Днес ще говорим за Египет.

Древният Египет е Мистична страна. Истинското лице на този Египет е било Вдъхновението.

Древните Жреци казват: Винаги трябва да се търси Бог, докато се намери.

Хубав е пътят на този, който е предан на Бога. Който обича Бога, се отделя от човешката природа, от човешката същност.

Великият Дух е Всемирен, Безкраен, Жив Разум. Той е нашият Храм, Той е единственият Храм от милиони години.

Друга сила освен Бога няма, защото не съществува.

Вселената я има, но тя не съществува - и колкото повече навлизаш в Бога, толкова повече разбираш илюзията на Вселената.

Например: след време ще говорим за грехопадението, за Змията, какво казват един древноиндийски Учител и Древният Египет. Змията и Сатана не съществуват - и Боговете са го разбрали, когато са били концентрирани само в Бога. Те не са признали светлината на Луцифер, вярвали са само в Бога - и те намират Бога. За тях няма Сатана, няма Битие, няма светове; но те са останали верни на Единствения Бог. Те са знаели, те са различавали и не са се поддавали. Така че… Освен това, кой е Змията? Скритият Бог. И понеже те вярват, че Змията е Бог, Змията се изпарява и остава само Бог. Така че това предание на Мойсей в дълбините си е дълбоко погрешно, защото няма Змия, няма Сатана и няма такива неща - но това е в един много дълбок вътрешен смисъл.

В Древния Египет обикновените жилища не са се ценели, защото те са просто временни. Тук се е ценяла гробницата, която е вход към Безкрая. Това е нещо съвсем друго - Свещена идея, защото тя води към Бога, т.е.: Как си се подготвял за смъртта? Как ще я приемеш? Как ще я преодолееш? В този смисъл, Двадесет и вторият Старец казва, че Мракът на Голгота е най-великото Тържество в света, най-великата Милост. Мракът е Спасителят на света, Голгота е Спасителят. Дори в Атлантида е имало празник на Мрака, т.е. Преярката Светлина, по друг начин казано: Преизобилната, непоносимата Светлина. Тя е, която изважда хората от света; и без тази Голгота и без този Мрак - скрит, който е Мистичен Мрак - това означава, че хората ще се лутат в смъртта, в заблужденията и в преражданията… Това е най-великият замисъл, който Бог е направил: Голгота и скритият Мистичен Мрак. Той изважда съществата от там и наистина ги спасява завинаги.

В Египет смъртта е била много важна, защото тя е преход - преходът към Безкрая. Те знаели, че никой никога не може да избегне великия и скрит Закон. Важно е как ще влезеш в смъртта, с каква Любов, с какъв Подход. Те знаели, че Законът е винаги в действие и че никаква случайност не съществува. За тях Истината била Изначалният Порядък.

Те вярвали, че има много мъртви, които искат да вземат формата на птица, на животно, на змия, на риба и т.н., според любовта си към идеите.

Те вярвали, че слюнката има дълбоки, магически свойства. Слюнката прогонва невидими същества. Дори се сещам за една древна самурайска рецепта: когато човек е разгневен, трябва да си наплюнчи този пръст със слюнка - така (пръста на Божията Воля), и да си разтрие челото, и гневът изчезва - който го изпълни така, както трябва. Има много такива древни рецепти, които показват тайната на слюнката, защото слюнката означава Вътрешни Небеса, според Жреците.

Те вярвали, че сърцето е най-дълбоко осведомено място за човека. И това е вярно. Там има скрита, искряща клетка, която е есенциална - тя държи в себе си всичко преживяно.

Тук за малко ще се отклоня. Затова се правят мумиите; голяма тайна има в мумиите и специално в сърцето. Със специални смоли и аромати, сърцето - подобно на този, който си е заминал… за да може той от време на време да влиза, да отдъхва вътре, да си припомня и да се поучава на друго ниво и в друго измерение. Но след време ще говорим специално за този въпрос, защото той е друга скрита Тайна, и то - много забулена. Те вярвали в сърцето, че има тази есенциална клетка и че тази клетка държи в себе си всичко, което е преживяно: всичко е записано. И душата обича често да се връща в сърцето, да си преживява, да си спомня… То е като изображение, като статуя, като храм - и дори да влезе някой и да го вдъхнови, ако някой има специално, свещено отношение към това сърце и към този, който си е заминал. А той може да е от Боговете, от Жреците и т.н.

