абсолюта, щото има разлики, въпрос на Дълбини.

Много е близко.По-скоро е близко до Абсолюта, щот на Едно Дълбоко ниво Майстер Екхарт казва: след време - те са специални неща, но - след време и Бог трябва да умре и да отстъпи на Върховният Абсолют, откъдето всичко е излязло - Нищото. Затуй ти казах, че Развитието е безконечно. И Майстера изнася такива неща, нали. както и да е.

Нетер-Нетеру - Върховният Абсолют няма начало. Той Е Абсолютна Безпределност, но е слязъл надолу. Ограничил се е, станал е Нетер - Бог, и така поставил начало. Една част от Него слязла и се превърнала в Начало, но дълбоко в Себе Си Той е без начало.

След време ще говорим за Древност и за Абсолют - сега само...Още е нямало Произход - това е Тот. Нямало е произлизане. Тук е нямало нито въздух, нито земя, нито огън и вода.

Тези пра-Същества, боговете, са пиели чиста Безпределност, а Самият Древен Абсолют е бил Сиянието в тях. В тази Древност е нямало Слово, защото е нямало какво да се каже. - Има такива преживявания в живота, на които просто няма какво да кажеш. Те не могат да влязат в история, в Библия. Те си остават, нали нещо страхотно. Да ...

За Бога, за Нетера можем да кажем нещо. Например Бог е Любов. За Нетер-Нетеру Върховният Абсолют нищо не можем да кажем. Той не може да бъде описан нито със Слово, нито с Мълчание. Тука всичко е бедно. Само Поклон там, Дълбок Поклон там, защото Той е Излъчил от Себе Си Тишината.

И казва още "Този Абсолют не може да се побере нито във Вселената, нито Отвъд нея." И така Тази Пра-Светлина е била Древното Състояние на човека - състоянието когато човек е бил Бог.

Те ще реагират, но трябва да.., другите търсачи, трябва..,знаят по-дълбоките Истини. Аз не говоря за тези хора. Другите ще разберат какво искам да кажа: Кой? - Реалният Всемогъщ Бог и Скритият в Него Абсолют. Щото Той решава нещата! Той решава Христос де е Христос, Луцифер да е Луцифер. Той ги е Създал. Те не са създали себе си - нито Христос. И нито Христос служи на...Аз съм ти казал: Ако Христос иска да излекува един болен, а Бог Не Иска, Христос нищо не може да направи. Просто всичко е Тотално в Ръцете на Един Единствен Бог! Единственият Изцелител. Той Решава!

Тази Велика Мистерия, този Абсолют е Пра-произхода. Той никога не се е раждал. От нищо не се е зародил. Той е Всичко. Той е Пра-Началото. Частица от Него е Бог. Той само е слязъл с Частица от Себе Си - наречена Бог, за да е Достъпен, заради нас. Това е, Боре.

Значи, има само Един Величествен Бог и Скритият Абсолют в Него. Всичко друго е само проводници на Негова идея и Негов замисъл. Той работи на ниво в много Старци, в много Учители и мъдреци, но пак там решаващият е Бог.

Той Го нарича Първото Същество. Понеже Абсолюта е нула - Абсолют.

Отец е Бездна, Скрит, Абсолютно Непознаваем - Непознаваем Абсолют, лишен от мъжко и женско, лишен от всичко. И затова Той е цялата Любов, а не разполовена.

Значи, ние скитаме из много пустини в света, тоест в сътворността. И когато намерим Оазиса, когато намерим Тоз Абсолют, нали, и се Завърнем, това е Завръщане в Произхода! (Всички народи са го хванали.)

Бог е бил излъчен по-късно, като Самият Абсолют е вложил нещо от Себе Си - от Дълбините Си. А злото, наречено “Сатана” е създадено чрез Специфичен Лъч на Бога - видоизменение на Бога, защото Прасъществото му е дало цялата Божия Власт.

Трудно ми е да попитам: Каква е Идеята на Абсолюта да създаде Древното зло, но то охранява ли по някакъв начин Самият Абсолют?

И като цяло такива неща много не се споделят нали. Свръх Словото е Абсолют! Словото е Бог!

Срещата с Най-Великия Древен е във Върховната Мистерия. Той е Абсолют. Това е Прасъществото. Тук никой друг не съществува. Има трептения, вибрации, същества с трептения, с излъчвания. Той е в тези трептения, обаче дълбоко във висшите степени е неподвижен, няма трептения и вибрации. Там е слязло Върховното Ръководство. Той надминава всички тези неща. Тук никой друг не съществува – само Той и Прамистерията. Няма и Бог. Майстер Екхарт дето казва, че Бог не е крайната цел. Тук всичко е погълнато, както е било някога в Древността – Върховното Нищо. Няма Слово, няма понятия.

