Първата част, кратка е тя - Неизречената Библия. Втората е - Втория Прастарец. Дори и Христос е имал молитва към Отец, която не е била чута, не е била изпълнена: “Отче, ако може тази чаша да ми отмине”. Но мъдростта на Отец е друго измерение. Той е Съвършен. Това е записано в Акаша. Отговорът го няма в Библията. Учителят казва: “Библията е важна, но не е меродавна”. Акаша е мярката - неписаната. Даже една книга, Боре, преди да е написана е била в Нищото. Всичко тръгва от Нищото. И тук дълбоките неща си остават в Нищото. Това, което е записано в Акаша, защото Христос иска да го отмени, Отец му казва: “Изпий чашата и ще станеш Бог”. Изпиването на чашата до дъно е сливане с Отец и завръщане в расата на Богове, както Ал Халладж се е завърнал сразявайки Инквизицията с Бог в себе си. Само така се ражда Бог в нас. Чашата трябва да бъде изпита. И така, Отец Му казва: “Изпий чашата до дъно, за да не се провали Любовта” - Той е Дълбок и е Единствения. Така Христос разбира, че тази чаша няма да Го отмине, но Той знае, че Отец е Всемъдър и Съвършен. Ако Той не беше изпил чашата, Той щеше да се отдалечи и да се отдели от съвършенството и от Боговете. Затова Учителят казва: “Ако не беше изпил чашата - на нас такива Богове не ни трябват”. Обаче Христос имаше Любов, а Отец действаше твърдо в Божия замисъл, защото Отец е Велика Любов и то към всички, а Христос трябва да се върне при Него, иначе щеше да изпадне в забвение. Отец е Предълбок и Кабала казва, че тези, които не познават Отец - не познават и Христос - и си остават в дълбоко неразбиране.

Религиозните тълкувания на Библията са далече от Божествените тълкувания и затова са подвеждащи. Има дълбоки разговори на Луцифер с Адам, с Авраам, с Моисей, с напреднали суфи. Луцифер ги сразява като мъдрост. Една статистика казва, че е бил верен на Бога около 700 000 години. Знае най-дълбоката тайна на Грехопадението, знае я. Тя се знае. Скрита е - пак не е писана.

В това събрание Той е участвал в Бялото братство. Той е гласувал за свободния избор и тук трябва да го преживее. На Земята и Той няма свободен избор. Почти никой няма, но има една категория хора… И когато Христос издържа Кръста и големите изпитания…. Има свободен избор, когато се слееш с Божията воля. Тогава твоята воля и Божията стават едно. Изборът е един и Бог в тебе желае вече - не ти, и тогава е единна, нали.

Пътят за истинската Любов към Отец е даден от Учителя: “Люби Бога повече от себе си” и тогава Отец ще ти разкрие тълкуването, което е извън Библията. То си е в Акаша, защото Отец е в Акаша. Това, което ти казвам е трета степен тълкуване. Първото е религиозното - общи приказки. Второто е окултното - донякъде общи приказки. Това е гледна точка на Бога - третото. Четвъртото няма право да се произнася, защото е Мистерията. Смятай какви тълкувания има и всички тези където си говорят… Те нека си говорят, но четвъртата степен вече е Праотеца и Мистерията - не трябва да се споделя.

Само там Той се слива с тебе. Само в тези страдания се оправят грешките и хората се завръщат - стават осъзнати. В този свят е… всичко е разпънато на кръст. Дори и Христос не знае всички ходове на Отец, защото Отец черпи тайно от Праотеца. Всички Богове - казва окултната наука - са само деца на Праотеца. Те са само част от Великата Мистерия. Кабала е страховита наука за тайните дълбини на Бога, но заключена наука дори за много кабалисти, които правилно знаят много неща. Защото на едно място Учителят казва: “Ти може да говориш вярно, но не истинно”. Голяма разлика има. И много хора има такива, които…

Когато Отец казва на Христос: “Изпий чашата и ще станеш Бог” това означава “стани достоен за Мене”. Това е дълбоко откровение, дълбоко мистично откровение на Отец към Христос. Това означава, че оттук нататък Отец ще Го поведе към Мистерията. Той вече ще стане достоен не само за Бога - Той вече ще тръгне към Мистерията. Тот казва: “Без дълбоко мистично проникване в Древния, ние нищо не можем да знаем за тайната на живота и не можем да влезем в скритостта на Древния”. А Той си е в нас - Праотеца. Това е вече съвсем друга Реалност. По-дълбока степен даже от Акаша.

Не можем да подхванем друга специална тема за Христовата кръв, не можем да я започнем, защото тя е толкова дълбока, че ще настръхнат всички Църкви. Те мислят, че знаят за Христовата кръв нещо. Нищо не знаят. Говоря ти в целия свят. Страшна тема. Избягвам я. Само тук я загатвам защото, реалността, въобще не е в Негова кръв, не е в религията. Бог не е религия, Боре. Бог е Истина. Нищо общо с религията!

Има едно, между другото ще ти го кажа, то има няколко пророчества на Мелхиседек. Едното казва, че Страшният съд ще унищожи и вярващи, и невярващи. Това е мекото пророчество, допустимо. Защото Учителят казва: “Бъди истинен, а не вярващ”. Вяра и съмнение е като добро и зло. Те са в една лодка. Те за това вярващите не прегръщат другите религии, защото нямат широтата на Истината, не обичат враговете си, цитират… Както и да е. Няма значение. Бог е Истина, Реалност и Свръхреалност навътре. Бог е, Който определя Голгота. Той е Единствения господар. Христос няма думата. Казват суфите - Бог решава кой да е вярващ, кой да не е вярващ. Бог решава кой да е Луцифер, кой да е Христос. Няма никакви други намеси - Той е Единственият, Който владее.

Бог създаде Голгота, за да влезе в нея и да ни призове към Себе Си, към Своето Царство. И кладите също. Голгота е място на Великата Любов. Това е вечния завет “Любов към Бога”. Бог е, Който определя Голгота. Както казах - Христос няма избор. Всичко се решава от великия замисъл на Бога, защото Бог е съвършен. Безмълвието на Бога надминава и Словото и Библията. Безмълвието Му е заключено в Акаша. Христос няма Своя воля и Той го казва: “Не дойдох да сторя Моята воля”. Това е начина Бог да стане твоята воля. Простичко.

Да.

Самият Бог прави велика жертва от Сърцето си, от Себе Си. Бог се жертва и Той иска да поведе всички към Себе Си. То е всеобхватно, както е Истината. Религията не е всеобхватна. Няма как - тя е на парчета. Истината е всеобхватна и там се насочва всичко. Учение, в което няма Истина вече то може да се нарича “религия”, “учение”, “наука”, все едно.

