ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
184 резултата в 99 текста от 54 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
39 резултата в 28 текста от 18 книги

Елеазар Хараш – книги
32 резултата в 21 текста от 14 книги

Елеазар Хараш – интервюта
50 резултата в 29 текста от 9 книги

Елеазар Хараш – предговори
10 резултата в 5 текста

Елеазар Хараш за Старците
45 резултата в 11 текста от 8 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
1 резултата в 1 текста от 1 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
7 резултата в 4 текста от 4 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Стандартно търсене
1/2 страници, 1 - 100 от 184 резултата, за 'абсолют'.
  1. ИСТИНАТА - (идея за размишление)

    Истината не може да се каже. За нея може да се загатва, но тя не може да се каже. Тя се живее. За нея само се загатва. Учителят казва: “Истината включва цялата вечност — тука говорим за безпределната вечност — тя е краят на всички неща”. Любовта е началото, а Истината е краят. Който мрази Истината, обича смъртта, обича по някакъв начин злото, той вече няма избор. И да иска, и да не иска, ще бъде привързан, смъртта ще бъде прикачена към него. - Истината е в най-висшия смисъл самият Абсолют. И Учителят казва: “Истината - това е самият Абсолют”. Учителят казва, че Абсолютът изпълва всички светове и остава непроявен. Значи няма място, където да се побере, включително и в безпределната Вселена. Учителят казва, че така ще бъде през цялата вечност, винаги, за Него няма да има място за пълна проява. Значи в цялата вечност няма да може да се прояви напълно. Ще си остане Непроявен и завинаги Незнаен. Според Учителя досега Той се е проявил в триста и петдесет милиона форми, но всички те са ограничение. После Учителят казва: “Сам по Себе Си Той не е нито светлина, нито слово”, защото всичко Го ограничава. Но Учителят казва: “Ако Великият Непознат, или Великият Незнаен, реши да ни се изяви по особен начин, тогава ние Го разбираме като Светлина без сенки, като Живот без прекъсване и като Любов без промени, и като Знание без грешки” — става въпрос за истинското Знание, което е без грешки. Когато Истината е слязла, тя се е превърнала в Любов, а Любовта, казва Учителят, е най-великата реалност. Истината е нещо повече от реалност, но това е друг въпрос. За Него всичко е ограничение. Дори и безпределната реалност е за Него ограничение.

  2. СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ - закони от Учителя - (лекция 4)

    Учителят казва: “Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания”. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за “шема” – блаженото слушане, истинското слушане. “Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.” Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име “Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

    ТРИДЕСЕТ И ТРИ ЗАГАДКИ ОТ УЧИТЕЛЯ - (лекция 5)

    21. Най-неуловимото – Нищото. Тука ще кажа някои неща, макар че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо с живота и смъртта. Познаване на Истината не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща, или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение, а изчезване, тотално изчезване. При Учителя то е десетата степен на посвещение – най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя това е най-висшата степен – десетата – и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в него. И затова от Нищото, от така наречения още Абсолют е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава, каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар че използвам думи, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото, не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: Всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.

  3. Какво се случва после? Василид обяснява: И тогава Бездната, т.е. Абсолютът, е поискал да създаде Несъществуващ Бог. Както ще видим после, той става съществуващ, но на вътрешен план, това става постепенно. Значи поискал да създаде Несъществуващ Бог, който по-късно става съществуващ. Но тук думата поискал е много бедна по значение, но няма как, трябва да я използваме. Защо Несъществуващ? Защото самият Той е Несъществуващ, Абсолютът, Бездната, и Той е създал Бога в началото подобен на Себе Си. Забележете, Той го създава подобен на Себе Си, Той създава Бог вътре в Себе Си. Значи в начало Несъществуващ, което предполага, че Той ще стане съществуващ, както и става. Този Несъществуващ Бог впоследствие става съществуващ Бог. Но в началото как Го е създал самият Абсолют? Без мисли, без чувства, без желания, непреднамерено, безстрастно. Това било нещо като висша идея, можем да го наречем условно Висшия свят, защото тогава той още не е проявен. Много по-късно идват расите, за които ще говорим после. В нашата бедна човешка история за тях почти не се говори, почти нищо не се знае или някакви общи приказки, такива като Блаватска казват неща, които едва съдържат нещо, но са далеч от Истината. Почти нищо не се знае за първата раса бархишадите, които са изиграли огромна роля. Нашата история изобщо е много бедна и много далече от Праизвора и тя ще си остане такава. Но трябва да има и такива, които обичат заблужденията, които обичат да се заблуждават, да се занимават с нея, обичат да я изучават, защото това е все пак нещо. Самото изучаване някога ще се превърне в друго изучаване…

