Любовта и осъзнаването, голяма тема, тук сега се сещам, не съм предвидил, но може да се изненадате, че Любовта не е създадена от Бога. Някога тя е била създадена от Абсолюта, вселена в Бога, била е Сияние без Дух. Значи, в едно от по-следващите интервюта ще говоря за Мистерията - нещо по-дълбоко от Безкрая, тогава е била Сияние и нямала е име. Чак след време се нарича Любов, и Боговете казва Учителя: Не познава Нейната Мистерия, толкова дълбока, по-дълбока е от Безкрая, но това е една тема много специална. Но в по-по-следващото интервю, ще говорим за Втория Старец, който казва дълбоки неща и най-дълбокото послание: Ти си Мистерия - Послание на посланията. Това е нещо по-дълбоко от тайни, от загадки, и т.н., ще говорим тогава, когато му дойде времето.

Сега, Любовта и Осъзнаването. Любовта е Могъщо Чувство на Бога, то не е твое чувство. Вяра, без Любов е, черна дупка. Любовта е светилището на Бога - не ти трябва друго светилище. Учителя казва: Ако Бог не е в тебе - всички храмове са безполезни, където и да ходиш... няма смисъл. Само Любовта може да унищожи кармата. Значи, тези, които смятат с някакви техники, с някакви добри действия - няма да успеят. Добрите действия още не са Любов. Добрите хора са много далече от истината. Истинните хора - това е нещо съвсем друго. В човешката любов се разхождат много безумни и изостанали в развитието си духове. Те правят кармата, влизат в ума, и правят човека, въобще хората неосъзнати и слепи. По-нататък ще обясня, както е Осъзнаване. При осъзнаването изчезва света, изчезва вселената - няма ум. Има нещо съвсем друго - изчезналост в Бога. И тогава вече може да се говори за познаване на Истината.

Само там, където има Божествена Любов, там е Бог, и там е Осъзнаването. Защото, когато двама осъзнати се обичат, те си съединяват духовните си сили, за да победят тъмните кармични си сили. За това те се срещат, и ако си дадат най-хубавата Любов, те ще победят и най-тежката карма. Сгъстената Любов това е сгъстеното Могъщество на Бога, и тука в такава Любов, никакво зло не може да припари. Само истинската Любов, дава нови, тънки разбирания. Тази истинска Любов разрушава заблужденията, тоест - старите същества от миналото, старите разбирания. Означава - старите изостанали духове, това означава заблуждения. Тези заблуждения са се вселили в човека много отдавна. Божествената Любов е необикновена енергия, енергия от друг род. Енергия от Бога. Когато тази Любов е в човека, тя смущава даже и смъртта. Истинския Воин, никога не е агресивен, в него няма гняв, а гняв значи - застой. Той е дълбоко осъзнат, той е превърнал гневът в Любов, милосърдие, в светлина. Тук ще обясня: Когато човек се ядосва, когато Сатана се ядосва - това е безумие. Когато Бог се ядосва, когато Христос се ядосва - това е красота. Този гняв излиза от съвършенство, и той произлиза от Любовта, и иска да коригира нещо в хората, и всичко това е в името на Любовта. Така, че има един гняв, който е, ще го кажа така: Бог се гневи, без да се гневи. Просто Той изпълнява нещо, Той е пълен господар, съвършен е, но иска да коригира нещо в хората, но гневът му всъщност е Божията Милост и Великата Му Любов. И когато този гняв тръгне на ход - никой не може да го спре. Искам да кажа, никой не може да унищожи злото, нито Боговете са го унищожили, и Бог не позволява злото да бъде унищожено. Защото има дълбока мисия да преобрази хората, и да ги спаси от Древното зло, скритото зло, което е много по-дълбоко. То е от демонизиране нагоре. Така, малко се отклоних.

Значи, който има истинския гняв, той, както Христос и т.н. Мелхиседек, Тот, те са въоръжени, този гняв е въоръжен със светлина - има друг подход. Той е, там има концентрация, Дух и Истина и идея за преобразяване. Този гняв не е агресивен, както слабия гняв, невежия, а той е строг - има идея, защото е осъзнат и има различаване. Когато някой те обича истинно, това е Бог, който действа пряко към твоето сърце. Така, към твоето сърце идва една специална енергия. Всъщност, истинската Любов е единственото нещо, с което ако искате да помогнете на вашите близки, това е повече от лекарство, самата Любов, самото присъствие, самото излъчено специално чувство на Любов към хората. Няма значение, какво е разстоянието, това е най-висшата енергия излъчена от Бога, и няма по-голяма помощ, ако тя е много искрена, много чиста и концентрирана към който трябва.

Истинската Любов е пречистващ път към Бога, в дълбокия смисъл - истинската Любов е енергия без форма. Това означава, че тук Бог дарява на човекът нещо от себе си, заради многото усилия на човекът да Го търси, тъй като много са го търсили, но не са Го намерили, понеже Мъдреците само знаят как да търсят или искрените хора, или честните - те знаят как да търсят, и за това намират. Истинската Любов те лекува с Покоят на Бога, и наистина Покоят е лечение, защото в него няма светове. В Покоя няма сътвореност, няма ум, това означава, че ако твоята Любов е истинска - тя ще те заведе и в Бога, и Мярката е - Дълбок Вътрешен Мир, спокойствие, и Покой. Нямаш избор - просто нямаш способност да се ядосваш. Тук ядосването е забранено. Просто е недопустимо ако си навлязъл дълбоко, правилно в нещата.

Без Истинската Любов - всичко е изпуснато. Каквито и успехи да имаш, както и да ти е устроен живота - всъщност, не си устроен, няма как да си устроен. Защото само в Истинската Любов, расте твоята Дълбочина, твоята Най-Висша Реалност. Истинската Любов, другото нейно хубаво качество е, че слага край на света. Защото в нея тече Бог, тече Предвечното състояние, а това е пълнота , цялост, покой. Тук Бог е възкръснал, човекът е осъзнат - не чака друго възкресение, просто то се е случило. Това е така, защото Любовта познава само себе си, тоест Бог познава само себе си. Казано по друг начин - в Истинската Любов, Бог се разбира със себе си, той Той се обменя със себе си. Бог разбира това, което е Бог. Тази истинска Любов, това е насъщния хляб. Тази Любов не е във времето, просто защото Бог не е във времето. Истинската Любов е края на историята, на света - за това търсачите я търсят, те виждат, че този свят е беден, другия свят е друга бедност, вселената е друга бедност. За това Атлантите са надраснали вселената, древните Атланти. Те казват: Трябва да дебнеш над всяко свое възприятие, за да не пуснеш в това възприятие опасно същество. Трябва да знаеш какво възприемаш.

Любовта към Бога, това е квинтесенцията на всичко. Истинската Любов е завръщане в Бога, чрез Бога. Бог съгражда себе си, само в Истинската Любов. Ще обясня: Истинската Любов, разкрива Бога, Неговия живот. В дълбокия смисъл, жената, това е Любовта на Бога. Това е Висша Душа на Бога, това е част от Бога, това е нещо много високо, ако си го заслужил, иначе ще скиташ по други пътища. Смисълът на живота, се разкрива само на Осъзнатите. Само на тези, които имат Свещено отношение към нещата. Има и по-дълбоки отношения, но това е едно от важните отношения от които се тръгва - Свещени отношения към нещата.

Тази Свещена Любов, е най-висшия дар енергия. Дарът на потока на Орелът, и според Атлантите, това е потокът на Бога. Но Атлантите отиват още по-навътре, най-висшите Атланти се отказват от истинската Любов, аз съм го изнасял - искат самия Бог, самата есенция, Авторът на тази Любов. Винаги искат най-дълбокото. Без пречистено сърце и истинска Любов, питам например: Какви практики ще правиш? Много хора дишат, правят, мъчат се, Паневритмия, и т.н.. Какво можеш да постигнеш без Чисто Сърце, и въобще, коя практика е на място? После ако трябва, ще има въпроси, може да ви кажа нещо за истинската практика.

Без истинска Любов - нямаш Път навътре, така ставаш външнен, неосъзнат, изгубваш Пътя си. Бог, въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани. Бог ти е дал Любов към нещо, даже да е едно малко котенце, кученце, тази Любов се захранва, и след време тя ще се разгърне. Понеже много хора не виждат Бога, не Го познават, нямат особена Любов към Него, и се нуждаят от заместители. И тези заместители в животните са човешки души, техни близки, които влизат, и връзката е страхотна. Не случайно в Англия една жена, остави наследство на кучето си - на близките си не даде нищо, остави 10 милиона лири да се грижат за кучето, защото там е живяла близка, сродна човешка душа. И тази Любов продължава и след гроба. Тази Душа е влизала в кучето и т.н. Въобще в животните, Учителя казва: Влизат много човешки Души, да си отдъхнат, понеже в празнотата е опасно за тях, понеже не са в Духът, нито в света, и от време на време казва Учителя: Влизат в такива животинки, като в едно спокойно място за малко, нямат право прекалено дълго да живеят, но могат и години да живеят, и си излизат. И обаче връзката, която става с човекът е дълбока, невидима, по-реална, отколкото има човек с човек. Има многобройни случаи такива, това между другото.