Значи то, разпънатите нямат нужда от разпъване. Просто Бог иска да покаже, че пътят на жертвата с Любов прави скока над сътворението. Надрастваш сътворението - осъзнатата жертва.

Така ще ти отговоря, макар че в следващото интервю ще говорим за кармата и други такива важни неща. Значи… “изпълнен с Любов”… Христос… това означава “изпълнен с Бога”, “изпълнен с Божията воля”. Изпълнен ли си с Любов - няма карма - действа Бог. От това по-хубаво няма. Започвам с “дълбокото”. Втората част - Вторият Прастарец. Това интервю е посветено на Мистерията. Първо ще ти кажа няколко неща. Това е Втория Аваромон. Това означава, че Прастарецът е бездънно мистериозно Сияние. Сияние без Дух - отвъд Духа. Духът е ограничение.

Тук само ще се отклоня за малко. На едно място Учителят казва… по света където хората говорят, че разговарят с Бога. Никой не разговаря с Бога. Бог изпраща Ангели, Архангели, Бели братя; някой път дяволи, които говорят разумно; някой път Висши същества и Бели братя; някой път изпраща Духа си, но не Прасъщността Си; не Себе Си; не есенцията, разбираш ли? Много е деликатно и не е лесно да е разбрано, но има някои, мислят, че говорят по цял ден с Бога и Бог ще им отделя такова внимание.

Срещал съм такива нон-стоп. Така. Значи Сияние без Дух. Искри. Отвъд Духа. Духът е сливане. Духът е друга дълбина. Той пак Му помага. Сиянието е без граници. Духът има граници и очертания. Безкрая… Сиянието е страхотно. Мъдростта на Втория Прастарец: Най-дълбокият Слух чува само това, което Древния не е произнесъл. Сигурно се интересуваш от нещо, което не е произнесъл? Едно от нещата ще ти кажа.

Значи какво не е произнесъл?! Има и други неща, но едното е: “Аз Съм ви дал свобода, за да станете Безпределност и Мистерия”. Няма вечност, няма безсмъртие тука. Тези неща са над. Ти представяш ли си Древния да го наречеш “Безсмъртен”?! Трагично изказване. Той е преди всичко! Безсмъртие и смърт са едно ограничение. Дълбокият Слух, казва, е носител на най-висшата дълбинна Реалност. Той казва: пътят към Прасъществото е Любов към Неизвестността. Суфи са се посветили на Неизвестността и затова са близки. Не искат известен Бог - да Го познаят. Те знаят, че не могат да Го познаят.

Да. Голгота също прави това нещо - съхраняване на Бога… завинаги. Дълбокият истински Слух е последното творение на Древния. Знаеш, очите виждат донякъде и прекъсват - имат граници. Слухът, казват атлантите, надминава Вселената. Смятай за какво говорим! Дълбокият Слух прониква в Мистерията, защото е създаден от Любовта. Съвършено създаден. Изначалната Любов. Малко ще се отклоня за Любовта и пак ще се върна към голямата тайна на Слуха.

Вторият Прастарец казва: “Любовта пие вода от Извор без дъно, от Тишина без Слово, от Слънце без лъчи, от Мъдрост без понятия и от Истина без предели”. Любовта е най-дълбокият израз на Неизразимото, което е потопено в произхода. Любовта идва до нас от Източник без дъно, от Мистерия без име и затова, колкото повече възприемаме Любовта, толкова повече расте Неизразимостта, нейната неизразимост, защото тя е лъч от Прапроизхода. Любовта е Върховното откровение на Абсолюта, на Прапроизхода. В пътя на тази Мистерия на Любовта трябва да изоставиш всичко знайно и незнайно - те са пречки. Само Любовта създава пространство за Дълбините на Мъдростта и развитието. Да се върна на Слуха. Дълбокият слух е избран за образ и подобие и затова той се съединява с Мистерията. Мистерията е Съвършенството. Абсолютът е Пра-съвършенството. Той е родил Съвършенството като свое подобие и само Дълбокият слух се заражда в тази Мистерия, защото той е всечуващата Любов.

Дълбокият слух е различен от света, но единен с Мистерията. Дълбокият слух е отвъд човека и човечеството. Така атлантите са узнали, че Тесният път е извън света и Вселената. …отвъд света. Сещам се, че светът е умрял преди да е загинал. Има едно такова изказване на суфите. Сай Баба казва: “Има само Бог, света го няма”. Но ние виждаме свят. Дълбокият слух превъзхожда дори и най-искрената молитва. Искрените молитви са само едно далечно въведение към Дълбокия слух, който е освобождение от света, от всички религии, от всички науки. Дълбокият слух е потайно и пречистено почитание специално за пътя към Мистерията.

Чистият слух е нещо в Бога, в Божието присъствие, а Дълбинният слух е в Древния. Това е нещо по-дълбоко от Тайната стаичка. Това е друг вид Акаша, друго измерение. В дълбините на Сърцето, въобще в дълбината, която е отвъд Тайната стаичка има друга врата, която е път към Пра-съществото. Тайната стаичка е само път към Бога. Бъди истинен, ако искаш да ограбиш своето неразбиране. Чистият слух е слуга на Бога, Дълбинният слух е слуга на Древния скрит. Чистият слух е в развитието, Дълбинният слух е отвъд развитието. Що е Слово?! - казва Прастареца - предаване на чист Дух в човека, чрез който Дух се разбира смисъла. Абсолютът никой никога не Го е виждал. Само Висши изключителни същества са били докоснати за малко без да Го виждат. За Него никога няма знание. Той е отвъд смисъла. Древният ни е дал свободата, за да създадем, както ти казах, собствената си Безкрайност и Мистерия, както Тот е, позволено му е и той става...

Да.

Според мен, тук той загатва за една дълбока степен на Нищото, която никой не може да я понесе. Тя си е територия на Абсолюта - нито Богове, нито Божества. Там е Върховната степен, най-скритото измерение, до което може да бъде… загатнато е опасно, защото може да се случи тотално поглъщане. Случвало се е. Има атлантски жреци, които… Те са пожелали, каквото и да се случи, на живот и смърт. Там се надраства и живота, и смъртта, и въобще...

Той може да стигне до Абсолюта и там по правило в Неговото Върховно Нищо, което е Върховната Мистерия - там всичко изчезва. И този Слух спира. Всичко спира - само Той. Затова Боговете, които са нападнали Бог (искали са да вземат сила от Бога), те са се сблъскали с този предел, който е над пределите. И разбира се… уроци. Истината се разбира чрез присъствието на Истината. Истината се дарява на Несътворените Духове. Истината я произнася само Бог. Тя е мистична. Тя е образ и подобие на Бога и скритостта. Истината е участие на Бог в твоя живот. Истината е Той Самия. Това е Неговото чисто излъчване. Той дарява Истината, но си остава дълбоко неизречен.

