Днеска ще ви говоря за формулите, молитвите, мантрите, защо са много важни, но те не решават всичко, но те са много важни. Около 70 правила съм изнесъл, после ще кажа няколко молитви като споделяне, за да разберем важността. Така, 1: Кой сгъстява Словото в нас? Това е самият Бог, Той работи за нас, чрез същества, чрез нашата Душа или чрез Себе си. Второ, Кабала казва: Без много натрупани молитви - помощ няма да дойде. Трето: В усърдните му молитви, Бог воюва за тебе. Пак казвам, скоро ми се наложи за един ден да направя и ги направих 52 000, но пак казвам, това е важно, но има и други неща. Какво правиш през другата част на деня? По-нататък, Ибн Араби го казва: Постоянно зает с Бога! Това е тайна на живота. Постоянно зает с Бога! Освен това, една лъжа ако кажеш - молитвите падат. Едно осъждане или критика - молитвите се разпадат. Или едно правило от Учителя: Не мрази никого! Това е лечение на човека, той го дава, и за, има много книги писани за черния дроб. Учителят с едно изречение казва: Не мрази никого! Но това е мярката за Любовта. И всеки трябва честно да види в себе си дали има нещо, което мрази. Там е капана, там си обвързан. Трябва да простиш, ако искаш да отстраниш минали събития и минали прераждания, но това е друга тема. Така, продължавам. Това, между другото.

Сгъстеното Слово в нас, става оръжието на Бога за нас, срещу нашата карма и трудности. Тоест, ние трябва да натрупаме много невидима помощ, за да може Бог да разполага. И никога не трябва да задължаваме Бога да ни отговори на молитвите! Ние се молим много - Той решава. Сгъстяването на формулите - това е ключът на Бога. Както казах, 6: Постоянно зает с Бога - това е Тайната на живота. 7: Всичко, което става с човека, е Воля Божия. Говоря за всякакъв вид състояния на едно Дълбоко ниво, ще изчезнат след време всички преживявания, когато човек надрасне тялото и ума. След време, обаче, трябва да надрасне и съзнанието. Докато има съзнание, има болка, има страдания. Ние сме родени преди съзнанието. Това се нарича Прасъстоянието. Рано или късно всички ще го преживеят. Това е върховната мярка. Това Прасъстояние е в Бога и е по-дълбоко от Бога - то се намира в Абсолюта. 8-мо: Постоянните молитви увеличават Бога в нас. Постоянното молене е постоянно оживяване на Бога в нас. 10: В тежки моменти - молете се кратко, но с цялата си енергия. Това означава - тоталната енергия, е целият Бог. 11: Което повтаряш, това оживяваш. И затова много трябва да внимаваш да не повтаряш лоши думи и мисли. Учителят казва: Ако допуснеш една лоша мисъл и дума известно време в себе си, след векове и години тя ще те намери и ще те изпълни в развитието. Вижте за каква отговорност става въпрос! Нито една лоша мисъл - при всякакви случаи! 12: Важно! Нищо лошо и отрицателно не говори за никого, защото храниш злото и разваляш Пътя на Словото. Всеки трябва да погледне себе си и да вземе решение, защото в този някой там е скрит Бог, и ти не знаеш, че всичко е Бог и посягаш на Бога, а Бог ръководи абсолютно всичко, казва Учителя, включително и случайностите. Всичко е под Негово ръководство, защото в Него е скрит Абсолюта, макар и ограничен, той владее абсолютно всичко!

13: Сгъстяването на Словото е постепенно образуване на Божията сила срещу нашата карма. 14: Усърдни молитви, усърдните молитви са живото злато - няма по-скъпо от това! След време ще дойде правилната тишина. Има няколко вида тишина. 15: Изключителното постоянство подготвя Божие Вселяване. Но и от това има по-дълбоки нива. 16: Каква по-блага вест от усърдните молитви? 17: Бог подготвя своята стихия в усърдните формули. И тогава от нашата карма в един момент не остава нищо. Защо? Връщаме се в Любовта. В Любовта няма карма. Всички, които вървят в този Път, се отделят от кармата. Тука се сещам, тези, които са избрали Любовта и развитието - кармата и съдбата няма да ги убият, ще ги пощадят заради този избор. 18: Щом се молиш постоянно, ти си докоснат от Бога. Но никой не е казал, че ще ти е лесно, и ще, ти пак трябва да изкупуваш своето минало. Искам да знаете, че кармата не е наказание, а изкупление, завръщане. 19: Постоянните формули, това е сърцевината на Пътя. Когато много мислиш за Бога, Той ще те научи как да живееш, какво да правиш, въобще как да действаш, и затова, това постоянство е Номер едно. 20: Жертвай се за чистото Слово, и то ще се пожертва за тебе. 21: Чрез усърдни формули, Бог постепенно ще стане Господар на твоя живот, и тогава Той ще ти позволи ти да бъдеш господар на себе си. Ако искаш да станеш господар на себе си без Бога - ще сгрешиш. Той ще те изостави няколко пъти и ще видиш, че това не може да се случи. Затова на първо място е Бог и после ние ставаме господари на себе си. 22: Постоянните формули ни отделят от тъмните духове. 23: Постоянните формули не пазят от опасните умрели духове. Умрелите и живите са много преплетени, особено там, където има алкохол, дрога и тежки състояния. Умрелите не ни оставят лесно поради стари карми. Точно затова са важни многобройните молитви. 24: Постоянните молитви са Божие дело, а не човешко. 25: Усърдните формули, това е даденото ни спасение. Опасно е, когато не разберем това. Има хора, които с малко молитви искат да постигнат много - не, ще заплатиш с много енергия и с много Любов, и с правилен подход.

26: Усърдните формули, това е Божията Воля влязла в човека. 27: Усърдните молитви са действия на Бога в Бога - Бог в нас. Неговото Слово. 28: Е убежище и крепост. Говорим за Чистото Слово - то след време ще стане Чиста тишина. 29: Всички формули са трупане на Жива сила, която ще ти трябва в тежкия час на съдбата. 30: Формулите, това е Любов към Бога и Любов към себе си и Любов към Пътя си. 31: Постоянните формули обезсилват враговете и съдбата. 32: Усърдните формули означават, че Бог те е приел в Себе си - ти вече си избран, нямаш право да казваш достоен - недостоен. Разбира се, всички са достойни за Бога, но в различно време. Чрез постоянните формули. 33: Ти ще разрешиш главния проблем – себе си. Бог не е проблем, дяволът не е проблем, злото не е проблем, човешкото зло е проблем. Когато дяволът го върши, той е слуга на Бога, когато човек го върши - тука вече има съдба. Дяволът няма съдба, той има друга участ, в дявола действа Скритият Бог, и той някой път дяволът замисля да направи нещо на човека, нещо лошо, не казва Учителят: Той не е замислил нищо - отзад е Бог, който замисля всичко, и дяволът не знае даже как изпитва и как изкушава човека. Дяволът иска да направи зло и да понижи човека, а Бог има друго намерение – да го поучи и да се освободи от злото, действат с различни цели. Там, където Бог е допуснал зло - това е сигурен знак, че от това ще произлезе добро, такава е скритата идея на Бога.

34: Постоянните формули означават, че Бог ти е дал Себе си, Той ти се е усмихнал, горко ти, ако подцениш чистото Слово, формулите и пътят на пречистването на думите - думите са същества. 35: Здравето не отстранява съдбата! Тука между другото се сещам, болестите идват да накажат неразумното, неправилното здраве, винаги ще идват да коригират човека, това е спасението на човека. Значи, здравето не отстранява съдбата, но формулите рано или късно ще отстранят съдбата и ще променят човека. 36: Рано или късно усърдните молитви ще създадат Бога в нас и Покоят ще дойде, няма значение дали ти го искаш или не, в определения час Покоят ще дойде. 37: Формулите, това е натрупване на невидима помощ. 38: Там където няма усърдни молитви, егото и злото ще растат явно или скрито, и в един момент егото ще се разцъфти, а егото в човека това е дявола, и ОШО много точно казва: Когато имаш его - няма нужда от дявол. Това е достатъчно, това е. 39: Усърдните молитви ни спасяват от гнева Божий. 40: С усърдните формули ти отиваш все повече при Бога и правилно при себе си. 41: Усърдните молитви ограбват властта на злото, която е в нас от кармата. 42: Молитвата е същество, което е влюбено в Душата ти, умът не обича молитви, умственият човек смята, че ей така, може и без молитви, и той мисли, че ще се уредят нещата, но ще стане, има изключения, то зависи от минали животи, но ще стане много по-тежко, защото където няма мислене за Бога, расте злото, или мислиш за Бога, или дяволът работи върху тебе. 43: Чрез молитвите Бог ни утвърждава в Себе си, в Сърцето си.

44: С усърдни молитви ние заключваме злото и лошата си карма, тоест тя не може да ни преследва, ако сме тръгнали по този Път - тя, Бог ще каже, да чака настрани, защото човек се развива. Най-лошото нещо в този свят не е невежеството, а да не искаш да се развиваш, да не искаш да разбираш нещата. 45: Усърдните формули са по-важни от всички добрини, които правиш. Ти пак си прави добрини, но това е много важно. 46: Всяко зло се страхува от усърдните молитви, защото там действа Бог. 47: Усърдните формули са защита от самите нас, защото умът ни е превзел. Ние сме голям враг на себе си, поради неразбиране и т.н., това е важното в молитвите, те ще се справят най-вече с тебе. 48: Усърдните формули са смърт за злото, за света, и за ума. 49: Чрез усърдните молитви, всеки чисти собствената си тъмнина, и когато се очисти, вече може да помага и на другите - ще има мярка. Някой път може да излекуваш човек, и това да бъде наказание двойно – и за тебе, и за излекувания човек, защото Бог е дал болката и страданието, човек да изработи Същността си, да се върне в Душата си, и ти може да му отнемеш този път, и които не различават - не знаят какво правят. 50: Усърдните формули са Дълбока вътрешна подкрепа, която не освобождава от паразити и от тъмни сили. 51: Усърдните формули пречистват духовете в нас и ни освобождават. Тука искам да кажа, че в човека живеят много същества, много хора – и живи, и умрели, а някой път е огромна тълпа, а в сърцето голяма джунгла, ето защо човек трябва дълго да се чисти, за да се освободи. 52: Усърдните молитви ни завръщат в Яснотата на Източника и на Бога, защото в Бог нещата са лесни, ясни. Там, където има Любов - нещата се устройват. 53: В усърдните формули има скрит покой и увереност за Пътя. 54: В усърдните формули, злото постепенно губи силата си. 55: Сам Бог е дарителят на Зикр, на нашите формули, за да имаме Път към Него, Тоест Той ни е позволил, да вървим към Него. 56: Сгъстяването на формулите, е образуване на Древния и чист Път - Пътя към Нищото, откъдето е слязъл Бог.

57: В усърдните формули, човек постепенно се освобождава от мъртвото си сърце, каменното сърце. 58: Формулите искат велико търпение и голямо постоянство. 59: Чрез постоянството във формулите, ще дойде един момент, в който Словото ще стане Божия сила и стихия. Виждал съм пряко как натрупаните молитви в определен момент и час, точен, как Божията стихия се разгръща и стана чудо, и аз знам, че само участвах, а Той действаше. 60: Словото е същество над обикновената реалност, но трябва много да се чистим и да оставим Бог да работи според Своята Воля. Тука искам да кажа, че ако човек постъпва много разумно и мъдро, ще бъде наказан, ако това не е в Единство с Бога. Той може да си мисли, че постъпва разумно и мъдро, но без Единство с Бога, тази разумност и това добро са фалшиви, и след време ще станат ясни. 61: Постоянните формули ще ни въоръжат с Бога, Неговата сила никога не е показна, а тя е Тиха. Както истинският човек страда тихо, без шум, без его, тихо, спокойно, приятно, прегърнал е страданието с Любов, и изтръгва от него силата си, Любовта си, Дълбините към Бога. 62: Формулите са Божията ръка върху нас, но иска се тайно чист живот, без показ. 63: Чрез формулите, Бог постепенно ни променя, защото те са Негова енергия. 64: Усърдните формули, това е Духовен и Божествен процес - а не човешки. 65: Чрез усърдните формули и молитви, ти съществуваш Духовно, а не по човешки. Разбира се, в Дзен и в Дао има други правила, там няма нужда от такива неща, няма нужда от Библия, няма нужда от книга - там се казва: Книгата си ти. Ти трябва да разгадаеш себе си, ти си смисъла, не да го търсиш някъде, ти си Източникът, ти си смисъла, дълбоко в тебе е Бог, по-дълбоко в теб е Абсолюта, Върховното Нищо. 66: Усърдните молитви, са скрити действия на Бога в нашия живот. Въобще Бог постоянно мисли за нас, но ние не винаги сме на тази вълна. 67: Усърдните молитви ще станат след време Чиста преданост към Бога, преданост Дълбока, наричам, наричам я - Жестоката преданост, която не признава нищо. 68: Щом сам Бог ти е дал формулите, Той е повярвал в тебе, видял е тънкото в Същността ти, но Той помага и на другите да вярват към Него, Бог не дели хората на вярващи и невярващи, Той има план за всички, абсолютно всички без изключение ще бъдат спасени, това е нещо по-дълбоко от блага вест, и това е така, защото Велик замисъл ръководи всичко, а не някакви политици и хора, които са далече от Истината. Единствен Той има план за душите и той ще спаси всички без изключение - няма да има изключение. 69: Усърдните формули са първичната вода, която ни очиства, тези формули са чистия Път на енергията. 70: Усърдните молитви са послушание към Бога, и когато това послушание узрее в Бога, то става непобедимост, то се справя с кармата и с предопределението.

Ще споделя няколко формули, много формули сме говорили, ей така просто, нали, като споделяне. Първата: "Господи, Боже мой и Учителю мой, постави Съвършена Диамантена стража около еди кой си." Второ: "Господи, ти бъди тоталната помощ за брат еди кой си или сестра еди коя си, отвън и отвътре." Няколко важни формули. Третата: "Господи, научи ни на Съвършената Любов, съгласие и разбирателство." Четвъртата: "Бог е моята Абсолютна защита от всяко зло." Петата: "Бог е моето здраве и моята имунна система." Между другото, нека да ви кажа, пак има много писани книги за имунната система, и Учителят, както винаги, с едно изречение и всичко, книгите могат да почакат: Люби Истината, и виждай само хубавото във всичко! Ако тръгнеш в тази посока, все едно е каква е имунната ти система, тя постепенно ще се подобрява. Шестата - една от любимите ми: "Ихриш Бен Рут - само Твоята Воля." Винаги съм искал Неговата воля, защото в моята все има нещо, което й липса. Аз може да си въобразявам, а когато е Той - има една Пълнота, ум, сърце, воля, душа, дух - всичко е Пълнота. Седмата: "Господи, помогни на еди кой си, на брат или сестра, в този труден момент" - Кратко и концентрирано. При концентрация, човекът изпъжда ума и става Дух, и мисълта пътува и свърши своята работа, така може да се пазят ваши близки хора. Осмата: "Бог е Водач, моят, Водач във всички мои пътища." Деветата: "Господи, научи ме да се справя със злото в себе си." Както казах, човек е враг на себе си. И десето: "Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг." Тъй, тъй като катастрофата става за един миг.

Искам и нещо да накратко да кажа заради вчера, 8 март, заради жената. Тъй като тя дълбоко е неразбрана, няколко минутки. Жената, Душа е Божие Слово, особена изреченост на Бога. Жената, Душа е Божия Сърцевина - Негов замисъл. Господар на всичко е Бог, Той е създал жената Душа като е вселил в нея част от Себе си. Истинската Душа е нещо велико, тя сътворява Бог в мъжа си, а ако е истинска Майка - сътворява Бог в децата си. Няма друго възпитание освен това! Жената е Дълбина на Любовта, и който си въобразява, че я познава - е далече от Истината. Учителят казва, и боговете не я познават. Жената Душа може да образува Бог в човека и да го спаси и да го възкреси. Чистото духовно състояние на жената е рай, а Първичното състояние на жената Душа е Царството Божие - тук тя е изцяло в Бога. Жената Душа е Любовта, Първичния живот, самата Божественост, която мъжът е изпуснал. Жената е Любовта Божия, значи жената е Любовта Божия. В сравнение с нея, църквите и света са мъртви - мъртвило. Жената е велика тайна Божия, тя е Любов, която има власт да променя, защото Любовта е Бог. Религията и църквата трябва да станат някога Бог. Дълбоката жена е Любов. Благословен е този, който вижда Бог в жената. Истинската жена, ако Бог пожелае да ти я разкрие, ти ще разбереш Древния си Път, защото тук самият Бог разкрива Любовта си. Жената е велик дар за Пътя на развитието. Когато говорим за Жената Душа, говорим за тази жена, в която Бог е заживял. Тази Истинска жена е Несътворена - тя е Висша Душа, която влиза в тялото на жената, и повежда човека към Божията Мъдрост. В Дълбок смисъл, Истинската Жена Душа е Мистична Богиня, а не земно или астрално творение. Всеки мъж търси тази Душа, Богиня, за да се изцели от сътворението и смъртта.

