ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
2776 резултата в 35 текста от 3 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – книги
27 резултата в 1 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – интервюта
2009 резултата в 13 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – предговори
627 резултата в 18 текста

Елеазар Хараш за Старците
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
113 резултата в 3 текста от 1 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Разширено търсене
1/28 страници, 1 - 100 от 2776 резултата, за 'Елеазар'.
  1. Сега, Любовта и Осъзнаването. Любовта е Могъщо Чувство на Бога, то не е твое чувство. Вяра, без Любов е, черна дупка. Любовта е светилището на Бога - не ти трябва друго светилище. Учителя казва: Ако Бог не е в тебе - всички храмове са безполезни, където и да ходиш... няма смисъл. Само Любовта може да унищожи кармата. Значи, тези, които смятат с някакви техники, с някакви добри действия - няма да успеят. Добрите действия още не са Любов. Добрите хора са много далече от истината. Истинните хора - това е нещо съвсем друго. В човешката любов се разхождат много безумни и изостанали в развитието си духове. Те правят кармата, влизат в ума, и правят човека, въобще хората неосъзнати и слепи. По-нататък ще обясня, както е Осъзнаване. При осъзнаването изчезва света, изчезва вселената - няма ум. Има нещо съвсем друго - изчезналост в Бога. И тогава вече може да се говори за познаване на Истината.

    Само там, където има Божествена Любов, там е Бог, и там е Осъзнаването. Защото, когато двама осъзнати се обичат, те си съединяват духовните си сили, за да победят тъмните кармични си сили. За това те се срещат, и ако си дадат най-хубавата Любов, те ще победят и най-тежката карма. Сгъстената Любов това е сгъстеното Могъщество на Бога, и тука в такава Любов, никакво зло не може да припари. Само истинската Любов, дава нови, тънки разбирания. Тази истинска Любов разрушава заблужденията, тоест - старите същества от миналото, старите разбирания. Означава - старите изостанали духове, това означава заблуждения. Тези заблуждения са се вселили в човека много отдавна. Божествената Любов е необикновена енергия, енергия от друг род. Енергия от Бога. Когато тази Любов е в човека, тя смущава даже и смъртта. Истинския Воин, никога не е агресивен, в него няма гняв, а гняв значи - застой. Той е дълбоко осъзнат, той е превърнал гневът в Любов, милосърдие, в светлина. Тук ще обясня: Когато човек се ядосва, когато Сатана се ядосва - това е безумие. Когато Бог се ядосва, когато Христос се ядосва - това е красота. Този гняв излиза от съвършенство, и той произлиза от Любовта, и иска да коригира нещо в хората, и всичко това е в името на Любовта. Така, че има един гняв, който е, ще го кажа така: Бог се гневи, без да се гневи. Просто Той изпълнява нещо, Той е пълен господар, съвършен е, но иска да коригира нещо в хората, но гневът му всъщност е Божията Милост и Великата Му Любов. И когато този гняв тръгне на ход - никой не може да го спре. Искам да кажа, никой не може да унищожи злото, нито Боговете са го унищожили, и Бог не позволява злото да бъде унищожено. Защото има дълбока мисия да преобрази хората, и да ги спаси от Древното зло, скритото зло, което е много по-дълбоко. То е от демонизиране нагоре. Така, малко се отклоних.

    Значи, който има истинския гняв, той, както Христос и т.н. Мелхиседек, Тот, те са въоръжени, този гняв е въоръжен със светлина - има друг подход. Той е, там има концентрация, Дух и Истина и идея за преобразяване. Този гняв не е агресивен, както слабия гняв, невежия, а той е строг - има идея, защото е осъзнат и има различаване. Когато някой те обича истинно, това е Бог, който действа пряко към твоето сърце. Така, към твоето сърце идва една специална енергия. Всъщност, истинската Любов е единственото нещо, с което ако искате да помогнете на вашите близки, това е повече от лекарство, самата Любов, самото присъствие, самото излъчено специално чувство на Любов към хората. Няма значение, какво е разстоянието, това е най-висшата енергия излъчена от Бога, и няма по-голяма помощ, ако тя е много искрена, много чиста и концентрирана към който трябва.

