Днеска ще ви говоря за формулите, молитвите, мантрите, защо са много важни, но те не решават всичко, но те са много важни. Около 70 правила съм изнесъл, после ще кажа няколко молитви като споделяне, за да разберем важността. Така, 1: Кой сгъстява Словото в нас? Това е самият Бог, Той работи за нас, чрез същества, чрез нашата Душа или чрез Себе си. Второ, Кабала казва: Без много натрупани молитви - помощ няма да дойде. Трето: В усърдните му молитви, Бог воюва за тебе. Пак казвам, скоро ми се наложи за един ден да направя и ги направих 52 000, но пак казвам, това е важно, но има и други неща. Какво правиш през другата част на деня? По-нататък, Ибн Араби го казва: Постоянно зает с Бога! Това е тайна на живота. Постоянно зает с Бога! Освен това, една лъжа ако кажеш - молитвите падат. Едно осъждане или критика - молитвите се разпадат. Или едно правило от Учителя: Не мрази никого! Това е лечение на човека, той го дава, и за, има много книги писани за черния дроб. Учителят с едно изречение казва: Не мрази никого! Но това е мярката за Любовта. И всеки трябва честно да види в себе си дали има нещо, което мрази. Там е капана, там си обвързан. Трябва да простиш, ако искаш да отстраниш минали събития и минали прераждания, но това е друга тема. Така, продължавам. Това, между другото.

Сгъстеното Слово в нас, става оръжието на Бога за нас, срещу нашата карма и трудности. Тоест, ние трябва да натрупаме много невидима помощ, за да може Бог да разполага. И никога не трябва да задължаваме Бога да ни отговори на молитвите! Ние се молим много - Той решава. Сгъстяването на формулите - това е ключът на Бога. Както казах, 6: Постоянно зает с Бога - това е Тайната на живота. 7: Всичко, което става с човека, е Воля Божия. Говоря за всякакъв вид състояния на едно Дълбоко ниво, ще изчезнат след време всички преживявания, когато човек надрасне тялото и ума. След време, обаче, трябва да надрасне и съзнанието. Докато има съзнание, има болка, има страдания. Ние сме родени преди съзнанието. Това се нарича Прасъстоянието. Рано или късно всички ще го преживеят. Това е върховната мярка. Това Прасъстояние е в Бога и е по-дълбоко от Бога - то се намира в Абсолюта. 8-мо: Постоянните молитви увеличават Бога в нас. Постоянното молене е постоянно оживяване на Бога в нас. 10: В тежки моменти - молете се кратко, но с цялата си енергия. Това означава - тоталната енергия, е целият Бог. 11: Което повтаряш, това оживяваш. И затова много трябва да внимаваш да не повтаряш лоши думи и мисли. Учителят казва: Ако допуснеш една лоша мисъл и дума известно време в себе си, след векове и години тя ще те намери и ще те изпълни в развитието. Вижте за каква отговорност става въпрос! Нито една лоша мисъл - при всякакви случаи! 12: Важно! Нищо лошо и отрицателно не говори за никого, защото храниш злото и разваляш Пътя на Словото. Всеки трябва да погледне себе си и да вземе решение, защото в този някой там е скрит Бог, и ти не знаеш, че всичко е Бог и посягаш на Бога, а Бог ръководи абсолютно всичко, казва Учителя, включително и случайностите. Всичко е под Негово ръководство, защото в Него е скрит Абсолюта, макар и ограничен, той владее абсолютно всичко!

13: Сгъстяването на Словото е постепенно образуване на Божията сила срещу нашата карма. 14: Усърдни молитви, усърдните молитви са живото злато - няма по-скъпо от това! След време ще дойде правилната тишина. Има няколко вида тишина. 15: Изключителното постоянство подготвя Божие Вселяване. Но и от това има по-дълбоки нива. 16: Каква по-блага вест от усърдните молитви? 17: Бог подготвя своята стихия в усърдните формули. И тогава от нашата карма в един момент не остава нищо. Защо? Връщаме се в Любовта. В Любовта няма карма. Всички, които вървят в този Път, се отделят от кармата. Тука се сещам, тези, които са избрали Любовта и развитието - кармата и съдбата няма да ги убият, ще ги пощадят заради този избор. 18: Щом се молиш постоянно, ти си докоснат от Бога. Но никой не е казал, че ще ти е лесно, и ще, ти пак трябва да изкупуваш своето минало. Искам да знаете, че кармата не е наказание, а изкупление, завръщане. 19: Постоянните формули, това е сърцевината на Пътя. Когато много мислиш за Бога, Той ще те научи как да живееш, какво да правиш, въобще как да действаш, и затова, това постоянство е Номер едно. 20: Жертвай се за чистото Слово, и то ще се пожертва за тебе. 21: Чрез усърдни формули, Бог постепенно ще стане Господар на твоя живот, и тогава Той ще ти позволи ти да бъдеш господар на себе си. Ако искаш да станеш господар на себе си без Бога - ще сгрешиш. Той ще те изостави няколко пъти и ще видиш, че това не може да се случи. Затова на първо място е Бог и после ние ставаме господари на себе си. 22: Постоянните формули ни отделят от тъмните духове. 23: Постоянните формули не пазят от опасните умрели духове. Умрелите и живите са много преплетени, особено там, където има алкохол, дрога и тежки състояния. Умрелите не ни оставят лесно поради стари карми. Точно затова са важни многобройните молитви. 24: Постоянните молитви са Божие дело, а не човешко. 25: Усърдните формули, това е даденото ни спасение. Опасно е, когато не разберем това. Има хора, които с малко молитви искат да постигнат много - не, ще заплатиш с много енергия и с много Любов, и с правилен подход.

26: Усърдните формули, това е Божията Воля влязла в човека. 27: Усърдните молитви са действия на Бога в Бога - Бог в нас. Неговото Слово. 28: Е убежище и крепост. Говорим за Чистото Слово - то след време ще стане Чиста тишина. 29: Всички формули са трупане на Жива сила, която ще ти трябва в тежкия час на съдбата. 30: Формулите, това е Любов към Бога и Любов към себе си и Любов към Пътя си. 31: Постоянните формули обезсилват враговете и съдбата. 32: Усърдните формули означават, че Бог те е приел в Себе си - ти вече си избран, нямаш право да казваш достоен - недостоен. Разбира се, всички са достойни за Бога, но в различно време. Чрез постоянните формули. 33: Ти ще разрешиш главния проблем – себе си. Бог не е проблем, дяволът не е проблем, злото не е проблем, човешкото зло е проблем. Когато дяволът го върши, той е слуга на Бога, когато човек го върши - тука вече има съдба. Дяволът няма съдба, той има друга участ, в дявола действа Скритият Бог, и той някой път дяволът замисля да направи нещо на човека, нещо лошо, не казва Учителят: Той не е замислил нищо - отзад е Бог, който замисля всичко, и дяволът не знае даже как изпитва и как изкушава човека. Дяволът иска да направи зло и да понижи човека, а Бог има друго намерение – да го поучи и да се освободи от злото, действат с различни цели. Там, където Бог е допуснал зло - това е сигурен знак, че от това ще произлезе добро, такава е скритата идея на Бога.

34: Постоянните формули означават, че Бог ти е дал Себе си, Той ти се е усмихнал, горко ти, ако подцениш чистото Слово, формулите и пътят на пречистването на думите - думите са същества. 35: Здравето не отстранява съдбата! Тука между другото се сещам, болестите идват да накажат неразумното, неправилното здраве, винаги ще идват да коригират човека, това е спасението на човека. Значи, здравето не отстранява съдбата, но формулите рано или късно ще отстранят съдбата и ще променят човека. 36: Рано или късно усърдните молитви ще създадат Бога в нас и Покоят ще дойде, няма значение дали ти го искаш или не, в определения час Покоят ще дойде. 37: Формулите, това е натрупване на невидима помощ. 38: Там където няма усърдни молитви, егото и злото ще растат явно или скрито, и в един момент егото ще се разцъфти, а егото в човека това е дявола, и ОШО много точно казва: Когато имаш его - няма нужда от дявол. Това е достатъчно, това е. 39: Усърдните молитви ни спасяват от гнева Божий. 40: С усърдните формули ти отиваш все повече при Бога и правилно при себе си. 41: Усърдните молитви ограбват властта на злото, която е в нас от кармата. 42: Молитвата е същество, което е влюбено в Душата ти, умът не обича молитви, умственият човек смята, че ей така, може и без молитви, и той мисли, че ще се уредят нещата, но ще стане, има изключения, то зависи от минали животи, но ще стане много по-тежко, защото където няма мислене за Бога, расте злото, или мислиш за Бога, или дяволът работи върху тебе. 43: Чрез молитвите Бог ни утвърждава в Себе си, в Сърцето си.

44: С усърдни молитви ние заключваме злото и лошата си карма, тоест тя не може да ни преследва, ако сме тръгнали по този Път - тя, Бог ще каже, да чака настрани, защото човек се развива. Най-лошото нещо в този свят не е невежеството, а да не искаш да се развиваш, да не искаш да разбираш нещата. 45: Усърдните формули са по-важни от всички добрини, които правиш. Ти пак си прави добрини, но това е много важно. 46: Всяко зло се страхува от усърдните молитви, защото там действа Бог. 47: Усърдните формули са защита от самите нас, защото умът ни е превзел. Ние сме голям враг на себе си, поради неразбиране и т.н., това е важното в молитвите, те ще се справят най-вече с тебе. 48: Усърдните формули са смърт за злото, за света, и за ума. 49: Чрез усърдните молитви, всеки чисти собствената си тъмнина, и когато се очисти, вече може да помага и на другите - ще има мярка. Някой път може да излекуваш човек, и това да бъде наказание двойно – и за тебе, и за излекувания човек, защото Бог е дал болката и страданието, човек да изработи Същността си, да се върне в Душата си, и ти може да му отнемеш този път, и които не различават - не знаят какво правят. 50: Усърдните формули са Дълбока вътрешна подкрепа, която не освобождава от паразити и от тъмни сили. 51: Усърдните формули пречистват духовете в нас и ни освобождават. Тука искам да кажа, че в човека живеят много същества, много хора – и живи, и умрели, а някой път е огромна тълпа, а в сърцето голяма джунгла, ето защо човек трябва дълго да се чисти, за да се освободи. 52: Усърдните молитви ни завръщат в Яснотата на Източника и на Бога, защото в Бог нещата са лесни, ясни. Там, където има Любов - нещата се устройват. 53: В усърдните формули има скрит покой и увереност за Пътя. 54: В усърдните формули, злото постепенно губи силата си. 55: Сам Бог е дарителят на Зикр, на нашите формули, за да имаме Път към Него, Тоест Той ни е позволил, да вървим към Него. 56: Сгъстяването на формулите, е образуване на Древния и чист Път - Пътя към Нищото, откъдето е слязъл Бог.

57: В усърдните формули, човек постепенно се освобождава от мъртвото си сърце, каменното сърце. 58: Формулите искат велико търпение и голямо постоянство. 59: Чрез постоянството във формулите, ще дойде един момент, в който Словото ще стане Божия сила и стихия. Виждал съм пряко как натрупаните молитви в определен момент и час, точен, как Божията стихия се разгръща и стана чудо, и аз знам, че само участвах, а Той действаше. 60: Словото е същество над обикновената реалност, но трябва много да се чистим и да оставим Бог да работи според Своята Воля. Тука искам да кажа, че ако човек постъпва много разумно и мъдро, ще бъде наказан, ако това не е в Единство с Бога. Той може да си мисли, че постъпва разумно и мъдро, но без Единство с Бога, тази разумност и това добро са фалшиви, и след време ще станат ясни. 61: Постоянните формули ще ни въоръжат с Бога, Неговата сила никога не е показна, а тя е Тиха. Както истинският човек страда тихо, без шум, без его, тихо, спокойно, приятно, прегърнал е страданието с Любов, и изтръгва от него силата си, Любовта си, Дълбините към Бога. 62: Формулите са Божията ръка върху нас, но иска се тайно чист живот, без показ. 63: Чрез формулите, Бог постепенно ни променя, защото те са Негова енергия. 64: Усърдните формули, това е Духовен и Божествен процес - а не човешки. 65: Чрез усърдните формули и молитви, ти съществуваш Духовно, а не по човешки. Разбира се, в Дзен и в Дао има други правила, там няма нужда от такива неща, няма нужда от Библия, няма нужда от книга - там се казва: Книгата си ти. Ти трябва да разгадаеш себе си, ти си смисъла, не да го търсиш някъде, ти си Източникът, ти си смисъла, дълбоко в тебе е Бог, по-дълбоко в теб е Абсолюта, Върховното Нищо. 66: Усърдните молитви, са скрити действия на Бога в нашия живот. Въобще Бог постоянно мисли за нас, но ние не винаги сме на тази вълна. 67: Усърдните молитви ще станат след време Чиста преданост към Бога, преданост Дълбока, наричам, наричам я - Жестоката преданост, която не признава нищо. 68: Щом сам Бог ти е дал формулите, Той е повярвал в тебе, видял е тънкото в Същността ти, но Той помага и на другите да вярват към Него, Бог не дели хората на вярващи и невярващи, Той има план за всички, абсолютно всички без изключение ще бъдат спасени, това е нещо по-дълбоко от блага вест, и това е така, защото Велик замисъл ръководи всичко, а не някакви политици и хора, които са далече от Истината. Единствен Той има план за душите и той ще спаси всички без изключение - няма да има изключение. 69: Усърдните формули са първичната вода, която ни очиства, тези формули са чистия Път на енергията. 70: Усърдните молитви са послушание към Бога, и когато това послушание узрее в Бога, то става непобедимост, то се справя с кармата и с предопределението.