Жената е върховно слизане на Бога на земята, което църквите не са разбрали. Изида казва: "Без Любовта, и безкраят е беден и празен!" Тоест, Любовта осмисля безкрая, пространството. Истинската Любов между мъжа и жената е само една – взаимно благоговение. Истинската Жена Душа, е изваяна от Бога, тя има мисия по-дълбока от света и от човечеството - тя е над тези неща. И накрая - Истинската Жена Душа, това е потокът на Бога, това е Божие дело, скрито дело. Това беше така, исках по-кратко. Ако имате въпроси.

Да. Първо, гневът е много скъпоценна енергия, въпросът е, че той трябва да се превърне. Трябва да се молиш на Бог да превърне гнева ти в Любов, защото той е обратна Любов - неразбрана. Какво е истинската Любов? Скоро в един разговор с Учителя, Той ми каза много простичко: "Истинската Любов, това е да дадеш Бог на другия." Това е. Така, че даже и да не искаш, рано или късно този гняв ще стане Любов - няма да имаш избор. Но по-хубаво е да помогнеш на Бога, да си съкратиш времето. Да се молиш, Той да ръководи, да живеете в Любов и съгласие, както казах, това трябва да се иска всеки ден, с търпение, защото не е така лесно гневът да изчезне. Защото ако Бог ти отнеме гнева, дали си готова за истинска Любов? Защото Любовта има съвършени изисквания, иска много работа върху себе си. Така че, обикни своя гняв, прегърни го, внеси все повече Любов в него, и след време всичко ще се случи.

Ето, при такива случаи се искат усърдни молитви и Бог да смекчи майката, защото не се знае доколко майката ги бие. В нас живеят други същества от другия свят, които използват майката като инструмент и за да бият тези души, имат нещо да вземат от тях. А от тези деца, каквито и да са, душите им са възрастни, се искат поучения. Дори мога да кажа и така: Има *********, които убиват, и хората мислят, че ********** е убиец, защото не виждат, че той е, невидими убийци, влизат в него, и те мразят определени хора, а този убиец им дължи нещо - дълга история. Но искам да кажа, молитвите трябва да влязат във всяка нужда, да искаш Бог да смекчи тази майка, да научи, да я направи по-мека, по-благородна, да заживее Любовта в тях. Но пак казвам, има едно изчакване, едно търпение, защото кармата е нещо много строго, тя посяга и на крехки хора, на всякакви хора. В кармата има нещо безпощадно, и кармата е много важна, защото след време тя ще създаде ред в света, в цялата вселена. Всеки ще изстрада себе си, ще плати себе си, и ще има ред и порядък, и ще има Дълбоко Осъзнаване. Осъзнаване означава нещо, което е над съзнанието, това е думата осъзнаване. Така че, това е процес, трябва да се въоръжим с търпение срещу болките, защото те лекуват нещо в нас, те ни бъркат дълбоко, така както радостта не може да бръкне. Но, болката и скръбта са тайни Учители, и трябва да разберем какво иска болката и какво иска скръбта. От скръбта, човек може да стане много Дълбок, от радостта и от доброто - не.

Когато Бог се слива с Ашера - те са Едно. Когато Бог се отделя от Ашера, те са скрито Едно. Тоест, много хора мислят, че има Луцифер, че има дявол, че има Христос. Действа само Един Единствен Бог! Луцифер, няма избор, той не е поискал и не може да стане дявол или Сатана. Обясних на едно място, как е действал Бог. Самият Бог влиза в Луцифер и му внася Дълбока тъмнина. Луцифер няма избор, и там Бог в тази тъмнина създава Луцифер за своите цели и за своя замисъл, за да спаси хората. Понеже е Любов, влиза, преобразява го, и всъщност няма Сатана, а Скритият Бог, който действа за благото на всички хора. Така че, ние нямаме право да критикуваме нито враговете, нито хората, нито себе си, Дълбоко неосъждане - това е Любовта. Това трябва да се тренира, това трябва да се постигне, защото навсякъде действа Бог. Някои казват, войната трябва да се спре. Кой си ти, че ще решаваш дали войната, като не знаеш нито кармата, нито последствията, нито как действа Бог. Единствен Бог решава, а Той не прави грешка. Така че, и в Ашера е Бог, и отвъд нея пак е Бог, но е по-скрит. В Христос Бог е явен, в Луцифер е разкрит, но те и двамата не могат да действат без Него. Казвал съм, Христос не може да излекува болен човек, ако Бог не иска, Луцифер не може да направи зло или Сатана, ако Бог не иска. И както казах, когато Бог допуска злото, от него ще произлезе добро. Затова Бог е Любов, но Бог е и голяма строгост, и тази строгост, Божият гняв, това е Скритата Любов на Бога. Някои мислят, че това е сатанински гняв. Сатана има част от гнева на Бога, но целият гняв е в Бога. Сатана е създаден само с частица от гнева на Бога. Самият Сатана и всички тъмни сили треперят, когато Бог се разгневи, защото там е цялата сила, цялата мощ и последствията. Искам да кажа, че всички, всяко зло, което се случва в света, има тайна красота, защото то ни спасява от огромни злини и бедствия, които ние не виждаме. Така че, това зло е спасително, и то ще превърне доброто, в истинско добро. Учителят казва, че е правен опит в миналото с доброто, и то се е развалило, то не е придобило Любовта и Истината. Както и добрият човек - той нито е Любов, нито е Истина. Затова казвам, че вярващите ще обеднеят след време, защото вярата не познава Истината - само Любовта познава Истината. И ако вярата не стане Любов, тя ще съжалява защо се е родила.

Истинският слух, има една случка с Учителя и с пчеличката. Една пчеличка така се завъртяла до носа на Учителя, и той казал: "Да. Идете там, на първия кошер, няма вода." Отиват, и там няма вода. Учителят улавя, понеже е Велика Любов и Единство с Бога, и Бог е влязъл в Него. И Учителят, в Учителя има и Бог, и Скрит Абсолют - нещо изключително. На едно място Учителят казва: "Мога да ви говоря тука за един мравуняк на еди-къде си се е скрил и за неговите нужди." Учителят вижда, понеже така се е слял с Бога, и той може да влиза в нуждите и да помага, и има мярката. Истинският слух е нещо, което е както е Божият слух, надминава вселената, влиза в света, чува всеки шепот, чува растежа на цветето, чува сърцето на комара, обича всички същества. И аз знам, че има един метод, който, ако Абсолютния Единствен слезе в света, само Той може да оправи света, защото Той е всичко, и Той е този слух. Но Той няма да слезе по този начин, има други начини, и винаги се съобразяваме с Него. Истинският слух е, да си постигнал единство с най-великата Любов, която усеща нуждите на малките същества и отива да помогне.

Да. Странен е гласът, при всеки е специфичен. Гласът на Истината, на Любовта са специфични. Бог ги е създал като свои инструменти, той ги е изработил, и всичко се връща в Него. Звукът ще се завърне в тишината. Човек, който е влязъл дълбоко в тишината - звуците не му влияят. Да допуснем, пред твоя блок има някакъв багер и огромен шум, и на мен се е случвало, и този шум ти влияе вредно. Вредно е, ако нямаш подход. Ако го вкараш в третото си око, този шум, и започнеш да повтаряш "Ом", звукът става красота. Тоест, всичко зависи дали е в Божиите ръце, дали е в тебе. И когато живееш в ниво Душа и Дух, да не говорим за Искрата, тогава вече ние се отделяме от звуците, за да разберем нашата родина – Тишината. Какво е Тишината? Насъщен хляб, тя е Същност. В Тишината сме Неродени, там е нашата Нероденост, там няма сътворение. Затова всички хора обичат Тишината и Дълбокия сън. Дълбок сън без сънища. В този Дълбок сън няма нито религия, нямаш име, нямаш тяло, нямаш концепции, нямаш философия. В Дълбокия сън ти си изчезнал в Нищото, завръщаш се в Източника и докосваш част от Тишината. Тишината е Несътворена - звукът е сътворен. Звукът е на място, ако води към Тишината - това е неговото спасение.

Формули има за всичко, например: "Господи, Боже мой, Учителю мой, ти изцели и физическото, и психическото, и духовното здраве на еди-кой си." Има формули приятни и за всеки дом, простички: "Бог да възкръсне в моя дом, в моя апартамент." А може и да се разшири: "Бог да възкръсне в моя апартамент, на нашия етаж и в нашия вход." И т.н. Формули има за всичко, но въпросът е да имаме търпение, защото умът е направил човека психически, и трябва всичко да стане много постепенно, с подход на Любовта и с искрени формули. И някой път помагат много искрените разговори. Не трябва да подценяваме нито децата, нито болните хора. Най-голямата помощ за такива хора е явната и тайната Любов, но за предпочитане е тайната Любов. В скритата Любов има нещо по-дълбоко, човек да не знае откъде идва помощта - а тя да тече. Всъщност, в истинската Любов е потокът на Бога, и когато започнем да обливаме този човек, вече не трябва да се тревожим кога ще оздравее, защото ако оздравее преждевременно - това е лошо. Просто има мярка, има момент, в който Бог знае най-правилно кога човек да оздравее. Защото преждевременното ще донесе нови тежки последствия. И затова се иска голямо търпение. Казвал съм, търпението това е силата на Любовта. Ако всички религии се търпяха, щяха да се прегърнат, и Учителят казва, че: Истинската религия обединява абсолютно всички религии - няма разделение. Много молитви, много търпение и много приемственост, приемственост на това, което е и както е.

Пътя на Истината и Пътят на ученика е това, всъщност означава Пътя към Учителя. Пътят на Истината е всеобщ, Истината е по-дълбока от религиите, Любовта е по-дълбока. Значи, иска се чистият живот, превъзхожда всяка религия. Трябва да разберем това, особено скрития чист живот. Някой път показ може да покажеш нещо, сякаш почти неправилно, а вътрешно, тайно да си чист. Трябва да действаш винаги пред Бога, и тогава пътят е един. Но ако умът се раздвоява, той ще търси и други пътища, обаче няма къде да отиде, освен Любовта, Мъдростта и Истината. Това е ядрото на Пътя, а не каква религия си, с какво се занимаваш. Когато отидеш в другия свят, казва Учителят: Никой няма да те пита дали си християнин, или Дъновист, или мохамеданин, или т.н. Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина? Това е мярката! И оттук нататък се върви към нещо съвсем Дълбоко. Това е Пътя. Без Любов няма път, просто. И там, вън от Любовта, тука вече се намират проблемите, пътищата. Включително вън от Любовта, се намира и съдбата. Човек, който се е отделил някога от Истината и от Любовта - започнала е кармата.

Да, тази формула е много скъпоценна, защото Бог е направил така, че ние да се родим от себе си, да се самозародим, защото Той е вложил всичко в нас – ум, сърце, воля, душа, дух, искра, абсолютно всичко. Няма какво повече да се даде. Така че, тази формула е злато, и не да изследваш писания, не да говориш за Библията, защото ти самият си Източникът, ти си скрит Бог, ти си смисълът, ти си писанието. И първо трябва да изследваш много себе си, да стигнеш до себе си - писанията ще увехнат. Нито Библията е вечна, нито Коранът. Обаче твоят Дух и твоята Искра са преди писанията. Твоята Тишина, твоята Любов е Неродена. Нямало е тогава писания. Ти трябва да се завърнеш в себе си, и Пътят на Тот е такъв, той се е самозародил, той е самозараждане, той е родил Божеството в себе си, и това е пътят на всички, но това е пътят на всички Осъзнати. Както и Истинската Любов. В Истинската Любов се срещат две Несътворени Души, осъзнати, и те изливат Бог в Себе си, Един в друг, изливат Душа. Тази Душа е истинското добро. Без Душа и без Любов - никакво добро не може да направиш, това е имитация. Формулата е злато.

Да, значи, за мене, във всеки изминат ден става все по-хубаво и все по-хубаво - няма изключение. Добрите хора се увеличават, но те са тихи - не са показ. Злото се вижда, защото е някакво его, някакво нали, някаква шега. Да, ще кажа една шега, сетих се. Една жена казала на мъжа си: "Днес е 8-ми март, няма ли да ми кажеш, че съм много красива?". "Не, не мога да ти кажа, ще ти го кажа на 1-ви април." Сещам се за... А, коя е разликата между казиното и църквата? В казиното се молиш много искрено. При такова ръководство на Велик Бог, Учител и замисъл - няма как да става по-лошо. Злото няма никакъв шанс, защото е в ръцете на Бога. Слава на Бога, че доброто е в ръцете на Бога, и щастието, и Истината, защото ако бяха в човешки ръце, по-хубаво е да не говорим. Нямаме избор! Просто ще се завърнем в безсмъртието и ще отидем на по-дълбоко място, което е отвъд всичко. Вселената не е наш дом, светът не е наш дом. Изглежда, че в момента сме тук на земята, само че ние сме в Бога, не сме на земята, а се движим в Бога. И на по-дълбоко ниво, в Абсолюта. Всички ще бъдат спасени, защото Слава на Бога, че Бог не е дал това спасение в ръцете на хората, и особено на политиците. Да.

Иначе аз не се виждам като образ, ама хората ще го приемем така. Обичам Нищото, но както и да е, в момента, в който станеш Нищо, искам да кажа, кой може да те обиди? Кой може да те засегне, кой може да обори Нищото, кой може да те критикува? Но в момента, в който станеш някой, ти си свършил - това е белята. Аз съм - и ти вече си. Знаете, егото е един голям балон, една игличка, една думичка. Ставайте все по-смирени, за да ви обикне Бог и да заживее във вас все повече Нищо. Нищото, нищо не го засяга. Смъртта минава и заминава, даже може да се каже, че смъртта е празник за Нищото. Мъдрецът, и в тяло и без тяло - той си е Блаженство, просто той царува. Стига ли за днес?

"Какъв е цветът на Вътрешния Огън у човека?" - Златни деца, златни въпроси. В Древността е бил бял, Бял Поток от Прасветлината. После този Поток е слязъл и е станал златист, а по-късно - златисто-червен. Ще кажа някои неща за белия цвят: Съвършенство, хармония, чистота. В Египет - Великолепие или Чистото смирение е бяло, защото то възприема само Любовта - става въпрос за чистото смирение. В белотата тебе те няма, ти си нищ, Нищо. Блажен цвят. Белият цвят е Пътят към Нищото, той се храни от Нищото. Покоят е бял, защото е живот в Нищото, в Центъра, а в Центъра светът е отстранен. Предаността, Истинската Преданост е също бяла, защото и тя върви към своя Център. Белият цвят е Чист Дух. Ще обясня: Духът израства най-много в белия цвят, в Нищото, тоест в Чистото действие. Чистото действие е бяло. Белият цвят е Скрита Дълбина. Бялото не създава карма, защото е действие на Бога, Всемъдрия. В бялото Сам Бог извира. Белият цвят е Нищото, победата над злото. Това беше.

"Бог видим ли е, или невидим?" - За истински осъзнатия човек на Любовта, Бог е видим. Бог е явно скрит и когато Го виждаме, и когато не Го виждаме. Той е скрит в Нищото, но чрез Единството ни е близък и ако Той реши да ни се разкрие, ние Го преживяваме и знаем чрез Любовта точно, че това е Той. Бог решава за кого да е видим, явен и близък, и за кого да е скрит и отдалечен. Това става чрез силата на илюзията, която Той ръководи и затова Той може да изглежда далечен, а Той е винаги до тебе. Може да изглежда далечен, а пък да е до тебе, но за чистия и осъзнат човек Той е винаги близо. По-близо, отколкото ние сме близки на себе си. В Истинската Любов към Него Бог ни дава Себе Си и това е среща на Тайното с Тайното, и това е нещо, което се случва явно и ясно във Вътрешното. Истински преданият Го вижда във всички религии и учения, но най-вече Го вижда в Любовта, Мъдростта и в Истината. Самата Чиста преданост е върховно отношение към Бога и самата тя Го е видяла, и точно затова е преданост, но има да Го търси, да Го проучва и да Го види чрез осъзнаване на по-дълбоко ниво и измерение, защото Бог е Мистичен.

Всички проблеми, това е егото, което е отделеност от Бога. Всички страдания са стара, древна, каква ли не отделеност от Бога, и без страданието няма завръщане – егото... Ошо казва: Щом имаш его, не ти трябва дявол, то е достатъчно. Най-големите проблеми на хората, казва Кабала, зависят и тръгват от едно нещо, от една дума - от взаимодействие. Взаимодействие с хора, с предмети, с, и когато не са правилни взаимодействията, оттам произлизат вече много последствия. Не, твое, твоето взаимодействие, което си изработил, което трябва да преработваш. И тука важи и към враговете, и към това, защото Учителя, скоро срещнах, казва: Критиката е анормален свят. Просто там нещо не е наред и така ще си остане. С прости думи, скоро в "Мисли за всеки ден".