Без Любов, няма реално, вътрешно разбиране на нещата. Само Любовта може да запълни, дори и Безкраят. Ако Любовта липсва в Безкрая, нещо щеше да липсваше в Безкрая. Още нещо. Само Любовта може да изпълни тайната на тишината. Дори и тишината може да бъде бедна без Любовта, толкова е дълбока Любовта, така дълбоко е произлязла от сърцето на Абсолюта, в по-следващо интервю, ще има дълбоки неща. Красотата на Любовта е скрита в нейната непостижимост. Всичко, което се постига, се омътрвява, то омъртвява нещо в теб, за това, най-хубавото нещо е приказка без край, обаче омът иска да има приказка с край. Той обича нещата да имат край, само че нещата нямат край, всичко е Начало.

Любовта към Бога е над всяка практика. Значи, каквито и техники и методи да имаш, това не може да се сравни с Любовта към Бога. Това означава, че не е важно, какво практикуваш, а имаш ли Любов, имаш ли Храм в себе си. Любовта е, друг важен момент: По-важна от живота! Любящия не е жив, казват Старците - той е безкраен. Това е нещо съвсем друго. Живота свършва, но Любовта е без свършек. Тя е Изначална, Истинската Любов е Храм, и пак казвам - няма други храмове, другото е празнота. Любовта се е родила в Древността, от изричането на Тишината - там се е случило, там се е създала Душата. Създаване на Душата е друг въпрос, тук не съм го включил, но само ще загатна, че според един от най-дълбоките Мъдреци на Древна Индия, Яджнавалкия. Той казва, че Душата се равнява на 100 милиона Слънце, такива неща има в нея - Вселени.

Значи, толкова е дълбока, така е изречена, че за това тя даже усилва тишината. Така разбираме ясната необяснимост. Това означава, че Любовта е Велика неопределеност, каквото и да кажем, тя е неопределена. Този, който те обича в истинския смисъл на думата, те очиства от света, от умът, от сътвореността. Ако Любовта изостави човека - нищо друго не може да го спаси. Само в Истинската Любов, еволюцията се ускорява. Любовта е методът на излизането от кармата. Когато те посещава тази Любов, тя иска да ускори твоето развитие, твоето сливане с Бога. Тоест, Бог иска да ти даде нещо от себе си. Само с Любовта може да се унищожи света и кармата, защото тази сгъстена Любов е могъщество на самия Бог.

Осъзнаването. Осъзнатия човек е Дух а не ум. Той е надраснал умът, унищожил го е, в смисъл - чрез контрол. Умът съществува в другите хора, но в този, който го е овладял чрез брамачария - той не съществува. Всеки, който е овладял умът си, става свободен Дух - несътворен. Умът е сътворението, времето, съдбата. Самадхи е мярката за Осъзнатостта, и самопробудената Истина в теб. Ще обясня: Самадхи не е постижение, това е просто, твоята скрита същност - това си ти. Самадхи е откровение, откритие и по-точно, самооткритие на себе си. Ако ти мислиш, че нещо трябва да постигаш - ти се отклоняваш от своята истинска природа. Тук в Нищото е пълнотата без никакви постижения - мъдрите се узнали това. Който е познал себе си, е заживял осъзнато в Бога. Тук се сещам, че само такива хора, виждат на кладата Любовта. Умът нищо не вижда на кладата, Голгота - нищо не вижда. Обаче, Любовта вижда тайната.

Който е познал себе си, е заживял осъзнато в Бога, а не в себе си. Когато приемеш Бога, чрез Свободата си и чрез Осъзнатост, това е чисто Единство. Мъдрецът е осъзнат, но той не обяснява необяснимото, той просто живее в него. За Мъдрецът не е важно какво вижда , а какво осмисля. Осъзнатия човек е човек Дух. Той се движи като чист Дух сред хората, понеже е скромен и смирен, не можеш да го видиш, а и той няма да ти каже, за да те смути - Аз съм Дух, макар, че някъде може и да каже. Осъзнаването е методът, който изгаря миналото на човека. Осъзнаването ни освобождава от нас самите, за да станем свободни в Бога, и така Той ни дава да живеем в настоящето. Знаете, умът живее или в миналото, или бяга в бъдещето - не може да влезе в настоящето, там се иска дълбочина.

Неосъзнатите хора, си въобразяват, че живеят в настоящето, но те са в миналото си, защото са в умът, в съдбата и тя винаги тече, докато има неовладян ум. Овладения ум е освободен от миналото и от съдбата. Щом си в умът, ти си тук, обаче живееш със своето минало и си въобразяваш че си в настоящето. Умът е натрупано минало, и той си живее и си мисли и си въобразява. Това е опасния, въображаем живот - това е илюзия, защото ти си вкоренен в умът и съдбата и изхождаш от умът. Човекът на умът живее сега със своето минало, и това е неговото време. Той няма настояще, това е неговата реалност и ако не му харесва миналото, започва да вярва в бъдещето, и настоящето винаги му се изплъзва. Трагедията е в това, че бъдещето отново ще го излъже, защото то ще бъде отново неговото минало, тоест - леко преобразено, умът си е ум. Спасението от това колело на живота е - сей днес в себе си новото, за да не си утре пак същия, и пак да питаш, има ли Бог? Защо е такъв живота, съдбата и т.н.. И за това Буда казва: Най-важното е, какво сееш сега, в настоящето.

Умът е натрупано минало, а ние сме Духове. Ние сме нещо преди миналото, защото сме Древни. Ние не сме минало, не принадлежим на историята - ние сме Древни. Цялата история е по-бедна от нашия Дух и от нашата Древност, точно там са се завърнали Атлантите. Те са сразили историята със своята Безупречност и със своя Дух, това е наследството , което са оставили Атлантите. И така, Осъзнаването означава да изгрееш в собствената си дълбина и цялост - наречено е още Царство Божия. Осъзнаването се случва само в целостта, в това, на което си отдаден тотално. И тогава всичко излишно и второстепенно, като умът, света, сътвореността - си отива. Ще остане само Истината - Висшата Реалност. Истината те иска винаги целия. Там не можеш да отидеш с 99% вяра, тя те иска, иска твоята цялост - тя те иска тотално.

В Осъзнаването, ти си вече Небитие, несъществуващ. Тук само Бог живее в тебе, само това е царството. Ние мислим че живеем, всъщност, Бог живее в нас, нашия живот продължава толкова, колкото Бог живее в нас. В момента, в който Бог се оттегли - ние просто си отиваме. Когато постигнеш тази чудна пълнота, ти не можеш да кажеш - Аз постигнах. Защото това е Самооткровение, без думи, това е само завръщане в изначалното. Това е мястото, където човекът изгубва себе си и влиза в тайната на живота. Днес се ражда потайно ново съзнание, паралелно между хората, между Ученията, традициите се разбиват. Всичко се обновява, защото Посветените носят в себе си - Тайната на Нищото, с което обновяват всичко. За обикновените съзнания, тази тайна е скрита - за тях, тя е смущаваща. В миналото е имало определени Учители, чието слово е било подходящо за дадената епоха. Но днес става среща на всички истински Учения, защото всички клони са от едно дърво, и за да може всеки да намери онзи път, онази светлина през вековете, която го е докоснала тогава, и сега чрез нея, да запали Пътя си към Бога, и всичко това, да е родено от неговата свобода.

Всички Учения и Учители се срещат днес във Велико Единство, защото всички реки, текът към морето. Значим, ако някой каже: Само моето Учение е право. Той вече изгубва връзката с Бога и с реалността. Всички Учения са прави, но чистите в тях, тези, които са постигнали Истинността на Ученията, тоест, Бъди Истинен, а не религиозен. Тези, които са постигнали, те са в Единство, от което и Учението да се намират, в което и племе да се намират. Истинските Посветени, никога не искат да бъдат господари на хората, защото те знаят, че ще изгубят свободата си и Бога - това е Древен закон. Който няма това цялостно и широко съзнание, той не може да се завърне в Източника, и в Бога, защото в умът е разделението. Посветения е Осъзнат, Истинен, защото владее себе си, а не другите, и за това той няма врагове - защото е овладял умът си, звярът в себе си. Той е убил умът си, с овладяване, с чистота, с екстаз и накрая със Самадхи.

Ще обясня: Самадхи е Велико Осъзнаване на Бога, Велико преживяване - пряко преживяване. И само това е, което може да запълни, старата празнота на живота, защото Самадхи се е родило от истинска Любов към Бога. А другото е наречено - логика, знания, и даже и здрав разум, но това е без Бог, тези думи са празна работа. Един Мъдрец, не се занимава с фактите, той не търси факти, той търси Истината. Истината не е умствено присъствие - тя е пълнотата на живота. Това означава - да станеш цар на себе си. Човекът на Истината се е завърнал в Бога, но той все още остава част от света, и Божията Воля. Различаващия знае, че основния въпрос на живота никога не е дали има Бог или няма. Главният въпрос е в твоето овладяване, и в особената ти Любов към Истината, а после, всичко друго си идва на мястото, после да кажеш има Бог - си прав. И да кажеш, няма Бог, както Буда е дал три различни отговора, Буда е все прав, защото е постигнал Реалността. На най-високо ниво, няма Бог, има Нищото, Върховната Реалност, без образ. Старците казват, че самият Бог, няма образ и подобие, и на най-дълбоките нива, това е Върховното Нищо.

