Огънят на Йоги изгаря клетката на греха, която обгражда човека. Знанието е очистено и Нирвана веднага се достига. Знанието е произтича от Йога. Господ е доволен от онзи, който е в едно и също време смес от Йога и знание. Ония, които практикуват Махайога веднъж, два, три пъти на ден, или винаги, те знаят, че знанието и Йога са богове. Йога се дели на две части: едната се нарича Абава и другата - Махайога.

Абава е размишляване върху самия себе си, считан като нищожество и лишен от качество. Йога, чрез всяка от тия две части, достига до пълното познание на своето „Аз“. Размишлението, при което човек вижда своето „Аз“, пълно с благословия, лишено от всяка нечистота и съставлявайки единение с Бога, се нарича Махайога. Другите Йоги, които ние четем и за които чуваме да се говори, не струват нито една частица от този мощен Брахйога, в който Йога и заедно с него цялата вселена се намира като самия Бог. Той е най-великият от всичките Йоги.

Живял един Старец. Той бил изключително скромен и смирен. От всичко той най-много обичал цветята. Той познавал душата на цветята. За него цветята били лъчи на Древната Мъдрост. Той живял по времето на Ра Авинор. Той бил наречен Ахол Бара, или Познавачът на цветята. Той толкова много живеел с цветята, че някои го наричали още Абава Бара – Бащата на цветята. Той умеел да прониква в душата на цветята, умеел да ги весели. А някои смятали, че той е единственият, който е знаел истинските имена на цветята. Ще ви разкажа една случка за този Старец. Веднъж той отишъл при едни от своите любими цветя. Тези цветя се наричали Авари. На древния език Ра Авинор това означава Белите гости. Ние хората ги знаем като кокичета. Но много от Аварите били нещо повече от кокичета. Това се отнася за напредналите Авари, самовглъбените, независимите. Те приличали много на другите, но носели Тайна, скрита в собствената им вглъбеност. При една от своите разходки Старецът посетил четири от Белите гости. Отначало те мълчали, но той произнесъл една тайнствена дума и събудил същността им. После той ги попитал: Кажете ми кое е най-чудното в живота и защо е най-чудното. – Първото цвете казало: Най-чудното нещо е самият живот. Животът е чудо, защото е неуловим. – Второто цвете казало: За мене първата дума, която е повече от чудо, е слънцето. Слънцето е чудо, защото живее толкова надалече, а грее право в сърцето ми. Ето защо за мен слънцето е най-първата дума. Тя е думата преди чудото. Аз мисля, че слънцето е преди живота. – После проговорило третото цвете. То казало: За мене има нещо повече от живота и от слънцето. Най-голямото чудо за мен е работата – така да работиш вътре в себе си, че да създадеш свой собствен живот, независим от твоето увяхване. Ето защо смятам, че работата е най-голямото чудо. За мен смисълът на работата се състои в това да се превърнеш в живот отвъд живота, да се превърнеш в слънце, без да очакваш друго слънце да те грее. Другото слънце е огряло себе си. Ето защо аз смятам, че всеки трябва да огрее себе си. – И накрая Старецът се обърнал към четвъртото цвете. Той знаел, че това цвете е Авари – Бял Мъдрец. Аварите се отличават по това, че обичат повече мълчанието, отколкото думите. За тях думите са бреме. За Аварите истинският творец работи отвъд думите. Всеки Авари е скрит дълбоко в своето мълчание, защото творчество и мълчание са едно и също нещо. Но Старецът, който познавал това Авари, призовал тайното му име и поискал то да сподели нещо от своето безмълвие. Тогава Авари трябвало да каже своето мнение за най-голямото чудо. То казало: Според мен най-голямото чудо е Аворада Махая. – На древния език Ра Авинор това означава „Безмълвната Любов“, или „единствената способност, която пресътворява нещата“. После Авари се обърнало към Стареца и му казало: Няма нужда да ти казвам защо е така. Просто приложи това в живота си и няма да има нужда от думите живот, слънце, работа и други подобни, защото Аворада Махая е истинската същност на нещата. – После Авари се поклонило и изчезнало в своето безмълвие. Другите три цветя се спогледали и си казали: Нека да търсим себе си в своята Безмълвна Любов. – И Старецът също си тръгнал замислен и обогатен. И макар че бил Бащата на цветята, той продължавал да се учи от тях и да им се възхищава.

Абава Бара – Бащата на цветята