Наистина много е странен пътят на Бога. Азира е посветен в пътя на Истината, но е минал по пътя на Черното братство, извървял пътя на злото, но надраснал злото. Дървото за познанието на злото го е изпуснало. Това е един мъдрец и Учител, спада към Втория Старец, Старецът на Черното братство е негов Учител. Въпреки това той е Учител и мъдрец. Има много същества, които са минали по този път и са стигнали до Истината, както пък други вървят по пътя на Доброто и някои стигат до Истината, някои не стигат. В следващата книга, която скоро ще излезе, написах, че доброто е враг на вечното Добро. Става въпрос за човешкото добро, което е свързано с Дървото на познанието. Това добро наистина е враг на Абсолютното и святото Добро. Азира е минал през тази школа, той участва малко и в книгата Ава Торот, днес ще ви кажа някои неща от неговия опит, от неговата мъдрост. Той казва:

“Този път, за който говоря, е твоята малка мисия.” Всеки човек си има своя малка мисия, няма да казвам скромна, нищожна, защото в нея има нещо много хубаво, много красиво. “В никоя книга няма да намериш ръководство за твоята мисия. Твоята мисия е въпрос на ЛИЧНО ПРЕОТКРИВАНЕ.” Запомнете, тази мисия е нещо, което те отличава от всички хора в света. Няма друг, който да те замести и да изпълни. Това си ти. Азира казва: “Твоята мисия е нещо, което ти можеш да направиш за другите по-хубаво от всеки друг.” Никой друг не може да направи това нещо, само ти можеш да го направиш, това си ти. Може до теб да има мъдрец и велик лечител, той не може да го направи. Това е твоята тънка мисия. Защото ти ще го направиш по-хубаво от който и да е друг. “Твоята мисия е нещо, което ти правиш с особено удоволствие и огромна пълнота.” По това можеш да познаеш, че си вътре в своята малка мисия. Огромно удоволствие имаш към тази си работа, към този си път и огромна пълнота, това са белези. “Мисията на човека е заключена в самия човек от Древния. Всеки човек сам трябва да си я отключи.” Не да пита: Какъв ми е пътят, какво трябва да правя? Това е път на себеоткриване и той сам трябва да се отключи.

“Само твоята Любов към Истината – казва Азира – ще ти разкрие тази мисия и това е твоят специфичен път, който продължава към едно много по-дълбоко място.” Мисията е между другото, но тя ще те заведе към много, много дълбоко място.

Живял някога в едно малко село в Тибет един Посветен на име Азира. В това село живял и един друг човек, когото наричали човека-дявол. Той се наричал Зазох. На много хора той отровил живота, много къщи запустели от него. Той никога не се срещал с Азира, защото изпитвал смътен страх от него. Но в този ден те се срещнали. Зазох бил уморен, прегърбен и преизобилен на болести. Азира познавал страданието му, спрял го и му рекъл: Здравей, Зазох, приятелю. - И смутил се Зазох, защото той нямал приятели. Но видял, че този, който му говори, е истинен. - И рекъл му още Азира: Скъпи приятелю Зазох, преди да си отидеш от този свят, искам да ти кажа, че ти беше най-голямото съкровище в това село. Ти беше пробният камък за всички, приятелю, за да провери всеки злото в себе си. И много хора избраха злото, и много хора те проклинаха. Те така и не разбраха, че ти си скритото добро, приятелю. И затова те нарекох съкровище, и затова те нарекох приятел, Зазох, защото ти беше тежко изпитание за хората, но и още по-тежко изпитание за самия себе си. Аз виждам сълзите в очите ти, приятелю, и понеже душата ти се превърна в сълзи, ти си благословен. Хората не знаят за твоето благословение, приятелю. Но ето, Бог ти казва сега чрез моята уста: в следващия си живот ще си отдъхнеш от себе си и ще заживееш в Святост, защото Бог това ти е определил. - И тръгна си Зазох по пътя преизпълнен със сълзи и преизпълнен с тайна вяра. И гледаха го хората, но отново не го познаха. Те не знаеха, че от днес нататък нямаше да има изпитания за тях и мнозина от тях щяха да бъдат обречени, защото нямаше да има огледало, в което да видят себе си. Но така или иначе Зазох беше вече тръгнал по Свещената пътека. Той вече беше благословеният. А сълзите закриваха очите му.