Ще споделя няколко формули, много формули сме говорили, ей така просто, нали, като споделяне. Първата: "Господи, Боже мой и Учителю мой, постави Съвършена Диамантена стража около еди кой си." Второ: "Господи, ти бъди тоталната помощ за брат еди кой си или сестра еди коя си, отвън и отвътре." Няколко важни формули. Третата: "Господи, научи ни на Съвършената Любов, съгласие и разбирателство." Четвъртата: "Бог е моята Абсолютна защита от всяко зло." Петата: "Бог е моето здраве и моята имунна система." Между другото, нека да ви кажа, пак има много писани книги за имунната система, и Учителят, както винаги, с едно изречение и всичко, книгите могат да почакат: Люби Истината, и виждай само хубавото във всичко! Ако тръгнеш в тази посока, все едно е каква е имунната ти система, тя постепенно ще се подобрява. Шестата - една от любимите ми: "Ихриш Бен Рут - само Твоята Воля." Винаги съм искал Неговата воля, защото в моята все има нещо, което й липса. Аз може да си въобразявам, а когато е Той - има една Пълнота, ум, сърце, воля, душа, дух - всичко е Пълнота. Седмата: "Господи, помогни на еди кой си, на брат или сестра, в този труден момент" - Кратко и концентрирано. При концентрация, човекът изпъжда ума и става Дух, и мисълта пътува и свърши своята работа, така може да се пазят ваши близки хора. Осмата: "Бог е Водач, моят, Водач във всички мои пътища." Деветата: "Господи, научи ме да се справя със злото в себе си." Както казах, човек е враг на себе си. И десето: "Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг." Тъй, тъй като катастрофата става за един миг.

Искам и нещо да накратко да кажа заради вчера, 8 март, заради жената. Тъй като тя дълбоко е неразбрана, няколко минутки. Жената, Душа е Божие Слово, особена изреченост на Бога. Жената, Душа е Божия Сърцевина - Негов замисъл. Господар на всичко е Бог, Той е създал жената Душа като е вселил в нея част от Себе си. Истинската Душа е нещо велико, тя сътворява Бог в мъжа си, а ако е истинска Майка - сътворява Бог в децата си. Няма друго възпитание освен това! Жената е Дълбина на Любовта, и който си въобразява, че я познава - е далече от Истината. Учителят казва, и боговете не я познават. Жената Душа може да образува Бог в човека и да го спаси и да го възкреси. Чистото духовно състояние на жената е рай, а Първичното състояние на жената Душа е Царството Божие - тук тя е изцяло в Бога. Жената Душа е Любовта, Първичния живот, самата Божественост, която мъжът е изпуснал. Жената е Любовта Божия, значи жената е Любовта Божия. В сравнение с нея, църквите и света са мъртви - мъртвило. Жената е велика тайна Божия, тя е Любов, която има власт да променя, защото Любовта е Бог. Религията и църквата трябва да станат някога Бог. Дълбоката жена е Любов. Благословен е този, който вижда Бог в жената. Истинската жена, ако Бог пожелае да ти я разкрие, ти ще разбереш Древния си Път, защото тук самият Бог разкрива Любовта си. Жената е велик дар за Пътя на развитието. Когато говорим за Жената Душа, говорим за тази жена, в която Бог е заживял. Тази Истинска жена е Несътворена - тя е Висша Душа, която влиза в тялото на жената, и повежда човека към Божията Мъдрост. В Дълбок смисъл, Истинската Жена Душа е Мистична Богиня, а не земно или астрално творение. Всеки мъж търси тази Душа, Богиня, за да се изцели от сътворението и смъртта.

Жената е върховно слизане на Бога на земята, което църквите не са разбрали. Изида казва: "Без Любовта, и безкраят е беден и празен!" Тоест, Любовта осмисля безкрая, пространството. Истинската Любов между мъжа и жената е само една – взаимно благоговение. Истинската Жена Душа, е изваяна от Бога, тя има мисия по-дълбока от света и от човечеството - тя е над тези неща. И накрая - Истинската Жена Душа, това е потокът на Бога, това е Божие дело, скрито дело. Това беше така, исках по-кратко. Ако имате въпроси.

Да. Първо, гневът е много скъпоценна енергия, въпросът е, че той трябва да се превърне. Трябва да се молиш на Бог да превърне гнева ти в Любов, защото той е обратна Любов - неразбрана. Какво е истинската Любов? Скоро в един разговор с Учителя, Той ми каза много простичко: "Истинската Любов, това е да дадеш Бог на другия." Това е. Така, че даже и да не искаш, рано или късно този гняв ще стане Любов - няма да имаш избор. Но по-хубаво е да помогнеш на Бога, да си съкратиш времето. Да се молиш, Той да ръководи, да живеете в Любов и съгласие, както казах, това трябва да се иска всеки ден, с търпение, защото не е така лесно гневът да изчезне. Защото ако Бог ти отнеме гнева, дали си готова за истинска Любов? Защото Любовта има съвършени изисквания, иска много работа върху себе си. Така че, обикни своя гняв, прегърни го, внеси все повече Любов в него, и след време всичко ще се случи.

Ето, при такива случаи се искат усърдни молитви и Бог да смекчи майката, защото не се знае доколко майката ги бие. В нас живеят други същества от другия свят, които използват майката като инструмент и за да бият тези души, имат нещо да вземат от тях. А от тези деца, каквито и да са, душите им са възрастни, се искат поучения. Дори мога да кажа и така: Има *********, които убиват, и хората мислят, че ********** е убиец, защото не виждат, че той е, невидими убийци, влизат в него, и те мразят определени хора, а този убиец им дължи нещо - дълга история. Но искам да кажа, молитвите трябва да влязат във всяка нужда, да искаш Бог да смекчи тази майка, да научи, да я направи по-мека, по-благородна, да заживее Любовта в тях. Но пак казвам, има едно изчакване, едно търпение, защото кармата е нещо много строго, тя посяга и на крехки хора, на всякакви хора. В кармата има нещо безпощадно, и кармата е много важна, защото след време тя ще създаде ред в света, в цялата вселена. Всеки ще изстрада себе си, ще плати себе си, и ще има ред и порядък, и ще има Дълбоко Осъзнаване. Осъзнаване означава нещо, което е над съзнанието, това е думата осъзнаване. Така че, това е процес, трябва да се въоръжим с търпение срещу болките, защото те лекуват нещо в нас, те ни бъркат дълбоко, така както радостта не може да бръкне. Но, болката и скръбта са тайни Учители, и трябва да разберем какво иска болката и какво иска скръбта. От скръбта, човек може да стане много Дълбок, от радостта и от доброто - не.

Когато Бог се слива с Ашера - те са Едно. Когато Бог се отделя от Ашера, те са скрито Едно. Тоест, много хора мислят, че има Луцифер, че има дявол, че има Христос. Действа само Един Единствен Бог! Луцифер, няма избор, той не е поискал и не може да стане дявол или Сатана. Обясних на едно място, как е действал Бог. Самият Бог влиза в Луцифер и му внася Дълбока тъмнина. Луцифер няма избор, и там Бог в тази тъмнина създава Луцифер за своите цели и за своя замисъл, за да спаси хората. Понеже е Любов, влиза, преобразява го, и всъщност няма Сатана, а Скритият Бог, който действа за благото на всички хора. Така че, ние нямаме право да критикуваме нито враговете, нито хората, нито себе си, Дълбоко неосъждане - това е Любовта. Това трябва да се тренира, това трябва да се постигне, защото навсякъде действа Бог. Някои казват, войната трябва да се спре. Кой си ти, че ще решаваш дали войната, като не знаеш нито кармата, нито последствията, нито как действа Бог. Единствен Бог решава, а Той не прави грешка. Така че, и в Ашера е Бог, и отвъд нея пак е Бог, но е по-скрит. В Христос Бог е явен, в Луцифер е разкрит, но те и двамата не могат да действат без Него. Казвал съм, Христос не може да излекува болен човек, ако Бог не иска, Луцифер не може да направи зло или Сатана, ако Бог не иска. И както казах, когато Бог допуска злото, от него ще произлезе добро. Затова Бог е Любов, но Бог е и голяма строгост, и тази строгост, Божият гняв, това е Скритата Любов на Бога. Някои мислят, че това е сатанински гняв. Сатана има част от гнева на Бога, но целият гняв е в Бога. Сатана е създаден само с частица от гнева на Бога. Самият Сатана и всички тъмни сили треперят, когато Бог се разгневи, защото там е цялата сила, цялата мощ и последствията. Искам да кажа, че всички, всяко зло, което се случва в света, има тайна красота, защото то ни спасява от огромни злини и бедствия, които ние не виждаме. Така че, това зло е спасително, и то ще превърне доброто, в истинско добро. Учителят казва, че е правен опит в миналото с доброто, и то се е развалило, то не е придобило Любовта и Истината. Както и добрият човек - той нито е Любов, нито е Истина. Затова казвам, че вярващите ще обеднеят след време, защото вярата не познава Истината - само Любовта познава Истината. И ако вярата не стане Любов, тя ще съжалява защо се е родила.

Истинският слух, има една случка с Учителя и с пчеличката. Една пчеличка така се завъртяла до носа на Учителя, и той казал: "Да. Идете там, на първия кошер, няма вода." Отиват, и там няма вода. Учителят улавя, понеже е Велика Любов и Единство с Бога, и Бог е влязъл в Него. И Учителят, в Учителя има и Бог, и Скрит Абсолют - нещо изключително. На едно място Учителят казва: "Мога да ви говоря тука за един мравуняк на еди-къде си се е скрил и за неговите нужди." Учителят вижда, понеже така се е слял с Бога, и той може да влиза в нуждите и да помага, и има мярката. Истинският слух е нещо, което е както е Божият слух, надминава вселената, влиза в света, чува всеки шепот, чува растежа на цветето, чува сърцето на комара, обича всички същества. И аз знам, че има един метод, който, ако Абсолютния Единствен слезе в света, само Той може да оправи света, защото Той е всичко, и Той е този слух. Но Той няма да слезе по този начин, има други начини, и винаги се съобразяваме с Него. Истинският слух е, да си постигнал единство с най-великата Любов, която усеща нуждите на малките същества и отива да помогне.

Да. Странен е гласът, при всеки е специфичен. Гласът на Истината, на Любовта са специфични. Бог ги е създал като свои инструменти, той ги е изработил, и всичко се връща в Него. Звукът ще се завърне в тишината. Човек, който е влязъл дълбоко в тишината - звуците не му влияят. Да допуснем, пред твоя блок има някакъв багер и огромен шум, и на мен се е случвало, и този шум ти влияе вредно. Вредно е, ако нямаш подход. Ако го вкараш в третото си око, този шум, и започнеш да повтаряш "Ом", звукът става красота. Тоест, всичко зависи дали е в Божиите ръце, дали е в тебе. И когато живееш в ниво Душа и Дух, да не говорим за Искрата, тогава вече ние се отделяме от звуците, за да разберем нашата родина – Тишината. Какво е Тишината? Насъщен хляб, тя е Същност. В Тишината сме Неродени, там е нашата Нероденост, там няма сътворение. Затова всички хора обичат Тишината и Дълбокия сън. Дълбок сън без сънища. В този Дълбок сън няма нито религия, нямаш име, нямаш тяло, нямаш концепции, нямаш философия. В Дълбокия сън ти си изчезнал в Нищото, завръщаш се в Източника и докосваш част от Тишината. Тишината е Несътворена - звукът е сътворен. Звукът е на място, ако води към Тишината - това е неговото спасение.

Формули има за всичко, например: "Господи, Боже мой, Учителю мой, ти изцели и физическото, и психическото, и духовното здраве на еди-кой си." Има формули приятни и за всеки дом, простички: "Бог да възкръсне в моя дом, в моя апартамент." А може и да се разшири: "Бог да възкръсне в моя апартамент, на нашия етаж и в нашия вход." И т.н. Формули има за всичко, но въпросът е да имаме търпение, защото умът е направил човека психически, и трябва всичко да стане много постепенно, с подход на Любовта и с искрени формули. И някой път помагат много искрените разговори. Не трябва да подценяваме нито децата, нито болните хора. Най-голямата помощ за такива хора е явната и тайната Любов, но за предпочитане е тайната Любов. В скритата Любов има нещо по-дълбоко, човек да не знае откъде идва помощта - а тя да тече. Всъщност, в истинската Любов е потокът на Бога, и когато започнем да обливаме този човек, вече не трябва да се тревожим кога ще оздравее, защото ако оздравее преждевременно - това е лошо. Просто има мярка, има момент, в който Бог знае най-правилно кога човек да оздравее. Защото преждевременното ще донесе нови тежки последствия. И затова се иска голямо търпение. Казвал съм, търпението това е силата на Любовта. Ако всички религии се търпяха, щяха да се прегърнат, и Учителят казва, че: Истинската религия обединява абсолютно всички религии - няма разделение. Много молитви, много търпение и много приемственост, приемственост на това, което е и както е.

