За да познаеш Истината, необходим е вдъхновен устрем.
В недрата на Истината няма гласове, има само общуване.
Да разговаряш с Неговия Глас, това е най-голямото благословение в живота, но да се върнеш в това, което е отвъд Гласа, е по-дълбоко от голямо благословение.
Има съкровища словесни, има съкровища неизречени.
Гласът на Вечния е само път към незримата Светлина.
Свещените книги са само пътища към Незримото, те са пътища към това, което не може да бъде казано.
Словото е път към Великата Безсловесност, то е път към Неизреченото.
Вътрешният Глас не е цел, той е само врата.
Що е сливане? - Общуване без глас. Чисто сливане с Неговата Светлина.
За да познаеш Истината на Великото Незримо, не е необходимо знание и глас, а безмълвие и сливане с Неговата Същност.
Вярно е , че тъмнината не съществува.
Без устрем към Истината не можеш да намериш своя път към себе си.
В своя устрем към Истината човек се смирява и минава през вратата, където проглежда за своя път.
В смиряването човек намира своя изход.
Когато човек има устрем към Истината, той се домогва до Свещения Глас на природата.
Има една Святост - Светостта на твоята собствена Древност. И всеки устрем е насочен към великото минало, което си ти самият.
Свещеното Начало е непознаваема Реалност.
Вдъхновеният устрем към Истината е доказателство за Свещена почит към Древното Начало.
Древното Начало е Свято място, реален Храм.
Любовта въвежда човека в реален Храм, а този Храм е неведомият свят на Неизразимото.
Свещеното Слово е мистична функция на искрата-Дух.
Вярата е допусната, за да може душата да се разцъфти в една безконечна радост.
Бог е Велика Тайна. Бог е Дърво без корени.
Устремът води душата в безкрайното спокойствие на тишината.
Устремът изхожда от Любовта, но общува с Истината.
Всяка душа, която е будна в своето разпятие, се разтваря в Светлината.
Вдъхновеният устрем е бягство в дълбините на Незнайното.
Великото в живота, това са мълчаливите усилия на Любовта.
Който има устрем, е познал вътрешния говор на Вечността.