Истината е Реалност, а Древният в Свръхреалност. Без Истината няма жива реалност. Истината е опората на Реалността. Диханието на Истината е, което продължава да живее и след смъртта, и след живота. Някога един мъдрец попитал Първия Прастарец: “Ако я нямаше Любовта, как щеше да изглежда Бог?”. Отговорът беше: “Върховна пречиста Истина”. Любовта извира от тази пречиста Истина. Любовта е Мистерия, родена от Върховна Мистерия. Любовта е окото на Мистерията и без Любовта човек няма Реалността, има само видимост. Любовта е живот с Бога, а не със себе си. Тя е Божието явяване в живота. Тя е есенцията. Вселената е родена, Любовта е неродена. Тези, които търсят Любовта, те търсят своя древен спомен - пра-състоянието, което… покой, блаженство, пълнота и т.н.

Любовта е древната следа за пътя към Дълбините на Мистерията. Любовта е Древен покой. Само в Дълбините на Любовта може да видиш Мистерията. Мистерията превъзхожда невидимия свят. Тя живее в много дълбока Тишина. Тази Тишина се е смятала в Древността едно от имената на Бога - Висшата Тишина. За Тишината някои неща: Тишината заличава света и времето. Нашите Дълбини са скрити в нашата Тишина. Едно с Тишината означава “едно с Учителя”. В пълната Тишина няма двама. Тишината е проявление и позволение за завръщане в Същността - у дома. Когато застанеш пред Великото, Неизразимото, винаги се явява една особена Тишина.

Всеки търсач върви към своята дълбока Тишина, което е неговата нероденост - Тишината е несътворена. Злото никога не може да влезе в дълбините на Тишината. За него Тишината и Истината са ужас - за злото, нали, Дълбините. Злото няма убежище в Тишината, а най-дълбоката Тишина е присъствие вече на самата Древност. Тишината означава да изчезнеш в себе си, в дълбината си. Ние не сме Слово, а сме изречено безмълвие на дълбокото ниво. Благословен е този, който се е изгубил в Тишината на своя Учител. Значи какво е говорил, лекции, наряди, паневритмия - приятно. Не е това пътя на Ученика - вътрешния ученик.

Тя самата е то, защото тя е несътворена, неродена и има една част в нея, която е несътворена и има една друга по-дълбока част, която е неведома. Там вече е Дълбоката.

Да, да, защото, как там но на най-дълбоко ниво какъв образ и подобие може да има Абсолюта - Върховното Нищо?! Въобще за какъв образ става въпрос?! Няма такова понятие там. На ниско ниво има. Тишината е преклонение пред това, което не може да се изрази. Истинското добро не произлиза от Любовта, казва Той, а от неизразимостта, която е скрита в Любовта. Прастарецът казва, че човекът е същество, което липсва на себе си, защото не е познал себе си. Истинското учение води към себепознание, дълбоко, всички йоги... Обаче Прастарецът казва, че има една степен по-дълбока от себепознанието. Той я нарича “Дълбина в Дълбината”. Друг път, ако трябва, това е друго… Да не се отклонявам.

Прастареца казва, че човека е същество, което липсва на себе си. Старците виждат в Дълбините на нещата, защото Те нямат нищо общо със злото и доброто. Никакви полюси, нито с безсмъртието, нито... те са над, дълбоко над нещата. Никаква вяра, никакво безверие. Писанията са без значение, казва Прастареца, ако не съвпадаш с Истината. Не с вярата, не с религията - “ако не съвпадаш с Истината”. Истинският живот е по-дълбок от тайното знание. “Старец” - какво означава тази дума?! Той я тълкува. Той е мярката. “Старец” означава Същество, което е осветило Дълбините си. Не външен свят, не е светена вода, не… да не казвам. Доброто не умее да преобразява хората само в този свят. Само злото и страданията, и трудностите в този свят. Доказано е в миналото, че доброто не може.

Ще ти кажа.

Да, значи, Христос на Голгота и всичко на Голгота, и на кладите, са същества, които стават чист Дух. Безкраят е техен, но не е още Мистерията. Чистия Дух това е подготовка за Сиянието. Той като стане Старец, Сиянието ще се всели в Него и то ще озарява, както… То Сиянието си работи, както в Мелхиседек, в Тот и в много Старци - многобройни Същества има на Сиянието. Те са над цивилизациите, Боре. Цивилизацията знаеш ли какво е?! - Този свят, освен че е трагедия… Всички същества на ума са цивилизацията - провалената цивилизация. Всички същества на Духа са освобождение от всичко това, което се нарича “цивилизация”, а за демокрации въобще не искам да говоря....

Той ще преживее друго тайно изпитание в друго тайно Трето пришествие, което ще направи скок в Сиянието. Това си е Негово изпитание - за Старци, само за Старци, на дълбоко ниво.

Той е длъжен да мине, защото ти не можеш да бъдеш Старец на Древността… Той сега е Син и това е в преход. Сега е чист Дух, което е… и етерната светлина, но има дълбоки нива… Развитието е безконечно, казвал съм ти, просто е....

Да. И скрита раса, която е без изчисления. Злото, казва, не е проблем в света и никога не е било проблем в света (и Христос го дава в апокрифи). Злото е въпрос вътре в човека. Злото е подобрило повече хора, отколкото доброто и щастието. Ето защо е допуснато от Бога. Скрит разум работи там. Осъждаш ли го… Кажеш ли… Нека ти кажа Боре...

Има такива. Особено в Сирия, да.

Да. Дълбоките истини пак не могат да се кажат за това земетресение, защото пак трябва да изтриваме, но ще ти кажа допустими… Първо, Бог е абсолютно навсякъде. Както може да спре войната, когато си поиска. Бог движи земетресението. Бог изпраща помощите. Даже Гърция, която почти беше на война с … сега изпраща… от много държави. Но кое е скритото? - Забележи, сега ще ти загатна нещо, няма да навлизам… другия път за кармата ще кажем и защо има война въобще, защо е невежество войната. Хората на ума. Те имат зло в себе си и … Както и да е. Значи, Нищото при това земетресение разрушава материята, разрушава страданието. Оцелелите остават, за да страдат. Не са страдали достатъчно. Не са разбрали Истината. Тях ги наричат “оцелели”. Някои от онези са влезли в застой. Нищото ги разрушава. Други са завършили кармата си, няма за какво да живеят, да продължи по-тежка карма. Виж, как Нищото и Бог, как всичко е за добро. Кой да бъде открит… Ако забеляза, един блок пада, съседните си стоят. Страшни изчисления, но ако вземем да говорим с подробности, но, какво да ти кажа, това е... Учителят казва: “Наистина, за хората най-трудно е да разберат, че всичко е за добро”. Учителят го казва. Най-трудно е да разберат - за добро е! Вярваш - не вярваш, пак е за добро.