Пътя на Истината и Пътят на ученика е това, всъщност означава Пътя към Учителя. Пътят на Истината е всеобщ, Истината е по-дълбока от религиите, Любовта е по-дълбока. Значи, иска се чистият живот, превъзхожда всяка религия. Трябва да разберем това, особено скрития чист живот. Някой път показ може да покажеш нещо, сякаш почти неправилно, а вътрешно, тайно да си чист. Трябва да действаш винаги пред Бога, и тогава пътят е един. Но ако умът се раздвоява, той ще търси и други пътища, обаче няма къде да отиде, освен Любовта, Мъдростта и Истината. Това е ядрото на Пътя, а не каква религия си, с какво се занимаваш. Когато отидеш в другия свят, казва Учителят: Никой няма да те пита дали си християнин, или Дъновист, или мохамеданин, или т.н. Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина? Това е мярката! И оттук нататък се върви към нещо съвсем Дълбоко. Това е Пътя. Без Любов няма път, просто. И там, вън от Любовта, тука вече се намират проблемите, пътищата. Включително вън от Любовта, се намира и съдбата. Човек, който се е отделил някога от Истината и от Любовта - започнала е кармата.

Да, тази формула е много скъпоценна, защото Бог е направил така, че ние да се родим от себе си, да се самозародим, защото Той е вложил всичко в нас – ум, сърце, воля, душа, дух, искра, абсолютно всичко. Няма какво повече да се даде. Така че, тази формула е злато, и не да изследваш писания, не да говориш за Библията, защото ти самият си Източникът, ти си скрит Бог, ти си смисълът, ти си писанието. И първо трябва да изследваш много себе си, да стигнеш до себе си - писанията ще увехнат. Нито Библията е вечна, нито Коранът. Обаче твоят Дух и твоята Искра са преди писанията. Твоята Тишина, твоята Любов е Неродена. Нямало е тогава писания. Ти трябва да се завърнеш в себе си, и Пътят на Тот е такъв, той се е самозародил, той е самозараждане, той е родил Божеството в себе си, и това е пътят на всички, но това е пътят на всички Осъзнати. Както и Истинската Любов. В Истинската Любов се срещат две Несътворени Души, осъзнати, и те изливат Бог в Себе си, Един в друг, изливат Душа. Тази Душа е истинското добро. Без Душа и без Любов - никакво добро не може да направиш, това е имитация. Формулата е злато.

Да, значи, за мене, във всеки изминат ден става все по-хубаво и все по-хубаво - няма изключение. Добрите хора се увеличават, но те са тихи - не са показ. Злото се вижда, защото е някакво его, някакво нали, някаква шега. Да, ще кажа една шега, сетих се. Една жена казала на мъжа си: "Днес е 8-ми март, няма ли да ми кажеш, че съм много красива?". "Не, не мога да ти кажа, ще ти го кажа на 1-ви април." Сещам се за... А, коя е разликата между казиното и църквата? В казиното се молиш много искрено. При такова ръководство на Велик Бог, Учител и замисъл - няма как да става по-лошо. Злото няма никакъв шанс, защото е в ръцете на Бога. Слава на Бога, че доброто е в ръцете на Бога, и щастието, и Истината, защото ако бяха в човешки ръце, по-хубаво е да не говорим. Нямаме избор! Просто ще се завърнем в безсмъртието и ще отидем на по-дълбоко място, което е отвъд всичко. Вселената не е наш дом, светът не е наш дом. Изглежда, че в момента сме тук на земята, само че ние сме в Бога, не сме на земята, а се движим в Бога. И на по-дълбоко ниво, в Абсолюта. Всички ще бъдат спасени, защото Слава на Бога, че Бог не е дал това спасение в ръцете на хората, и особено на политиците. Да.

Иначе аз не се виждам като образ, ама хората ще го приемем така. Обичам Нищото, но както и да е, в момента, в който станеш Нищо, искам да кажа, кой може да те обиди? Кой може да те засегне, кой може да обори Нищото, кой може да те критикува? Но в момента, в който станеш някой, ти си свършил - това е белята. Аз съм - и ти вече си. Знаете, егото е един голям балон, една игличка, една думичка. Ставайте все по-смирени, за да ви обикне Бог и да заживее във вас все повече Нищо. Нищото, нищо не го засяга. Смъртта минава и заминава, даже може да се каже, че смъртта е празник за Нищото. Мъдрецът, и в тяло и без тяло - той си е Блаженство, просто той царува. Стига ли за днес?

Прави много музика, без да се е разпял - като мене. Само слуша. Не пея. Искам Сърцето ми да пее и лекциите и Словото, иначе - не. Лекциите да пеят. Да. Словото да пее - аз да си мълча. Музика Power metal, навремето. По едно време ми минаха около 8000 диска, преслушвах преди години много от тях, яка музика, епична, която ти качва енергиите и забравяш света, и мярката ми за яка музика е - косата ти да застане мирно, да се изправи, това е, няма баладки, говорим за, и осем диска направихме, има такива песни. Има наистина, не на думи, а разкъсване на мрака. Джорн Ланде, една песен "Jorn Lande - On And On", той знае, и, той норвежец, скандинавски Power metal групи, които качват едни гласовете, вдъхновение, променят, изтриват направо космоса - изтриват света. Това подбирахме много такива и докато направим осем диска с яка музика, на моменти безпощадна, такава. Представи Deep Purple, Uriah Heep, и всички такива, които си слушал, само че една-две степени отгоре. Не те, защото те са така средно на времето още, то тогава, когато беше забранена музиката, криехме ги под леглото тогава.

Джорн Ланде "On And On" една песен и има един рев, много хора са ревали, много певци, но това е преживяно, разсича, разсякъл е мракът, като викане, като, направо един вид - мрака няма шанс, просто го разсича! Прокарва все едно светкавица и ти осветява, но това са такива песни, които ги подбирахме от хиляди и някои от тях мощни, мощни, няколко песни са негови, той има и балада от него за Буда. Как беше... "Буда, Учителят на състраданието" има фини, Дълбока вода.

Имам вкъщи тефтери с идеи. Един път долу-горе ги броих около 80 000, просто. Не, той е трупано, то е, антиквар, така ми е работата. Книги, идеи, нали, и всичко с годините обрахме мъдростта на библиотеките на света, на английски, на руски, на немски и на български, всичко рядко като книги, нали. По едно време аз съм казвал, имах към 180 000 книги, то е тръпка, то е ровиш, търсиш битаци, църкви, мази, тавани, където нали... Въпросът е да имаш тръпка - и книгите идват.

Българите, те по-скоро като съкровище, като цена не могат да го видят навътре като идея. Има го, някак си го оценяват, защото една статуя е нещо, тя трябва да те храни, трябва да общуваш, както египетските... има си двойник, има Дух. Дух може да влезе вътре, общение, светове, чистота, обмяна. Освен това, истинските съкровища са вътрешни. Ето и където имам едно... ризата на Учителя и нали, шалчето му и часовника от баща му, и един косъм за мене. Сега няма как да го кажа, нали? Да ме извинят музеите. Да, и музеите си имат хубава страна, обаче тук има нещо, което надминава всичко, но всеки си цени различно и музеите си имат цената, но това е специално. Шалче, риза и джобен часовник, баща му, стар часовник - спрял.

Последователи, имаме ние 20-тина, огромно бреме, и въпреки всичко - ценят израстването. Другите са по-леки, но пак се мъчат - и те ценят. Такива времена, кармични, гъсти, такова е, нали. И според Учителя, и аз искам да им е тежко и да израстват, отколкото да се отпуснат и да стане нещо, което е невъзвратимо. Само в тежки времена се израства, в такива гъсти събития.

Страданието има от друга степен. Има в друга степен по-дълбоко мъчение, то е последното, най-дълбоко - шанс да се завърнеш. Там в мъчението, Бог ти бърка до дъното в Сърцето и Сърцевината, за да изкара Есенцията.

Пентаграма, където е с Учителя, имам го голям вкъщи от години. Чашата в пентаграмът, е да изпиеш страданието до дъно, и да направиш скок, а мечът е да проникнеш в Сърцевината на Бога, в Любовта Му, в Мъдростта, в Истината. Има и по-дълбоки тълкувания, не това, където е дадено в братството, но някой път като трябва ще го разгледаме. Чашата хубаво трябва да се изпие. Чашата трябва да се изпие, и после това страдание - става еликсир. Изпито, прието с Любов, изпито с Любов. Обаче, приемане с Любов на страданието, както Голгота.

Това го имаме много отдавна, преди години, то така голямо, той е пазител на на стаята, на къщата на апартамента. То, значи, те нещата идват при тебе чрез Учителя. Някои се накичат с пентаграмът или външно носят и си мислят, че това е целта. Не. Пентаграма е Вътрешна, Истинският човек, а той няма нужда от външна, даже да си я носи примерно като гердан. Защото Истинският ученик, но той самият е Жива Пентаграма. Няма смисъл да носи да прави показ, както кръста. В пентаграма, външния цикъл - ученици, вътрешния - ученици и Центъра. Център – сливане с Учителя. И Той Учителя казва: Има само един Учител, казва, и това е Центъра.

Понеже Учителя е Скритата нишка навсякъде и може да закара пентаграма при ученик, който изглежда недостоен, а той да е достоен, и някой, който изглежда достоен - да му я отнеме. Просто това е Ръката, която движи. Тези, които са в Дълбините, Той си ги познава и няма нужда дали ще им даде или няма да даде - все е правилно.

Всичко го разпространява Скритият замисъл - всичко. Виж сега, това е, нали знаеш от пентаграма – Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Значи, забележи, първо е Любовта. Първо е Любовта. Ако я нямаш, правдата ще я изкривиш и добродетелите няма да ти свършат работа - ако не е в Любовта. Основата е Любовта, тя разкрива Мъдростта, тя е Истината и ти показва различаване на правдата, защото човешката е падение - Любовта знае! Представи си, хората отиват на стачка, и стачкуват за правда. Те нямат нито сърце, нито любов, и нямат, не знаят за какво, нямат, не познават правдата - това е погрешното разбиране. Те не търсят Бога, те не търсят Бога, нямат го в сърцето си. Те търсят някакво. И накрая ще намерят една правда, където ще им побелее и косата.

Ще кажа една мисъл от Учителя: "Ако заровиш човека с главата надолу, ще изсъхне. Ако заровиш едно дърво - ще се разцъфти."

Любовта, когато се изкриви, то е както като се размъти една вода, за да може да се изясни после има един Дзен. Значи в Дзен има една такава идея: Човек има лоша, объркана, лоша мисъл, тежка. Как трябва да се успокои? Казва: "Ако имаш една чаша с вода или бакър с вода и го бъркаш - няма да се успокои. Остави я! Сама ще се оправи, изчезва." Това е Дзен метода да изчезваш, да влезеш в Любовта си. Да, сама се оправя. Дзен обича естеството, да оставиш нещата сами по себе си. Дзен е самопроникване в себе си, в Същността си. Дзен, това е Лекотата, Несътвореността, слязла и си живее на земята вечен живот - няма нужда от проповеди. Тя си живее в Лекотата, във всички тежки събития вижда лекота и казва: "Трудното се побеждава с лекото, с Лекотата.". Ние, като искаме да оправяме нещата - става по-тежко. Обаче, като оставим Бог и естеството...

Значи, аз говоря за лекота. Обаче някой път така пъшкам, никой не ме вижда, но всичко е заедно. Не, пъшкането има нещо, защото съм преживял, нали, и Самадхи и Нищото, има нещо леко, обаче има и голямо бреме, заради много души и карми, поемал съм, те са хиляди, обаче толкова тежки съдби и някой път ей така, при голямо бреме обаче преживяваш го и в тежкото има леко, трябва да тече някак си. Някой път не зависи от мене, просто и то се случва, но тежко, има заради съдбите. Кармата така изглежда, аз съм казвал, то не е наказание, а изправление. И светлата мисъл има последици. И ставаш сътворен. Кармата умира, където няма мисъл, нито светла, нито тъмна. Умира, където няма мисъл - никакви мисли. Значи, Двадесет и втория Старец казва: "Кармата умира в Покоя. В Покоя няма смисъл, нито светла, нито светла карма, нито тъмна. Тя е дълъг въпрос, този, но така. Умира в Покоя.

Значи слиза искрата Лао Дзъ - никакви условия, никакви звезди, нищо не му влияе. Той слиза като Дао - не прави действия! Дао прави действия, Дао не прави карма, той е искра, която слиза и се връща, но той не живее в световете - без карма. И това е нашият Път на Осъзнатост, Дълбока.

Значи, Боговете, те са направили, а те са се отказали от чист Божествен извор, и те са влезли в своеволие, и трябва да го заплатят, защото те не могат да са по-умни от Бога и от Пустотата - те трябва да плащат. Има карма, защото е шанс за завръщане - иначе е тежко, иначе няма връщане, но те имат. И, но Лао Дзъ не може да прави карма, защото той е направил тотален чист избор на Дао. Дао не прави карма. Любовта не прави карма. Ако си осъзнат в Любовта и в осъзнатост - няма карма. Всички действия са пред Бога, и ти знаеш какво правиш. Примерно, да кажем, аз съм осъзнат напълно за всичко, което правя. Аз вече живея в Царството Божие. Това е Бог в мен и Пустотата. Нито карма има, нито чакам възкресение. Споделям ви, като идея – няма карма! Любовта не може да прави карма, но всичко друго, и правдата, и това, добродетели - правят карма. Защото, може да си мислиш, че си добродетелен, без Любовта и без Единство с Бога няма, няма как. Като направиш чист избор, както е Лао Дзъ, твърд - ти вече имаш за гърба си Дао, край! Чист избор, скрит, таен. Тогава дори нямаш и бяла карма и божествена, защото ти си Дао. Дао не прави карма. Навсякъде е чисто, действа чисто и е свободно от всичко.

