Да, малко е да имаш страх от Бога и е хубаво, ако хората помнят две необходими условия: първото - това е убедеността в могъществото на вярата, второто - стремежът към познаване на нейния смисъл.

Няма истинна вяра без усърдие и въздържание на нейните слуги, без преживяване и борба за нейната чистота и възвишеност.

Да бъдеш правоверен, значи да вярваш във всемогъществото на Аллах и да приемаш учението на пророка за Всеединството на Аллах и земното Битие.

Но истинно вярващи, разбира се, следва да се признае, са тези, чиито убеждения не могат да се поколебаят нито от заплахата на смъртта, нито от хиляди хора. Нетрудно е да се досети човек, че такива хора трябва да имат безстрашно сърце и неукротим Дух.

Най-скъпото в човека е неговото сърце.

Всички най-добри качества на човека, такива като отзивчивост, състрадание към човешката скръб и човеколюбие, се раждат от сърцето.

Човек с истинско сърце е внимателен към света и верен на своята дума.

...А познавайки лошото, човек не се освобождава от него изведнъж. Не на всеки е дадено да извърши такъв подвиг.

Глупавият не може никак да намери своето място в живота.

Силата, Разумът и Сърцето заспорили, кой от тях е най-нужен на човека. Убеждавайки се, че не ще могат да дойдат до съгласие, те се обърнали за помощ към Науката.

Послушай, Науко! - казала Силата. - Ти нали знаеш, че без упорит труд не може да се достигне нито майсторство, нито богатство. Само аз опазвам от лекомислието, от позора на дребните недостойни за човека дела, от стремежа към лек живот. Само аз не давам на хората да падат духом и ги връщам в правия път, когато те даже посред бял ден се изхитрят да се отклонят от него.

Послушай, Науко! Работейки без умора и сън, хората те овладяват, излиза, че своя полет нагоре ти дължиш на мен. Работейки без умора и сън, хората стават слуги Господни, излиза, че живота си човечеството дължи на мен. Така че, кажи, Науко, защо спорят тези двама с мене?

И отбелязал тогава Разумът: Аз определям кое е полезно и кое е пагубно за човека и в земния, и в задгробния му живот. Нима не на това се дължи Вечният Живот? Хората постъпват по мое повеление, следователно аз знам цената на човешката сила и разбирам езика на Науката. Как може да се спори с мен, ако без мен хората не знаят къде да търсят полза, как да се предпазят от беда, по какъв начин да постигнат Науката?

Не издържало Сърцето: Аз съм Царят на Живота! - възкликнало то - аз пращам кръвта по жилите; в мен обитава Душата и затова няма без мен Живот! Аз отравям съня на ситите, изнежените в меката постеля на топло в къщи, заставяйки ги да страдат за бедните, гладните и бездомните. От мен се поддържа почитанието към възрастните и снизхождението към младите. Аз съм справедливост, удовлетворение, съвест, благодарност и милосърдие. Какво са без мен Силата и Разумът? Само че хората не са способни да ме съхраняват такова и затова те сами стават различни. Но аз съм Царят на Живота! И моето назначение не може да се оспорва!

Изслушвайки тримата, заговорила Науката: Слушай, Сило, всичко, което ти говори, е истина. Ти не спомена за много твои достойнства, в това също се прояви твоята сила. Без тебе е немислим Животът, но понякога твоите възможности се обръщат с жестокост към хората. Хватката ти е твърда и когато си на страната на неправдата, иде бедата. От тебе има много полза, но има и не малко злина.

Послушай, Разуме, и ти истината говори. Няма придобивки без разум. На тебе е дадено да откриваш на хората тайните на природата, живота и душата. Вярно е, че даже за своя Създател хората научават от тебе. Ти владееш тайните на Битието на двата свята, но това не ти е стигнало и ти си започнал да развъждаш хитростта и коварството. На теб са известни пътищата към съкровищата на двата свята и затова на теб са започнали да разчитат и лошите, и добрите. И бедата е в това, че ти с еднаква готовност изпълняваш желанията и на едните, и на другите.

Вие ме помолихте да определя кой от вас представлява най-голяма ценност за човека. Но аз не искам да ви противопоставям един на друг. Нека Повелителят на всички да бъде Сърцето.

Ти, Разуме, си многостранен и разнолик, а Сърцето няма да следва всяко твое решение. Доброто то ще одобри и ще му се подчини с велика радост. Лошото няма да приеме, по-скоро ще се отрече от тебе.

Ти, Сило, си могъща и строга, а Сърцето няма да ти дава воля. За добрите дела няма да те пожали, от недобрите ще те удържи.

Обединете се заедно и, както вече казах, нека Сърцето ви ръководи. Ако това стане и вие се обедините в един човек, то той ще стане праведен, прахта от неговите подметки ще лекува слепите. В това - в Хармонията и Чистотата на човешкия живот - се заключава смисълът на съществуването на Великия свят. Ако вие не успеете да се обедините, то ще дам предпочитание на Сърцето - Царят на човешкия живот.

Така Науката решила спора.

Щедрият няма врагове.

Прав е този, който владее придобитото.

Живата душа и отзивчивото сърце трябва да водят човека, тогава и трудът му е осмислен, и придобитото е на място.

Достойнството на човека се определя от начина, по който върви към целта, а не от това, дали ще я достигне.

Помагай на разумния. Да съдействаш на неблагодарния, значи сам да се спънеш.

От радостта и щастието хората губят главата си.

Човекът овладява науката и знанията тогава, когато с цялото си същество се стреми към Истината и Правдата и се опитва да разбере същността на явленията.

Имената на Аллах са същността на названията на Неговите чудотворни дела...

Ние познаваме Аллах с мярката на Неговите проявления, да се познае Той самият е невъзможно.

Аллах е Безкраен, а човешкият разум е определен. Нима е възможно пределното да измери Безкрайното?

Аллах не е сътворил Словото - произнесъл го е и това Слово е дошло до слуха на хората.

За Създателя трябва да се съди по сътворения от Него свят.

Съзиданието безусловно се явява една от силите, съставящи Могъществото на Аллах.

Никое от тези богатства не служи на самия Аллах, защото Той е Владетелят на света и от нищо не се нуждае.

Великият пророк Мохамед, да му даде Аллах Мъдрост, писа: “Който няма съвест, той няма и вяра.” И тук още веднъж се убеждаваме, че истинската вяра се достига не просто с молитва. Да изморяваш тялото си с молитви и пост може и да е необходимо, но изворите на истинската вяра безусловно са съзнателността, честността и състраданието.

А чистото намерение е основата на вярата и тя трябва да се цени.

...Там, където няма живот, не може да има съвършенство.

...Дори да си станал Мъдрец, това още не означава, че си познал Аллах.