"Кой е създателят на Египет?" - Замисълът на Единствения. Египет е говор на Мистерията, част от Самия Бог. Това е страна - тогава, както е била - без време. Тука дори и смъртта е жива. Това е Дихание на Древна, Невидима цивилизация, която е слязла и е излязла навън във времето, без да е време. За да разберете тайните на Египет, е необходимо умение. Трябва да съумееш да влезеш в техния начин на мислене. Означава: Трябва да си Древен или част от Древността и само тогава ще имаш погледа, необходим за Египет. Древните египтяни не познавали делението на материално и духовно. Между другото, и даосите, и при тях е така – няма разделение, няма разделително съзнание. Значи, Древните египтяни не познавали делението на материално и духовно, и затова това не е религия, а Свещена религия, Съкровена, която е Цялостна. Тук всичко е Свещено – и животните, и растенията, и смъртта, и животът, и реката, и Любовта... И затова Тот казва... Преданието казва за Тот, че той е Велико Откровение на ПраРазума, самият Тот - на Върховния Разум. И се казва, че светът е бил сътворен от една-единствена Дума: Хекау - Древна дума, произнесена от Тот. Това е страшно същество от Древните Божества, слят със Самия Абсолют, Върховния. Тот казва, че: Истината е Тайната Душа на Древният. В Древен Египет чувствата, Божествените чувства, се смятали за Врата, за канали за общуване с Боговете и Висшите Същества - измерения. Тоест, тези чувства правят връзка с други светове и за Свещените хора това е било нещо толкова естествено, толкова простовато, но аз съм говорил за Египет.

Ами, светът се преустройва. Учителя казва, че: Най-хубавото нещо в света, втори път скоро го срещнах пак. Е страданието. Казва: Новото се ражда. Къде се ражда новото? - Учителя, задава въпрос и отговаря: В противоречията!. Те са много скъпи сега, за Учениците да направят скок. Между другото, много интересно, скоро за войната. Страшен е Учителя като Простота, Съвършен Е. Казва: Хората питат кой ще победи? Виж, още тогава го е казал, сега нали, дали Украйна. Нас това не ни интересува! Нас ни интересува кой народ ще придобие Божествената Любов! Това е мярката, за да може да се спаси от следващата карма и т.н.. Виж, страшен стил, с Простота, това е Дзен стил, това е Дзен, да кажеш Дълбоки неща, Същественото! Не, кой ще победи, какво значение има? Лао Дзъ отрича победите и героизма - създават съпротива, създават врагове, нови карми. Героизмът е нещо обречено - победи себе си! Обаче как ще разбереш Лао Дзъ и Учителя лесно? Ако ти не тренираш всеки ден въздържание на себе си, владеене на себе си, за да различаваш, нали? Истинското братство, да. Съпротивата увеличава злото, това иска дяволът - борба. Борба, война, спорове, спорове...

Учителя иска Любов, смирение, приемственост, и когато влееш тази Любов Божията, ти вече само тогава може да знаеш кое е правда и кое е не. И никога няма да тръгнеш да защитаваш правда, защото е смешно, нали. Ти като си в Любовта, нали тя сама по себе си е защитена - Любовта. Как ще защитаваш Учителя, Бог или Истината, след като те не се нуждаят от тебе? Те са мярката.

"Дяволът съществува ли наистина? - пита той майка си. И майка му му отговаря: Да, защото той е бащата на всичко лошо, но Бог го е допуснал, за да ни изпита. И Лоа сам си отговаря, и си прави извод: Аха - казва Лоа - значи дяволът е силен, но Бог може да го победи на канадска борба!" - Така. Съществува ли наистина? Дяволът е нереална реалност и той съществува, затова – привидно. Ако беше реална реалност, щеше да е вечен, безкраен и събитията щяха да бъдат съвсем други. Бог е Реалната Реалност, но скрита, а за когото трябва е явна. Дяволът е във всички смъртни хора и те образуват свършека на света. Дяволът има толкова власт в света, колкото човек му позволява в себе си - няма по-голяма власт. Бог ръководи всичко към развитие и Съвършенство. Дяволът задържа това движение към развитие, за да се образува Истинският Стремеж на пробудения. Дяволът е илюзия, която не съществува, но влияе. Всъщност, илюзията влияе на илюзията. Дяволът е извънчовешко явление, но той може да се отразява и въобще да се отрази в човека. Бог използва силата на дявола, за да ни върне от нереалната реалност в Реалната Реалност, която е Той. Дяволът не познава Истината и Бога - Реалната Реалност. Бог е създал илюзията, за да Го търсим, и затова илюзията е важна. Например, сещам се, в ангелския свят я няма, те не могат да имат контраст и да Го търсят. На нас ни е дадено да Го търсим и да Го открием, да се слеем, да заживеем в Него - Ангелите нямат шанс да станат Богове. Простичко.

Ще кажа няколко неща от Учителя, хем поздрав към Киамет, и към всичките Души. Четири мисли от Учителя: Защо страдате? За да не се натъкнете на по-голямо зло. Това е все Учителя. Животът е тежък, само когато не любите и не учите. Любовта е връзката между вас и Висшите същества. И последното. С Любовта се разрешават най-трудните задачи в живота. Виж, в Любовта е Бог, влиза, пак бавно става, страдаме, защото е разумно, защото е за наше добро, и т.н. Животът е тежък, когато искаме да си го направим тежък, но иначе казва, ето: Когато не любите и не учите. Има такива, където умуват нали, има неща - не се умуват. Формулите, книгите, работата върху себе си - там няма умуване. Това е Герганче, простичко. Поздрави ги всичките!

Така, ще направя едно споделяне и ще го наречем „Споделяне от Елеазар за 29 януари“. В Своите Дълбини ние не сме Божествено Аз, а Абсолютно Аз, което е част от Върховното Нищо. В Нищото няма свят и Вселена. Връзката с Бога е Нищото, а връзката с Абсолюта е отвъд Нищото. Ние сме родени, за да станем Абсолютна Реалност. Поради Своето Върховно Съвършенство Той е Абсолютна Скритост. В Съвършенството Му угасват всички практики. Когато Абсолютът е бил, е нямало Слово и затова Словото не може да Го обясни и да Го разбере. Ако Върховният Абсолют стане Тотално Присъствие - всичко ще изчезне, и дори и Бог, и затова Той е Отсъствие. Когато Абсолютът е живял, е нямало Бог. Сам Бог е Нищо по Подобие на Абсолюта. Сам Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховното Нищо, Върховната Степен на Нищото, според Атлантите e 17-та Степен. Древното зло се е провалило, защото се е сблъскало с последната Степен на Върховното Нищо, което е Прасилата - тука Боговете са умрели. Т ези Богове са били Божествена Любов, а в Прамистерия, тази Любов не може да живее - тук живее само Абсолютната Любов. Абсолютът никога я нямал Начало, във Върховния е само Абсолютната Любов, а не Божествената – за нея няма място. Абсолютът превъзхожда всичко Божествено. Абсолютът е Неизвестен Бог, а Бог е Известен Бог. Върховният Абсолют никога не се въплътява, никога не може да бъде създаден, защото Той е Свръхреалност. Това е.

За Мъдреца, да кажем Лао Дзъ, от Негова гледна точка, и Учителя: Ние сме Неродени и сега може да го осъзнаваме. Ние сме повече Невидими, отколкото видими и в момента сме Неродени, но който е заживял земен живот, земно мислене, той е роден и тука, и в другия свят, той е другият полусътворен, астралният, и този е полусътворен - и двата са излишни, и двата са илюзорни. Така, че въпросът се намира в Осъзнаването, в съзнанието на човека. Ако имаш съзнанието, казва Учителя, и сега може да бъдеш и в този свят, и в другия свят, и на Сириус, и това е било естествено, както говорихме за Египет, просто Естество да пътуваш, защото Бог в нас пътува. За Него какви граници? Между световете няма. Ние сме си Неродени, но изглеждаме така нали, защото образ, форма някаква…

"Защо Исус Христос не идва на земята пак?" - Така, Христос е пак тук и работи за Душите, но не е тук физически, а чисто Духовно и Божествено. Той е в Словото, като чистота и въздействие. И Христос, и Бог, и Учителя всякога са тук, но ние не сме всякога на разположение. Сещам се, и Буда е казал: „Ще остана на земята, докато се спаси и последният човек!“ Същото, подобен на Христос. Христос е Любовта! Не може да погребеш Любовта! Тя винаги възкръсва, тя винаги е жива, защото тя е Бог. Но ние понякога изоставяме Любовта и търсим нещо друго. Къде да търсим Христос, Бог, Учителя? В цялостната Любов! Бог е в целостта, ако ние сме в Чистото, Единно съзнание, ние сме в Христос и в Бога и в Учителя. Между другото, тайната на живота е Тотално сливане с Учителя, и всичко друго ще бъде разрешено, защото в Учителя работи и Бог, и Абсолюта - това е върха на всички постижения, но тука малко само се отклоних. Значи, защо Христос пак да слиза на земята и да повтаря? Да повтаря „Любете Бога!“? Освен това, много хора го чакат тука пак да го разпънат. Това е.

"Как се казва Бог?" - Изричаме го в най-дълбокото си чувство на Любовта - без значение от думите. Това Древното ни Изначално чувство, е чувството на най-наситената Любов. Там живее Името, което е без име - в тоталното чувство, в цялата енергия е целия Бог, това е Изначалният език. Чувство без Слово, е неродено чувство, безкрайно чувство, което е над всички езици, азбуки и говор, защото всичките му Имена ни казват, че Той е Безименен. Но има и такава идея за изричане, например: „О, Господи, Боже мой и Учителю мой!“ И пак всичко се свежда до чувството, но дълго трябва тези думи да ги настояваме, да ги упражняваме с Любов, докато се случи това Изначално, Първично чувство. На първо място е Любовта, Праначалното, Първичното чувство, а после може и с думи, и без думи - по свой избор.

"Как изглежда моят Дух?" - Като Образ на Бога, като Безкраят, а Искрата е, като подобие на Абсолюта, на Мистерията. Истинският човек е Дух. Когато човек стане Дух, той преодолява света. Който овладее ума, змията - той ще вижда Духа, пряко. Духът общува с Духа, човешкият Дух общува естествено с Божия дух. Духът е дошъл в този свят, да разгърне своята Божественост. Това е всеобщо послание: „Блажени са нищите духом!“ Ако заживееш в Чистия Дух, той ще те направи нищ и спокоен. Новото разбиране идва, когато си докоснат от Духа. Нещата са цялостни само в Чистия Дух - умът никога не е цялостен. За да постигнеш цялостното виждане, трябва да си отдаден Цялостно и Истинно. Това беше.

Трябва винаги всички да са скромни, и да не искат да са нито наследници, нито заместници, нито да са авторитети, ако искат да, защото ще им бъде отнето нещо от Истинското знание. Тотално Смирение, Тотално сливане с Нищото. А, Махарадж казва: „В момента, в който кажеш „Аз съм, някой!“, това е инцидент, това е бедствие.“ Абсолюта е: „Аз не съм!“ И тоталната свобода е само там, дори не е в Бог! Минава се през Бога. Дълбок въпрос, за Истинската Свобода. Учителя не може да има наследници. Той все, той всеки. Кабала казва: „Всяко същество е уникално! Никога не може да има заместник, двойник.“ Подходът е служене до Дъно, до Смърт, и точно тогава е животът! То тогава не може да се случи смърт, защото там няма смърт в Учителя, и в Мистерията.

"Нали Бог е направил всичко за нас?" - Да, Той е направил всичко, но ние не сме го разбрали като Любов, Мъдрост, Истина. Ние не сме разбрали Служенето. Бог иска взаимност с нас, той излива Себе си в нас, и ние живеем, но как се отплащаме за дарът на живота? Целта на човека разкрива Пътя му към Бога. Бог се разкрива в степента на нашата Любов. Степента на Чистото Служене определя развитието в Бог. Посвети се на Бога, за да може и Той да ти се посвети. Велик е Бог, но кармата понякога не ни позволява да Го видим и да Го разберем. Това беше.

В Дълбок план не може да се нарече никакво отношение към Учителя, защото се случва изчезване, сливане, освен служенето. Е, дълго време трябва да си бил син, тоест преданоотдаден, това винаги се отнася до, както при Суфите - Жестоката Преданост, то не е думи, не е понятия, не може даже да кажеш: „Аз се отдадох!“, и дали това е правилно? То просто се случва, и когато е работило това дълго време, много прераждания, то просто е естество, и няма какво да се каже, защото е естество. То е като Изначално състояние, нали тук си преживяваме всички, но в Изначалното състояние даже и Бог го няма - Абсолюта. Това е Абсолютното съзнание, преди Бога, и всички вървят към тази свобода на Изначалното Прасъстояние, в което е Абсолюта, и там нищо не може да се случи, защото няма светове, няма събития - отвъд! Там си извън всички понятия, и там е Тоталната свобода. Но, това не е лесно да бъде разбрано. Защото в това състояние го е нямало и Бог. И Майстера му каза: „Господи, освободи ме, искам да се върна в Нищото - освободи ме от Себе си!“ Нали, страшно Прасъстояние, което е върха на - извън посвещението, по-дълбоко.

Ами не се знае дали много може да се направи, защото въпрос на Осъзнаване, а Осъзнаването иска много Дълбока Чистота, която трябва да е скрита. Аз много обичам Скритата Чистота. На показ може да се покаже нещо, което сякаш не е наред, обаче точно там, в Скритата Чистота, където Бог, Учителят те вижда - Абсолютът, Тотално те знае - там се случват най-дълбоките неща.

"Как може една майка да помогне на детето си, което е родено с епилепсия, и на седем години то още не я познава? Какво може да направи майката и детето един за друг?" - Така, ще започна. Целта на болестта е да излекува, въобще на болестите - да излекуват неправилното здраве. Здравето е нещо много неправилно, когато целта ни е Бог и Любовта, Мъдростта и Истината, то вече е болест, ако няма такава посока. Учителят казва: „Целта на болестта е възстановяване и завръщане в Бога - а не в себе си.“ Зад всяка болест стоят същества, скрити, силни, слаби, добри, лоши, всякакви. Човек боледува, за да се научи да живее правилно. Епилепсията е нападение от нисши, тъмни духове, и тогава детето има припадък. Така тези тъмни същества, казва Учителят, вадят енергия, изсмукват я, и после казва, отиват в горите за известно време. През това време болният е без припадък, след време пак идват - имат да вземат. Учителят казва: „Първо, дълбоко дишане, универсално за почти всичко. В дълбокото дишане плитките духове умират - нисшите. То е универсално, защото в него живеят висши същества - чиста жизненост, Дълбокият въздух. Второ, растителна храна, важна. Трето, 40 дена да се разкрива пъпа, казва Учителят, под лъжичката и малко над пъпа с дървено масло. То се знае с формули. Четвърто, всяка вечер измиване на слабините с топла вода и търкане на диафрагмата до 25 сантиметра над коленете.“ Четири месеца го дава Учителя. Добавям: „Да се прави с думите: „Бог ще помогне!“ или с формулата: „Едно с Бога и Божията сила!“ Когато се правят тези неща. Имаме, иначе епилепсията е отделяне на Душата от тялото за определено време, и ако Душата е постоянно в тялото, тя може да бъде уловена от нисши същества, и затова формулите са важни - те са пазители. При Учителя има едно Върхово правило: „Мисли постоянно за Бога - докато Го образуваш в себе си.“ Пак може да ти е трудно, защото някои карми са тежки, и бавно се изплащат, но съдбата на детето ще бъде смекчена, а в другото прераждане ще стане скок.

Тука се сещам за детето от Ботевград, семейство, които дойдоха при мене. Мисля, че болестта беше пак така епилепсия, и срещу мене така погледна ме и каза: „Какво, като съм болен? Бог е важен!“ Напълно, да, детето. Това и втори път идваха, така прегърнахме се, много красиво детенце, както и въобще семейството вървят в този Път. Той вече е оздравял в душата си, в духа си, психическото здраве той вече е постигнал, и това е номер едно. Ако на това дете се помогне, както църквите там, ръкополагане, лекуване, и го отклонят от този Път, да изпусне Бог, защото хората страдат, защото Бог иска да Го познаят, и затова боледуват. И представи си да излекуваш много хора, които тръгват в обикновения си път - това е наказание от двете страни. И който лекува, Бог допуска да ги накаже, защото Той иска помощ, но с различаване, понеже те нямат представа кого лекуват, а някой път може да стане толкова тежко, че последствията, както и да е, защото човек там има да научи уроци в тези страдания, в тези болести, и без тях той не може да направи скок в развитието си, и ти му отнемаш развитието, но това е невежеството, то е огромно, не е само в тази област. Значи, Бог е важен, това е Пътят! Не да оздравееш, и да живееш стария си живот, а Бог е важен - това е ключът. Той вече навлиза в Бога, и Бог е в него. Той не иска здраве, а Бог. Помня как се прегърнахме, и този момент напълни Душата ми. Още нещо: Истинският човек страда. Как страда истинският човек? Тихо, скромно, Божествено, никакъв шум. Той е приел всичко с Любов, и ще научи правилно своите уроци, и ще се върне в Пътя. Това е нещо велико, обаче, когато е осъзнато. Шумното страдане има его в него, има някой път показ, какво ли няма, но тихият човек, страда, даже с някаква лека усмивка, фина, с приятно чувство, това е подвигът, това е Душата, това е Духовното начало.