В тази ситуация с тези земетресения се, така възпламени милосърдието у хората и много други притихнали добродетели, бих ги казал, и състрадание, и милосърдие, но хората пак остават на повърхността на въпросите, питайки: “Попитайте Елеазар в България ще има ли такова земетресение”. Ето, питам, нали, какво да направя...

Първо, земетресението се е случило с почти целия свят, защото това са хората на ума. По-голямо земетресение от ума няма, и от невежеството. Какво искат? Искат друго и физическото?! - То това е реалното, дълбокото земетресение. Ако се освободиш от ума си… Себепознанието, Боре, на първата, по-ниската степен е да познаеш Душата си. Оттук започва истинското развитие. После познаване на Духа. После Сиянието е страшна работа. Някой път, ако трябва…

Така, виж сега, така казах ти, че злото е подобрило повече хора, отколкото доброто и щастието. Огромно невежество е щастието, но да не го, да го оставим. Злото е особена Божия ръка, която е служител на Всемогъщия. Доброто е друга негова ръка. Истината не е в красивите думи, казва Прастарецът, Истината е в изразяването на Истината и на Тишината. Тук даже малко Дзен има. Съществува една бяла чистота, казва, която и Боговете не са я виждали. Става въпрос за Прасиянието, Мистерията на Абсолюта. Тя е толкова ослепителна, че и най-чистият диамант ще се разруши, ако я види. Диамантът, който има твърдост не 10% - Учителят казва, че има над 100%.

Незнайният не иска да Го разбереш, Той иска да Го търсиш. Незнайното винаги ще бъде скъпо, защото то никога не се изчерпва. Не можеш да го хванеш с понятия. Умът иска всичко с понятия. Иска приказка с край. В Мистерията расте само неизразимото. Всичко друго умира, защото не съществува. В Мистерията Мъдростта не се изразява, тя се пие от Източника. Сиянието пие незнайното. Мистерията е за тези, които са избрали великата и бездънна Непознаваемост. Името на Абсолюта е “Велика Непостижимост”. Към Бога има път, има проход. Към Абсолюта няма - Той, ако те повика. В Мистерията никога никой нищо не постига, защото самата Мистерия е избрала непостижимостта. Всички тези умствени, който търсят постижения в живота… оттук започва тяхната…, амбиции.

Мистерията е Древността, от която са слезли нещата в Бездната, в Безкрая. Ние сме древна част от тази Върховна Мистерия. Това е мястото на Великата Несъздаденост - нашата древна свобода. Тази Мистерия никога не е спадала към древните цивилизации. Цивилизацията на Боговете е нисша работа в сравнение с това, което ти казвам. Тя само ги е подкрепяла.

Мистериозният човек няма нито човешка природа, нито духовна природа, нито Божествена природа. Човекът-Мистерия е най-великото творение, но като несътворение. Това велико творение е непроявено. Това Същество е Мистерия е то е в тотална Любов живее, в дълбините си, които сияят. Няма нужда от светове. Няма нужда от висши светове. Какви писания? Какви писания? Тази Любов е несподелим свят. Ако можеше да се сподели, тя щеше да умре, но тя не може да се сподели. Ето защо тя е мистерия. Това е Върховния Зов. Тук Абсолютът е дълбината на всички дълбини. Абсолютът е дал част от дълбините си на Бога, но Той Самият навътре е едно велико необятно несъществуване. Представи си Боре, така: Бог е Единицата, Абсолютът е Нулата. От Единицата нататък започва Началото. В Нулата няма начало - тотално безначалие. Никога е нямало начало, но трябва да има някакво начало за хората, за осъзнаването, за да може след време чрез това начало да отидат там, където няма начало - в океан без брегове.

И в Единицата няма - единство, да. Океан без брегове. Тук само човекът на Истината може да оцелее в тези дълбини. Човекът на вярата умира от всякаква гледна точка и ако такъв човек слезе в Мрака (понеже той е Истина, говорим за човека на Мистерията), ако влезе в мракът в него, или той ако влезе в мракът, тази Истина чертае в Мрака сияйни дълбини. Забележи за какво говорим. Значи, “сияйни дълбини”. Голгота е етерна светлина, тук говорим за нещо по-дълбоко. Да, има още малко.

Само едно докосване, ако Бог те е избрал като Душа - свърши! Означава, че вече е решено. На вътрешен план е решено, другото е последствие.

Да, да.

Да. Обаче те и комунистите искат да изчезне света, и Хитлер, само че като празнота - погрешен метод. Не са разбрали Нищото.

Ти убиваш врага - няма враг. Това ли е изчезване?! - Напротив, той ще се яви…

Това е изначалното пра-състояние, което няма нужда от несътвореност, няма нужда и от сътвореност. Много видове изчезване има. Това е Върховно, което е почти необяснимо, но има и смешно изчезване, скоро... Ще ти кажа една шега. Сега се сетих. Нашите учени създали изкуствен разум и той си взел багажа и избягал от България. Какво да прави?! Не са го програмирали, Боре - той трябва да изчезне от Вселената, обаче те са, както и да е....

Любов, която не те води към несътвореност, към безпределност и Мистерия, нещо й липсва. Да любиш човека, значи да му отнемеш сътвореността и да го наситиш с Бог и дълбини. Това е Велика Любов и ако тя е в тебе и ти ще процъфтяваш и в Хаоса, и в Светлината, и в Мрака. Ще обясня. За Мистерията и Светлината е Хаос. Страшен Прастарец! Прастарците са… Какво да ти кажа?! - Светлината е Хаос. Това е голямо було. Суфите го знаят. Да се спасиш от Тъмнината е по-лесно. Светлината… То е все едно да се спасиш от светлите си мисли (положителните мисли) и да влезеш в сияещите. Както и да е.

Тази мистична Любов унищожава света тотално. Когато Мистерията говори Тя увеличава Своята незнайност. И Боян Мага е казвал подобни неща. Не можеш да изговориш дълбинно даже Съкровеното. Да не говорим за Мистерията. Тук само Сърцето е потайно способно да го улови. То вижда и най-скрития трепет, понеже е родено от трепета на Любовта и пак не може да го изрази. Какво да кажем за Божественото, за Абсолютното. Най-дълбокото нещо в твоя живот е, или най-дълбокият човек е този, който те обича неизречено. За Дълбините няма думи - там говори Безмълвието. Изначалното писание за Бога е неписано. Библията е някаква частица, мъничка… Нямало е нужда от слова, но след Падението нещо е трябвало да слезе. Най-дълбокото писание обаче си остава в Акаша.

