Суфизмът изисква да изоставиш всички привързаности. А няма по-първа привързаност от тази към теб самия. В мига, в който се занимаваш със себе си, ти вече се отделен от Бога.

Един час, прекаран в съзерцание на собственото ти несъществуване, струва повече от цяла година, прекарана в молитви с мисълта, че ти съществуваш.

Няма друг Бог е пътят на „това начинание“, а освен Бог е крайната цел. Докато не си постоянствал в продължение на години в Няма друг Бог, няма да постигнеш освен Бог.

Този, който знае Тайната, е свободен от себе си и живее в компанията на Възлюбения. Отречи се от собственото си съществуване, отречи се от себе си и заяви съществуването на Възлюбения. Това означава Ла илаха илла ‘Ллах.

Един ученик попитал Абу-Саид: „Къде да търсим Бога?“. Абу-Саид отвърнал: „Къде си търсил, че не си Го открил?“.

Суфи гледа в една посока и търси само Един.

Попитали Шейх Абу Саид: „Какво е суфизмът?“. Той отговорил: „Онова, което ни изглежда суфизъм, е политеизъм“. Попитали го: „Защо?“. Той отговорил: „Суфизъм е да пазиш сърцето си от всичко, което не е Бог. Обаче не съществува нищо, което да не е Бог“.

Общият сбор на живота ни е един дъх, прекаран в компанията на Възлюбения.

Един час, прекаран в размишление за собственото ти несъществуване, е по-добър от цяла година, прекарана в религиозни поклонения с мисълта, че съществуваш.

Който познава себе си като нищо, познава своя Господар като Същество.

Ибн Абил-Хадид е предал следните думи на ал-Халладж: „Разбира се, че крия съкровищата на знанието си, да не би невежите, като ги видят, да се изкушат. Али преди мен е правил същото и го е предал на Хюсеин и Хасан. А преданите трябва да одобрят екзекуцията ми“.