Днес ще говорим за животните. Изцяло за животните - както Учителя ги нарича, нашите малки братя.

Главните неща са дадени от Учителя: то е в основата на тези лекции и след време - на Златната книга за нашите малки братя.

Кучето е боец; котката е мъдрец.

Кучето търси и усеща; котката чака и прониква.

Кучето помага; котката може и да спасява.

Котката може да сгъстява в очите си много силни Духове - затова в Египет са я наричали Пазител.

Кучето е приятел. За котката е трудно да се каже приятел, защото в нея има една независимост - дори и при приятелството, тази независимост си остава. Подобно е и при вълка.

Кучето е игриво и не се владее. Котката е стар владетел и затова в миналото котките са ни спасили от народа на мишките. Котката е стар, владеещ себе си Дух - и затова в нея е много трудно да влезе бесен дух със силна воля: влиза, но е много трудно. (Ще обясним после защо влиза.)

Този силен дух, който по-често влиза в кучетата, хората го наричат „бесен“ - но това са стари, зли духове, които са определени врагове на определени хора: използват кучето, да ухапят човека, който им е враг, и после кучето съжалява. Защото то няма такава силна воля - да отстрани тази намесена силна воля. (То е подобно, както змия иска да те ухапе. Ще говорим и за змиите след време, и за паяците, и т.н. Натрупаната отрова е натрупана омраза - и колкото по-голяма е отровата, по-голяма е омразата; но знам един случай, където една тежко отровна змия ухапала свещеник - и змията умряла. Опасна работа!) Хапят определени хора - и ги хапят злобно поради старата си омраза към тях. Както казах, кучетата съжаляват за това, защото са били насилени.

Такъв зъл дух, поиска ли, лесно влиза в кучето; а пък в крокодила - той си е все там: все едно си е в дома. Но в котката, макар и да се е случвало, даже и в Древните котки - там е било много рядко. В агне е невъзможно: такъв дух не може да влезе в агне и в гълъб.

Кучето си почива, а котката е блажена.

Между човека и кучето могат да се създадат много тънки връзки - особено когато между тях има невидим Приятел. Ако едно куче те спасява от голямо човешко пропадане в живота, това е подадена ръка от невидим Приятел, който влиза в кучето.

Кучето има вяра в човека - и Слава на Бога, че тази вяра не е църковна.

Учителя казва: „Кучето обича човека, защото от миналото има дълг към него - затова сега се ражда като приятел“.

В един труден, че и безумен свят, едно вярно куче да те обича, си е голяма подкрепа. Така многобройни кучета и котки в света спасяват човека от много дълбоко падение.

Ние гледаме на животните като на несъвършени създания, но те много често ни укрепват в Пътя. Знам многобройни случаи, когато котки и кучета са спасявали хора - особено котки. Включително от самоубийство! Единият случай - една сестра казва: „Така ме погледна - чудела се как да се самоубие - така ме погледна, че забравих всичко. Никога няма да забравя този поглед“. Разбира се, котката умее да се концентрира. А какво означава концентрация? Сгъстен Дух. При свръхконцентрация човекът вече не е тяло, не е ум, а е чист Дух: това е силата на концентрацията - когато е правилна.

Тези кучета са друг стар народ, който е допуснат да бъде близко до нас. Често кучетата имат в себе си неща - качества, чувства - с които те ни превъзхождат.

И Учителя казва: „Ако кучето не беше потребно за човека, то нямаше да бъде създадено“.

Когато някои хора тежко са ти въздействали, достатъчно е да прибегнеш близо до радостта на своето кученце.

Виждал съм такива кученца: едни малки, не се сещам каква е породата. Имах един приятел в София, астролог: тъй нареченият „астрологът на Бойко“ - Лещански, много добър приятел. Той имаше едно такова кученце, което създаваше постоянна радост. Не може да се спре да се радва… но те са рядка порода - и наистина могат да спасят човека от тежки, други човешки въздействия. Ако се прибереш при такова кученце, тази радост разрежда всичко, защото е естествена и е приятелска: влязла е в този дом, т.е. невидим Приятел е допуснал това.

Игривото кученце е голям запас от чиста радост: тази радост е непробиваема. Тя е твоя Тайна врата, през която можеш да влезеш. Едно игриво малко кученце не позволява на човека да се увлича дълго в разрушителни емоции. То е подадена ръка - пак напомням: от невидимия Приятел. Човек трябва да осъзнае, че общува не само с кучето, а и с напреднал Дух, който влиза в това куче: той е решаващият. Този невидим Приятел те е поставил близо до себе си, за да откриеш пътя си към него - а зад тоз невидим Приятел, скрит пък е Бог. Този невидим Приятел в кучето ограбва твоята печал и с това той те отделя от голямата пропаст на човешката трагедия и падение. Този невидим Приятел се разхожда с тебе, ти даже не го виждаш. Ти мислиш, че се разхождаш с кучето - той се разхожда с тебе: той влиза в твоето куче, той влиза в твоите мисли и чувства, за да те научи да пътешестваш в себе си и в него. Кучето е повече невидим Приятел, отколкото видим - но човекът невинаги осъзнава това.

