Днес ще говорим главно, почти всичко, за Учителя.

По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.

Търпението е най-разумното качество на човека.

(Тука само малко ще обясня: Значи, търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото - защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.)

Да вярва човек, това значи да търпи. Търпението е качество на вътрешно богатия човек - оня, който е добил самообладание.

Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. (Значи, от тук тръгва мярката.)

Ако някой болен човек може да носи един диамант, той ще оздравее.

Ще обясня. Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал Дехарон, на Древния език - Дехарон. Става въпрос за прозрачните диаманти. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода. И Учителя казва, че те са написани книги, Писания от Висши Същества. Родени са от особено голям взрив и те са устояли поради своята велика твърдост и неизменност. И ако тази идея влезе в съзнанието на човека, случва се развитието. Идеята Дехарон означава: Бъди верен до гроб на Бога! Не на някого, а на Бога.

И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат. Това е новата Любов - и чрез тази Любов, ти си свободен, нямаш противоречия и разочарования. (Но това не е лесноразбираемо даже и за духовните хора - понеже са свикнали да очакват. Без да познават кармата, те просто искат, но не знаят, че когато обичат, Бог тече в тях и някога ще им даде Великата Пълнота. Понеже не разбират нито Брахмачария, нито смисъла на това.)

И Учителя казва: Любовта - в дълбокия смисъл - ще остане неразбрана за вечни времена. (Това важи и за Боговете. Те също я проучват и също има неща в нея, които не знаят.) В неразбирането се крие красотата на живота. (Знаете: когато нещо е разбрано, хората го умъртвяват - като приказка с край; но когато няма край, не можеш да го умъртвиш, не можеш нищо да направиш - нещо се изплъзва.) В неразбирането се крие красотата на живота. Защо в неразбирането? Защото разбирането разваля нещата.

Дълбината на Любовта е скрита от човешките очи и от Ангелските очи, и от очите на Боговете. И казва още Учителя: и от очите на най-съвършените Същества. Това е голяма Тайна, заключена в Бога. (Разбира се, на друго място Учителя казва, че Бог не е Любов - Той е нещо по-Дълбоко, Той много, много я превъзхожда; но понеже в световете няма мярка, с която да Го разберат, по-скоро - да се приближат към Него, Той е създал Любовта, за да пътуват към това приближаване. След време ще има друга мярка, но Любовта е подготовката.)

Лошите и добрите хора не са вън от вас. Лошите хора - това са вашите лоши мисли и чувства.

Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

Няма нищо в света, зад което да не е скрит Бог.

Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.

Казва Учителя (една формула): Ще се подобри положението ми. Служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаяние.

Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква - и то почва да разваля живота.)

Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.

Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете - това е философията на живота.

Любовта е Слънчева енергия, а обичта е земна.

Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.

Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.

В Божествения Живот се разрешават всички задачи.

Искай от Бога само това, което не те ограничава.

Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!

Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.

Всеки, който има Любов в Душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.

Достойният човек - той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света.

Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението - това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост - това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта - и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият Език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога - а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.

Тука за малко ще се отклоня: скоро имах едни лекции за Древните цивилизации - само искам да кажа няколко неща, тъй като много хора говорят за някакви „човечета“, „зелени човечета“, „маймунки“ и т.н. Значи, Древните цивилизации нямат нищо общо с тез неща - онези, другите пътеки, те са подвеждане, игри на астрала. Древната цивилизация, въобще Древните цивилизации нямат минало: те имат Древност, нямат никаква история. История означава ограничение, означава начало и край. Те имат Безупречност: никога не са падали в грехопадение и не са изневерявали на Бога - никога. Те никога не са били човечество, не живеят във Вечността - те живеят в Безкрая, и т.н. След време ще говорим. Искам да кажа: Това е Великото Всемирно Братство - и всички, които са се отклонили от него, са станали човечество. Древните от Великото Всемирно Братство са построили пирамидите в Атлантида и после се прераждат в Египет и продължават. Те са наистина истинската Древна Цивилизация. Никакво разрушение няма там. Те слизат и се връщат. Разрушенията важат за тези, които искат да минат за „цивилизация“ и се правят на „цивилизация“. Всички Висши Богове са недосегаеми. Слизали са, показвали са, ръководели са и са се връщали - там не може да влезе никакво разрушение. Накратко исках да ви кажа нещо.

Древните слизат от мястото на Древността - и ще обясня. Думата Древност означава Той самият, Той Единственият - те са в Него. Те винаги са живели в Божията Воля - Древните, Боговете - и Той живее в тях. Той, Който е преди миналото и преди историята, преди настоящето и бъдещето, Той е преди въздуха и преди водата; Той е Древно съществуващият и превъзхожда всичко. И затова, който се завърне в Него - разбира се, чрез позволение от самия Него - той е станал Достоен и не се нуждае вече от нищо друго, включително той не се нуждае от бъдеще. Древният Тот, Хермес, казва, че когато човек се завърне в своята Божественост, той се е завърнал в Древната цивилизация. Не Духовност, говорим, преди ви казах - Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; Божественост е друга степен… Той вече не се нуждае от нищо друго, Достойният човек - и от бъдеще. Защо? Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще - но трябва да станеш Достоен за Него, Достоен за завръщане и за сливане с Него.

