Така, привет на Бургас..., на видимия Бургас, на невидимия Бургас и на всички, които са дошли. Знам, че има хора от много градове, даже от чужбина. Докато слушах нашите суфи приятели са сетих за една мисъл на Изида. Още не съм ви изнасял тайното учение на Изида, но тази смисъл ще я кажа: "Моята Любов е опората на Безкрая".

Страшно Учение има в тази Майка Богиня, много дълбоко, по-дълбоко отколкото света познава. Така както е мисълта на Учителя или усмивката на Учителя. Усмивката на Учителя е извън Вселената, нещо толкова дълбоко, че трудно е да се обясни. Преди да започна с Любовта и Бог, и важни неща, ще кажа нещо мистично за историята на Тишината.

Историята на тишината. Нейното начало е Абсолютът. Много хора бъркат Тишината, мълчанието и безмълвието. Това са различни неща. Тишината е неродена от Абсолюта, след като Той излъчил от Себе си същност, която е била наречена Ахвора, което означава немястото, несътвореността, неродеността, несъществуванието, необятното, чистата чистота и така нататък. Висшата Тишина е изначално чисто пространство, велика лекота и затова хората я търсят, както се сещам дълбокия сън. Дълбокият сън е прекрасен, защото в него нямаш народност. Не си мъж, не си жена, нямаше име, нямаш държава, няма нищо. А в Самадхи, което е осъзнат дълбок сън, ти си вече и извън Бога, а в Абсолюта, Прасъществото. Съществува една степен в Тишината, за която Тот казва: „В тази степен на Тишината няма даже Акаша, няма даже и Безкрайност, само Мистерия“. Върховна скритост.

Тишината е богата с Изначалност - Първородие. Тя е пълнота, не е проста тишина, Велика пълнота. Тука време не тече, тука тече Древност. Тишината е без история и затова е извън световете. Дълбоко в Тишината е било родено друго тайнство, Истината. Това е друго Прасърце, което е създал Абсолютът. Тишината никога не е била религиозна или научна. Тишината е Истинна и Истината е там. Тя е изначална, даряваща древния покой. Колкото и много да знаеш, има един въпрос, имаш ли покой, блаженство? Всичко друго е общи приказки, може да си прочел всички свещени книги. Имаш ли дълбинния покой? Тишината. Тази висша Тишина никога няма да стане наука, религия. Тя е неограничена. Тя е очистителят на световете, на сътворението. Така както изгорената дреха е пречистена, така Тишината ни очиства от ума и от сътворението. Тишината е вътрешно светилище, в което се случва докосване до Неизразимото. Тишината лекува, защото е лека, несътворена. Лекува и тя осмисля, както и покоя. Когато твоята дълбока Тишина приеме един човек, това е много висша помощ. Тишината е част от древното състояние на Мистерията, а безмълвието е от по-ниско ниво. То е състояние на Безкрая. Колкото по-дълбока е тишината на един човек, толкова е по-дълбока мъдростта му. И затова Учителят е казал: „В невидимия свят ме знаят за най-мълчаливият“. Тишината е по-дълбока от словото. Тя го просветлява. Ако в словото не влезе тишината, то няма да бъде просветлено. Както и книгите на Лао Дзъ се наричат Учение на мълчанието, мълчаливото слово. Мълчанието е злато. Безмълвието е нектар. Тишината е еликсир, квинтесенция.

Тишината е древно извисена над всички събития, защото събитията никога не са съществували в Тишината. Ако съумеем да влезем там, нито този свят, нито оня свят могат да ни докоснат. Без Тишината ти си лишен от истинност. Да разбереш Тишината значи да разбереш дълбините си. Ако имаш особена Любов към Тишината, ти вече си монах, няма нужда от манастир. Не можеш да споделиш истинската Любов. Тя е несподелима и тя е част от друго име в Тишината. Нашите най-дълбоки преживявания с Бог и с Истината са преживяване, при което, при които самото слово занемява. Никаква Библия, никакъв Коран, никакво слово нищо не могат да кажат.

Ние преживяваме неща, много по-дълбоки от словото. Най-дълбоките преживявания са създадени в тишината, защото Любовта е висше състояние на Тишината. Те са преживявания на Любовта. От тази Тишина произлизат същества- храмове. Любовта към Тишината е Любов към Несътвореността. Когато човек преживее нещо дълбоко, съкровено в Тишината, словото, както казах, занемява. Истинският човек среща истината пряко в Тишината. Лице в лице, без храмове, без църкви, без посредници. Истината не създава религия. Тя създава Тишина, цялост, пълнота, покой и на по-ниско ниво блаженство. Атлантите казват, че правилният път е несподелим. То е ядро в Тишината.

Скритият Бог познава твоя говор и твоята Тишина. Мъдрецът има сияещо премълчаване на нещата. Това беше малко за Тишината.

Ще ви кажа някои неща, Първо за Любовта. Накрая ще ви изнеса една молитва, която Учителят казва, че струва 25 милиарда. Макар, че има и молитви, които струват 50 милиарда. В тях има големи тайни, молитвите преодоляват не само света, и отвъдния свят, и Вселената, и отвъд Вселената, мястото, откъдето сме дошли. Така. Любовта:

Без Любов към Бога, всичко, което правиш е безсмислено. Любовта е била преди мрака. Тя е по-древна. Когато мракът е съществувал, Любовта е била скрита в Абсолюта. И мракът нищо не е знаел за нея. Но когато е била изречена, тя смутила мрака. Учителят казва: „Имате ли Любов, всичко ще имате.“ И казва още: „Бог говори само там, където има Любов. Докато Любовта е с вас, вие сте в безопасност. Любовта е Бог. В Любовта, чувства и чувствай действащия Бог. Например, един болен кого иска да види най-много? Любящ човек на среща“, и особено любящия. Дали той е наблизо или надалеч, връзката е винаги единна. За Любовта няма прегради.

„В Любовта чувствай действащия Бог. Любовта, която не се увеличава“, каза Учителят.... „ще изчезне“. Учителя казва: „Вие сте нещастни, защото хората ви обичат, а не Любовта. Който цени Любовта, Бог ще му даде себе си. Любовта е езикът на душата, а мъдростта е езикът на Духа. Чрез Любовта, обикновените неща стават дълбоки. Нищото е това, което превъзхожда Любовта. Това е Прапроизхода. Прапроизхода няма начало“. В последствие направил компромис и Абсолюта излъчва Бог. Но Бог произлиза като начало, защото Абсолютът е недостъпен. Никакво начало, никакъв край, надминава дори идеята безначалие. Бог е компромис и Любовта е създадена за път към него, където след време ще изчезне и Бог, и Вселената, и ще остане Прасъществото и Мистерията.

Нищото превъзхожда Любовта, защото е завръщане в Прапроизхода. Мястото, когато Любовта още не е била родена. Но Любовта е важна, защото тя е пътя към завръщането. Тя е върховната обетована земя. Без Любов никой не може да направи крачка в развитието си. Това няма нищо общо със знания и с информация. Любовта е Любов. Това нищо е велика Мистерия, а изначална цялост. Великата неизначална цялост. Любовта е сърцевината на всяко учение. Нищото е също така и върховната лекота. „Блажени нищите духом“, блажени са изначалните, неродените. Там винаги е лекота. Място, без смърт и безсмъртие. Нищото е по-дълбоко. Аз съм го казал, ние не се нуждаем даже от безсмъртие. Ние сме преди безсмъртието. То е дошло много късно, а още по-късно смъртта. Тук, в Нищото няма външен и вътрешен свят, този пра-произход е отвъд живота. И понеже не може да се родиш, не можеш да умреш. Това е изначалната пълнота. Щом си се родил, свърши, обаче все пак приеми го, за да си научиш уроците.