  4. МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА - (лекция 6)

    Третото същество Христос е имало същност и тяло, и крила, но му трябвало едно особено и голямо обновление, за да може тези крила да летят вечно. Не просто да летят, а да летят вечно. Това е било определено от скрития промисъл, който самият Абсолют е внесъл в тези три същества и този промисъл е действал тайно в Бога, вътре, скрито. Този промисъл е определил, че Третото същество Христос е трябвало да слезе на Земята и да мине през Голголта, през велико обновление, за да възкреси себе си с нови крила, т.е. с нови духовни сили, с нова духовна, обновена енергия. И наистина Третото същество Христос станало реално възнесена същност. Третото същество Христос станало само по себе си свободно, напълно свободно, пречисто и същностно обновено. При това положение той вече има постоянна връзка с Бога и нещо повече. Когато ще ви говоря за апокрифите, които са извън Библията, които самият Бог ги е отделил, тъй като те са по-дълбоката Библия, там Христос обяснява в една тайна книга на Йоан какво представлява Съществото, скрито в Бога, но това е друга лекция.

    МЪДРОСТ ПРЕДИ ВСЕЛЕНАТА - Продължение - (лекция 12)

    Бездната, която се нарича още Върховен Абсолют, е една правелика идея, която превъзхожда всичко. Към тази Бездна, която е Абсолют, спадат още някои специални думи, специални идеи — думите Мистерия, Прасъществото, Прасъщността, Върховното Нищо, Праотец. Но има тънки разлики и тънки значения. Например малко хора знаят, че най-точните думи са Върховна Мистерия и Върховен Абсолют. Те не са равни на Върховното Нищо, както някои мислят. Друг път ще ви обясня по-подробно, тук само ще загатна: Този Абсолют е задвижил Нищото. Той може да го движи. Той е задвижил неподвижността, защото е от още по-висш порядък. И чрез това Нищо е създал всичко. Наистина неподвижността движи всичко. Вие знаете, в колелото има там в центъра една неподвижна част, благодарение на нея се движи колелото.

  5. БОГ - (Лекция 3)

    Самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл е и Се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала Живот, защото Бог е потекъл. Истинският Живот е течение на Духа, течение на Бога; и затова истинският Живот няма произход - защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало. Безкрайният е потекъл надолу, Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е Древна Окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази Тайна, която Той изпраща върху човека - и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става Мъдрец, Посветен, Учител; но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога, т.е. Посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни - пък и той и не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.

  6. ЧИСЛАТА - (Лекция 3)

    Да се върна. Нулата е Бездна - от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, Скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата - и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.

  7. ДРЕВНОТО ЗЛО - (Лекция 2)

    Не Сатана е зло, а Древното зло е зло. Сатана само те убива, а Древното зло те унищожава. Това зло, което идва от Сатана, се превръща в добро. Другото зло, Древното зло, не се превръща в добро – то се превръща в по-голямо зло, то се разраства. Древното зло е скрито от погледа на хората, от погледа на Ангелите – и казва Учителя – и от погледа на Боговете. И те не го знаят: какво прави, къде е, как е заключено. Това зло още в своето минало е отрекло тотално Бог и Истината – говорим за пълно отричане. Това зло има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за жестокост. Сега има остатъци, но... остатъци. Причината за съществуването на това зло е скрита в Бездната – и тази причина е много дълбока. (Прави се книга по този въпрос.) Това зло е сбор от Древни Богове, които са се провалили. Тези Богове са се провалили, защото са били Божествени, а не Съвършени – разликата е голяма. Това са степени. Съвършен е само Един Бог в Своята Скритост: Бог е Абсолют.