Мистерията се храни с дълбинни истини - не с писания, не с религия - с дълбинни сияещи излъчвания - означава, нали. Това са неща за мистици, Боре. Нещо ще ти кажа за мистика към края. Мистикът това е великото завръщане в изначалното състояние и себепознание, в което не се познаваш, защото виждаш, че нямаш граници, тук вече отпада, нали... Защото нямаш граници, така мистикът става по-дълбок от себепознанието. Има мистици и мистици. Мистикът разрушава всички светове в себе си, и сътворени, и несътворени, и се завръща в Нищото - неизреченото място. Мистикът е роден преди да е имал дихание. Мистикът е преживял изумителността в Неизразимото и затова той носи в себе си, нещо от Мистерията. Мистикът е Дух без свят в себе си. Той е чисто виждане. Където почукали на вратата на Баязид: “Тука ли е Баязид? - Няма го Баязид. Зад наметалото ми има само Бог”. Изчезнал - красота. Страшен суфи.

Мистикът е скрил себе си от сътворението. Той се е завърнал в своята изначалност. Нищото обича мистика, защото е негов Баща. Степените на Нищото говорят. Има мистици, забележи, пред които и древният Дух на изумлението се учудва. Мистици, които степента чистота са я надраснали отдавна. Тя за тях не е важна. Надраснали са и Любовта - страшна! Мистикът и Нищото се срещат само в Изначалието - Прапроизхода. Мистикът се стреми не към живота, а към своята изначалност. Живота не го интересува, смъртта - хич. Върховното Нищо, Прапроизхода - това го вълнува.

Мистикът в тялото си е смирен, а в Духа си е извисен. Мистиците са пазителите на Изначалието. Те винаги са били пътят към Дълбините. Мистикът е избрал живот в Древния, а не живот, който се ражда и умира. Мистикът изчезва в своя Учител, а не в неговото учение. Той знае, че учението е хубаво нещо. Приятно е, да. Не е това - Учителят е важен. Учителят е изворът, а учението е последствието. Който е дал сърцето си на правилното място, придобива Сърцето си, сиянието си. Щом си умрял за Бога и Бог умира за теб. Това е оживяване в Дух и Истина. Нашето Сърце е по-древно от Безкрая. Забележи какво казва… Нашата сърцевина като искра. “Нашето Сърце е по-древно от безкрая” - това само Старците могат да го кажат, и Прастарци. Нашето Сърце познава Мистерията. То е част от Мистерията. То е ключът за Завръщането. То е Любовта. То е Царството Божие. “Какво е Любовта? - казва той - Любовта е даване на Бог”. Да дадеш Бог на другия. Това е, Боре, простички неща от гледна точка на Прастареца.

Всички, които в миналото са се отделили от Бога и те са създали врагове, създали са карма - злоупотребили са със свободния избор - и сега кармата… Кармата не е съдба. Кармата идва да… просто, което си го сял, да го жънеш. Тя изпълнява, което си сял. Безпристрастна е. Има духове на кармата. Всичко е записано. Даже е записано кой да ти е майка, кой да ти е баща, с какви животни да живееш, с какви да не живееш - с големи подробности.

Кармата е абсолютна Божия справедливост - не е човешка - и тя държи равновесието в света и Вселената, защото всеки трябва да си плати, всеки трябва да се осъзнае, всеки трябва да се промени, и всеки трябва да избере Бога. А там, където няма карма - няма карма в Божията Любов и в смирението. Там кармата е погълната, защото Любовта не създава причини - Божествената Любов. Тя е - Божествена Любов - дар на Бога, чиста, чиста вода.

Любовта и целеустремеността в Бога. Ние сега първо ще говорим за “Любете враговете си” и после за кармата. Тук искам само да ти кажа - така съм го отбелязал - Бог вижда и това, което не си направил, което не си извършил. Той знае какво можеш да извършиш. Докато ангели, агенти на карма, духове виждат всичко, което си направил - Бог вижда и онова, защото знае характера, но започваме с “Любете враговете си” (което е много неразбран стих даже и в Братството), което е дълбока вода.

Гностиците: “Кой е врага?” Забележи: скрития Бог. Той действа - няма друг, няма втори; Бог е всичко. Врагът е потайно действие на скрития Бог. В действията на врага е скрито твоето духовно израстване. Ще обясня. Даже някой път врагът не знае как действа, но Бог знае вътре в него, защото иска да те привлече към Себе Си, избира те и за да влезе в тебе… после ще видиш. Врагът е скривалище, в което Сам Бог върши своите замисли и не винаги врагът знае защо прави нещата така.

Врагът не е създаден, за да го победиш или да го убиеш, а за да го преодолееш в себе си. Защото иначе… И тогава Бог ще го отстрани и ще заживее в тебе, но големият проблем е, че човека е враг на себе си. И така, врагът е тайно действащ приятел, който ние не разбираме. Бог иска да се молим и да победим врага заедно с Него. С човешка способност не можеш да победиш врага. Врагът е очистител на твоето Его и на твоите заблуди. Ако ти не беше заблуден, нямаше да имаш враг. Ти, ако си в Бога, в единство с Бога - как ще имаш враг, той... Врагът е изпратен от Бог, за да израсне Самият Бог в тебе. Врагът е ваятел на Божественото, но ако ти си сляп - кой може да ти помогне?! Защото врагът може да си отиде и ти да останеш беден в своя път. Врагът атакува спящото естество в тебе. Врагът може да общува с теб и с говор и безмълвно.

Тука се сещам… Един от опасните врагове на човека е натрапчивата мисъл, също опасен враг. Обаче, още нещо се сещам. Човекът е там, където е неговото внимание, неговата концентрация. И ако ти мислиш постоянно за Бога, както иска Бог, както иска Бог Учителя, Библията, както и Учителя - къде е врага? Ти няма да имаш въобще време да помислиш, капка мисъл да му отделиш, ако си погълнат от Бога - което е целта. Врагът може да общува с теб, както ти казах, по два начина. Ако ти си бдителен и осъзнат, тогава ти ще видиш ясно Бога и врагът ще се отдели от теб. Сам Бог ще го отдели. Той го изпраща, за да израснеш, да се настани Бог в теб, да се всели и после Той го отстранява.

“Ако Църквите - казва Василид - бяха разбрали еретиците, те щяха да възходят над ангелската мъдрост и да влязат в Бога. Но понеже не разбраха, те паднаха по-ниско от човешкото естество”. Това е един от най-големите гностици. А Сам Бог е казал “Любете враговете си”. Това не е… така, някой го е казал, нали… Ще обясня. Еретиците не бяха врагове на Църквата - те бяха врагове на застоя, но “застоя” не ги разбра и слезе още по-надолу. Слава на Бога за враговете, които ни освобождават от застоя! Целта на Бога.