Произходът е в това да осъзнаеш своята изначалност и своята цялост, в която няма никаква двойственост. Никакъв изгрев, никакъв залез. Зора, зората е мистична. Никакво добро и никакво зло. И доброто и злото са заблудени пътеки. Любовта е съвсем друго нещо. Мъдреца не е добро или зло. Мъдрец е Любов и върви от Любов нагоре. Света не познава произхода, нито ангелите го познават, но човекът на Прасветлината, на великата преданост, това е друго нещо. Истинската Любов те въвежда в Бога, а не в твоята човешка природа. И само в тази Божествена Любов може да осмислиш себе си. Докато човекът не е стигнал до тази Божествена Любов, той никога няма да се успокои. В човешката любов няма спокойствие, тя ражда проблеми, ражда карми. Божествената Любов, в нея няма карма. Няма последствия. Тя е над нещата. Който разбере истинската Любов, разбира Бога. Истинската Любов е пътят, по който даваш себе си на Бога и тук твоята воля става едно.

Тук малко ще се отклоня. Някои мислят, че съдбата е тотална и човек не може да я промени. Достатъчно е, защото Учителят казва, че кармата е създадена и съдбата, когато си се отказал да говориш Истината. Някога, в някое прераждане си се отказал да говориш Истината, но ако сега избереш твърдо Любовта, Мъдростта и Истината, ти вече си тръгнал в истинския път и в единство с Бога. Съдбата вече не може да те преследва. Може да се опитва, но не може да те преследва. Тя се видоизменя. Падението е излизане от Божията воля и влизане в своята воля, човешката воля. Това е, нашата воля е вторична. Влизайки в своята воля, ние сме се погубили и сме се отделили от двете реалности, ще обясня.

Нищото не е реална реалност, а мистична свръх-реалност. Когато тази свръх реалност е слязла надолу, се е създала другата, реалната реалност. Това е Бог. А по-надолу е нереалната реалност. Това е Луцифер. Изглежда, че той съществува. Той въобще не съществува. Но Бог го използва като влияние. Там, където се яви Бог като присъствие, няма Луцифер, но там където го няма Бог, тогава действа Луцифер като влияние да връща хората към Бога. Луцифер има много специална мисия. Той не е създал сам себе си. То е друго видоизменение на Бога, много дълбоко, въобще Бог е много скрит. При Христос, Бог е явното добро, при Луцифер е скритото добро. Искам да кажа, всичко е Бог, няма Христос и няма Луцифер, действа тотално Бог. В цялата Библия има само един действащ. На никой друг не е позволено действие. Аз съм го казвал, ако Христос иска да излекува някой човек, а Бог не иска, Христос нищо не може да направи. Дявола също нищо не може да направи, ако Бог не му позволи. Човек може да направи много престъпления. Дявола не може. Той изпълнява само Божията воля. Това означава, че много хора са станали дяволи, но искат да изкарат дявола виновен. Само че това се плаща много скъпо.Човекът трябва да изцели себе си от злото в себе си. Затова е създаден от Луцифер, Сатана. Това е между другото.

Тези, които са изгубили Бог и Любовта, те са влезли в човешката реалност, която е нереална и затова тука има смърт. Сатана е само част от Божия гняв. Този гняв е скритата Любов на Бога и той ще пресътвори света. Сатана даже не може да се гневи. Аз съм наблюдавал, когато Бог се разгневи, Сатана и цялата зло треперят. Когато Истината се разгневи е страшно и за злото, и за доброто. Истината е нещо изключително. Но този гняв е насочен срещу земното мислене, срещу упоритото мислене и така нататък.

Сещам се за една шега за земната мислене, ще ви кажа. Въобще земната шега показва земното мислене, която не знае къде върви: Скалното катерене, това е най-трудния начин, най-бавния начин и най-опасния начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа. Това е пътят на земните хора. Божият гняв е могъща сила, от която и злото се страхува и когато Божия гняв влезе в злото, то става стихия и някои мислят, че злото е силно. Това е Божията сила. Злото няма сила, злото е безпомощно. Древно индийската мъдрост казва, че е злото, ако се напъне, не може, с цялата си сила не може да мръдне една сламка. Трябва Бог да пожелае тази сламка да се мръдне.

Божия гняв е най-острата насоченост. Това е мощно чисто действие срещу злото и застоя. Кой може да съди Бога? Няма такъв, който може да съди Бога. Целият свят върви след последствията. Целият свят закъснява в събитията, защото живее в ума. Тези хора, ако имаха Любов и обичаха Бога, нямаше да се занимават с война. Обаче сега трябва да изплащат войната, която са имали в себе си, със себе си. Нямали са мир в себе си и сега трябва да изплащат много прераждания, за да тръгнат в следващото прераждане на чисто, ако въобще разберат какво означава чисто. И така.

Бог търси твоята Любов, а не е твоето добро и твоята праведност. Тях може да ги скриеш, да си ги запазиш, там не вършат работа. Много хора са заспали в доброто и те никога не стават Любов и Истина. В доброто няма развитие. Трябва да се търсят Любовта, Мъдростта и Истината. Там, където доброто не те променя, злото ще те промени. Злото е отвъд света, но то е внесено в света и има голяма мисия. Много важна мисия срещу упоритите хора, за да ги коригира. Злото трябва да коригира злото в човека. Злото, пак казвам, не може да действа самостоятелно, то действа чрез Божия гняв и според мярката на Бога.

Божият гняв спасява хората от тяхното вътрешно самопогубване. Божия гняв, това е милостта. Има хора, които наистина се самоубиват и посягат на развитието, и в следващото прераждане ги чака израждане. Скоро четох, че забравих в Поморие или в Несебър, един спасител спасява една жена и тя, спасената жена казва, ще те съдя. Просто не е искала да бъде спасена. Божия гняв, това е милостта, която иска да откриеш своя път. Божия гняв произлиза от съвършената Любов, а не от слабост. То е чист избавител от натрупването на злото, което води към още по-голямо зло и Божия гняв, идва да го пресече. И кой може да оспори Божия гняв? Това е могъща реална сила на самия Бог, а не на Сатана, както си мислят. Божия гняв е най-дълбоката Любов в света. Той движи развитието. Богатството на човека е в неговата Любов и всички неизразими неща са свързани с Любовта. Особено с Любовта към Бога. Ако човекът постоянно жадува за истинската Любов, Бог ще му се открие, защото Той е истинската Любов и в този случай даже Бог няма избор. Ако ти имаш постоянна Любов, Бог няма избор, просто в един момент трябва да дойде и да изпълни закона на Любовта.

Бог е Любов. Казвал съм, че ако Бог не беше Любов, и Той щеше да умре. Но Бог е Любов. Тази Любов е мъдрост, а не знание. Любовта е, това са дълбини божествени, а не информация. Учителят казва: „Любовта никога не може да породи нещо лошо“. Наблюдавайте себе си, ако твоята Любов може да породи нещо лошо, значи още има човешки неща в нея, човешка Любов. Любовта вселява Божествен живот, а не човешки. В Любовта присъства самият Бог. Всички, които имат някаква интимност с хора, нека да искат Бог да ги научи на съвършената интимност. Тогава ще преживеят неща, които не са сънували. Божието излияние, аз говоря за неща от блаженство нагоре, нищо общо с щастието. Казвал съм, щастието е наказание. Щастието е своеволие блаженството е единство с Бога, но Учителят казва: „Любовта има по-дълбока мисия от блаженството“. Има няколко неща над блаженството. Любовта е движение на Божия дух. Тя е действащ Бог. Зад Любовта е самият Бог и Учителят казва: „Който мисли с Любов, нещата ще му се открият“. Съвършените характери са изградени от Любовта. И Учителят казва: „В интензивната Любов е решението на вашите въпроси“. Но ще добавя: Бог е, който решава тази интензивност. Някои път може да имаш близък човек и да искаш да се молиш интензивно, могъщо, хиляди молитви. Бог решава, Той знае най-добре кое е добро и кое е кармата. Ако правиш могъщи молитви и усърдни означава, че Бог е на твоя страна и все едно е този човек дали изглежда умрял, дали изглежда жив, той ще се съживи.

В този смисъл, Любовта е първичната изцеляваща сила. Тя е есенцията на силите и Учителят казва: „Ако една 100 милионна частица от тази Любов те докосне, това е достатъчно. Това е действие на Бога. Излъчи ли тази частица, свършено е. Ако Бог не иска да те излекува, най-специалните лекари, най-специалните лекарства, всички видове инструменти стават безпомощни. Защото първо трябва да се търси Бог като по-важен от здравето. От здравето милиони хора са оглупели и са направили карма. Аз съм говорил, 26:26 болестта е по-ценна от здравето. Тя ще излекува заблужденията на здравето.

