Живял един Старец. Той бил изключително скромен и смирен. От всичко той най-много обичал цветята. Той познавал душата на цветята. За него цветята били лъчи на Древната Мъдрост. Той живял по времето на Ра Авинор. Той бил наречен Ахол Бара, или Познавачът на цветята. Той толкова много живеел с цветята, че някои го наричали още Абава Бара – Бащата на цветята. Той умеел да прониква в душата на цветята, умеел да ги весели. А някои смятали, че той е единственият, който е знаел истинските имена на цветята. Ще ви разкажа една случка за този Старец. Веднъж той отишъл при едни от своите любими цветя. Тези цветя се наричали Авари. На древния език Ра Авинор това означава Белите гости. Ние хората ги знаем като кокичета. Но много от Аварите били нещо повече от кокичета. Това се отнася за напредналите Авари, самовглъбените, независимите. Те приличали много на другите, но носели Тайна, скрита в собствената им вглъбеност. При една от своите разходки Старецът посетил четири от Белите гости. Отначало те мълчали, но той произнесъл една тайнствена дума и събудил същността им. После той ги попитал: Кажете ми кое е най-чудното в живота и защо е най-чудното. – Първото цвете казало: Най-чудното нещо е самият живот. Животът е чудо, защото е неуловим. – Второто цвете казало: За мене първата дума, която е повече от чудо, е слънцето. Слънцето е чудо, защото живее толкова надалече, а грее право в сърцето ми. Ето защо за мен слънцето е най-първата дума. Тя е думата преди чудото. Аз мисля, че слънцето е преди живота. – После проговорило третото цвете. То казало: За мене има нещо повече от живота и от слънцето. Най-голямото чудо за мен е работата – така да работиш вътре в себе си, че да създадеш свой собствен живот, независим от твоето увяхване. Ето защо смятам, че работата е най-голямото чудо. За мен смисълът на работата се състои в това да се превърнеш в живот отвъд живота, да се превърнеш в слънце, без да очакваш друго слънце да те грее. Другото слънце е огряло себе си. Ето защо аз смятам, че всеки трябва да огрее себе си. – И накрая Старецът се обърнал към четвъртото цвете. Той знаел, че това цвете е Авари – Бял Мъдрец. Аварите се отличават по това, че обичат повече мълчанието, отколкото думите. За тях думите са бреме. За Аварите истинският творец работи отвъд думите. Всеки Авари е скрит дълбоко в своето мълчание, защото творчество и мълчание са едно и също нещо. Но Старецът, който познавал това Авари, призовал тайното му име и поискал то да сподели нещо от своето безмълвие. Тогава Авари трябвало да каже своето мнение за най-голямото чудо. То казало: Според мен най-голямото чудо е Аворада Махая. – На древния език Ра Авинор това означава „Безмълвната Любов“, или „единствената способност, която пресътворява нещата“. После Авари се обърнало към Стареца и му казало: Няма нужда да ти казвам защо е така. Просто приложи това в живота си и няма да има нужда от думите живот, слънце, работа и други подобни, защото Аворада Махая е истинската същност на нещата. – После Авари се поклонило и изчезнало в своето безмълвие. Другите три цветя се спогледали и си казали: Нека да търсим себе си в своята Безмълвна Любов. – И Старецът също си тръгнал замислен и обогатен. И макар че бил Бащата на цветята, той продължавал да се учи от тях и да им се възхищава.

След като чул много безполезни разговори всред хората, Старецът Аховал решил да отиде и да разговаря със своите приятели – цветята. Така той посетил своите любими четири теменужки, които и друг път са докосвали сърцето му. Старецът Аховал искал да разбере кое е най-хубавото нещо, а нямал отговор. Така той стигнал до теменужките, седнал до тях и им се поклонил с душата си. И понеже предложил душата си, веднага получил четири усмивки. На древния език теменужка се произнася като Хабирави, което значи „скрита усмивка“. Но за този, който умеел да им предложи душата си, усмивката ставала явна. И така, събрали се пет усмивки, което означавало, че разговорът може да започне. Старецът попитал: Кажете ми кое е най-дълбокото нещо на света. – Той знаел, че този отговор осмисля всичко в живота. Той знаел, че ако някой му даде правилен отговор на този въпрос, той ще има ключа на живота. А ключът означава да имаш най-хубавото, най-скъпоценното нещо в ръцете си. На древния език думата ключ е Ахадор. Тя означава „проникване в Тайната“. И така Старецът попитал четирите Хабирави: Кое е най-дълбокото нещо на света? – Първото Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо на света е стремежът. Той бавно пронизва цялата вселена и се домогва до Същността на нещата. Има ли по-дълбоко от това? – Второто Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо на света е чистото сърце. Чистото сърце е способност, която мълниеносно получава Истината. Има ли по-дълбоко от това? – Третото Хабирави казало: За мен най-дълбокото нещо е блаженството. Блаженството е притежание само на тези, които имат освободена душа. Не е ли това най-дълбокото нещо на света? – Дошъл ред на четвъртото Хабирави. Всички вперили очи в него. Дори и съседните цветя, дори и дърветата надничали към него. Всички наоколо разбрали, че това Хабирави е Авари – Мъдра Същност, защото преди Авари да започне да говори от дълбините на своето безмълвие, се появила ярка светлина.

