Шукран ал Абид, учител на Зул Нун

Шукран ал Абид е поучил Зул Нун така: „Не обичай този свят, а приеми бедността за свое богатство, изпитанието, изпратено ти от Бога - за благодат, лишението - за дар, ако то идва от Бога; приеми, че уединението с Бога замества връзките с ближните; че унижението е чест; че подчинението е начин на живот; че пълното предаване в ръцете на Бога е източник на прехрана и че Бог е закрилата срещу всяка беда“.

След като чул тези слова, Зул Нун прекарал цял месец, без да говори. Когато решил да си тръгва, отишъл за последен съвет при Шукран ал Абид, а той му казал: „Не ти ли беше достатъчно това, което ти казах?“. Зул Нун му отговорил: „Аз съм начинаещ по Пътя, лишен от знания“. „Тогава трябва да знаеш, че този, който изоставя света, има отношения само с Бога; че призоваването на Бога е неговата единствена компания; че мълчанието е неговият щит; че страхът от Бога е неговият път; че желанието му е конят, с който препуска; че добрите съвети са единствената храна, от която се нуждае; че търпението е единствената му опора; че праведните са единствените му братя; че мъдростта е единствената му цел; че разумът е единственият му водач; че гладът е единствената му храна; че сълзите са обичайното му поведение и че Бог е единственото му спасение!“. „А как да различавам напредъка от безпокойството?“, попитал Зул Нун. „Като изучаваш душата си“, отвърнал му Шукран ал Абид.