Чрез истинската си Любов, Бог изживява Себе си в нас. Истинската Любов изисква да подпомагаш развитието на другите. Любовта превъзхожда словото, защото е преди него. Любовта е свещено течение на древния живот. Човек разбира Любовта, когато е вътре в Бога. И Учителят казва: „Единствената сила, която може да изправи човешкия живот е Любовта“, никакви смешни, образование, възпитание и така нататък. Началото е Любовта и от там нагоре вече е истинското образование. Любовта ще ти даде образ.

Сега ще кажа някои неща за Бога: Когато обичаш една душа, главният въпрос е как Бог иска да я обичаш, а не как ти искаш. Любовта е осъзнаване, че Бог тече чрез тебе и работи чрез тебе. Любовта не е твоя. Той ти я дава, а ти трябва да извисиш тези души, които обичаш, и то е взаимно. Човек, който е осъзнал Бога, не зависи от никакви звезди и планети, нито от този свят, нито от онзи свят. Той има Бог в себе си. Представяте ли си Христос да се влияе от луната или от някакви аспекти на Меркурий, или пък Учителя, или пък Бог да се влеят звезди? Който наблюдава нещата с Любов, той увеличава Бог в себе си, тоест, абсолютно никаква критика, за каквото и да е. И ще видиш Бог. Бог не ни осъжда и затова е всевиждащ. Ако Бог ни осъждаше, днес щеше да е последният ден.

Когато си постоянно зает с Бога, тогава сам Бог се е заел с тебе. Не изменяй света, измени качеството на своето съзнание. Никога не променяй света. Учителя казва: „Главата ти ще побелее, нищо няма да промениш“, промени себе си. Този, който ще промени света е Бог. Това не е твоя работа. И Учителя казва: „Ако искаш да промениш света, наистина ще побелееш, но заживееш ли в Бога, времето рухва“. Но Бог трябва да го търсиш, как? Ще го кажа с една дума. Цялостно. Ум, сърце, воля, душа, Дух, тяло, всичко. Не може да търсиш Бог донякъде, не може да го търсиш 90% или 99%.

Помня навремето, когато държавна сигурност ми казаха, ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, повече няма да те преследваме. Тогава отговорът ми беше: „Значи, да се откажа от учението на Учителя, от любовта, мъдростта, Истината и да тръгна по вашия глупав път?“ Много странно си говорихме, много разговори имахме с тях, бяха романтични времена, прекрасни времена.

И успеха и здравето са провал в сравнение с познаването на Бога, познаването на Любовта и себепознанието. Бог е необходим повече от самия живот. Бог ли е важен или общественото мнение? Образованието не създава човекът, само Любовта го създава. Сещам се за една мисъл от Учителя: „В земните училища влизаш с един дял в главата, излизаш с десет, имаш диплома, нямаш характер и какво ще правиш? Почваш на ново да учиш от буквата А,Б и така нататък, все едно нищо не си учил“.

Бог не е вяра и чудеса. Някои вярват в чудеса, да има, но той ги превъзхожда и човек не трябва да се застоява там. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, и велика безпределност. Ако се случи чудо, приеми го, но това е само подадена ръка. Продължавай нагоре, защото ще изостанеш развитието си. Казвал съм, християните казват, Бог е свят. Буда казва: „Не, Бог е безпределен. Светостта е ограничение“. Не се застоявай в чудесата, защото тя е пряко завръщане в Бога и към Абсолюта. Способността да любиш Бога е велик дар. Любовта към Бога носи големи страдания, защо? Това е задължително. Защото прокарва пътя си към Бога. Страданията прокарват пътя към Бога. Само, който има любов, може да бъде врата за другите към Бога. Без Любов към Бога няма изцерение на твоето минало и на твоите многобройни прераждания. Трудно е да се изчислят някои от греховете на човека. Срещнах една сестра, която каза: „Не мога да си преборя болестите“.

Умът в нас, змията, това е блудният син, и този ум трябва да се завърне в чистия Дух, в своето начало. Чрез чистият си Дух познаваме Бога, а който е познал Бога е отстранил ума, змията. Умът е знанията, знанията не са благословени. Благословена е Любовта към Бога. Тоест, мъдрецът никога не заменя знанията си с Любовта. Мъдрият е Любов. Той чете текста в Бога, текста в Духа си, а не в Библията. Дълбокото откровение е от Бога и не идва от Библията. Бог е който ти дава откровение. А дали ще четеш Библия или не, няма значение. Може да наблюдаваш гората едно листо и да научиш тайни, които ги няма в Библията, защото Бог е навсякъде. Навсякъде.

Любовта към Бога ражда Богове и чисти Духове, а не хора. Бог ни разкрива мъдрост, по-дълбока от всяко описание. Бог превъзхожда писанията, Той не е ограничен в тях. Срещата с Бога е съкровено тайнство. Но това е човекът, който е прегърнал абсолютно всички религии. Казал съм го. Всички клони са от едно дърво. Всички реки отиват в морето. Всички религии са от Бога, понеже Бог ги е прегърнал, ако ти обичаш само една религия, ти няма да имаш реално откровение от Бога и реална връзка. Ще имаш полу прозрения, но никога дълбоко реално откровение и пряко познаване на Бога. Когато Бог влезе в словото, Той изменя пространството, пространството, става Дух и Истина. Това става при изключителните молитви, при горещите молитви, истинските молитви. Нека да кажа, че сам Бог ги прави. И когато Той влезе в нас, Той ни учи какво е това истинска молитва. Това е, Той прави жест към теб.

В Любовта Бог е най-чистият поток на енергията. Любовта към Бога е действие на Бога към самия Себе си. Ако си видял Бога, това е Негово благословение върху тебе. Ако не си Го видял, това е друго благословение. Значи те предпазва. Бог вижда в тебе, а не ти самият. Бог е върховният господар в света. А не Сатана. Сатана е само малък слуга. Истинската преданост към Бога определя себепознанието. Любовта към Бога е тайна на Бога. Запали Любовта в себе си, запали Бог в себе си, а не срещи. Свещите остави ги да почиват.

Ако Бог беше тотално явен, свободният избор щеше да бъде невъзможен. Бог се е скрил, за да има свободен избор. Влиянието на Любовта, това е Бог. Това е върховното лекарство за всичко. Защото Любовта е Бог. Бог в действие. Казвал съм, какво дава Бог на своите предани. Тези, които помнят Ал Хадир на един суфи го е казал. „Бог дава на тези, които са го избрали, преданите, четири неща. Първо, нещо, което не е необходимо другите да знаят. Става въпрос за велика пълнота, вътрешна, насаме. Второ - знание без обучение, трето - богатство без пари и четвърто - веселие без компания“. Бог ти дава Себе си. Така че, ако някои хора се радват на себе си и се смеят, и вие се радвайте. И при Учителя е по удобно, ако Учителят е люби дълбокия смисъл, той ти дава четири неща. Първо - неизговоримо слово, второ - покой сред тревогите. Мъдреците имат покой сред тревогите. Много е лесно да отидеш на някаква полянка на Рила или на спокойно място. Това не е истинско спокойствие. Още навремето в София го казах на една лекция и някои са засегнаха. Аз като отида на Рила, на някаква полянка… Да, обаче това е спокойствието на полянката. Това не е твоето спокойствие. Ти трябва да го изработиш в шума, в света и около тебе, ако има багери, като музика и така нататък. Значи. Безмълвие, третото - безмълвие над Вселената и четвърто - сияние над мрака, над събитията. Учителят е нещо повече от живота. Той е Дух отвън живота, но той е излязъл да даде нещо на живота, защото на живота нещо му липсва. Затова е слязъл Учителя.