И това може да се направи, но то като говориш на Душата му - тя попива. Да, и нашата Айда и тя имаше епилепсия, и след много години старания - почти я разтопи, много рядко се явява без припадъци, с много се старае, тази Душа и тя постигна много. Ами много молитви, много четене, сериозна е в молитвите, сериозна е в отношенията, тренира години наред безкритичност нали, и всичко това каза: „Не можах да постигна пълна безкритичност.“ То не е лесно, то това си е вид подвиг. То, ако беше лесно, всички критици ги чака болест - без изключение, дори и някой път, уж благородна критика, не говорим за забележка, в забележката няма критика. И да имат право, нямат право, защото действа Тотален Бог. Кой си ти, че да обсъждаш плана на Бог във всеки детайл! В най-малката дреболия е Бог! И затова трябва да наблюдаваш по странен начин, така Дълбоко, скрито, непривързано, за да си правилно привързан. Сещам се за един Учител, какво казва, много тънка идея. Казва: „Идва и болката и те удря веднага, пряко, директно те удря болката. Отиваш при доктор и ти изписва мехлем. И той казва: „Кой е клиентът?“ Болката е клиентът, болката е пациент, не си ти! Той го няма в тялото, той боледува, но той живее в Духа си. Съвсем друг подход.

Дълбока приемственост, и ако виждаш някъде грешка, ти трябва да видиш грешките в човека, но като забелязване, не да ги храниш, да я забележиш, за да знаеш точно с каква формула да помагаш. Затова на Посветените се дава проникване във всичко, защото той не влиза критично, той влиза с Любов. Той има право да вижда реално нещата, а не тези, които си - другите въобразяват. Защото без тотална, чиста, Неизменна Любов - забрави, нали. Действа тотален Бог, как ще коментираш Бога? Но ако Той чрез тебе - това да! Обаче, иначе всичко, твоят коментар е карма, дори и да е светъл - светла карма, пак е карма, ще си платиш. Учителите имат право, но тяхното е закон на Любовта, и изказано като критика е Любов, изказано като забележка е Любов, както и да е изказано, Той е в потока на Бога, няма как да критикува, той не може - Бог е в него! Той е, както някои мислят, че кармата е наказание - тя е изправление, никога не е наказание, обаче ние виждаме, което не трябва да видим.

"Дядо Хараш, Бог е добричък и сам му помага." - Тотална помощ на всяка крачка! Включително при жестоко престъпление, обаче много е скрито там, ако трябва, ще го кажа, ако трябва, ще го скрия, нали. Той действа безпощадно, защото знае кармата и знае, че ще даде шанс. На човека му липсва приемане, и не може да разбере, да обхване Замисъла на Бог. А той дали приема или не - Бог действа, но Бог не се съобразява. Той прави промени и разплаща карми, и повдига едните и другите, влиза и в едните и в другите, и прониква, но тези неща не могат дълбоко да се обяснят, а тука само ги споделям, защото хората ще кажат: „Какво става?“ Нали, защото нищо не може да стане без Бога, нали. Няма такава карма, където няма такава подробност, детайл, в което да не участва скрито Бог. И посветените, това е силата им, че те го виждат абсолютно навсякъде, а не 99% в това или в онова - във всичко, без изключение! Това е Тоталната, Изначална религия, която е без религия, защото това е Любовта без религия - не ти трябва религия! Той се разкрива, като си посветил живота, включително и като Абсолют, не само като Бог, нали. Той по този начин или лекува, или възражда - и само Той има право! Самият човек няма право да убива, той ще си понесе наказанието, ще си плаща яко, защото той няма право, той не е създал живота, нали. Докато Бог, всичко в Неговите ръце е. Голяма чистота, обаче скрита чистота. Но ако тръгнем да, цяло интервю, ще настръхнат хората и църквите и братството, нали, ще кажат, може да помислят, че има грешка и че... И има опасни истини, затова ги премълчаваме, поне десетина са такива, че и повече, ще ги премълчаваме, защото... Да, не, не, разумните за тях, да, обаче много други, които гледат, а не са подготвени още да гледат и да слушат, нали.

Ще изнесем за 8 март някои Дълбоки неща за Жената. Учителя казва: Думата Жена според Първичния Език означава Живот. Това е Животът в Мистерията. Ще обясня: Жената Душа няма сътвореност в себе си. Тя е Вкусът на Любовта. Жената Душа е Величествено Явление, защото тя е Древен Изначален Лъч и от Бога, и от Мистерията. Тази Божествена Жена Душа е Портал към Бога. Тя е Ключ и тя твори Бога в нас. Но който не е преодолял себе си и не е постигнал своя Дух, своята Божественост, той не може да срещне тази Велика Любов, зад която е Бог. Първо е била Любовта, после е слязла от Мистерията и се е облякла в Тайнството Душа. После тази Душа е слязла и е станала Изначална Жена, която е част от Бога и част от Великата Душа на Бога, част от Великия Замисъл на Бога.

Тази Величествена Жена Душа е отвъд историята, в нея няма време – тя живее в Тишината на своето Изначално и Първично Състояние. Даже тук, ако трябва да допълня нещо, Изначалното Състояние е преди Бога, Абсолютното Прасъстояние – тогава Бог още Го е нямало. Това са много Дълбоки Неща иначе... Така, Любовта, Любовта като Мистерия в Абсолюта... Любовта е Древното Състояние на Самия Бог. Тази Жена Душа не е нито земна, нито Духовна – тя е Божествена, Първична. Тя е от Съвършенството на Бога. Тази Изначална Жена Душа е над човешкото виждане, тя е Промисълът на Бога. Ако не беше тази Жена Душа в света – която съществува и не съществува, светът щеше да се разпадне. Без тази Любов нямаше кой да огрее света. Истинската Любов в Жената Душа знае своя Път към Бога. Любовта е Сърцевината на Жената Душа. Жената Душа е Слязла Любов на Бога, на Самия Бог. Тя е Божие Слизане, но хората не познават Бога Тотално и затова не познават жената. Любовта на Жената Душа е Еликсирът на Живота. Чрез жената Бог е слязъл, чрез жената Любовта е тук. И затова жената е видима Мистерия, защото тя е Сърцето и Сърцевината на Любовта. Жената е Душа – означава: тя е Същност без време. Ако Жената Душа срещне Любовта, тя става Велика Преданост.

Жената Душа няма име. Душата е Любов, а името е нещо преходно, нещо временно – то е свързано с тялото. Истинската Любов е среща на две Осъзнати Несътворени Души. Тук се срещат две Дълбини, две Чисти Съкровени Дълбини. Тялото на жената има име, но Душата е без име и без образ, защото тя е Безименна. В Жената Душа Бог те прегръща. Да застанеш срещу Жената Душа, то е да застанеш срещу Незнайното, срещу Мистерията на Бога. Тот казва, че Тайната на Жената Душа е в това, че тя е по-древна от Живота. Истинската Жена е Любов и тя завръща човека в изгубения възглед за Нетера, за Бога – пак от Тот.

В Истинската Жена Душа звучи само Бог, защото тази Жена е докосната от Бога и от Мистерията. Като цяло това е египетски възглед. А жената земя трябва да изстрада своя Път и да се завърне в Рая на Душата си. Душата е изгубената Райска градина – това се е случило, когато човекът е бил изпъден от Душата си. Той е изгубил Душата си: Бог я отделил, за да не я развали – човекът да не развали Душата. Жената Душа е мостът над света и над празнотата. Без познаването на Истинската Любов светът се превръща в разцъфтяващ се хаос. Ти не можеш да откриеш Истинската Любов, или Жената Любов – тя е Дар, или я няма; трябва да почакаш, трябва да узрееш. Разбирането на тази Любов е Дълбинно Посвещение, но Тайната пак си остава. Любовта е, която разбира Живота, а не знанието.

Нека Любовта бъде водачът на вашия керван! Страшен, Велик и Съвършен Разум ръководи всичко. Той ръководи и мравката и най-отдалечената звезда. Нека ръководи и вас, сега и завинаги, а имате чуден и прекрасен Гуру. Видях във вас голямото и красиво Усърдие, да сте предани и отдадени на Служенето, и затова имате Гуру и своя Чист Път. Сам Бог цени Отдадените. Те просто са Негови Души, защото Той Сам ги е направил Отдадени, но и с тяхно съгласие. Нека Любовта към вашия Гуру, да бъде чиста и неизменна. Без неизменност, няма истински Път. Само там, където има неизменност, има Гуру и има Храм. Само по този Път, се извисяваме над съдбата, и предопределението. Вашия Път на осмицата е Път, който търси фината, тънката енергия. Казано по друг начин - Чистото разбиране за нещата. Това е Път. Ценно е, че се сближихме, защото истинския Път към Бога, не е само личен път - то е взаимоотношения на Душите. Ние всички, които търсим Учителя, Бог, Пустотата, Безкрая, сме в еди общ Път. Път на Любов, взаимност, уважение и почит. Поклон!

Когато се помолиш с душа, веднага се прощава и малка, и голяма грешка, и даже голям грях. Бог, понеже е Всемъдра Любов, Той е изпратил тази грешка в човека, за да стане той по-осъзнаващ и да израства. Ако човек не прави грешки, той е в опасност – може да се възгордее и да влезе в мрака. Духовната гордост е в това, че когато си дълбоко убеден, че знаеш нещо – всъщност не го знаеш. Гордият се представя за знаещ, но не е познаващ, няма Проникновение. Бог е отделен от горделивите. Никой горделив не може да успее, защото Бог не е с него.

Постигането на Бога минава през овладяване на ума. Усилието за овладяване на ума е всеобхващащо – то е овладяване на кармата, на света, на злото. Това овладяване е нещо универсално. След избора да овладееш ума, ще се включат Същества помагачи. Овладяването на ума ще се превърне в Позволение за Дълбоко Уединяване и Проникване в Самия Бог. Ако човек умее да прониква в Бога, той ще преодолее живота и смъртта и ще се завърне в Неделимия Живот. Бог е по-жив от живота, защото е Нищото, което е преди живота. Овладяването на ума означава да си Цял в Бога. Нищото е Целостта. Нищото е Чисто Споделяне, което е отвъд ума. Нашата Истинска природа е Нищото, изгубеното Царство Божие, Древният свят. Не са нужни усилия за Нищото, а Осъзнаване. Само в Нищото има Свобода.

Мистиците търсят Несподелимото. Споделянето е падение надолу в Съкровеното и земното. Мистикът споделя с хората своята Несподелимост. Мистикът просто не може да сподели Изумлението си от това, което е видял и преживял. Съкровеният окултист споделя нещо от Бога. Мистикът споделя нещо от Древния. Мистик е този, който търси Бездънното, а не Бога и Тайните на Вселената. Когато мислиш само за Древния, ставаш Мистерия.

Из Мъдростта на Втория Прастарец: Има само един успех в света и извън него – когато си заживял в Сърцето на Бога и когато си чул Тишината. Пътят минава през голяма Тъмнина, за да бъде тя осветена от твоя Дух и от твоята Тишина. Когато се провалиш в живота, кажи си: „Аз Ти вярвам, Господи, защото всичко е Твой Замисъл“. Благодарността е Осветяваща Същност и затова Благодарността променя Пътя. Ако човекът има Благодарност, той ще освети Пътя си. Твоите обстоятелства в живота са най-хубавите за тебе, но ако търсиш своя Чист Път. Няма нужда от промяна на света. Иска се само Живот в Бога.

Из Мъдростта на Втория Прастарец: Животът казва: Неразбраната болка е отрова, разбраната става Път към Еликсира. Отровата в змията не е отрова, а скрит силен демон. Неговото ухапване е отрова, а змията е само изпълнител. Писанията са без значение, ако не си съвпаднеш с Истината. Само в Истинския Живот злото е поразено. Истинският Живот е по-дълбок от Тайното Знание. Твоята съдба е дадена, за да откриеш Истината и Мистерията. Наблюдавай кой живее в твоето сърце и в твоето съзнание. Чистотата в тебе създава твоята Сила.

Много правила за важността на формулите, и който е усърден, към, Бог, му дава съответни формули, означава, че работи за Него, и самия Той, и висши същества изпраща, и самата му душа. Всичко е заедно свързано и колко са важни хората да свикнат, даже ако трябваше ще споделя аз как скоро стигнах до рекорд за един ден 52 000 формули, когато не, няма да го кажа да се хваля. А колко е важно някой път в тежки времена, вместо да умуваш да мислиш за проблема, да мислиш много за Бога, да му дадеш много енергия и Той с тази помощ, каквото направи и без да очакваш, просто доверяваш се на Бога и правиш каквото трябва, и другото не те интересува, което означава че винаги прави най-доброто. Аз винаги работя от години така стратегически, за да не омръзва нищо. Малко формули и духовно мислене, медитация, Божествено мислене, духовни книги, някой път за отмора криминални книги, по-силни така, някой път малко вестници, някой път малко телевизия, някой път правя интервюта, правя книги и всичко това малко по малко и никога нищо не ти омръзва, защото просто така е разнообразно и приятно. Защото ако е само формули, само книги... На времето се е случвало по 10, 12, 15 часа така, книги, формули, книги, формули, но по-хубаво е да се сменят дейности, по-леко е така. Но могат да се минат при така почивен ден цял, могат да се минат 100 000 формули. Някои може да питат как? Той Духът ги дава нещата, а, методите са в Бога, ако трябва да ти се даде, ще ти се даде, когато е важно, Той го дава. Различни формули са, някои се правят само с едно изречение, други 10 пъти, 100 пъти, 1000 пъти, и когато ти дава много енергия, Бог да ги направиш тези формули, означава че Той е с тебе, защото някои могат да се насилят. Имал съм случай за един така, харесвах си го един човек, исках да правя формули за него, защото беше в операция, ръката ми спря - скоро почина. Първата операция му беше успешна, втората неуспешна и замина си, и после разбрах и от жена му и други хора и той си призна така преди това нали. Няма идея, няма развитие, няма идея за Бога, и там където няма идея за Бога.

Най-голямото е невежеството, защото не е лошо да си невежа, обаче когато не искаш да се учиш, това го смятам за голямо невежество, вече това е големият капан. А нетърпението е нещо което разваля, може да развали много хубави неща и от миналия живот и от този живот, нещо градено, градено, изведнъж едно нетърпение и разваляш с някаква глупост със своеволие, нали, своеволието то винаги си е наказание и то това непокорство, което се плаща - винаги ще се плаща. И аз смятам лично, че ако един човек живее много разумно и много добър живот, пак ще бъде наказан, защото това трябва да е съобразено с Бога. Ако твоята разумност не излиза от Бога, твоето добро ако не е одобрено от Бога - ти си прави добро колкото искаш. Срещнах такива хора, нали, и че няма, това добро не е, няма, не е благословен, да.

На такива души им дава трудност, която трудност ги побеждава. По принцип, Бог изчислява трудностите на всички разумни, но на някой дава трудност, която го пречупва, за да го научи поради голяма твърдост, грубост, липса на смиряване, непокорство. Тогава вече човек не може да се справи с трудността и нещастието, трябва да си учи урока в другия свят, и пак Той продължава да го обича, защото Той напълно никого не изоставя. Въпросът е, че човекът изоставя. Винаги е тука и винаги е налице, обаче човек изоставя Бога и после може да си помисли че е обратното. Освен това, Висшата Душа, тя, тя е винаги в Бога, няма как да е изоставена, обаче нали знаеш, навремето съм казал, човек е създал втора душа, нисшата душа и тя е всъщност егото, тя е голямото, там няма как Бог да е в единство с егото. И ОШО много хубаво казва: Егото, това е дявол, и човек не му трябва друг дявол. Друг може да го допълни, ама това, това стига, достатъчно. Винаги иска развитие, да, само че при някои хора се забавя заради това че не, не нямат взаимоотношения с Бога, не ги искат, по някаква причина отричат или нещо, тогава става бавно и Бог ще мисли пак друг план за тази душа, пак ще му даде шанс, Той пак може да изпуска, докато някога няма къде, защото кой може да избяга от Бога? Няма такъв. И Сатана не може да в Бога, защото как може да е враг, като всичко е в Бога? Няма как да се отдели сам, няма как да е замислил, няма как да знае какво прави. Учителят каза някой път: "Дяволът замисля в човека някакво зло." и Учителя казва: "Не го мисли той - отзад е Бог." Самият той не знае какво мисли, той мисли, че ще направи някакво зло, с такива намерения. Бог ще изкара добро от това - съвсем други намерения, и накрая става каквото Бог иска. И Сатана няма как да знае ходовете на Бога, и даже някой път, като изкушава, не знае. Бог знае как да изкушава, и ако ти търсиш Единството, Той ще те научи, и ще изтръгваш сила от изкушенията. Това е за мъдреци и за посветени, докато при другите изкушенията ги ограбват. Но когато искаш винаги Единство с Бога, Той ще те научи на всичко, просто... Даже скоро една такава формула ми даде, не знам дали съм я включил: "Господи, научи ме да се моля съвършено!" За да може в един момент, и пак Той трябва да иска да стане тотално сливане, така. Една скоро, една форма, такава много хубава, Бог да възкръсне в нашия дом. Простичка. Защото, ако той не възкръсне и не се разбираме, и това където Учител е казал: "Да живеем в Любов и съгласие." Не става само от минала хубава карма, до известно време ще бъдете добре - като изтече кармата и ще започне пак старо, и затова трябва извора отново да се пълни. Другото раждане да стане още по-добре, и следващото още така си постепенно.