Василид казва: “Който не може да разбере тайната на своя враг, той не може да разбере тайната на своя Бог”. Виж как е свързано. И Учителят казва подобни неща. Без врага си, човек изпуска нещо съществено в живота си и изостава много в развитието си. Ако Църквата беше възлюбила враговете си - еретиците - тя щеше да направи скок в развитието си; щеше да изпълни Божията заповед; щеше да се срещне с тяхната скрита мъдрост (в еретиците) и щеше да се освободи от старото Дърво за познанието на доброто и злото. Тогава Бог щеше да благослови Църквата. Църквата не можа да понесе враговете си, мъдростта на еретиците и тяхната устойчивост и тя се саморазруши отвътре. Така Дяволът я завладя, защото тя не разбра замисъла на Бога, а той беше “любете враговете си”. Църквата погуби еретиците и умря - те възкръснаха, - защото Бог се отдели от нея, а Бог тях ги възкреси в Себе Си.

Поради неразбирането на “любете враговете си”, Църквата се потопи в двойна смърт - тукашната и вътрешната. Който убива враговете си, увеличава своите заблуждения - закон. Само нечистият ум вижда врагове. Това е неговата собствена трагедия. Докато ти си нечист ум, ти си враг на себе си и на своето развитие. Винаги ще срещаш врагове. И така, целта на злото и враговете е да създадат дълбочината на Бога и Любовта в човека. И тогава Вездесъщият Бог ще отдели врага от тебе. Ще заживее най-после в тебе, което Той го иска и чака от хиляди години.

Те са като Сатана. Не са реални, но са въздействие и Бог въздейства, използва ги, за да израснеш. Но трябва да ти кажа, че външните врагове не са реалните врагове, а онези скрити, потайни съзнания в тебе, които могат чрез неправилно възприятие и внушение да създадат тежки самовнушения, които са чудовища в самия тебе. Те те дебнат. Всъщност вътрешните врагове те дебнат, външните са само повод да се освободиш от вътрешните, ако разбереш Бога. Чрез враговете, Бог иска да израсне в теб. Чрез враговете Бог иска да те спаси от теб самия, защото човекът е станал враг на себе си, а не Дявола. Дяволът е второстепенен.

Човекът на ума винаги е враг на себе си и на другите. Неовладяният ум е врага в човека и човекът си го носи от хиляди прераждания. Кармата казва, че Бог е един и няма множество. Навсякъде действа Единния. В цялата Библия действа само едно същество, забележи - Бог. Всичко друго е негови инструменти. Нито Христос действа, нито апостоли, нито Луцифер. И ако искаш да разбереш правилно Библията трябва да разбереш, че Бог действа и да търсиш неговия замисъл. Той действа и в ***… всичко е Той, без изключения. Всичко друго е негови инструменти и замисъл. Някои мислят, че има Змия, други мислят, че действа Христос, Луцифер, апостоли. Бог е единственият действащ. Другите нямат право на действие. Той движи.

Чрез враговете, Той иска да ни завърне в Себе Си. Той е направил така, че те да изглеждат като врагове и се е скрил в тях, за да ни учи. Без врагове никой не може да израсне и те проверяват твоята Любов, твоето смирение, твоето търпение, твоето развитие, а зад враговете стои Бог и наблюдава каква Любов имаш, как мислиш. Скритият Бог те наблюдава дали наистина Го търсиш и виждаш.

Враговете са дълбок Божи замисъл - Сам Бог действа в тях. А дори и врагът, както ти казах, не знае как постъпва и защо постъпва така или иначе. Бог ти изпраща враговете, за да Го познаеш и да се родиш в Него и после Той отстранява врага. Тези, които убиват враговете си, не могат дълго да се спасят и изостават в развитието си и затова Бог е казал: “Оставете отмъщението на Мене”.

Всяко действие е на Бога, но когато не си в Любовта ти не виждаш Бога, който иска да те спаси от теб самия, защото ти сам си станал враг на себе си и чрез врага Бог ти подава ръка, както чрез изкушения иска да станеш силен в Бога. Но ако ти си двойствен и сляп, ти не можеш да разбереш замисъла на кармата и тогава кармата става все по-тежка. Искам да кажа, че виждащия вижда Бог във всичко - в абсолютно всичко, и в подробности, и… Не че действа само Бог - действат Негови инструменти, действат същества, действат йерархии, действат братя, сестри, невидими братя и отзад обаче главната причина е Бог. Те действат поради Него, не е Самия Той.

Виждащият любящ и смирен и рано или късно Бог ще те направи виждащ. Библията е казала накратко: “Ще плащате за всяка дума”, не цяло изречение (в Матея). В Йеремия: “Аз ще въздам на всеки според постъпките и според пътищата му”. И още: “Аз съм Господ, Който поразява. Аз изпитвам вътрешните неща в човека”. Това е така в общи линии.

Те изпълняват само стара карма, обаче може и да не я изпълнят, ако ти избереш Бога. Може да те намразят, да се размине.

Да. Да. Както е така по време на войната - едни мислят, че Путин е виновен, друг… Бог решава войната. Той я движи. Земетресенията. Катастрофата в Гърция, ако си наблюдавал - жестока катастрофа. Първите два вагона тотално… Обаче един в първия вагон, студент, оцелял. Друга студентка, която е трябвало да бъде в първия вагон - загубила си билета и не могла да отиде. Как става? Кой движи всички тези…? - Единствения Бог, защото няма втори. Обаче хората все - “човешка грешка”. От къде идва тази “човешка грешка”?!

За кармата: Само едно много дълбоко приемане на събитията, които се случват в живота ти, може да видоизмени кармата. Това е смирението. Както ти казах, Бог вижда и това, което не си извършил. Една формула скоро ми даде Учителя: “Твоята воля е моето Царство”. Простичка е, обаче… Така, за кармата: В сегашния ти живот кармата се проявява просто като твоя характер, навиците му всичко определят нали, какво. Страданията, с които се раждаш са твои стари действия.

Кармата е живот в ума и в света - омагьосаният кръг, самсара, затворена еволюция. Кармата се променя като работиш постепенно върху характера си и го подобряваш. Постепенно - голям знак. Ако усилено се молиш (зикр) и търсиш Бога, Бог ще ти подаде ръка, писаното се видоизменя. Виждал съм хора, на които се видоизменя. Трябваше да живеят кратко - удължава живота им… Защото и умът се изменя. Да срещнеш Учителя си това е началото на излизането от ума и света. Това да срещнеш Учителя си също е карма. Трябва да ти кажа, че и Учителят има карма, и Христос има карма. Само че това е друг вид съдба - чисто Божествена. Няма нищо общо с човешките… Една воля с Бога. Каквото иска дълбоко Учителя, заради смирението си, Бог го изпълнява. Каквото и Бог иска и той. Има велико Единство и те изпълняват всичко и това е чиста Божествена съдба, велика освободеност.