Христос по необходимост слиза, да. Той е заставен. Лао Дзъ - не. Лао Дзъ избира, той избира Дао. А, Христос е гласувал за свободата на хората. Божествена карма е създал. Той спада към божествена съдба - той не е осъден. Той, ако беше осъден - няма да възкръсне. Бог можеше да го изостави на кръста, но той е Любов, избрала е Бога - няма как да бъде изоставен. Обаче трябва да ти кажа, че което не съм изнасял, ще видим след време. Луцифер също има Голгота, тежка като Христос, когато го е превърнал в мрак, без да иска Луцифер, когато го превръща Сатана, това е неговата, която не се знае, тя е също тежка, като на Христос. Това е неговата Голгота, и тя е много тежка - не отстъпва. Това е – Бог му предлага да стане мрак, и той се стъписва.

Гуру Тан, от хиляди години го познавам, но няма да разказвам. Били сме в будистки манастир, сме били с голямо уважение. Видях го от Учителя, голямо уважение още от тогава, и като го видях за първи път, разбрах, че това продължава без да спира. Това, между другото.

Темата е: "Любов и мистика.". Божествената Любов в тебе – това е Бог в тебе. Човекът не е Любов - той е проводникът. Защото, ако Бог даде на човека Любовта, щастието, младостта и всичко - той ще ги развали. Някога ще му бъдат дадени, когато стане осъзнат, когато ги заслужи. Само чрез Любовта - мислиш правилно. Тук се сещам: Светлите мисли идват от висши светове, а от висши същества, а правата мисъл идва от Бога - тя е мярка. Любовта има мислите и чувствата на Бога, желанията на Бога - това е Душата и Духът. Умът е друго нещо. Любовта, която я има днес, казва Учителят: Между душите, е определена от минали прераждания. Тоест, всичко което преживявате сега, това са минали прераждания и действия. Сега живеете миналия си живот. Всичко, което сеете сега - ще го жънете после. Казвам това, защото има много хора, които работят сериозно в този живот, а текат последствия от миналия живот, и те мислят, че не вървят по правия Път, когато им е тежко. Не! Когато е тежко, скръбно и мъка, това е правият Път, и Бог е най-близо до вас.

Без Любов - животът остава неразбран. Любовта е най-здравословното състояние, Изначалното състояние, и това е във вид на Покой, не спокойствие, не мир, не договори за мир - Дълбочинен Покой. Само чрез Любовта може да пътуваме във всички светове. Ако нямаш Любов - знанието ти нищо не представлява! Най-висшата Любов е тази, която не се изказва с думи, просто не може да я изречеш, тя спада към неизразимото, и това е мярка за Истинска Любов. Любовта към Бог създава Покой и правилност. Любовта е създала ръцете, за да прегръщат безкрайностите. Така се прегръщат Душите - ефирът. Истинската Любов поглъща материята и вселената, не остава нищо освен Бог и Пътят към Мистерията на Абсолюта. Истинската Любов е чувство на Бога, а не на човека. Злото се страхува, когато хората заживеят в Любов и съгласие в Единство - там злото трепери, прави всичко възможно да създава конфликти. Ще ви кажа нещо: Не се страхувайте от конфликтите! Изслушвайте и обидите, и конфликтите, поглъщайте ги с Любов, слушайте без да чувате, за да може, Бог ви изпраща някой път близки хора да ви обиждат за предпочитане е близки. И много точно могат някои да ви жегват, докато Бог заживее във вас. Когато Бог заживее във вас, кой може да обиди Бога? Кой може да обиди океана? Всичко си отива!

Имаш ли Любов? Имаш ли Любов, ще имаш и Дълбоко разбиране и осъзнаване. Нямаш ли Любов - ще имаш знания, информация, които ще те погубят. Истинските мъдреци нямат информация и знания - имат Любов и Покой. Това е мярка, и те са много скромни. Учителят казва: "Когато влизаш в чуждо Сърце, събуй си обувките." Това е подход на Любовта. Когато някой истински те залюби - възлюбил те е тайно Бог. Който е познал Истинската Любов - не може да я изрече. Тя не спада към изречимото. Ако имаш Любов, това е Божествено внушение и Вдъхновение - Бог иска да го познаеш. Страданието изработва Дълбините на Любовта. Който си мисли, че ще мине без страдания - нищо не е разбрал. А, за по-дълбока Любов, страданието не върши работа – там е мъчението. Тук трябва да се направи последният скок и завръщане в Бога. Изключително ценно нещо, подобно на страданието. Любовта е по-дълбока от живота и от смъртта, и затова е много важна. Който има Любов, внася свещено значение в нещата. В чистотата сме духовни, а в Любовта сме Божествени. Живата Любов, живата Душа е Любов, а мъртвата е много, много знания. Който е изгубил Любовта, е изгубил душата си. Затова много хора питат: Има ли Душа, има ли Дух? Всичко го има, абсолютно каквото си помислиш, го има някъде. Въпросът е, ти къде си? В Любовта - чувствай действащия Бог. Изпълнен с Любов, винаги означава - изпълнен с Божията сила. Чистата и истинска Любов е по-висша от знанията и от добрите дела.

Ще обясня нещо. Много хора, почти всички хора, могат да направят чисти постъпки, но това не е мярка. Съвсем друго нещо е да познаваш Бога и Дълбините. Любовта не говори с думите, а с Дълбочината си, с присъствието си, явно или тайно. Учителят казва: „Вие обичате някой човек повече от друг. Защо? Вие сте длъжник от миналото към този човек. Това трябва да се разплати, или отношенията да се подобрят.“ Единството с Бога е Любов, и никога религия! Сгъстената Любов е сгъстеното могъщество на Бога. Любовта създава новия човек, а не образованието - образованието не е мярка. Когато между две Души има Божествени и съкровени чувства - това е далечно и Древно сродство. Любовта е вечната книга, а не Библията. Любовта е по-дълбока от Библията и писанията, и родена милиарди години преди тях - и затова Любовта е мярка. Едва после могат да дойдат Мъдростта и Истината, но Любовта е Основата - Основанието. Човекът на Любовта има белегът на търпението. Без Любов към Бога няма реално развитие, независимо какво постигаш. Без Любов към Бога - човекът е в опасност. Независимо дали вижда или разбира - той е в опасност. И когато му изтече добрата карма, тази опасност изведнъж става катастрофа.

Любовта в нас е Пътят, защото тя е самият Бог в нас. Душата е светилището на Любовта. Енергията на Любовта е енергията на Бога, но силата на Бога е от по-висока степен - тя е Свръхреална. Силата е над енергията. „Стани Любов!“, казва Учителя: „Стани Истина, а не християнин или религиозен.“ Какво е Любовта? Една друга мярка: Просветлен Покой. Любовта е Мистично наситен свят, и затова всички я търсят. Още нещо. Изида казва: „Любовта храни Безкрая." Ако в Безкрая нямаше Любов, Безкраят щеше да е беден и празен. Любовта в нас е създателят на Бога. Истинската Любов в нас, това е Прасъстоянието преди света и вселената. Любовта е Мистерия, родена от Върховна Мистерия - Абсолютът. Казвал съм, Бог в сравнение с Абсолюта е - както капката и океана. И от друга гледна точка, Бог е забулен Абсолют, затова силата му е необятна. Макар че Бог, Абсолютът, се е ограничил - Бог е могъща сила, защото скритият Абсолют действа забулено в Него.

Любов. Любовта е Мистерия от Абсолюта, слязла в Сърцето на Бога, и това е Велик, Единен процес - Тотално Единство. Любовта към Бога ни отделя от сътворението, а Любовта към Абсолюта ни отделя от несътвореността. Ние сме по-дълбоки от безсмъртието и несътвореността - ние сме Мистерия. Когато си в Любовта - Дълбините ти сияят. Това не е светлина, нещо по-дълбоко. Дълбините ти тайно сияят. Любовта пие вода от извор без дъно, от тишина без Слово, и от слънце без лъчи. От Мъдрост без понятия, и от Истина без предели. Тези, които търсят Любовта - търсят своето Древно Прасъстояние, Праспоменът, Великата цялост. Без Любов, никога не може да победиш своята тъмнина. Не говорим за злото в света - своята собствена тъмнина. Какво казва Първият Прастарец: „Любовта излязла от Белия мрак - Неизповедимостта.“. Любовта е тази, която осмисля Тишината. Любовта дарява Бог на другия - най-скъпоценното нещо. Любовта е свят в себе си, а не свят в света. Само един поглед на Любовта, има такива случаи, и Пътят ти се променя завинаги - защото е поглед на Бога. Тук нека да ви кажа, че хората ходят къде ли не, пътуват и в автобуси, и къде ли не, на какви ли не места, и все гледат да срещнат онзи поглед на Сродната Душа, или Божия поглед на съдбата, която ще ги поведе. Затова е това тънко поглеждане, но има огромна наука за очите - това е друга тема.

Любовта е по-дълбока от свещените писания, те са стари, а Любовта е Древна. Ще кажа някои неща и за Мистиката. Мистиката е извън науката. За Мистикът, всичко е скрит покой. Покой има дори и в бурята. Бурята е пълна с Покой, въпросът е, дали ти си в Бога или в себе си? Дали си в егото или във външното? Мистиката не е религиозна, а Божествена същност. Мистичният възглед е в това: Всичко, което гледаш - да го въздигаш. Нещо казва Учителят за Мистично, за сладкопойните птици. Ще ви го кажа: Сладкопойните птици са стари Души, които често са преспивали човешки деца. Учителят обяснява за два славея, които си пеят в гората и си живеят. Какво става след време? Единият влиза в мъжко тяло, другият остава в гората. Какво ще се случи? Славея отива при този човек, в неговата клетка и в неговия дом - старата връзка продължава. Това се случва и с кучета, и с котки, и затова някои хора ценят повече котка, от човешкия род, защото там тече скрита, любима Душа от блага карма. Това са тънки, скрити неща, които хората не виждат, но те си работят в света.

Има цветя, които нямат мирис. Защо? Защото са го скрили. Има такива Души, които избягват контакти, защото се съхраняват. Когато станат Любов и неуязвимост - могат да общуват. Ето още нещо мистично. Суфи казват: „Само Бог знае колко капки има в дъжда“, и Той наистина ги знае. Такива неща знае и Учителя, но това е друга тема. Това, което го има в Жената, Душа - го няма в света. Тоест, искам да кажа: Любовта дава на другия нещо, което го няма в света, и в по-дълбок смисъл, го няма и във Вселената. Затова е Велика Любовта! Това Съкровено Сърце на Жената е като хиляди цветя. Когато две чисти Души се срещат, два извора се срещат - образува се несътворената връзка. Буда казва: "Ако можеш да видиш ясно, чудото само на едно единствено цвете - целият ти живот ще се промени." Няма по-дълбока музика от Съкровената същност - тя изпреварва инструментите. Един миг с Бога е век. Защо? Защото е наситен. Мистикът винаги пие Бога. Мистикът няма бъдеще, и тук никакви пророчества и послания не важат, защото той живее в Бога и върви към Абсолюта. За Мистикът, истинската Любов е връзка на тайна с тайна, а в Дълбокия смисъл на тайна с Мистерия. В Мистикът пее Тишината, и Тишината му е музикална. Някои казват, че когато Учителят е вървял върху тревата, тревичките са се радвали, те чувствали Неговата радост, а Той сякаш танцувал върху тях - това са изначални отношения. Когато Мистикът е преживял Бога, той разбира, че Словото е безпомощно да обясни Бога и Дълбините му.

Първичната храна на Мистикът е Любовта - насъщния хляб. Мистикът не живее в историческо време - той е в Бога и в Учителя, той е чист Дух. Тук няма въпроси – вярваш ли в Духа или не? Той просто е осъзнат чист Дух. Всъщност, тялото го няма - Духът е тук. Духът и Душата живеят и с тяло, и без тяло. Само че без тяло са в лекотата. Мистикът е чисто съзнание в тялото, но не е лесно да бъде разбран, както и Буда. Буда може да бъде разбран - само от друг Буда. Мистикът е в Дълбоко смирение и затова вижда като Бога, защото вижда чрез Бога. Религиозният човек и духовният човек, не могат да видят това, което Мистикът вижда. Някой път ще ви разкажа повече за Майстер Екхарт, какви неща е видял отвъд Бога и отвъд Духа, но това е друга тема. За Мистика, Нищото е мястото на Божието действие - тук Бог действа в Самия Себе си. Когато си тотално смирен и нищ, Нищо - нищо не може да пречи вече на Бога да действа както си Той иска, тоест, правилното действие.

Ще кажа нещо за Дзен. Изнасял съм много години. В Дзен, погледът е много странен и Мистичен. Дзен вижда чудна красота, забележете и в съсипания живот, и в разочарованието, и в провалите, и в увехналото цвете, защото Дзен казва: "Всичко е неповторимо!" Много просто. Увехналото цвете се завръща. Изсъхнал извор се връща в себе си - той се скрива, но той пак съществува, просто хората не го виждат. Дзен казва: "Разбереш ли Истината, твоят дом се превръща в светилище." И казва Дзен: "Най-важното нещо е да разбереш, кое е най-важното нещо?" Смисълът не е нещо, което може да се изучава. Смисълът, според Дзен - това си ти. Тук няма писания. Това си ти, и ти трябва да разгадаеш себе си - не Библията. Първо себе си и Бог, и после всичко става много лесно, и то правилно. Дълбоката Мистична способност в човека в миналото се е наричала Меркаба – Небесната колесница. Това е Божественият огън в човека, това е светлинното тяло.