    ГРЕХОПАДЕНИЕТО - (Лекция 3)

    Преди да продължа, ще кажа нещо за Древното грехопадение, първото. Това са били Висши Богове. Те са поискали да узнаят Тайната на Древния, чрез Неговата Сила да влязат в Мистерията Му. Искали са да обсебят и Мистерията, но – пак казвам – сблъскали са се със Съвършенство: нещо, което не очаквали, нещо, което не познавали, и станали развалини. Те искали да станат познавачи на Скрития свят, за да владеят, с цел да владеят, намерението е да владеят. Те искали да го превземат. Те искали да превземат нещо от Безкрая. (Виж къде са посегнали!) Но Древният Абсолют се оказал Отсъствие, Върховно Нищо – и те угаснали. Те се сблъскали – казва едни Старец – с Вратата за Никъде, защото не знаели нищо за Абсолютното Нищо, Което е Мистерията на Древния. Древността е Мистерия, което означава Страшна Дълбина – няма дъно. А историята е нещо много повърхностно: това са малки вълнички на повърхността на този Океан. Цялата външна безкрайност на всички светове, без изключение, са все тези вълнички. А в Абсолюта има Бездънна, вътрешна Безпределност… Но това е друга дълбока тема, обяснена е от един от Старците.

  8. (Роден през 1931 г.) - Индийски Мистик, основател на няколко центъра за медитация в Европа, Австралия и Северна Америка
  9. Съвременен Мистик и Мъдрец
  10. Истината не трябва да я търсиш - трябва да я осъзнаваш. Правило от Учителя: Бди страшно над всяка дума! Значи, когато Майстер Екхарт е говорил за истината, Той изхожда от Истината. Философите я търсят, те говорят за нея - той е станал самата Истина. Сега, някога може да е търсил, въпросът, може да е осъзнавал. Но става въпрос, че ние сме в дълбочина - самата Истина. Даже не сме и Бог на дълбоко ниво. Ние сме Абсолюта, ние сме нещо... Когато е бил Абсолюта, Бог не е бил роден, аз вчера го изнесох. Нямало е Бог, след време Той. Майстер Екхарт казва: Бог не е крайната цел на развитието, има по-дълбоко. Истината е , да. Любов към Истината, не към религии, но осъзнато. И когато ти дълго време си говорил Истината - ти ставаш Истината, тя става част от... Тя те избира! Като я говориш, като я осъзнаваш. Не със търсене - с търсене няма да я намериш! Можеш да станеш мечтател - което е опасно. И като я намериш, пак не я разбираш. Когато я срещнеш, и когато преживях Самадхи, виждаш, че все едно нищо не е, малко по-вдъхновен си, обаче всичко е естествено и продължаваш да я търсиш, защото тя има Дълбини, и зад Бог е скрития Абсолют и става все по-дълбоко. Въпроса е, че от там, от Вдъхновението нататък, живота е много красив, но не може да се предаде. Скрит е. Имаш скрита гледна точка за нещата. Истината можеш да я преживееш, но не можеш да я разбереш. Тя си остава дълбока, също и за Бога важи. Има други дълбини - продължаваш да търсиш. Въпроса е, да не спираш. Има много степени Истината. Има забранени истини, които...

    Това, което съществува - не съществува. Ако ние мисли, че съществува, ще го направим съществуващо. В случая, примерно човек има гняв - това е едно облаче. Само наблюдавай, то изглежда, че съществува, само че, ти си Небето, Безкрая, Пустотата, Мистерията, и ако наблюдаваш само - това изчезва. Няма нито уроци, нито учител, нито ученик - в Дълбините има само Един Абсолют, Върховна Мистерия. Даже няма както да се учи, но на ниско ниво, да, може да се правят опити, но ние трябва да осъзнаем не своята вечност, а своята Мистерия, своята Древност. Там сме отвъд всичко това, няма облачета, даже няма слънце. Истинския Суфи е Слънце в себе си, и не зависи от слънцето отвън или от това, което съществува - Той е отвъд! Нещо малко само ще допълня, значи. Абсолютът Върховния,Той не съществува, защото е Абсолют! Всяко съществувание е ограничение, и всяко съществувание и реалност могат да изчезнат, това означава, че не са реални. Реално е само това, което не съществува, и Учителя казва, че: Абсолюта не може да се роди, винаги е Нероден, създал е Бог, като Нищото, нещо вътрешно, като посока, като подобие на себе си, но той също не съществува. Самият Абсолют не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея. Дълбоката Реалност е - Несъществувание. И сега говорим като Несъществувание, като неродени. Не се намираме нито на планетата Земя, нито в космоса - ние сме извън. Говоря от позицията на Нищото - там е нашата Пълнота, нашата Нероденост, Произхода - Абсолютната Родина. Това е за сега.