    Без Истинската Любов - всичко е изпуснато. Каквито и успехи да имаш, както и да ти е устроен живота - всъщност, не си устроен, няма как да си устроен. Защото само в Истинската Любов, расте твоята Дълбочина, твоята Най-Висша Реалност. Истинската Любов, другото нейно хубаво качество е, че слага край на света. Защото в нея тече Бог, тече Предвечното състояние, а това е пълнота , цялост, покой. Тук Бог е възкръснал, човекът е осъзнат - не чака друго възкресение, просто то се е случило. Това е така, защото Любовта познава само себе си, тоест Бог познава само себе си. Казано по друг начин - в Истинската Любов, Бог се разбира със себе си, той Той се обменя със себе си. Бог разбира това, което е Бог. Тази истинска Любов, това е насъщния хляб. Тази Любов не е във времето, просто защото Бог не е във времето. Истинската Любов е края на историята, на света - за това търсачите я търсят, те виждат, че този свят е беден, другия свят е друга бедност, вселената е друга бедност. За това Атлантите са надраснали вселената, древните Атланти. Те казват: Трябва да дебнеш над всяко свое възприятие, за да не пуснеш в това възприятие опасно същество. Трябва да знаеш какво възприемаш.

    Без истинска Любов - нямаш Път навътре, така ставаш външнен, неосъзнат, изгубваш Пътя си. Бог, въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани. Бог ти е дал Любов към нещо, даже да е едно малко котенце, кученце, тази Любов се захранва, и след време тя ще се разгърне. Понеже много хора не виждат Бога, не Го познават, нямат особена Любов към Него, и се нуждаят от заместители. И тези заместители в животните са човешки души, техни близки, които влизат, и връзката е страхотна. Не случайно в Англия една жена, остави наследство на кучето си - на близките си не даде нищо, остави 10 милиона лири да се грижат за кучето, защото там е живяла близка, сродна човешка душа. И тази Любов продължава и след гроба. Тази Душа е влизала в кучето и т.н. Въобще в животните, Учителя казва: Влизат много човешки Души, да си отдъхнат, понеже в празнотата е опасно за тях, понеже не са в Духът, нито в света, и от време на време казва Учителя: Влизат в такива животинки, като в едно спокойно място за малко, нямат право прекалено дълго да живеят, но могат и години да живеят, и си излизат. И обаче връзката, която става с човекът е дълбока, невидима, по-реална, отколкото има човек с човек. Има многобройни случаи такива, това между другото.

    Осъзнаването. Осъзнатия човек е Дух а не ум. Той е надраснал умът, унищожил го е, в смисъл - чрез контрол. Умът съществува в другите хора, но в този, който го е овладял чрез брамачария - той не съществува. Всеки, който е овладял умът си, става свободен Дух - несътворен. Умът е сътворението, времето, съдбата. Самадхи е мярката за Осъзнатостта, и самопробудената Истина в теб. Ще обясня: Самадхи не е постижение, това е просто, твоята скрита същност - това си ти. Самадхи е откровение, откритие и по-точно, самооткритие на себе си. Ако ти мислиш, че нещо трябва да постигаш - ти се отклоняваш от своята истинска природа. Тук в Нищото е пълнотата без никакви постижения - мъдрите се узнали това. Който е познал себе си, е заживял осъзнато в Бога. Тук се сещам, че само такива хора, виждат на кладата Любовта. Умът нищо не вижда на кладата, Голгота - нищо не вижда. Обаче, Любовта вижда тайната.

    Неосъзнатите хора, си въобразяват, че живеят в настоящето, но те са в миналото си, защото са в умът, в съдбата и тя винаги тече, докато има неовладян ум. Овладения ум е освободен от миналото и от съдбата. Щом си в умът, ти си тук, обаче живееш със своето минало и си въобразяваш че си в настоящето. Умът е натрупано минало, и той си живее и си мисли и си въобразява. Това е опасния, въображаем живот - това е илюзия, защото ти си вкоренен в умът и съдбата и изхождаш от умът. Човекът на умът живее сега със своето минало, и това е неговото време. Той няма настояще, това е неговата реалност и ако не му харесва миналото, започва да вярва в бъдещето, и настоящето винаги му се изплъзва. Трагедията е в това, че бъдещето отново ще го излъже, защото то ще бъде отново неговото минало, тоест - леко преобразено, умът си е ум. Спасението от това колело на живота е - сей днес в себе си новото, за да не си утре пак същия, и пак да питаш, има ли Бог? Защо е такъв живота, съдбата и т.н.. И за това Буда казва: Най-важното е, какво сееш сега, в настоящето.