Без овладяване на себе си, ти никога няма да получиш дълбочината си. Ти можеш да знаеш много неща за Истината, но да не я познаваш - Истината решава дали да я познаваш, или дали да не я познаваш. Човекът на Истината никога не може да влезе в спор, защото Истината е Безспорна, тя е Сродна с Безмълвието - няма как да спориш със Слънцето, то е отвъд нещата. Ще обясня: Осъзнатия човек, е преживял Истината, това се е случило в неговата най-дълбока Тишина, няма място за слово, а въобще да не говорим за спор, даже няма място за висше слово - на дълбокото ниво. Истинското знание е това, което е написано дълбоко в тебе, не в свещените книги. Тук само ще загатна, че в тайната на Чистото Сърце, има такива архиви, за които Библията и Корана нищо не знаят, ама нищо. Защото Чистото Сърце, има памет за Древността, то е умирало без страх и е съхранило в себе си дълбоки архиви. Тоест, казано по друг начин, както Дзен казва: Ти си Дълбоката книга, защото Царството Божие е в тебе, и защото ти си Дух и Истина, ти си изначален Дух - част от Мистерията на Бога. Не ти трябва даже Учението на Учителя. Ще обясня: Трябва ти да преживееш Истината в себе си - Тя е Учителя, и чак тогава, връзката ти с Учителя става реална. Това е, което сам Бог и Учителя са искали. Учителя е самата Истина - Той е по-дълбок от Учението си. Наблюдавай Неговото Учение, обаче може и да го изоставиш. Хвани се за Истината и за самия Учител, защото там е Същността, иначе ще изпуснеш и ще станеш един от бъбривите ученици, които много говорят, но те са изпуснали. За това много хора от братството не ме обичат, защото Паневритмия и т.н. да не говорим и ангелска супа - нищо не решават. Това е част от трагедията на старата Школа.

Учителя е самата Истина, която е извън Словото! Словото му е компромис! Ученикът, първо трябва да стане Истина, а Словото е само последствие. Да търсиш Учителя, означава, да търсиш най-дълбоката Истина, това е нещо много по-дълбоко от всяко Учение. Посветеният е заблестял в мракът, защото Истината е била на Негова страна. Това е есенцията на Учението, и Осъзнатостта. Към края съм. Осъзнатия човек, е осъзнал своите дълбини, той има в себе си Център, и за това вижда единството на всички Учение и религии. Осъзнатия човек е изработил в себе си една много тънка енергия, тя се нарича още - Фино Око, с което наблюдава неща, които другите не виждат. Тот казва: Само който е разкрил тайните на Мехин - змията, само той може да се движи към Единствения. И казва: Великия Път е Път на Единствения към Себе си. Тоест, Бог се движи към себе си. Проблемът на земните, умствени хора е, че те са неосъзнати, тоест - че те съществуват. Само който не съществува е познал Истината, той е отстъпил мястото си на Бог да живее в него. Те не познават Осъзнаването - Изчезването в Бога. Те не познават законът: Изгори в Бога, за да оцелееш. Истинския живот излиза от Бога, а не от нас.

Светците не са в дълбоката Истина, не са дълбока мярка, както са Христос, Мелхиседек, Тот, Заратустра, Яджнавалкия и т.н.. Който иска да познае мярката на силата и мярката на справедливостта, моят съвет е - тотално трябва да ги изостави настрани. Трябва да се отдаде на Любовта, Мъдростта и Истината, на много дълбоко ниво. И от тази Любов, която е на дълбоки нива - Тя е която дава мярката за правдата. Що се отнася до злото, Свети Георги, той няма как да го победи, защото змията, Боговете не са я победили, освен това - змията е скрития Бог. Той се е превърнал в змия, Той действа тайно в нея, за да спаси хората, от Древно зло, което е много по-коварно, тоест, Луцифер е таен спасител, както и Христос. Там, където Христос не може да работи - Луцифер ще свърши работата. Там, където и двамата не могат Бог е единствения, който ще спаси хората. Няма друг, но това е замисъл, това е план, това е дълбок план, по-дълбок от всяка правда. Както Любовта е по-дълбока от правдата. Ако влезеш в Любовта, ще имаш мярка за правдата. Силата трябва, казах, трябва да се изостави, защото трябва да влезеш в Мъдростта, и само Мъдростта има право да управлява силата. Силата няма право да управлява Мъдростта, и без Мъдрост - те се превръща в насилия, това означава вече, слабост. Светците ако бяха истински същества, както са великите Учители, щяха да прегърнат и Исляма, и Дао, и Дзен и Хасидизма и Заратустра, и всички Учения, защото те са едно цяло. А те даже не могат да обичат и враговете си, те даже смятат, че имат враг. Сатана никога не е бил враг на Бога, Любовта няма врагове, и няма как да има! Не съществуват врагове. Но, ако си в ума, почти всичко може да ти стане враг. Умът е подозрителен, даже имах един приятел, който имаше много развито подозрение. Той казва: Вярвам в Ботев и Левски, защото... И му викам: Ти виждал ли си ги? - Не. Той не вярваше в Учителя. Понеже не е виждал Учителя. Викам му: Ти и Ботев и Левски не си ги виждал, ама вярваш в тях. Смешно.

Критиката, казва Учителя, е да хвърляш камъни отгоре си. Критиката е неустроен свят. Едно чисто съзнание, не само ангели, въобще чисто съзнание, пречистено, няма как да се занимава с критика. Той има толкова хиляди красиви неща, благородни, божествени - ще се занимава с критика. Критиката е от умът, неовладения ум. Там, където има критика, ще има болест. Самата критика е болест. Тя е като нещо като политиката и като религията, религиозна политика. Това означава, да криеш нещо, казва думата критика: Да криеш нещо, и да тикаш нещо друго да изпъкне. Когато говориш с Любов - няма критика. Но, все пак трябва да си тренирал. Аз съм тренирал от две години, да знам, кое е критика и забележка, и да знам, къде мога да си позволя критика с различаване, което всъщност не е критика, някои може да го изтълкуват като критика, но аз вече, че съм в Бога, и няма значение, дали са милиони критиците или са хиляди - просто няма значение. Но, до като тренирах беше много трудно, нека да си призная. Първата година, два дни успях, четири дни, после разбрах, че аз външно не критикувам, обаче вътрешно нещо мърморя. Не ми хареса, защото пак е критика. Ще я плащаш по време на сън, във вид на кошмари - всичко се плаща. Тренирах дълго време, първата година, рекордът ми беше 58 дни без критика, нито външно нито вътрешно. Имах един приятел арменец, той се ожени отиде в Англия, и един път в разговор ми каза, понеже държавна сигурност, имах много проверки около 7 проверки, едната от проверките беше тежка. И той каза: Ти с тези хора не говориш ли за Любов, Мъдрост и Истина. Викам: Аз с камъни не говоря... Давай пак наново тренировки. Така е. Не е важно, че правиш грешки. Пътят е сложен, дълъг - важно е, да искаш да се учиш, обаче да е честно. Втората година - никаква критика, и после ставаш неспособен. Каквото и да кажа сега, знам, че не е критика, както и при тренировка на Истината. Знаеш си думите, защото минават през теб. Човек, който много обича Истината и безкритичността, почти винаги става много мълчалив - това е задължително, че обича тези неща. Примерно, преди време някой ме пита, така да се видим след малко, и аз викам, ще отида малко до телефона. Ако му кажа, там, с тези картите(импулсните), както и да е. Ако му кажа: Ще дойда след секунда. Аз съм в лъжата. Формулите вече пропадат. Когато кажа - ще дойда след малко. Аз съм в Истината, Словото е съхранено, искам да кажа, колко тънкости има, и всичко това трябва да се тренира, но когато влезеш в Любовта, критиката става невъзможна, недоволството, ядосване, всичко отпада, просто в тази Божествена Любов, навлизайки в Бога - Бог не осъжда нищо. Ако Той осъждаше, днес светът трябва да изчезне. Ще останат там някакви бройки, но, и трябва да действаме като Него. Но не като ангелите. Ангелите също не критикуват, но те нямат свобода. и те не са истински по този въпрос. Докато човекът, обича , дадено му е да обича Бог по свобода и да му служи. Ангелите не могат да направят истинско добро на хората. Те правят по дълг, по задължение, от Любов, от Светлина - но не от Свобода. Истинското добро е от свободата на човека, от мъдреца, то се ражда на дълбоки нива, осъзнато, и разликата е огромна.