  11. Из Словото на Елеазар Хараш
  12. Да, и туй е така, една тънка тема. Има двама Иисус. Има един Иисус, който е Иисус, има и един Иисус, който е Христос. Има двама Иисус в тоз смисъл - първият Иисус, да го наречем, общува с Духовния свят, той върви към Духовния свят и може да черпи сили от Духовния свят, и да черпи помощ от Духовния свят, защото той е свързан. Вторият Иисус е Дълбока Вода, Той вече върви към Христос, върви към Скритото - Той вече е Мистичен Иисус, защото, Той вече има връзка с Мистичния свят и може да задвижва Божествения свят и Бога, не може да задвижва Абсолюта. Абсолютът е много специална тема, за която Гностиците и… Малко хора в света я обясняват. Защото Абсолютът е слязъл като Бог и се е ограничил, защото Той - казва Учителя - не може да се побере никъде, нито във Вселената (забележи), нито извън Вселената. И Той се ограничава, заради хората да стане достъпен и става Бог. Той тогава даже е нямал, туй се е говорело… (Там имаше май въпрос за Тайната Вечеря.) На Тайната Вечеря Христос разкрива такива неща донякъде. Аз също донякъде ще ги кажа. Значи, Той става Бог, тогава Бог е нямал име - нямало е Слово. В началото не е Словото. В начало е било безмълвието и… Словото е заради сътворения свят да могат хората да си говорят. И когато… Той бил наричан Първото Същество - числата са преди буквите - и Той слиза и се ограничава, за да стане достъпен за хората. И пак не е напълно достъпен, защото Той пак е Несътворен, Абсолютът в Него е ограничен, но иска да помогне на хората, понеже като Абсолют, никой няма шанс да Го разбере. А като Бог има някаква достъпност, някаква близост има, и затова Той, там Христос въобще не говори. Той споменава за Бога, но не говори за Бога, а говори за Праотеца, за Абсолюта. Това е Таен Гносис, който Гностиците го знаят и Христос го знае, и Той споделя такива неща на Тайната Вечеря. Но туй е едно дълго Учение, след време ще ти го разкажа, какви страхотни неща обяснява Василид за Абсолюта; за: как Безкраят се смалява, става Вечност, Вечността става време и как Той става Бог. И пак е, Той пак е Самият Господар на всичко и как, какъв е методът Той да се връща в Абсолюта, и как да слиза към Христос и Луцифер. Тя е тънка, Тайна Наука, Тайна Наука.