Както всички Искри от Втория Принцип, така и аз, Азира, по Пътя си към Най-Древния трябваше да премина през трите вида мрак. Първият мрак, това е външният мрак. Това е тялото, тъмнината, близките и времето. Когато ги напускаш с Дълбочината си, с Духа си и с ясното си съзнание, чрез това съзнание ти се освобождаваш от първия мрак. Ако нямаш това ясно съзнание, ти можеш да ядосаш мрака и тогава той ще отнеме нещо от същността ти. Само на ясното съзнание никой нищо не може да отнеме. После следва преминаването през втория мрак. При втория мрак трябва да се освободиш от своята вътрешност, от своите скрити желания. И ако тук запазиш ясното си съзнание, ти се освобождаваш напълно от втората си душа, която по невнимание си създал. Това е твоята нисша душа и нейните обитатели, които тя сама си е създала. Нечистите желания са създатели на втората ти душа. Отделяйки се от мрака на нечистите си желания и инстинкти, ти се завръщаш с ясно съзнание в своята неродена Душа. Така ти се освобождаваш и от втория мрак. После следва третият Мрак. Този Мрак е незнайният Мрак. Ти не го познаваш, приятелю, той е Тайнство. Това е твоят специфичен път. Той не може да се обясни дори от този, който преживява сблъсъка с незнайния Мрак. Но има две неща, които мога да ти кажа, приятелю. Всеки, който е издържал този изпит, е разбрал, че в третия Мрак е било скрито Слънцето на живота. Когато се превърнеш в това Слънце, тогава ти ставаш Чист Дух. И тогава в недрата на твоя Дух от само себе си се самовъзпламенява Искрата. Ти си вече свободен, приятелю, защото вече имаш право да познаваш своя Баща. Това е твоята Божествена съдба, приятелю.

Мъдрият е свободен от мисли и чувства. Мъдрият знае, че мислите и чувствата са свободно движещи се същества, движещи се от само себе си в простора. Това означава, че всякаква опасна мисъл или чувство могат да посетят човека. И ако човек се слее с тази опасна мисъл или чувство, той може да бъде завлечен в празнотата. Ето защо човек трябва да е мъдър. Мъдрият живее в Бога и затова нищо друго не може да го повлече.

Когато си наблюдателен, не е важно какво гледаш, а как гледаш. Когато наблюдаваш с нечистото си съзнание, тогава вкарваш света в своята вътрешност и повреждаш развитието си. Когато наблюдаваш с чисто съзнание, тогава чистият дух, който живее в тебе, в твоята дълбочина, отстранява света от тебе и те повежда към себепознание, защото чистото съзнание е окото на духа. Само чрез чистото съзнание можеш да бъдеш наблюдателен.

Да бъдеш потаен в този свят, е благословение. Да бъдеш потаен, означава да скриеш съкровената си природа дълбоко навътре, а на света да покажеш добрата си природа, но не и съкровената, защото този свят е крадец. А ти си длъжен да съхраниш съкровеното в себе си на потайно място.

Да търсиш духовното си начало, това означава да изследваш искрено и дълбоко себе си. Само така ти ще преодолееш своите мисли и своите чувства, иначе ще бъдеш техен роб. Духовният човек е по-дълбок от своите мисли и чувства. Духовният човек има чисти и скромни действия. Така той се е завърнал в своята духовност.

Дълбинният човек не прави зло и е отвъд доброто. Той не обича и не мрази. Той не е съставен от земя, вода, въздух и огън. Той носи в себе си древното първично състояние, наречено чистият Дух. Ето това е живата духовност. Ето това е дълбинното състояние.

Смирението има очи, които виждат невидимото. Смирението има очи, които живеят в Духа. Смиреният човек може да се вглъбява и да достига до своя Дух. Смиреният човек получава истинските си знания от собствената си същност, от собствената си дълбочина. Смиреният човек е съставен от дълбочина и безмълвие.

Ако си астрален, ти не можеш да проникваш. Ако си ментален, ти не можеш да проникваш. Ако умът е в тебе, тогава и светът, и времето е в тебе; ти не можеш да проникваш. Ако живееш в Духа си, само тогава ще имаш способността да проникваш. Що е Духът? Освободено сияние, или сияеща свобода.