Те вярвали в Свещеното Слово и насищали всяко лекарство със Слово (ако се случи да се ползва лекарство), като се молели така: то да им даде най-важното, най-хубавото, най-чистото от себе си. Казвали така: О, Ра, излекувай ме, докато спя. Подмладявай ме, докато спя. Учи ме, докато спя. И Учителя казва подобни неща. Клетките иначе стоят безмълвни, не работят; но когато им бъде изречено Слово, вечер те тихо и малко по малко работят за това, което им е казано.

Те вярвали, че най-жизнената енергия се намира в Любовта и че който диша въздуха на Любовта, погребва времето. И наистина, там, където е истинската Любов, времето е изместено, сътворението е изместено. За тях човекът на Любовта има чистия звук на живота.

В това Древно време, Истината е била Душата на Египет. Затова много Мъдреци са ходили там, в това число и Христос, защото - казва Учителя - там е бил центърът на Бялото Братство. А както знаете, говорили сме: Египет е бил колония на Атлантида. И след време Атлантите просто се прераждат там, стават египтяни и продължават Тайната на Сфинкса и на пирамидите.

Те вярвали, че името на човека, това е звукът на неговата Душа; и когато повтаряш нещата, те оживяват. Така можеш да помагаш и на умрели, и на живи; защото повторение означава оживяване. Разбира се, със свещено чувство…

Те вярвали, че Любовта е Свещеният Спасител на човешката Душа. Значи, те не чакат Спасител: те създават Спасението в себе си, вярват в Дълбините си и се завръщат там.

Казват: Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя. (Това са думи на Изида.) Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя!

Спасението е изначално вложено в Любовта. Който е извън Любовта, е заживял в света.

Според Древните египтяни, Любовта е великата способност в човека, която създава Безсмъртното тяло: без тази Любов, ти нямаш енергийно свободно поле в Космоса.

Древният Египет е нещо, което е надживяло своето време.

В Египет дори и смъртта е жизнерадостна - останала е неразбрана за много учени, но тя е жизнерадостна, защото е жива, защото е свобода и защото е тържество. Тя е врата към един по-дълбок Живот. (Разбира се, ако си се подготвил.) Смъртта е била Живот, устремен към Бога. За тях стремежът към Бога и Истината побеждавал света - и те се завръщали.

Първо, нека да ви кажа, че Сфинксът е най-древният символ на думата Пазител. Тези, които обичат символите и Сфинкса - той се намира на много места сега; могат да си го вземат и вътре в него да напишат най-любимите си хора: и той наистина ги пази. И да сложат отгоре Сфинкса; има и Сфинксове с капачета, които… Защото това е най-древният символ и той е по-жив от реалността. Дори и да не вярваш, той е достатъчно жив.

Значи, винаги е означавал Пазителят: той дори пази и пирамидите. Защо? Ще обясня. Сфинксът е направен от Бога и в него са участвали много малко Боговете; докато, в пирамидите - малка част от Бога и голяма част от Боговете и Жреците, заедно. Но в Сфинкса най-много е участвал Бог.

Сфинксът е Откровение на Бога; пирамидите са, в по-голям смисъл, Откровение на Боговете.

Сфинксът е Същество, което познава Истината, т.е. Бог познава Себе Си.

Сфинксът е Таен Пазител на пирамидите, но какво пази той? Тайното Знание за Пътя към Бога. Тоест: към Бога има право да върви само този, на който е позволено. Както ще видим накрая - какво казва Тот за Бога (тука само малко ще спомена). Той казва: Има много хора, които са си посветили живота на Бога - и ще бъдат наказани, защото не са призовани. По някакви други съображения са се посветили на Бога, но не са избрани и затова те развалят вярата и след време ще бъдат наказани. (Но после ще видим какво казва той.)

Сфинксът е символ на Древното Знание, което е било изгубено - Знанието за слизането от Бога, съзнателното слизане от Бога. Самият Бог е Безименно, Безмълвно, Древно Същество, Което впоследствие е слязло и приело образа на Сфинкса. Бог сам е Пазителят и сам влиза в Сфинкса. Сам Той е Върховната Власт, наречена в Древния Египет Бялата Власт. Той е Върховната Сила, Която пази самата Себе Си и всичко Богоподобно - затова никой не може да проникне там, в Архивите, т.е. в Неговите Архиви и в Архивите на Боговете.

