Днес ще говорим за Египет. Следващата лекция е на 2 май: ще говорим за Атлантида и атлантското мислене.

Египет показва, че нашият свят е много по-тайнствен, отколкото изглежда. Египет символизира Вечността, в Египет говори Вечността. Ще ви говоря за другия Египет - за скрития Египет. След като потопът е погубил всичко, Избраните се скрили на едно място, което се нарича Сур Меду - означава Магическо място; и след време това място станало място - храм, начало на Новото време: това място е Сфинксът, наречен още Пазителят. Това място, отново, както и в Атлантида, било наречено Първото време, т.е. Зеп Тепи на египетски. Зеп Тепи, или Първият период, е онова, което е започнало като начало още в самата Древност в расата на Бархишадите - Боговете, и което продължава да се пренася. Първото време е върховна Тайна - това е остатък от един велик свят, който е бил частично в Атлантида и в Египет, но най-вече - преди тях. Но след като се е случила Вселенската война, този Древен свят на Боговете се е скрил и е съхранил своята Тайна, като е оставил само нещо от своите следи: и в Атлантида, и в Египет, като целта е била най-вече пресъздаването на най-Древната слънчева раса, т.е. расата на Боговете - нещото, което е съществувало в дълбоката Древност, и нещото, което Боговете са съхранили в жреците, и те го дарявали само на Избраните, които се завръщали в своя Таен Произход и отново ставали Богове.

Този Първи период символизира Тайната Родина на човека - тука е мястото на неизменните на Бога. Хората Богове - само те имали право да се завръщат в Абсолютната Родина: така нареченият Безкраят. Тази Древна Родина била съставена от Господари на Светлината. Тези Древни Богове хора са родили много същества като себе си - хора Богове, и са ги направили велики строители на цивилизации. Това са цивилизации, които никога не изчезват: идват и се скриват; никога няма разрушение там - чисто Духовни и чисто Божествени цивилизации. (Следващото интервю ще бъде за Древността и Пранарода.)

Тези велики Богове и Същества не само са раждали Богове и достойни хора, но те са слизали близо до тях и заедно са освещавали храмове. Те са създали Озирис, Тот, Изида, Сфинкса, пирамидите. Те са обучавали жреците на своята култура.

(Тука само ще вмъкна… Тъй като през тази година ще говорим и за Тайното учение на Догоните. Радвам се, че наши книги стигнаха и в това африканско племе, даже не съм очаквал… Както и да е. Но Догоните - това е подобно на Толтеките, само че те имат малко по-различен метод, т.е. те не го наричат Безупречността, а го наричат Древният мироглед. И всеки, който е изгубил Древния мироглед, е станал - според тях - човекът ковчег. Ще говорим за тях по-нататък.)

Те са обучавали жреците - става въпрос за Боговете - на тайните, древни, свещени езици. Древните не просто са строители, а Богове строители: Божествено Мъдри, наричали са ги още Предци. В някои храмове на Египет са ги наричали Старейшини, но идеята е една и съща. Мъдрите текстове на пирамидите са съставени от хелиополски жреци. За Хелиопол се знае, че е съществувал преди създаването на Земята. (Въобще всичко първо съществува Горе и после се пренася.) Това е идея преди Земята и затова Древният Тот казва: „Египет е образ на Небесата“. Сфинксът и голямата пирамида слизат в Египет като ново начало на Древния свят, т.е. Древният свят се пренася, това е възкресяване на един предишен Древен свят на Боговете. Боговете наистина са живели на тази свещена земя и са ходели по тези свещени земи. И тези свещени места са техни следи, напоени са от тяхната аура.

Ще обясня. Това са Древни места, а не приятни места. Приятните места са създадени от Ангели и напреднали Същества - а тези места, за които говоря, са нито приятни, нито даже свещени: те са Древни. Има голяма разлика между свещената Любов и Древната Любов.

Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на Боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме Богове. И в Библията точно това е казано: „Богове сте!“. Не е казано: „Хора сте!“, а е казано: „Богове сте!“. Тези, които са повярвали, че са хора, Духът им е паднал и е станал човек. Но ние сме забравили своя Произход.