Сега ще кажа някои неща за Истината: Истината, щом я търсиш и я любиш, ти вече имаш силен пазител, защото тя ти е повикала. Бог ти е позволил да я търсиш. Не всеки може да търси Истината. Много хора може да си съобразят, Бог трябва да те повика. На ти може да накараш Бог да те повика. Ако я търсиш, защото имаш дълбок Дух, който може да изучава най дълбоките тайни на Бога. Този Дух е създаден от Абсолюта и той знае тайните на Бога. И ако ти събудиш този Дух и Бог в тебе ще се роди, и заедно ще търсите дълбините на Истината.

Истината, това е единственият път към Древния. Тук самата Истина те подготвя за Фана, за поглъщане. Поглъщане в дълбините. Нашата дълбочина е храм, за това Учителят казва: „Ако храма не е в теб, всички храмове да обиколиш, това е напразно. Храмът трябва да е в тебе“. Говоря за чистото сърце, за сияещото сърце. Истинския храм, направен от камъни и тухли. Нашето духовно съкровено сърце. Най-древния храм.

Сещам се пак за тайното учение на Изида. Казва: „Преди да беше Вселената, моето сърце беше храм“.

В Истината животът е Мистерия, скритост изначалност. Древна първосъздаденост. Тя ни завръща в Безкрая и още по-навътре. Истината е най-опасната сила, а не злото. Но тя има дълбоко сърце и дълбоко виждане за съкровените хора. Според атлантите много малко хора са, които могат да издържат в ядрото на Истината, затова те тренират години, векове и прераждания безупречност, най-великото учение за безупречност. Издал съм повече от 5 книги за Атлантида. Някои знаят. Тези, които постигнат високите степени 6, 7, 8, при сблъсък с ядрото на Истината, само те могат да оцелеят. Тук всички вярващи, светци и праведни стават на прах. Мога да го докажа, но не обичам да говоря по този въпрос. Ще ги пощадим.

Истината е най-опасната сила. Пак казвам, Истината, това е древният мироглед, който е скрит в Тишината. Колкото по-дълбока е Тишината в човека, толкова е по-дълбока неговата Истина. Учителят казва: „В невидимия свят не знаят за най-мълчаливия“. Вие знаете после колко лекции е изнесъл, и какво казва накрая на живота си, какво смирение, „Свърши се една микроскопическа работа“. Това е смирение пред Мистерията, реално, честно, истинско. Никакво преувеличаване, наистина и това, което и аз се изнасям е малка частица, може би важна частица, но много малка.

Когато реално обичаш Истината, тя ще те научи как да я търсиш. Тя има подхода, ти само я обичай и се старай да говориш Истината, да я премълчаваш, защото някой път тя може да убие човека, а пък тя винаги трябва да вдъхновява. И тя ще научи как да говориш, как да премълчаваш и как да постъпваш и как да постъпваш тайно, тайно, чисто, без показ. Някой път може да постъпиш външно и да изглежда неразумно, а вътрешно да е по-чисто от чистотата. Това са тайни на суфите и на мъдреците. Истината във висшите светове е насъщният хляб, храната на Боговете, тя е и тяхното скрито оръжие.

Когато човекът на Истината е в бедствие, както са били атлантите, той тайно се усмихва. Тази усмивка означава поразяване. Така както са учили децата си в Атлантида, когато идва потопа, те го посрещат с Дух с поздрав като часа на сливането със собствения си Дух. Влизат в потопа с покой. Покоят поразява потопа. Ще обясня. Истината в тебе, когато Истината е в тебе, теб вече те няма. Тук древният Бог е влязъл и затова Богомилите са понесли кладата. Не може така лесно да се понесе кладата, ако не си преживял пряко Бог, Любовта, Истината. Насаме те са преживяли и затова отиват с радост на кладите. Те са чисти духове, част от древния Бог, човекът на Истината никога не очаква възкресение. Той е Дух от, за Лао Дзъ възкресението е обида, да не го казвам. Той е Дух от Древния. Той е осъзнат Дух. Който е в Бога и Бог живее в него. Ако Бог живее в тебе, какво възкресение ще очакваш. Това е трагедия. Какво бъдеще ще вярваш, ако Бог, Бог е по-важен от бъдещето. Чистотата е по-важна от бъдещето. Любовта е по-важна от бъдещето, Истината е по-важна от бъдещето и така нататък.

Човекът на Истината е по-дълбок от всички свещени писания взети заедно. Той носи в себе си нещо, което е преди писанията, защото той е преди словото. Той носи в себе си нещо от Мистерията. Истината е древно неродена и за това тя е свобода. Тя е преди живота и преди смъртта. Благословен е този, който я търси. Най-красивото нещо в този свят са търсачите. Храм, това е място, в което Бог всякога присъства. Това е сърцето. Ако си в пустинята или в пещера, няма, нямаш време да търсиш църква или джамия. Направо влез в сърцето си, просто защото Бог е там. Бог не е религия, а съвършена Любов. Без Истинска Любов към Бога, не можем да разберем своите заблуждения, а те са много дълги. Бог е тотална енергия и се слива само тотално с тоталното, цялост с цялост.

Когато станеш тотален в молитвата си, с цялото си сърце знай, че Бог е там. Няма избор, защото Бог прави тази тоталност, тази цялост.

Ще обясня нещо важно: Когато е много важно и с молиш за съкровен човек или за нещо скъпо, вкарай необикновена сила, стихийна сила в своите думи, в своето сърце, в своята молитва. И това е Бог. Тоест, вкарай Бог. Но това трябва да е в единство с Бога, както казах, но само при съкровена нужда.

Реалността на всеки човек е в присъствието на Бога, а не към каква религия принадлежи. Единството с Бога е спасение от себе си, за да се завърнеш в своето изначално състояние. Както виждате, човекът е станал голям враг на себе си и той търси врагове навънка. И ги създава. И войната е такова нещо, не е търсил в себе си мира и покоя бил във война със себе си и после много лесно. И така все ще си намира майстора и ще се учи.

Когато си в единство с Бога, кога това е знак, че си в единство с Бога? - Когато тежките ти времена са леки и ухаят. При голяма динамика на молитвата в Бога, времето спира. Тази динамика в Бога е сливане бог иска твоята цялост. Това образува единството. Но трябва разбиране с Любов, с различаване. Например, дом не означава къща, дом означава същност, живот в Бога. Ти имаш дом, не когато си е построил къща а когато имаш Душа, когато имаш същност. Едно от най-важните неща в живота е постоянно да помним Бога. За да помним Бога, Той трябва да го е пожелал, но ако ние сме го желали, Бог ще ни пожелае. Защото всичко това е вродено в нас. Това, което помним, това ще живее в нас и в този, и другия свят. Затова бъдете будни какво помните, за какво най много мислите. Защото след смъртта човек отива там, на мястото, което най-много е обичал, при Бог, при Учителя, при съществото, при Любовта. Тоест това, което най-много е обичал, човек ще отиде там. Постоянното помнене на Бога и първична Любов.

Ще завърша с молитвата на Учителя, за която казва, че струва 25 милиарда: „Сърцето ми е топло. Душата ми е свежа. Умът ми е светъл. Духът ми е крепък. Защото живея закона на Любовта, в който няма никаква измяна“.

Изглеждат прости думи, но само сърцето ми е топло, а в сърцето има една топлина, която я няма даже на слънцето, но няма да коментирам. Казва, струва 25 милиарда и някои хора са чакали около 20 и 25 съществувания и прераждания да получат такава формула. Разбира се, има и други, които струват 50 милиарда, но стига ви тази, 25 милиарда не е малко. Това беше за днес ако имате нещо. Да....

Да. Да, това е. Значи, Любовта към близките е важна, Любовта към враговете е съществена. Защото ако обикнеш врага си, ти насочваш Бог в него и Бог постепенно започва да работи за него, и след време се окаже, че няма врагове. Всъщност те не съществуват. На едно, бяха ме заключили държавна сигурност в една стая и смятаха да пишат документите, че съм враг на държавата. Нещо там искаха да пишат. Аз казах: „Аз в момента ви смятам за братя“, и един изрева: „Как може, човек за човека е вълк!“ И тогава му казах: „Ще понесеш тази философия на гърба си“, и след време ми той почина, както и да е. А… Въобще, Любовта към всичко е важна, защото Бог ще ти даде своето виждане и тогава няма да осъждаш нито една религия, нито един човек. Има хора, които и Братството изглеждат... Някои хора се чудят какво правят тези хора в Братството, изглеждат психически разстроени. Това са много красиви души. Ако ги видите правилно, те изплащат кармата си, обичат Учителя, тежко им е, след време в следващо прераждане ще изплатят, ще направят скока.