Според Сфинкса (Преданието, става въпрос…), Тайната на грехопадението на човека е в това, че човек е убил Бог в себе си. Голямото падение на човека е в това, че той е посегнал на Бога. Така казва Древното Предание на Сфинкса. И няма по-голямо престъпление от това да убиеш Бога в себе си - затова хората умират. Дълго ще умират, докато разберат правилата. Ето защо Бог Се е скрил, това означава: отдалечил Се е навътре. Скрил Се е навътре и затова човекът все Го търси.

Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание.

Спомням си, в Търново ме питаха: „Ама какво подразбираш под Бог?“. Бог е като Истината, това е Безмълвие - това не са някакви философски определения: трябва да заслужиш да Го преживееш. От там нататък никога няма да питаш.

Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност.

Ще обясня. Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът - това е Вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.

Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че: Трябва да имаме Постоянен Взор в Бога - Постоянен Взор!

Пак малко отклонение: после ще говорим за Бену - Фениксът. Кое това Същество, че е станало Бену? Когато се е случило грехопадението, след хората и след грехопадението били повлечени всички животни, но Фениксът казал: Не! Аз съм в друго измерение и друг Път. Единствен Фениксът не потеглил по човешкия път. Но кое е това Същество? Много специално Същество, специален Дух от расата на Боговете, който хиляди години се е взирал в Бога - и това е единствената птица, която получава позволение да познае себе си. После ще ви кажа някои неща за това.

Сфинксът, или на египетски Шешет Анх, означава Най-Живият Образ: Древната Реалност на човека - мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.

Сфинксът - това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!

Тот казва: Древният Глас на Нетера - на Бога - може да превръща енергията в материя. Пирамидите са построени чрез изричане на Тайно Слово на Бялата Власт - Божията Власт. Боговете също са възникнали чрез Тайно Слово: това Слово е част от ядрото на Истината, част от Тишината.

Идеята за пирамидата е трябвало да се пренесе на Земята от Невидимия свят, в Атлантида и после - в Египет и в целия свят, защото това е било идея на самия Бог, на Древната Истина. Което означава: Има само Един Древен Бог, Който е Върхът във всичко. Има само Един Връх, само Един Бог и само Една Истина. Значи, тук въобще не става въпрос за Сатана, за Змия и за някакви такива неща. Единствен Бог действа на всичко. И ако нашият взор е само в Бога, ще отпаднат и Змията, и световете, и всичко.

За да слезе идеята за пирамидата на Земята, е трябвало да се обединят много Жреци, Богове и заедно с Бога и с Негово позволение да изрекат Хекао, т.е. Древно Свещено Слово от Праезика - и това Слово е задвижило Изначалната творческа мощ на Абсолюта. Това Слово решава всичко. И в Библията, в Йов, се казва, че Бог държи целия Космос и всички планети в Нищото: Неговата Власт ги държи… А какво остава за някакви дребни пирамиди!

Неговият Глас може да отделя светлината от тъмнината - казва Древен Египет, - деня от нощта; може да разреже морето и мрака: въпросът е само да изрече. Той може да превръща Боговете в демони, хората - в животни, и животните - в хора… Но поради грехопадението, поради илюзията, това Слово днес е загубено и затова Учителя казва: Ватанан (или Праезикът) - това е нож със сто остриета. Другите езици, като Залихир, са нож с десет остриета - но този език - казва Учителя - е нож със сто остриета. Но Учителя казва още нещо: Има друг език, който е по-дълбок от Ватанския. (След време може да ви кажа нещо и за него.)

Докато Жреците и Боговете са откликвали само на Свещените сили, затова те са били избрани и са можели да задвижват Божията Власт - защото те работели само със Свещени сили и думи. Словото като Творец и като Създател им било поверено, защото те са били във Велико Единство с Бога. Това не означава, че Силата е тяхна; и когато навремето са победили демоните, те не са победили демоните чрез по-голяма Сила (става въпрос за Боговете): те са победили демоните с една дума: АУМ - т.е., чрез АУМ, което е било Тайно Име на Бога, те влизат в Единство с Бога и Бог им дава по-голямата Сила.