  13. Значи, всички светове са нещо повърхностно. Те са места за учене. И наистина, що за свят е свят без цялото присъствие на Бога. Това е вече при Боговете. Значи тези герои и т. н., те нямат цялото присъствие. Нали ше ма извинят, нали ако искат да не ма извиняват, нали. Значи без цялото присъствие на Бога и на Истината. Пранарода или Боговете, т. е. наречени в египетски Нетер Хет, означава мястото на чистите духове, нали. За такъв дух, то е да слезе в такъв свят, това е една мъка. Обаче понеже, когато слиза от Любов към Бога, той се нагажда и го приема нали, като ще го кажа по по-земен начин. Преди години ме извикаха запас. Значи все едно там военните – отрова. Обаче викам: Я бързо да я превърна в елексир, щото... Отивам с нагласа за Бога и то стана там едни проповеди станаха. Половината армия на моята страна, половината на другите. Казаха: Ти ще разделиш армията на две. И после ме гониха там да ... И там се получи, както и да е, но то друга ..., както и да е. Значи място на чистите Духове, но тяхната родина е Безкрая. Нали това са тесни места, нали. Дори и да гледаш, да морето е красиво, океанът е красив, въздухът е хубав, обаче онова е Безкрая. Едно е да дишаш в Безкрая, друго е да дишаш в една тясна къща или пък килия, нали – отделно другата килия. Тази слънчева раса, това е древното човечество. Тука е учението да се превръща енергията в чиста светлина, чиста храна, това е прасветлината. Тука за първи път се е пеело ватанското АУМ. То тръгва от Боговете, после го приема Древна Индия и другите народи. Името на неделимото единство и то по време на слънцето. Оттам тръгва любовта към Слънцето и тя после се предава на Атлантите, Толтеките и даже на Рмоахали – първата подраса. И оттам тръгва таз Любов. После Учителят, Питагор – щото то всичко е тясно свързано, нали. И посрещането на Слънцето не е почит към Слънцето, казва Учителя, а тоз, който живее и грее в Слънцето. Щото самото Слънце не грее, те Боговете греят нещо, но скрития Бог. Това е прозорец на Бога, око на Бога, нали. И по-късно това се е възприело от, както казах Атлантите. Първата раса, Пранарода Боговете са получили част от древния мистичен огън на Бога. От този творчески и мистичен огън тръгват следващите раси. Значи искам да направя една разлика: Бог е създал Боговете, а не другите цивилизации, не другите раси. Другите раси ги създава Боговете. И затуй има грешки, има непълнота. Обаче тез, които се поддават на обучение, щото Бог е дал голяма творческа част от Себе Си в Боговете. Те могат да творят и да имат успешни същества, които са връщат в Боговете, както толтеките. Но имат и неуспешни опити, като Кентавъра и да не говорим за много животни други, също за русалката – неуспешен опит, делфините – успешен опит. Но вече съществата, които са възприемали Истината, те вече се завръщат, нали, така. И после тръгват от тях следващите раси, които са творение на Боговете. Тука Боговете, самите те са творение на Бога, расите са творение на Боговете. Само Бог е единственият самосъздаден. А между другото Боговете не могат да създават Душа, Висша Душа. Могат да създават астрално тяло, подобие на Душа, нали нещо като двойник, но Душа във висшия смисъл, която е богиня, която е част от Бога, те не могат, там нямат власт, не им е дадено, нали. Той слиза от Бездната, която е част от скритостта, чието име е Върховния Абсолют. И Учителят казва: Понеже Абсолюта никъде не може да се побере, нито във вселената, нито извън нея, казва Учителя. Никъде не може да се побере. И Той се ограничава, и става Бог. После друго ограничение – Боговете. Сега Боговете са нашите древни и мистични предци. Наричат ги още прародители, някъде ги наричат индианците Старейшини, но то е едно и също. Значи те са етерни същества, те са неунищожими, странстващи в Прасветлината. Тука Земята е била Древна, чисто светлинна Земя, прасветлина. Точно това е Царството Божие. Точно това е, нали.

    Значи те могат да вземат материята, така да я преобразяват в светлина, издигат я, изчезват, нали. И както вятъра не го виждаш, някой казва: Не вярвам, щото, нали трябва да видя. Ами вятъра не го виждаш, нали. Стават вид вятър, те така ги наричат и толтеките, нали. Духът го наричат вятър, еекатъл – свободен вятър, нали духът е такъв. И тоз вятър си взима, нали това и Учителят го е правил, щото Учителят е древна цивилизация, но Той не е от вечността. Нали и за тях е естествено, за нас не е. Хората се чудят къде са изчезнали. Ами те са познали изчезването, щото са знаели за кого живеят. Но ти, ако живееш за света и да искаш да изчезнеш, той гроба те държи. И ако се излъчиш при смъртта, което е по принуда, ти отиваш в астралния свят, който е друга трагедия, нали. Искам да ти кажа, че древният живот се намира в дълбокия Покой. А тука, нали в движението, в сътворението е движение, нали. И те, нали, в света Бог е Бог, а в Безкрая Той е Абсолют, нали. Но Учителят говори за шестия континент, ако си чувал за Тихия океан. Значи там е тайната, от там ще, там ще са ... Значи тези петте континента вече са остарели, нали. От там ще са роди новия континент, новата раса, нали. Точно Тихия океан, нали, което означава, там няма грешка. Щото думите на Учителя, нали ...