Достойнството е от Древен род, родът на Боговете - когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бог. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато - и това е Достойнството.

Достойнството е Дух. А Духът какво е? Духът е Съвършеното Тяло без тяло.

Ако искате да изпълнявате Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.

Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя идва от вън, но тя се намира в него.

Страшна е Истината за неподготвения човек.

Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината - но те мълчат, нищо не казват.

И казва Учителя: Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото, при сегашните ви разбирания, щастието ще се превърне в нещастие.

Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото.

Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот, включително и от миналото.

Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота, други Същества вършат това. (Значи, човек, ако е отдаден на правилното, на Правилността, има Същества от Горе, които ще уредят живота му. Ако той сам го урежда, накрая ще се окаже, че нищо не е уредено - и той не може и да се уреди.)

Без Морал рухва психическото здраве. (Въобще психизмът се намира там. Липсата на Морал и Чистота - и вече човек е или религиозен, или психичен.)

Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път.

За да не попадне човекът в пропастта, Бог му изпраща страдание. (Тука само ще загатна, че ********** спасява човечеството от страшни злини, от големи наводнения и земетресения - ********** в сравнение с тях е „цвете“. След време, ноември, ще говорим за това. Спасението от ********* е живот в Бога - но тука няма да се спирам подробно; само искам да ви кажа, че той е голям целител на материалното мислене. И ако човек заживее в Бога, ********** не го засяга, не може да го докосне. Но по-нататък ще ви обясня защо работи той и как работи, и как да сме настрани от него, тъй като той е също много слаб - така както е слаба сламата срещу огъня. ********** също се страхува от Бога и никога не знае какво как ще стане. Но някои ********* изпълняват… Всъщност Ислямът и ********** - това е Божият Гняв. В Библията има повече от 150 стиха за Божия Гняв, отделно - за войната, и отделно Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но война“. Бог казва още по-опасни неща. Коранът е беден в сравнение с това, което казва Библията, и затова ще говорим и по този въпрос след време - защото, който го разбере, ще разбере, че няма право да осъжда Божия Гняв; защото, който го осъжда, той ще попадне в този Гняв, в тъмнината. Всеки, който осъжда, без да разбира нещата… Затова реших: ноември - компромис, една опасна лекция, макар че няма да е само тя, но за да разберете… Защото, който е разбрал Дълбоко, няма да прави грешки. А който осъжда Бога и посяга на Бога - от това по-голямо зло няма.)

Прав е само онзи, у когото Бог живее.

Страданието поставя човека в Пътя.

Любовта никога не зависи от външните условия. Тя идва от контакта на човека с Бога.

Който прилага Закона на Любовта, има един белег - той малко говори и много върши.

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само един живот.

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, трябва да знаете, че той ви обича. (Няма значение как изглежда външно това. Няма значение в кой свят е този човек. Връзката е стара или Древна.) Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Събуди Бог в себе си - и ще оздравееш! (Това е Тайната на всяко лекуване. Хората мислят, че лекарствата лекуват - няма такива лекарства! Бог е лекарството, Божието Име е лекарството - и колкото повече го повтаряш, Бог може да докосне лекарството или да те излекува без лекарството. Но какво се случва с болния? Тука пак малко се отклонявам. Не оздравява болният - оздравява нещо в мисълта му. Това е важното: нещо се подобрява в мисълта му - и после, естествено, и нещо в здравето му се подобрява, дава му се. Но първо човек трябва да излекува нещо в мисълта си; защото, ако там е упорит, всяко лекуване е забавление. После ще дойде друга болест, по-тежка, и ще стане една игра: цял живот на болести и здраве. Така действа умът.)

Най-важният въпрос в живота - това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е - ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие. Целуване на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви - това е отдалечаване от Истината. Не това е същественото. И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога.

Лекарят никога не може да лекува, той може само да облекчи. Решението за излекуването на човека се решава от Бога. Единственият е Бог, Който лекува: Той дава позволението. (Няма значение с какви специалисти си заобиколен.)

Във всяко нещо е скрит Бог.

При големите страдания, създай на ума си работа. (Учителя дава един метод: умът да е зает с нещо хубаво, нещо Духовно.) Значи: При големите страдания, създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.

И Учителя казва: Аз не търся щастие от хората, защото Аз познавам Бога.

Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата Мощна Сила.

Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух - и само в Дух и Истина трябва да Му се кланяш.

Цялата Вселена е вътре в Бога, а Бог е извън нея - защото тя е ограничение.

Без Бога, животът не е Живот.

Бог е нещо повече от реалността. Той е Същество извън всяка субстанция. А що се отнася до Абсолюта - Той никога не е идвал в човешка форма на Земята. Слиза, проявява се, но никога не е слизал в човешка форма.

Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването на Бога е, че човек става господар на всички свои мисли, чувства и постъпки, желания. (Пълен господар - не донякъде. Това е белегът, че Бог господства и владее в човека.)

Грешката на хората седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това, човек изгубва смисъла на живота.

Любовта към Бога - това е Абсолютната Реалност. Любовта към ближния - това е относителната реалност, това е въпросът, поставен на второ място.

Да видиш Лицето на Бога, това значи да придобиеш белега, диагнозата (ако си Го видял наистина!) - Вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе. (Значи, тука не говорим за стремеж - а за Вдъхновение за цял живот! Не като поетите: „Дойде ми, написах нещо, ама днеска нямам вдъхновение“. Идва му вдъхновение, но то е взето назаем от някой Ангел или някой друг.)

Ако искаш добрите последствия в живота, търси Тесния Път. В Тесния Път всичко ще се превърне на Добро. Да си в Тесния Път, това е Велико призоваване от Божествения свят, казва Учителя. Широкият път изисква дълга еволюция и много прераждания, многобройни прераждания, а Тесният Път е съкращение на всичко това. Тесният Път не е еволюция - той е интензивно, Духовно, осъзнато развитие. Широкият път лъкатуши между самопогубване и самовъздигане. Той е ден и нощ, а Тесният Път е ускоряване на Чистата Духовност.

И Учителя казва: Една Моя лекция (става въпрос за разбрана правилно, прочетена правилно и изпълнена!) спестява 25 000 години прераждания. (Говорим само за една лекция, защото тука говорим за опита на Старец, Същество с опит от милиарди години, и затова нашият опит е беден - и Той е наша мярка. Значи: 25 000 години прераждания.)

Тесният Път е съзнателен, той е съюз със Свещените сили, той е труден, осветителен и благословен Път. Тука човекът се пресътворява; тука той не чака Новия свят, а самият той става Новият свят. (Той не чака никакво бъдеще, той отсега живее в Бога, а това е по-дълбоко от бъдещето.)

Само в Тесния Път се намира истинският Живот - и онзи, който иска да придобие истинския Смисъл на Живота, само той ще намери Тесния Път.

В Тесния Път Истината те умъртвява, Тя унищожава твоето зло, твоето его - и те съживява, възкресява за Висшето. (Както става на Богомилските клади - пълно унищожение и краят на света. Кладата е тотална връзка с Бога. Това е само за Избраните.)

Малко ще се отклоня. В Древността Бог е подложил Дявола на големи изпитания. Когато накрая го подложил на огън, Дяволът не издържал. Ето защо Богомилите са избрани на Кладата, подготвяли са се дълго. Това е Духовна цивилизация, няма нищо общо с религия. Тя показа на България и на света Дух. Не ум, не сърце, не религия, не психика - а Дух. И на Кладата те победиха света, победиха ума, победиха сътворението, победиха Дявола. Бог знае защо ги постави на Кладата. След време ще говорим за Великата Ерес през ноември - това е Великата Истина. Най-големият грях на света и на Църквите е, че нарекоха Истината „ерес“. По-голям грях от този няма как да се случи. Той ще се плаща хиляди и милиони години, защото това е отричане на Бога. Бог изпрати Богомилите да повдигне, подаде ръка: те бяха ръката на Истината. И разбира се, много ги приеха - но тези, които не ги приеха, останаха в гъстата материя.

Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. (Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този Закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе - и да има смисъл от Възкресението. Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината. Тези, които го търсят в този свят и в другия, в задгробния, никога няма да го намерят.)

Тесният Път е чиста Духовна и Божия Любов, а не религия. Във всички времена и епохи не е имало случай, когато Чист Дух да търси религия. Той винаги е търсил само Бог и никакво отклонение. Само Бог - това именно е Тесният Път. Християнството е широкият път. А в широкия път, Учителя казва: там учителят не е Христос. Друг учител работи там - и той дълго време ще ги отклонява, поради дълбоки причини.

Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно - т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. (Дали ще са в манастир, или не - няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си - но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто, и светът е намясто, и всичко е намясто.)

Учителя казва: В думата Път е скрита Любовта - и няма друг Път освен Божествения.

В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението - и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението - да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)

Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.

От Учителя: Числата са Древен Език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа - това са първите 10 Сили на Бога, Десетте пътя: 10 Негови идеи, качества, 10 погледа.

Числата си имат свой Таен Живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.

Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.

Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.

Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая - качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала; копнежът е от сърцето (само припомням); стремежът е от Душата; Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)

Десетте пътя, десетте числа:

Единицата - Вдъхновение и чисто творчество;

Двойката - число на работа, усърдие, стараене;

Тройката - равновесие и успокояване;

Четворката - движение и търсачество, Търсач на Същността;

Петицата - Чистота и позволение за пътуване към Любовта;

Шестицата - стремеж, откриване на тънкости;

Числото седем - освобождение и Свещено знание;

Числото осем - Висш контрол, самодисциплина;

Числото девет - Достойнство и Път към завръщането;

Числото десет - Пълнота и блаженство.

Ще обясня. Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.

Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не - ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи - но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)

Второ, двойката: тука е човекът - стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.

Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.

Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.

Петицата - тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.

Шестицата - тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.