Първата стъпка в суфизма е счупването на мастилените съдове, скъсването на книгите и забравянето на всички знания.

Наистина Бог е приготвил чаша за Своите приятели. Когато я изпият, те се опияняват; а когато са опиянени, те са пленени; а когато са пленени, те са благословени; а когато са благословени, те се разтварят; а когато се разтворят, те са свободни; а когато са свободни, те се отдават изцяло; а когато се отдадат изцяло, те търсят; а когато търсят, те намират; а когато намерят, те пристигат; а когато пристигнат, те са едно - не съществува разлика между тях и техния Възлюбен.

Аз съм времето на времената; аз съм причината на причините; аз съм лицето на Бога, към което се обръщаш; аз съм страната на Бога, на която се опираш. Аз идвам от Бога до някое място и когато съм благочестив, тогава Аз съм Той.

Аз съм Знакът на Всемогъщия. Аз съм гносисът на мистериите. Аз съм Прагът на Прага. Аз придружавам сиянието на Божественото Величие. Аз съм Първият и Последният, Проявеният и Скритият. Аз съм Лицето на Бога. Аз съм огледалото на Бога, Върховният Писец, Съхраненият Скрижал. Аз съм онзи, който в Евангелието е наречен Илия. Аз съм онзи, който притежава тайната на Божия пратеник.

Познавам Бога чрез Бога и познавам онова, което не е Бог, чрез светлината на Бога.

В този разказ Зул Нун ни разкрива, че е получил добрата вест за приемането си от Бога, което за нас не подлежи на съмнение. Освен това в тази връзка е казано: „За тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния“ (Коран 10, 63-64). Чух тази история в Тунис в присъствието на учителя Абу Мохамед Абд ал Азиз ибн Аби Бакр ал Махдави - Нека Бог бъде благоразположен към него! - който добави: „Чучулигата е неговата душа и тя показва състоянието, в което се е намирал“.

Разказват, че Зул Нун е казал: „Ако хората знаеха какво е състоянието на гностиците, когато се отдават на Бога, щяха да хвърлят прах по лицата и главите им“. Един новак, който присъствал на сбирката, когато Зул Нун произнесъл тези думи, ги предал на Тахир ал Макдиси, който заявил: „Това, което е казал, е вярно, но аз бих добавил: „Ако Бог покаже на аскетите, на прекланящите се и на тези, които са забулени от собствените си духовни състояния, Светлината на гностиците, те ще изгорят от огъня й, ще изчезнат и от тях няма да остане нищо, сякаш никога не са съществували“. Новакът разказал всичко, включително продължението, на Ахмад ибн Аби ал Хавари, който заключил: „Зул Нун е изрекъл тези думи в миг, в който е мислил за собствената си душа, докато Тахир е говорил в миг, в който е мислил за своя Господар. Всеки от тях е говорил правилно, обаче Бог знае повече“.