Помня, някога преди около 30 години, на едно събиране с йога и други, бях казал, че: Няма проблеми да отида до луната - коства минути, с Духа, не въображение, с Духа. Всички ми повярваха, един твърдо отрече, и той е благословен. Но за мен няма значение дали ми вярват или не. Аз знам какво говоря, защото винаги съм пред Бог, Учителя и Истината – винаги, по всяко време. Тази мистична сила е реална, но само когато е слуга на Бога и Учителя, слуга на Истината. Тук въобще не става въпрос за космически кораби, защото в Библията е казано. Корабите са, хайде да не казвам, за изостанали. А в Йезекил е казано, Бог казва: "И ще вложа Духът си във вас." Бог не казва, че: Ще те кача на космически кораб. "Ще вложа Духът си във вас!" Най, между другото, най-съвършените кораби и ракети падат лесно в блатото, защото съвършенството им е условно. Чистият човешки Дух - никога не пада, няма такива условия, няма такива способности. Чистият Дух в човека е Меркаба – колесницата за придвижването в световете. Но тук се иска Скрита Мистична чистота. Ще обясня: Само когато станеш Нищо, в теб има място за чистота и за Бог, и за Истинската Любов. Само чистотата не е достатъчна. Аз съм казвал: Чистотата е важна, но не е същностна - Любовта е същностна. Любовта е, защото е Цялост, и тя е състояние на Бога - Може да извърши всичко. Това е състоянието преди световете, преди сътворението.

Гносисът - тайното Учение за откровението на мистиците казва: "Неизразимото е най-разбираемото нещо!" Истинският Път е стремеж към незнайното и към неизразимото. Мистикът служи на Истината и никога на религията - той е концентриран. Ал-Халладж казва: "Дори и когато Бог ти разбива сърцето - то е Любов." Няма грешка тук, защото иска да ти създаде ново Сърце. Твоето човешко сърце и твоето човешко мислене е беля, беда - пропаст. Много се радвам, че Бог ми разби сърцето и продължава да го разбива, иначе нищо няма да излезе от мене, това го знам от опит. В Извора има избликнал Дух - той се е пожертвал заради Бога, и заради Душите. Ето защо са ценни изворчетата. В Извора, чист Дух обновява тайно водата, за разлика от блатото - там е друга история. Когато Бог докосне Словото - то става Дух в действие, става Единство. Когато Бог докосне човека - тогава той пие Любов, Покой, Пълнота, Истина, Безпределност. Сам Древният е станал мрак. Защо? За да прикрие ослепителната си и преизобилна Прасветлина. Всъщност мрак няма, но хората нямат способност да възприемат Бог и Абсолюта, и те го мислят, че Той е мрак. Мрак не съществува, защото всичко е Бог и скрития Абсолют. Мъдрец е този, който превръща злото в себе си, в светлина. А, Мистикът е друго нещо. Той е този, който превръща светлината в Сияние.

Мъдрецът се жертва за Бог - Мистикът се слива с Бог. Ето защо Мистикът вижда отвъд духовността - тя е ограничена, за религията въобще не говоря. Мистикът - сърцевината му не е духовния свят, а Мистерията. Мистикът е в Сърцето на Бога, и затова той разбира смисъла на нещата. Мистикът е надраснал Словото, но после той се е завърнал в него обратно, за да служи на Душите и да им даде посока. Той може без Словото, но прави компромис, заради Любовта към Душите. Мъдрецът е търсил - Мистикът е намерил. Между другото, тук е силата на думата Намерение - означава да намериш, не само да търсиш, да намериш. Мистикът е преживял в Дълбините си - религиозният човек там ще се удави. Истинският Мистик е преживял нещо Дълбоко в Дълбините си, и затова е придобил едно ново качество - това е проникване в Истината. Например, представи си една златна статуя на лъв. Един човек ще види златото, друг ще види лъвът, друг ще види майсторството, друг ще види силата, други ще видят гривата на лъва, друг, очите и лапите, и т.н. Мистикът ще види тайнството, ще види Царя, който е вътре в него, който е Владетелят на Себе си и на света. Защото този, който е овладял себе си, и Бог го овладява - такъв е законът. Това е завръщане в Царството Божие. Учителят казва: "Ако с никого не си в дисхармония - ти си гений." С нито един човек. Това важи и за светии. Тогава ставаш истински светия - истински велик човек. И Учителят казва: "Наричам щастлив този човек, на когото Душата е пълна с Любов." Това беше. Исках да бъда по-кратък. Това е безкрайни теми, Дълбоки теми, много идеи. Разработил съм почти около 80 000 идеи, но тук няма какво да говоря. Въпросът е, че смятам, че и това, което ви казах, е важно.

Първо, за да се постигне безупречност, човек трябва да се е слял с Бог и да е станал Нищо, и да действа само Бог. И когато действа уж човекът, действа скрития Бог, а човекът чувства голяма Пълнота и лекота. Лекотата е мярка. Лекотата е несътворена, както и пеперудата, нали? Гъсеницата си е сътворена, пеперудата е несътворена. Лекотата, лекото Сърце, както Христос казва: "Моето иго е леко." В Дзен - тотално е така. Те са избрали живот на лекотата, на изначалното, и просто живеят в тази лекота, несътворено. И тази лекота, тази простота, тази Мъдрост е винаги безупречна. Обаче, попадне ли човек в ума, става много сложно. Това засега така, да, дълга история, иначе за безупречност, имаме цели книги за Атлантите.

Нещо малко ще кажа: "Който иска бърз начин, ще стане тиква. Който иска бавния начин, 200 години, 300 години - ще стане дъб." Така че, всичко трябва да узрее на своето време - и това е бързият начин.

Гуру показа цвете. Аз ще се хвана за идеята: "Кокиче." Това е фината енергия, и там е скритата Майка, скритата Любов, най-фината енергия. В едно от последните си интервюта за Цветница говорех за цветята. Освен, че са деца на ангелите, че не трябва да се късат, защото който го скъса, ще стане скъсано цвете. Искам друго да кажа: "Цялата тежка, сурова, жестока зима - не може да убие кокичето. Това е фината енергия. Тайната Майка."

Това е Любов, която я има. Тя е на много високо ниво, толкова нависоко, че много рядко се срещат, и ако се срещат даже, пак е трудно, щото изискванията са съвършени, а те са на различни степени. Минали са през различни прераждания, различен опит, но когато се срещнат, те си дават един на друг Бог. Дават си такава красота, такава нежност, които ги няма в света. Както каза, такава Любов няма в света. Надминава времето, надминава и мълчанието. Нещо изключително, много дълга тема, много специална. Тук това е Любов на Душа с Душа на Несътвореност, с Несътвореност. И тайният, който участва, който е майсторът на Любовта - това е Бог. И Той е тайната обмяна. Понеже Бог е Любов, Той им дава целостта, и те стават цялостен човек - няма двама. Има Любов, има тела, но няма двама. Велика Любов! Абсолютно несподелима! Тя обикновено остава в тайна, но много е дълъг въпросът иначе.

Правилният въпрос е Свещеното Уединение. Самота няма, тя е изкуствена, може да е натрапена от същества, тя не съществува и затова е нереална. Уединение означава влизане, у Единният, Единният действащ, Единният Бог. Никога няма самота - напротив! Велика наситеност, велика Любов, и т.н.. Отново голям въпрос, но дотук.

Има Любов по-дълбока от Бога. От Любовта към Бога. Това е Любовта към Абсолюта. И много хора, мистици, са се насочили към там. И Майстер Екхарт казва за Искрата: не Духа, не Душата – Искрата. Това е есенцията на Духа - изначалния свят. Тя, тази искра, не иска нито Бог, нито Отец, нито Син, нито доброта, нито добродетели. Единствено Абсолюта и Мистерията. Прекалено дълбок въпрос, за Искрата съм изнасял. Това е нещо огромно, извън Вселената, извън несътвореността - тя е по-дълбока от несътвореността. Нещо изключително. Да. Душата е Любов, Духът е Мъдрост, нали, но Искрата е Мистерия.

Има, всичко в този свят може да бъде имитирано, и Мистикът да се представя за мистик, тълкователят на Библията да се представя. По-хубаво е да бъдеш естествен, простоват, за да може в това незнание твоето да влезе Бог. Така, както са прости шегите, които изнасям и сега се сещам, ще ви кажа нещо, някои. Двама Габровци говорят за детето си: "Скоро моето дете ще има рожден ден. Какво да правим? Ами, няма да му кажем." Проста работа, нали? А две блондинки карат кола. Едната казва: "Винаги завиваш надясно, а не даваш мигач. Защо?" – "Ами, не искам да знаят хората - къде отивам." Това са гледни точки, едни ей такива. И те, между другото, чистият смях разпръсква самотата, която е илюзия. Ще кажа една последна шега. Едно еврейче пита Равин, Учител: "Ако направиш, ако намериш 1 милион на улицата, какво ще го направиш?" – "Ако е на беден човек, няма да му го дам." – "Ако този милион е набеден човек" – "Да.". Това са прости неща. Обаче, самотата умира в чистия смях. Въобще в чистотата, и светът умира, и проблемите умират, и т.н..

Любовта е Пътя. Но какво означава думата "Път"? Думата "Път" означава - Дълбини. Така че, в един Дълбок смисъл, няма път, а Любовта просто прониква все повече в себе си, и затова Дзен казва: Истинският живот е Самопроникване. Пътят може да приемем, че има условно Път, но в Дълбокия смисъл няма. Има само Любов, която прониква все по-дълбоко и все по-дълбоко, и може да се каже, че край няма, защото зад Бог е Абсолютът. Абсолют, Бог има начало - Абсолюта няма, никога е нямал начало. Той е създал Бог като начало, но Той е извън него, Праначало без начало, никакъв край, никакво начало. Така, че Пътят е Безпределен като Дълбини. Ще потвърдя Горо по друг начин: В този свят има Път - условно. Христос има Път, трябва да мине през Голгота. Дори Бог не му отговаря на една молитва. Не на кой да е, а на Христос. Просто Бог не му отговаря, защото Бог решава всичко. Понеже Христос има Път да му отмине тази чаша. Няма такова нещо, защото Христос трябва да стане Божество и да се върне. Затова има Път. Луцифер има Път, и Луцифер също минава през тежка Голгота, когато Бог му казва да се превърне в мрак от Свръхсияние, от Херувим. Да стане, тогава Луцифер се е вцепенил, това е дълга история, аз съм я разказвал. Много може да се каже по този въпрос, но Той го превръща в Сатана. Луцифер няма избор, той самият не иска да стане Сатана, и но той няма избор, и Христос няма избор - Всички изпълняват Неговата воля, имат Път. Учителят е надминал Пътя. Минал е, да. Някога е минал през девет Голготи, Той си го казва, но Той от Пътя е влязъл в Любовта, от Любовта в Бога. А думата "Учител" означава - да имаш в себе си и Бог, и Абсолюта, и натам води – Учителя от Бог към Абсолюта.

Съмнението е болест, но трябва да се мине през нея. Тя е тежък паразит, който може да развали и най-красивите неща, но е необходим опит в този свят. Човек трябва да се съмнява дълго, да вярва, да се съмнява, да вярва, докато чрез съмнението узрее във вярата, и после трябва да превърне вярата в Абсолютно доверие. Ако остане в съмнението... Учителят на едно място казва: "Съмнението е чудовище. То може да разпилее човека, да го раздвои, да го разцепи и да го върне много назад в развитието." Но отново дълга тема. Ще потвърдя. Да, ще потвърдя Гуру с една мисъл на Ал-Халладж. Говорил съм много за него, персийския Христос. Накратко, той казва, че: Бог може да смачка вярващия само за един миг и да го направи невярващ, съмняващ. Той знае специалното страдание за него. Ако Бог поиска, вярващият става съмняващ. Ако Бог поиска, съмняващият може да стане за един миг абсолютно вярващ, като Бог го изпълни със Себе си. Но, истинският мистик, Ал-Халладж, той минава през Голгота около осми век в Персия. Водят го на инквизицията с вериги, той танцува. Режат го на парчета. Той казва: "Има само Една Воля - няма втора воля!" Преданието казва, че докато му отрежат езика, дотогава е хвалел Бога. После парчетата от тялото му повтаряли името на Бога. Страшен Мистик, Абсолютно доверие. Никой не може да го разубеди, да го пипне. При него вярата и съмнението са ненужни. Той е влязъл в Тоталното доверие, в Дълбините на Бога.

Орелът е двоен символ. Имам около 5-6 книги за Атлантида, там съм говорил много за него. Името му на атлантски е Куаотли - Висота, полет без крила. Съществува полет без крила. Изначалните същества са били без крила, после се обличат с крила, но те летят с въздуха и със стремежа - стремежът лети. Но искам да кажа друго. Във втория смисъл, това е във високия смисъл – орелът е. Обаче, в двойния смисъл, орелът се е провалил, защото е допуснал хищническа енергия, както сокола. Отначало, той затова прилича царствено като Божество, в началото е бил такъв, обичал е само Бога, обаче после се проваля заради тази хищническа енергия, става двойствен и пропада в развитието си, и винаги търси Бога, но с тази хищническа енергия няма да го намери. Докато моята любима птица е Фениксът, който хиляди милиони години го е търсил, и Бог му позволява свобода, дълъг живот, колкото се иска, развитие, сам да движи себе си, както някои Божества. Фениксът е Дълбинната птица в живота.