Голяма Тайна има Гласът. Той е създал пирамидите, казва Тот. И Тот казва още: Гласът може да превръща енергията в материя. Божият Глас, казва той, е Вечният Господар, а гласовете са създадени като посредници - инструменти. Определени гласове могат да задвижват Божията сила. Гласът носи Тайна; той е превърнал енергията във вещество, в пирамида. Но тази Мъдрост принадлежи на Боговете и на съвкупност от жреци.

Гласът е Тайна. Ще обясня. (Тъй като учените не знаят как е създаден…) Гласът е особен род тънка енергия, слязла от Същността, от нашия Дух, т.е. Духът е отделил от Себе Си специално енергийно излъчване, огнено излъчване; после влиза в него, в този отломък, в това излъчване - и този Дух слиза надолу и се превръща в глас. Нещо е слязло от Духа и се е превърнало, преобразувало се е в глас. Друго излъчване на Духа пък е създало огъня - друга Тайна на живота. Въобще Тайните на живота се намират в Духа, а не в звездите. Човешкият Дух знае пътя към Божия Дух и затова Библията казва, че само той има право да изследва Тайните на Бога, човешкият Дух има дълбоко право… Ще обясня само защо. Бог е създал Душата, Абсолютът е създал Духа; Бог е създал Вечността, Абсолютът е създал Безкрая. И понеже Учителя казва, че Абсолютът никъде не може да се побере - нито във Вселената, нито извън нея - Той се ограничава, слиза на по-ниско ниво, пак несътворено, и става Бог. Той е Един и същ. След време този Бог ще насочи всички същества към Абсолюта, т.е. от Вечността - към Безкрая и Мистерията.

Пирамидите са слезли от безвремието, от Вечността. Те са пазители на Древна Наука. Върхът на пирамидата означава, че има Един-Единствен Бог. Няма два Бога, няма върхове, няма друг двигател във всички светове освен този Връх. Той движи всичко. И Библията казва: „Бог е Цар велик над всички Богове“. В Исайя се казва: „Има ли Бог освен Мене?“ - това е все този връх на пирамидата. Бог е пирамидата, Бог е Върхът, но не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината - казва Древният Тот. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез многобройни усилия, от много прераждания, т.е. трябва да си се стремил към Чистота, към Духовност и към Божественост. За Бог е казано: Ти си Върхът, Който стои там от милиарди години. Пирамидите не са място в света. Те са поставени в света, но те са място във Вечността и идея на Безкрая.

Ану, Градът на Слънцето, или Хелиопол - това е възкресяване на Древен, свещен град на едно външно поле. Древният свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона, на която горе има един Божествен символ - Бену, т.е. Фениксът. Този Феникс слиза от време на време върху колоната в този свят, за да си почине.

Времето се състои от повтарящи се цикли - казва Египет - от определени Божествени сили. Първият период, или Първичното време, Зеп Тепи, се състои от силата на самите Богове, т.е. то е само условно време, то е безвремие. Там няма време, там няма никакви настроения - има състояние, т.е. Вечното Състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено, от Безкрая слиза надолу и се превръща във Вечност, ограничение; слиза още по-надолу в сътворение и отново, още по-ограничено, все по-ограничено, надолу. Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие. Тя е наша… Тя е наследена от Боговете. Боговете са царували около 14 хиляди години - като идея… Тогава всичко е било намясто. Малко ще се отклоня. Ръководството, системата - както сега е в Агарта. Тайният ръководител, жрецът на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек, там сега живее това, което е тайната мечта на всички народи: нещо, което никога не е падало в грехопадение, нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над две хиляди Посветени: няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система; никакви земетресения, наводнения, никакви кризи няма в този свят. Много просто: това е Божий Замисъл и тайно, над всичко това, е Бог - и Той го съхранява и ръководи.

Тука Пробудените следвали строго Слънчевия път и само те познавали Божествения си Произход. По времето на Първия период, Небето и Земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: Това, което е горе, е така, както това, което е долу. Пълна хармония на Небето и Земята. Казва още: Само придобилият Любовта може да се домогне до истинското знание за Първото време. Ще обясня. Любовта всякога управлява времето. В Любовта няма време.

Връзката между жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото, където има светлина, има и тъмнина; но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина.

На Сириус съществува живот, който ни е изпреварил с милиони години. Това се потвърждава и от Учителя. Ето думите на Учителя: „На Сириус има Висша култура. Нашата култура, в сравнение с нея, е в пелени“. Сириус се е наричал от древните египтяни Мястото на Любовта. Светът на Земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и да оцеляваш, е много несъвършен.