    В Осъзнаването, ти си вече Небитие, несъществуващ. Тук само Бог живее в тебе, само това е царството. Ние мислим че живеем, всъщност, Бог живее в нас, нашия живот продължава толкова, колкото Бог живее в нас. В момента, в който Бог се оттегли - ние просто си отиваме. Когато постигнеш тази чудна пълнота, ти не можеш да кажеш - Аз постигнах. Защото това е Самооткровение, без думи, това е само завръщане в изначалното. Това е мястото, където човекът изгубва себе си и влиза в тайната на живота. Днес се ражда потайно ново съзнание, паралелно между хората, между Ученията, традициите се разбиват. Всичко се обновява, защото Посветените носят в себе си - Тайната на Нищото, с което обновяват всичко. За обикновените съзнания, тази тайна е скрита - за тях, тя е смущаваща. В миналото е имало определени Учители, чието слово е било подходящо за дадената епоха. Но днес става среща на всички истински Учения, защото всички клони са от едно дърво, и за да може всеки да намери онзи път, онази светлина през вековете, която го е докоснала тогава, и сега чрез нея, да запали Пътя си към Бога, и всичко това, да е родено от неговата свобода.

    Всички Учения и Учители се срещат днес във Велико Единство, защото всички реки, текът към морето. Значим, ако някой каже: Само моето Учение е право. Той вече изгубва връзката с Бога и с реалността. Всички Учения са прави, но чистите в тях, тези, които са постигнали Истинността на Ученията, тоест, Бъди Истинен, а не религиозен. Тези, които са постигнали, те са в Единство, от което и Учението да се намират, в което и племе да се намират. Истинските Посветени, никога не искат да бъдат господари на хората, защото те знаят, че ще изгубят свободата си и Бога - това е Древен закон. Който няма това цялостно и широко съзнание, той не може да се завърне в Източника, и в Бога, защото в умът е разделението. Посветения е Осъзнат, Истинен, защото владее себе си, а не другите, и за това той няма врагове - защото е овладял умът си, звярът в себе си. Той е убил умът си, с овладяване, с чистота, с екстаз и накрая със Самадхи.

    Ще обясня: Самадхи е Велико Осъзнаване на Бога, Велико преживяване - пряко преживяване. И само това е, което може да запълни, старата празнота на живота, защото Самадхи се е родило от истинска Любов към Бога. А другото е наречено - логика, знания, и даже и здрав разум, но това е без Бог, тези думи са празна работа. Един Мъдрец, не се занимава с фактите, той не търси факти, той търси Истината. Истината не е умствено присъствие - тя е пълнотата на живота. Това означава - да станеш цар на себе си. Човекът на Истината се е завърнал в Бога, но той все още остава част от света, и Божията Воля. Различаващия знае, че основния въпрос на живота никога не е дали има Бог или няма. Главният въпрос е в твоето овладяване, и в особената ти Любов към Истината, а после, всичко друго си идва на мястото, после да кажеш има Бог - си прав. И да кажеш, няма Бог, както Буда е дал три различни отговора, Буда е все прав, защото е постигнал Реалността. На най-високо ниво, няма Бог, има Нищото, Върховната Реалност, без образ. Старците казват, че самият Бог, няма образ и подобие, и на най-дълбоките нива, това е Върховното Нищо.

