Тука малко ще се отклоня (сещам се, така…), скоро нещо много тънко ми каза Учителя за Тишината... Сега, да го предам точно, много хубаво беше: „Ако нямаш Тишина в себе си, ти си уязвим“. И аз го тълкувам: ако нямаш Дълбочина – защото Тишината е Дълбочина... От друга страна, тя е много сгъстена Разумност и не търпи нищо излишно, и т.н. Както и да е!...

Значи: Точното Слово никога не излиза от сътворена уста. В Древността, Целта никога не е била доброто, а Чистата Истина. В Древността всичко е осмислено; в сътворението всичко се учи – то е Школа.

Древността е нашето Изначално Царство – Царството Божие. В Древността няма никакво зло – то не може да съществува. Тука няма никакви условия за него. Древността е свързана и с Нищото, с Великата Пълнота... и т.н.

Нищото е Недосегаемост. То е тотална смърт за всяко зло и за всяко грехопадение. В тази Древност, обмяната между Съществата е ясна, чиста, Съкровена, Безмълвна и Несътворена. Там има друг вид обмяна. Тука Началото не е Словото, а Безмълвието. Тука Безмълвието е по-дълбоко от всяко Слово.

Абсолютният Бог е над Началото и Края; Той е над Алфа и Омега. Той е нещо много повече и от Бога, и дори от самата Безкрайност – те са Негови самоограничения, Негови излъчвания.

Древният е Неограничено Прасъществувание. И Учителя казва: „Изворите на Бога се поят от Величествен, Незнаен Дух“ – става въпрос за този Абсолют. Този Абсолют, това Прабожество е над всичко: над Бог, над всяка Божественост. Това Прабожество не може да бъде познато от нищо. То е издигнато над всичко исказуемо и над всичко, и над всяко Безмълвие. То е над всяко Слово, над всяко мълчание. И Учителя казва тука, в този важен ред: „Изворите на Душата се поят от по-велик Извор: това е човешкият Дух. Изворите на човешкия Дух се поят от още по-велик Извор: това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор: това е Абсолютният, Незнайният Дух на Битието. За Него никой нищо не знае“. След време ще говорим за Абсолюта, не че ще Го обясним, но така... посока, важна за приближаване.

Този, Великият, Абсолютният, Той ще си остане една Велика Загадка за всякога. Този, Абсолютният, никога не е идвал в човешка форма на Земята – Той само Се е проявявал. Той е Абсолютно Незнаен Бог. „За Него хората – казва Учителя – нямат никакво понятие. Той никога не е идвал в човешка форма.“

Тази Велика Мистерия е създала всичко. Тя е извикала Бога и Го е извадила навън. По отношение на тази Бездънна и Абсолютна Мистерия, Бог е нещо външно. Това означава, че след време и Бог ще изчезне и ще остане само Върховното Нищо и Абсолютът… Но засега Бог трябва да съществува. Значи: по отношение на сътворените неща, Бог е нещо вътрешно, но по отношение на Абсолюта, Той е нещо външно.

Тази Велика Мистерия е преголяма Тайна, Тайна завинаги. За Нея не съществува име. Тя е мястото на Абсолютната Недостъпност. Тя е скрита и във видимото, и в Невидимото. Сам Бог е задвижен от тази Велика Мистерия чрез Любовта – и Любовта е, Която Го движи. Великата Мистерия е дала голяма Сила на Бога – и чрез тази Сила, Бог държи цялата Вселена в Себе Си. Той я учи в Себе Си и я обгръща; докато Великата Мистерия е останала отвъд Вселената, отвъд ограничението.

В Древността, разумът се е отклонил от Абсолюта; а в миналото, умът се е отклонил от Бога. Разумът е първичното грехопадение, а умът е вторичното. Разумът е изгубил Абсолютната си родина – Безкрая; а умът е изгубил вторичната си родина – Вечността. Така разумът е станал ум – жесток, а умът е станал лъжовен. Сега тези паднали живеят в чужда страна: разумът живее в Пъкъла; умът живее в Ада. И съществата на разума, и съществата на ума са забравили своята Древна Родина. Христос дойде да покаже Пътя към Древната Родина. Тези същества на разума и на ума са били поразени от Древния в Дълбините, понеже те посегнали на Скрития Бог и се опитали да Го проникнат и да Го овладеят – така те предизвикали своето унищожение: Бог ги унищожил. Те дори не знаят, че Силата, с която ги е унищожил, е само една малка частица от Него.

Безумното желание на Боговете да проникнат в Бога, ги е разрушило – така Бог превърнал Безсмъртието в смърт. Не можеш да познаеш Скрития Бог с вяра или с безумие, а само със Синовство, което в Атлантида е било наречено Безупречност, или Познай Себе Си.

Ако Боговете бяха осъзнали дълбоко, че са създадени, те никога нямаше да посегнат на Създателя. Не може създаденото да проникне в Създателя. Всичко е проникнато от Него, Той е Единственият Всепроникващ. Единственият начин е: чрез Синовство да има взаимност. Създателят прониква в създанията и едновременно е отвъд тях, Той ги превъзхожда. Създанията са създадени сили, а Той е цялата Сила. Към Него можеш да вървиш само с Любов, а когато Любовта позволи – и с Истина.

Дяволът е нематериален ум. За неверника, Дяволът не съществува; за вярващия го има; а Мъдрецът просто се старае да живее постоянно в Бога, за да го няма – и така се случва: за Мъдреца го няма.

„Който е избрал Бога – казва Учителя, – е избран и от Дявола.“ Защо? Защото Избраният руши царството му – царството на Дявола.

Дяволът е неотделим от Бога: той се съобразява с всичко, което казва Бог, докато човекът не се съобразява, защото има Свободен Избор. Дяволът живее в Бога, той няма Свободен Избор, той не може да живее самостоятелно, той е инструмент.

Църквите приемат съществуването на Дявола – или го отричат; но те не могат да го овладеят и да го осмислят. Само Избраните разрешават този въпрос чрез Бог в себе си.

Всеки дом, в който има насилие, има промъкнал се Дявол или дебнещ Дявол. Това, което дебне човека, е всъщност неговото минало или неговото невежество.

Срещу Дявола най-важното е: усърдни молитви – и после всичко друго. Тука малко ще се отклоня… Силата на молитвата е важна, че тя постепенно разрежда света, защото светът е проникнал в нас. Разрежда света, разрежда Дявола, разрежда невежеството и усилва Бога. Така че усърдните молитви винаги ще бъдат важни – и който ги подценява, няма да може да разреди този свят и този Дявол в себе си.

Дяволът много обича да действа чрез голямата емоционалност. Ще обясня… Вътре в емоцията и неовладените желания бродят стари, изостанали, умрели дяволски същества. Умрели, но те са живи отвътре. Те обичат да се обвързват с хората, които са в застоя – такива, които имат големи емоции и не могат да ги владеят: те искат да не ги владеят, защото там живеят. Дяволът се ражда и вкоренява в човека чрез всяка лоша постъпка, но и човешката природа, сама по себе си, има своя тъмна и дяволска страна – така те се съединяват… Но при направата на една лоша постъпка, вече Дяволът има власт да изкривява и твои правилни постъпки. И някой път може да искаш да постъпиш правилно, обаче той може да те изкриви, защото вече те е... Сгрешил си преди това.

Човекът е създал Дявола в себе си чрез злоупотребата със Свободата си, със словото си, с волята си и т.н. Дяволът те преследва, за да влезеш в Бога и да Го откриеш – да откриеш Бог в себе си, да Го родиш в себе си. „Той – Учителя казва – е много работлив.“ Двадесет и четири часа работно време – няма почивка. Там, където има дупчица слабост, той влиза. Точно това е красивото: Ученикът, който работи върху себе си, малко по малко, слабост по слабост, разреждане – стратегическо, бавно... И накрая, Дяволът не усеща как е изчезнал.

Умори Дявола с усърдни молитви и постоянното си пречистване! „Ако си в Любовта на Бога, тогава къде е Дяволът?“ – казва Учителя... Защото там, където има Божие Присъствие, няма Дявол.

Всеки човек, който е изменил на Бога, е станал Дявол. И Учителя казва: „Дяволът е много учен дух – отдалече пипа“. Ще обясня… Дяволът е интелигентно зло: можеш да го надраснеш само с Бог в себе си, само с голяма Преданост – Преданост, която е по-голяма от неговата. А неговата е много силна към Бога. Значи: Дяволът и Сатана имат вяра, много по-дълбока от църкви и религии – защото те, ако имаха по-силна вяра, те щяха да бъдат в Бога, а не в религиите.

Само с Бог в себе си и само с допълнителна Преданост, дадена от Бога (след като Бог е видял твоята Преданост), само с Чистота и с Духовност, със Себепознание, когато разберем Бога, Дяволът в нас ще умре. А щом не обичаш Бога, Дяволът ще ти устройва винаги по един фалшив живот.

Не Сатана е зло, а Древното зло е зло. Сатана само те убива, а Древното зло те унищожава. Това зло, което идва от Сатана, се превръща в добро. Другото зло, Древното зло, не се превръща в добро – то се превръща в по-голямо зло, то се разраства. Древното зло е скрито от погледа на хората, от погледа на Ангелите – и казва Учителя – и от погледа на Боговете. И те не го знаят: какво прави, къде е, как е заключено. Това зло още в своето минало е отрекло тотално Бог и Истината – говорим за пълно отричане. Това зло има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за жестокост. Сега има остатъци, но... остатъци. Причината за съществуването на това зло е скрита в Бездната – и тази причина е много дълбока. (Прави се книга по този въпрос.) Това зло е сбор от Древни Богове, които са се провалили. Тези Богове са се провалили, защото са били Божествени, а не Съвършени – разликата е голяма. Това са степени. Съвършен е само Един Бог в Своята Скритост: Бог е Абсолют.

Защо Скритият Бог е поразил Боговете? Защото Той е имал Абсолютна Власт над Себе Си, а те са искали друга власт. Те са искали да придобият власт над Него и над другите. Значи: човек, който иска да придобие истинска власт, трябва да владее себе си – и тогава Бог го овладява и властта му става голяма. А когато иска да владее други, той винаги ще се проваля, особено пък ако иска да оправя света, което е погрешна посока...

Така те нарушили Свободния Избор, който им бил даден, и това ги разрушило. Това, което Боговете не разбрали, е, че Абсолютът не може да бъде обсебен, защото е Нищо – Той е Несъществуващ. Няма там какво да се улови; няма как да се хване Неговата Свръхсила. Това означава, че (става въпрос за Несъществуващ и Нищо) – това означава, че Той съществува по специален начин, по Абсолютен начин: не сътворено и несътворено, а Неведомо – това е по-висока степен: като Велика Несътвореност отвъд несътвореността. Не можеш да Го уловиш, както не можеш да уловиш вятъра… Но те не знаели това – и това било Първото грехопадение, което създало Древното зло. Онова, което се случва после, то е последствие. Тези, които са се съгласили, малко или много, с него, и в Рая то се е знаело, че ще паднат, обаче те имат шанс да изкупят – там е Великата Любов на Бога. Така, както и при Второто грехопадение в Рая, адамитските същества не разбрали, че не грехът е грехопадението, а липсата на стремеж към Бога. Това вече е истинско грехопадение – онова не е... Онова е само провал, обаче оттам можеш да израснеш чрез Стремеж.

Боговете имали голяма сила, но те не знаели, че тя е малка част от Всемогъществото на Скрития Бог. И когато в Атлантида Бог ги превръща в динозаври, за да видят себе си и безпътицата си, те пак не разбрали Неговия Замисъл. Тогава Той ги засилил чрез Всемогъществото Си към Антарктида и направил вятъра сковаващ – те отново били поразени и отново не Го разбрали.

Бог е познаваем само за Любовта, а не за енергията и за силата. Любовта не е енергия, а е Сила, Мистерия и Древност, които са били родени преди енергията. Искам да ти кажа, че тези, които казват, че „всичко е енергия“, грешат. Много други неща има над енергията…

Древният Човек на Любовта е бил съставен (това е според Хермес) от Бездна и от Мистерия – и сам по себе си е бил Тайнство, Храм и Светилище. Бездна означава Велика Пълнота и Цялост, а Мистерия означава Неизследима Същност – това са Двете Ръце на Абсолюта. Да си Бездна и Мистерия – това превъзхожда всички видове практики. Тука Човекът е Изначален. Изначалният Човек е бил Бог; той е бил действащ Бог, затова е казано: „Богове сте!“. Тези Изначални никога не са падали в грехопадение – те са наблюдавали грехопадението: никога не са падали. Има една част от тях, които са се свързвали с истински жени, чисти, допускали са интимност, без да падат – чрез Бога. Това е друга категория Непаднали. Има и още по-високи степени, въобще има много степени над тези неща...

Сам Бог е пожелал да превърне Луцифер в Сатана и да превърне после сатанинското зло в добро, но не е пожелал да превърне Древното зло в добро – то е оставено за в бъдеще, за това има дълбоки причини.

Древното зло е нямало никакво послушание, абсолютно никаква покорност, никакво преклонение към Бога. На това зло е бил отнет Изборът, защото то било крайно обсебващо. Едно от страданията, свързани с Древното зло, е тежката проказа – като остатък. Тя може и да бъде излекувана, но чрез Тайна промяна в съзнанието. Иначе проказа означава разпад; става въпрос: разпад, който върви към душата… Но и тука то не е искало да се поучава – когато е имало много прокажени. Голямото и тежко страдание не го вразумявало (ако това зло е в човека, в проказата, няма вразумяване!), нито го облагородявало – а напротив, го ожесточавало.

Древното зло е избрало път срещу Бога, и то – упорит път. Те са искали да обсебят Божията Сила. Това са същества, които не са искали промяна, никакъв Път към Бога. Те не искали поучения – и така те се втвърдили в едно голямо зло и станали част от него. От милиарди години те са в ръцете на това зло. Значи: под Боговете, както и самите тез Богове, които са паднали.

Това Древно зло, както и сатанинското, нямат собствена реалност – те били само допуснати, те само са изтекли от Него, но Той ги превъзхожда, защото е Съвършен. Безумието на това Древно зло е, че то е поискало Бог да му служи (дотам е стигнало Древното зло!) – така то се сблъскало със Съвършенство, което не познавало, и умряло в себе си.

В Древността, Змията е била от Народа на Слънцето – тя е била чисто Слънчева Същност. Наричали са я, сещам се: Кундалини – това е Свещеният Огън в човека, Първична енергия – неопетнена, говорим... Тогава е била Мъдра Енергия – Свещеният Огън. Тя е била сияеща, лъчиста, свободна от тяло и от вещество – Мъдра, Разумна и привличаща. В Древността, Змията славела Бога, този Свещен Огън е славел Бога. В нея е имало нещо от Изначалното. Тя е била Светъл Дух, покорен на Бога, красив Служител, много Верен Дух, но Бог е бил нейният Създател, а тя е била само условно създадено Същество. По-късно Бог е имал друг замисъл за нея. После Бог излял гнева Си върху нея и я превърнал в тъмна материя, т.нар. черен адепт в Рая – това означава тъмна материя. Казва Учителя: Това било тежко проклятие, но това било Тайнство: проклятие, основано на Дълбок Божий Замисъл за спасението на човека и човечеството в бъдеще. Това било спасение от вкаменяването и връщането в старите възгледи, в които няма Поучения. Това било създадено за избавление от Другото зло, защото това сатанинско зло щяло впоследствие да се превърне в Благодат. Велик Замисъл, Велика Любов, Велик Бог, защото е Единственият Действащ! Това означава, че след време всички ще бъдат спасени – затова е Велика Любов, затова Бог е Любов. Тази Змия била създадена като майстор изкусител, защото изкушенията са Пътят за израстването в Бога. Значи: тези, които не минат през изкушения, нямат шанс да станат Мъдреци и Посветени, и т.н., и т.н. Ангелите са лишени от това и затова те не могат да станат Богове. Човекът е бил Висша Тайна, сътворена от Бога; той е можел да стане Бог чрез Единство с Бога, но ако твърдият му Избор е Бог. Змията е силна да изкушава, но когато се сблъска със Синове на Бога, с Търсачи на Истината, там тя постепенно умира, защото там скрито работи Бог. Змията не може да бъде изкоренена: тя може да бъде овладяна и трансформирана – и така тя се връща в Древното Кундалини, Древния Чист Огън, Свещения Огън, който сам по себе си е служител на Бога. Змията е Тайната на Живота, скрита в Бога; и ако ние заживеем в Бога, Змията в нас ще стане Чиста Светлина. Без тази Змия е невъзможно Възраждането и Възкресението. Змията може да бъде преодоляна само с постоянна мисъл за Бога. Нисшите качества в човека са Змия. Това означава, че самият човек е станал Змия и че трябва да се очисти от себе си – защото Бог твори отношения с човека само по Пътя на Чистотата. Змията е допусната, защото човекът е станал враг на себе си; а Бог иска да спаси човека от собствената му Змия, затова изпраща и другата Змия: той да види Змията в себе си – и защото накрая иска да излее Милостта Си в него.

На кого е дошла идеята да се отделим от Бога? На самия Бог: Той го е решил, няма друг кой да решава. Той го е решил, в името на Свободата и в името на придобиването на новото и осъзнато Единство. Никаква Змия не решава грехопадението, защото Бог е Единственият Действащ. Аз съм обяснявал: Бог дава Силата Си на Змията и затова Адам се проваля. Разбира се, ако Бог беше дал Силата Си на Адам, Змията пада. И друго съм казвал: че ако Бог беше изпратил Христос в Райската градина, Змията няма никакъв шанс, защото Бог е в Христос – няма как Змията да изкуши Христос.

Луцифер е казал: „Да бъда прокълнат от Бога е много по-хубаво, отколкото да се отвратя от Бога (за разлика от Древното зло, нали…), и затова – казва – аз Му се покланям“. Докато при Древното зло и падение е имало голямо отвращение от Бога и пълно отричане от Бога, и – както казах – от Истината.

Преди да продължа, ще кажа нещо за Древното грехопадение, първото. Това са били Висши Богове. Те са поискали да узнаят Тайната на Древния, чрез Неговата Сила да влязат в Мистерията Му. Искали са да обсебят и Мистерията, но – пак казвам – сблъскали са се със Съвършенство: нещо, което не очаквали, нещо, което не познавали, и станали развалини. Те искали да станат познавачи на Скрития свят, за да владеят, с цел да владеят, намерението е да владеят. Те искали да го превземат. Те искали да превземат нещо от Безкрая. (Виж къде са посегнали!) Но Древният Абсолют се оказал Отсъствие, Върховно Нищо – и те угаснали. Те се сблъскали – казва едни Старец – с Вратата за Никъде, защото не знаели нищо за Абсолютното Нищо, Което е Мистерията на Древния. Древността е Мистерия, което означава Страшна Дълбина – няма дъно. А историята е нещо много повърхностно: това са малки вълнички на повърхността на този Океан. Цялата външна безкрайност на всички светове, без изключение, са все тези вълнички. А в Абсолюта има Бездънна, вътрешна Безпределност… Но това е друга дълбока тема, обяснена е от един от Старците.

Да се върна на един от Древните Старци – Втория. А той има четиринайсет Голготи, Боре!... Знае неща, за които въобще световете... Това е въпрос за бъдещето. Тоест, туй означава: Древен опит, Мистериозен опит. Той самият е предупредил тези Висши Същества, защото тези Старци са Наблюдатели Древни... Предупредил тези Висши Същества, казал им: „Никога не отваряйте тази опасна врата!“ – но те не Го послушали и били поразени, и станали (условно) мощни демони, силни чудовища. Ако това Древно зло беше тук, в света, злото щеше да бъде чудовищно и хората нямаше да имат никакъв Път за развитие, никакъв Път. Просто: развитие няма – никакъв Път към Себепознание. Пред това зло, и ужасът е нещо прекрасно. (Ужасът от Сатана, става въпрос – по линия на Сатана, нали…) Затова Майстер Екхарт казва: „Най-тежката съдба в този свят е по-ценна, по-красива, по-скъпа, отколкото ангелския живот“; защото тука правиш някакъв скок: там, тайно в съзнанието си – частица, но вървиш напред.

В сравнение с Древното зло, това сатанинско зло е като прегръдка, като утеха, че има друг живот, друг шанс, друго прераждане; защото, както и да те унищожи сатанинското зло, ти оцеляваш в Отвъдното. Това е безспорен факт, без коментар!

Много заблудени хора мислят, че в този свят злото е отсъствие на добро, но грешат – защото в този свят, в това зло има благо, което е (забележи!) по-дълбоко от доброто. Човешкото добро има способността постепенно (ще обясня…) да се превръща в зло. Отначало не изглежда така, изглежда услужливо, изглежда, че така работи, че сякаш... Но... То затова е наречено Дървото за познанието на доброто и злото и затуй съм казал, че Мъдрецът не е добър, Мъдрецът е Любов. Това е съвсем друга Мярка.

Значи: това означава, че това зло (Дървото за познанието на доброто и сатанинското зло) ще стане благо след време за човека и ще стане по-добро от доброто, от фалшивото човешко добро. Е, тогава се задава въпросът: Това сатанинско зло и това Дърво за познанието – зло ли е, или е благо? И: Това зло помага ли на хората, или не помага? И: Това зло отсъствие ли е на доброто, или доброто е отсъствие на доброто? (Забележи!) Защото много философи и религиозни са мислели, че е отсъствие на доброто – няма такова нещо. Ще обясня… Доброто без злото щеше да става все повече зло. То няма в себе си тая Истинност: да осмисля себе си и да расте – оттам идва. (Сега ми хрумна.) Защо човешкото добро няма основа в Истината? То няма основа; и защото няма основа, то не може да стане истинско Добро. И затуй добрите хора са окаяни, както и щастливите – дето казва Ал-Халладж. Това са най... обречена работа!

Доброто, само по себе си, е нещо, което постепенно се проваля – така е устроено. И Бог му е създал привиден противник – злото, за да може това зло да го излекува, фалша в него. Това добро не може да стане Добро; и това зло се грижи, то иска да провали в това добро фалшивото в него, за да стане след време то истинско Добро.

Свободната воля, която не е избрала Бога, ще увеличава злото в себе си. А този, който е в Бога, не може да бъде ръководен и от злото, и от доброто – тук ще го ръководят Бог и Истината. Той ще се спаси и от това зло, и от това добро.

Много заблудени и досега мислят, че грехопадението се дължи на непокорството на Сатана – такова нещо няма. Има го за заблудените, това е заблуда. Причината за непокорството на Сатана е Предвечната Воля на Бога. Бог Се е скрил в него и го е направил непокорен, за да може да се случат нещата. Кой е Сатана, че да решава въпросите: да е покорен – или непокорен? Самият Бог е Разрешителят и Позволяващият, и няма друга Воля. Никога е нямало втора воля. Всеки, който мисли, че има добро и зло, той става двойствен. Двойственият човек никога не може да бъде цял: той се разцепва. Истинският Човек има Абсолютно Доверие в Бога – Тотално Доверие и Единство, защото той знае, че няма друга воля. Ще обясня… Всяка свободна воля е Воля на Бога, тя е в Неговите Ръце. Още нещо тънко: Всичко в живота на човека е предопределено, но Мъдрите имат в себе си Таен Избор, който също е предопределен, но Божествено предопределен, не по човешки – защото Бог тук, в Мъдреца, не е предопределен, а е Естество с Мъдреца, те са сродни и затова те правят заедно общи избори. Но чрез... т.е. Мъдрецът прави чрез Бога избори в себе си. И това е такова Единство, че и Бог е съгласен, и Мъдрецът е съгласен, нали... Така те навлизат (става въпрос за Мъдреците) все по-дълбоко в Тайната Божия.

И така, да се върна: Бог е Единствената Сила; Сатана е само помощник в целите на Бога. Грехът е в злото на самия човек, а не в злото на Дявола. Сатана зависи от Волята на Бога, но много хора са пожелали независим от Бога живот.

Бог може да образува съществата Духовно, без да ги ражда физически; може да ги ражда и физически; може да ги облича в материя, може да не ги облича във вещество – както реши. Въпрос на изричане на определени слова. Бог отделя нещо от Себе Си – и то се ражда. Бог отделя нещо от Себе Си и вселява нещо в Себе Си; и понеже Бог е Целостта, Той е Изначалното Слово и Той само изрича „Бъди!“ – и то става.

В сътворения свят, две тела, две Души трябва да се съберат, за да образуват Цялост, защото само Целостта може да ражда. Бог е Цялост без форма. Той е Изначално Цялостен и затова може да ражда всичко от Себе Си. Въобще, нещата ги ражда Целостта. Той е Висш Създател и Творец; Бог е Цялост, Пълнота и затова Той иска твоята Цялост. Това означава: Той иска твоето пълно отдаване, безусловно, нали, за да царува напълно в тебе – и това е наречено Царството Божие. Цялостното Отдаване на Бога – това е Тайната на Живота. Целостта ражда цялостни Същества; така Бог е родил от Себе Си: Христос, Мелхиседек, Тот... много други Същества, Старците. Христос не е роден от Мария, а от Бога чрез Мария. Мария въобще не знае какво става вътре, какво ще се роди, как ще стане, кой е той, нито името. Бог му дава името, Бог го движи, Бог движи нещата. Христос е изречено Слово на Бога, не на Мария.

(Значи, по-нататък ти предлагам, Боре, ако искаш, следващото интервю да бъде за Бог и за Библията, има много такива мистични неща…) Това Величествено, Изначално Слово е Велик Дух и няма нужда от земни сили, нито от земни баща и майка, че да ражда – те са винаги второстепенни. Истинският раждащ, истинският Владетел е винаги Бог. Хората виждат Христос като Син и като човек, а той е повече Слово, изречено от Великия. Той е Слово, в което действа Словото на Бога, и затова Христос няма пълна власт. Ако Христос примерно иска да излекува един човек, а Бог не иска, Словото няма да работи. Той пак си е Слово, пак е Чисто Слово – Бог трябва да му даде допълнително Слово: това се нарича Слово в Словото; Дух в Духа. Това означава, че е Единственият Велик... Неслучайно Христос казва: „Как така ме наричате Благ?“; и после, на кръста: „Защо си ме оставил?“ – това е идея Кой е Върховният Аз, Единственият Бог.

„Словото никога не е било – казва Учителя – човешка възможност, нито ангелска. То е Върховна възможност на Единствения Бог.“ Неговото Слово е Универсално; без това Слово няма раждане, няма зачатие. Всичко се ражда от Него, от Неродения.

И Учителя казва: „Има Древна Дума, с която Бог е изрекъл нещата – и те стават“ – те се случват, стават явления, стават събития. Учителя казва: „Аз съм посветил целия Си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил“ – трябва да заложиш целия живот! И аз я открих тази Дума – няма значение… Залагаш целия живот – ако се случи; може да не се случи – няма значение…

И казва Учителя: „Аз имам за Бога друго Име, но не смея да ви го кажа“. И така: Непорочното зачатие означава да си роден като Извор; не като река, която търси Бога, търси морето – а като Извор в себе си, самостоятелно. Бог е позволил на много Същества самостоятелно да се развиват: едното е Изворът, едното е Фениксът... Има Същества, Той им е позволил, те сами се развиват, но те също искат някой път Бог да допълни нещо, защото там се случва пък нещо по-дълбоко – но могат и сами. Непорочното зачатие е Храм на Бога.

Когато си нищо, кой ще влезе в гроба?

Дълбоко навътре няма зло и добро, няма смърт и живот, а само Велика Цялост.

От Нищото е слязъл животът, но Нищото го превъзхожда.

Какво е видял просветленият? Красотата на Нищото, изобилието на Целостта.

Вселената е глобална илюзия. Нищото е скритата реалност.

Нищото могат да Го видят само избраните – неговите служители, докато Ангелите виждат само светлина.

Когато влезем в Нищото, Бог ни изпълва със Себе Си.

Нищото е Древно място, Древен Покой. Ако Нищото те е погледнало, ти си благословен.

Нищото е това, което ни отделя от сътворението и ума.

Любовта към Нищото е Любов към Пълнотата.

Нищото се изразява само в тоталната Любов.

Мислите съществуват в енергията; в Нищото не съществуват. Чрез Нищото излизаме от своите граници.

Ако Нищото влезе в енергията, тя става цялостна, тотална.

Само Нищото излива Цялост.

Злото е напълно унищожено във Върховното Нищо.

Мистерията е Единение с Нищото – място без край и без Начало.

Когато си в Нищото, кой ще умре, кой ще влезе в гроба?

Който умее да люби, ще влезе в Нищото.

Нищото е потайна Благодат, потайна Радост.

Нищото е Източникът, който ни зарежда с енергия.

Нищото е Върховна Свобода.

Съвършенството е сродно с Нищото.

От Нищото Бог е създал Вселената и е останал Скрит в Нищото.

Само този, който изхожда от Нищото, може да създаде нещо ново.

Нищото е велика Преизпълненост.

Океанът е голям, огромен, но той има предели – Нищото няма предели.

Целта на истинската медитация е пътуване към Нищото.

Единицата е малка част от Нулата, от Нищото.

Силата на Нищото е необятна.

Смирението е част от Нищото и затова смиреният човек е невидим.

Докосне ли те Нищото, ставаш друг.

Ако навлезеш Дълбоко в Нищото, ще видиш, че там няма наука, религия, история.

Нищото е праматерията без да е материя.

Който е родил Сърцето си в Нищото, е отворил вътрешна Врата към Бога.

В Нищото е Началото на истинския живот.

Истинската Любов се среща в Нищото.

Нищото е абсолютният проводник на Бога.

Само Нищото те прави Истинен.

Само Нищото може да бъде съвършено, защото е чиста Изначалност.

В Нищото има общуване на Дух и Душа, тук умовете не могат да общуват.

Нищото е Първично Всепроникване.

Нищото е най-чистата атмосфера за Любовта.

Няма ум, който да осмисли Нищото, защото Нищото е преди смисъла.

В Нищото е Лекотата на Любовта. В твоето Нищо живее Неговото Сърце.

Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Матея 5:3

Най-големият Дар от Бога е Нищото. В Нищото е изобилният живот.

Нищото, в своя дълбок смисъл, е Царството Божие.

Нищото е нашата Първична Чистота.

Бог работи в Нищият, в Нищото.