Тука само за малко пак ще се отклоня. Какво е истинският Хляб - казах го скоро - за Богомилите? Това е Духовният смисъл на нещата, това е Любовта, това е да разбираш Същността. Който се храни с Любовта, той се храни с нещо от Тайната на Бога. Това няма нищо общо с оня хляб, който мухлясва и който ядат другите. Това е Същностната храна, истинският Хляб. Щом трябва да се прехранваш, значи, много трябва да учиш и много несъвършенства са навлезли. Човекът страда, защото е сътворен, защото е заключен в тяло - а той е бил несътворен, т.е. неограничен.

Звукът на Древния Египет е отглас от Древното дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет - страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и от там нататък - към Божественото.

Тот казва: Има цивилизации на времето и цивилизации на Вечността. В Древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на Боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето Богоподобие - Изначалното състояние. Жреците на Древния Египет никога не са използвали народа, никога е нямало между тях угнетители, а истински Отци, т.е. Бащи. Те са работили абсолютно за Душата, в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в т.нар. Саху, или Чистия Дух. Първите царе на Египет са били Нетери, Богове - тези, които са обучавали и Атлантите в Безупречност. В Древния Египет се е живеело и със Словото на Тот.

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.

Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота - според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) - той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

(Нещо подобно, както говорих преди време за славея, който идва от Ангелския свят. Там е бил Ангел. За една обидна дума само, не две… Един Ангел обидил друг Ангел - случват се такива неща - и тоз Ангел е наказан на Земята като славей, 10 хиляди години в тяло да изкупва тази обида. В този свят можеш да обиждаш, разбира се: ще плащаш, ще размишляваш и ще си носиш тежките прераждания; но когато говорим за Висш свят, там една обида е много. Там малките неща са нещо голямо, а нашите големи планове там са нещо дребно и незначително.)

Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания. Понеже хората, те търсят иначе някаква любов, или истинска Любов, но те не могат да устоят на тези изисквания, защото дълго време трябва да се пречистват.

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите. Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е - според Древния Египет - ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света.

Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

Тот казва - тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли Летописец, защото той е написал Древната история: Древната история на Древните народи и Пранарода, за което ще говорим по-нататък. А той самият е бил част от тайния строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един Велик Учител, Арарогот. Двамата са изключителни Учители от най-високите степени, в смисъл на Божества. Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история - т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет - хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)

Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог - и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!

Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. Избраните и Пробудените.

Покой е постигнал само този, който се е устремил към - казва Тот - Чистата Бездна на сърцето. Чистата Бездна на сърцето. Ако трябва да говоря за съвременните църкви и свещеници, мога да докажа, че над 97 % няма Чисти сърца там. Защото знам за каква Древна, Тайна Наука, мъчителна, изключително тежка, става въпрос, нали: много тежка Наука. И наистина, ако човек има Чисто сърце, не му трябват библии и свещени писания: той надраства всичко. Не му трябва този и оня свят, не му трябват и учители. Той се е завърнал. Той може да ползва Библията, но може и без нея, защото той я превъзхожда, т.е. Бог в него превъзхожда всички свещени писания заради този закон.

Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.

Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината - казва Тот, - получава Покоя. Това е неговият дар - Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог.

Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода.

Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса - казва Тот, - разразява се страшна пясъчна буря. Това се е случвало, защото вятърът обявява война на неразумния живот. Става въпрос - срещу определени войски. Песъчинките - казва Тот - стават най-опасната армия в света. Никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия! И ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н.

Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек - това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява истинско знание и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата. (Затова казах скоро и в едно интервю една ислямска мисъл, красива: Бог ти е дал очи: никога да не Го изпускаш от поглед. Затова са ти - никога, в нито един миг… Казах и онази прекрасна мисъл, че Бог чува шума от крачката на мравката - всичко чува, всичко вижда. За съжаление, там, в тези интервюта, някои са се оплакали и казали: „Той въздига исляма“ - почти сякаш въздигам *********… Аз още не съм почнал да говоря за *********. Ако почна… както и да е!)

Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции… и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)

Случва се - казва Тот - само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)

Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска - това.)

