Когато си нищо, кой ще влезе в гроба?
Дълбоко навътре няма зло и добро, няма смърт и живот, а само Велика Цялост.
От Нищото е слязъл животът, но Нищото го превъзхожда.
Какво е видял просветленият? Красотата на Нищото, изобилието на Целостта.
Вселената е глобална илюзия. Нищото е скритата реалност.
Нищото могат да Го видят само избраните – неговите служители, докато Ангелите виждат само светлина.
Когато влезем в Нищото, Бог ни изпълва със Себе Си.
Нищото е Древно място, Древен Покой. Ако Нищото те е погледнало, ти си благословен.
Нищото е това, което ни отделя от сътворението и ума.
Любовта към Нищото е Любов към Пълнотата.
Нищото се изразява само в тоталната Любов.
Мислите съществуват в енергията; в Нищото не съществуват. Чрез Нищото излизаме от своите граници.
Ако Нищото влезе в енергията, тя става цялостна, тотална.
Само Нищото излива Цялост.
Злото е напълно унищожено във Върховното Нищо.
Мистерията е Единение с Нищото – място без край и без Начало.
Когато си в Нищото, кой ще умре, кой ще влезе в гроба?
Който умее да люби, ще влезе в Нищото.
Нищото е потайна Благодат, потайна Радост.
Нищото е Източникът, който ни зарежда с енергия.
Нищото е Върховна Свобода.
Съвършенството е сродно с Нищото.
От Нищото Бог е създал Вселената и е останал Скрит в Нищото.
Само този, който изхожда от Нищото, може да създаде нещо ново.
Нищото е велика Преизпълненост.
Океанът е голям, огромен, но той има предели – Нищото няма предели.
Целта на истинската медитация е пътуване към Нищото.
Единицата е малка част от Нулата, от Нищото.
Силата на Нищото е необятна.
Смирението е част от Нищото и затова смиреният човек е невидим.
Докосне ли те Нищото, ставаш друг.
Ако навлезеш Дълбоко в Нищото, ще видиш, че там няма наука, религия, история.
Нищото е праматерията без да е материя.
Който е родил Сърцето си в Нищото, е отворил вътрешна Врата към Бога.
В Нищото е Началото на истинския живот.
Истинската Любов се среща в Нищото.
Нищото е абсолютният проводник на Бога.
Само Нищото те прави Истинен.
Само Нищото може да бъде съвършено, защото е чиста Изначалност.
В Нищото има общуване на Дух и Душа, тук умовете не могат да общуват.
Нищото е Първично Всепроникване.
Нищото е най-чистата атмосфера за Любовта.
Няма ум, който да осмисли Нищото, защото Нищото е преди смисъла.
В Нищото е Лекотата на Любовта. В твоето Нищо живее Неговото Сърце.
Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Матея 5:3
Най-големият Дар от Бога е Нищото. В Нищото е изобилният живот.
Нищото, в своя дълбок смисъл, е Царството Божие.
Нищото е нашата Първична Чистота.
Бог работи в Нищият, в Нищото.
Нищото е Богосветилище.
Нищото е страната на Покоя, то е нашата Изначалност.
Нищото съществува в себе си като Величествена Пълнота.
Битието съществува като нещо, като илюзия. Нищото е Единственото, което съществува реално. Нещото е временно.
Нищото е Първично, а битието е вторично. Битието е само излъчено небитие.
Нищото е скрито в твоята Лекота.
Суфизмът в нас, това е Чистата Реалност.
Суфизмът - това е слънчевото състояние в сърцето.
Суфизмът означава, че вътре в себе си ние сме Светлина.
Сърцето на Суфи не е негово, той го е дал на Всевишния.
Суфи е пленник на Свободата.
Не можеш да смутиш Суфи, защото той е изчезнал.
В дъното на своето Сърце Суфи е открил Бога.
За Суфи краят е светещо Начало.
Суфи не може да намери себе си, защото се е изгубил в Безкрая.
Суфи се учи от Тишината, той я познава като Древен Учител.
Смъртта на Суфи е музика на Тишината.
Суфи знае, че Тишината го наблюдава.
Суфи е узнал, че Послушанието на Бога е непобедимо.
Суфи пие водата като Светлина и тя го упътва към Източника.
Суфи е Гласът на сияещата вода.
Суфи не се учи от успеха и неуспеха. Суфи се учи от Всевишния.
В бедността Суфи се чувства богат, а когато е богат, Суфи се чувства беден, защото Суфи познава Истинския богат - Всевишния.
Когато студът нападне Суфи, Суфи го огрява и студът се усмихва.
Суфи - това значи разцвет на съзнанието.
В Суфи съзнанието цъфти, сърцето грее, а Душата блести с меката си топлина. Що за състояние е това? Казвам: Това е Суфи.
Когато му е тежко, Суфи е лек; когато му е леко, Суфи е ефир.
Ако Суфи влезе в джунглата, той вижда светлото й Сърце.
Суфи пропуска живота, за да улови Бога - нарича се Щастливото пропускане.
Суфи-миговете са Слънца в Сърцето.
Суфи е уловил неуловимото, но не може да го обясни.
Суфи казва: Пътят никога не е лесен, Пътят е чуден!
Суфи знае, че се движи по Незнаен Път, той е изоставил знайното.
Суфи казва: Съдбата ми беше тежка; Благодарността ми беше голяма.
Суфи се движи като вятър сред хората.
Хората се смятат за съществуващи - Суфи знае, че е несъществуващ.
Суфи е изгубил пътя към себе си, защото Бог го е отклонил към Себе Си.
Действията на Суфи са като аромат на цветя.
Суфи е Същество, което е изпреварило своите действия.
В трудните обстоятелства Суфи вижда Божията Ръка.
Суфи живее в устроен свят, защото е в Бога.
Трудностите в суфизма се считат за особена поезия.
Суфизмът е нашата необикновена и естествена Реалност.
Суфи е образ и подобие на Еликсира на Живота.
Суфи прегръща болката и я превръща в аромат. Той знае, че неразбраната болка е отрова.
Суфи няма мисия и затова ухае.
Златото не е съкровище - Суфи е съкровище.
Суфи е Тайна, убягваща и от вярващите, и от невярващите.
Суфи няма въпроси, защото Тишината Божия ги е погълнала.
Суфи е изгорял в стремежа си към Бога и сега от него е останала само пепел. Суфи е щастлива пепел.
Хората са пазители на имотите си - Суфи е Пазител на Сърцето си.