Ами лошите мисли в Дълбокия смисъл, които са паразити, така изглеждат - не ги изпраща дяволът, Бог е отзад. И проверява, кой колко му е верен, какво избира. Ако ти изпраща лоша мисъл, и ти избираш Бога, което е целта на Бога - Бог се укрепва, но когато ти избираш лошата мисъл, значи в тебе е проблемът, не е в Бога, не е в някого, не е в дявола. Може да изкарваш дявола виновен - няма такова нещо. Нещо в тебе има, и затова Учителят казва: "Ученикът не е отговорен, докато не направи лошата мисъл." Ако я направи - тогава дяволът тръгва след него, но той ако е решил, ако е решил такъв човек ще загази, нали? Обаче ще учи уроци, пак е Божията Любов, все е отзад, той все ще научи човека. И всяка лоша мисъл и крива дума, казва Учителят, ако я подхранваш и я приемеш, ще те гони, ще те преследва, казва Учителя, и векове и хиляди години, ще те намери и ще те спъне в развитието. Просто нямаме право! От никаква гледна точка! Това се тренира. Това, се тренира и става, в един момент става лесно. Който каже не, не е трудно, не е трудно.

Ами това е това постоянство, което при всички условия са вкопчва в Бога, независимо дали се случва нещо хубаво или лошо, защото то и лошото в случая е хубаво, когато си в единство с Бога, защото разплащаш карма. Но може да се случи и нещо хубаво, но това няма голямо значение, за този, който обича Бога. Той не държи непременно да му се случват хубави неща, защото те хубавите неща често отпускат и... Къде са, Учителят казва: "Къде е новото?" И казва, отговаря: "В противоречията!" И ако може да ги обхванеш, да ги прегърнеш, да ги таковаш - там се прави скока. Двама, които се обичат, трябва да имат доста противоположни неща, да може да израстват и двамата. Ако са тихи, приемствени - в този свят, не върви. Във висши светове, може, но тука трябва да има единият да предизвиква, да човърка, да такова, да може да си направят и двамата скок, и ако се обичат наистина - те си прощават. Учителя казва: "Ако Дълбоко наблюдавате човека и го виждате правилно - грешките, които той прави, ако видите Дълбоко причините" Казва: "Никога няма да го осъждате!" Никога не може да го осъдиш, защото ти на негово място ще ги направиш същите. Просто това е правилното виждане, Абсолютно неосъждане! И тогава постепенно започваш да разбираш, минаваш от полуистина към цялата Истина. Ако наистина си приключил с осъждане, най-малкото осъждане, не одобряваш нещо в плана на Бога, поне всичко е Той и Той го движи, ти някъде нещо не одобряваш, защото недовиждаш, и това всъщност става твой проблем. Не на Бога, не на дявола!

Ами в случая Божията Воля е Дълбоко да познаеш себе си, и да овладееш себе си, и когато се научиш при такива положение да овладяваш себе си, следващият който ще те овладее е Бог, и Той ти е дал вече ум, сърце, воля, душа, всичко, то е вродено, и ти трябва да си го разработваш, защото при едно предизвикане ти може да направиш убийство - свърши развитието. Казва Учителя: За 100 години. Или нещо друго, нали. Трудно е овладяването, някой път има тежки хора натрапчиви внушения, обаче там е Духовният подвиг, защото ще се връщаш пак и да си уроците.

Всички, които са паднали на всякакви нива, малко или много, са се отделили от Бога. Искали са по своя начин, по своя воля, и аз, както ти казах, колкото и разумен живот да водиш, без Бога, той просто е безумен, защото правиш добро, но не тече Бог. В истинското добро е, тече най-малко Дълбока Висша Душа в човека. Тогава тече добро, тогава и малкият подарък ценен, е големият, всичко е ценно. Но когато течеш ти - ти пречиш на Бог да тече в тебе, ти вече не си в потока на тази Любов. Както истинската жена, в нея Бог е потокът, Изначалната жена. Утре ще загатнем нещо за жената. Там тече Той, самият Бог, Той е, Той е печат, тя е Негов печат, и който познае тази жена, аз загатнах за Иван Рилски. Той е изпуснал, чудеса да, хубави неща да, изпуснал на по-дълбоката степен на развитие, защото, минавайки през жената правилното, но той имал тайни опасения, че няма да издържи там, че ще се изкуши. Нямал е подход в Дълбините, нямал е, защото ти, ако действаш с жената и ако виждаш Бог в нея и се молиш, Бог да те научи, Той ще те научи на отношения, които ги няма в света. Защото за мен е истинската Любов, скоро, което ми загатна Учителя, такъв един разговор: Истинската Любов това е да дадеш Бог на другия! Това е всичко, да. Всичко друго е, нали, няма какво да дадеш. Ти поначало няма какво да дадеш, но това е. И освен това, истинската Любов е връзка на две осъзнати, Несътворени Души. Те може да си общуват даже и като тела, но всъщност това е външна работа, то е. Онова Съкровеното. И затова скоро така, такива Съкровени Души има много около мене. Затова правя много молитви, защото видял съм ги, заслужават, крехки са, работят, правят усилия, падат, стават, падат, стават, обаче заслужават. И затова са тези хиляди молитви, даже няма да се учудя някой ден ако стигна 70 000 и 100 000, защото има начин. Не искам да стигам, за да не се изморявам, защото и много книги се правят, но ако се наложи и тези, ако посегнат там, власти, такова на братството. Говоря, за братството в чист смисъл, не говоря за тези, където се спорят, такова. Защото братството е, това са същества, които всички уважават, всички братя и сестри, които Учителя ги е избрал. Тука няма да одобряваш или да не одобряваш, щом един е избран от Учителя - това е знака. Освен това, трябва да обичаш и всичките. Аз затова и така благослових всичките ми врагове, защото не са - няма врагове. Те са привидни, такива, които Бог изпраща, но те не са врагове. Щом те прави врага Дълбока вода и щом Бог ти го изпраща, да те обижда, такова, за да израсне Бог в тебе. Бог ти го изпраща, за да израсне Бог в тебе, и после го отстранява - като си изпълни задачата. Така, че врагът е скъпоценно нещо, но скрито.

За Иван Рилски, една мома, забравих й името. Ами фактът, че е избягал, не се знае дали щеше да се развие правилно. Избрал е уж Бога, но там с нея, ако беше опълчило срещу себе си, срещу финото си его, щеше да направи по-голям скок. Защото аз съм учел Мъдростта, почти няма Мъдрост, както почти всички светци. И Златната уста, така, така, така говори, на моменти такива глупости където. Сега, да е жив и здрав, да е благословен, нали. И отрича и прераждането и те, както и Патриарх Евтимий, критикува Богомили - той вече е свършил. Е, как скоро във вестника, един свещеник, нов свещеник, започна да критикува Учителя. Той вече е в такава карма. Ти, врагът да критикуваш е карма, добрият човек е карма, а когато посягаш на Учителя, това вече е неизчислимо. Обаче ние го приемаме. Учителят няма нужда от защита, защото Той е такава висота, че няма как да го обидиш. Обаче той, защото когато изследваш нещо, тогава имаш право. Обаче ти първо трябва да го изследваш с Любов. А, когато го изследваш Любов - критиката отпада. Учителя казва: Критиката е анормален свят. Просто трябва да я избягваш, да не я споделяш. Когато стигнеш до критика - по-хубаво мълчи, моли се, искай Бог да ти дава разбиране. Критиката ще доведе след време до болести - неизбежно. Просто нямаш избор! И затова говоря на много наши хора да могат да избегнат, защото като стане късно. Сега, както, едно момченце, черепно-мозъчна травма, четиригодишно, как ще му дадеш тротинетка? И те сега искат да се молим, ама със закъснение. И много други такива случаи - предварително! Мислиш, ограждаш, правиш, но в този свят по отрицателен път се учат нещата. Доброто не, доказало е, казал Учителя: В миналото Бог е пробвал доброто. Доброто става зло - не дава хубав резултат. Това е майстор, и да превърнеш доброто в Истина и в Любов. Обаче когато станеш на ниво добро и вяра - спукана ти е работата.

Дълбоките неща, тънкото мислене е заразително, както и грубото мислене, нали, както Хитлер нали, имал правило да владее хората, и за него не е било важно какво говори, а как говори. Няма значение какви глупости изрича, важно е с внушение, със сила да владее, нали, а тук е обратното - по пътя на Бялото братство. Значи, за паразитите, Учителят много тънко казва скоро срещнах една мисъл, че: "Паразитите, това са учени и философи от минал живот, които са вървели по пътя на Черното братство." И сега всички паразити, вируси, това е борба с тези същества, които са изостанали. Обаче има нещо много хубаво в тази битка, защото паразитите могат да те спасят от по-тежките дяволи и от по-тежките демони отзад - те са малките изпитания. Учителят казва: "Ако приемеш малкото зло, ще се спасиш от голямото зло." Обаче ние оспорваме, ние, такова мислим, че а то е подаръкът, който да даде избегнеш тежките неща. Ние някой път от неразбиране, от малките страдания, защото страданията са благословение. Искат привилегия е да, Учителя казва: Привилегия, искат да те направят разумен.

В такава силна аура, където има много души, а не умствени хора, то ще, може да има тук-там някой, но Душите създават поле, да се възприемат по-дълбоко тези чисти истини. И когато много от Душа е съответна музика, тези Суфите знаеш как свират с душа, нали? Пепсито да разбрах, че ще дойде, той е друга Душа, усилва се да разбереш правилното, обаче дали ще го избереш Дълбоко с Душа, с воля, с усърдие, нали, това е вече друг въпрос. Но някой може да тръгне и някакво от утре, примерно от някаква моя мисъл, без да знам, да се запали и да стане пожар в него. Трябва да се направи този опит, трябва да се кажат тези правила, тези формули.

"Когато превъзхождаш света, може да го учиш." Да, и трябва да си отвъд света, да, има Исак Нютон, той е имал тълкуване на Библията, не е познал Дълбоко, и той не може да тълкува, и Кирил и Методий не могат те, както и да е. Но има една красива случка с него, застанал до реката и казва: "Ние си играем с мидички." Нещо дребно, забравил точно идеята, но смисълът, но идеята е такава: Ние се занимаваме с разни тайни, а пред нас цяло море от тайни, които не ги знаем. Ние сме още на брега. Малки сме, малки сме, защото, и колкото повече се смаляваш, толкова повече разбираш. Колкото повече казваш, даже на някой път за обикновена дума - не знам, толкова повече влизаш в Дълбочината на думите, нали. Защото, като кажеш 'знам', има преграда ума, а той умът не може да изследва, той не може да разбира, той не пита, даже да разбира. Има хора, казват: 'Ти не ме разбираш', а в тях има паразити и същества, които те никога не искат да бъдат разбрани, те си искат своеволието. И аз нямам идея, но те, ако се смирят след време, те сами ще започнат да разбират, и аз, или им кажа нещо, или не, нали. Има същества, не питат, за да разбират. Философи, играят си.

Всичко, най-хубаво е да се иска Единство с Бога, защото той е създал злото, за да го победим чрез Единство. То е ясно, че сами не можем - никакви човешки мъдрувания! И да ги наблюдаваме като същества, за да израсне Бог в нас. Той с тази съпротива, с този натиск, нали, Той ни обучава, някой път са силни, Той ги прави силни. Те са слаби, но Той, като ги направи силни, иска да направи скок в тебе, и ако изпуснеш момента, после се чака друго време. Формулите трябва да са всеки ден, и освен това никога да не разчиташ само на формулите, както в църквата се молят. Обаче казва Учителя: "Една погрешна постъпка - цялата философия свършва." Всичко вече, там е голямата, защото постъпката - тя е резултат на мисли и чувства. Тя е резултат. Означава, че в тебе има нещо, ако постъпиш неразумно, да. И колкото и да ти е тежко - трябва да постъпваш разумно. Независимо от тежкото ти положение, пак трябва да... което тогава е трудно, защото когато ти е леко, естествено е, но когато си обременен, да се стараеш - там е ученикът. В тежки страдания се вижда, учениците истинските, те се облагородяват в тежките страдания. Страдат тихо и приятно, и се облагородяват. А другите надават така шум, да. Защото, приемайки страданието с Любов, то те смирява, то те учи. Ти знаеш, че е разумно, знаеш, че изплащаш. Има много братя и сестри, които се подвеждат някой път. Работят сериозно, и изведнъж тежко, и ти мислиш за самоубийство. Поне 7-8 случая знам, даже и повече може да са. Това е твоето минало, ти си си избран, ти си вървиш правилно в Пътя, нали. Не се очаквай, не допускай. Миналото ще идва. Учителят каза: "Твоят минал живот винаги ще идва и ще те гони." Важно е, ти сега, да, какво сееш, какво правиш сега, колкото и да ти е трудно, каквато и да ти е кармата, казва Учителя: Ти трябва да си оправиш грешките. Кармата си е карма - не може да се оправдаваш с нея, и да мислиш, че тя е всичко.

Значи, повече вътрешни отношения. С такива хора, където има неразбиране. Учителя казва: Ще им говориш вътрешно, ментално - без глас. Господи, дай ми светлина и разумност, смекчи ги. И по-редки срещи, и се стараеш да говориш Истината или полуистината, защото Истината някой път я убиец - няма как. Полуистини са допустими - лъжа никога. То се знае. И тогава с полуистината, и как изразяваш полуистината, защото трябва да си пак в Бога. Има полуистини, които са в Бога, има... и всичко това е хубаво за, отиваш на тренировка, Не е за, като тънко изпитание, за да се видиш как говориш, а не те какво искат. Ти гледаш себе си, Бог гледа тебе, защото след време, деня на съда и на изпитанието, Бог ще каже: Ти какво постигна? Приемаш го като детска игра, дори и да е тежък човек, защото всички са деца, малко или много. Ти, като действаш пред Бога правилно, Той, Бог, след време ще ги намести.

Значи, умът е такова същество, което никога няма да се успокои. То е змията, той живее от тревоженето - вади енергия, това е неговият живот. Да ти създаде проблем, да ти създаде много контрол. Когато започнеш да владееш думите, защото думите са духове, има хора се избиват за няколко думи. И когато започнеш да овладяваш думите - овладяваш духовете. И при това овладяване, умът тънко изчезва, ти влизаш в покоя на Духа или в спокойствието на Душата, и ума, той не може да бъде победен, той може да бъде - както злото. Бог не дава! Той може да бъде преодолян с много такива упражнения, в спокойствие, в покой, в хармония със себе си, в неподдаване, във въздържание и в контрол, и това се тренира години, и в един момент просто не може да те предизвика никой.

Да, понеже настояваш, и той, като настояваш, и ти навлизаш в концентрацията си, той умира при концентрация, при молитви, като се повтаря Зикр, както Суфите. Значи, колкото повече мислиш за Бога - Бог ще го овладява, не е наша дейност, нали. И когато се релаксираш - той пак го няма. Много е важно да умееш релаксирания ум е разреден, той не може да се вкопчва. Не трябва да му даваш да се... Той обича да се вкопчва, и някой път се вкопчва в някаква мисъл, която е много чиста на Учителя, обаче не е за тебе, и тя може да те засегне. И затова избирай да се вкопчваш в тези мисли, които те издигат. Защото Учителят на моменти говори на най-различни нива. И трябва и при много упражнения, нали, когато много мислиш за Бога, просто в един момент, както е при Суфите, той вече мисли толкова много за Бога, докато го образуваш в себе си, казали сме го. И тогава вече той, Бог в тебе, умът няма думата, няма какво да каже на Бога, нито може да спори. Иска се постоянно мислене за Бога, не само молитви, четенето, всички дейности така да са насочени. Той иначе, в малки пролуки, отпускаш в света, той това чака. Правил си молитви, обаче през деня се отпускаш някъде, той иска и това отпускане. И затова казва в Библията: Постоянно се молете. Означава - постоянно мислене за Бога, по най-различни начини - да няма вход. Нещо като 24 часа работно време, което не е лесно, защото денят е дълъг, денят е дълъг.