Древното Слово е имало Свещен Глас, а Бог е бил - казват Жреците - Глас в гласа. Когато Неговият Глас влиза в гласа на Жреците и Боговете, пирамидите изпълняват всичко, т.е. пирамидата се строи. Нематерията… всичко е слязло от лекото и е станало тежко; и всичко долу се осъществява. И каквото изрече този Глас… Той задвижва не само пирамиди… Той задвижва всички събития и неща, които се случват: изрича буря - и става буря; изрича слово - и бурята спира. Защото бурята - това са духове, които я движат, и Той ги управлява. Тези духове мислят, че имат сила. Когато им се даде власт, имат сила, но те винаги са паднала стихия, за разлика от Етера, за разлика от Древния свят.

Древните, или Боговете, са умеели да говорят с Тайната на Гласа. Дълго време са се упражнявали, като наука, как да произнасят Свещените думи - както в Персия Заратустра е учил своите как да запалят една свещ: хиляди упражнения, докато запалиш целия себе си, Вдъхновението си, Духа си и станеш съвсем друг човек. Това не е обикновен въпрос. Те са умеели да говорят с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си - тогава такъв човек те докосва вътрешно. Защо? Защото той ти казва нещо Същностно: нещо, което е отвъд думите. Ако такъв човек ти каже нещо, той те променя. Така Христос е казал такива думи на Своите ученици - и те веднага тръгват. Но това е старо приятелство, стари Духове - и те се познават. Той не може да каже на случаен човек да тръгне и да стане Негов ученик; те са били подготвени и веднага са чули Гласа, който е в тях. Веднага забравят пътя си и тръгват, и съдбата вече е друга - тя се променя. Божият Глас изговаря Същностни неща: той е Глас с Абсолютна Власт.

И така, Божият Глас, Боговете и Жреците са изрекли пирамидите. Боговете, Жреците, Учителите са все гласове на Бога. А що е гласът? Древен Египет казва: Врата, през която минават много Богове, духове, сили и служители. Както знаете, с една дума можеш да убиеш човек, защото много духове могат да влязат в нея - и на омраза… А можеш и да възкресиш, при благата дума, защото много Светли Същества влизат. Думите са врати, думите са - обяснявал съм - ръце на същества. И с каквито думи работи човек, такива същества заживяват в него.

От Чистия глас винаги извира Светлина, от Свещения глас извира Мъдрост, а от Божия Глас - Велика Сила. Тези гласове могат да се обединяват. От Божия Глас е произлязъл Животът чрез изричане. Пирамидите - както казах - също са изречени Слова, изречени Послания, идея на Великия Замисъл.

Боговете и Жреците в Древния Египет изпълниха света със своята Божественост и дълго време те живяха Свещен Живот в Бога. Това го казва Учителя… Велико нещо е Свещеният глас и Свещените думи! Какво казват Древните египтяни? Времето не съществува в Свещените думи. Влезеш ли в Свещените думи - няма време. Обаче, влезеш ли в нечистите думи, понеже думите и мислите са живи същества, ти влизаш в падналите същества: ти влизаш в падналите думи и в човешкия език. Човешкият език, каквото и да каже, той е провален език.

Чрез Свещените думи, човекът пресъздава себе си, образува себе си, навлиза в Тайната на Пирамидата, защото Пирамидата е светилище: тя е нещо още от Зората на Древния свят - и затова е казано, че времето се страхува от пирамидите. Тоест смъртта се страхува от пирамидите, защото там има Божий Замисъл. Смъртта се страхува от Зората.

Нека само да кажа, че Зората е по-дълбока от изгрева: тя е подготвила изгрева да слезе, но тя има по-дълбока Древност в себе си. Зората е Тайното Начало на Вечния Живот.

За Атлантите пирамидата е чисто Божествено състояние на материята. В това състояние материята узнава самата себе си.

Пирамидите носят в себе си безмълвен, Вечен Език и затова те разговарят само с тези, които са забравили човешкия език, т.е. само със Свещени хора.

