Когато съзерцавам Пресветлия Образ, аз се вглъбявам, вглъбявам, вглъбявам. И най-накрая нищо не виждам. Във вглъбяването нищо не трябва да си представяш, нищо не трябва да си въобразяваш, нищо не трябва да си измисляш, защото ще ограничиш Пресветлия Му Образ. Вглъбявах се, вглъбявах се с Любов и най-накрая нищо не видях. В това абсолютно невиждане аз докоснах Ослепителната Му Светлина и се преля в мен Велико Възхищение. И тогава разбрах, че това Велико Възхищение е частица от Пресветлия Му Образ. И схванах, че Той се възхищава от всичко. И казах си: Ето качеството на Ослепителната Светлина. Разбрах в себе си, че Възхищението е събирач на Светлина. И направих първия си извод: Възхищението събира Светлината от всички светове и тази натрупана Светлина се самовъзпламенява и се саморазкрива в себе си. По този път аз се приближавах все повече към Пресветлия Образ. Още в Атлантис, когато наблюдавах вглъбено живота, аз разбрах, че трябва да се възхищавам от всичко, дори и от злото. Аз долових, че Той е Творецът на злото и че това зло твори в Тайна и изработва истинското добро. И направих втория си извод: злото е свято. То работи в Тайна, но ако му се възхищаваш с Любов, Тайната му става явна. И така от Тайната на това зло се родиха истинските Мъдреци и Учители на Атлантис. Злото твореше пресвятото добро, което беше частица от Пресветлия Му Образ. Чудна е Тайната на злото. Само в Дълбините на Любовта могат да се разкрият святите намерения на злото. И вглъбявах се, вглъбявах се в Тайната на Пресветлия Образ. И нищо не виждах, и нищо не очаквах. А Той се зараждаше в мен. Уморяваха се очите ми от Любов. Вглъбявах се, вглъбявах се и изгубих мярка за годините и времената. И рече ми Пресветлият Образ: Ще те направя Първия Старец. И ще бъдеш Трон в Нозете Ми. И ще бъдеш Мост между световете и Мен. И ще се наречеш Авахал, което ще рече „Отвъд Безпределностите“ или „Този, който живее отвъд Безкрайността“. Понеже Възхищението ти беше подобно на Любовта ти и понеже Любовта ти нямаше край, ти ще носиш в себе си Възхищение без край. Твоята Любов зърна скритите Ми намерения. И затова ти си Авахал, сиреч „Старецът от Дълбините на Вечния Покой“. И учи народите Ми на Възхищението, което ти дадох. И този, който се възхищава от всичко, направи го свой Син. И на тази земя, Атлантис, Аз ще зародя и другите 23-ма Старци. И ти ще ги познаеш, защото те ще Ме носят в очите си и в словата си. И вие ще се наречете 24-те Старци. И вие ще вървите от Слава в Слава, защото Пресветлият Образ ще ви ръководи. Упражнението е правилно изпълнено, когато в краят му ти си удивен, изумен, облекчен, олекотен.