Що е сияние? Това е прадревното ни състояние. Преди да има време и вечност, ние сме били сияние. Най-великото нещо в живота е завръщането в сиянието. То е по-дълбоко от тъмнината и по-високо от светлината. Това е нашият древен корен, това е нашата абсолютна родина.

Да бъдеш врата, значи да проникваш в себе си. Да бъдеш врата, значи да имаш подход. Да бъдеш врата, значи да имаш път към своя център. Някои хора са врати, някои хора са стена. Който има Любов, той има подход към себе си. Който няма Любов, е стена. Който няма Любов, се сблъсква със собствената си стена, със собствената си неразумност.

Да бъдеш Дух, означава да бъдеш свободен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш първичен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш чист. Духът не говори, той е безмълвен. Духът не се бори, защото да не се бориш, е превъзходство. Умът е заключен във времето, но Духът е свободен. Той влиза във времето, живее във вечността и е скрит в безпределността.

Невидимият човек не присъства в разговори, в спорове. Той е изключително скромен и работи на вътрешен план. Той живее повече като неприсъстващ. Той не се вълнува. Така той става незабележим и за приятелите, и за враговете си. Той живее единствено в своя невидим свят.

Нищият човек няма в себе си време. Нищият човек няма в себе си ум. Нищият човек няма в себе си свят. Нищият човек има само дух и свобода. Нищият човек е изтъкан от Дух и безмълвие.

Бъди цвете, което не се нуждае от земята. Бъди цвете, което не се нуждае от въздуха. Бъди цвете, което не се нуждае от слънцето. Това цвете е жива тайна и тази тайна е твоята душа.

Не чакай слънчевия лъч да те огрее. Бъди слънчев лъч за себе си. Някой би казал: “Как да бъда слънчев лъч?” Този, който се е осъзнал, разбира, че е повече от слънчев лъч, че е повече от слънцето, че е повече от океана, защото твоят дух е самата безкрайност.

Има само един начин мракът да избяга. Има само един начин мракът да се отдели от тебе. Има само един начин мракът да изчезне. Изпълнението на това е: засияй в себе си. Тук няма въпроси и съвети, защото засияването в себе си, това е твоя собствена тайна.

Когато обичаш Истината, ти вървиш. Когато не обичаш Истината, ти стоиш. Когато имаш Любов, ти вървиш, ти се движиш в Бога. Когато нямаш Любов, ти стоиш, ти си спрял на тъмно място. Да вървиш, това е пътуване към себе си, към собственото си достойнство.

Да бъдеш уединен, това не е свързано с гора, с манастир, с планина. Да бъдеш уединен, това е чисто духовно умение. Да бъдеш уединен, това е умение да живееш всред шума, всред изкушенията, всред хората и да се изплъзваш от всичко това. Така както Бог е близък с всичко, но се изплъзва.

Бъди цвете, което привлича слънцето. Бъди цвете, което привлича вятъра. Бъди цвете, което привлича дъжда. Слънцето осветява, вятърът раздвижва, дъждът освежава, но никой не разбира намеренията на цветето. Бъди цвете с незнайно намерение. Незнайното е съкровено.

Дълбокото не борави със света. Дълбокото не борави с отвъдното. Дълбокото не борави с нещата. Дълбокото не е привързано. Дълбокото е отвъд всичко. То е нашата неизменна природа.

В неизменната Любов светът е прах. В неизменната Любов трудностите са прах. В неизменната Любов смъртта е прах. В неизменната Любов злото е прах.

Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще огрееш живота си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще видиш пътя си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще бъдеш сърдечен и към другите. Сърдечността е съставена от благоухание и безпределност.

И тогава сърцето ти ще се превърне в очи. Вложи в сърцето си безкрая. И тогава сърцето ти ще се превърне в твоите уши. Вложи в сърцето си покоя. И тогава твоят дом ще бъде безпределността.

Радостта е сърдечна светлина. Радостта е слънчева светлина. Радостта е живата безкрайност на сърцето.

Търси покоя в сърцето си. Търси покоя в дълбините си. Търси покоя в пространството на безкрайността, защото покоят е твоето единствено благосъстояние.

Да бъдеш сияещ, значи да не се разделяш с пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е умение да съхраняваш пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е израз на Истината.

Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече вечността. Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече безпределността. Сиянието в нас може да живее само във вечността и в безпределността. Сиянието, това е другото име на мъдреца.