Пирамидата е направена от такива числа, които са скрити Сили на Бога. Така, чрез тези числа, Пирамидата се самосъхранява чрез Божественото, собствено съдържание.

Тот - Древният Учител, един от Боговете…

Който люби Истината, придобива Виждащи Очи. Който се е отклонил от Истината, той е призовал съдбата - и съдбата ще го учи. Който люби Истината, Истината му променя съдбата: Истината прави съдбата винаги слуга.

Всички светове се движат заради Любовта. Любовта е Великата Цел на всички същества.

(Знаете, че един човек, където и да ходи, в който и град да е, в която и държава да е, той отива някъде, където е Любовта. Ако обича някой умрял, той мисли толкоз много за умрелия, че той повече се пренася там. Любовта оценява нещата. Ако някой търси други планети, търси Любовта там, защото навсякъде има Божия Любов: въпросът е да ти е позволено и да имаш тази Любов.)

Който е посветил Любовта си на Истината, лошата съдба го гледа с почит.

Истината - казва Древен Египет - това е Древната Земя на Боговете.

Истината е дарена за всички, но само изключително преданите Търсачи Я откриват; и когато Я открият в себе си - те засияват.

Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде отношение към Истината. (Сай Баба го казва така: Посвещавай всяко свое действие на Бога! Независимо какво е: посвещавай всяко свое действие на Бога - и след време Бог ще ти Се открие.) В твоето изключително отношение към Истината е дарът, наречен Себепознанието.

Боговете са чисто Истинни Същества, затова те са Древният Народ. (Както обяснявах преди, тези Древни цивилизации никога не са били разрушени: те просто са се върнали, защото техният Дом не е светът - техният Дом е Безкраят.)

Всеки, който се е отрекъл от Истината, ще се провали. (Независимо какви успехи постига и дали говори за Бог, или за каквото си иска… Ако се е отрекъл от Истината - това е мярка.)

Любовта към Истината прави всичките ти дни благословени. И който се е сродил с Истината, може да наблюдава Бога навсякъде, във всяко нещо без изключение. Който умее да слуша Истината, ще бъде научен да вижда и Боговете, и Бога, и правилните неща.

Неправилното говорене, от много превъплъщения, е създало нашата тъмнина, наречена съдба. То е създало много препятствия и много врагове. (Става въпрос за неправилното говорене, защото в тези думи работят паднали същества. Всички многословни хора са предопределени за тежка и мрачна съдба, от която, разбира се, ще се учат и поучават.)

Който има Любов към Истината, заживява в правилната Тишина, а не в самотната тишина, т.е. другата тишина.

Делото ти ще пребъде - казва Тот - само ако е пропито с Истината. Когато любиш Истината, ти пресътворяваш не само себе си, а съществата и света.

Истината е Истинският Хляб, защото Тя ти дарява Бога. (Разбира се, това е храната на Боговете. Така че „Хлябът наш насъщний“ въобще не означава този хляб, външният… Защото един арабски учен казва: „Ако го видиш с лупа, никога няма да го ядеш“. Говоря и за фермерския хляб, ама това е друга тема… Нека да се радват фермерите.)

Всичко, което произнасяш, трябва да е сродно с Истината. Твоето Слово - това е твоето пътуване към Бога, това е твоето благоденствие - казва Тот.

Без да придобиеш Словото Светлина, ти не ще можеш да разпръснеш собствения си мрак. В мрака на живота не забравяй, че ти си Древно Слънце.

Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината - и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.

Тот казва: Раждането на Бог във Феникса е тайнствено явление. Сам Бог е скрит в тази птица и разказва за Себе Си, за Своето Вечно Обновяване. Що е тази птица? От къде идва? И как се е родила?

Жреците обясняват: Това е Древно Същество, което имало само едно занимание, от хиляди години - тя все се взирала в Бога и в Безкрая и това продължило много дълго време. И Бог забелязал това Велико Същество: Душа и Дух едновременно, от расата на Боговете. Бог видял, че тя мисли особено много за Него - дори сама се опитва да си вдъхне живот… И най-накрая, Той видял, че тя има дълбоко осъзнато търсене - и Тот нарича Бену, т.е. Феникса, Птицата на птиците. И Бог решил да й даде Себе Си, и Той й дал власт да се самосъздава, защото в нея нямало никакво зло, никаква мисъл за нищо друго - само за Бог. Тя постоянно била погълната от Бога; и Древните нарекли Бену - Махар Бену, Великият Живот. Те казват, че Бену е прекратила мрака на света със Свещената си Чистота. Така тази величествено отдадена Душа, Дух, Велико Същество, станало Птица на птиците.

