Любовта и копнежът са етапи от Пътя, които все още подразбират съществуване на любещия – поне що се касае до начинаещите по Пътя. Що се отнася до елита сред суфите обаче, тяхната любов се намира в изчезването им в Любовта на Реалния, защото всички любови стават невидими в Любовта на Бога, чрез Божията Любов.

Бъди син на Бога или бъди никой.

Онзи, който е невеж по отношение на природата на служенето, е още по-невеж по отношение на природата на господството.

Никога не съм срещал някой по-справедлив от света: ако ти му служиш, и той ти служи, и ако ти го напуснеш, и той те напуска.

Суфи е човек, който чака повелята на мига.

Мигът е това, което съдържа само Бог.

Съществуват три вида мигове. Мигът може да пристига като мълния, може да се задържа и може да покорява. Мигът, който пристига като мълния, извира от съзерцанието – той очиства и кара човека да забрави този свят. Мигът, който се задържа, е резултат на зикр – той концентрира човека и го кара да забрави света. Мигът, който покорява, се ражда по време на видение или на сама – той изтрива всички следи от човешкото съзнание, за да остане само Бог.

Абдула Бадр ал-Хабаши, известен в творбите на Шейха като „абисинеца“, се счита за един от най-близките ученици на Ибн Араби. Пътувал е много заедно със своя учител и в книгата си „Пробуждане за Пътя на Бога“ е записал мисли на Ибн Араби относно пътя на ученика към Бога. Ибн Араби е посветил книгата си „Мекански Откровения“ на Абдула Бадр ал-Хабаши и на Абд ал-Азиз ал-Махдави. Ибн Араби описва своя ученик така: „най-благородният син, благословеният, най-чистият, пълната луна на вярата“.