Значи, на маковете ще дадем почивка. Защото истинския човек, Царството Божие е вътре, и той не зависи от външни символи, от белези. Той просто се поглъща с всеки изминал ден, все повече в Бога. Той работи уединено, позволено му е да се вглъбява в Бога, и един човек, който иска да помогне на другите, трябва първо много да е помогнал на себе си, да е израснал. И самото му присъствие вече, той съдейства на другите, да растат. Има такива хора, като застанеш до него, такива Суфи има - просто започваш да мислиш духовно, нямаш избор. И, целта е тези хора да се увеличават, ако ме питаш мен, вместо маковете, аз обичам Учителя, прекалено даже - там не ми се говори, толкова е дълбоко. Но въпросът е, винаги е личен. Не е в България, какво ще стане. Какво ще стане с кръглия идиот? Значи, нищо... Учителя обяснява: Защо е кръгъл идиот, и целият му живот минава без поуки - той е отнемал вяра и надежда на хората в миналия живот. Той сега така ще си отиде, в другия живот ще размишлява малко, пак ще му се даде шанс, ние пак ще го обичаме какъвто е. Защото той кара някои хора да мислят, но, става въпрос, че осъзнатия човек, или този който търси този Път. Той все повече отделя време за Бога, но естествено, доброволно, от Любов. Не да се насилва, да прави механично нещата, макар и механичното, пак ще го доведе след време до осъзнаване. Въпроса е: Аз го наричам - жестока преданост. Ако не е жестока, поне - силна преданост, честна преданост. Тя създава вече, много хора възприемат много Учения и виждат истинността , аз изнасях и за Дзен, ако сте гледали интервюто ми. Там съвсем други неща казах, смутиха се и някои от братството и от църквите, защото там няма авторитети, няма Библии, там ти си Библията, ти си Корана, ти си Храмът. и т.н.. И всъщност, истинския авторитет трябва да го откриеш отвътре, тогава вече говорим за Ученичество, и колкото повече напредваш духовно, ставаш двойно по-скромен, и тройно по-смирен. Защото няма как, ти си... скоро една жена ми каза, че е прашинка, аз й обясних на няколко пъти, че съм половин прашинка. Защото то е, като застанеш пред този Велик Бог, който владее такива светове. Според Кабала - 40 000 висши светове, според Суфите 80 000 висши светове, и извън световете. Като застанеш там, ако кажеш, че си мравка - това е нещо много едро, голямо е, не пасва, просто трябва да осъзнаеш, пред какъв, каква Бездна, пред каква Мистерия стоим. Нещо което... нищо не може да кажа. Между другото, Пътя на белите макове, така ще ти го кажа: Ако искаш да подобриш нещо в света, изостави другите неща, и подобри себе си - просто подобри себе си, това е достатъчно - другото, то ще си дойде от самосебе си. Избягвай да подобряваш хората и да спасяваш хората, защото казва Учителя: Ще ти побелее косата, и нищо няма да спасиш. Защото това го решава Бог, а когато Бог не иска да спаси един човек, в това прераждане - край. Значи, 100 праведници са безпомощни. А, когато Бог иска да поведе един грешник в правия път, 100 праведници могат да го спрат, нито ангели могат да го спрат, защото Бог го е повел. Кой може да тръгне срещу Божията Воля? Никой. Да.

Истинните хора. Значи, първо те не са хора - изглеждат на хора. Въобще в човека се разхождат многобройни духове, души, живи, умрели. Истинския човек, се отличава по това, че той може да различава. Знае кой влиза в него, кой излиза. Понякога може някои неща, той ги наблюдава и в хората, някой път разговаря, той знае, че разговаря с някой умрял в човека, или с болния му дух или т.н.. Тоест, истинския човек, има различаване, но заради Истината, трябва да кажа - не винаги. Когато е важно, Бог му дава различаване, макар и да има отворено трето око, макар и да има Самадхи. Пак многобройни неща не ги знае. Но, когато е важно, и когато Бог трябва да помогне на човек - Бог му се разкрива, понеже те са в Истината.

Първо. Грешките в този свят, не са грешки. Те са упътвания към светлината - без грешки в този свят, няма развитие. Както е при ангелите. Ангелите не правят грешки, обаче, нямат развитие - те не могат да познаят Бога. Трябва да станат хора, много от тях се молят за прераждания да станат хора, и по пътя на грешките да... И когато след време, както казват Атлантите: Грешките слабостите те са дадени - дадена благодат. За да... Слабостта е дадена, за да развиеш сила. Грешките, за да те упътят в светлината, и да станеш чиста светлина. И след време, когато тези грешки те изградят, като истински човек, питам аз: Те враг ли бяха? Грешки ли бяха? Или нещо друго? Ако болестта ти е дала едно дълбоко здраве, една Любов, и ти си израснал - болестта враг ли е или помагач? Ако здравето ти е дало тежка болест, то приятел ли е? Ако ти развиваш своеволието, какво е то? Не е приятел. Да.

И друг път пак ще идвам, защото за разумни хора идвам - избягвам бъбриви. Но иначе, преди години много ги търпях, много говорех с тях, но вече мина времето, защото сега е много концентрирано е, така е, да.

Да, първата тема Откровения за Тишината, после, Велики Учители, иначе Великите Учители, Буда, Ал-Халладж и Якоб Бьоме. Виж каква златна мисъл на Бьоме: Бог е единственото нещо, с което трябва да се запасиш. И това изчерпва тамяна, ритуалите, всичките му там неща, нали. Едно изречение, ако го разбереш, нали, не ти трябва второ изречение, но, така говорят, както и да е. Започваме с Откровения за Тишината. Тишината означава завръщане в Дълбокото, в Бога - Древна Родина. Велико е, ако тази Дълбока Тишина те е приела. Тишината заслужава поклонение, защото тя ни завръща в Бога. Дълбоко в Тишината е Покоя, а човек, който има покой е винаги богат. Ще обясня: Покоя никога не е качество на знанието. Покоя е качество на Божествеността, и хората го търсят, но както разбираш, не е лесно, докато безпокойствието, то си е невежество, което трябва да се излекува. Когато си в Чистото Мълчание, можеш да слушаш. Когато си е Безмълвието, частично се сливаш, когато си във Висшата Тишина - Изчезваш. В тази Тишина, няма нищо родено, тук са Неродените, Древните цивилизации. Без изработване на правилна мисъл, не може да се говори за правилно Мълчание и по-нататък се разбира за Безмълвие и Тишина.

Словото съдържа големи тайни за човешкото битие, а тишината съдържа тайни за Божественото битие. Има нещо чудно в замлъкването, например: Когато Душата срещне Бога, или Истинската Любов - тя замлъква, такова излъчване, Бог участва там. Ще обясня: Това замлъкване е много красива Същност, защото тази Същност носи в себе си нещо от Покоя, нещо от Бога. Този Безмълвен език е език на Бога, ще направя едно отклонение, сещам се, една случка скоро много красива Дзен. Един ядосан човек, гневен и тръгнал да намери Учителя там, той разговарял със своите ученици, доколкото си спомням Лин-Чи се казваше или Лин-Чин, ако не бъркам името. Той си говорел спокойно със своите ученици, и той блъснал вратата хвърлил обувките, влязъл вътре и се поклонил на Учителя и искал да разговаря да го успокои Учителя казва: Не, ще се върнеш и се се извиниш на вратата и обувките си. И той се върнал и започнал да търси нещо обаче разбрал, че не е искрен - Учителя наблюдава, казал: Иначе няма да влезеш, нали. И започнал той постепенно, искрено. Идеята на Дзен скритата: Ако искаш да вървиш в Учението, трябва да имаш отношение към нещата, скритото, което не е казано, така говори Дзен - Безмълвно Учение, както и да е.Значи, този Безмълвен език е език на Бога, и когато той изтече от Бога, той дава нещо на Душата, нещо, което света и вселената не могат да дадат. Това е Гласът, който дава Вечен Покой, Пълнота, Неизразима. Значи, чул ли си този Глас , това е мярката, Дълбок Покой, аз ти говоря за покой сред вълнение, сред трудности, сред битки, не покой в планината, на Рила отиваш и там, нали.

Центъра, да. Който е чул този глас, става син на Бога, става Нероден. По принцип възкресението е много лесно нещо, Боре, това е живот в Бога. Те говорят такива неща за възкресението, това е просто живот в Бога и милиони хора са го постигнали, някой мисли, че само Христос е възкръснал, което другия път ще говорим красиви неща за Христос, да.

Да, да. Значи, възкръсването е завръщане в Чистото Съзнание, и тези, които очакват тела, това са привързаните хора, които, те са свикнали формата, а всъщност формата и тя е безформена - безформеното, то си е безформено.

Значи, най-висшата Тишина е по-дълбока от Прасветлината. Има и част от нея в тази Прасветлина, но тази Първична Тишина вече отива към Мистерията, и в Бездната я има, нали, с Мистерията е по-висока степен и от Бездната, там има някаква есенция на Бог, и вече Самия Абсолют, кой знае? Никой нищо не може да каже, защото там е... Така, значи, само в Тишината, можеш да разбереш Мигът. Когато две Души се обичат, тишината им е Дълбока и Магнетична. Ако имаш особена Любов към Тишината - ти си монах, няма нужда от манастир, ти си в манастир. Твоята скрита Тишина определя твоето качество, твоята Дълбочина и твоята Любов. Значи, степен на Тишината в теб, е степен на Бог в теб. Тишината, това е Реалност над въпросите. Тишината е смърт за ума, защото тя е Необятност. Шумните хора, купонджиите ако ги заключиш, нали, това е за тях е жестоко, нали, те нямат Дълбочина, нямат извор в себе си, нали. Такива същества са Боре, паразитите между другото след време ще говорим за тях, сега се сещам. Значи това, има и паразити хора, други са си просто паразити: Обижда те примерно един паразит. Ако се хванеш на обидата му - той прави закуска, енергия. Ако цял ден те обижда или почти цял ден, или много часове и ти си все раздразнен - закуска, обяд и вечеря, разбираш ли къде? А то е много елементарно, слушаш го, усмихваш се, той не може да влезе в Спокойствието, в Доверието, в Покоя, в Любовта, нали. Обаче там, където има нервност, напрежение, той си царува и се разхожда, Ще говорим защото тя е Дълбока тема и е важна за Душите, за да разберат как действат.