Дай място на Бог в себе си без да се опитваш да Го познаваш, защото ще го отдалечиш. Това е обида. Оскърбяваш Бога. Самият Абсолют, Върховния… Бог - казват гностиците и мистиците - Самият Бог не познава Себе Си. Говорим в смисъл на Абсолюта. Защо? - Той няма предели. Първо, Той е създал Безкрая. Безкраят е нещо… Това е Негово излъчване. После, Той е Мистерия, преди Безкрая. Той няма нито начало, нито край. Слязъл е като Начало, условно начало. Това не означава, че е начало. Напротив, Той няма начало. Няма как да има. Затова Той не познава Себе Си, защото Той няма предели. Той е извън Мистерията и когато кажеш, че си го познал става такава… Глупост е слаба дума.

И онази непознатата, тотално… Абсолюта. Там вече е само Той. Никой не може да влезе. Върховният Абсолют ще остане винаги непознаваем, за да има безкрайно развитие. Това е диагнозата, нали?! Иначе това е Първия Прастарец.

Наскоро си мислех, във връзка и с изнесеното от Вас в “Тайната на буквите и думите”, че Бог, на български език… че думата Бог е с буквата Б, което е, казвали сте - закон за вътрешно развитие, и не само. Т.е. ние в Бога докато сме, трябва да извървим този път на вътрешно развитие, но в думата Абсолют, там е А-то…

Дай място на Бог в себе си без да се опитваш да Го познаваш, защото ще го отдалечиш. Това е обида. Оскърбяваш Бога. Самият Абсолют, Върховния… Бог - казват гностиците и мистиците - Самият Бог не познава Себе Си. Говорим в смисъл на Абсолюта. Защо? - Той няма предели. Първо, Той е създал Безкрая. Безкраят е нещо… Това е Негово излъчване. После, Той е Мистерия, преди Безкрая. Той няма нито начало, нито край. Слязъл е като Начало, условно начало. Това не означава, че е начало. Напротив, Той няма начало. Няма как да има. Затова Той не познава Себе Си, защото Той няма предели. Той е извън Мистерията и когато кажеш, че си го познал става такава… Глупост е слаба дума.

И онази непознатата, тотално… Абсолюта. Там вече е само Той. Никой не може да влезе. Върховният Абсолют ще остане винаги непознаваем, за да има безкрайно развитие. Това е диагнозата, нали?! Иначе това е Първия Прастарец.

Наскоро си мислех, във връзка и с изнесеното от Вас в “Тайната на буквите и думите”, че Бог, на български език… че думата Бог е с буквата Б, което е, казвали сте - закон за вътрешно развитие, и не само. Т.е. ние в Бога докато сме, трябва да извървим този път на вътрешно развитие, но в думата Абсолют, там е А-то…

Значи, говорим за единството, покоя, пълнотата. Там вече няма пролука. Това е единно сливане, изчезва и древното зло, защото то се е вселило вътре, а тайно зад него е скритият Абсолют.

„Кабала казва, че „Тайната на молитвата има силата да променя дори решения на Бога“, виждал съм такива неща с очите си. Променя решения на Бога, когато е дълбоко съкровена, защото има единство и Бог се съобразява с избраните и с тез, към които има любов. „Избавлението е завръщане в изначалното, в Бога, а не в някаква си гола вяра. Молитвата е събиране на духовна сила за пробиване на мрака и на цялата съдба. Изгнание значи странстване на душата в тяло. Прераждането е дадена възможност на душата да си изработи самоосвобождение. Човечеството е едно всеобщо преселение на душите, за да изкупят себе си. В човека има скрита способност, чрез която да усили божественото влияние в света и даже върху цялото творение – чрез Бога и скрития Абсолют“, както е Махарадж.

Древният никога е нямал начало, защото е Абсолют. Той никога е нямал начало и когато е слязъл и е станал Бог, пак е без начало, защото Бог е само условно начало.

Върховното Нищо, Върховният Абсолют – Той е, Който владее Съвършенството.

Всеки Учител от каквото и ниво и да е, запомнете това добре, че всеки Учител е само един ученик на Абсолюта, и че величието на този Абсолют е поразяващо, представете си само милиарди същества във Вселената с проблеми и само едно същество се грижи за тях... Обхватът на неговият дух е поразяващ и изумителен. Той знае на хиляди километри нуждите на един скрит и забулен мравуняк и ги задоволява - какво виждане, каква същност, какво обхващане - аз се изумявам, всички Учители замлъкват пред това величие на Неговата универсалност.

Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.

Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат — Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога скрития Абсолют.

Съществуват Бездна, Мистерия и Абсолют. Бездната е Дом на Мистерията. Мистерията е Потайност на Абсолюта. Когато Абсолютът е слязъл, е създал Мистерията. Когато Мистерията е слязла, е създала свой Дом, който е Бездната от Безкрайност. После тази Безкрайност се е ограничила и е създала Вечността. Такъв е пътят на Мистериозното Слизане.