Постоянството е отношение към скритата реалност. Постоянството е поток, който събира чистотата. Чистотата събира духовността, духовността събира блаженството, а блаженството образува вечността.

Радвай се на трудностите, защото те идват да донесат още по-голяма радост. Радвай се на страданията, защото те ще изработят в тебе още по-голямо благословение. Радвай се на живота, защото животът ти е даден, за да постигнеш свободата си.

Когато дойдат трудности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато дойдат неприятности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато смъртта приближава към твоя живот, посрещни я с приятно чувство. Приятното чувство е дело на висшата душа, дело на безсмъртието. Който има това приятно чувство, той е изпреварил трудностите, времето и смъртта.

Искреността пробива времето. Искреността е началото на духовността. Който е искрен, си пробива пътека към Истината. Който е искрен, се освобождава от привидната духовност. С искреността започва развитието.

Който гледа с Любов, той е възродил правилния си поглед за нещата. Правилният поглед прониква в същността на нещата. Правилният поглед има способността да разрязва мрака и да вижда отвъд него. Правилният поглед, това е чистият дух в нас.

Човекът е недосегаем в своята дълбочина. Дълбочината на човека е съставена от дух и свобода. Който е познал своя дух, не може да бъде уловен от двойните неща — от доброто и злото, от студа и топлината, от щастието и нещастието. Духът е недосегаем за тези неща, но който не познава духа си, той е уловен от двойните неща.

Ако Го търсиш по специален начин, ще Го откриеш специално. Да Го откриеш навътре, означава да Го откриеш в собствената си чиста вътрешност. Да Го откриеш във вътрешността си, това значи да си открил вечността, защото Той, това си ти.

Ние живеем в свят, пълен с недоловими сили. За да можеш да ги различиш, трябва да живееш в интуицията си. Интуицията живее в нашето чисто духовно аз. Интуицията е безпогрешна, защото изхожда от нашия дух. Интуицията ни освобождава от преходното.

Да бъдеш единен, значи да се завърнеш в своята цялост, в своята прародина. Големият проблем на човека е в това, че той е разединен. Истинският човек е цялостен, той съдържа в себе си и мъжката, и женската енергия.

Смирението е изчезване навътре. Смирението позволява да проникнеш в себе си. Смирението прави така, че да разбираш и опознаваш все повече своята собствена тайна.

Въпросът, й , дали ги има книгите? Имам четири много близки същества от Агарта, те знаят за моите книги, и участват в тях. Единия е Азира - посветен от Агарта. Нещо ще кажа за Агарта - това е скритата Прародина, част от скритата Прародина. Това е Херметичен център с велико сияние - отвътре. Тук живеят проникновени Духове - с Дълбока Божия природа. Те пазят, Древните предания. Една част съм ги изнесъл в Старците. Тези Духове са се освободили от тъмнината, и особено от капана на светлината, те са образ на Древната Същност на Бога. Тук, Дълбоко извисените учат другите избрани, в дълбините на Себе-познанието, в Кабала, това е наречено - Първичното знание. Тук, Бог е направил жилище в тях, в Себе си - и те са Едно. Говорил съм за Агарта много, това е много така дълга тема, тук се сещам нещо друго, че в Агарта има едно правило : Очисти Себе си напълно, и ще постигнеш всички желания. Защото, в смисъл такъв, желанията вече ще бъдат желания на твоята Висша Душа, означава, желания на Бога. И тогава всички тези контакти са правилни, чисти, естествени, и примерно, казвам ти: Днес тръгваме за Сириус - тръгваме, няма ама утре, няма защо... но въпросът е тези неща да са изпълнени, не е лесно, от друга страна пък е лесно, като вървиш постепенно по този Път, то, накрая става естествено. Така, че това, всеки ще може след време, но не с ума и въображението си - с Духа. Но има условия, както казах. Това е... За деца е още по-лесно, докато не са обременени, обаче пак ако Учителя ръководи, пази телата и позволи - тогава е лесно.

Когато овладееш себе си, животът сам започва да ти помага.

Човешкото мислене не може да разбере и познае истинската радост.

Когато човекът се е завърнал в душата си, във вечността си, тогава той е познал истинската радост.

Смисълът се разбира чрез Бога.

Действувай с Любов, за да не очакваш, а за да живееш.

Овладяването на себе си е безсмъртие.

Когато овладееш себе си, животът сам започва да ти помага.