Значи, Тишината, това е Реалност над въпросите и смърт за ума, защото тя е Необятност, Тишината - ума си е граници. Тишината е уханието на Дълбокия живот, и за това всички Мъдреци, забележи, стават Тихи и Спокойни и Вглъбени - бележите на Мъдреците, няма да видиш нервност, резки движения, някакви спорове, въобще то няма как или учен виждал ли си Дълбоко спокоен? Той тогава вече не е учен, сещам се, мога да ти кажа за науката с едно изречение, сещам се за една шега. Значи, съвременната наука е стигнала до там, открила някакво универсално лепило, страхотно, което докосне - залепва всичко. Обаче имало един проблем, как да се отлепи капачката. Разбираш ли? Винаги ще има един проблем в науката, защото тя не е част от Бога, и като чуя някой човек да каже: Вярвам в науката и министъра каза скоро - това е трагедия, това означава, чакат го тежки прераждания. Защото науката е частица от Бога, слаба частица, тя не е вътре във Волята на Бога, тя не изпълнява Волята на Бога и тя не е в Истината и с това лепило винаги ще има проблем както онзи знаеш там, андронен, нали, да, колайдера, той частицата му липсва - това е капачката.

Гимнастика за ума.

Ами не, защото са умствени. Значи, те трябва да са Търсачи на Духовното и частично да започнат да разбират, и бавно да започнат да се променят, и докато не се откажат от умственото, нали. Ума винаги ще бъде в безпокойство, това си е змията, няма как да го научиш, освен ако е тръгнал на честно към себе си - на овладяване. Всеки Истинен Учител е бил Тишина. Значи, между другото Древната Истинска Цивилизация е слязло, Великата Тишина също, въобще всичко е свързано там. Дълбокото Слово е Мистично, то си е Дихание на Тишината - Дълбоките неща, нали. Значи, всеки Истински Учител е бил Тишина, но слизайки долу, той е станал глас на Бога, принудил се е да говори, Учителя казва: Мен ме знаят за най-мълчаливия в Невидимия свят. И тук смятай колко компромиси, колко хиляди, хиляди, какво говорене нали, само и само да го разберат, от една посока от друга гледна точка, от трета гледна точка, нали.

Само трябва да изрече, и даже Мохамед често е казвал, само трябва, ако каже: Бъди! На нещо, и то вече е, нали, просто. Значи, или ако каже на някой, да бъде изцелен, вече нито лекари имат думата, нито медицината, лекарството няма значение, нали, трябва Бог да произнесе, нали, но Неговото Слово е Изначална Есенция - Квинтесенция, нали. Реалната помощ, е Безмълвна. Твоето разбиране разкрива твоята Тишина, значи това, което разбираш, разказва каква Тишина имаш. Тихия глас е Господаря на всички стихии. Древните думи вземат Сърцето си от Тишината. Дълбокото Слово е Звучаща Тишина - книгата на Лао Дзъ, говорили сме. Какво казват Старците? Тишината е Името на Древността, в този Древен свят, съществата си разменят Тишина.Ще обясня: Значи, тук съществата си разменят Дълбините си, Сияещата си Същност, без да губят себе си, те си обменят Еликсира на живота, нали сега си говорят и проповеди и какво ли, обаче не можеш да запълниш ако я няма Любовта, а Любовта като я има, няма да слушаш елементарни проповеди. Тази неизговоримост е Тайната на живота, тя е създала живота и си остана пак тайна скрита в Тишина - Тайна скрита в себе си.

Смисъла, е същество от Тишината, същество от Древността. Тишината е изпълнена с Безкрайност. Тук всичко е замлъкнало, и вечното и безкрайното е замлъкнало, защото всичко е изумително и удивително. Тук няма нито начало, нито край. Десетия Старец, Стареца на Тишината, казва: Говоренето се изчерпва - Тишината е Неизчерпаема, все някога ще спреш да говориш, нали? Значи, друго нещо може да се каже, че само Любовта може да запълни Тишината по един правилен начин, да я осмисли нали, защото иначе тя си остава бедна. Продължавам със Старците. Който се е домогнал до тази Тишина е стигнал до своя Древен Дом, Покоя. Тук смисъла е постигнат, обаче е Несподелим. Тук думите са малки - Тишината е Безкрайна. Тази Тишина е Скрития образ на Бога, в тази Тишина, ние сме обвити с, в Божието ядро. Това, което Толтеките са се стремили и са го постигнали - Центъра. Тишината е Дълбок, Вътрешен Храм. Деветнадесетия Старец казва: Тишината е Стихийната Вглъбеност на най-древния! Там и Той е най-скрит. Толкова е скрит, че е скрит и от Бога, говорим за Абсолюта, следващия път ще говорим за Древния и Древността и ще говорим такива неща, аз съм ти казвал, след време и Бог трябва да изчезне, и да остане Върховния Абсолют, Който е, от Който всичко е произлязло!

Всеки Път, колкото ида е Мъдър, изчезна в Тишината в тази Тишина живеят Древните Неродени, тази Тишина е най-висшето благо, защото който е стигнал до нея, е бил призован от Древния, и там на най-дълбокото ниво е, са Драма Прастарци, нали, които са го преживели, нали, единия два пъти го е преживял, и споделя, че не иска повече да преживее такова нещо. То е такава Неизречимост, такава, и който е ценител, няма как да иска повече, защото той е преживял нещо толкова Дълбоко, и го е оценил - оценяващия. Тишината в себе си има най-могъщата крепост, тя дава нещо на своите избрани, нещо, което е извън Словото, и сътворението. Те говорят Словото като компромис, Лао Дзъ просто прави компромис нали, защото трябва да насочи хората към Тишината и превръща Тишината в Слово и от там изходен път към Тишината, това е, това Слово е, тази Тишина е отвъд Словото, и отвъд Сътворението. Значи, Тишината ни дава нещо от Древното Присъствие. Тишината разкрива тайни, без да открива самата себе си. В тази Тишина израстват Свещените неща, а угасват земните, за това земните хора, егото не обичат Тишината, защото то започва да угасва нали, за него е смърт, нали.

Ами, само при Истинската Любов може да се обменя, Дълбока правилна Тишина, защото аз ти казах: Самата Любов насища Тишината. Значи, малко неща могат да дадат нещо, Боре на Тишината. Това е Истинската Любов е едно от нещата, нали, тя може, защото, нали не мога да ти кажа в момента кой е предвечен, дали най-висшата Тишина или Любовта? Те са в Единство, възможно е Тоталната Тишина на Абсолюта да е Първа, и първия му лъч да е Любовта, нали, примерно. В една от степените на Тишината е скрито Съвършенството, тази степен превъзхожда и Божествения свят, и Боговете, нали. Древния учи своите избрани, чрез Тайна Тишина, значи, Той отстранява всички други гласове, включително и на богове и на... и Той избирани и с Гласът си го ръководи и вече няма двойственост, няма колебания, нали. Тишината е Прародина, и за това в тази Дълбока Тишина, човек става Дух, става Първичен. В Дълбоката Тишина на Душата, ние трябва, ние познаваме, кое е вярно и кое е не, защото там в Дълбокото е Тихия глас, Скрития глас - Различаващия. Тишината храни Висшите същества, а шумът храни нисшите. Шумът има много желания и там са всички тези. Умрелите мълчат, но те не са постигнали Тишината, те не я познават, защото тя е много Висш свят, няма, тя не общува с тях.

Тишината не е някаква тиха стая, или полянка или манастир или килия - Тишината е Място в Сърцето. Тишината е стаичка в себе си, нали, още преди години обяснявах, нали, някой там беше споделил на една лекция в София, отидох на една полянка на Рила, отпуснах се, така - това е Тишина взета назаем! Твоята Тишина, ако е истинска, тя работи и в шума в града, и в големия шум, сред трактори, камиони и т.н. - иначе не е истинска.

В шума и носиш Тишината в себе си.

Ами, главния белег е, че толкова много си се старал, нали, по този Път, имал си, падал си ставал си, имал си резултати, нямал си, то не те интересува резултата - Бог е навлязъл. А, Той като навлезе вече, това Сърце, Той си го превръща в Храм, в Тишина, Той си живее в него, и не ти трябва казва Сай Баба: Друг Храм! Храм е Сърцето. Не можеш да заместиш други храмове със Сърцето! Това е, нали. Тишината е опасна само за земните, за нечистите, защо? Защото ще ги нападат техните вътрешни дяволи и демони - тяхното минало, нали, защото те нямат Дълбочина. Мъдреца и като говори и като мълчи, излъчва Тишина, защото Тишината е въпрос на Дълбочина. Земния и умствен човек, дали говори или мълчи, и мълчанието му е шумно, нали, той си е... Един индианец казва: Когато чуя думите на човека, Аз вече познавам неговата Тишина - думите показват. Тот казва: Тишината винаги гледа в посоката на Вечността и Безкрая - става въпрос за Сфинкса, посоката му е, нали, и за това той си мълчи. Казва още: Тишината е Виждащ Разум. Забележи как го нарича, и още: Нима Словото може да каже нещо на Древното Безмълвие? Тот! Какво може да каже Словото, и след време всички тези проповедници, да кажем и аз уж се водя, и аз увисвам, аз от сега съм увиснал, да.