Видоизменя бъдещето.

На събрание на Бялото Братство в Древността Той гласува да има свободен избор и е бил един от първите, които гласуват дълбоко и свободния избор се дава. Бог знае, че свободният избор ще роди всякакви чудовища, защото всичко е предвидил. Обаче накрая всеки ще се върне, защото в един момент от дъното по-надолу няма. Само Любовта към Бога и Учителя може да излекува ума и света. Учителят постепенно ни прави осъзнати за този Път.

Кармата се проявява като характер и това е натрупано като навици. Затова характера е съдба. Измениш ли мислите си и навиците си обаче - ти изменяш характера, изменяш съдбата. Измениш ли си дълбоко отношението към Бога - да Го избереш като Зикр, като Път - и Той се изменя към тебе, отношението, кармата започва да се разрежда и да изчезва. Кармата е страшна при застоя и при бездействието. Тогава тя става поробител и идват тежките последствия от миналото, те си остават. Това вече е тежка участ.

Хора с много тежка карма, ако започнат да работят върху себе си, след време пак ще платят злото, което са извършили, но вместо да страдат с години, ще минат с няколко седмици, месеци или няколко дена. Ще изплатят, ще възприемат по друг начин и следващото прераждане правят скок (което, който го разбере). Тези, които усърдно работят върху себе си… Понеже кармата е много справедлива Бог не може да наруши законите на Истината, които е създал.Просто, но има изключения. Тези, които сега усърдно работят върху себе си, в следващия живот ще станат господари на своята съдба, защото просто ще им се даде. Бог ще бъде с тях - в единство.

Само посветените знаят кога и в коя карма да се намесват и кога не. Трудната карма не означава нисша карма. Понякога леката карма може да стане тежка и трудна, а трудната да стане лека - да изработи характер. Кармата изисква постепенно усъвършенстване на чувствата и мислите. Човек носи в себе си постъпки от миналото, от миналия си живот, и сега трябва да ги усъвършенства и подобри или те ще го провалят.

Учителя за кармата: Кармата е отклонение от Истината. Ти си осъден от себе си. Твоята съдба зависи от отношението ти към Истината. Който избере Истината се възстановява, освобождава. Погрешките се изправят само чрез страдания. Тук философия не помага в този свят. Злото не е в погрешките, а в отлагането на работата върху себе си. Грешките са си грешки - не ги гледа Учителя. “Внимавай днес, докато имаш избор”. Изповедта, казва, е метод за ликвидиране на кармата. В Божествения свят няма карма. Когато човек променя себе си и Бог променя Своите решения спрямо неговата карма и него.

Никакъв свещеник! Тотално. Заключваш се в една стая. Казваш си всичко. Просто, то ще ти дойде. Ако ти си искрен, ще ти изплуват грешките и правиш нещо като метла - помиташ кармичните духове. Белега е - в теб настава един мир. Правил съм го в ученическите години - един мир, един покой, - защото имах си красиви заблуждения и т.н.. “Десет години - казва Учителят - чист и свят живот, изкупват хиляда години карма”. “Ликвидирането на кармата е чрез служене на Бога. “Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе.”

Все Учителя. “Каквито мисли подхранвате, с такива духове се свързвате”. “Щом човек стане ученик, това означава, че той постепенно ще започне да разрешава всичките си кармични въпроси, и всякакви въпроси”. Учителят казва: “Слуги и господари; майки, бащи; братя, сестри; ученици, учители - всичко е кармични отношения”. “Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани него ли обичате или Бог в човека” - друга тънкост. “Всяка вражда ще се явява отново и отново, за да бъде разрешена в другите прераждания, докато в един момент се разреши”. Влезеш ли в Бога…

“Щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва. Като не прощаваш, кармата продължава”. Прощаването става само по един закон - закона на Любовта. Няма, умът може да го имитира - не е прошка. Ако простиш с Любов, ще получиш един дълбок вътрешен мир, една радост в себе си (ще я усетиш). Да - лекота. “Свържеш ли се с лошата черта на един човек, ти го настройваш срещу себе си и той става твой враг в бъдещето.” Обикновено човек вместо към погасяване на кармата, върви към обременяване - обикновеният човек. Освен лична карма има семейна, родова, расова. Ето сега влаковете, групи, групи хора, раси, семейно и т.н. При големите бедствия и катастрофи има колективна карма.

В земното минало на човека лошата му карма е почти винаги по-голяма от добрата - говорим за земните хора. Той затова казва: “Все правя добрини, пък - лошо”. Още лошо те чака, за да изкупиш. Нашите склонности, навици и слабости са нашите трудности в съдбата, но те постепенно могат да се видоизменят. Господарите на кармата насочват човека към неговото наказание или изправление - според избора на човека. Ако е избрал Бога, не му изпращат наказанието - изпращат му изправление. Това, което си сял ще бъде твоят поток в другия живот; сега, което го сееш.

Често хората отричат кармата. То е, защото не искат да я изплащат. Но кой може да избяга?! Тука скоро, едни църкви, там говори, че няма прераждане. Той самия, Боре, е прероден и е резултат на своите прераждания, и слепотата… и той мисли, че познава Бога. Бог можеш да познаеш само, когато си цялостен и обикнеш всички религии, всички народи, всички същества. Това става в съзнанието, няма нужда да ги срещаш даже. Става вътре в теб. Ти, ако там го решиш въпроса… Обаче те продължават да си говорят, даже че няма карма, а Библията казва “каквото си посял”, “който нож вади, от нож умира” и десетки стихове, които и сляп да си, ще ги разбереш.

Много хора искат Бог да им прости и да заличи греховете им, а те да си живеят леко, но без да искат да изработват добродетели - искат да им се махнат страдания и болести, без да обичат Бога. И така, кармата им пак ще се усложни. Духовните хора се отделят от пътя на тежките човешки карми, които са с многоизмерни последствия. Тежките прераждания сега, са твоето смазващо минало. Миналото е живо. То е тука. То е твоята карма и всички, които не са си посветили живота на Бога все ще правят карма, защото те следват своята воля. Кармата виж сега: съблюдава скрития порядък - сял си и сега просто жънеш.