Ще кажа нещо. Първо, има животинска Любов – тя е ясна. Второ, има човешка Любов – Учителят каза: "Да те обичат по човешки, значи – да те изядат." Подобно. Да, ще стигна до мистиката. Има религиозна любов – тя е сиромашия, бедна история. Има духовна Любов – тя е началото, още не е съкровена, това са степени. Съкровеното е пето измерение. Съкровена Любов, свещена. Да. Следва Божествена любов – много дълбока Любов, но не тотална, и не основна - тя също има липси. После има три степени на Абсолютна Любов - тук вече е Истината. Тук има само Любов и нищо друго на най-високо ниво. Божествената Любов се е провалила, и боговете са пропаднали, някога в миналото са паднали в грях. Съществата на Абсолютната Любов никога не са пропадали, те не са богове, те са Божества - там никога е нямало падение. Те са вкусили от дървото на познанието - без да има грях. Кой както иска да го разбере, те живеят без грях, както е Лао Дзъ. Слиза – действа с Дао, с Бог в себе си - никога не прави карма, съдба, никога, защото действа чисто. В тази Любов няма карма, в Божествената Любов. От нея нагоре, се изкупва кармата. В Покоя също няма карма. Човек, който е влязъл в Покоя, защото той няма даже и светли мисли, нито тъмни - той е над мисълта, и затова няма карма. Но такива хора и Мистици трябва да слязат да говорят на хората като упътване, и тази посока, която те дават, е, смятам, че е важна.

И външната смърт трябва да се яви, и вътрешната, за да остане истинският човек и Истинската Любов. Смъртта е голяма илюзия, най-голямата илюзия в този свят. Мъдрецът се връща в Изначалното си състояние - тайно тържествува. Заемните хора и духовните трябва да се учат, религиозните да проникнат в себе си, в Дълбините си, да изчезнат в Бога, и после от Бога да изчезнат в Мистерията на Абсолюта.

Любовта е Мистерия. Означава Абсолютно Непознаваема. Ако беше позната, хората щяха да я развалят. Всичко познато се разваля. Абсолютно Непознаваема означава – не може да я коментираш, не може да я пипнеш, не може да я тълкуваш. Тя е отвъд,

"Какъв е цветът на Вътрешния Огън у човека?" - Златни деца, златни въпроси. В Древността е бил бял, Бял Поток от Прасветлината. После този Поток е слязъл и е станал златист, а по-късно - златисто-червен. Ще кажа някои неща за белия цвят: Съвършенство, хармония, чистота. В Египет - Великолепие или Чистото смирение е бяло, защото то възприема само Любовта - става въпрос за чистото смирение. В белотата тебе те няма, ти си нищ, Нищо. Блажен цвят. Белият цвят е Пътят към Нищото, той се храни от Нищото. Покоят е бял, защото е живот в Нищото, в Центъра, а в Центъра светът е отстранен. Предаността, Истинската Преданост е също бяла, защото и тя върви към своя Център. Белият цвят е Чист Дух. Ще обясня: Духът израства най-много в белия цвят, в Нищото, тоест в Чистото действие. Чистото действие е бяло. Белият цвят е Скрита Дълбина. Бялото не създава карма, защото е действие на Бога, Всемъдрия. В бялото Сам Бог извира. Белият цвят е Нищото, победата над злото. Това беше.

"Бог видим ли е, или невидим?" - За истински осъзнатия човек на Любовта, Бог е видим. Бог е явно скрит и когато Го виждаме, и когато не Го виждаме. Той е скрит в Нищото, но чрез Единството ни е близък и ако Той реши да ни се разкрие, ние Го преживяваме и знаем чрез Любовта точно, че това е Той. Бог решава за кого да е видим, явен и близък, и за кого да е скрит и отдалечен. Това става чрез силата на илюзията, която Той ръководи и затова Той може да изглежда далечен, а Той е винаги до тебе. Може да изглежда далечен, а пък да е до тебе, но за чистия и осъзнат човек Той е винаги близо. По-близо, отколкото ние сме близки на себе си. В Истинската Любов към Него Бог ни дава Себе Си и това е среща на Тайното с Тайното, и това е нещо, което се случва явно и ясно във Вътрешното. Истински преданият Го вижда във всички религии и учения, но най-вече Го вижда в Любовта, Мъдростта и в Истината. Самата Чиста преданост е върховно отношение към Бога и самата тя Го е видяла, и точно затова е преданост, но има да Го търси, да Го проучва и да Го види чрез осъзнаване на по-дълбоко ниво и измерение, защото Бог е Мистичен.

Всички проблеми, това е егото, което е отделеност от Бога. Всички страдания са стара, древна, каква ли не отделеност от Бога, и без страданието няма завръщане – егото... Ошо казва: Щом имаш его, не ти трябва дявол, то е достатъчно. Най-големите проблеми на хората, казва Кабала, зависят и тръгват от едно нещо, от една дума - от взаимодействие. Взаимодействие с хора, с предмети, с, и когато не са правилни взаимодействията, оттам произлизат вече много последствия. Не, твое, твоето взаимодействие, което си изработил, което трябва да преработваш. И тука важи и към враговете, и към това, защото Учителя, скоро срещнах, казва: Критиката е анормален свят. Просто там нещо не е наред и така ще си остане. С прости думи, скоро в "Мисли за всеки ден".

"Кой е създателят на Египет?" - Замисълът на Единствения. Египет е говор на Мистерията, част от Самия Бог. Това е страна - тогава, както е била - без време. Тука дори и смъртта е жива. Това е Дихание на Древна, Невидима цивилизация, която е слязла и е излязла навън във времето, без да е време. За да разберете тайните на Египет, е необходимо умение. Трябва да съумееш да влезеш в техния начин на мислене. Означава: Трябва да си Древен или част от Древността и само тогава ще имаш погледа, необходим за Египет. Древните египтяни не познавали делението на материално и духовно. Между другото, и даосите, и при тях е така – няма разделение, няма разделително съзнание. Значи, Древните египтяни не познавали делението на материално и духовно, и затова това не е религия, а Свещена религия, Съкровена, която е Цялостна. Тук всичко е Свещено – и животните, и растенията, и смъртта, и животът, и реката, и Любовта... И затова Тот казва... Преданието казва за Тот, че той е Велико Откровение на ПраРазума, самият Тот - на Върховния Разум. И се казва, че светът е бил сътворен от една-единствена Дума: Хекау - Древна дума, произнесена от Тот. Това е страшно същество от Древните Божества, слят със Самия Абсолют, Върховния. Тот казва, че: Истината е Тайната Душа на Древният. В Древен Египет чувствата, Божествените чувства, се смятали за Врата, за канали за общуване с Боговете и Висшите Същества - измерения. Тоест, тези чувства правят връзка с други светове и за Свещените хора това е било нещо толкова естествено, толкова простовато, но аз съм говорил за Египет.

Ами, светът се преустройва. Учителя казва, че: Най-хубавото нещо в света, втори път скоро го срещнах пак. Е страданието. Казва: Новото се ражда. Къде се ражда новото? - Учителя, задава въпрос и отговаря: В противоречията!. Те са много скъпи сега, за Учениците да направят скок. Между другото, много интересно, скоро за войната. Страшен е Учителя като Простота, Съвършен Е. Казва: Хората питат кой ще победи? Виж, още тогава го е казал, сега нали, дали Украйна. Нас това не ни интересува! Нас ни интересува кой народ ще придобие Божествената Любов! Това е мярката, за да може да се спаси от следващата карма и т.н.. Виж, страшен стил, с Простота, това е Дзен стил, това е Дзен, да кажеш Дълбоки неща, Същественото! Не, кой ще победи, какво значение има? Лао Дзъ отрича победите и героизма - създават съпротива, създават врагове, нови карми. Героизмът е нещо обречено - победи себе си! Обаче как ще разбереш Лао Дзъ и Учителя лесно? Ако ти не тренираш всеки ден въздържание на себе си, владеене на себе си, за да различаваш, нали? Истинското братство, да. Съпротивата увеличава злото, това иска дяволът - борба. Борба, война, спорове, спорове...

Учителя иска Любов, смирение, приемственост, и когато влееш тази Любов Божията, ти вече само тогава може да знаеш кое е правда и кое е не. И никога няма да тръгнеш да защитаваш правда, защото е смешно, нали. Ти като си в Любовта, нали тя сама по себе си е защитена - Любовта. Как ще защитаваш Учителя, Бог или Истината, след като те не се нуждаят от тебе? Те са мярката.

"Дяволът съществува ли наистина? - пита той майка си. И майка му му отговаря: Да, защото той е бащата на всичко лошо, но Бог го е допуснал, за да ни изпита. И Лоа сам си отговаря, и си прави извод: Аха - казва Лоа - значи дяволът е силен, но Бог може да го победи на канадска борба!" - Така. Съществува ли наистина? Дяволът е нереална реалност и той съществува, затова – привидно. Ако беше реална реалност, щеше да е вечен, безкраен и събитията щяха да бъдат съвсем други. Бог е Реалната Реалност, но скрита, а за когото трябва е явна. Дяволът е във всички смъртни хора и те образуват свършека на света. Дяволът има толкова власт в света, колкото човек му позволява в себе си - няма по-голяма власт. Бог ръководи всичко към развитие и Съвършенство. Дяволът задържа това движение към развитие, за да се образува Истинският Стремеж на пробудения. Дяволът е илюзия, която не съществува, но влияе. Всъщност, илюзията влияе на илюзията. Дяволът е извънчовешко явление, но той може да се отразява и въобще да се отрази в човека. Бог използва силата на дявола, за да ни върне от нереалната реалност в Реалната Реалност, която е Той. Дяволът не познава Истината и Бога - Реалната Реалност. Бог е създал илюзията, за да Го търсим, и затова илюзията е важна. Например, сещам се, в ангелския свят я няма, те не могат да имат контраст и да Го търсят. На нас ни е дадено да Го търсим и да Го открием, да се слеем, да заживеем в Него - Ангелите нямат шанс да станат Богове. Простичко.

Ще кажа няколко неща от Учителя, хем поздрав към Киамет, и към всичките Души. Четири мисли от Учителя: Защо страдате? За да не се натъкнете на по-голямо зло. Това е все Учителя. Животът е тежък, само когато не любите и не учите. Любовта е връзката между вас и Висшите същества. И последното. С Любовта се разрешават най-трудните задачи в живота. Виж, в Любовта е Бог, влиза, пак бавно става, страдаме, защото е разумно, защото е за наше добро, и т.н. Животът е тежък, когато искаме да си го направим тежък, но иначе казва, ето: Когато не любите и не учите. Има такива, където умуват нали, има неща - не се умуват. Формулите, книгите, работата върху себе си - там няма умуване. Това е Герганче, простичко. Поздрави ги всичките!

Поздрав за Киамет. Няколко ценни мисли от Учителя. Обичайте, за да действа Бог във вас. Да възпитаваш някого, значи - да го обичаш. Искате ли да ликвидирате с ограниченията, мракът и сиромашията? Влезте в правата мисъл! Бог работи в света на правата мисъл. Благодарение на злото, човек се предпазва от много по-големи нещастия и злини. Няма човек, който да страда без причина. Вървиш ли в Пътя на Истината, казва Учителя: Там сигурността е 100%. И последното: Който живее в Любовта - работите му се оправят. Простички, такива, аз всеки ден си...

Значи отново поздравяваме Киамет, нашите хора. Няколко мисли ще прочета от Учителя. Значи, : Без страдание - няма развитие. Окултният ученик трябва да се отрече от всичко нереално. Щом поддържаш в себе си положителни мисли - ти ще постигнеш целта си. Силата на живота е вложена в Истината. Всеки живее в свят, който си е създал. Ние живеем в свят, създаден от нашите мисли и чувства - от самите нас. Ето виж - колко просто. Човек трябва да излее от себе си, ако са лоши мисли - да избере нещо по-хубаво. Може да го направи, защото Бог в него не е предопределен, както си мислят някои. Това между другото. Пущайте светли мисли в ума си, за да станете Мощни. Правата мисъл, те прави богат. Това е все се такъв, един стил - Дзен, ясен. Щом се храниш с Любов - ти заслепяваш дяволите. Живо Същество се крие зад всяка мисъл. Това е простичко, не може да е по-простичко. От това, няма как да кажеш: Не го разбирам. Такъв е стилът на Учителя, да кажеш: Ама термини както при Балаватска, нали? Речник, и пак няма да ти помогне, ти трябва речник и няма да помогне, а тука гледай каква Простота. Душа. Да.

Така. Привет, Киамет. Няколко неща от Учителя: Който слуша Бога и хората слушат него. Достатъчно е да хванеш, казва Учителя, правия Път - и ще достигнеш целта. Единственото нещо, което може да измени живота - това е човешката мисъл. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си. Стремете се към придобиване на Божествени неща. В едно тяло могат да влязат над 1000 Души. На небето ще занесете вътрешното си тяло. Това е Учителят. Иначе само мога така да добавя, че: Защо този свят се страхува от чистотата, от голямата чистота, Божествените мисли, чувства, постъпки? Защото чистотата унищожава света, сътворението, злото, разбираш ли? Откъде, нали? И там, където се яви голяма чистота - смут. Смут за хората, където се яви Дълбока Истина, нали? Смут. Такова е. В този свят е така.