Това е все Старци.

Това е един от Царете на Атлантида, между другото в Атлантида е имало 10 Царе, големи и 4 Тайни които са ги ръководили. Другия път ще ти кажа, има, Дълбока Тайна е единия Цар - е нарушил правилата от тези 4-те, и той е получил Голгота, като Христос, само че няма възкресение - бил е сразен. Така, че когато говорим за Христос, само нека да ти загатна, ако Бог искаше да унищожи и Луцифер - няма никакъв проблем! Той е Единствената Сила, но Той дава възкресение в името на Любов към човешкия род, и Христос е Избран, защото не може да го замести друг. Както Христос не може да замести Буда, но само ще ти загатна, че ако Буда беше на Голгота, никога нямаше да каже: Защо си ме оставил? И в Твоите Ръце предавам Духът си! Няма, нисша природа в себе си, Исус, няма висша - Христос, той е Нищото, Безкрая, няма как Безкрая да каже: Защо с ме оставил? Това е друга тема! Христос си е на мястото, той трябва да го каже заради Душите, нали Мохамед, никой, никой не може да замести, защото това е Бог в различните, но в Буда има нещо Грандиозно, ще поговорим за него.

За да каже, къде е правилната посока, а Буда, той просто си носи Безкрая и няма какво да каже той. Нищото е над нещата, и просто той откликва на Душите, за да ги води нали, както и да е, това между другото. Значи, Атлантите казват: Тишината е всякога чиста, защото е Неизречена, нали. Никога не можеш да се разкайваш в Тишина, ако мълчиш, но за една изпусната дума? Тишината е Изходът, а Изходът е навътре в Орела - това са Атлантите. Ние, нека ти кажа още нещо. Ако Христос се беше родил сред Висшите Атланти, въобще нямаше да бъде историческа личност - никакъв шанс, нито да е нова епоха. Там са 7-ма и 8-ма степен Безупречни като него, и някои по-високи степени - няма как, разбираш ли? Но, Христос си тежи на мястото и така трябва да е. Ще кажем неща, които и да смутят хората, те са важни, защото хората трябва да знаят по-дълбоките неща, а кога ще ги изпълнят, кога ще навлязат в тях, а Христос е толкова Велико същество, че ще видиш за какво става въпрос, когато, другия път.

Значи, ние сме тук, за да създадем Тишината си, в Дълбинния си Невидим поглед. Пътя е отделяне от всички светове, значи, след време даже от висшите светове, забележи. Неи вървим към Орела - това са Атлантите. Древния, там в Него, и в Неговата Тишина е скрита Працивилизацията, тези безупречни, които са особено 8-ма степен Атланти - висока! Това не е духовна цивилизация, като богомилите. Това е Божествена на високо ниво. Има други цивилизации още по-скрити, които в бъдеще ще дойдат, нали. В мълчанието все още може да живееш и да умираш, но в Тишината, там е друго - Тишината е Велик Поглъщател, Тя те поглъща! Старците: Мълчанието е духовно - Тишината е Божествена. В своето мълчание, ние трябва да излекуваме своето говорене. Ако Словото е Древно, то увеличава Тишината в нас, ако ние говорим чисто - увеличаваме тишината си. Ако Бог ти се яви, ти се завръщаш в Изначалната Тишина, в своята Несътвореност. Който е видял Бога, има Дълбока Тишина, нали. Мълчанието е метод за извисяване на себе си - Тишината е метод за Осъзнаване на себе си, ето една тънка разлика.

Пак Старците, Първия Старец: Слушай! Древния е по-дълбок от гласът си! Той е излъчил гласа от Себе си. Значи, ще ти обясня: Гласа е тайна, тайно създаден, това е, част от Духа се е излъчил и е станала глас, но Дълбоката част в Духа и в Тишината си е останала - друга Мистерия, нали. Значи, по-дълбок от Гласът си. Самия Му Глас съдържа частица от Него. Чрез гласът си, Той води едно същество към Несътвореност, към Дълбочина, към Своята Вътрешност - станал е и Водач, чрез глас, но Той е по-дълбок. От Гласът Му излизат лъчи, които водят към Него, към Неговата разумност, към Великата Разумност. И разумността е тази, която създава Несътвореността. Значи, гласът трябва да стане разумен, за да тръгне към... А от безмълвието му излиза друг род лъчи, те водят към собствената му Мистерия - по-дълбоко място.

Гласът е тази разумност, което тече като чиста вода по пътя към морето на Несътвореността, а Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията, на по-дълбоко ниво и докосва потайно, Сърцето на Абсолюта, нали. В Светилището на Нищото, царува Тишина и Безкрайна Любов. Тук няма, никога е нямало религия. Религията е винаги, ще ти го обясня: Това е сянка на Любовта, тази Любов е Царството. Когато Дълбоко обичаш, думи няма, защото си изумен, защото си в Бога - там няма как, думите трудно идват. В тази Любов, дори истинската поезия е излишна, защото тук Тишината е Всичко. В тази Тишина няма сътворения, нали. Мъдреците говорят, за да бъде разбрана Тишината, за това правят компромис, нали. Ще обясня: Някога в Древността, хората Богове, са обменяли Тишината, но тогава тя била Сияещо излъчване, Сияещо общуване, и Душите се сливали със себе си, давали си Сияещите си лъчи, това са Древните отношения и Откровения са си давали.

Тишината е Свещена, защото е Вътрешно Чиста. Това означава, че в Тишината се крият най-дълбоките отговори на твоя живот, нали. За да се домогнеш до Тишината - Тишината трябва да те поиска. Влизането в Тишината е влизане в един Велик Разум. Има Тишина в което има Слово, има Тишина в която е без Слово, има, тоест там има само Дух и Пълнота, а има Тишина в която говори само Бог. Тези три вида Тишина, поразяват ума, и трите вида. Има и друга още по-дълбока тишина, но спираме до тук, защото. Така, това беше първата идея.

Да, Дълбокия Му Глас е подобие, защото е част от Духът Му. Той е като излъчен пламък, Орфей го нарича: Излъчен пламък. Пламък от пламъка е създал глас, иначе Дух от Духа, защото всъщност Духа е, който гори в огъня, то, той е Огъня, нали, хората си мислят, че огъня гори. Огъня не гори, ако Духа излезе от огъня, Боре, за това някои нестинари се разхождат, защото имат формули, с които да изпъдят горенето, и гори, без да изгаря, нали - Древна формула, която те я крият.

Значи, Боре, и сега света го няма. Това е въпрос на гледна точка, значи, ние в момента се движим в Бога, няма го света, няма го онзи свят, има Го Бог - действа Бог. Да.

Трима. Значи: Буда, Ал Халладж и Якоб Бьоме. Както ти казах, Бьоме казва: Бог е Единственото, с което трябва да се запасиш. И това е универсален закон. Буда. Започваме с Буда: В Буда няма свят, няма бъдеще, няма тревога. Както и предният път ти казах, няма звезди. Значи, не може да направиш хороскоп на човек, който живее във Висшата Реалност. Значи, на Христос не може да направиш...Как ще направиш хороскоп на Бога. От тебе разбрах, че някакви астролози са ме намразили. Скоро от една сестра, че някои от Братството са ме намразили. Тайно ги прегръщам. Спорят там разни неща. Тайно посягат на Учителя и след време ще го разберат, ще бъде късно за някои. Но някои ще се усетят, защото няма накъде. Както и да е. Оставяме ги настрани.

Буда е Нищото, Самата Същност, Самата Тотална Скрита Реалност. тази Реалност е всичко. Тя е Нирвана. Означава "Пълна разтвореност в Безкрая" - не във Вечността, Боре. Вечността тука е бедна. Буда е дошъл от Небитието и се е завърнал в Покоя. Буда е Древност и Тайнство, а не история. Историята не е Същност, а някакви си факти - което, не си струва. Буда е разтворен в Безкрая - там няма никаква история. Историята не е същностна. Примерно: виж Адам и Ева.Те имат история, нали, защото са паднали. Буда няма история, и Учителя няма история. А Бог и Христос имат квинтесенция, не история - извън историята са. Имат Същност, имат Древност. Истината е... примерно: Питам: Кое избираш? - Да си история или да си Същност? - веднага става ясно, нали Наблюдавай историка - каква мизерия. Наблюдавай... Ти ходиш, нали, с историци се срещаш?

Добре. Така. Наблюдавай каква Мистерия. Наблюдавай Буда, Христос, Тот, Мелхиседек. Какъв Покой.., нали! Историята е невежество накратко казано. Същността Е всичко! Същността е преди историята. Историята е илюзия, а Същността Е Истина. А какво избираш? - Истината или илюзията? Винаги са… Погледни историята е родена, а Същността е чиста Нероденост. - Тука няма как да има проблеми или пък...Може да видиш в този Дълбок Невидим свят и в Бога вируси?...Нали.

