Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахайрава - Нищото - е Върховната смърт на всичко, която е извисила Живота в неговата Безмълвна Цялост и Недосегаемост. Аахайрава е Събирателят на всичко. Когато Сърцето стане Чисто, то умира за света и влиза в Нищото. Когато Душата постигне Истинската Любов, тя умира за света и отвъдното и влиза в Нищото. Когато Духът придобие Дълбинната Мъдрост, той умира за световете и се завръща в обятията на Нищото. Тук Нищото му дава Древната Цялост.

Нищото е Преизобилна Скритост. Нищото умее да привлича само Чистото и Скриточистото, само Дълбокото и Дълбинното и да ги поглъща, за да им даде това, което те нямат, защото всички те са само Излъчвания от Аахайрава.

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние

Аахайрава (на Езика Залихир) - това е Нищото. Познаеш ли го, ставаш Извор в себе си, ставаш Тайнство. Вече си Богосъздаден и Бог ти дарява вече Свободата - Божествената Независимост. И колкото повече ти я дарява, толкова повече твоята Свобода търси Бога. И колкото повече Го търсиш, толкова повече извираш в себе си. Това е Великолепната Тайна на Едността. Нищото е Несътворената Свръхреалност. Нищото се ражда само в изчистеното Незнание. Знаещите не го познават.

Аахайрава - Нищото - е преди Божествения Подход. То предхожда Подхода, но го е създало като Път към себе си и като Път към Древното Състояние. Що е Нищото? Най-дълбинната Скритост. То е по-скрито дори и от най-дълбокото Уединение. Но ако реши да се разкрие, то поглъща Уединителя и те стават Единно Нищо. Така Уединителят преживява най-древното Състояние.

Да си предан на Аахайрава - Нищото, това е Великото, това е Целостта на Живота. То е Пълнотата, която се ражда в нас. Умът няма поглед за Нищото, а Духът може само да се слее с него, но без да го разбере. Тук, в Нищото, нищо не разбираш, нищо не осмисляш, но получаваш нещо повече от Смисъла, защото тук Смисълът е надраснат.

Аахайрава - Нищото - се движи към твоя Невидим Път. Това Нищо търси Невидимото в тебе. Такава е и Истината: тя не търси видимото в тебе, но Невидимото. Истината е това, което вижда, а не ти. Ти трябва само да вървиш към нея, докато един ден тя ти разкрие Скритостта на Аахайрава. В какво седи Красотата на Нищото? Красотата е в това, че дълбоко в Нищото нищо не може да се види.

Аахайрава - Нищото - не можеш да го видиш, но можеш да се слееш с него. Ако се слееш с него, пак не го виждаш, но започваш да улавяш как действа Невидимото. Как е устроено Нищото? То е Строга Мекота, Велика Неуловимост. Не можеш да уловиш действието му, но трябва да разбереш Посланието му, а то е всякога Мъдро, Тихо, Съкровено и Всемогъщо.

В Аахайрава - Нищото - няма граници и затова то е навсякъде. Нищо не може да ограничи Нищото. Който го разбере, се разделя с всички граници. За Нищото не може да се каже, че е прелестно, дори не може да се каже, че е свободно, защото то предхожда всичко. То е преди всичко, то е преди Свободата. То е Царство над всичко. То е дори над Чистите Устреми. То е толкова изворно, че Вдъхновението се спира пред него, за да го послуша.

Аахайрава - Нищото - е по-дълбоко от Вътрешната Реалност. Нищото е Мистичното Призвание на всички, които търсят Древния Бог. Трябва да станеш Духовен, за да не Го познаеш. Трябва да станеш Свещен, за да те докосне. Трябва да станеш Божествен, за да те позове Той в Себе Си. И накрая трябва да станеш Нищо, за да Го видиш, за да видиш Древното си сродство с Него. Тогава Той ще дойде и ще ти каже: „Животът е прелестна Пълнота, но ти трябва да я скриеш в себе си“.