Поздрави към Киамет. Няколко мисли от Учителя. Човек, който говори малко - той мисли много. Молитвата е метод за справяне със злото. Щом е силна молитвата - дава добър резултат. Молитвата е разговор с Възвишени същества. Всяко нещо, което не се обновява постоянно - изчезва. Дълбоката Истинска молитва се приема всякога. Където е разумността - там е Бог. Страдаме, за да не влезе по-голямо зло в нас. Тук само сещам за една мисъл на Ибн Араби, казва: "Истинската молитва е, това е целият да станеш - Сърце." Много ми харесва и сега се сетих.

Така, ще направя едно споделяне и ще го наречем „Споделяне от Елеазар за 29 януари“. В Своите Дълбини ние не сме Божествено Аз, а Абсолютно Аз, което е част от Върховното Нищо. В Нищото няма свят и Вселена. Връзката с Бога е Нищото, а връзката с Абсолюта е отвъд Нищото. Ние сме родени, за да станем Абсолютна Реалност. Поради Своето Върховно Съвършенство Той е Абсолютна Скритост. В Съвършенството Му угасват всички практики. Когато Абсолютът е бил, е нямало Слово и затова Словото не може да Го обясни и да Го разбере. Ако Върховният Абсолют стане Тотално Присъствие - всичко ще изчезне, и дори и Бог, и затова Той е Отсъствие. Когато Абсолютът е живял, е нямало Бог. Сам Бог е Нищо по Подобие на Абсолюта. Сам Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховното Нищо, Върховната Степен на Нищото, според Атлантите e 17-та Степен. Древното зло се е провалило, защото се е сблъскало с последната Степен на Върховното Нищо, което е Прасилата - тука Боговете са умрели. Т ези Богове са били Божествена Любов, а в Прамистерия, тази Любов не може да живее - тук живее само Абсолютната Любов. Абсолютът никога я нямал Начало, във Върховния е само Абсолютната Любов, а не Божествената – за нея няма място. Абсолютът превъзхожда всичко Божествено. Абсолютът е Неизвестен Бог, а Бог е Известен Бог. Върховният Абсолют никога не се въплътява, никога не може да бъде създаден, защото Той е Свръхреалност. Това е.

За Мъдреца, да кажем Лао Дзъ, от Негова гледна точка, и Учителя: Ние сме Неродени и сега може да го осъзнаваме. Ние сме повече Невидими, отколкото видими и в момента сме Неродени, но който е заживял земен живот, земно мислене, той е роден и тука, и в другия свят, той е другият полусътворен, астралният, и този е полусътворен - и двата са излишни, и двата са илюзорни. Така, че въпросът се намира в Осъзнаването, в съзнанието на човека. Ако имаш съзнанието, казва Учителя, и сега може да бъдеш и в този свят, и в другия свят, и на Сириус, и това е било естествено, както говорихме за Египет, просто Естество да пътуваш, защото Бог в нас пътува. За Него какви граници? Между световете няма. Ние сме си Неродени, но изглеждаме така нали, защото образ, форма някаква…

"Защо Исус Христос не идва на земята пак?" - Така, Христос е пак тук и работи за Душите, но не е тук физически, а чисто Духовно и Божествено. Той е в Словото, като чистота и въздействие. И Христос, и Бог, и Учителя всякога са тук, но ние не сме всякога на разположение. Сещам се, и Буда е казал: „Ще остана на земята, докато се спаси и последният човек!“ Същото, подобен на Христос. Христос е Любовта! Не може да погребеш Любовта! Тя винаги възкръсва, тя винаги е жива, защото тя е Бог. Но ние понякога изоставяме Любовта и търсим нещо друго. Къде да търсим Христос, Бог, Учителя? В цялостната Любов! Бог е в целостта, ако ние сме в Чистото, Единно съзнание, ние сме в Христос и в Бога и в Учителя. Между другото, тайната на живота е Тотално сливане с Учителя, и всичко друго ще бъде разрешено, защото в Учителя работи и Бог, и Абсолюта - това е върха на всички постижения, но тука малко само се отклоних. Значи, защо Христос пак да слиза на земята и да повтаря? Да повтаря „Любете Бога!“? Освен това, много хора го чакат тука пак да го разпънат. Това е.

"Как се казва Бог?" - Изричаме го в най-дълбокото си чувство на Любовта - без значение от думите. Това Древното ни Изначално чувство, е чувството на най-наситената Любов. Там живее Името, което е без име - в тоталното чувство, в цялата енергия е целия Бог, това е Изначалният език. Чувство без Слово, е неродено чувство, безкрайно чувство, което е над всички езици, азбуки и говор, защото всичките му Имена ни казват, че Той е Безименен. Но има и такава идея за изричане, например: „О, Господи, Боже мой и Учителю мой!“ И пак всичко се свежда до чувството, но дълго трябва тези думи да ги настояваме, да ги упражняваме с Любов, докато се случи това Изначално, Първично чувство. На първо място е Любовта, Праначалното, Първичното чувство, а после може и с думи, и без думи - по свой избор.

"Как изглежда моят Дух?" - Като Образ на Бога, като Безкраят, а Искрата е, като подобие на Абсолюта, на Мистерията. Истинският човек е Дух. Когато човек стане Дух, той преодолява света. Който овладее ума, змията - той ще вижда Духа, пряко. Духът общува с Духа, човешкият Дух общува естествено с Божия дух. Духът е дошъл в този свят, да разгърне своята Божественост. Това е всеобщо послание: „Блажени са нищите духом!“ Ако заживееш в Чистия Дух, той ще те направи нищ и спокоен. Новото разбиране идва, когато си докоснат от Духа. Нещата са цялостни само в Чистия Дух - умът никога не е цялостен. За да постигнеш цялостното виждане, трябва да си отдаден Цялостно и Истинно. Това беше.

Трябва винаги всички да са скромни, и да не искат да са нито наследници, нито заместници, нито да са авторитети, ако искат да, защото ще им бъде отнето нещо от Истинското знание. Тотално Смирение, Тотално сливане с Нищото. А, Махарадж казва: „В момента, в който кажеш „Аз съм, някой!“, това е инцидент, това е бедствие.“ Абсолюта е: „Аз не съм!“ И тоталната свобода е само там, дори не е в Бог! Минава се през Бога. Дълбок въпрос, за Истинската Свобода. Учителя не може да има наследници. Той все, той всеки. Кабала казва: „Всяко същество е уникално! Никога не може да има заместник, двойник.“ Подходът е служене до Дъно, до Смърт, и точно тогава е животът! То тогава не може да се случи смърт, защото там няма смърт в Учителя, и в Мистерията.

"Нали Бог е направил всичко за нас?" - Да, Той е направил всичко, но ние не сме го разбрали като Любов, Мъдрост, Истина. Ние не сме разбрали Служенето. Бог иска взаимност с нас, той излива Себе си в нас, и ние живеем, но как се отплащаме за дарът на живота? Целта на човека разкрива Пътя му към Бога. Бог се разкрива в степента на нашата Любов. Степента на Чистото Служене определя развитието в Бог. Посвети се на Бога, за да може и Той да ти се посвети. Велик е Бог, но кармата понякога не ни позволява да Го видим и да Го разберем. Това беше.

В Дълбок план не може да се нарече никакво отношение към Учителя, защото се случва изчезване, сливане, освен служенето. Е, дълго време трябва да си бил син, тоест преданоотдаден, това винаги се отнася до, както при Суфите - Жестоката Преданост, то не е думи, не е понятия, не може даже да кажеш: „Аз се отдадох!“, и дали това е правилно? То просто се случва, и когато е работило това дълго време, много прераждания, то просто е естество, и няма какво да се каже, защото е естество. То е като Изначално състояние, нали тук си преживяваме всички, но в Изначалното състояние даже и Бог го няма - Абсолюта. Това е Абсолютното съзнание, преди Бога, и всички вървят към тази свобода на Изначалното Прасъстояние, в което е Абсолюта, и там нищо не може да се случи, защото няма светове, няма събития - отвъд! Там си извън всички понятия, и там е Тоталната свобода. Но, това не е лесно да бъде разбрано. Защото в това състояние го е нямало и Бог. И Майстера му каза: „Господи, освободи ме, искам да се върна в Нищото - освободи ме от Себе си!“ Нали, страшно Прасъстояние, което е върха на - извън посвещението, по-дълбоко.

Ами не се знае дали много може да се направи, защото въпрос на Осъзнаване, а Осъзнаването иска много Дълбока Чистота, която трябва да е скрита. Аз много обичам Скритата Чистота. На показ може да се покаже нещо, което сякаш не е наред, обаче точно там, в Скритата Чистота, където Бог, Учителят те вижда - Абсолютът, Тотално те знае - там се случват най-дълбоките неща.

"Как може една майка да помогне на детето си, което е родено с епилепсия, и на седем години то още не я познава? Какво може да направи майката и детето един за друг?" - Така, ще започна. Целта на болестта е да излекува, въобще на болестите - да излекуват неправилното здраве. Здравето е нещо много неправилно, когато целта ни е Бог и Любовта, Мъдростта и Истината, то вече е болест, ако няма такава посока. Учителят казва: „Целта на болестта е възстановяване и завръщане в Бога - а не в себе си.“ Зад всяка болест стоят същества, скрити, силни, слаби, добри, лоши, всякакви. Човек боледува, за да се научи да живее правилно. Епилепсията е нападение от нисши, тъмни духове, и тогава детето има припадък. Така тези тъмни същества, казва Учителят, вадят енергия, изсмукват я, и после казва, отиват в горите за известно време. През това време болният е без припадък, след време пак идват - имат да вземат. Учителят казва: „Първо, дълбоко дишане, универсално за почти всичко. В дълбокото дишане плитките духове умират - нисшите. То е универсално, защото в него живеят висши същества - чиста жизненост, Дълбокият въздух. Второ, растителна храна, важна. Трето, 40 дена да се разкрива пъпа, казва Учителят, под лъжичката и малко над пъпа с дървено масло. То се знае с формули. Четвърто, всяка вечер измиване на слабините с топла вода и търкане на диафрагмата до 25 сантиметра над коленете.“ Четири месеца го дава Учителя. Добавям: „Да се прави с думите: „Бог ще помогне!“ или с формулата: „Едно с Бога и Божията сила!“ Когато се правят тези неща. Имаме, иначе епилепсията е отделяне на Душата от тялото за определено време, и ако Душата е постоянно в тялото, тя може да бъде уловена от нисши същества, и затова формулите са важни - те са пазители. При Учителя има едно Върхово правило: „Мисли постоянно за Бога - докато Го образуваш в себе си.“ Пак може да ти е трудно, защото някои карми са тежки, и бавно се изплащат, но съдбата на детето ще бъде смекчена, а в другото прераждане ще стане скок.

Тука се сещам за детето от Ботевград, семейство, които дойдоха при мене. Мисля, че болестта беше пак така епилепсия, и срещу мене така погледна ме и каза: „Какво, като съм болен? Бог е важен!“ Напълно, да, детето. Това и втори път идваха, така прегърнахме се, много красиво детенце, както и въобще семейството вървят в този Път. Той вече е оздравял в душата си, в духа си, психическото здраве той вече е постигнал, и това е номер едно. Ако на това дете се помогне, както църквите там, ръкополагане, лекуване, и го отклонят от този Път, да изпусне Бог, защото хората страдат, защото Бог иска да Го познаят, и затова боледуват. И представи си да излекуваш много хора, които тръгват в обикновения си път - това е наказание от двете страни. И който лекува, Бог допуска да ги накаже, защото Той иска помощ, но с различаване, понеже те нямат представа кого лекуват, а някой път може да стане толкова тежко, че последствията, както и да е, защото човек там има да научи уроци в тези страдания, в тези болести, и без тях той не може да направи скок в развитието си, и ти му отнемаш развитието, но това е невежеството, то е огромно, не е само в тази област. Значи, Бог е важен, това е Пътят! Не да оздравееш, и да живееш стария си живот, а Бог е важен - това е ключът. Той вече навлиза в Бога, и Бог е в него. Той не иска здраве, а Бог. Помня как се прегърнахме, и този момент напълни Душата ми. Още нещо: Истинският човек страда. Как страда истинският човек? Тихо, скромно, Божествено, никакъв шум. Той е приел всичко с Любов, и ще научи правилно своите уроци, и ще се върне в Пътя. Това е нещо велико, обаче, когато е осъзнато. Шумното страдане има его в него, има някой път показ, какво ли няма, но тихият човек, страда, даже с някаква лека усмивка, фина, с приятно чувство, това е подвигът, това е Душата, това е Духовното начало.

И това може да се направи, но то като говориш на Душата му - тя попива. Да, и нашата Айда и тя имаше епилепсия, и след много години старания - почти я разтопи, много рядко се явява без припадъци, с много се старае, тази Душа и тя постигна много. Ами много молитви, много четене, сериозна е в молитвите, сериозна е в отношенията, тренира години наред безкритичност нали, и всичко това каза: „Не можах да постигна пълна безкритичност.“ То не е лесно, то това си е вид подвиг. То, ако беше лесно, всички критици ги чака болест - без изключение, дори и някой път, уж благородна критика, не говорим за забележка, в забележката няма критика. И да имат право, нямат право, защото действа Тотален Бог. Кой си ти, че да обсъждаш плана на Бог във всеки детайл! В най-малката дреболия е Бог! И затова трябва да наблюдаваш по странен начин, така Дълбоко, скрито, непривързано, за да си правилно привързан. Сещам се за един Учител, какво казва, много тънка идея. Казва: „Идва и болката и те удря веднага, пряко, директно те удря болката. Отиваш при доктор и ти изписва мехлем. И той казва: „Кой е клиентът?“ Болката е клиентът, болката е пациент, не си ти! Той го няма в тялото, той боледува, но той живее в Духа си. Съвсем друг подход.