  14. „Падението е тайна жертва на Бога, скрита жертва. Падението е древен и скрит замисъл“. Това, което говоря не е за земни и за религиозни. Това не е от историята. Това е от Древността, Боре. Аз съм ти казал, че думата история означава падение, защото има начало и край. Древността няма такова нещо. Там са други нещата и там Бог е действал по друг начин, като Абсолют. „Бог ще извиси падението и това е в негова власт“. Говорим за един величествен и неведом Бог, и неделим. Ще обясня, само един велик Дух като Бога може да се превърне в падение и само Той може да се откаже от своята висота, Боре, и да слезе в низините. Но древната наука казва, че Той никога не губи Себе си, където и да слезе, в който и да се превърне, Той никога не губи себе си. И затова може да се превърне във всичко. „Падението му е забулено, но Той знае всякога какво прави. Против Бога воюват и доброто, и злото, защото тези две бедни сили, в тях няма висш разум. Произходът на злото е свързан със Свободата, която Бог е дал. Свободата е опасен дар за този, който няма Любов и отговорност, защото тогава той я превръща в зло“. И това е дървото за познанието, откъдето казахме за ябълката. „Бог е сътворил свободата и Той я познава, и Той е предвидил всички нейни последствия. Самият Бог не е добро, Той е свръх добро“. Е то е разликата, нали, истинско добро, без примеси. „Той не е съвършенство, Боре, Той е свръх съвършенство. Той не е битие, а свръх битие. Успехът в живота не е в благополучието, а в преодоляването на злото и на дявола в себе си. Невежеството е възкресил от дявола“, и то мисля, че дявола действа, че змията е виновна, че змията е объркала хората. Това са хората, които не са в Бога. Ако бяха в Бога, щяха да видят другото. „Щом си в ръцете на злото, това означава, че ти още не си открил истинското добро. Не злото в дявола е опасно, Учителя, а злото в човека.“Друга разлика, тънка. „Злото в дявола е последствие и за това, това зло е второстепенно“. Къде е злото в Мелхиседек, в Тот или в Христос, или в Учителя, що го няма, нали, щото са го овладели, с което е целта и затова в тях няма смърт.

  15. Там, където Бог го няма, вирусът се вихри... вируса се вихри. Светът е на ръба , както ти казах. От един комар, от един кърлеж. Ако един комар може да унищожи един човек. Аз съм наблюдавал един път, Бог ми да...преживея един комар. Така, с една сестра, той така се уголеми, така напълни стаята с демони - трябваше да го видя, като...и не можеш да се скриеш, защото те атакува и се крие. Дребно нещо, нищожно, като малко атомче, накрая го изхвърлихме с формули, но идеята нали, ако този може да внуши, много тежко внушение във въображението да се забие и да те накара да се самоубиеш - един комар. Бог може да го направи гигант, чудовище, смятай...всеки атом е Негов, Боре, на Бога. Той движи всеки атом и знае всяка бомба как ще избухне и докъде ще стигне и какво ще направи. Бог е Единствения казват суфите, Който знае, колко капки има в дъжда - казвал съм ти го. Забележи за какво става въпрос. Какво владеене на светове, включително на 40 хиляди, казва Кабала - Висши Светове - те са повече, ама туй друг въпрос, низшите отделно - СТрашен Скрит Абсолют в Бога. - И за Абсолюта правим книга - два варианта, книга за Абсолюта, щото има разлики, въпрос на Дълбини.

    Такъв е и Аполоний италиански, чиста сила, без примеси, няма. „Скритият нетер“, да ти кажа защо са го намразили. Щото те са го усетили като заплаха и конкуренция на Христос, християните, вместо да разберат красотата му, защото това е друг вид Христос, и са почнали срещу него едни кампании, което е друга трагедия, но няма да се отклоня. „Скритият Бог в нас разбира нещата без Словата. Свещеното сърце е древна тайна. Той има чиста памет за Бога“, не е сътворено, не е несътворено, той има нещо по-дълбоко там, след време имаме наука за сърцето, ще видиш. Свещеното сърце, изборът на Бога. Към края сме. „Покоят е древен извор, очистил сам себе си. Пирамидите символизират вечността, Сфинкса символизира Безкрая“. Това са различни светове. „Пирамидите са част от тайната. Сфинксът е част от Мистерията“. Той мярка, няма тука какво някакъв учен. „Пирамидите са слезли от несътворения цвят, от невидимия свят, който е Неизразимо величие, който е недокосваем от смъртта. Сфинксът е изречен от дълбоко място, от неведомостта“. Това е по-дълбоко от невидимо, думата ни ведомост. „От невидимостта на върховния Абсолют. Ето защо Сфинкса излъчва безпределен, безмълвен покой“. Във вечността още покоят не е тотален, там пак има търсачество. Това е, Боре.

