Аа, Вотаро Хая, нека очите ми се изморят да Те търсят. Аа, Вотаро Хая, нека очите ми изчезнат по Тебе. Аа, Вотаро Хая, нека целият да изчезна в Тебе, защото животът извън Тебе е само едно видение за Тебе.

Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да потече към цялата Индианска Раса. Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да изпълни Индианската Раса с потока от Светлина, който да се влее в нейния път. Аа, Вотаро Хая, нека заедно с Теб извървим достойно пътя на страданията, защото само в страданията оживява Блясъкът на Твоята Истина. А когато Твоята Истина е оживяла в нас, ние ще се разделим със страданията и ще ги поднесем на тези, които искат да Те открият. Аа, Вотаро Хая, в страданията Те открихме, а сега в Истината Те живеем. Велик е Вотаро Хая!

Аа, Вотаро Хая, дари ме с Живота Си. – Животът ти е вече дарен. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме със Своя Смисъл. – Смисълът е в теб. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме с Дълбочината Си. – Създаден си от Дълбокото. – Аа, Вотаро Хая, покажи ми Пътя Си. – Ти трябва да покажеш Пътя на себе си. Всичко, което искаш, ти е дадено. Сега трябва да дадеш себе си. Това е най-великото умение на живота.

Когато много, много си търсил и когато нищо, нищо не си намерил, тогава ще получиш най-голямото Откровение в живота си. Дългото търсене е единственият начин да прозреш, че ти съществуваш като Стремеж. Стремежът е най-великият Дар от Свещената Енергия. Стремежът е твоят създател. Ти си създаден от Стремеж. А този, който няма Стремеж, е създаден от смъртта. Само стремящият се може да произнесе Свещените думи: Аа, Вотаро Хая! Това е всъщност Поклон към Стремежа. Стремежът е дете на Свещената енергия.

Аа, Вотаро Хая, искам да споделя само едно нещо с Теб. Аа, Вотаро Хая, само едно нещо и нищо друго. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя единственото. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя с Теб своята Тишина. Само в Тишината сме единни. Извън Тишината сме различни. Но нашето различие свърши. Аа, Вотаро Хая, аз съм малката Тишина, а Ти си Бащата на Голямата Тишина. Аа, Вотаро Хая, приеми своя Син във Великата Тишина.

Аа, Вотаро Хая, къде да търся красотата на живота? – И отговори ми Недоловимият глас: Красотата не се търси, тя се съзерцава. – Аа, Вотаро Хая, какво да съзерцавам? – Съзерцавай Свободата. – Аа, Вотаро Хая, ще открия ли в Свободата красотата? – В Свободата няма красота. В Свободата има Истина. Красотата е ограничение на Истината. Свободата е завръщане в Истината. Който се е завърнал, става Прозрител за своето племе. Прозрителят е Слънцето на своето племе. Само Слънцето оставя истински следи по пътя към Вотаро Хая. По този път всички трябва да се завърнат. Стани Път за другите към Вотаро Хая. Има ли по-голяма красота от това?

Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те разбирам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те търся? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те обичам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, какво да правя? – Следвай Истината. Тя ще ти донесе много страдания. Страданията ще обхванат теб и твоето племе. И когато страданията изпълнят живота ви, Аз ще ги превърна в новия Поглед на живота. Само в страданията се образува новият Поглед на живота. И запомни още едно нещо от Мен. Радостта има чудни очи, но няма Поглед.

Аа, Вотаро Хая, кажи ми кое е най-красивото цвете на света. – В света има само едно красиво цвете. Това е цветето на скръбта. – Аа, Вотаро Хая, не са ли всички цветя красиви? – В света има само едно цвете, което е майка на всички цветя. Това е цветето на скръбта. Това цвете дарява всички същества с дълбочина. Без дълбочината цветята са радостни, весели, но не са красиви. Когато скръбта е докоснала едно цвете, то придобива особен аромат. Ароматът е красотата на цветето. Без аромата цветята си остават само цветя и съществата си остават само същества. Но когато дойде скръбта, всяко цвете придобива своята красота и всяко същество придобива своята духовност. Духовността е ароматът на съществата.

Аа, Вотаро Хая – обръщение към Великия Дух