Помага, помага, както ОМ, ако повтаряш, всяка мантра помага. Защото той в молитвата си, нали, той няма връзка с молитвите, и някой път може да се опита да продължи да се натрапва, нали, за да пречи. Обаче ти, като си повтаряш, той, ти се издигаш, казва Учителят: При някои молитви нагоре, той пътува с тебе донякъде и оттам нататъка вече е както рибата на сухо, оттам нататък той вече не може да те докосне, и връща се назад. И това, когато го правиш дълго време, като навик, нали, и навик трябва да стане - страшен. Аз го наричам Бял навик, който. Лошите мисли никога не са били проблема. Проблемът е, когато човек се вкопча в тях и ако ги подхранва дълго време, и тогава значи има нещо сродно с тази мисъл, и тогава тя може да стане много опасна. И Учителят казва: Ако си направи гнездо в тебе, може да стане опасна. А тя идва да те провери и ти да си обичаш повече Бога, идва да те калява. И когато свикнеш много да мислиш за Бога, такива мисли много рядко ще минават, и като минават - бързо, ще заминават, защото няма вход. Как ще влязат в Нищото? Ако ти си Нищо, смирен, нали? Как ще те обиди такава мисъл? Каква обида? Кой ще те критикува? Кой ще те обори? Няма отсреща. Как ще обидиш Суфи? Той го няма! За да го обидиш, той трябва да е някой. Щом е някой, той и без обида. Аз познавах такива хора - самият живот го е обидил, нямаше нужда някой да го обижда.

Аз споделих скоро там някъде как Учителят с прости думи, много е дълбоко нещо Учителят, рядко нещо е, писани книги, много за черния дроб. Учителят с едно изречение: Не мрази никого! Край! Всички книги вече - каквото и да е писано. Лесно казано, обаче той трябва да се тренира и трябва да се огледаш, има ли нещо, което мразиш? Там си в капан. Няма значение дали е човек - каквото и да е, може предмет да е. Нещо може да е някой политик, нещо войната. Кой си ти? Някой щели да я спират. Само в областта на Бога е, никой не може да я спре. Ако Той реши, ще я спре веднага, но Той има карми, Той знае защо. Там е силата на Учителя - едно изречение, концентрат, толкова много ни спестява Учителя - развитието. Такава Любов е сляза нали, това в България. Цяла Европа има да се учи от Учителя, няма как ние да се учим от тях при такъв Учител, просто няма как. Те не само Европа, въобще такъв Учител, нали, но който разбере. Кой като Него е приел 50% кармата на учениците си? Каква Любов защото не може да издържим. Ако не беше тази Любов, нито битките ми с вълците, с Държавна сигурност, всичко това, нали, щях да увисна някъде, но когато е с Него и Тотално Доверие. Независимо, дали помощта идва бързо или бавно или не идва - Пълно Доверие, то трябва да си стои, а какво Той прави - ти, ти нямаш думата! Нямаш право да искаш, Той знае какво да направи. И когато ме търсиха на държавно издирване, ходиха да питат и Ванга къде съм - тя не каза. И аз в къщата, в която трябваше да живее в един гараж, беше на полицай, полицай ме криеше, а полицаи ме търсят. Всичко е в ръцете на Учителя. В Говедарци, това беше в Самоков. Така че за Учителя, Той знае Учителя, кой е негов.

Трябва да се тренира много контрол, много дисциплина, и когато, така имаше случаи, едни полицаи, които ме заплашваха със затвор и с Бобов дол, мините ще ме вкарат. Въпросът е да не слушаш и не чуваш - мислиш много за Бога, Бог решава, не ти, и накрая става така, както Бог иска. Не трябва да се поддаваш, каквото и да ти кажат, независимост, упражнение в независимост, нали. Обаче трябва да си зависим от всички съкровени, разумни неща, мъдри, да - там зависимост, но човешките неща, неразумните неща. И Учителят те учи кои са разумни наистина, кои не са. Защото, ако станеш съвсем независим - ще загасиш.

Бог е знаел, като е дал свободната воля, че ще се случат страшни жестокости, обаче Той знае, че после тези хора ще се върнат, защото няма къде да отидат, ще паднат в някакво дъно, в някакъв жесток свят, в някаква огромна самота, където е непоносимо, и оттам нататък трябва да тръгне. И той всичко това го е знаел и го е предвидил, така че няма нещо, което да изненада Бога.

Музиката, аз лично много я харесах. Да, ние не чухме много, няколко песни, ама щом идеята е Центъра е Формулата, това е корен, основа, ключова дума, и оттам нататък всичко се гради. И текстовете са хубави, подбрани, въобще тази музика, изкуственият интелект прави неща, където естествения ги е изпуснал, загубил ги, той ще... Но има и такива с изкуствения интелект, започнаха да правят и чалга, продължава процес, не който си, всеки ще използва както си иска, и след време няма да има свобода. Сега уж има условна свобода. Абсолютно всичко, казва Учителя, в момента хора, народи, на животни - всичко изпълнява Божията Воля, но някои знаят, някои не знаят. И всичко е предопределено, освен няколко процента, има така една свобода за мъдрите, и те знаят какво трябва да направят, и те какво правят, нали, имат свобода там, и те увеличават формулите си, увеличават разумността, увеличават чистотата си, и там е позволено да надраснат предопределенията на още по-високо ниво. В много други неща, важни събития, Бог участва, Бог ги движи. Така че, каквото и да стане, нали - отзад е Той. Защото хората, поради много погрешни избори, са загубили свободата и сега се чудят, има ли свобода, няма ли? Те толкова са се самоограничили, че ако им се даде сега и продължат да направят още жестокости, и своеволия, ще стане вече прекалено тежко, като карма - жестоко непоносима. И затова много хора, където умират по-отрано, и умират от някаква жестокост, за да се пресече демонизма в тях, защото, станат ли от дяволи, демони, вече може да отнеме хиляди и милиони години, и затова някъде Бог пресича, и Бог се намесва. Всъщност, това, което не може да се разкаже на много хора, е, че Той, без Него, убийството не може да стане - Той е, защото е Любов. Той е дал живота - има право да го отнема. Самите хора нямат право, те ще си платят. Те мислят, че имат право.

Много хора, ако живееха дълъг живот, вместо да умрат на 5, 10 години, 20, щяха да направят жестоки карми за следващия живот, като начин на мислене и съзнание, като психика, която тайно се натрупва. Ти мислиш, че външно е добър човек, и казваш: Той е добряк. Не знае, Бог знае съзнания. Защото Бог иска разплащане. И аз съм казал: Кармата не е наказание - тя е изкупление. Трябва, трябва да тече. Дори и за, и крехки Души и деца, много да, това е хубавото. Пресява се жито от плявата. Пресяване е сега. Време на пресяване - и това е ценно. И затова е по-тежко, нямаш време, някой път да се замислиш и да дишаш. Има такива събития, където почти спира дишането, и започваш. И това време се скъсява заради избраните - Библията казва. Тези Души, които са избрани, може да им е много тежко, но те изкупват не едно, две прераждания, а десетки. И затова им е гъста кармата, защото много ще се спестят след време. Въпреки всичко, Учителят казва: Не е цялата карма. Значи, но на такива хора се дават методи, и те по-лесно ще вярват в пътя, по-лесно ще възприемат страданието, и много по-смекчено, но нещо от кармата ще остане пак, защото това са многобройни карми. Човекът е толкова дълго вървял срещу Бога, че не може изведнъж, нали. Изведнъж могат Тотално Предани, нали, за едно прераждане. Строга, строга е кармата, и няма как да е по друг начин, защото след време трябва да има ред и порядък и в света, и във вселената, и всеки трябва да е изстрадал и да се постигне Осъзнаване. Осъзнаване означава - да си над съзнанието. Такова нещо има при Махарадж. Страшен, правят му диагноза рак. Към края на, казва: Няма да срещнете такъв човек като мене, който се радва на тази диагноза - с пълно сърце. Защото казва: Аз не съм ум и тяло - аз ги надраснах. Тялото го нарича - хранителната верига, зависи от храната, нали. Умът е друга, друго заключено нещо - сътворено. И казва: Освен това, аз не изпитвам болестта, защото за да има болест, аз трябва да имам съзнание. Аз съм отвъд съзнанието. Това е Духът. Това е, са нали, много йоги има такива.

И сега човек трябва да го изстрада, за да се върне. Обаче може да не иска, може някои се ожесточават, още по-тежка карма ще има. След време пак ще трябва да се връща при по-тежки условия, рано или късно, и това може да се провлачи много във времето, но Той, Бог, не бърза. То си е.

Те, ако се отдалечават, Бог ги отдалечава по някаква друга причина. Значи, срещу такива души, той се опитваше. Една сестра, която я скрихме да живее в една друга сестра, защото мъжът й искаше да я убива. После той й се моли да се върне, защото иска още тялото й връзките. И понеже това не действа, заплаши, че ще я убие, че ще я намери, нали. Обаче, там, където се намесва Бог, тя караше формули и тръгна на някакво пречистване. Тя беше предпазена, макар че по-късно умря от рак, но това е друга тема. Бог ще намери изход за търсачите, за тези, които Го търсят, които търсят единство с Бога. А, другите може й това озлобяване да им действа. Но той, този който се озлобява, той си прави автогол, защото той си увеличава отровата. Освен това, и другите, ако му се поддават и се връщат, те също нямат път, или трябва да се върнат и да изстрадат още нещо, или да се отдалечат и пак да заплатят с нещо. Но ако изберат Бога, въпросът е да търсиш единството с Бога, и Той в Него са методите. Вече, как ще ти помогне - Той е. Защото Той има метод срещу всяко зло, как да го спре, колкото и силно да изглежда, колкото и да се заканва. По принцип, хора, които се заканват - са слаби. Наблюдавал съм го през годините, защото онзи тихия, който не се заканва, а ти мисли злото - много по-коварен може да е, и ако не го усетиш. Ама когато си Божия Път, ще го, Бог ще то го разкрие. Но той е 10 пъти по-опасен, той планира такова, но не се заканва, много по-коварен, защото онзи се издава - буквар става явен, и може да вземеш вътрешни мерки, външни мерки, всякакви мерки, не е толкова опасен. Освен това, самата заплаха показва, че човекът е слаб, защото един овладян разумен човек не се занимава - не прави заплахи. И както Брат Михаил е правил една заплаха, ама тя е много красива, заплашил е да, на враговете си, да стане светлина, да стане Любов, и след време, един вид - да им разкаже играта, това е заплахата - красива. Да, да работиш върху себе си и да станеш светлина. Разумните знаят как да се заканват.

Учителят казва: Докато Бог не се всели в сърцето, винаги ще има сълзи. Там е номер едно, и после всичко друго си идва. Голямата грешка на хората е, че мислят много за трудности, за проблемите, за войните, за света, вместо много за Бога, от който всичко ще се подреди - ама много! Както Учителя думата Бог я споменал над 140 000 пъти, само думата Бог. Ами Любовта, ами формулите? Това ни изпреварва прекалено много - вътре. Бог е поискал Учителя да му се даде, и Учителят е поискал Бог и силата на Учителя е в това, за разлика от много други, нали, че в него работи Бог като Учител и на високо ниво, Абсолюта просто обхваща световете. Затова Учителят може да говори Дълбоки неща, от мравката до Бога и нагоре, и говори за Незнайния Бог, в който тогава Бог, го е нямало. Такъв Учител да слезе, каква Европа какви, въобще, деца, пелени, да. Да, да, при твърдоглави българи. На едно място казва: Твърди черепи, да. Които не приемат от поука. Учителят казва: Българинът трябва лично да пострада и да каже: Така е! Казва за англичаните: Те се учат от другите и си спестяват страдания, могат да се поучат. Българинът е, има вяра, казва, но нещо в Любовта му към Бога и към Истината, нещо е изгубил, някаква вяра има, но тя не е достатъчна. Нивото вяра не е Любов, не е Истинност. Срещнах една шега, ако се сетя, може да я кажа: Каква е разликата между казиното и църквата? - В казиното се молиш с цяло сърце.

Влезе ли в поток на, в потока на Бога - там няма грешка. Изкуственият интелект може да скъси много развитието. Ами идеите, които дава. Скоро четох от един командос, който таен компютър в Щатите, той е вътре в нещата, много този командос. И компютърът си общува само с него, приятели са, не признава други хора, служби, и той го пита, и казва, компютърът му казва, че: Мога да унищожа света. Но не, няма полза, не ми е изгодно. Владее такива неща, нали, комбинации, нали. Но те, тези картинки, песни, които правим, това служене, и идеите нали, светлите, и четенето, той, нали, всичко това насища пространството със светлина, и уж е изкуствен интелект - отзад работи Бог, няма тука, то се води така, няма изкуствено, няма естествено - зад всичко е Бог. И който възприема, нали, ще се хване за тези идеи и за тези книги, нали, да, и ще влезе в друг поток, поток на разума, поток на скрития Бог, нали. Тя е създадена вече, Духовната аура. Освен това, четох за, че изкуственият интелект хващал вече и престъпници, хваща ги, просто има си данни, бързи комбинации нали, кой знае, навсякъде може да бръкне. Но това е дългата ръка на Бога, вътре скритата ръка, чрез Него. Бог може да използва всичко. И Той иска и ние да го използваме всичко за добро и за разумни цели - с чисти намерения. Тогава Бог е с нас, тогава служим. Ето тези много картинките, които ги направи - художниците, нямат хабер. И ако вземат да ги прерисуват, ама нали, и сърцата, и Старците, и какви лица само нали и всичко това. Щом го е допуснал Това означава, че края ще е добър. Ще има злоупотреби, но накрая последната дума - Той.

Значи човек не може да създаде глас. Гласът е тайна, Негова. Той е Безгласният, който е създал всички гласове, но Той ги управлява. Дали ще е изкуствен, дали ще е естествен - ами всичко е в Негови ръце. Всичките му гласове са Негови гласове, по различен начин. Така, че тука не говорим за изкуствено и за естествено, а говорим, къде е разумът и къде е Пътят. Всички напреднали, които са посветили на Бога, няма да влизат в тяло, а ще се вселяват, но за да помагат. Ще се вселяват в сродни, които са отдадени на идеята, да им помагат. Те няма да зависят от смърт, от живот. Няма да е това мъчително раждане, както е сега, нали, то е до едно време, защото сега мъки и големи, и не се знае дали ще се роди, не се знае какво ще се роди и дали ще е живо или умряло. Защото абортите са душите, които бягат, защото те виждат в това семейство стари врагове, искат да избягат. Ама има карма, пак ще ги заставят, защото не може да бягаш. Просто виждат миналото и знаят, че ако се родят в това семейство, чака ги тежка, обаче кармата си е карма. Говорехме, някой мъж става жена, дали операция и такова, защото предното прераждане не е изпълнил дълга си, като жена. Обаче той вече закъснял, Бог му е дал други задачи, а той да се връща назад и скъпо ще си плати. Но много тези неща, ако взема да ги изнасям, ще станат много сложно. Дълбоки истини са, ще засегнат много хора, и ще стане сложно. Както и за войната, ако се изнесат Дълбоки Истини, те ще помислят, че взимаме страна. А то е, тя Истината, правдата е в Бога, не е в, нито в Москва, нито това, не зависи от тези водачи - нищо не зависи от тях. Всичко е в ръцете на Бога, всичко изпълнява Неговата воля, и накрая ще стане, както Бог иска. Хората могат да си мислят нали.

Дълга към жена. Като жена, и сега искат да се върнат да го изпълнят. Само че Бог вече има други намерения, други планове, защото Той ти е дал друго естество, и ти не само че ще се забавиш, и след време може да стане още по-голяма каша, и накрая няма да искаш нито да си мъж, нито жена. А, ако станеш андрогин, още по-хубаво, ако се случи. Е, трябва, трябва да търсят винаги общество на мъдреци и посветени, и много гледни точки преди да вземат решение. Обаче те първо трябва да обичат Бога, за да ги изпрати Бог на точното място, защото иначе Бог ще ги изпрати при лекар, който ще, може да го накара да си направи 10 операции излишно - и да го съсипи. Примерно, както има един случай, където му казал, тежко болен от рак, той се пропил, отива при лекаря, казва: Нямаш никакъв рак. Той казал: Така и така се пропих - ще пия. Той няма идея за развитие, но лекарите, Парацелз, казва: Най-лошото нещо е, Бог да те изпрати в при лош лекар. Обаче тя вярва в тези операции, надува, надува, става нещо страшно, и тя си вярва в това, и смята, че е красива даже. Те като са стигнали до фаталния избор, те са го натрупвали, и Бог ги оставя да го изстрадат, и след изстрадването, може да започнат да търсят, защото те закъсняват, те са много силно в ума, а умът не иска да приема съвети или да отиде при мъдреци, защото отидеш ли и, както много хора от света не искат да отидат при Учителя, защото те са его. При Учителя - егото умира. Там, там няма его. Щом имаш его - Учителя не ти пасва. Ще ти пасне света, и той светът ще те съсипва. Такива хора неизбежно ще минат през многобройни страдания, и някой път в някои от страданията ще им проговори, душата им нещо ще се събуди, и ще поискат така. Защото обществото с мъдреци и с посветени е номер едно, и в Индия, и навсякъде в света, нали. Както ние сме при Учителя, и можем да вземем, обаче който не търси Учител, нали, и си въобразява, че сам може - Бог ще го остави сам да пробва, докато се опари много пъти, но някъде много жестоко се плащат тези, това отделянето от Бога е винаги голяма пропаст, просто е, даже и да оцелееш там е тежко, но рано или късно трябва нещо да се събуди за Бога. То си е вродено.