Война има. Една от...една книга, която скоро подготвяме е "Черното и Бялото Братство" - тя продължава. Тя е духовна и същевременно, ако Бог е в тебе, тя я няма, нали...защото с Кой ще воюваш, нали? Наблюдавай Херодот! - бащата на историята. Чувал си нали? - трагедия отвсякъде...Да…

То даже не изработва един характер. Взимаш диплома - ние сме говорили - нямаш характер. А то е…

Как ще оплетеш търсача на Бога? - Самият Бог го разплита. Той си обича Бога. Той си ги вади отвсякъде - старите търсачи. Той Си ги познава; Той ги е създал; Те са Го създали с Търсенето си. Както и да е… Значи, Херодот - трагедия.

Наблюдавай Буда..! Виж Сърцевината Му.., Тишината Му.., Покоя Му. - Херодот няма как да видиш, нали. - Виж Мъдростта Му на Буда - дори и като говори, или като мълчи. Атлантите казват: Историята е бедна, а Орелът е без Дъно. В Тишината на Буда - умът, сътворението, света - всичко умира. Буда е океан, света е локва. - Затуй не е разбран, нали. Буда казва: В света няма друг Учител осен Истината. Словото "Буда" произлиза от санскритския корен "будх". Това не е някакво лично име. Това е Изначалната Същност. Всеки е "Буда" дълбоко в себе си. Нали, тоест, значи означава "Този, който напълно се е пробудил в себе си" - своята същност. Ще обясня: Значи, който познае своята "будовост"...ще го кажа така: Който познае Тайната на Своето Сърце, цялата красота на Космоса и Звездите угасват. И тука в туй Чисто Сърце, отново ти казвам, умират хороскопите. Не може да направиш хороскоп на Чистото Сърце, защото Там Живее Бог. - Никакви изчисления, нали…Защото това Сърце е видяло Същността, видяло е Царството Божие. Там няма хороскопи.

Няма, Чистото Сърце е Свобода.., нали? Който не е видял своята Същност, своята Мистерия, той се наслаждава на външни звезди - на света, на неща нали...И...щял да живее на Марс, нали примерно, или там в космоса някъде. Това е все история, голямата илюзорна реалност. Където и да отидеш в космоса, ти не си в Бога, нали. Защото ако ти търсеше Бога, нямаше да искаш да живееш на Марс.

Точно това е Учението на Атлантите и милиони са го намерили. И там даже и думата Възкресение просто отпада. Както и да е. Величествено нещо е будовостта. Това е Истинската Реалност. Нашата Изначална Реалност. Това е видял Буда в своето Самадхи. Видял е Неизразимото, видял е Безкрая, видял е Аромата на Бездънното. Ще обясня: И като е видял това, вече всички звезди и слънца стават на прах - ако разбираш какво ти казвам? Ще разбереш тука, че Рила, Хималаите и всичко подобно става на прах; небето също, нали.

Буда казва: "Пътят не е в небето, а в Сърцето" Аз ти говорих за Тайната на Сърцето. Беше малка част. Будизма не е жалка философия, това е Метод за постигане на Истината и на Висшата Реалност.

Истината е Единственият Спасител - казва Буда. Нали, не религията - Истината. Който съблюдава тази Истина държи Безкрая в себе си; държи Покоя в ръцете си. И това е Царството Божие. - Той го нарича Нирвана - просто думите са други. "Нирвана" означава "изчезналост в Истината". А тези хора, някои хора още смятат, че Нирвана - празнота. Има такива книги писани за Буда, които не е за говорене.

Ще минат още хиляди години и Буда няма да бъде разбран от умствените хора, защото Буда не е ум. Той е не-ум. Буда е Чисто Съзнание, Безпределно Съзнание. Една Буда история - за астролога. Аз ти я казах, пак ще я кажем, защото съвпада. Значи, казах ти, астролог - подразбирай велик невежа, нали. Искал да се занимава с Буда. Видял следите му по пясъка. Тръгнал по тях и го открил, до едно дърво, но видял в него такова сияние, такава красота, че решил да го изследва - продължава упоритостта, ума. Но има ли шанс такива бедни хора - умствени, да изследват Просветления? Никой никога не може да го изследва, защото той си е скрит в Бога. Ако той доброволно разкрива нещо, това е друг въпрос. То е Закона на Любовта, нали, но няма...Да?!

Тя ако беше важна...Значи, ти представяш ли си Учителя и Мелхиседек, и Христос - астролози, нали? Не може да си го представиш нали? Защото няма откъде.

Значи, за тях е Валиден само Бог, Боре, не Астрологията. Забрави я тази Астрология.

При Учителя,...Неговата Астрология при Учителя е символична, както и при Тот. Значи, ще ти загатна нещо, за да видиш. За съвсем друго става въпрос. Наречи го уж 'Астрология". Те искат да Го приобщят. Когато Тот се е занимавал с астрология, първо той не се е занимавал с наука, а със Свещена Наука. И примерно - изчисления на Сириус, да кажем, прави Тот. - Никакви изчисления не прави! Той влиза във връзка с главния Ръководител на Сириус и от там знае събития. И няма изчисления тука. И това е съвсем друг подход. Но той има връзка - позволение от Бога. Защото тези духове - висши, които служат на Бога - те са в Единство и си помагат. И там няма нужда от изчисления, от хороскопи. Той просто влиза във връзка и разбира какво ще...какви събития ще има, но не чрез изчисления.

Значи, много хора, има и такива, които ако не си губят времето с Астрология може да стане по-лошо - може да хванат кръчмите. Те някъде трябва да...нали, както се събират хазартните... всичко е... трябва да се занимават с нещо, защото Бог не ги е поканил на Дълбокото ниво. Тогава ще забравят Астрологията.

Значи, и всякакви хора, главния закон - не са тези закони на Астролозите - никога няма да бъдат, нито Библейските. Главният Закон е: Любов към Бога, Боре. Това е основният дълг на човека. - Не може да го заместиш с друго. Не може да заместиш Любовта със знания или с религия.

Значи, той може да върви по улицата, да се спъне в едно камъче и камъчето ще му повлияе. И може да падне по много начини, защото всичко е влияния. Разбираш ли? Както и да е. Значи, връщаме се този големия астролог - видял Буда и му казал: Ти навярно си Бог?- Отговора на Буда бил: Не Ти сигурно си ангел? Ти сигурно си Слънце? - Не. Сигурно си Светлината? - Не. Сигурно си човек? - Не. Накрая Буда му казал: - Аз Съм Пустота, Безпределност. Аз Съм Чисто Съзнание.

Чистото съзнание е много по- висока степен от съвестта. Съвестта като цяло е изработена от Обществото - какво ще кажат хората. Чисто Съзнание е Единство с Бога. И То Знае, различава Мярката. И каквото и да ти кажат нали - примерно, свещеникът може да ти каже: “ти си грешник” - Чистото Съзнание казва: “Вие сте Богове” - били сте Богове. Разбираш ли Подхода?

Интуицията е Чистото Съзнание, тоест Духа - чистият Дух, който слиза в човека е интуиция. Не е съвест. Както и да е. Така: - великият астролог увиснал. Буда като му казва: “Чисто съзнание” - той горкия, нали - това за него е тайна. Защото за него Пустото съзнание, Безпределното съзнание, то е пропаст за такъв човек. То е напълно неопределено, а учения иска да открие конкретно и си играе, нали. - Не можеш да откриеш Буда, нито на звездите., тука отсъства хороскопа в Тази Пустота. Това е твоята Изначалност, твоята Същност - нищо..,няма мярка.

Буда казва: “ Не измервай Неизмеримото” - как ще го измериш, нали? И така: спящият и невежият познава звездите - условното. А, просветления човек, тоест чистото съзнание - той познава Пустотата, познава Истината, Безпределността.

Говорили сме, Атлантите са сразили Зодиака и Вселената и се върнали в Орела, в Древността. И така, според Буда, Целта на Живота е: да Въведеш себе си в Чистото Съзнание - Главната Цел.

Това Съзнание е най-същественото и всичко, което произлиза от Него е Божествено, Боре. От съвестта не произлизат Божествени неща. И...тук-там, някой път, да, но някой път е капан, нали.

Чистото Съзнание влага във всичко Душа - забележи Подхода му! При даосите това се нарича Увей - Чист Подход. А, когато нямаш Чисто съзнание, тогава какво можеш да направиш правилно? Ти не различаваш, нали!

И така, Буда - Мъдростта му: Злото шлифова Вселената като елмаз. Който има Чисто действие придобива Методът. Значи, някои търсят методи, техники, дишат, Паневритмия - няма да ти помогне Паневритмията.

Методът е Истината в тебе - Чистата Истина; Това е Благото; Това е Чистото Съзнание. - От Там тръгват методите. Ако ти не реагираш на страданието, казва Буда, тогава няма да има страдание. - Сещам се: ако не реагираш на обидата, ако се усмихнеш... - тя заслужава усмивка, защото човек, който те обижда, той е нали за съжаление. Усмивка, нали. - ...Няма да има страдание.