    Ако Бог беше направил така, че човека да взема постоянно правилни избори, това нямаше да е реално свободна воля. И туй не е правилно, ако си стигнал високи нива и все мислиш, от време на време трябва нещо да се случи, за да може още да се качиш, защото може да си помислиш, че си вече съвършен, голяма… Ти не може да си съвършен, може да бъдеш единен с Бога. Аз съм ти казвал, съвършенството е погрешна цел, само Бог е съвършен. Така. И това нямаше да е реално свободна воля и свободен избор, тогава такава свобода нямаше да бъде истинска. И ако човек няма свободна воля, той не може да има пък истинска Любов към Бога. Ангелите нямат истинска Любов към Бога, защото не са свободни. Но това право е дадено на човека. Само чрез тази свободна воля човек може да стане подобие на Бога. Подразбира се, че Ангелите, те са си подобие на Светлината и в известен смисъл, хайде да не казвам, че ги съжалявам, защото някой може да помисли, нали… Свободата на волята е Божествен дар, даден на човека, Бог му е дал доверието си, нещо от себе си, и това е велико, Бог да ти даде нещо от себе си. Има дълбок, таен интимен живот, интимен, но говорим за от свещена интимност нагоре. Някои могат да кажат, как така Бог може да има интимен живот. Абсолютът няма, нали, някой път може да говорим за тайния интимен живот на Бога, който е на високи нива, няма нищо общо с духовност и с религия, нали. Така. Давайки този свободен избор, Бог е позволил да бъде познаваем и близък. За Ангелите остава непознаваем, скрита… Ако човекът няма свободна воля, неговата Любов към Бога не може да бъде истинска, нито поклонението му. То ще бъде по принуда, някакъв дълг, необходимост, правиш по хиляда поклона, но това не е истина. Това означава, че само свободната воля е път към Бога, а не принудената. Дори да избереш Бога със свободната си воля, в Бог ще остане нещо непознаваемо. Тука друг момент има. Значи, избрал си напълно Бога, Бог е на високи нива. А в скритостта си, Той е Абсолют. Слязъл Абсолют, няма как да го познаеш и за тези непознаваеми неща може да говори само тази чакра над Сахасрара, другите каквото и да кажат… На Сахасрара чакра не й достига, тя не може да. Такъв човек ще каже, абе нещо, липсват ми думите. Разбира се, че ти липсват, ако словото е с тебе, няма да ти липсват, нали. Както и да е. Така. Това означава, че, макар че е непознаваемо, между човека и Бога ще има изградено скрито доверие и сближаване. Бог си остава непознаваем, но тяхното доверие е дълбоко, нали. Чрез свободната воля Бог позволява на човека да има определено дълбоко истинско познание за Бога. Това не е абсолютното знание, Боре. Но е дълбоко познание за Бога, нали. Вярата е твърда, доверието е твърдо, по-скоро вярата се е превърната в тотално доверие, защото вече е свързана с Любовта. Тази свободна воля може да си извоюва истинско знание за Бога, без да го познава напълно, защото в скрития Бог има недостъпна част и това е Абсолюта. То си остава. Свободна воля, която не избира Бога винаги ще увеличава злото и в себе си, и в света, дори и да не иска, дори и с добри постъпки. Забележи за какво говорим, не за лоши. Лошите са си лоши, те ще бъдат наказани. Добрите постъпки са много често прикрити лоши, но изглеждат добри. Аз направих благо на тоз човек, нали…

  16. Ами, Той си е Безкрайност, но преди всичко Той е създал най-древната земя. И най-древната земя, Боре, не е това, което виждаш, Вселената или красивите пейзажи някога в Атлантида, а това е Любовта. Това е древната земя, нали, друга гледна точка е там. Значи, Любовта е Древната изгубена земя. Това е, което се търси. Хората ходят на Марс и ти знаеш там, нали, житни кръгове, или нещо. Така, нищо, така, тук, в Абсолюта, във върховното нищо не търсиш смисъла. Тук е, приключил си. Ти си безкраен. Няма какво да търсиш, търсиш до вечността. Там има някакъв смисъл, по нататък се отказваш. Този Абсолют няма начало и затова той не може да бъде наречен първият даже, забележи, той слиза в Бога като алфа и омега, но той не е начало. Той е пра-начало и тука като слиза като Бог, пак не е начало, той преди нещата. Той е тайната на живота. Той е, тайната на живота е безкрайна съсредоточеност в Древния. Атлантите казват: „Това, което възприемаш, това оживява в теб. Ако мислиш много за неизразимото, то все повече ще се образува в теб“, нали. И пак атлантите: „Това, което възприемаш, то те създава“. Значи, може да има всякакви събития в света, знаеш нали.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.