Значи: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. Даже на едно място казва подобни неща като тези, казани от Учителя - че Той е завързал Злото във Вселената. Защото извън Вселената има друго Зло, но то също е заключено от Абсолюта.

Пътят към Истината е преображението на себе си - от човек към Бог.

Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва - години наред. Това е най-красивото безсъние.

Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо.

Без Истината - казва Древният Египет - животът няма Сърце.

Бог вселява Истината в любящия човек.

Бъди Истинен - иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.

Истината е страна на Покой всред всякакви бури.

Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето - той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.

Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост - но на Чистите, Тя се открива ясно и в ежедневието.

Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в Истинния живот - това е мярката.

Истината съществува преди света и ще бъде след него.

Човек израства само тогава, когато е в Единение с Истината.

Истината има в Себе Си специални звукови честоти, Тя говори по особен начин.

Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.

И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.

Човекът на Истината живее във Вечното Време. Ще обясня. Според египтяните има два вида време и те действат едновременно - наречени Нехех и Джет. Нехех означава външното време: сезони, цикли и периоди. Тука само ще допълня - човек, който казва: „Времето е добро, времето е лошо“, той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и умът в него пише карма. За него има две времена, добро и лошо, защото той не живее в състоянието на Душата и Духа си. Следващото време, Джет, е Вечното Време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Нехех, т.е. във външното. В Джет, във Вечността, няма време: там то е спряло. Там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област. А Душата полита към своето Вечно състояние, което е наречено Джет.

В Александрийската библиотека е било скрито знанието на Толтеките и затова то е било изгорено: защото демоните не желаят хората да станат Нетери, демоните не желаят хората да станат Богове и те не желаят хората да се завърнат в своя Произход.

Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен - и затова, дори и да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с Любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. И с доказателства, и без доказателства, Атлантида е тука и съществува.

Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието. Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден. Злия човек дори и потопът не може да го измие. Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността. Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената. Атлантите - това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както Догоните го наричат, Свещеното Знание. Това е скрито от света. Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон - вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.

Атлантите казват: Светът не е свят, той е прикрито странно място. Наистина, светът не съществува: той е само видимост, но той не съществува.

За Любовта казват: Любовта е Мистична Птица - тя храни своята преданост чрез Безупречността.

Според Атлантите, хора, които са свързани с историята, имат любов към митоте, т.е. към хаоса и към света. Те казват: Реалността не е съставена от история, а от Безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина, затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и към света дава погрешен мироглед. А погрешният мироглед ражда безизходица.

Казват: Пази в своето Безмълвие всичко, което обичаш.

И казват още Атлантите: Безкрайността е възвишена и безжалостна, в нея няма място за приятни концепции, никакви философии. За Атлантите смъртта е Мистичен Полет и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си реалност.

Тази вселена, в която живеем, не е нашата Вселена. Нашата Вселена е Безкраят. Ето защо Толтеките разглеждат с голямо внимание проблема за Свободата, защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна като меч - защото след време тя определя Свободата. Тоест: всеки човек, който постигне в себе си Висша Божествена енергия, става свободен. Значи, след време тази енергия определя Свободата. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена свят или булото.

Любовта към нещата също дава една много специална енергия. Толтеките казват: Ние трупаме лична сила, лична Безупречност, за да прекосим Тескатлипока, т.е. голямата илюзия, вселената. Натрупаната лична сила и Безупречност се превръща в Звезден ключ - изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият Дом се намира в съзнателната Духовна Вселена. Ние сме зародиши на Древното Съзнание, загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една: дефицит - липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.

Любящият Истината се изплъзва на звездите, звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а Птица Дух. Той има взрив от енергия чрез Огъня отвътре.

Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато Толтекът се е отдал на Безупречност и Любов към Истината, той отстранява от пътя си и зодиака, и звездите, и света, и веселената, понеже натрупва взривна сила, нещо от Прасветлината - и това е пробивът, това е процепът, и Духът го води. Никога умът не води Толтека: умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана Безупречност, т.е. Огънят отвътре, ражда се Свободата.

За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят… Както и Тишината: няма ум, няма сътвореност (при Догоните) - няма никакъв свят. В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват Догоните, че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал Реалността.

В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука. Те открили, че да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.