Руми казва: “Кармата, това е живота без Бога”. Винаги ще има карма…може да го устройваш… Даже Ал Хадир казва: “Може да си много честен, справедлив, искрен, щом си без Бога всичко е безсмислено”. Ама колкото и да си честен и справедлив или чист. Водиш се, че си чист. Няма как да си чист без единство с Бога. “Кармата - казва той, - това е самостоятелно изградения живот”. По твоят си модел, трагичен отвсякъде, дори когато е уреден.

Да, като искаш без Бога… само че като стане късно…

Да, чист пясък. Изходът от ума и омагьосания кръг е Любов към Бога. Войната показва какво безумие са трупали хората в миналите си прераждания и сега това безумие се среща. Много жестоки хора са преродени в силно отровни змии (в окултната наука). Ти казваш: “Силна отрова има тази змия” - не, това е тяхната натрупана омраза. Ухапе ли те такава омраза (щото тя има голяма сила, това е духовна сила) и има случаи, където нищо не може да помогне.

Да. Първо Бог в другия и после ще обича правилно човека. Само да ти кажа един момент, за който се сещам. Когато обичаш някой човек (Бог ти е изпратил да обичаш някой човек) трябва да видиш как Бог иска да го обичаш, а не как ти. И когато го обичаш с Бог в себе си, всичко ще се намести, просто ще става тънко и все по-хубаво.

Абсолютно всички отношения, са отношения към Бога. и когато си заслепен от омраза… Омразата е дошла, Боре, от продължителна критика. Тя се превръща в омраза и после става… Трябва да си платиш, нали… Хората на ума и земното мислене ще се вкореняват все повече в света, все повече в тежки сътворения, а хората на Истината ще стават все по-свободни постепенно. Само с Бога в себе си може да преодолееш себе си и своето своеволие. С човешки усилия не можеш.

Постоянната молитва ще разруши всички планове на твоя ум, и кармичните даже, но това което си сял от миналото прераждане сега може да бъде само смекчено. Много е строга кармата, Боре. Има изключения. “Смекчено”, защото кармата е Божествена справедливост и Божествена строгост. Изходът от ума е голяма Любов и преданост към Бога. Това е спасението от ума и омагьосания кръг.

Идеята за прераждането е тотална. Това не е нещо, което може да се обсъжда. Това е закон. Тези, които отричат прераждането не разбират Бога и никога няма да го разберат напълно. В тях винаги ще има нещо сляпо, защото те са в ума. Но нека си вървят по своя път. Учителят казва: “Защо в църквите отричат прераждането?”. Преди не са го отричали до трети… “Защото имат дългове към Бога”. Не искат да ги плащат. И няма ли да ги платят?! Как ще се разминат?! Каква е тази илюзия?! И такъв човек ти говори за Христос и е убеден.

Скоро едни пак говореха срещу Буда и те не могат да разберат, че всички мъдреци идват от Бога, всички Учители се връщат в Бога, от всички народи, всички религии. Ти, когато не можеш да разбереш това елементарно нещо, как ще говориш за Бога?! Имаш ли въобще право да говориш за Бога?!Има една френска поговорка, която казва: “Недостойна е тази религия, която не уважава другите и смята, че само тя е права”. Простичко!

Сигурно съм бил, защото Учителят казва: “Най-много седем прераждания можеш да бъдеш мъж.” Правилното е да минеш през мъж и жена. Тялото няма значение, Боре. За да обереш всички качества хубави на жената, хубави на мъжа и да станеш, както Христос - и строгост, и мекота, и любов и нежност.

Сещам се, ти ме подсети за Махарадж. Виж какво казва. Да кажем ти спиш дълбок сън, много хора искат да спят дълбок сън. И ти искаш да спиш дълбок сън. Когато влезеш в дълбокия сън нямаш пол, нямаш народност. На Земята има двойственост - един се прави на мъж, друг се прави на жена. Ако си цар може да спиш като клошар - не знаеш въобще за какво става въпрос. Нямаш раса, нямаш име, нямаш сътворение, нямаш време. Събуждаш се - роден си и започваш си задачите в деня. Имаш уроци на Земята. Дълбокият сън той е близък до Самадхи. Не е още Самадхи. Той не е осъзнат, обаче върши голяма работа. Когато навлизаш в дълбок сън обаче ти се подготвяш за Нищото, което е… В дълбокия сън отиваш в Нищото. И даже няма Бог, Боре. Обаче Абсолютът е там - Страшния Свидетел на дълбоки нива. Кажи.

Да. Може би по-нататък ще направим и за Нищото - дълбока тема, по-дълбока тема от Бога. Както съм ти казвал и Майстер Екхарт казва: “Бог не е крайната цел на развитието”. Махарадж казва: “Самият Бог, за да съществува се нуждае от подкрепата на Абсолюта”. Учителят същото го казва по друг начин: “Изворите на Душата се поят от по-дълбоки извори, изворите, говорим за чист смисъл - изворите на Духа. Изворите на Духа се поят от по-дълбоки извори - изворите на Бога. Изворите на Бога се поят от изворите на Абсолюта.” Страшна еволюция, такива неща ни чакат и даже думата “еволюция” избледнява.

Дали вярваш или не вярваш в прераждането, ти си това, което си сял. Още по-важното е обаче не дали вярваш в прераждането, а как живееш сега и дали си посветил животът си на Бог и на Истината. Не на Бог и религията. Голяма грешка е, ако си си посветил живота на религията. Голям капан. Религията е в ума. Науката е в ума. И затова религията не може да прегърне враговете си и другите религии. Тя мисли, че само те ще бъдат спасени. Примерно Буда не е спасен, Лао Дзъ не е спасен - представяш ли си трагедията?! И дзен учителите и хиляди и милиони суфи…

Всяка лоша мисъл е мъртъв човек в тебе - странстваща душа от другия свят. Не винаги от другия свят, може от този свят да ти я изпраща. Душа без път. Но ако ти избереш Божествения път, лошите мисли лесно ще отлетят от тебе. Ти ще се молиш за такива души, на лошата мисъл - тя ще омекне веднага. Трябват секунди, минути някой път. Някой път има натрапчива - малко повече единство с Бога. Той затова Бог ти изпраща натрапчива мисъл. Влез в единство с Бога и влез в постоянство, после тя ще излети като врабче.

Ибн Араби казва: “Постоянно зает с Бога - това е тайната на живота”. Библията: “Постоянно се молете”. Виж Учителя колко много е говорил за Бога.

Това е подготовка, за да стане онази есенциална Любов. Пак е Любов. Щом ти си честен към себе си - свършен факт.

Белези са, че ти е хубаво, че ти е приятна молитвата, че има някаква - пълнота носиш, една тайна увереност, едно тънко радостно чувство, ти знаеш в себе си, че вървиш в този път и никой не може да те разубеди. Това е дълбок път.