Авари казало: Най-дълбокото нещо на света, приятели, е несъмнено смъртта. Тя не ни учи на нищо, тя не ни дава нищо, но без да знае, тя най-много ни помага. Може да попитате защо смъртта най-много ни помага. Защото без самата тя да знае, тя ни въвежда в единение с Праизвора – Бащата на несътворените неща. Чрез постоянното умиране ние все повече се завръщаме и сливаме със своя Баща. А това води до най-дълбокото нещо на света – да станем господари на живота и смъртта. Само господарят е свободен. Свободата, приятели, означава Изначалие – независимост от живота и смъртта. Животът е създаден за да умрем. Смъртта е създадена, за да се слеем. Без смъртта нямаше да постигнем сливане с Тайната на собствената си Свобода. Ето защо смъртта е най-дълбокото нещо на света, защото тя води до сливането с нашия Баща.

Отишъл Старецът на гости при своите любими цветя. На древния език тези цветя се наричали Алхоли, което значи „Търсещите“. Други ги наричали „Търсачите“, а в света на хората те са наречени минзухари. Старецът седнал до три Алхоли, произнесъл тайнствената дума и отключил душата им. После ги поздравил и задал своя въпрос: Кажете ми, Алхоли, защо човекът има сърце? – Първото Алхоли казало: Човек има сърце, за да проучи много внимателно своето безумие и накрая да се освободи от него. Да започнеш да проучваш своето сърце, означава да тръгнеш на едно много дълго пътешествие. В това пътешествие ще срещнеш най-различни чувства и желания. Те имат толкова многобройни образи, че в тях можеш да се изгубиш. Който се изгуби в тях, става безумен, но който се завърне в сърцето си, съхранява своята разумност. Сърцето е дадено, за да принадлежи на разумния. – Второто Алхоли казало: Сърцето на човека е дадено, за да проучва потънкостите на живота, за да може той да улавя неуловимите неща. Защото само този, който може да улови неуловимото, придобива душата си. Той се завръща в душата си. За него можем да кажем: Ето истинския човек, ето този, който е познал душата си. Сърцето е дадено на човека, за да познае той душата си. Да имаш душа, това е равно на себепознание. – Третото Алхоли казало: Човек има сърце, за да извърви своя път. Първо по този път той трябва да се освободи от своето безумие. После по този път той трябва да се освободи и от своята разумност, защото дори и разумният човек не е още истински човек. Според мен истинският човек няма нито безумие, нито разумност. Той няма нито тяло, нито душа. Истинският човек е Вечен Пламък. В този Пламък е скрита освободената Светлина. Тази Светлина не грее нито за света, нито за хората. Тя огрява единствено своята собствена Мистерия. Сърцето на човека е създадено, за да стигне той до своята собствена Мистерия. Само този, който е стигнал до своята собствена Мистерия, е изпълнил предназначението си. Той вече не е човек. Той е същество на Мистерията. Някои го наричат Бог, но преди да се роди Бог, е съществувала само Мистерията. – Всички погледнали третото Алхоли и разбрали, че то е Авари – същество от Мистерията.

Авари – Белите гости; Бял Мъдрец; Мъдра Същност; същество от Мистерията; кокичето

Случи се нещо в Древността. То беше Изначалното събитие. Яви се Лъч в Бездната и разтърси с потайното си могъщество съществата. Тези, които имаха абсолютната неизменност, оцеляха и бяха наречени Амохари — боговете. Тези, които имаха голяма вяра, паднаха надолу извън Бездната и бяха наречени Авари — ангели и многобройните им видове. Тези, които не видяха вяра в себе си, те придобиха заклинанието на хаоса. Те бяха наречени по-късно хорори, или хората — тези, които трябва да се учат.