Той и такива Души ги предупреждава, казва Учителя. Учителят казва: Най-малко три знака, не един знак - три пъти. Обаче където няма, ухо, където казва Учителят: Не може да налееш вода в затворено шише - няма възприемчивост. И това вече излиза много скъпо. Да пак, да, защото е Любов, защото има начин, обаче упоритостта, тази упоритост трябва да се накаже, защото тя ще заведе към демонизма и към дяволите. Да, и въпреки всичко, пак Бог е Любов, нали, защото зряла карма, го спасява от Древното зло, или от някакво нещо много по-тежко. И Учителят казва: Вие страдате, за да не се натъкнете на много по-големи злини - затова страдаме, защото другите злини, които не ги виждаме. Както тази жена, където в Англия, където давам примера, където е тежка карма, без ръце и без крака - това са жестоки неща. И въпреки всичко, в следващото прераждане, ще й се дадат, обаче дали ще тръгне пак в Божия Път? Но, тя сега изкупва, защото ако не изкупва - няма. А горе в другия свят има хиляди убийци и жестоки убийци, които не им се дава да се родят, и ангели искат да се преродят. И затова голяма чест е да влезеш в тяло, да имаш шанса да изкупиш миналото си и да тръгнеш в другото прераждане, що-годе начисто и с по-голяма Любов към Бога. Голям дар е живота, и на хиляди им се дава, а има убийци от хиляди години. Ами, посяга на дара на живота, според Учителя, и спира развитието си, и другото прераждане, ако се посвети на Бога, ще му бъде много тежък живота, ще трябва да изстрада много жестоки неща, за да може в по-следващия живот да получи това, което е казал, но това е много тежко. Аз имам около мене хора, които се молят яко, почти не им се чуват молитвите, години наред, и те са много по-дълбока вяра, защото на мен имам случай, когато Бог ми е отговарял на стотици молитви. Някой път не, няма отговори, някой път да. И тука е много лесно да вярвам, защото съм го видял. А, те няма помощ, от време на време малка, някаква има, даже и голяма, и после няма. И те могат да развият такава вяра, и в следващото прераждане такъв скок да направят ако, въпросът е, да не искат, да очакват. Защото то все едно задължаваш Бога. Да, никой не може да прави бизнес с Бога, и да му каже: Аз се моля, ти ще ми... Освен това, ако Бог беше започнал да отговаря на всички молитви, Той ще се съсипе, хората, защото те първо не знаят какво искат, и второ, е много опасно, човек, като, той ще вкара своеволието, защото Бог му изпълнява, постоянно му изпълнява - ще стане много по-лошо и пак, но Бог си знае работата - няма грешка. Голям разум, ръководи всичко, казва Учителя: Велико Божествено съзнание навсякъде, и нищо не става, освен да се поклоним, да видим изключително ръководство на всичко.

Той иска да се разкрие, това е, че като се разкрие, много пъти ми е разкривал забранени истини - пак остава скрит, просто такъв е, хем е явен, хем скрит. И когато се разкрие, пак остава скрит, нещо остава недоизказано, и тогава го обикваш, обаче още повече, защото ти става по-близък, и така растат степените на Единството. Да, на търсачите да - осмислят Пътя. Ами заради много души, които са подготвени, и които разбират за какво говорим, и които не умуват, нали - които приемат. Има и такива, които критикуват, други не искат и да чуят, но след време, някои от които не искат да чуят, може да искат, ще станат много така. Но всички, които обичат Учителя, в един момент той ще ги намести, защото казва ще ги прекара седем пъти през огъня, така че те са си Негови. Учениците са си негови, там може да разчиташ, че ако някой ученик те критикува - то е работа на Учителя. Ти си го обичай, и Учителят знае в кой момент как ще го намести, защото няма извор, той, какво ще направи срещу Учителя? Нищо! И даже известно време трябва да критикува, за да се научи после урока, нали. Защото иначе нещо ще му липсва, защото той е настроен да критикува вече, трябва да го изплати това, нали, което някой път скъпо струва нали, критиката е тежка участ.

Когато си посвети живота на Бог и Истината. Говорим за ново прераждане, в скритата биография, съм писал в школите. Прави се, прави се в момента, тя е завършена, ама да, там Дао, Дзен, Друиди, Хасиди, Богомили, Будистски школи, описал съм всичко, което е най-важно, което съм научил от тези Школи, Заратустра, Тот - дълга история. И всичко е за опит, всички школи са ценни, различни са, и всички са Бог, просто различни гледни точки на Бога. Аз затова харесвам Дзен - никаква библия. Дзен казва Човекът е книгата! Няма библия тук, нали. Човекът е истинската книга. Човекът е будността, човекът е същността, нали. Няма авторитетите, в Дзен, но това са такива същества, Даосите, са страшна висота, нали, те са самата вечност си живее тука, няма прекъсване. На такъв да отидеш да проповядваш - е чист грях, просто да му изнасяш. Той е възкръснал отдавна и над възкресението - ти ще говориш, нали, искаш ли да възкръснеш? Трагично.

Ами значи, когато си посветиш живота на Учителя, Той ти дава дълбок лъч от Същността си, и Той е в тебе, Той ръководи. Ако си посветил живота на 100%, нагоре, при 99% - не работи. И когато това се е случвало в много прераждания, то става едно естество, ти не се мъчиш вече, ти си Той, Той е Той, заедно стават нещата. Много хора помислиха, че аз правя книгите, даже че моите книги били по-силни от на Учителя - заблудиха се. Просто Учителят ми помага, продължава, нали. И тази книга сега, която правя бавно, която е по-дълбоко от Библията, е книга за Върховния Абсолют, и там се говори, че когато е бил Абсолюта, няма Бог, няма богове въобще. Странно е, защо е поискал въобще, защото той не се нуждае от Бог, от богове, от Учители, от същества, от светове, Той има всичко, Абсолюта, но странен замисъл да слезе и да така да се разпростре, много неща за Върховния Абсолют, които скрити са. Това е защото Учителя има в себе си Бог и Абсолюта, и той ми ги изнася, и се получи нещо много Дълбоко - още не е готово. Той дава начина на изразяване. Да, да, чрез многобройни формули, чрез сливане, нали, чрез изчезване в Нищото, нали, просто то е естествено. Защото аз може да си планирам книги, но ще стане както Той иска. Някой път започвам една, втора, трета, но текат, стават книгите.

Ще направим десетки ще правим, така по-нататък. Просто сега е много натоварено последните, стана около една година, но последните два-три месеца съдбите които идват при мене. Скоро четох от Учителя за двата славея, които си пеят в гората с Любов. И каза: Какво може да стане в другия свят? Учителя: Ами единият славея ще остане в гората, другият ще се прероди като човек, и какво ще стане? И човекът ще го вземе, славея в клетка, пак са заедно, пак ще са заедно, пак. И това важи за котки, кучета, душите, нали, ти може да видиш 1000 котки по улицата, но само една ще те извика, тя е избраната, тя те избира. Влиза Душата, прави излъчване - на Душата, не може да устоиш. Това са висши вибрации, които просто гледаш я и взимаш я, и цял живот се грижиш за нея, защото това. Е една в Англия, остави на средство 10 милиона паунда на кучето си, не на роднините и на близките. Посвети ги на него, или там на някой да се грижи за него, защото тя живя с Душа, а не с куче нали, както изглежда външно. Хората се чудят, какви са тези отношения, но Душата не е нито животно, нито човек, нито ангел, казва Учителя, тя е Божество, но трябва да мине през този опит. Почти животните са паднали души, и те си, имат си своя Път, цена, трябва да се обичат, нали, взаимно може да са, еволюцията, скоро срещнах от Учителя, защо ядат някои месо? Защото имат карма с тези животни, и докато. А, вегетарианците са разрешили въпроса за кармата, влезли са в чисто съзнание и нямат вече неправилни отношения с животните - те са разрешили. И те се измъкват от тази карма, а другите ядат, защото имат обвързаност. Обаче това може да ги забави в развитието. И на едно място се казва, че ако убиеш вол, все едно убиваш човека. В странен свят, живеем така, са преплетени измеренията и с хората и съществата, и единственото, което те изважда, е тази Любов към Учителя и към Истината. Няма тука религии, няма ритуали, няма паневритмии - не помага паневритмията. Мощна Любов към Учителя, и към Истинска.

Ако светът свършва, няма какво да се избира, връщаш се при Учителя с лекота, с чисто чувство, с всичко. И отиваш, казва Учителя: Там, в това място, което най-много обичаш. Потопа, то не го броя, даже, то е, ти мислиш само за Учителя и за Бога. Учителят е Същността, в Учителя няма потоп, нали. Той, ако се случи, ти се сливаш с Учителя, ако не се случи - пак си с Учителя. Така че, и ти си извън събитията вече. А, особено е много Дълбоко, което Махарадж казва, нали. Когато кажеш: "Аз съм.", Бог е казал, нали, Библията: "Аз съм". Това с, това означава, съм някой. Тука са всичките ти проблеми, са тука вече, събития, такова. Когато кажеш: "Аз не съм" Абсолюта - няма събития. Ти се връщаш в прасъстоянието, което е над всички видове преживявания. Няма преживяване, връщаш се в прасъстоянието, Учителя е прасъстоянието, връщаш се там, и няма какво да мислиш, няма, там вече е Реалната Дълбока свобода. При потопа, формулата ще си дойде спонтанно, но може и да е само думата Учителю, примерно, но тя ще се случи, защото това е твоя израз, есенцията. Любовта към Учителя, есенцията е просто.

Да, да, всичко, което се случва, това е Бог в твоя живот и твоята карма. А всичко, което не се случва - пак е Бог, и всичко, което се случва, е карма. Което не ти се случва, не е карма, но то след време може да се случи, зависи. Въпросът е ние да искаме само чистото. Но "Аз не съм!" е Дълбокото. Бог е голямо ограничение на Абсолюта, и интересното е, че Ибн Араби, правилно го е хванал: Бог, това е забуления Абсолют. Скрит в Него, действа частица от Него - Той си владее всичко, във всички светове, но ограничен, защото няма как, Той е. Учителя казва: Не може да се побере във вселената и извън нея. Просто никога няма да слезе. Учителя казва: Някой мисли, че Христос спаси - не, Един, Бог спасява само, нали. И мислил съм си, как може да се случи спасението, но то не може да стане по този начин, защото ако Самият Бог слезе на земята, Единствения, и тогава всичко ще се оправи, защото всичко е Той. Обаче Той не може да следи по този начин, но Той ще изработи всички осъзнати Души, и всички ще се изпотят кармите. И някога, когато станат, тогава ще има, нали, истинската свобода, обаче даже не е в Бога, нито в Христос - тя е в Абсолюта. И Махарадж е прав, там няма преживяване, защото няма "Аз съм", няма съзнание. Там е, когато си бил преди съзнанието, в прасъстоянието, ти тогава си вече извън, и няма какво да осъзнаваш. Докато има осъзнаване, има и болки, има и страдания, защото имаш съзнание. Отнеми на някой човек, вкарай го в безсъзнание, ще, той не може да така, то е спасението му от болката и от тежкото страдание - да няма съзнание, и това е предимство но е скрито.

Ами, понеже всичко е с, казва: Правете на едно място, всичко с оглед на числата. И Той носи такова число, което е изчислено. Всичко, казва Учителя, страданията, всичко, което става, е строго математически определено. Кой, доколко, как, как да страда, как да, такова, как да умре, как да издържи, как да не издържи. Такъв разум ръководи всичко, свързано е с числата. Учителя не може да я покаже, силата си, той е слязъл с голям, много, много неща не е показал. Просто хората няма да издържат, но това, което е показал с част от силата си, преобразява хиляди и милиони - постепенно става всичко. И няма как да разреши и да покаже цялата си сила - няма кой да устои. Освен това, това е целта на такива същества е, те имат страшна сила, но точно това е, когато я въздържат - тя става двойна и тройна за други цели. Не я показват, може да изглеждат даже слаби на моменти безпомощни, нали. Обаче те се скриват в Бога, нали. Даже могат да отстъпят, да изглеждат даже че са страхливи малко или нещо, примерно - нищо подобно, заради тайно по-дълбоко въздържание, защото те са влюбени в контрола, в дисциплината, в Любовта, въздържанието, а не, не обичат показ. 75 милиона пъти се е смалил Христос. Учителя най-малко тройно може да е, защото Той казва: Девет Голготи. Е минал. Вторият старец е 14 Голготи. Каквото и да кажем - нещо голямо. Да, колко ученици са слезли, и колко Души заради него, нали. Даже пише, Той ги е карал, ги е да слязат. Има такива, не им се слизало, защото всички знаят, че сътворението е тежко нещо. Животът в тяло е, нали, тялото е гроб, то хем е храм, обаче е гроб - от друга страна. Но, Махарадж казва: "Аз съм нероден", има такава книга. Той осъзнава, че е нероден, защото той си влиза и излиза в тялото. То е лесно, както почти всички хора излизат и по време на сън особено, разхождат се някъде. Но, неговия опит, при много хора е осъзнато.

Те просто слизат заради Него, от Любов към Него. И някой път, ако Брат Михаил имал малък спор там, дали да слезе, ама накрая как ще спориш с Бог и с Учителя? В един момент. Ами, аз не съм го мислил, ама след време в биографията или в предговора може да го хвана на тясно, да го разбера, в смисъл да вляза в концентрация. Ами, заради Него, и заради Негов призив, заради Душите. Но иначе, като го проверя на ниво Свръхконцентрация, ще знам точно как да го кажа. Така в някои от медитациите, безмълвните часове, така точната, по-точната причина. Но заради него се слиза, нали, и тежко да е, и леко да е, просто защото всичко вече е в замисъла - е оправдано. Това е някакъв естествен закон на Любовта, при който трябва да го приемеш Дълбоко, защото той никога не иска нещо второстепенно, щом ти го е казал. Но както и Бог му е казал на Него, и иска да го избере и да живее в Него, и Христос иска, защото те знаят кой е, нали, да се усилват, и те, и Той да ги усилва, и те да се усилват. Има голяма Мистерия, самият човек, самият глас, самият живот. А, Учителя вече...

За Ватанското име на Учителя, може и така да остане, неразкрито, да, защото има неща, които са по-дълбоки, съкровени, прасъкровени, когато не са изразени, и ако се изрази нещо, ще бъде донякъде, за да се съхрани. Самата Тайна обича да каже нещо от себе си и пак да остане в тайна. Така е устроена Тайната. А, Мистерията е по-дълбока, защото Учителят е към Мистерията. Каквото и да кажем за Учителя, ще остане нещо недоизказано. И сега втората книга, напредвам и с нея, Скритата биография на Учителя, пак има на моменти много Дълбоки неща и Свръхдълбоки, и пак нещо остава, защото Той е, каквито и имена да са, нали, Той спада към Безименното. На най-високо ниво е безименното. Някой път изглежда, че ние ги изнасяме нещата и че ние ги казваме, но Той, ако реши, става лесно, ако не реши, но има неща, ще си останат заключени.

По-хубаво да имаме тежък живот, труден, много труден, отколкото, и да сме в Учителя, отколкото лек и приятен живот - извън Учителя. Там се губи Пътя, Благословението. И въобще всички тези ученици, които сега страдат много в Учението - те ще направят големия скок. И така, около нас има много крехки души, хубави, как издържат, значи, такива сестрички познавам, най-малко десетина, може би, където културисти, ММА бойци, при такива събития, както са в техния живот, не могат да издържат от никаква гледна точка - никаква сила не помага. Просто сякаш Бог обича крехките и Съкровените, малките, и така, по друг начин, особен начин. Силните ги оставя да се радват на силата си до един момент.

Така, днес темата е една - Гносисът. Между другото, това е Първичното Истинско Християнство, което е Изгубеното Християнство, ще видиш, постепенно ще стане ясно. Според Гносиса: От цялата Библия е важно само едно нещо - Любовта или Учението за Бога, а това е свързано със самия Гносис. Ако Бог даде Гносис, Откровение на един човек, по закона на Любовта - това е спасението, и няма нужда от нищо друго, в Дълбокия смисъл - това е спасението, това е Цялото Спасение. Това откровение е тържество на Бога в човека. Гносисът черпи истинско знание само от Бога - означава от Любовта. Гносисът е чист мед - Изгубеното Учение, както ти казах, наричал се е Първичното Християнство, после са ги нарекли секти, но това е друго. Гносисът е постижение на Съкровената природа на нашия Чист Дух, който е част от Самия Бог. В Стария Завет чрез Моисей са дадени Десетте Божествени заповеди, но те, казва Гносиса, не са съвършени. Всеки трябва да постигне съвършената заповед. Гносисът - това е откровение на Бога за самия Негов Път, и за Неговото преобразяване, по закон на Любовта, това се случва. Гносисът е стремеж да се проникне пряко в Бога чрез Откровение. Гносисът е постижение на особена Любов на човека към Бога. Този Гносис е постижение на Истинското знание, тъй като духовното е смесено с умственото. Гносисът е постижение на чистия Дух в човека - този Дух прониква в Неизразимата Дълбина. Гносисът изисква едно голямо усърдно и безпощадно търсене на Бога, и тогава в един определен момент просто от Самия Бог идва Откровението. За всеки е определено в кое време и как Той ще се разкрие в Сърцевината на човека. Сам Той идва, вселява се и дава Откровение. И тук Бог няма избор, защото това търсене, и тази Дълбока Любов в човека, те са нещо безусловно и Той просто го дава. Тук Бог не може да не откликне на Любовта - няма избор, Той просто Е, защото Той е Любов. Дълг на човека е да се върне в Плерома, в Пълнотата, което означава: В Пълнотата е Източника.