В Будността и в осъзнатата мисъл няма страх. - Страхът е в неосъзнаването. Казва Буда: О, Братя, съблюдавайте ревностно своите думи и живейте в Духа. – Ето, бъди пазител на думите. Съществува, О, ученици, Неродено, Невъзникващо, Несътворено, Неоформено. Ако не беше То, нямаше да има Изход от света. - От света на Раждането, от Възникването, от Сътвореното.

Тези, които виждат в света двойственост, са достойни за съжаление. - Църквите са разделили Бог и Дявол. Мислят, че има Дявол. Действа само Един Бог. Но, те...и тази двойствена същност е голямата трагедия. При Буда такова нещо не може да се случи, защото няма нисше Аз, няма Висше Аз. Отишъл е Отвъд. Това е Древно Божество, между другото. Не е от Боговете.

...Има и тройственост (усмихва се).

Няма многообразие, Боре. Действа Един Бог, нали! Единно Е Всичко. Значи, когато нещата не ви вълнуват, казва Буда, тях сякаш ги няма. - Забележи! Ако те вълнува нещо, има го. Направи така да не те вълнува... Нали!...виж колко е тънко! Много е тънък Буда, много е фин. За това е трудноразбираем.

Понякога мъдреца, казва Буда, изглежда глупаво. Така той съхранява своята мъдрост. - Тука, друга тънкост нали. Този, който е постигнал Същността, не се нуждае дори от медитация.

Значи, много хора медитират сега и станало една мода - трагедия, защото: Номер едно, преди медитацията - Овладяния ум и Чистотата - после каквото и да практикуваш е правилно. Без овладян ум, всичките практики са изкуствени. Ето накъде водят дълбоко ... И Сай Баба казва такива неща, нали: илюзия е медитацията. Ти като не си чист, нали. Както и... Учителя казва: Каквато е твоята любов, такава е твоята медитация.

Значи, който е постигнал Същността не се нуждае дори и от медитация. Ако практикуваш Истината, нищо не може да ти препятства. - Ударението на Буда - тука няма 10 заповеди - Една: “Ако практикуваш Истината”. Ако правиш и най-малкото зло, медитацията ти е слепота. - Закони на Буда - гледай каква Красота! В тревожните чувства се подвизават грабители. - Ето защо...значи, това, което чувстваш, това, Боре, прониква в тебе. Затова: Избирай какво да чувстваш! Избирай си! Не да ти избират паразити - “чувствай туй...” - ти си избирай! - нали, и те увисват. Елементарно! В Пустотата казва Буда и Будизма не може да забиеш гвоздей. - Няма строителство, няма...Не може да забиеш една дъска, няма.., няма как. Просветленият човек не може да се изцапа. Той вече е станал друга вода. Постъпките на мъдрия човек, независимо дали са добри или лоши - туй не е за всеки, Забележи! - Значи, постъпките на истинският мъдрец, независимо дали са добри или лоши, са дълбоко осмислени. А обикновения човек никога не може да постигне това. Тоест, както и да постъпва мъдрият, той изхожда от Бога и знае защо! И той расте! Но неговото зло, не е зло. - Туй където с пръчката - като те удари един мъдрец… Тука скоро една - вчера, оня ден - една сестра: “трябва една дряновица да ми намериш, моята глава е много упорита. Чух, че като ударил един Дзен-учител някой ставал посветен, ти можеш ли да го направиш?” - Казах й: “Нямам пръчка”.

Бедността през този период е кармично наказание, за алчността в миналото прераждане. - Будистки дълбоки неща. Когато постигнеш истински нещо, то вече винаги е с тебе - то си е...не може да го махнеш. Трудно се постигат истинските неща, там е борбата. Но постигнеш ли го, завоюваш ли го, то става вечно твое. След Просветлението, ума вече е очистен. Истината е Чиста вода, която се излива само в чиста вода.

Мъдрият вижда в обикновеното винаги нещо друго. Нашият живот се създава от мисълта ни. Блаженството е удоволствие, казва Буда, без разкаяние! - Значи, тука, за блажения човек няма как да направи грях, Боре. Защото той живее в друго измерение. Значи, Блаженството е удоволствие без разкаяние. Блажените са напоени с Истина и с Духовност.

Само лекомисленият вярва, че Същността на живота е тялото. Правилно насочената мисъл, казва Буда, е най-голямата помощ. - Виж каква Красота! Формулата, нали, насочена... и тя си работи.

Познанието на Нищото е Спасение. Нирвана - много стихове има в Библията за Нищото - не е случайно - Нирвана е краят на кръговрата, на прераждането. Освен ако доброволно не искаш, нали. - Значи, Нирвана е краят на кръговрата.

Не измервай с думи неизразимото - казах ти го. Мъдрият е човек, който наблюдава Истината. Ученикът, казва, е кармично същество, а не случайно. - Значи, ученика не е човек, Боре. Ученикът е ученик. - Той е кармично същество, а не случайно. Той идва с голяма необходимост от наставления. - Той е бил Търсач и е създал “нужда от Учител - от наставления” и той просто го среща. Няма, защото той го е...то е създадено Вътрешно.

Брахман няма ухо за света. Той чува само Скритото. Спокойствието на Чистият е знак на Мъдрост. Опората е в това, което представляваме самите ние. Нека ти кажа нещо за Опората. Сетих се за една турска поговорка: Когато човек падне в морето от някъде дълбоко, примерно да кажем не може да плува, турците казват: “даже ще се хване и за змия” - иска опора все още. Има и такава: “ще се хване за сламка” - Това е грешката на човека! - Хвани се за Нищото! - Разбираш ли?; Хвани се за Бога! - И тогава веднага, казва Учителя, като обикнеш този Невидим свят, там където няма опора - ще се роди Опората! Бог те чака! Обаче той все още иска да се хване за нещо външно - външния свят и там Той, там Бог не може да се включи, защото още го има вярата във външното.

Буда е изчезнал. Той е отвъд. Той не съществува, защото съществуването е ограничение! - Съществуването е ум, его, нисш свят, а Буда е Пустота! Неговият Дух, това е Чисто Нищо. Ще обясня: В Буда няма нисше и висше Аз. Той е отишъл много дълбоко навътре в Нирвана, в Изчезването, затова е много трудно разбираем. Трябва да чуеш...трябва да си постигнал, разбира се, нещо Дълбоко в себе си и тогава ще може да чуеш Небитието му, Безмълвието му, Аромата на Безкрая му. Но и ти трябва да го имаш, защото само Сродното може да познае Сродно. И тогава ще чуеш Чудната му Пълнота, нали. И ще видиш какво представлява Буда. Иначе ще цитираш. Защо Буда се е Завърнал в Нирвана? Защото е познал...Цялата Истина, Пълната Истина - Това е Мярката, нали! Трябва Дълбинно да почувстваш това! Пак ще обясня: Чувството - не говорим за ума и мисли... - Чувството е Проникновение - Дълбокото Чувство ти говори.., много Дълбоко Проникновение - говоря за Божественото Чувство! Това Чувство ни Приближава повече до Реалността, защото в Чувството има нещо по-дълбоко от понятията. Да имаш Чувство - Буда набляга на Чувството - да имаш това чувство, означава Дълбоко да Възприемаш. Ума не е такъв, той е двойствен. А Дълбоко Да възприемаш означава да Видиш. - Виж, накъде отиват нещата...Това беше Буда !

Не, не.

Скритото…да,

Да.

Да. Да, макар че има приятен тих ветрец.

Сега щи кажа какво ми хрумна, Боре: Те трупат опита “на вятъра”, да. Трябва да имат и такъв опит, за да може някога да се отърват от него. Ал Халладж: Казва: Моето Сърце го няма. В него бие Бог. - Махнал го е. За какво ти е твоето сърце, нали? Съгласен ли си?.. За какво ти е, то пречи…

Добре, както и да е.

Право. Така, Ал Халладж - Рядко лъчезарно Същество! Даже и на инквизицията. Постигнал е най-висшата Истина и е бил изгорен. - Как ще изгориш Истината, туй друг въпрос. Истината не е от тоя свят, нали. Моята Тайна, казва, е в моето изгаряне. Там в огъня е скрита Тя. Ще обясня: При най-голямото страдание, Боре, човек предава напълно своето собствено Аз - тука вече се случва нещо Тотално, за да се махне и последната завеса, която отделя човек от Бог и от Истината. - На Голгота се случва тази...Голяма Тайна е! Голяма Красота! - Някой път, може би, щи говоря само за Голгота - наситено е със смисъл. Казва: За мен, смъртта означава живот. - Тялото му било разсечено от неговия палач на много части. Преданието казва: Всяка негова част хвалела Бога - Това е такава преданост, жестоката. Това е пияния суфизъм, най-Дълбокия...Да?

Той танцува с веригите. Той отива при Бога, Боре. Той отива на своята Голгота да посрещне...това е Персийския Христос. И той въобще...Той отива, той е чакал! Той се е родил с тази Идея! - Дал е обет още преди да се роди... за Завръщане! Пил е виното, заедно с Бога, тоест Древната Любов - казано по друг начин. Нищо общо с тези ферментации, нали.

Както и да е. Така: Всяка негова част хвалела Бога. По него време, той имал около 4 хиляди ученици и те го чакат и в други времена да дойде. - Очакват, защото той е мистичен Учител, страхотен - да слезе пак като Велик мистичен Учител.