Така, че пазете се от изказвания, които са критични. Критиката означава, казва Учителят, да хвърляш камъни отгоре си. Не казвай кое е добро, кое е зло, защото много хора са водят за добри, обаче те са без Бога. Искам да кажа, добро без Бога е голямо падение, защото такова добро няма мярката. Само добро, свързано с Бога и изтичащо от Бога е благословено, но който го разбере. Затова Учителят казва: „Когато правите добро, питахте ли Бога? Последствията могат да бъдат тежки.“

Да. Значи, първо Любовта никога не сме я губили. Бог никога не ни е загубил и не ни е изгубил. Ние сме го изгубили. Значи, ние трябва да започнем да сеем. Да мислим с Любов, да правим нещата с Любов. И постепенно ще Го привлечем, защото Той се намира там. Бог никога не ни е изоставял. Просто ние сме му обърнали гръб, както казва Майстер Екхарт: „Бог е във вас, във вашата къща, но вие сте излезли на разходка“. Във вашето сърце, във вашия, постоянно е там. Никога не сме Го губили, просто трябва да осъзнаем, че тя постоянно е тука, постоянно е в нас.

Ако беше лесно ни трябват постижения. Да, значи, когато постоянно мислим за Бога и помни името му, ние постоянно се пречистваме. Ще дойде един момент, няма нужда от борба със слабости. Когато постоянно мислиш за Бога, Той постепенно ще изгрява в тебе и в един момент, когато Бог и Любовта се родят в тебе, слабостите просто ще видиш, че ги няма. Победил си без борба. От многото мислене за Бога, от многото Любов към Бога и още нещо.

Благодаря, да, значи. Как да постигне Любовта, здравето, спокойствието, ако човек е заобиколен от такава романтика. Тъй ще го преведа, да, значи, защото ти може да мислите, да кажем вие може да мислите, че това са тежки хора, болни хора, вашите близки. Разгледай душата им. Сърцето им, обичай ги с душа, те ще откликнат, защото има друг род тежки хора и врагове. Има такива тежки хора и врагове, както се казва, ако Бог е изпратил на някой мъж, ако му е дал една жена дявол, не му трябват други врагове. Просто това е достатъчно, а има свръхтежки тирани. Атлантите ги наричат големите тирани, тоест хора мъчители. Да, от тях може да се направи голям скок в развитието, ако човек избере тотално Бога. Тогава ще бъдат отстранени, но винаги се свежда до нашите усилия. Учителят казва, че от нас не се искат големи усилия, всеки ден по малко. Капката и след време ще видиш как в твоя дом е имало красиви души, ти си една от тях и как ще си подадете ръка, защото кармата ви е събрала, за да се разреши нещо красиво. Разглеждай хората като души, а не като хора, като клиенти, като пациенти и така нататък, като души.

Да, човека благодари и аз му благодаря, ясно. Благодаря.

А, има много хора, които са си посветили живота на Бога, а не на Истината. Тези, които са се посветили живота само на Бога, само на църквата, само на вярата, някой път повтарят: трябва да имаш вяра. Бог решава дали имаш вяра, ако Бог влезе в един безбожник и той ще има вяра. Когато избереш Истината, Бог върви твърдо заедно с нея. Когато избереш Бога без Истината, не си избрал Бога както трябва, нито Истината както трябва. Така че Бог и Истината трябва да са заедно. Но в будизма, примерно, не се говори за Бог, Безкраят е постигнат, Нирвана, Разтварянето, Безкрая е постигнат. Защо? Ще обясня. Буда има една върховна практика. Няма нищо общо с дишане и с йога упражнения, нищо. Буда е практикувал Истината. Буда не се е интересувал дали ще го разбереш. Ако Безкрая ти позволи, ще го разбереш. Той не държи да го разбереш. Той говори Истината. Ако Безкрая ти позволи, ще го разбереш.

В Истината се намира и Бог, и на върховното ниво Абсолюта. Истината е по-важна от всички религии. И в Дао, тя се нарича Дао, в дзен се нарича Дзен. Иначе това е същността и Прасъщността. Нека да кажа, че думата Дао е по-дълбока от думата Бог. В думата Дао, Дао и Абсолюта, и Бог са заедно, едно цяло. Когато на български се каже Бог, значи има и дявол, има една двойственост. Не е че го има дявола, дявола нито съществува, нито го има, както казах, той е само влияние и Бог го използва туй влияние, но ако има хора, които познаят Бога пряко, те ще разберат, че Бог е Бог, няма втори. Тоест, истинският Бог в дълбокия смисъл, това е върховната Истина и това е Единствения. Няма втори, никога е нямало втори. Нито Христос, нито друг Бог, нито Луцифер, нито някой. Единственият е единствен, това е върховната Истина. Тази върховна Истина е над всичко. Над понятие, над имена и така нататък.

Значи, този който лъже, даже няма нужда да изпитваш съжаление към него. Той в момента на лъжата, първо химическият състав на кръвта е нарушен. Най-тежките болести и неизлечими се раждат от лъжата. Просто моли се за такъв човек Бог да му даде светлина и разумност, и да го спаси. Знам от един приятел за един адвокат, който толкова много лъжи, даже познавах едни братя близнаци, бяха ги кръстили: Една дума, десет лъжи, както и да е. И този приятел ме пита: „Тоз адвокат, който за всичко лъже и лавира, какво, как Бог го търпи?“ Нека да ти кажа. В следващото прераждане Бог ще го смачка със специални страдания. Следващо прераждане той ще стане специалист по Истината в детайлите. Скоро ме питаха един човек от, да го наречем тайната полиция. Каза: „Тези престъпници, как Бог ги търпи, как тези мафиоти и така нататък… Ти наистина ли вярваш, че всичко е Бог?“ Казах му: „Разбира се, ще обясня. Този престъпник и мафиот, в следващо прераждане Бог ще го направи полицай, така ще ги, той ще има опит, дълбок опит и ще служи на правдата, така че не се безпокой, гледай ти да ни лъжеш. Това може да идва твоя живот, за да те научи още повече да обикнеш Истината и да видиш колко е опасен пътя на лъжата. Тук едно детенце, момченце имаше.

Ако ядеш една манджа и те заболи корема, и ако ядеш една манджа, която ти стане много леко и приятно, фино, ефирно, нямаш никакво съмнение. Или ако пиеш, защото на едно място познавам една чешмичка, която който пие вода от нея, корема веднага го заболява. Значи, когато пиеш чиста вода и нечиста вода, ще ги различиш ли? Да, и аз ще ги различа. Такава е разликата между човешката и божествена. Божествената дава лекота, единство, приятност, чистота, увеличава чистотата. Знам много суфи, които са се оженили за жени, има суфи жени много, за да освободят жената от порока, за да я качат в още по-висша интимност, в по-чиста, съкровена интимност, да надраснат човешкото и да отделят жената от света, да им помогнат, като и жената му помага. Живеят от съкровена интимност нагоре, Божествена, нищо общо с човешките неща, но това са скрити неща и за някои хора са мечта. Но божествената Любов винаги дава, увеличава същността, увеличава Бога, увеличава лекотата и покоя. А ако си спокоен, спокойствието е царство. Човешката за дребни неща, докато има мъж и жена, винаги има борба за дреболии, война. Докато хората кога станат брат, сестра или мъж и жена на по-високо ниво, защото брат сестра също могат да бъдат мъж и жена с чиста интимност. Там вече тази борба намалява и започва да се ражда от Божествената. Той има съкровена Любов, има Божествена Любов, после има степени на Абсолютна Любов, но това са, но достатъчно. Да.

Иначе никога не съм се смятал за Учител дълбоко, няма и да се сметна. Просто имам Учител, който е... спада към Мистерията, но, така ми викат... приемам го условно, но иначе дълбоко обичам, истински обичам Смирението и Нищото. И Смирението, е част от Нищото и винаги ще го обичам тайно, някой път така ме наричат, някой даже мислят, че съм авторитет и еди-какво си. Няма такива неща, само Бог е Авторитет, само Учителя, но нека си говорят хората - има Свобода.

