Първата дума в арамейския език е АБВООН, това, което в последствие погрешно е преведено като “Отче”. Няма мъжки принцип, няма Отец, нито пък има Велика божествена майка, нито пък има “наш”. Той не принадлежи на нас, защото е нещо съвсем друго. Ние трябва да Го търсим като приятел, но без да искаме да Го познаваме напълно. Тази дума произлиза от корена АББА и затова някои са се подвели. По-късно е наречено АВВА, с две В. Приблизителният превод означава Божествен родител, но както ще видим по-нататък, думата “хляб” въобще не означава хляб. Има нещо с хляба общо, но означава други неща. Едно от нещата, което означава, е същината на Бога – то е хлябът.

В тази дума, която ви казах, АБВООН, има две О-та, това означава два кръга. Вторият кръг означава несътворените светове, първият кръг е сътворените светове. И не случайно някой път има промяна на имена: Аврам беше наречен Авраам, с две а-та, т.е. той придоби допълнителна светлина. Понеже влезе в посвещение, той придоби още една, нова светлина, прибави му се нова светлина. Това е всъщност посвещението, новата светлина.

Буквата Н в края на АБВООН означава творческо дихание. Това е творческото дихание на тази изначална светлина.

Характерното за първата дума, АБВООН, според Учителя е, че Той няма никаква нужда нито от хляб, нито от дълбоко знание, нито от свещена мъдрост. Той живее в свят без абсолютно никаква нужда.

Учителя казва: Аз не мога да обичам първо човека, първо е Бог, и после Бог те учи как правилно да обичаш и човека. Но мярката е Бог. Отче Наш, казва Учителя е опасна молитва. Аз съм изнесъл Ватанския й смисъл, там е съвсем друго. Христос не е казвал такова нещо, думата "Абвоон" означава "О, Велика Мистерия.", не тайна, не загадка. Загадките са за учени хора, да се забавляват, тайните са за духовните хора, Мистерията е за Божествени хора. "О, Велика Мистерия...". Тука няма да я изнасям, но ще кажа още нещо за хляба. "Дай ни хляба Свръхестествен.". Тоест, същностния хляб. Той не се пече на огън, няма нищо общо. Това е Истината, с която се хранят Ангелите и Боговете. Това е Истинския Хляб. То е друга тема...

Аб, Абба, Авва, Абвуун, Абвоон – Божествен родител

Бог-Отец е Краят на всички неща, а Мистерията е Тайнствено Начало, Древно завръщане. Великата Мистерия е слязла и се е ограничила, облякла се е в Бог - ограничение в Отец, за да подготви всичко за Себе Си и да го привлече към себе си, и тогава обръщането на да бъде "Отче наш", ще бъде остаряло вече, а - думата армейската е - "Абвоон - О, Велика Мистерия". Друга...на арамейски…"Абвоон"

Да. С две О-та - "Абвоон". Нали, "О, Велика Мистерия". Тази Велика Мистерия, този Абсолют е Пра-произхода. Той никога не се е раждал. От нищо не се е зародил. Той е Всичко. Той е Пра-Началото. Частица от Него е Бог. Той само е слязъл с Частица от Себе Си - наречена Бог, за да е Достъпен, заради нас. Това е, Боре.

Утвърждаване. Като кажеш Абвоон - "двойно ОО", това е кръга, това е Вечността, увеличаваш..,удължаваш нали. Правиш ударение, нали. Както за здравето, ударението - Много красиво го е казал Ошо: Който иска да е здрав, трябва да е влюбен в Радостта. Това е здравето. Здравето значи да си влюбен в Радостта.