Това е единствената птица, постигнала Дълбоко Себепознание, защото тя завладяла себе си - и Бог я превърнал в Огнена Птица, наречена Жар-Птица. Жреците казват, че тя може да живее в Невидимия свят колкото си иска, и засекли няколко нейни съществувания. Живее 500 години; може да живее 7 000; може да живее 12 000. Слиза в Хелиопол, тъй като там имало Хет Бену, означава Храм на Феникса - специално посветен на нея. Идва, явява се, събира си такива билки и клони, които ухаят, благоуханни, и в тях се изпепелява; възражда се и влиза на една малко по-висока степен на съвършенство. При всяко обновяване придобива нова малка степен на съвършенство към Бога. (Тъй като степените са 70.) Може да живее колкото си иска.

Нейният любим град е бил Хелиопол и точно там пред Жреците се е появявала. Има биолози и учени, които казват, че не са я виждали… Разбира се, че няма да я видиш - няма нищо общо с твоя земен свят! Тя се обновявала с много висока степен и влизала в по-високо царство на Свободата. В Бену, Бог е показал символа на Вечно Новото. Бену е и наш символ - казва Тот - това е скритото постижение на нашия Дух. Това е и постижението на скрития, истински Живот. Пътят към Бену е Пътят към нашето Древно Царство на Духа. Това е наше послание.

Когато Бену изгаря и възкръсва, тя се самодарява с нова сила в развитието си. Бену е могъщ израз на Великата Любов, неизменен образ на Любовта. Тази Птица е част от непорочната Същност на Бога - изключителна Птица. В сравнение с нея, орелът, соколът и лебедът имат много да се учат… Затова тя е изоставила времето.

Това е сияеща Огнена Душа. Бену е Праобраз на Слънцето. Тя е Чист Свещен Огън. Тя може да живее в Дълбините на Слънцето. Тя е озарявала храмовете: обичала е да ходи там, поради естествена връзка с Жреците, които също са отдадени, подобно на нея, на Великия Бог.

Бену е Мистична Птица, скрита в Космическото и Божието измерение на човешкото сърце. Този Феникс е осветена Птица, осветено Велико Същество; затова тя носи Мир, носи чисто Духовното - защото само Духовното, само Свещеното може да носи Мир. За да носиш Мир, трябва да си отвъд нещата и отвъд света. Това е Духовната природа, това е Свещената природа.

Ще обясня. Тази Птица никога не се занимава с водно кръщение - тя е кръстена с Огнената Сила, защото само Огънят може да те пречисти вътрешно. (Иначе можеш да си направиш хиляда водни кръщения и да оглупееш…) Водата не може да направи това. Енергията е във водата, но - Древен Египет казва - Силата е в Огъня.

Тази Птица е повече неизвестна за света, отколкото известна. Тя е повече Дух; изглежда на птица, но тя е повече Дух, подобно на Древните котки. (Лично аз съм я виждал два пъти, но това е друга тема.)

Тази Птица се е освободила от сътвореността; докато соколът (пак ще кажа), гълъбът и орелът много трябва да се прераждат… Макар че соколът в Египет означава нещо особено: скоростта на Светлината, т.е. да проникваш в Същността на нещата - само че, в Най-Дълбоката Същност, соколът не може да прониква… Но въпреки всичко е дълбока птица - и за него сме говорили.

Тот казва: Бог е създал съществуващото, но Той живее в Тайната Си. Никой не може да опише Бога, защото Той е дълбоко скрит в Себе Си, дълбоко изчезнал. Името Му е скрито в Мистерия, Лицето Му е скрито в Мрак (т.е. изобилна Прасветлина, непоносима, която не можем да възприемем, затова я наричаме Мистичен Мрак). Ръцете Му са скрити във Велико Всемогъщество.

И Ехнатон казва: Никой от Боговете не познава Върховния Бог - даже и тези, които Го чувстват най-близък до себе си; даже и тези, които имат специалния усет: чувстват Го близо, но не Го познават - Той си остава и за тях непознат.