    Без овладяване на себе си, ти никога няма да получиш дълбочината си. Ти можеш да знаеш много неща за Истината, но да не я познаваш - Истината решава дали да я познаваш, или дали да не я познаваш. Човекът на Истината никога не може да влезе в спор, защото Истината е Безспорна, тя е Сродна с Безмълвието - няма как да спориш със Слънцето, то е отвъд нещата. Ще обясня: Осъзнатия човек, е преживял Истината, това се е случило в неговата най-дълбока Тишина, няма място за слово, а въобще да не говорим за спор, даже няма място за висше слово - на дълбокото ниво. Истинското знание е това, което е написано дълбоко в тебе, не в свещените книги. Тук само ще загатна, че в тайната на Чистото Сърце, има такива архиви, за които Библията и Корана нищо не знаят, ама нищо. Защото Чистото Сърце, има памет за Древността, то е умирало без страх и е съхранило в себе си дълбоки архиви. Тоест, казано по друг начин, както Дзен казва: Ти си Дълбоката книга, защото Царството Божие е в тебе, и защото ти си Дух и Истина, ти си изначален Дух - част от Мистерията на Бога. Не ти трябва даже Учението на Учителя. Ще обясня: Трябва ти да преживееш Истината в себе си - Тя е Учителя, и чак тогава, връзката ти с Учителя става реална. Това е, което сам Бог и Учителя са искали. Учителя е самата Истина - Той е по-дълбок от Учението си. Наблюдавай Неговото Учение, обаче може и да го изоставиш. Хвани се за Истината и за самия Учител, защото там е Същността, иначе ще изпуснеш и ще станеш един от бъбривите ученици, които много говорят, но те са изпуснали. За това много хора от братството не ме обичат, защото Паневритмия и т.н. да не говорим и ангелска супа - нищо не решават. Това е част от трагедията на старата Школа.

    Учителя е самата Истина, която е извън Словото! Словото му е компромис! Ученикът, първо трябва да стане Истина, а Словото е само последствие. Да търсиш Учителя, означава, да търсиш най-дълбоката Истина, това е нещо много по-дълбоко от всяко Учение. Посветеният е заблестял в мракът, защото Истината е била на Негова страна. Това е есенцията на Учението, и Осъзнатостта. Към края съм. Осъзнатия човек, е осъзнал своите дълбини, той има в себе си Център, и за това вижда единството на всички Учение и религии. Осъзнатия човек е изработил в себе си една много тънка енергия, тя се нарича още - Фино Око, с което наблюдава неща, които другите не виждат. Тот казва: Само който е разкрил тайните на Мехин - змията, само той може да се движи към Единствения. И казва: Великия Път е Път на Единствения към Себе си. Тоест, Бог се движи към себе си. Проблемът на земните, умствени хора е, че те са неосъзнати, тоест - че те съществуват. Само който не съществува е познал Истината, той е отстъпил мястото си на Бог да живее в него. Те не познават Осъзнаването - Изчезването в Бога. Те не познават законът: Изгори в Бога, за да оцелееш. Истинския живот излиза от Бога, а не от нас.

    Светците не са в дълбоката Истина, не са дълбока мярка, както са Христос, Мелхиседек, Тот, Заратустра, Яджнавалкия и т.н.. Който иска да познае мярката на силата и мярката на справедливостта, моят съвет е - тотално трябва да ги изостави настрани. Трябва да се отдаде на Любовта, Мъдростта и Истината, на много дълбоко ниво. И от тази Любов, която е на дълбоки нива - Тя е която дава мярката за правдата. Що се отнася до злото, Свети Георги, той няма как да го победи, защото змията, Боговете не са я победили, освен това - змията е скрития Бог. Той се е превърнал в змия, Той действа тайно в нея, за да спаси хората, от Древно зло, което е много по-коварно, тоест, Луцифер е таен спасител, както и Христос. Там, където Христос не може да работи - Луцифер ще свърши работата. Там, където и двамата не могат Бог е единствения, който ще спаси хората. Няма друг, но това е замисъл, това е план, това е дълбок план, по-дълбок от всяка правда. Както Любовта е по-дълбока от правдата. Ако влезеш в Любовта, ще имаш мярка за правдата. Силата трябва, казах, трябва да се изостави, защото трябва да влезеш в Мъдростта, и само Мъдростта има право да управлява силата. Силата няма право да управлява Мъдростта, и без Мъдрост - те се превръща в насилия, това означава вече, слабост. Светците ако бяха истински същества, както са великите Учители, щяха да прегърнат и Исляма, и Дао, и Дзен и Хасидизма и Заратустра, и всички Учения, защото те са едно цяло. А те даже не могат да обичат и враговете си, те даже смятат, че имат враг. Сатана никога не е бил враг на Бога, Любовта няма врагове, и няма как да има! Не съществуват врагове. Но, ако си в ума, почти всичко може да ти стане враг. Умът е подозрителен, даже имах един приятел, който имаше много развито подозрение. Той казва: Вярвам в Ботев и Левски, защото... И му викам: Ти виждал ли си ги? - Не. Той не вярваше в Учителя. Понеже не е виждал Учителя. Викам му: Ти и Ботев и Левски не си ги виждал, ама вярваш в тях. Смешно.

    Критиката, казва Учителя, е да хвърляш камъни отгоре си. Критиката е неустроен свят. Едно чисто съзнание, не само ангели, въобще чисто съзнание, пречистено, няма как да се занимава с критика. Той има толкова хиляди красиви неща, благородни, божествени - ще се занимава с критика. Критиката е от умът, неовладения ум. Там, където има критика, ще има болест. Самата критика е болест. Тя е като нещо като политиката и като религията, религиозна политика. Това означава, да криеш нещо, казва думата критика: Да криеш нещо, и да тикаш нещо друго да изпъкне. Когато говориш с Любов - няма критика. Но, все пак трябва да си тренирал. Аз съм тренирал от две години, да знам, кое е критика и забележка, и да знам, къде мога да си позволя критика с различаване, което всъщност не е критика, някои може да го изтълкуват като критика, но аз вече, че съм в Бога, и няма значение, дали са милиони критиците или са хиляди - просто няма значение. Но, до като тренирах беше много трудно, нека да си призная. Първата година, два дни успях, четири дни, после разбрах, че аз външно не критикувам, обаче вътрешно нещо мърморя. Не ми хареса, защото пак е критика. Ще я плащаш по време на сън, във вид на кошмари - всичко се плаща. Тренирах дълго време, първата година, рекордът ми беше 58 дни без критика, нито външно нито вътрешно. Имах един приятел арменец, той се ожени отиде в Англия, и един път в разговор ми каза, понеже държавна сигурност, имах много проверки около 7 проверки, едната от проверките беше тежка. И той каза: Ти с тези хора не говориш ли за Любов, Мъдрост и Истина. Викам: Аз с камъни не говоря... Давай пак наново тренировки. Така е. Не е важно, че правиш грешки. Пътят е сложен, дълъг - важно е, да искаш да се учиш, обаче да е честно. Втората година - никаква критика, и после ставаш неспособен. Каквото и да кажа сега, знам, че не е критика, както и при тренировка на Истината. Знаеш си думите, защото минават през теб. Човек, който много обича Истината и безкритичността, почти винаги става много мълчалив - това е задължително, че обича тези неща. Примерно, преди време някой ме пита, така да се видим след малко, и аз викам, ще отида малко до телефона. Ако му кажа, там, с тези картите(импулсните), както и да е. Ако му кажа: Ще дойда след секунда. Аз съм в лъжата. Формулите вече пропадат. Когато кажа - ще дойда след малко. Аз съм в Истината, Словото е съхранено, искам да кажа, колко тънкости има, и всичко това трябва да се тренира, но когато влезеш в Любовта, критиката става невъзможна, недоволството, ядосване, всичко отпада, просто в тази Божествена Любов, навлизайки в Бога - Бог не осъжда нищо. Ако Той осъждаше, днес светът трябва да изчезне. Ще останат там някакви бройки, но, и трябва да действаме като Него. Но не като ангелите. Ангелите също не критикуват, но те нямат свобода. и те не са истински по този въпрос. Докато човекът, обича , дадено му е да обича Бог по свобода и да му служи. Ангелите не могат да направят истинско добро на хората. Те правят по дълг, по задължение, от Любов, от Светлина - но не от Свобода. Истинското добро е от свободата на човека, от мъдреца, то се ражда на дълбоки нива, осъзнато, и разликата е огромна.

    Значи, на маковете ще дадем почивка. Защото истинския човек, Царството Божие е вътре, и той не зависи от външни символи, от белези. Той просто се поглъща с всеки изминал ден, все повече в Бога. Той работи уединено, позволено му е да се вглъбява в Бога, и един човек, който иска да помогне на другите, трябва първо много да е помогнал на себе си, да е израснал. И самото му присъствие вече, той съдейства на другите, да растат. Има такива хора, като застанеш до него, такива Суфи има - просто започваш да мислиш духовно, нямаш избор. И, целта е тези хора да се увеличават, ако ме питаш мен, вместо маковете, аз обичам Учителя, прекалено даже - там не ми се говори, толкова е дълбоко. Но въпросът е, винаги е личен. Не е в България, какво ще стане. Какво ще стане с кръглия идиот? Значи, нищо... Учителя обяснява: Защо е кръгъл идиот, и целият му живот минава без поуки - той е отнемал вяра и надежда на хората в миналия живот. Той сега така ще си отиде, в другия живот ще размишлява малко, пак ще му се даде шанс, ние пак ще го обичаме какъвто е. Защото той кара някои хора да мислят, но, става въпрос, че осъзнатия човек, или този който търси този Път. Той все повече отделя време за Бога, но естествено, доброволно, от Любов. Не да се насилва, да прави механично нещата, макар и механичното, пак ще го доведе след време до осъзнаване. Въпроса е: Аз го наричам - жестока преданост. Ако не е жестока, поне - силна преданост, честна преданост. Тя създава вече, много хора възприемат много Учения и виждат истинността , аз изнасях и за Дзен, ако сте гледали интервюто ми. Там съвсем други неща казах, смутиха се и някои от братството и от църквите, защото там няма авторитети, няма Библии, там ти си Библията, ти си Корана, ти си Храмът. и т.н.. И всъщност, истинския авторитет трябва да го откриеш отвътре, тогава вече говорим за Ученичество, и колкото повече напредваш духовно, ставаш двойно по-скромен, и тройно по-смирен. Защото няма как, ти си... скоро една жена ми каза, че е прашинка, аз й обясних на няколко пъти, че съм половин прашинка. Защото то е, като застанеш пред този Велик Бог, който владее такива светове. Според Кабала - 40 000 висши светове, според Суфите 80 000 висши светове, и извън световете. Като застанеш там, ако кажеш, че си мравка - това е нещо много едро, голямо е, не пасва, просто трябва да осъзнаеш, пред какъв, каква Бездна, пред каква Мистерия стоим. Нещо което... нищо не може да кажа. Между другото, Пътя на белите макове, така ще ти го кажа: Ако искаш да подобриш нещо в света, изостави другите неща, и подобри себе си - просто подобри себе си, това е достатъчно - другото, то ще си дойде от самосебе си. Избягвай да подобряваш хората и да спасяваш хората, защото казва Учителя: Ще ти побелее косата, и нищо няма да спасиш. Защото това го решава Бог, а когато Бог не иска да спаси един човек, в това прераждане - край. Значи, 100 праведници са безпомощни. А, когато Бог иска да поведе един грешник в правия път, 100 праведници могат да го спрат, нито ангели могат да го спрат, защото Бог го е повел. Кой може да тръгне срещу Божията Воля? Никой. Да.

    Първо. Грешките в този свят, не са грешки. Те са упътвания към светлината - без грешки в този свят, няма развитие. Както е при ангелите. Ангелите не правят грешки, обаче, нямат развитие - те не могат да познаят Бога. Трябва да станат хора, много от тях се молят за прераждания да станат хора, и по пътя на грешките да... И когато след време, както казват Атлантите: Грешките слабостите те са дадени - дадена благодат. За да... Слабостта е дадена, за да развиеш сила. Грешките, за да те упътят в светлината, и да станеш чиста светлина. И след време, когато тези грешки те изградят, като истински човек, питам аз: Те враг ли бяха? Грешки ли бяха? Или нещо друго? Ако болестта ти е дала едно дълбоко здраве, една Любов, и ти си израснал - болестта враг ли е или помагач? Ако здравето ти е дало тежка болест, то приятел ли е? Ако ти развиваш своеволието, какво е то? Не е приятел. Да.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.