Дълго съзерцавах малката тревичка и 40 дни продължи Съзерцанието ми. Всеки ден ѝ се покланях, докато най-накрая успях да вляза в сърцевината ѝ. И видях Чудните ѝ размишления. И те бяха като размишленията на Таора. Когато вятърът свистеше злокобен и студен, тя сякаш се разпъваше във всички посоки и казваше ми: Защо този вятър ме гали и защо е толкова забързан, сякаш иска да ме вдигне във въздуха при Таора – моя Творец. Защо бърза? Не вижда ли, че аз имам рай и тука на земята? – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Отговорих ѝ: Да. – И каза ми тревичката: Кажи на вятъра, че за никъде не бързам. Имам си задача тука на земята: трябва да проуча тайните на земята. – И остави я вятърът, но дойде дъждът. И валеше изобилно, та наводни малката тревичка. И каза тревичката на водата: Защо си толкова изобилна? Толкова ли много ме обичаш? – И посъветва малката тревичка водата: Ако ме обичаш, давай ми капка по капка, защото не мога да понеса изобилието ти. Че ти ще ме удавиш. – И каза ми малката тревичка: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Кажи на водата да си отиде, защото имам още много работа на земята. И докато не си свърша работата, Таора няма да ми се усмихне. Защо водата се меси в моите работи? – И ми каза тревичката: Освободи ме от водата. – И видя тревичката, че потъна водата в земята и стана по-ниска от нея. И изгря слънцето, и тревичката се усмихна. Но започна слънцето да грее много силно, толкова силно, като огън, който иска да я изсуши. И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Откъде се яви този огън, който иска да ме пояде? Не вижда ли, че имам много задачи на земята и че имам работа? Защо ми са толкова много страдания? Та аз искам да се уча, да раста. – И тогава аз, Авахал, ѝ казах: Твоите страдания са също уроци. Приеми ги с Любов. – И рече тревичката на Авахал: Приемам ги. – И разбра тревичката, че земята, въздухът, водата и огънят са били нейни приятели и че те жертваха нещо от себе си, за да може тя да познае Таора. И издържа всичките си изпитания тревичката, и рече накрая на Авахал: Ето ме, сега приличам на песен без край. Постигнах целта си и разбрах, че целта е радостта, постоянната радост. – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. И казах ѝ още: Ти постигна целта, защото търсеше само Таора. А природата на Таора е Безкрайна радост, Безкрайна песен, Безкрайна музика. И тази музика никога няма да свърши. – И рече Авахал на тревичката: Ти чуваш ли ме? – И каза тревичката: Да.

Търсих Истината в живота. Живях един прекрасен живот, но не можах да открия Истината. И казах си: Прекрасното не е отговорът. Търсих Истината в религията и видях чудни неща в религията. Чух много хваления и разбрах в себе си: хвалението не е отговорът. Търсих Истината между хората и видях много щастливи семейства и много нещастни. И разбрах: щастието и нещастието не са Истината. Реших да потърся Истината в Любовта и с тази Любов реших да навляза дълбоко, дълбоко в себе си. И Любовта ме заведе дълбоко, дълбоко в недрата на Истината. И видях Океан, Безграничен Океан, Необятен Океан от Безмълвие. И разбрах: отговорът беше Безмълвие. Кой може да изрече това, което не може да бъде изречено? Поезията се опитва, но безуспешно. Радостта се опитва, но безуспешно. Музиката се опитва, но безуспешно. Човекът на молитвата, застинал в Безмълвие, беше най-близко до Прага на Истината. И видях образа на Душата му. Той благоговееше пред Безмълвието. Той се подготвяше за Великия свят на Безмълвието. Той беше Търсачът, стигнал до Прага. Той жадуваше да бъде погълнат от Истината. И този, когото наблюдавах, се превърна в мой Учител. И каза ми той: Всеки Търсач на Истината стига до Великото Благоговение и застава пред Лицето на Истината, онемял в своето Безмълвие, защото това, което е видял, може да бъде изразено само чрез Безмълвието. – Аз, Йохавания, ви разказах за моя Учител. Моят Учител се наричаше Авахал – Безмълвният. Той е Старецът на бъдещите светове.

Първият Старец - Учителя Беинса Дуно се нарича. Авахал. Арамот. Алахора. Аворал. Всички тези имена са с "А" - начало. Това е Древното Позволение да бъдеш Водач. Всеки, който е постигнал началото на нещата, е, станал водач на себе си. И от тука на другите. Всеки истински водач, трябва да е, Сърцевина от Началото. Част от Великата Древност. Първото име - Авахал. - Водачът, като Баща. Второто име - Арамот. - Водачът като Слънце. Третото, Алахора. - Водачът като Дух. И четвъртото Аворал. - Водачът като убежище.

Авахал – Отвъд Безпределностите; Този, който живее отвъд Безкрайността; Старецът от Дълбините на Вечния Покой; Безмълвният; Старецът на бъдещите светове; Първият Старец

Първият Старец, Учителя Беинса Дуно, се нарича: Авахал, Арамот, Алахора, Аворал. Всички тези имена са с А – Началото. Това е Древното Позволение да бъдеш Водач. Всеки, който е постигнал Началото на нещата, е станал водач на себе си и от тука на другите. Всеки истински Водач, трябва да е Сърцевина от Началото, част от Великата Древност.

Първото Име. Авахал – Водачът като Баща