Когато дойде часът на тъмнината, дошло е времето да станеш виждащ. Когато дойде часът на голямото изпитание, дошло е времето да станеш Дух в Духа. Тъмнината е нереална, Духът е реален. Тъмнината е символ на скритост, тя има за цел да скрие реалността. Твоят Дух трябва да разкрие в скритостта своята реалност.

Когато е дошла голямата мъка в живота ти, осветли я. Не изпускай голямата мъка. Тя е дошла, за да ти окаже чест. Осветли мъката си и не я изпускай, защото тя е дошла да ти покаже твоя невидим път. Мъката ни освобождава от видимото и ни насочва към невидимото. Видимото е само покривало, невидимото е това, по което се движим.

В живота на човека се явяват най-различни ветрове. Ти трябва да отстраниш и малките ветрове, и силните, и ураганите. Ветровете са трудности, а трудностите са духовни влияния. Силният отстранява всички ветрове. Кой е силен? Който е познал собствената си Тайна. Кой е познал собствената си Тайна? Който е заживял в присъствието на Бога.

Мъдрият не живее във време, той живее в безвремие. Мъдрият не живее в настроения, той живее в състояние. Това е състоянието на Вечността. Мъдрият се изплъзва на ветровете, те не могат да го догонят.

Когато дойде трудност, проникни в нея и ще видиш светлината й. Когато дойде мъгла, проникни в нея и ще видиш илюзията й. Когато дойде смъртта, проникни в нея и ще видиш живота. Животът е началото на смъртта, смъртта е началото на живота. В живота умираме, в смъртта оживяваме. Който знае това, е проникновен.

Улови Истината и ще познаеш духа си. Щом познаеш духа си, преодоляваш живота и смъртта, преодоляваш доброто и злото. За да уловиш Истината, трябва да станеш голяма тишина, защото Истината живее в тишина.

Който има Любов, е врата по пътя към Бога. Който има Мъдрост, той се е превърнал във врата на проникновението. Чистотата е врата, нечистотата е стена. Вратата съдействува да минеш от един свят в друг. Стената е собственото ни невежество. Всеки трябва да се справи със собствената си стена.

Натрупаната чистота е живата духовност. Натрупаната Любов е живата духовност. Любовта е свят без желания, затова тя е духовност. Желанието е свят без Любов и затова човекът на желанията няма опора. Любовта е опората, защото тя е живата духовност.