Дълбока приемственост, и ако виждаш някъде грешка, ти трябва да видиш грешките в човека, но като забелязване, не да ги храниш, да я забележиш, за да знаеш точно с каква формула да помагаш. Затова на Посветените се дава проникване във всичко, защото той не влиза критично, той влиза с Любов. Той има право да вижда реално нещата, а не тези, които си - другите въобразяват. Защото без тотална, чиста, Неизменна Любов - забрави, нали. Действа тотален Бог, как ще коментираш Бога? Но ако Той чрез тебе - това да! Обаче, иначе всичко, твоят коментар е карма, дори и да е светъл - светла карма, пак е карма, ще си платиш. Учителите имат право, но тяхното е закон на Любовта, и изказано като критика е Любов, изказано като забележка е Любов, както и да е изказано, Той е в потока на Бога, няма как да критикува, той не може - Бог е в него! Той е, както някои мислят, че кармата е наказание - тя е изправление, никога не е наказание, обаче ние виждаме, което не трябва да видим.

"Дядо Хараш, Бог е добричък и сам му помага." - Тотална помощ на всяка крачка! Включително при жестоко престъпление, обаче много е скрито там, ако трябва, ще го кажа, ако трябва, ще го скрия, нали. Той действа безпощадно, защото знае кармата и знае, че ще даде шанс. На човека му липсва приемане, и не може да разбере, да обхване Замисъла на Бог. А той дали приема или не - Бог действа, но Бог не се съобразява. Той прави промени и разплаща карми, и повдига едните и другите, влиза и в едните и в другите, и прониква, но тези неща не могат дълбоко да се обяснят, а тука само ги споделям, защото хората ще кажат: „Какво става?“ Нали, защото нищо не може да стане без Бога, нали. Няма такава карма, където няма такава подробност, детайл, в което да не участва скрито Бог. И посветените, това е силата им, че те го виждат абсолютно навсякъде, а не 99% в това или в онова - във всичко, без изключение! Това е Тоталната, Изначална религия, която е без религия, защото това е Любовта без религия - не ти трябва религия! Той се разкрива, като си посветил живота, включително и като Абсолют, не само като Бог, нали. Той по този начин или лекува, или възражда - и само Той има право! Самият човек няма право да убива, той ще си понесе наказанието, ще си плаща яко, защото той няма право, той не е създал живота, нали. Докато Бог, всичко в Неговите ръце е. Голяма чистота, обаче скрита чистота. Но ако тръгнем да, цяло интервю, ще настръхнат хората и църквите и братството, нали, ще кажат, може да помислят, че има грешка и че... И има опасни истини, затова ги премълчаваме, поне десетина са такива, че и повече, ще ги премълчаваме, защото... Да, не, не, разумните за тях, да, обаче много други, които гледат, а не са подготвени още да гледат и да слушат, нали.

Ще изнесем за 8 март някои Дълбоки неща за Жената. Учителя казва: Думата Жена според Първичния Език означава Живот. Това е Животът в Мистерията. Ще обясня: Жената Душа няма сътвореност в себе си. Тя е Вкусът на Любовта. Жената Душа е Величествено Явление, защото тя е Древен Изначален Лъч и от Бога, и от Мистерията. Тази Божествена Жена Душа е Портал към Бога. Тя е Ключ и тя твори Бога в нас. Но който не е преодолял себе си и не е постигнал своя Дух, своята Божественост, той не може да срещне тази Велика Любов, зад която е Бог. Първо е била Любовта, после е слязла от Мистерията и се е облякла в Тайнството Душа. После тази Душа е слязла и е станала Изначална Жена, която е част от Бога и част от Великата Душа на Бога, част от Великия Замисъл на Бога.

Тази Величествена Жена Душа е отвъд историята, в нея няма време – тя живее в Тишината на своето Изначално и Първично Състояние. Даже тук, ако трябва да допълня нещо, Изначалното Състояние е преди Бога, Абсолютното Прасъстояние – тогава Бог още Го е нямало. Това са много Дълбоки Неща иначе... Така, Любовта, Любовта като Мистерия в Абсолюта... Любовта е Древното Състояние на Самия Бог. Тази Жена Душа не е нито земна, нито Духовна – тя е Божествена, Първична. Тя е от Съвършенството на Бога. Тази Изначална Жена Душа е над човешкото виждане, тя е Промисълът на Бога. Ако не беше тази Жена Душа в света – която съществува и не съществува, светът щеше да се разпадне. Без тази Любов нямаше кой да огрее света. Истинската Любов в Жената Душа знае своя Път към Бога. Любовта е Сърцевината на Жената Душа. Жената Душа е Слязла Любов на Бога, на Самия Бог. Тя е Божие Слизане, но хората не познават Бога Тотално и затова не познават жената. Любовта на Жената Душа е Еликсирът на Живота. Чрез жената Бог е слязъл, чрез жената Любовта е тук. И затова жената е видима Мистерия, защото тя е Сърцето и Сърцевината на Любовта. Жената е Душа – означава: тя е Същност без време. Ако Жената Душа срещне Любовта, тя става Велика Преданост.

Жената Душа няма име. Душата е Любов, а името е нещо преходно, нещо временно – то е свързано с тялото. Истинската Любов е среща на две Осъзнати Несътворени Души. Тук се срещат две Дълбини, две Чисти Съкровени Дълбини. Тялото на жената има име, но Душата е без име и без образ, защото тя е Безименна. В Жената Душа Бог те прегръща. Да застанеш срещу Жената Душа, то е да застанеш срещу Незнайното, срещу Мистерията на Бога. Тот казва, че Тайната на Жената Душа е в това, че тя е по-древна от Живота. Истинската Жена е Любов и тя завръща човека в изгубения възглед за Нетера, за Бога – пак от Тот.

В Истинската Жена Душа звучи само Бог, защото тази Жена е докосната от Бога и от Мистерията. Като цяло това е египетски възглед. А жената земя трябва да изстрада своя Път и да се завърне в Рая на Душата си. Душата е изгубената Райска градина – това се е случило, когато човекът е бил изпъден от Душата си. Той е изгубил Душата си: Бог я отделил, за да не я развали – човекът да не развали Душата. Жената Душа е мостът над света и над празнотата. Без познаването на Истинската Любов светът се превръща в разцъфтяващ се хаос. Ти не можеш да откриеш Истинската Любов, или Жената Любов – тя е Дар, или я няма; трябва да почакаш, трябва да узрееш. Разбирането на тази Любов е Дълбинно Посвещение, но Тайната пак си остава. Любовта е, която разбира Живота, а не знанието.

Нека Любовта бъде водачът на вашия керван! Страшен, Велик и Съвършен Разум ръководи всичко. Той ръководи и мравката и най-отдалечената звезда. Нека ръководи и вас, сега и завинаги, а имате чуден и прекрасен Гуру. Видях във вас голямото и красиво Усърдие, да сте предани и отдадени на Служенето, и затова имате Гуру и своя Чист Път. Сам Бог цени Отдадените. Те просто са Негови Души, защото Той Сам ги е направил Отдадени, но и с тяхно съгласие. Нека Любовта към вашия Гуру, да бъде чиста и неизменна. Без неизменност, няма истински Път. Само там, където има неизменност, има Гуру и има Храм. Само по този Път, се извисяваме над съдбата, и предопределението. Вашия Път на осмицата е Път, който търси фината, тънката енергия. Казано по друг начин - Чистото разбиране за нещата. Това е Път. Ценно е, че се сближихме, защото истинския Път към Бога, не е само личен път - то е взаимоотношения на Душите. Ние всички, които търсим Учителя, Бог, Пустотата, Безкрая, сме в еди общ Път. Път на Любов, взаимност, уважение и почит. Поклон!

"Какъв е цветът на Вътрешния Огън у човека?" - Златни деца, златни въпроси. В Древността е бил бял, Бял Поток от Прасветлината. После този Поток е слязъл и е станал златист, а по-късно - златисто-червен. Ще кажа някои неща за белия цвят: Съвършенство, хармония, чистота. В Египет - Великолепие или Чистото смирение е бяло, защото то възприема само Любовта - става въпрос за чистото смирение. В белотата тебе те няма, ти си нищ, Нищо. Блажен цвят. Белият цвят е Пътят към Нищото, той се храни от Нищото. Покоят е бял, защото е живот в Нищото, в Центъра, а в Центъра светът е отстранен. Предаността, Истинската Преданост е също бяла, защото и тя върви към своя Център. Белият цвят е Чист Дух. Ще обясня: Духът израства най-много в белия цвят, в Нищото, тоест в Чистото действие. Чистото действие е бяло. Белият цвят е Скрита Дълбина. Бялото не създава карма, защото е действие на Бога, Всемъдрия. В бялото Сам Бог извира. Белият цвят е Нищото, победата над злото. Това беше.

"Каква е разликата между душата и духа?" - Нисшата душа това е его, Висшата душа е Любов. Чистият Дух е Мъдрост и Истина - Искрата е изцяло Истина. Душата е Древен език, който е по-дълбок от думите. Душата е Сияйност на Бога - тя е напоена с Любов. Душата може да живее и в тяло, и без тяло. Тя не умира, тя няма тази способност - Висшата Душа. Учителят казва: Душата тежи 33 грама, и казва: "Умирането не е страшно." Душата прилича на балонче, от много фина материя, и се държи за тялото с тънка нишка, вързана със синкав конец под лъжичката. Като умира човекът, казва Учителят: Балончето се скъсва и отлита - подразбира се, с лекота. Душата не е създадена за света и сътворението, за ограничения свят - а за Безкрая. Душата идва тук само на гости. Душата е родена като Същност и Любов, и затова никога не умира. Ако беше сътворена, ако беше тяло - тя щеше да умира. Душата и Духът са Древно създадени преди историята и отвъд историята по много Дълбок начин. Душата и тялото се, все се събират и разделят, докато Душата познае Нищото, Бог - своят Източник. При човека, който е господар на себе си, повече работи Духът, а човек, който има Любов - при него повече работи Душата. Ние сме Духове от Безкрая. И Учителят казва: "Духът слиза в Истината, а Истината в Словото." Духът е най-великата Реалност, Той е невидим, но от гледище на Божествения свят той е така реален, както тялото във физическия свят и както Душата в духовния свят. Осъзнава, осъзнатият и чист Дух - винаги върши волята Божия. Това е първият.

За да станеш Душа, трябва да си явно и тайно неизменен на Любовта - специално Любовта на Бога. Тази неизменност за предпочитане да е скрита, но някой път може и да не е скрита. Тя решава Душата да се завърне, да е в Дълбините си, да вижда ясно - без примеси. Изпитанието на Духа е, че той трябва да е много концентриран в Мъдростта и в Истината, след като е извървял Любовта, минал е през, и когато издържи - той прави скок. Между другото, после може би ще го споменем за това интервюто за Цветница. Суровата зима, тежка, жестока - не може да убие кокичето. То е направило скок във фината енергия. Там има големи тънкости. Иначе говорим други неща от цветята, но това така между другото - много тънка идея. В Искрата, там вече по-ниското ниво е Премъдрост на Дълбоко ниво, а другото е вече, свързано е с Мистичната Истина - не с Божествената, много е Дълбоко там. Не, тя Искрата, не се нуждае от изпитания - тя е над всичко. Само някога трябва да се осъзнае, тя е отвъд изпитание, тя е отвъд Бога, Святия Дух, отвъд сътворение, отвъд духовния свят, отвъд на по-дълбокото ниво от Божествения. Много Дълбоко нещо. То, тя си е винаги, но скрита.

Здравейте, имам малко момченце на име Филип на 5 годинки. Той от малко бебе на няколко месеца, слуша лекции, интервюта на Елеазар Хараш. Вместо четене на приказки, той заспиваше с Неговото Слово. Много ми харесва вашата поредица с въпроси на дечицата и реших тази сутрин да го попитам дали иска да пита въпрос дядо Хараш, той така си му казва. По-скоро неговият въпрос е като констатация и негово вътрешно убеждение, но ще се радваме да го споделите на Елеазар, ако е възможно.

"Дядо Хараш, Бог е добричък и само помага." - Така Учителят казва: "Има само едно същество в света - Абсолютно добро, в пълния смисъл на думата и това е Бог. Да помним постоянно Бог е най-голямото съкровище на Божественото Единство. Когато Бог иска да се слеем с Него, ни кара постоянно да го помним. Когато Бог иска да му служиш - те кара постоянно да го помниш. Само който е изчезнал в Него, наистина Го е обичал. Той всякога ни помага, но ние не винаги си помагаме. Бог иска постоянно да се изрича в нас и да му станем Храм. Учителят казва: "Доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Но човекът трябва да върви към Любовта и към Бога."

Значи тези, които правилно са изчезнали, са два вида. Едните са изчезнали и се завръщат заради Душите, а другите просто са изчезнали в Бога и са освободени. Такива полуизчезнали, средно изчезнали или не разбрали изчезването, те не влизат в тази категория, защото могат да станат фанатици и може да си помислят, чувал съм: "Аз изчезнах." Изчезналият имат особен говор, особен звук. Да. И много е скромен, много е смирен, много белези има - Истински изчезналия.