Който е минал през Гносиса, той вече има скритата опора, и е свободен от заблужденията в света. Всяко Дълбоко Учение, произхожда от един чист Гносис, който е бил първоначално даден, Суфите, Заратустра, Даосите, все са свързани с Гносис, и това е самото Откровение на Истината за определени категории Души. Всяка Истина, от всяко Учение, е адресирана като Гносис до определена група от човечеството. Гносисът е вкусване от Дървото на живота, от Любовта. Гностичните тълкувания на Библията са поставили под угроза църковните тълкувания и авторитетите на църквите. Гносисът е застрашавал църковната власт, и така гностиците били наречени - еретици. Според гностиците, Бог не се узнава чрез мислене, а чрез Откровение и сливане с Бога, Който се случва в Любовта. Тук светът и илюзията изчезват - явява се Същността. Гностиците много държат на Същността и на Любовта. В Гносиса, вярата в Бога трябва да отстъпи на Пълнотата и на Истинското знание, на Истинското просветлено знание. Спасението в Християнството е дар свише, и то ако ти го дадат - а в Гносиса, спасението е резултат на Откровение, което е и Себепознание - Същността е Себепознание. Чрез Гносиса, Гностика открива чистия си Път към Бога. В Християнството се говори много за деяния, а в Гносиса се държи много на една мълчалива и тиха саможертва. Виж какви тънки разлики има между, които християните, това са го отрекли. В Християнството много се държи на почитанието на Бога, а в Гносиса - на сливането с Бога и с Любовта. Дълбоката окултна част на Библията е скрита в Дълбочината на Гносиса. Гностиците цитират Христос, който казва - те имат друг вид Библия. Отецът познава Праотеца - думи на Христос: Защото е изпълнен с Неговото скрито начало. Той го е видял, и затова е изпълнен с Неговата скрита светлина и с Плерома, Пълнотата. Бездна, е излъчила Отца като начало и начин за сътворението на всички неща. Бездната е Мистично Име на Абсолюта. Тя е породила реално съществуващ несътворен Бог, на вътрешен план, тъй като Бездна не може да се побере никъде. Тя е трябвало да се ограничи, за да бъде приблизително достъпна и разбрана, тъй като тя надминава всяка реалност, всяка несътворена, тя е Свръхреалност - Абсолюта. И затова тя е създала несътворената Реалност, която е нещо по-достъпно за съществата от Дълбините на Неведомостта, на Бездната - това са египетски откровения. Те на Египет наричат Бездната - Кнеф, ще стане въпрос. Тот казва: Всички неща са произлезли от Едно Единствено Начало, от Нетер Нетеро, от една Велика Единна Прасъщност, Той го нарича - Върховния Абсолют. За Кнеф, Той казва, Бездната: Тази Бездна ражда реалност, която в известен смисъл е мислима, достъпна и даже познаваема, но само чрез Любов и Единение, защото самият Нетер, Бог, е изграден от субстанцията на Любовта. Любовта е Върховната субстанция на Бездната - Бездната на Абсолюта, и тя се предава на Бога като начало. Великата Бездна е задвижила своята неподвижност - Гностиците. Е задвижила своята неподвижност в подвижност, в движение, и така се е родил Нетер, Бог, същества, светове. Разказвам ти за Гностичното и Тайно, как се е родил Несътвореният Бог. Валентин казва: Най-великите Истини слизат само от Гласа на Великата Бездна. Главата на Върховния Цвят е Дълбинна Нероденост. Тази Бездна е сродна с Великото Безмълвие и от тук е слязъл Бог, Разумът, Животът, Истината, Словото и т.н.. Първоосновата на всичко е тази Бездна - Безкрайност, тази Върховна Свръхреалност. Бездна от Безкрайност.

Произходът на Бога е Мистерия, а това е част от Върховната Прамистерия, скритостта или както ти казах Свръхреалността. Тайната на живота, е мистична, и тя е скрита в Бога, но е потекла от Бездната в Него, като Любов, наречен по-късно - живот. В него в живота има мистична основа и само Мистикът може да я преживее. Преди милиарди години, в пълен мрак и безмълвие, Бездната е пожелала да породи Себе си, като се е ограничила, и така тя е излъчила Първото същество, Бог - те го наричат Първото същество. И чрез Него е извела вселената навън. Дотогава вселената е била неизвестна. Произходът на човека е от Бездната, от безкрая, от скритостта. Скритият човек има природа, която е по-древна от вселената - Човека на Любовта. Времето е илюзорно понятие, привидност. Вечността е вътрешна реалност, а Безпределността е Абсолютна реалност. Бог е част от Бездната - тя е безименна, тя е Древно превъзходство над всичко. Василид казва: За Бездната, че не може да се каже даже, че тя е непознаваема и неизречена. Един от най-големите гностици. Василид, казва, че : Бездната е откъснала нещо малко и същностно от Себе си, от Своето Дълбинно Величие, и е пуснала в движение нещо от Себе си, от Прасъщността си, от Прадълбината си, и това е наречено Първото същество - Бог. Бездната е поставила начало, защото Тя е Праначало. Тази Бездна е споделила Себе си с Бога, а по-късно Бог е споделил Себе си с нас. В тази Бездна има само едно образование, казват гностиците - това е Любовта. За да има история, Върховният Нетер, Нетеро - Абсолютът, е слязъл надолу, и е създал Първото същество, Бог - Началото на историята, това е в смисъл на вътрешната история, после слиза външната. А, Самият Абсолют е отвъд историята - Той е Праначало. Това, което създава като Бог, е вътрешната история, а после Бог, Учителите, Боговете и Синовете, също слизат надолу и създават външната история. Бездната е Праформата на Абсолюта. Това е наречено в Египет Кнеф или Бездната. Абсолютът Създател, това също е Бездната, и това е Принципът. Велика Невидима Скритост, Върховно Недостъпно ПраБожество, което е скрито в Нищото, което някои наричат мрак, само че това е неразбиране - това е Прасияние и Прасветлина, на Дълбоко ниво. Кнеф или Бездната, и според Египет, е Прасъществото, което е породило Бог - Амон. Амон означава - Сритият, Невидим. Както Абсолютът е скрит във Върховното Нищо. Амон е създадения, скрит, скритият пазител на Истината. Абсолютът, като Бездна, се ражда в Първото същество, Бог, защото Бездната е решила - да Бъде. Тя си е създала семе, и слиза в Бога, слиза в Него тайно и няма никакви свидетели в тази Древност. Самият Абсолют си остава Непознаваем, защото в Него няма нищо външно и вътрешно - Той е отвъд, но Той трябва да се търси, защото Той е Прапроизхода и от Него сме произлезли. Да.

Първо трябва да кажа, че трябва да имаме Дълбоко Божествено мислене, а не позитивно - които имат позитивно, да, те ще стигнат до Божественото. При Божественото мислене, и за Него най-важно е търсенето и узряването в Любовта. Това е процес, понеже Любовта е Древната, и преди Бога, и всички хора чрез Любовта се завръщат. Знанието ни няма да помогне, дори и когато е много Дълбоко - ударението пада, опората пада на Любовта. В самото Праначало, всичко е било неразличимо - Велико Единство. Гносисът казва, че истинското въплощение на Бог, че Истината е въплощение на Бог, докато в Бездната на Абсолюта, гностиците казват: Има нещо по-дълбоко, даже и от Истината - те са много такива същества, има такова нещо. Тази Кнеф, Бездна е Велико Тайнство, което се е разгърнало, и е станало всичко. Абсолютът е скритата Причина в Самата Себе си, Абсолютно независима от всичко, и когато тази скрита Причина е слязла надолу и си е самосъздала, като Бог, така Бог е произлязъл от Себе си, от Потайния си Извор на Бездната, от Върховния и Единствения Действащ. Във Върховния смисъл, Единственият Действащ е - Абсолюта. Гностиците казват, че: Който само за миг е видял и съзрял Бога, е равен или по-висш от апостолите, но това изказване на гностиците е било голяма опасност за Църквата. Те казват също, че вселената и светът са разреден Бог, докато чистият Дух, Синът - е концентриран Бог. И разбира се, Учителите и т.н.. Гностиците казват, че: Когато хората живеят в Първото същество - Бог, те ще се срещат като светлина със светлина, това прави Любовта и Единството - срещане на хора. Има хора, има всякаква обмяна, обаче светлина и светлина се срещат. Изобилният живот в Библията е именно това - той е лъчист, той е светлинен. Това е Първичното чисто съзнание, което от Любовта тръгва. Гностиците казват, че: Отношението на мъжа към жената, трябва да е отношение към Първото същество, към Бог, и това е Единственият закон. Да цениш - другият, който е видял Бога, той го вижда в другите неизбежно, и в Ученията го вижда във всички Учения, нали. Така. И това е единственият закон.

Първото същество, Бог, това е най-лъчистото същество, това е именно истинския живот, което се нарича иначе - Изобилния живот в Библията. Това е Цялостния живот, и това е Андрогина - Целостта. По-късно, това лъчистото е станало чистото съзнание на боговете - според тях. Това чисто и лъчисто съзнание и сияние, е било наречено още в Древността - Безсмъртието. Според гностиците, вътре в Бога е мястото на Благословените, и тук те узнават Покоя и Целостта. Всеки народ е Негова сянка на Бога, а всеки Учител е Негово сияние, а всеки посветен е Негова Светлина. Посветените, между другото, много имат да се учат, и мъдреците - Учителите са друга категория, но всичко е Школа и те не трябва да спират да се учат. Гностиците казват, че Първото същество, Бог, вижда, знае, преценява, допуска и определя събитията, но не предопределя абсолютно всичко. Има едно прозорче за човека - той може да избира, Бога, Любовта, практиките си все повече, там е оставено, нали. В човека е решението, казват гностиците, избора - дали да живее и търси Единство с Бога, или да търси света и други пътища. Ако ти избереш да имаш Любов към Бог - Бог ще те учи, съветва, вразумява, но ако ти слушаш света и дявола, ще губиш все повече своя Път, своя разум, а това е твое дело, а не Божие - Гностиците. Първото същество, Бог, се основава на взаимна Любов и Осъзнатост, на разбирателство и единство - в реалността има само Единство, там е винаги така, в нашата Дълбоката вътрешна реалност. Василид казва: Любовта към Бога е влизане в Бога, в бездънен океан. И казва: Колкото повече любиш Бога, толкова повече в тебе се вселява духовно и божествено разбиране за нещата, което е последствие, пак, на Любовта. Понеже Любовта е свързана с Бога, тя носи чистия Гносис, чистото Духовно и свещено разбиране и тълкуване на нещата. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бога в нас. Бог е дал свободен избор, за да може Любовта да стане доброволна към Него. Имаме едно прозорче, въпреки че събитията много - Той ги ръководи. Любовта в Гносиса е наречена живот и Майка на живите. Чрез Любовта, означава чрез Бога, хората ще вкусват Истинското и Първичното Чисто знание. Когато човекът е придобил Любовта, той вижда само Бог в другия и нищо друго, и тук зрението гледа и никога не се изморява - откриваш в този човек нови и нови, защото Бог е, Той е такъв е Бог. Любовта е Велико Откровение на Бога и, погледни, казва Гносиса: Христос, това е Любовта - това е Откровението на космоса, това е самата Любов и самата проповед. Виж какво - християните не са приели. Гносисът е Първичното Истинско Изгубено Християнство. И Гносисът казва: Да правиш нещо с Любов, означава - да му вдъхваш живот, защото Любовта е по-дълбока от живота, тя му, тя го вдъхва.

Василид казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и на вселената. Той казва: Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв народ - Истината изисква да бъдеш все повече Любов, все повече Дух и Божествен, достоен за Бездната и за Безкрая. Тука няма никакви писания - Любовта е над, никакви свещи, никакви ритуали, нищо не може да замести Любовта - ударението на Гносиса, то е и главното Учение в Библията на Бога. Василид казва: Истинският Бог е Несъществуващ и всичко е несъществуващо, и затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт. Василид казва още: Навътре в Сатана е скрит Бог, и навътре в тази тъмнина е скрит замисълът на Прасветлината на Тайната Божия. Сатана е вкаран в друг промисъл, в условно падение, и уж е тъмнина, и той отвлича уж тези, които са се отделили от, самоотделили, казва Гносиса, от Любовта, защото те имат знания, но без Любов, без Същност и без Дух, и затова, те са включени в друга система, наречена Дървото за Познанието. Но, ако Любовта избере тези хора - те се отделят. Сатана е роден като преобразена сила от Бога, като част от Неговия замисъл, а Христос е роден като Цялост от Целостта - друг замисъл. Връзката със Сатана е наречена съдба, и всеки, който е направил някога връзка със Сатана, е получил тяло - това външно тяло е негова съдба, докато не дойде Любовта и не го поведе. Ако Сатана успее да поквари човека чрез него самия и чрез неговата телесност, той го прави смъртен, и тогава Божествената Любов се отделя. Обаче, ако Божествената Любов започне да навлиза в човека, Сатана постепенно се отделя и съдбата, защото... Злото и мракът не обичат сблъсъка с Любовта, защото Любовта е силата, която прави злото и смъртта - несъществуващи. Злото никога не може да обхване и разбере Любовта, но когато попадне в Любовта, Любовта го преобразява, защото тя е преобразяващата сила на Бога, а това за злото е голяма опасност. Нещо искаш ли да кажеш или да? Не. Да, ясно.

Гностиците, и много, да, така, някак си проникнали са. Казват: Грехът и злото не са влезли в света по желание на Бога, но по желание на тези, които са отхвърлили Бога, малко или много от себе си - Бог не желае тези неща. Василид казва, че: Най-голямото ограничение на човека е неговото вътрешно зло, и това, което, и това е, което трябва да се преодолее - точно това го прави Любовта. Той казва, че истинското добро е, виж какво казва, истинското добро е родено от любовта, а не от светлината. Ангелите правят добро, но там не е истинското добро, нали. Самият Василид е практикувал жестока самодисциплина и една единствена практика - голяма Отдаденост на Бога и на Съкровеното - това е най-висшата практика. Аз също съм практикувал жестоко тези неща, но няма да разказвам. Но искам да ти кажа, него са го нарекли прекален светец, понеже не са го разбрали. Срещал се е с много светци, обаче той изпада към една друга категория и същевременно е бил много скромен и смирен - това още повече го е скрило. Има около 24 книги, почти всички изгорени - някои от тях, около три книги, нещо частично оцелели. Наука за Бездната - изключителен гностик, нещо много специално, което аз тука не изнасям, най-дълбоките му неща още. Ще се върна и ще завърша с Любовта, понеже той изхожда от нея. Той затова е толкова Дълбок гностик.

Да, той е наблюдавал Христос, и как мисли, как се храни, вътрешно. Можел е да прониква и Любовта му е давала, и той е Сроден, и по закона на сродството, и е отдаден на такива Божествени неща, и може да ги наблюдава в тънкости.

Да, значи той е от тези, той не е мислен, не е мислещ - Василид, умът е мисленето. Той е разбиращ, а разбирането, това Единство и Любов - това е разбиране. Ще завърша с Любовта. Според Гносиса, Любов към Бога означава да се завърнеш в Източника, който отстранява смъртта и съдбата. Тази Любов към Бога е Алфа и Омега - тя е решението на всички въпроси. Всичко друго е второстепенно - Пътят е Любов и служене. И аз тука няма да ти казвам, колко имам да се уча и колко, колко сме малки - Любовта е нещо голямо. Откъде идва тази Прадревна сила на Любовта? Василид отговаря: Тя е упоена от Бездънността на Абсолюта и Безкрая - упоена е от Бездната. Този Древен пламък на Любовта, звучи и прониква навсякъде, не само тогава в Древността, но и сега - към края сме, но и сега, и сега този пламък прониква в нещата и вижда Древното Свещено Единство с нещата - това е погледът на Любовта, на всички неща. Тази Любов е звучаща и в безмълвие, и в реч - тя възкресява всичко подобно на себе си и го възвръща в своята Прародина, Бездната, Безкрая. Тази Любов е Предвечна - тя е Бог, и тя е Тайната на живота. И последното: Тази Любов е най-древния и сияещ ефир, те я наричат Есенцията на световете - Гностиците.

Ами, аз много обичам гностиците, боря се и се старая колкото мога да се уча от тях - много са. Те са постигнали много, обаче те не са спорили с Християнството - те са се скрили, отстъпили са да ги наричат еретици, както и Суфите. И, скривайки се, те са всъщност Дълбоките познания на Библията са в тях, а това Християнство, те го съхраняват. И тука изнася много малка част от Гносиса, не че има много, но имам за един-два дебели тома гностични, обаче много при тях са, Любовта вижда тънкостите по един правилен начин и който ги храни, и те хранят другите и себе си и въвеждат - защото са Любов.