Такова нещо тренират и Догоните: четири степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат думите - Светлина: думите стават Светлина и Спасение. Ще говорим след време за тях. Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота: той се е разочаровал, защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: само една неправилна дума, вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях… Това се води първобитен народ и толкова е напреднал, защото държи само на две неща: само Бог и само Свещеното. Нищо друго! Казват: Ние дишаме в Бога и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият Храм и затова никога не търсим други храмове - и т.н., и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък.

Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това е… това го наричаме хаос. Това го наричаме отделяне от Истината, т.е. самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при Толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез Огъня отвътре, т.е. натрупана Безупречност. Точно това е правил Христос при Есеите: Той е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство - там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени.

Според Толтеките Азът прави човека ограничен - докато Толтекът, който е придобил своята Изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. Говорим за Висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси от Висшия Аз. Висшият Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той, в сравнение с Бога, е бедност.

Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат: „Вярваш ли в духове?“ - а един Толтек може да стои до тебе, без да знаеш, и той е Дух. Това е чиста, Изначална, освободена Същност - Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър, както го наричат. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.

Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя Произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота - това е великото условие.

Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо Догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.

Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина - това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.

Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития…

За Толтеките проблемът не е трудност: проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.

Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа - тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие и друг подход. Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен - защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко - както Съкровеното е много повече от света и от ума.

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието - Вечното Състояние на Истината. Толтеките наблюдават събитията с Духа си. Никакъв ум, не позволяват да тълкуват нещата по земному. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко. Ще обясня. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени: Толтеките ги наричат „пленници“. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава падение. Те влизат в затвор, в обвързване с хаоса и със света; те влизат в ограничение, в психически затвор и така изпускат Истината, която е скрита в събитието.

Рмоахали казват (говорил съм ви за тях, това е преди Толтеките: Първата подраса на Атлантида - друг вид Мъдреци): Не трябва да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира - нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.

Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш - и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея.

Само ще се отклоня за малко. Големият проблем и провалът на Църквата е, че те залагат на вярата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не вярата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо, защото мярката е Истината.

Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира. Не стига донякъде… както познавам хора от църквите: „Търсех Истината, занимавах се, но няма Истина!“. „Занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите…“ Пък тя, истинската молитва, се прави с концентрация и т.н. Думите се тренират концентрирано и т.н., и т.н.

Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност. Това било Завещанието на Жреца Баща, защото те знаели, че в него живее Ометеотъл, т.е. Древният, Непостижимият, Всеобщият Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички предани същества и на всички народи. Няма деление, няма мъже и жени, няма раси: всеки, който твърдо избере, той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази; т.е. няма нужда от талисман, а има една Могъща Сила: който е избрал Истината, Тя вече има грижа за него. Те вярвали в този легендарен и Мъдър Учител, Велик, Древен Водач - наричали го още Белият Старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела - а го наричали така, защото идвал от Бялата Светлина, или т.нар. Прасветлината, Същността. Той им казал още, че Свободата им е дадена, за да станат Орли, Богове, подобия на Свободата. (Както и Догоните казват: Ние сме изпратени тук, за да се поклоним на Бог и да се върнем в Него). Той им казал още, че човек става Дух само в големи изпитания.

Така за Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг: Безупречността. Нищо друго - Безупречността. Тоест: наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума, и външно, и вътрешно, всеки свой разговор - и вътрешно.

И Толтеките казват: В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият Дом е Истината. И казват: Нима си дошъл в този свят да търсиш напразното, безполезното? Не светът е мястото, в което ще откриеш Същността си. Друг е Пътят - и той се намира единствено в Истината.

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. Затова те наблягат на Безупречност и казват, че който няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши - независимо дали е добър човек, или вярващ. Тука въобще няма значение, тези неща не важат.

Ако умееш да изменяш правилно своята интензивност, можеш да изменяш света. За да влезе човек от еволюцията в развитието, трябва да плати висока цена. Защото Пътят на Истината, ще го кажа: това е раздяла от много близки хора. Говоря от опит. Раздяла от много хора от Братство, от близки, от роднини, бащи и майки, приятели… Това е тесен Път, самотен Път, уединен Път, Таен Път. Но това е Пътят - и той не прави компромиси. Остават само разговори с чисти хора, с чисти идеи, където можеш да помогнеш или да се обменяш, но не и общи разговори. Това е заплащането. Защото Учителя казва: Истината няма нищо общо с удоволствията. Любовта е съвсем друго нещо. Има нещо в Любовта, което е толкова велико, че ако хората го знаеха… Мога и така да го кажа: Това, което аз съм преживял, не с духовната любов и свещената - с Божествената… Това, което съм преживял, милиони хора в света биха давали милиарди: само няколко минути да видят Бога и да преживеят това. Сигурен съм! Да не говорим за десет минути. Само няколко минути - биха давали милиарди!… Но това е нещо, което се дава. Аз знам, че не съм го заслужил: Той го дава, Той решава… Но искам да кажа: има нещо в Любовта, което е толкова голямо, че хората нямат представа.

За да влезе човек в развитието, трябва да изостави света, без светът да разбере, т.е. стратегически. Няма нужда от манастир, ти си вече в манастира - казва Буда… казвал съм го. Ако си честен към себе си, ти си в манастира; ако не си честен - казва Буда - и в манастира не си в манастира. Всичко може да стане вътрешно: всички тренировки, всички упражнения, където и да работиш, можеш да постигнеш, ако се посветиш.

Всички, които са се отделили от Орела, са паднали в дълга еволюция; а тези, които са устремени в Безупречност, влизат в развитието, в завръщането към Орела. В момента, в който твърдо пожелаеш да станеш Войн, ти вече не си човек. За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел. Войнът използва будността - не тя да го използва: Войнът използва будността и чрез нея той не допуска никакви стари възгледи за Вселената и Живота, защото целта на старите възгледи, т.е. на изостаналите същества, е те да те направят слаб и безпомощен, да повярваш в страха - а страхът е в човека, когато Любовта е отвънка. Когато Бог и Любовта влязат вътре, страхът си отива. Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената; и така Толтеките узнавали своя чист и тесен Път към Орела. Воините и Толтеките растат в будност и в Простота: те знаят, че сложността в живота е голям грабител. Те знаят, че само по пътя на Безупречността се увеличава истинското Знание, и то постепенно. Те знаят, че постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението - иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела. Безупречността е майстор. Тя изработва Чистото Огледало, т.е. Чистото Съзнание - защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.

Толтеките също имат Вяра, но тя е от друг род: тя е дълбоко знаеща Вяра. Не просто вяра: вярваш и мързелуваш, и чакаш нещо да се случи. Те не чакат бъдещето - те го създават; те не вярват в бъдещето - те го създават. Те създават Духа в себе си и надминават бъдещето. Древните са надминали бъдещето, Древните Атланти. Тяхното Знание е истинско. Вярата е просветлена от тяхната Безупречност и това няма нищо общо с провалената умствена вяра. Тяхната Вяра произлиза от високо място: не от ума, а от Душата, от Духа и от Безупречността. Според Толтеките безупречният човек е сътрудник на Боговете. По Пътя на Безупречността те разбрали, че вече не са жертва на този свят, на тази вселена и на някакви си обстоятелства. По Пътя на своята Безупречност, Войнът стига до един момент, в който той прекосява една невидима граница и разбира, че никога вече не може да се върне в обикновения живот. Воините тренират пълно отстраняване на гордостта. Те разбрали, че гордият човек винаги ще страда от непълноценност. Те видели, че той често пада, унижен от обстоятелствата; а това се случвало, защото той е далече от Истината. Те видели, че щом си пълен с гордост, съдбата ще те изравни, ще те изпразни. Така те узнали, че самата гордост е избор на празнотата.

Ще обясня. В гордостта има желания, а в смирението има Любов. Гордостта е много стара болест, тя е отказ от истинското Знание, отказ от Чистота; а това означава, че без Чисто Знание - това е нещо празно, а това е падение, вътрешен катаклизъм. Очите на гордостта са знаещи и хитри, докато Очите на Истината са Бездна от Любов и Мъдрост. Разликата между Воина и Толтека е, че Воинът се подобрява, а Толтекът се умъдрява.

И накрая ще завърша с Жреца, Царя на Атлантида, неговата Мъдрост: Жрецът Атлант. Един от многото царе, изключителни Мъдреци в Древността - четиринадесет царе: десет явни и четирима тайни.

Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина - и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето - казва - видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.

Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.