Мистерията е наречена Любов към Бога, а Бог не съществува самия Бог. Той има някакво съществувание, но е Несътворен, а пък Абсолюта е съвсем... Така, че Любов към Бога означава - към Пустотата, към Бездната, към Безкрая и още по-дълбокото място - Мистерията. Аз иначе за Бургас подготвих едно друго интервю, тук само ще ви загатна. Казва се: История на Тишината. Неродена история - има голяма разлика, между Тишината, Безмълвието, Мълчанието - словото е на най-ниско ниво, обаче и то е важно, защото трябва да покаже Пътя. И само ще ви загатна, че Безмълвието е от Безкрая, а Тишината е от Мистерията, а Мълчанието е - духовен свят. Мълчанието е злато, ако е правилно, защото и рибите мълчат казва Учителя, но... Безмълвието е Нектар - Тишината е Еликсир. Квинтесенция, нещо много... и във Висшата Тишина има ... дълга история. Ще го оставя този въпрос, подготвил съм го за Бургас. Днес някои други неща ще ви кажа.

Любовта е Мистична врата към Бога и Древността. Има думи, които не са слово - те са Небитие, те са чисто звучение - Несътворено. Както думата Аум, думата, една специална дума на Феникса: Айрара. Айрара означава: Два пъти Бог. Ай - от Арамейски и Ра Ра два пъти. Думата означава - Изначалност. Както и да я изричаш... тя води към.. Това са думи отвъд света, отвъд отвъдното, отвъд Вечността. Излъчени сърца в Древността в Безкрая, има думи, които ни водят в тази Древност. И самата дума Аум. С думата Аум, само с тази дума, може да преодолеем света, вселената и всичко. Някой може да кажем: Как в няколко букви? Това е Древен Дух, Древно Име на Бога и на Тишината - Древно Име на Единството. И тя е дума, но е по-дълбоко от дума, защото е Същество - думите са същества. И за това, те създават съдби, и трябва да внимаваме с какви думи говорим, какво допускаме...

Само в Единството с Бога, се изживява това, което няма име. Тук се сещам, нека да ви кажа, че в Древността, и Бог не е съществувал - само Абсолюта, Прасъществото. И след време, когато излъчва частица от себе си, която се нарича Бог. Бог е нямал име, нямало е букви, нямало е слово. Имало е, първото нещо, което е създадено е числата. И Той е било наречено - Първото същество. Много по-късно е наречен - Бог. На много езици вече. В най-древната тишина, как може Бог да има име? Обаче, освен това, казва Учителя: Той е. Бог е Любов, обаче на едно друго ниво, Той не е Любов. Но понеже трябва да стане достъпен - създадена е Любовта. Когато разберем дълбоко Любовта, като неизменност, като тоталност, тя ще ни заведе в друго Пра-сърце на Абсолюта, което е Истината, което е Пра-тишината и т.н., друга дълга история.

Чистото Сърце е Пчела, която събира капки Любов в Тишината. Винаги се сещам за думите на Учителя. Когато казва: Говедото ще стъпче цветето, човека ще го скъса, пчелата ще извади мед, кой е най-умния? Веднага става ясно, простичко, така говори Учителя... стилът му е...

В Сърцето е цветето на Душата, златното Цвете. Най-красивото същество вселената и отвъд нея е Любовта. Тук искам да кажа: Говоря за Любовта, като Бездънна Просветленост. Нищо общо с човешки свят, с духовен свят, това е нещо много дълбоко и мистично и постепенно извън бъдеще, извън минало, извън настояще. Въпрос на Дълбини. Там в Дълбините няма бъдеще. Казвал съм го: И Чистотата е по-важна от бъдещето, и Любовта е по-важна от бъдещето, т.н.

От Бога сме родени - от Мистерията сме неродени. Когато съм изнасял навремето за Яджнавалкия - един изключителен Учител в Древна Индия. Той казва: Ние не се нуждаем даже от безсмъртие. То е дошло много по-късно, още по-късно смъртта. Ние сме Преди... Нито сме вечни, нито сме сътворени - ние сме Древни. Това е много важно да го разберем. И да искаме да умрем - не може да умрем. И сме по-дълбоки от Несътвореността. Такъв е, на там ни води Учителя, просто е...

Любовта е тънко, трептящо излияние. В Истинската Любов се прегръщат две Пустоти, две Безкрайности. Истинската прегръдка е нещо от Безкраят, мястото, в което някога сме били. Истинската Любов е Шепот на две безкрайни същности. Те прегръщат Безкрая в себе си, няма друго какво да се прегръща - Безкраят.

Чистото сърце е гост в този свят, но то е извън света. Тук искам да уточня, че в Древен Египет и Атлантида - чистото сърце се смята за сърцевината, дълбините на човека, ядрото. А това е Душата и Духът. Чистото сърце е много дълбока дума навътре.

Чистото сърце е Божествен звук в тленното тяло. Чистото сърце е фино звучаща Тишина. Това чисто сърце е реалният безкраен Храм. Няма други храмове, тези храмове създадени от камъни, от тухли и т.н. са трагедия. Въпросът е: Имаш ли Сърце? От тук нататък започва развитието. Без тази Любов и без това Сърце, според Учителя: Хората са вървящи скелети или ги нарича движещи гробове. Това сърце живее в Истинската Любов, която е изтъкана от Тишина. Сещам се, че най-дълбоките преживявания, са в Тишината, никакво слово. Словото се изумява. Няма описание. Така, че много такива неща са извън Библията, извън писанията. Много такива неща съм преживял, дълбоко съм убеден, че не мога да ги опиша. Мога да ги загатна - но то нищо не е. Трябва да се преживеят. Думата преживяване е условна, защото тези неща са по-дълбоки и от преживявания, в тях няма дишане, няма мислене, няма свят, няма несътвореност - прекалено е дълбоко.

Никоя духовна практика не може да се сравни с тази истинска Любов към Бога, и към Мистерията. Ако нямаш тази истинска Любов, какво ще практикуваш? Да, практикувай! Обаче, какво ще практикуваш? Тази Любов създава Бога, и Пустотата и води в Мистерията.

Чистото сърце, поразява с Покоят си - смъртта. На мен ми е много интересно, как много хора учени, четат, пишат, ръкомахат говорят, а нямат Покой. Какво е това знание? Аз говоря за Покой сред тревоги, сред трудности, сред изкушения, сред изпитания. даже и сред Потопа. За какво ти е тази наука, в която нямаш Покой? Покоят е Мярка.

Древните казват: Чистото сърце, реже тъмнината и мрака. Атлантите са обучавали така децата си и постепенно, после в Египет, частично. Няма светилище, по-дълбоко от чистото сърце. Чистото сърце, може да разговаря с душата на нещата, с тънкостта на нещата - нарича се Чувствознание. Умът няма представа за какво става въпрос.

Жреците на Египет казват: Само чистото сърце, може да създаде истинския Път. Тот казва: Чистото сърце е създадено от непорочната светлина - Пра-светлината. В Пра-светлината няма светлина и тъмнина - нищо двойнствено. Никакво добро, никакво зло, никакъв изгрев, никакъв залез - само Зора, Мистерия.

Чистото сърце е Сияние а не знание. Никога не е било знание тоест - падение. Казвал съм: Нечистото сърце е сътворено, чистото сърце е несътворено. Истинската Любов е среща на две несътворени сърца - от там нагоре... Когато преживеем Любовта, разбираме Божията неизреченост - ясната необяснимост. Любовта е изначална - творението е вторично.

Любовта е Древна, тя е преди вселената - за това е важна. Вселената е бедна - Любовта е богата. Знанието е бедно - Любовта е богата. Някакъв много учен, искал да отиде да спори с Буда - намерил с кого да спори. Един евангелист питал Учителя. Ти познаваш ли евангелието. Учителя казал: Аз го живея, защо да го познавам?. Отишъл при Буда да спори, видял такъв Покой и се изумил - забравил знанието си. Нямало го спорещият, с кого ще спориш? С Нищото, с Безкрая? С кого ще спориш? Можеш ли да се скараш на Тишината, на Нищото?