Тот казва: Има хора, които са си посветили живота на Бога, но не са приети от Бога. Те не са били призовани и затова те ще бъдат наказани. И когато изстрадат наказанието си, ако го изстрадат правилно - правилно! - Бог ще реши дали да им позволи да вървят към Него, или ще ги отклони. Въобще реалността на този свят е нищо - казва Тот - Бог е всичко, Бог е всичко.

Ехнатон е основал Школа на Мистериите - ще обясня. Школа на Мистерии означава тотален живот само по Законите на Бога, т.е. никакъв друг живот - само по Законите и Правилата на Бога. И от тази Школа са произлезли над триста Безсмъртни Същества. По-късно някои от тях основават Школата на Есеите, но те тръгват от там.

Когато Бог загасил Своята Прасветлина, тогава са се родили светлината и тъмнината. Великият План на Бога - казва Тот - е съвършен и в него няма никаква случайност, и никой не може да му попречи. Всички същества са определени, предопределени, рано или късно да познаят Бога. Никой не може да се спаси от Бога и няма да има избор. Всеки е определен, когато узрее, да Го познае.

Боговете и съществата не могат да действат независимо от Върховния Бог. Няма такова същество, което да действа независимо, на каквото и високо ниво да е.

В дълбокия и скрит смисъл, Бог - казва Тот - не е Разум, а Причина, по която е Разум. Тоест наложило се е Той да стане Разум заради съществата: да стане достъпен.

Казва: Бог не е Дух, но е Причина, по която е станал Дух - за да стане по-близък; защото в Мистерията не може да Го познаеш - а с Духа поне можеш да се приближиш.

Бог не е Светлина - по необходимост е станал Светлина.

Никой не може да създава Живот: Бог е единственият Създател на Живота. Животът е Негов - ние само минаваме покрай Живота.

Ние сме нещо, в нашите Дълбини, нещо по-дълбоко и от Дух, и от Живот - казва Тот, - и от Светлина. Ние сме нещо друго: ние сме Мистерия.

Днес ще говорим за индианската Мъдрост.

Научи се с действията си да създаваш цветове. Научи се да общуваш с ручея, с птицата, с извора, животното, цветето, Слънцето - това са неща, които са изначално в тебе.

Казва един индианец: Гонехме пеперудите, за да станем издръжливи и да придобием тяхната бързина. (Въобще всичко в Природата е Школа.) Молехме се пеперудите да ни предадат част от силата си. (Знаете: пеперудите - това са Душите; гъсеницата - това е тялото.) И ние много неща научаваме от животните, те са с много голям опит. (Вие знаете: има кучета, на 15 км усещат другото куче… Ние някой път на 2 метра не можем да усетим какво става. Такива способности имат кучетата и не само кучетата. Казвал съм: Нито светците, нито Мъдреците могат да направят мед. Това е Тайна Наука на пчелите, предадена от Предците, скрита Наука. Другите могат само да го ядат наготово. Пчелите го вадят, виждат го… Общуват с цветята - имат таен интимен свят с тях. И Мохамед казва: Бог ги е научил… Дълбока Тайна Наука.)

Научи се да общуваш със Слънцето, защото Създателят го е вложил в сърцето ти. Твоето сърце е дом на Слънцето.

Ако искаш да растеш Духовно, прегърни и радостта, и мъката. (Знаете: радостта лесно я прегръщаме, но мъката също трябва да се прегърне, защото е част от Пътя - те са част от Единството на Живота, не трябва да се делят. В този свят израстваме чрез грешките, чрез страданията - така се учи човечеството, чрез мъките. Това, което мъката носи, щастието въобще не може да го даде; щастието е бедно.)

Търси уединението си, защото там се гради Покоят.

Когато вятърът е най-могъщ, той се върти в кръг. Птиците също търсят кръга - те си правят гнездото кръгло. (Обяснявал съм: Първата фигура, която Бог е начертал, е кръгът. И Учителя казва: В момента, в който произнесеш една Божествена мисъл, тя е кръг. Най-дълбоките неща Силата ги е направила да се движат в кръг. В силата на кръга е внедрена голяма Мъдрост.)