Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия е Този, Който е преди Вдъхновението. Той е Върховният Абсолют. А Този, Който е вдъхнал Вдъхновението, е Този, Който е изтекъл от Върховния Абсолют. Той също е Древен, защото от Древното излиза само Древно. Аахирия е Върхът на Пирамидата и Това, Което е над нея. А Слизането и Изтичането Му е само Негово Око - Част от Величието Му. Вдъхновението е свързано с Окото, а Аахирия във Висшия Смисъл е Това, Което е преди Вдъхновението.

Аахирия е Древна Сила - Силата, Която е задвижила нещата и Която се е скрила в Себе Си. Думата Вдъхновение е равна на Думата Смисъл, защото Вдъхновението открива Смисъла. Вдъхновението изначално е устроено като Търсач на Смисъла, като Динамично Оръжие. Това Вдъхновение не е човешки път и не е свързано с човешки действия. Вдъхновението е Свещено - то е част от Древния Език на Същността, от Древния Език на Истината. А това, което е преди него, е по-старо, по-древно. То е било Нищото, което впоследствие е станало Същност.

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението - прави нещата Вечни и Безмълвни. И затова Той е дарил Вдъхновението, защото знае, че Вдъхновението ще се завърне в Същността, а Същността ще се завърне във Величието на Нищото. Това, Което е преди Вдъхновението, се явява Прабащата - Нищото. Вдъхновението е пътуващ Воин. То се завръща в Смисъла, в Същността. А Същността ако успее да преодолее себе си, тя ще се завърне в Нищото, в Прабащата, в Този, Който е преди всички неща.

Аахирия - това е Древното Място, което е било дори още преди Сиянието. Това е Място, в което никога няма загуби, понеже тук няма нищо, и затова няма какво да се губи. Докато Светлината разказва Красиви неща на Ангелите, докато Сиянието разказва Дълбинни неща на Боговете и Премъдрите, то в Най-древното Място няма Говор, а само Безмълвие - Чисто Изначално Безмълвие. То е без Мъдрост, без опетняване. То е Древното Древно Място, от което всичко е произлязло. Оттук е слязла Любовта. Но тук Любовта не е Дума, а Тайна на Тайните, Тайна от Безкрая, Тайна, която по-късно се е превърнала във Вдъхновение.

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Аахирия - Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението