ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
3008 резултата в 39 текста от 4 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
51 резултата в 1 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – книги
147 резултата в 2 текста от 2 книги

Елеазар Хараш – интервюта
2258 резултата в 15 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – предговори
552 резултата в 21 текста

Елеазар Хараш за Старците
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Разширено търсене
1/31 страници, 1 - 100 от 3008 резултата, за 'Елеазар'.
  1. ДРЕВНОТО ЗЛО - (Лекция 2)

    Не Сатана е зло, а Древното зло е зло. Сатана само те убива, а Древното зло те унищожава. Това зло, което идва от Сатана, се превръща в добро. Другото зло, Древното зло, не се превръща в добро – то се превръща в по-голямо зло, то се разраства. Древното зло е скрито от погледа на хората, от погледа на Ангелите – и казва Учителя – и от погледа на Боговете. И те не го знаят: какво прави, къде е, как е заключено. Това зло още в своето минало е отрекло тотално Бог и Истината – говорим за пълно отричане. Това зло има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за жестокост. Сега има остатъци, но... остатъци. Причината за съществуването на това зло е скрита в Бездната – и тази причина е много дълбока. (Прави се книга по този въпрос.) Това зло е сбор от Древни Богове, които са се провалили. Тези Богове са се провалили, защото са били Божествени, а не Съвършени – разликата е голяма. Това са степени. Съвършен е само Един Бог в Своята Скритост: Бог е Абсолют.

    Така те нарушили Свободния Избор, който им бил даден, и това ги разрушило. Това, което Боговете не разбрали, е, че Абсолютът не може да бъде обсебен, защото е Нищо – Той е Несъществуващ. Няма там какво да се улови; няма как да се хване Неговата Свръхсила. Това означава, че (става въпрос за Несъществуващ и Нищо) – това означава, че Той съществува по специален начин, по Абсолютен начин: не сътворено и несътворено, а Неведомо – това е по-висока степен: като Велика Несътвореност отвъд несътвореността. Не можеш да Го уловиш, както не можеш да уловиш вятъра… Но те не знаели това – и това било Първото грехопадение, което създало Древното зло. Онова, което се случва после, то е последствие. Тези, които са се съгласили, малко или много, с него, и в Рая то се е знаело, че ще паднат, обаче те имат шанс да изкупят – там е Великата Любов на Бога. Така, както и при Второто грехопадение в Рая, адамитските същества не разбрали, че не грехът е грехопадението, а липсата на стремеж към Бога. Това вече е истинско грехопадение – онова не е... Онова е само провал, обаче оттам можеш да израснеш чрез Стремеж.

    ЗМИЯТА - (Втора идея за размишление)

    В Древността, Змията е била от Народа на Слънцето – тя е била чисто Слънчева Същност. Наричали са я, сещам се: Кундалини – това е Свещеният Огън в човека, Първична енергия – неопетнена, говорим... Тогава е била Мъдра Енергия – Свещеният Огън. Тя е била сияеща, лъчиста, свободна от тяло и от вещество – Мъдра, Разумна и привличаща. В Древността, Змията славела Бога, този Свещен Огън е славел Бога. В нея е имало нещо от Изначалното. Тя е била Светъл Дух, покорен на Бога, красив Служител, много Верен Дух, но Бог е бил нейният Създател, а тя е била само условно създадено Същество. По-късно Бог е имал друг замисъл за нея. После Бог излял гнева Си върху нея и я превърнал в тъмна материя, т.нар. черен адепт в Рая – това означава тъмна материя. Казва Учителя: Това било тежко проклятие, но това било Тайнство: проклятие, основано на Дълбок Божий Замисъл за спасението на човека и човечеството в бъдеще. Това било спасение от вкаменяването и връщането в старите възгледи, в които няма Поучения. Това било създадено за избавление от Другото зло, защото това сатанинско зло щяло впоследствие да се превърне в Благодат. Велик Замисъл, Велика Любов, Велик Бог, защото е Единственият Действащ! Това означава, че след време всички ще бъдат спасени – затова е Велика Любов, затова Бог е Любов. Тази Змия била създадена като майстор изкусител, защото изкушенията са Пътят за израстването в Бога. Значи: тези, които не минат през изкушения, нямат шанс да станат Мъдреци и Посветени, и т.н., и т.н. Ангелите са лишени от това и затова те не могат да станат Богове. Човекът е бил Висша Тайна, сътворена от Бога; той е можел да стане Бог чрез Единство с Бога, но ако твърдият му Избор е Бог. Змията е силна да изкушава, но когато се сблъска със Синове на Бога, с Търсачи на Истината, там тя постепенно умира, защото там скрито работи Бог. Змията не може да бъде изкоренена: тя може да бъде овладяна и трансформирана – и така тя се връща в Древното Кундалини, Древния Чист Огън, Свещения Огън, който сам по себе си е служител на Бога. Змията е Тайната на Живота, скрита в Бога; и ако ние заживеем в Бога, Змията в нас ще стане Чиста Светлина. Без тази Змия е невъзможно Възраждането и Възкресението. Змията може да бъде преодоляна само с постоянна мисъл за Бога. Нисшите качества в човека са Змия. Това означава, че самият човек е станал Змия и че трябва да се очисти от себе си – защото Бог твори отношения с човека само по Пътя на Чистотата. Змията е допусната, защото човекът е станал враг на себе си; а Бог иска да спаси човека от собствената му Змия, затова изпраща и другата Змия: той да види Змията в себе си – и защото накрая иска да излее Милостта Си в него.

    Преди да продължа, ще кажа нещо за Древното грехопадение, първото. Това са били Висши Богове. Те са поискали да узнаят Тайната на Древния, чрез Неговата Сила да влязат в Мистерията Му. Искали са да обсебят и Мистерията, но – пак казвам – сблъскали са се със Съвършенство: нещо, което не очаквали, нещо, което не познавали, и станали развалини. Те искали да станат познавачи на Скрития свят, за да владеят, с цел да владеят, намерението е да владеят. Те искали да го превземат. Те искали да превземат нещо от Безкрая. (Виж къде са посегнали!) Но Древният Абсолют се оказал Отсъствие, Върховно Нищо – и те угаснали. Те се сблъскали – казва едни Старец – с Вратата за Никъде, защото не знаели нищо за Абсолютното Нищо, Което е Мистерията на Древния. Древността е Мистерия, което означава Страшна Дълбина – няма дъно. А историята е нещо много повърхностно: това са малки вълнички на повърхността на този Океан. Цялата външна безкрайност на всички светове, без изключение, са все тези вълнички. А в Абсолюта има Бездънна, вътрешна Безпределност… Но това е друга дълбока тема, обяснена е от един от Старците.

    Да се върна на един от Древните Старци – Втория. А той има четиринайсет Голготи, Боре!... Знае неща, за които въобще световете... Това е въпрос за бъдещето. Тоест, туй означава: Древен опит, Мистериозен опит. Той самият е предупредил тези Висши Същества, защото тези Старци са Наблюдатели Древни... Предупредил тези Висши Същества, казал им: „Никога не отваряйте тази опасна врата!“ – но те не Го послушали и били поразени, и станали (условно) мощни демони, силни чудовища. Ако това Древно зло беше тук, в света, злото щеше да бъде чудовищно и хората нямаше да имат никакъв Път за развитие, никакъв Път. Просто: развитие няма – никакъв Път към Себепознание. Пред това зло, и ужасът е нещо прекрасно. (Ужасът от Сатана, става въпрос – по линия на Сатана, нали…) Затова Майстер Екхарт казва: „Най-тежката съдба в този свят е по-ценна, по-красива, по-скъпа, отколкото ангелския живот“; защото тука правиш някакъв скок: там, тайно в съзнанието си – частица, но вървиш напред.

    Значи: това означава, че това зло (Дървото за познанието на доброто и сатанинското зло) ще стане благо след време за човека и ще стане по-добро от доброто, от фалшивото човешко добро. Е, тогава се задава въпросът: Това сатанинско зло и това Дърво за познанието – зло ли е, или е благо? И: Това зло помага ли на хората, или не помага? И: Това зло отсъствие ли е на доброто, или доброто е отсъствие на доброто? (Забележи!) Защото много философи и религиозни са мислели, че е отсъствие на доброто – няма такова нещо. Ще обясня… Доброто без злото щеше да става все повече зло. То няма в себе си тая Истинност: да осмисля себе си и да расте – оттам идва. (Сега ми хрумна.) Защо човешкото добро няма основа в Истината? То няма основа; и защото няма основа, то не може да стане истинско Добро. И затуй добрите хора са окаяни, както и щастливите – дето казва Ал-Халладж. Това са най... обречена работа!

    Много заблудени и досега мислят, че грехопадението се дължи на непокорството на Сатана – такова нещо няма. Има го за заблудените, това е заблуда. Причината за непокорството на Сатана е Предвечната Воля на Бога. Бог Се е скрил в него и го е направил непокорен, за да може да се случат нещата. Кой е Сатана, че да решава въпросите: да е покорен – или непокорен? Самият Бог е Разрешителят и Позволяващият, и няма друга Воля. Никога е нямало втора воля. Всеки, който мисли, че има добро и зло, той става двойствен. Двойственият човек никога не може да бъде цял: той се разцепва. Истинският Човек има Абсолютно Доверие в Бога – Тотално Доверие и Единство, защото той знае, че няма друга воля. Ще обясня… Всяка свободна воля е Воля на Бога, тя е в Неговите Ръце. Още нещо тънко: Всичко в живота на човека е предопределено, но Мъдрите имат в себе си Таен Избор, който също е предопределен, но Божествено предопределен, не по човешки – защото Бог тук, в Мъдреца, не е предопределен, а е Естество с Мъдреца, те са сродни и затова те правят заедно общи избори. Но чрез... т.е. Мъдрецът прави чрез Бога избори в себе си. И това е такова Единство, че и Бог е съгласен, и Мъдрецът е съгласен, нали... Така те навлизат (става въпрос за Мъдреците) все по-дълбоко в Тайната Божия.

    В сътворения свят, две тела, две Души трябва да се съберат, за да образуват Цялост, защото само Целостта може да ражда. Бог е Цялост без форма. Той е Изначално Цялостен и затова може да ражда всичко от Себе Си. Въобще, нещата ги ражда Целостта. Той е Висш Създател и Творец; Бог е Цялост, Пълнота и затова Той иска твоята Цялост. Това означава: Той иска твоето пълно отдаване, безусловно, нали, за да царува напълно в тебе – и това е наречено Царството Божие. Цялостното Отдаване на Бога – това е Тайната на Живота. Целостта ражда цялостни Същества; така Бог е родил от Себе Си: Христос, Мелхиседек, Тот... много други Същества, Старците. Христос не е роден от Мария, а от Бога чрез Мария. Мария въобще не знае какво става вътре, какво ще се роди, как ще стане, кой е той, нито името. Бог му дава името, Бог го движи, Бог движи нещата. Христос е изречено Слово на Бога, не на Мария.

    (Значи, по-нататък ти предлагам, Боре, ако искаш, следващото интервю да бъде за Бог и за Библията, има много такива мистични неща…) Това Величествено, Изначално Слово е Велик Дух и няма нужда от земни сили, нито от земни баща и майка, че да ражда – те са винаги второстепенни. Истинският раждащ, истинският Владетел е винаги Бог. Хората виждат Христос като Син и като човек, а той е повече Слово, изречено от Великия. Той е Слово, в което действа Словото на Бога, и затова Христос няма пълна власт. Ако Христос примерно иска да излекува един човек, а Бог не иска, Словото няма да работи. Той пак си е Слово, пак е Чисто Слово – Бог трябва да му даде допълнително Слово: това се нарича Слово в Словото; Дух в Духа. Това означава, че е Единственият Велик... Неслучайно Христос казва: „Как така ме наричате Благ?“; и после, на кръста: „Защо си ме оставил?“ – това е идея Кой е Върховният Аз, Единственият Бог.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.