Не е важно миналото - а Древността. Древността е без минало и бъдеще - Тя е Мистерия. Древните цивилизации никога не са пропадали - а са се завърнали в Мистерията. Тази Древност е преди световете, това е Чистия Дух - Древния Път. Само нашия чист Дух, познава Безкраят. Чистия дух в нас, това е Древната цивилизация, и неговия дом е Безкраят а не сътворението. Древната цивилизация, както казах никога не е загивала - тя само е слизала, и се е завръщала. Има много книги за Атлантида съм издавал, включително Атлантски афоризми, красиви. отделно... за Древните Безупречни, такива, като Христос - те са милиони са били, просто са милиони, на най-различни степени до 8-ма степен. 8-ма степен означава - Божества. 7-ма степен - Богове. Безупречни. Сетих се за една Атлантска поговорка: Добрата птица лети уверено в мъглата. Не в ясното време всеки може да лети, не когато ти е уреден живота. Всъщност, той вече е неуреден. Уреден си само, когато си се слял с Бога, с Мистерията, с Абсолюта и с Дълбините на Истината... всичко друго е такава неуреденост, че не може да се опише.

Древната цивилизация, това са Боговете, те са живи, но като Духове, а не като материя. Съществата в материя са сътворени, заключени с паднало мислене. Древното човечество, което не е устояло в Истината, е било отделено от Древните цивилизации. Самата Древност, това е състоянието на Нищото. Нека да обясня: Нищото, това е - нищо друго, освен Покой, Пълнота, Безмълвие, Тишина, Велика Цялост. Но как може да се обясни тази Цялост на умът? Умът обича разделението, той там живее, опитва се да го създаде. Но когато се сблъска с такъв човек на Целостта - той умира!

Когато не си преживял Истината - всички думи и понятия за нея, са твоите заблуждения, цитати, философия голяма. ОШО казва: Хегел, има изречения, които са цяла страница, и той не знае какво иска да каже - това е бащата на философията. Просто не знае горкия, за какво става въпрос.

Древните са Древни, защото са открили Истината в себе си - нищо общо с религия. Древните живеят в Истината, а не в понятия. Атлантите казват, че в ядрото на Истината, могат да живеят само Безупречните - само те могат да оцелеят.

Древните знаят, че Истината не може да се вмести в Словото, защото Истината е преди Словото - тя е скрита в Безмълвие и Тишина. И аз имам забранени Истини, които не ги изнасям, защото ще смутят прекалено много хората. Говоря за духовните хора... за религиозните въобще не говоря. Говоря за напреднали духовни - прости ги скриваме.

Ако Древният те докосне, той ти отнема сътворението. Любовта е по-древна от живота, и за това Тя е по-важна от живота. Едно правило от Древния жрец Атлант: Никога не нарушавай Безкрая в себе си! Нищо общо с 10-те Божии заповеди, които са дадени за паднали същества, даже не са за ангели. Никога не нарушавай Безкраят в себе си!

Дионисий казва: Можещото действие произлиза единствено от Бога. Тук мога да кажа и Христос и който и да е, не може да произвежда Можещо действие. Казвал съм го, ако Бог не иска един човек да бъде излекуван, Христос и който и да е - нищо не могат да направят. Има само Един Единствен. Една от моите молитви е кратка: Единственият. С голямо почитание насаме. Просто споделям с вас. Имам около 7000-8000 молитви всеки ден, това е една от тях, тя ми е от най-кратките, защото просто няма друг.

Покоят покорява цялата вселена! - Думи на Чуан Дзъ.

Най-нужното е винаги Любовта! - Думи на Майстер Екхарт - Мистик.

Атлантите казват: Безкраят в теб, ще преодолее всички светове. Мъдрият няма ум, той има само Дух. Някой път питаме: Има ли Духове? Всички Посветени, Мъдреци, Учители пред тебе са Духове. Дали ги виждаш - няма значение. Ти може да мислиш, че той те гледа с очите - а зад очите е Духът! Той наблюдава всичко. Страшен Наблюдател, вижда отвъд света, отвъд вселената, но това е скрития Наблюдател. Трениран от много прераждания.

Търси Истината, а не Историята. Истината е преди Историята. Историята е падение от Истината и от Древността. Историята никога не може да те учи реално - само Истината може. В Мистерията расте само Истинното и Неизразимото.

Атлантския Учител Мелхория казва: Устремявайки се към Истината - ти ще станеш самия себе си. Скритата Истина в човека е Богоподобна, и казва още: Когато изгубиш опората в живота си, придобий Увереност. Казва, че Бог е сътворил човека, но човека още не е сътворил Бог в себе си. Към края съм, няма да ви отегчавам дълго, на някои може да им идва много - и това се е случвало.

Мистерията няма произход - тя е неродена, но ражда всичко от себе си. Учителя казва: Животът няма произход. Мистерия преди живота. Мистерията просто е поставила Начало. Тоест, Бог е станал Алфа и Омега, но преди Него е Пра-началото, Абсолютът, Пра-съществото. Едно от малкото интервюта, които спрях в Портал12 не исках да го изнасям за да не смутя много хора, е за Пра-съществото. Това, което е по-дълбоко от Бога, от всичко.

Който живее в Истината, е по-дълбок от всяка цел. Това е Атлантския Учител още: Човекът е красив, когато е създал Безкрайността в себе си. Любовта е най-древното качество, което преодолява света и вселената. Говорене - значи общуване. Мълчание - значи узряване. Безмълвие - значи сливане. Това беше. Исках да бъда кратък, ако трябва после ще кажа някои неща. Забелязал съм, че по-краткото, и по-кратките лекции по-лесно се възприема, по-хубаво, защото ако се говори дълго време така...

Истината има такъв Поглед - Поглед в Погледа. Има една случка, Учителя разказва, една вдовица, една жена, която си изгубила детето. Бог изпратил един Архангел, да вземе детето на тази вдовица, и той малко се смутил, но отишъл. Ангелът се върнал смутено и казал: Кой ще гледа ... жената ще стане много самотна. Не придавам точно смисъла, но идеята е важна. Един ден, кой ще се грижи? Ако замине жената, кой ще отглежда детето, кой, детето ще остане самичко. И тогава Бог казал на Архангела, иди на дъното на океана, един камък, и ми го донеси. Архангелът отишъл, взел камъка и го занесъл на Бога. Бог му казал: Счупи камъка! И там имало вътре една буболечка, и Бог казал: Този, който се грижи за тази буболечка, Той ще се погрижи и за детето. Така, че този поглед на Истината , просто знае всичко. Учителя е казва: Мога да кажа в момента на близко един мравуняк, какви нужди има, какви събития стават. Това е, Истината е Всеобхващащо Съзнание - Абсолютно всички светове. Един път братята наблюдавали Учителя и Той така нещо, около носът му една пчеличка се завъртяла и Той казал: Идете там на първият кошер - няма вода. Те отиват, и там няма вода. Искам да кажа: Този, който се отдава на Бога - Безусловно. Бог, Абсолюта му дава част от това Всезнание. И това Всезнание е Любов. Но да се върна на Истината - трябва да я преживееш и да надраснеш преживяването, пак няма да я разбереш, и ако преживееш Бога, пак няма да Го разбереш, но вече нещо се променя. Пак ще ги търсиш, но вече нивото е друго. И помня навремето при един разпит на държавна сигурност ми казаха: Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, няма да те преследваме повече. Тогава отговорих: Значи, да се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината, и да тръгна по вашия глупав път. Сега не бих говорил така, но говоря преди около 40 години - ученическите години. И вече започнах 1970-та година, и не бих говорил така - тогава от време на време... При един от случаите искаха да ми забранят пак Учителя и Учението, и казах: Не се месете в Божия план, ще бъдете пометени! Сега никога не бих го казал, обаче тогава, на моменти така говорех... а може би е трябвало.. и видях че, както Учителя казва: Изненадай, Изненадата - и те бяха изненадани.

Ние всички сме Храмове. И Учителя казва: Ако Храмът не е в тебе, където и да ходиш, е напразно. Няма къде да се ходи, просто ние сме тук, ние сме пристигнали - даже в момента сме извън вселената. Но все пак искам да кажа, когато сутрин станеш и кажеш: Добро утро, здравей - то вече си сътворен, започва деня. Ако не беше станал, ако не беше казал, ако беше безмълвен сутринта - все още си несътворен. Но в момента в който кажеш: Добро утро и т.н., влизаш в тялото и тръгва сътворението. Но ти си извън. Ако нямаше Добро утро... Разговорите продължават и на вътрешен план и да спрат и да не спрат - все са хубави, нямаме избор, просто нямаме избор.

Суфите, това е най-жестоката преданост, към Бога. Ал Халладж казва: Когато търсиш Бога, заедно с Бога - го намираш. Иначе все ще търсиш... Говорил съм за Ал Халладж, Той казва: Щастието е наказание - наистина е така, и който търси щастието. Аз като видя щастливи хора... Блаженството е друго нещо, но щастието е голяма беля. Просто знам, че този човек е закъсал яко. Суфи се молят за болки, страдания, нещастия и трудности, за да помнят постоянно Бога - да не Го забравят! Суфи е много дълга тема, ще осъмнем... Още малко... Ибн-Араби казва: Любовта е моята религия. Няма друга религия. Религията се опитва да замести Любовта - никога няма да я замести, както щастието не може да замести Блеженството. Суфи, това са тези същества, които са, още преди да слязат, са Пречисти Същества. За това, те спадат към Жестоката Преданост! Говорил съм за Ал Халладж - Персийския Христос. Те го режат на парчета - инквизицията. Той постоянно хвали Бога, защото има само една Воля - няма как да има втора Воля. Понеже е казал: Аз съм Истината. Това е краят на всички Учения. И Той го е казал и Бог е Него го е казал, но е смутил света, а това е нашата крайна цел - да кажеш: Аз съм Истината! И докато са го рязали и докато е можел да говори езикът му, докато не е бил отрязан - постоянно е хвалел Бога, без да спре! Преданието казва, за този страшен Суфи, който отдавна съм влюбен в Него. Изнесох доста неща а и подготвяме книга за Него. Когато е бил нарязан на парчета, всички Негови парчета Славяли, Прославяли Божиите Имена. Подскачали и Прославяли Божиите имена - това е Суфи. Да станеш на прах, да станеш на парчета и да славиш Бога - това е Дух. Другото е ум, и някакви трагедии безконечни.

Ще кажа една шега се сетих: Даже има, земните хора, даже и комарите не ги харесват. Четох скоро, че два комара си говорили и казали: Този човек е пълна химия - няма никакъв вкус.

Ами, Боян Магът е дълбока вода. Години наред отлагаме за Боян Магът и Поп Богомил, защото, да не ми забранят все пак интервютата. Просто тези книги ги отлагаме така и други някои. Иначе Поп Богомил казва: Няма нужда от палене на срещи - ти си свещта, ти си Вдъхновението. Какво ще палиш? Много е смешно с тамян да изпъдиш дявола, тъй като дявола влиза в тамяна и си играе със свещениците. Той го пали.. няма... Бог иска - праведен Живот. Какъв тамян, какви ритуали, какви свещи и т.н.. Мистиката, това е съзнание, по-дълбоко от окултното, и казва, на едно място казва: Бъдещето принадлежи на окултната наука, а на друго място казва: На Мистика! Но Мистиката трябва постепенно да навлиза, защото хората не са готови и има голяма тънкост и в Божията Любов, особено в Мистичната ... но как да я обясниш, като там има само Чисто Божие излияние, и всъщност Истинската Любов е Самият Бог. Обаче, как да обясниш на хората, те като живеят в тази човешката Любов, която постоянно прави последствия. Божествената Любов - никога няма последствия. Тя е... изкупва всичко. Всичко очиства, в смисъл...

Но ще ви кажа няколко шеги, да ви зарадвам. Обичам чистия хумор. Аз съм ги казвал някои неща: - Горе главата, нищо че е празна! Празната глава е надхитрила главоболието - няма от къде да влезе просто... Казва един: Срещнах една жена, която ми разби сърцето, но не можа да ми разбие камъните в бъбреците! Много са, много са. Около 1 000 000 афоризми има така, и от тях са хиляди...

Чиста Същност. Голяма хапка. Сетих се за една шега за голямата хапка. Мравката и слонът били приятели. И мравката помолила слонът: Сложи си една троха отгоре на гърба и една под краката, и после мравката го загледала и казала: Чуден сандвич! Голяма хапка!

Още една шега ще... сетих се за: Мравката и слонът били приятели, обаче ги вкарали в затвора. Те успели да избягат и когато бягали, мравката се обърнала и видяла, че ги преследват полицаите. И казала: Слоне, бягай! Мене ме видяха!

За приказката за Златната Ябълка. Първо: Земните българи обикновените, ще я разберат след хиляди и милиони години. Ябълката това е, чистата Пра-същност на човека, която трябва да се постигне. Това, което са постигнали Суфите. Тоест, Суфите са надраснали всички видове събития, явления - предварително! Няма значение, какво ще се случи, каква трудност ще дойде. Суфи е над това. Между другото Настрадин Ходжа е Суфи. Бил е в Суфи школа, и изнася, ще ви изнеса една случка: Купил си месо да си готви. Купил си месо, дробове, джигери, да си ги готви, и както си ги носил, минава някакъв сокол, грабва ги, и изчезва във въздуха! Той го погледнал със съжаление и казал: Нищо не можеш да направиш, рецептата остана в мене! Превода: Той не казва, защо на мен се случи, защо така - той е над събитията, винаги! И за това той царува - това е Суфи. Това е постигане на чистата Същност, Изначална - няма друго какво да се постига. Това е тайната на скритата ябълка и всеки върви по този път.

Само да кажа нещо за магията, когато съм проучвал Кабала, много неща. В Кабала - думата Магия е чиста и означава - практична Божественост. Обаче по-късно се е изкривила. Идеята за Магията. Черепа означава за мен - че злото си е отишло, но то поначало не съществува, то се прави, че съществува... Не може да докосне нашия Дух. Нито бомби, нито ********* - нашия Дух е недосегаем. Това е Висшата Магия. Нашият Дух е недосегаем.

Учителя казва: Смъртта е най-голямата лъжа. И така мога да кажа, че нищо не можем да направим по въпроса - не можем да умрем, даже и да искаме! Просто не можем! Ние сме Духове! Няма такава опция!

Само да ви кажа, Водата. Издадохме книга в Храма на Водата, една от многото книги. Водата произлиза от думата - Водач. Тя води развитието - Учителя. И думата Вода е много скъпоценно нещо, защото това е Пътя, който ни очиства и ни води към Същността, било Златната Ябълка, било Пра-Същността и т.н.. Дълбока тема е Водата и ако махнем водата за 6 месеца от Варна, примерно или от света - хората ще започнат да й се покланят, защото тя е: Заместника на Бога на Земята. Тя е произлязла от Пра-Светлината. Тя тогава е била е Пра-Светлина, слязла е надолу, станала е енергия. Слиза надолу - става вещество. Когато Суфите пият Вода - те я целуват. Както хората в Пустинята. Защото я ценят. И пустинниците казват, в Пустинята, най-важна не е водата а Свободата. Имаме книга за Водата, много книги сме издали, но не искам да ги рекламирам, защото не е правилно.

Злато и диаманти има само в Преданоотдадените Души. Те светят в Учителя и сияят в Бога. Те са постигнали Пътя в пътя. Те са постигнали Любовта в Учението и те зародиха в себе си нещо от Древния Път - Мястото на Дълбините. Преданоотдадените Души вече не живеят - те сияят, защото Тайнството на Учението ги прие в своето Безмълвие. Те станаха Пътя в себе си...и Бог се огледа в тях. Учителя им отключи Бога, а те отключиха Учителя в Душите си.

Всеки сам трябва да открие своята мисия, тя е в него от Древността. Мисията на човека е лично преоткриване.

Погрешката е в нашето виждане, в нашето съзнание. Ако сме в Бога, няма свят. Ако сме в света, няма Бог.