Аахайрава - Нищото - е Бяла Бездна, Дарител на Неизвестното и Непонятното. Неизвестното храни Душата, а Непонятното храни Духа. Неизвестното има тайни трептения. Непонятното има дълбинно скрити трептения. Когато тези два вида трептения се срещнат и докоснат, ражда се частица от друго Мистериозно Тайнство на Нищото.

Аахайрава - Нищото - е Безмълвната Лекота на Тънкия Неуловим Свят. Лекотата е Пеперуда, бремето е материя, сътворение, затвореност. Ние сме били в Нищото, в Несътворението, в Душата Пеперуда. Нищото е Дарителят на живота, за да минем през него и да се завърнем в Древната си Лекота, в Несътворението, в Мястото на Безкрайния Извор - Извора, от който е избликнал животът. Избликът е зародишът на живота. Почит към този Изблик, защото той ни е даден, за да избликнем в Нищото.

Аахайрава - Нищото - това е Безкраят. Това са Древните Небеса без небе, без вятър, без вода и земя, защото те не са потребни на Нищото. Но ако Нищото реши, то може да стане вода, а тогава водата пробожда земята и става Извор. Къде беше Изворът? В Нищото. Къде ще се върне след време Изворът? В Нищото, ако волята на водата пробие небето.

Аахайрава - Нищото - създава същества на Лекотата, създава фината Дъга и потоците от Сияния. Нищото означава да имаш само Бог и нищо друго. Нищото споделя себе си с Несътвореното. За другите то е несподелено. Всяка Неизменна Любов води към Нищото, защото Любовта е в това да не остане нищо друго в тебе освен Бога. Ние живеем заради това да станем Нищо в Нищото, да станем Пълнота в Пълнотата.

Аахайрава - Нищото - вижда Финото. Човекът на Нищото е Мъдър Водител на себе си. Той води себе си по Пътя към Несътворението. Човекът на егото е бедствието, отделено от Нищото. Човекът на злото е бедствието, а не Природата. Тя само идва, за да му посочи другия Път - изгубения Чист Път. За да влезеш в Нищото, трябва да се скриеш и от света, и от себе си. Що е Нищото? Бездната на Бога, Бездънността на Бога, Неведомостта на Бога.

Аахайрава - Нищото - е Освободеност от всичко. То е скрито в други условия, в друго Измерение. То е нищо да нямаш, а да притежаваш всичко. Нищото нищо не владее, но е Господар. Нищото е неподвижно, но движи всичко и пак си остава неподвижно. Който е открил Нищото, е станал Осъзнат Дух, част от Древния Свободен Свят.

Аахайрава - Нищото - предхожда сътворението. То е Чисто и Мистично. То е близко и неразбираемо. То е всякога неуязвимо, защото какво можеш да вземеш от него? То урежда нашия Несътворен Живот. То е скрито в Чистата представа за нещата. То е Опора без опора, защото е преди всяка опора. Да се опреш на Нищото, то е да видиш Невидимото.

Аахайрава - Нищото - е съставено от Безпределност и Мистерия, но ги превъзхожда. То е тяхната Есенция. Нищото е дълбинно вътре в нас. Поради него имаме Мистичното Виждане. Самото Мистично Виждане е Тайна на Нищото, Дар от неговата Несподеленост, Дар от неговото скрито Приятелство. Любовта е създадена от Нищото и затова тя е Бездна, която жадува за Великата Безпределност.

Аахайрава - Нищото - е Древен Учител. Но първо трябва да видиш своя Учител, после да Го разбереш, а след това да осъзнаеш, че Той е част от Великото Нищо, част от Великата Освободеност. Ако Учителят се е случил в твоя живот, тогава Нищото е слязло и те е докоснало. Да си докоснат от Тайнството на Нищото, е началото на Истинското ученичество. Оттук започва Пътят към Несътворението. Какво се крие в Нищото? На най-ниското ниво се крие Величествен Покой, несмущаван от нищо. В по-високите нива на Нищото се крият Неизмеримите Дълбини на Мистерията.

Аахайрава - Нищото като Древно Състояние