Има едно Място, което е преди всяко място. Има едно Начало, което е преди всяко начало. Има един Източник, Който е преди всеки извор. Има едно Състояние, което е преди всички състояния. Това е Прасъстоянието. Това е Древно Нероденият Абсолют. И с Него се хранят Старците, боговете и висшите същества. Който е вкусил от това Царство на Прасъстоянието, той вече не е човек. Той вече е същество, пътуващо към Прасъществото.

От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот — Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат вечността, защото тези два Пътя са по-древни от вечността и времето.

Къде живея ли? Ще кажете, че живея във вечността. Не, вечността не е Моят Дом. Скрит е Моят Дом. На две места живея Аз. В Праобраза на Изначалния Старец съм и в лоното на Върховния Абсолют съм. А в световете само прихождам.

Тези, които четат Старците, тези, които мислят за Старците, тези, на които е дадено да се докоснат до Старците, те са тръгнали на път и към Старците, и към собствената си Древност. И ще дойде някога ден, когато самите те ще станат древни. И ставайки древни, пред тях ще се яви Върховният и страшен Абсолют. И Той ще се яви не с излъчването Си, а със Сърцевината Си. И за тези древни това ще бъде ден на най-страшната нощ и същевременно ден на пречудното Запознание с Него. И това ще бъде Ден Първий на Безкрайността, Ден на Великата Бездна.

Съществуват десет Врати. Деветте Врати са винаги отворени. През тях винаги се е слизало и винаги се е качвало. Това са Тайни Врати, през които слизат съществата, за да ръководят избраните. Десетата Врата е била всякога заключена. Тя е запечатаната Врата, защото Върховният Абсолют никога не е слизал в световете.

Кой е Месия? Има само един Месия и Той е Върховният Абсолют. А защо Той не е слязъл в световете да ги спаси? Защото никой не може да устои на тази Могъща Ослепителност. Тя е толкова величествена, че за световете тя се явява мрак. Световете не са готови да я понесат. Те трябва да се подготвят още милиони години. Ето защо десетата Врата е строго заключена. И тя е наречена Тайният Печат.

Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Началото на Изчезновението на ученика се намира в усърдните молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. Когато ученикът навлезе навътре в своя Учител, той може да пожелае един от двата вида Изчезновение. Единият вид е, като е изчезнал вътре в своя Учител. А другият вид е, ако пожелае Изчезновение във Върховния Абсолют, за което Учителят има методи и ще му помага.

Това се е случило в Древността. Един Старец попитал Върховния Абсолют: „Що е тази Твоя Тайна Реалност? И що е това Върховното Нищо?” Върховният отговорил: „Тази Тайна Реалност е прикритие. Това прикритие означава път. И ти трябва да извървиш тоя път и да пронижеш тази Тайна Реалност.” Старецът попитал: „Що значи да пронижа пътя?” А Върховният му отговорил: „Да пронижеш пътя, е Тайна на Тайните и тя означава да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз. И само тогава ще видиш Върховната Прародина, или Лика Ми.”

Има един Древен Прастарец, един Древен Праобраз. Той има две Великоистинни Лица, Той има два Величествени Лика. Той не общува със световете и с Безкрайността. Единият Му Лик е Праобраз на Мистерията. Другият Му Лик е Праобраз и Врата на Върховния Абсолют. Той е пресъставен от Пречиста Прасветлина. Тук няма нито материя, нито антиматерия. Единият Му Лик е насочен към Мистерията и към Древните Старци. Другият Му Лик е насочен към Абсолюта — Върховния Прапроизход. Оттам Той получава Своята Върховна Неведомост. Той е Върховният Прастарец, но не може да се нарече дори и същество. В Древността се е наричал Правахария — Несъществуващият, или Този, Който не съществува, но обитава Праизточника.

Който има Ключа Авахитарама, в който и свят да попадне, дори и в най-прекрасния от световете, той не може да бъде запленен от него, защото Ключът е даден от Върховната Прабездна на Древните, за да се завърнат те при Единствения Абсолют. Авахитарама е Дарът на даровете, Дарът над световете. Това е Ключът, с който не само се завръщаме, но той ни позволява да видим и Лицето Му. Това е Пътят на Ключа към Върховния Лик. И всеки, който е съхранил Авахитарама, ще Го види.

О, Върховний Абсолют, научи ме да Те любя абсолютно неизменно.

О, Върховноскритий Абсолют, научи ме да се вкореня в Теб абсолютно завинаги.

Хадорон - Усърдието - е от Безкрая и затова всякога се движи към Безкрая. Чрез Древното Усърдие можем да станем Синове, Мъдреци, Богове, Старци и нещо повече, за което не е позволено да се говори. Това Потайно Усърдие е дадено от Великия Древен Абсолют, за да може Той някога да ни направи като Себе Си, като ни даде Себе Си. Самият Прадревен е дал Хадорон. Той го движи, а ние само трябва да го съблюдаваме и да се съединим с него. Що е Хадорон? Древният Завет.