(Пък и Авицена казва: „Събрах цялата медицина в едно изречение: Малко се храни!“ - т.е. яж по малко.)

Вселената е еманация на Божеството.

Бог е Първата Реалност на всичко съществуващо.

Порядъкът във Вселената е целесъобразен сам по себе си и е независим от Бога.

Светът се развива по свои собствени закони.

Всички съществуващи неща, които се управляват от висши принципи, обладават естествено въжделение и вродена Любов.

Любовта е причина за съществуванието.

Няма Любов извън тази обща и абсолютна Любов.

Битието на всеки предмет, който се управлява от висш принцип, се определя от вродената Любов.

Любовта в действителност не е нищо друго, освен одобрение на всичко прекрасно.

Всичко съществуващо одобрява това, което му подхожда, и се стреми към него, когато то е изгубено.

Нито една индивидуална субстанция не е лишена от Любов.

Когато към една от силите на душата се присъедини друга, по-висока по отношение на благородството, тя отстъпва във връзка с последната и в резултат на тази връзка по-нисшата сила повишава своя блясък и красота...

Висшата сила поддържа и укрепва нисшата и отстранява от нея опасностите, заставя я да повиши своето съвършенство и й помага с най-различни способи, доставяйки й красота и благородство.

Божествените души, били те човешки или ангелски, не заслужават Божествени звания, ако не придобият знания за Бога.

Първопричината е чисто Благо, абсолютно по своята същност.

В Първопричината няма недостатък в никакво отношение.

Първопричината обладава всички благи качества.

Първопричината е абсолютно Благо във всички отношения.

Истинският обект на Любовта за човешките и ангелските души се явява чистото Благо.

Абсолютното Благо проявява себе си пред тези, които са преизпълнени с Любов към него.

Крайната степен на приближението към Бога е Единението.

Ходи по сандали, докато Мъдростта не те снабди с обувки.

Вие трябва да ме следвате, вие: Авицена, Рази, Гален, Месуе, вие мен, а не аз вас; вие от Париж, вие от Монпелие, вие от Швабия, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и от местата по поречието на Дунав и Рейн; вие острови в морето; ти Италия, ти Далмация, ти Атина, ти Гърция, ти Арабия, ти Израел – вие трябва да ме следвате, а не аз вас, моя е монархията!

Това е така, защото, повечето от съвременните лекари се придържат сляпо към думите на Хипократ, Гален, Авицена и други като тях.

Книгите на старите автори по медицина като Авицена, Гален, Месуе, Рази и т.н., и тези писани в светлината на природата, не са едно и също нещо, те не са един път; и аз казвам, че правилната книга е тази, която Сам Бог е дал, писал, диктувал и приложил.