Учителя казва: „Кучето издържа на студ, защото има двойна енергия“ - т.е. „облечено“ е добре. Казано по друг начин: силна дреха. Когато имаш такава силна енергия, може и с тънки дрехи в студеното да ти е добре - затова и кучето издържа. Когато нямаш тази енергия, обличаш се много, но пак ти е студено.

Истинското приятелство на Земята е частица от друго Вечно Приятелство. Ние - хората и животните - сме станали приятели: т.е. ние сме същества от една друга, казва Учителя, Скрита Вселена.

Без кучето, без този видимо-невидим Приятел, човешката еволюция би слязла много по-надолу.

Птиците са същества, които са превърнали силите си в криле.

Учителя казва: „Птиците ги е страх от сокола. Той влияе магически. Той е толкова бърз, че може да изненадва“.

И Учителя разказва случка с около две хиляди врабчета, които, както си пеели и се радвали, изведнъж замлъкнали. И Учителя обяснява защо: явил се е соколът, и те са се наредили като ученици.

И Учителя обяснява още: „Един човек не може да произведе такова влияние. Аз на тези птиченца не можах да произведа - казва Учителя - впечатление“.

Това е соколът: силна, бърза, смела енергия, наречена птица - наречена сокол. Енергията му пронизва въздуха: страховит полет с изключителна концентрация. Най-бързата птица в света: много често стига 320 - 340 км/ч, но рекордът е 389 км/ч (засечен). Това се определя от различните духове, които се вселяват в сокола.

Соколът е останка от Висша Раса: от Войни, които са пропаднали, както и орелът (преди ви говорих), защото са превърнали енергията си в хищническа. И затова отдавна соколът няма смях в сърцето си. Останала е само бързината - като спомен: и като наказание, и като награда.

Соколът е победител - но победител, който не е победил себе си. Бързината отвън му е изключителна, но отвътре е смърт.

Соколът има много силни очи, защото в очите си е събрал, подобно на котката, много енергия.

Някога в своето минало той е бил разумен и вдъхновен - бил е даже Войн: героична птица, изключителен Тотем; но когато станал хищник, вдъхновението го напуснало и му останала само бързината. Учителя казва: „Бог не е пожелал да му отнеме бързината, за да не се погуби той и да не се отчае“ - да не се погуби той в отчаяние. Това означава, че енергията е живот, но не е вдъхновение. (В случая със сокола.)

Според Учителя соколът ще израсне точно поради това, което му е отнето - а не от енергията. След време този Войн ще преосмисли всичко. Енергията е важен двигател - но това не означава още Висша Разумност. В енергията може да слезе бързината - но в Разумността влиза и слиза само Висшият свят.

Освен това, Учителя казва: „Има една интензивна сила, за която ние нямаме понятие - но тя си остава скрита, тя е отвъд бързината“.

Енергията е увереност, радост, даже и вид изобилие - но това не е още истинският Път. Соколът е бърза енергия - дори, в известен смисъл, овладяна енергия; но тази енергия не е одухотворена.

Някога Бог ще го повика, и тогава той ще лети - не във въздуха и не в сътвореното, а в Етера, в Безкрая.

Учителя казва: „Животът на сокола е изопачен, защото, когато е попаднал в тежки условия, той не е устоял на своите идеи“.

Учителя казва: „Който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Животните са често много по-умни - и те не стоят (в случая - за котката) по четири часа в кухнята“.

Ако много обичаш едно животно, то съдържа в себе си много важен урок за тебе: конкретен урок, конкретна поука, точно качество, което ти трябва. Това животно или птица е част от твоя Път, който трябва да те преобрази, който трябва да преобрази целия ти живот. (Говоря, когато имаш особена и специална любов към някакво животно или птица.) Връзката с едно животно е връзка със строго определено Древно чувство.

„За да имат някои хора нормален живот - казва Учителя, - те трябва да живеят с животни“.

И така: котката. Учителя казва: „Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира“. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира.

„Здравословна е котката - и като дойде, тя пъди болестите“.

„Котката е голям математик.“ (Без да учи в училища - няма нужда!) „Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки - но много точно мери“.

Има ли право котката да яде мишката?

Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.

(Както по-нататък казва, че и вълкът има право да яде - ще видим защо.)

Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.

И Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката като Буда, статуя“ - става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност. „Мишката - казва - тя обича движението“: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и започва да не се страхува - и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.

Тотална Неподвижност! Неподвижността е преди Сътворението. Котката, Древната котка, е учила Неподвижността и Нищото в Древността - и затова в Древността тя е била изпратена да се справи (преди съм ви говорил) с народа на мишките. Даже човечеството е било в ужас - но тези Древни същества, много тренирани, са успели да се справят с този тежък народ.

И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Неподвижността. Мишката е светът - земното, светското начало. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо - докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.

Днес казах в един разговор - защото от много години съм срещал най-различни школи, идват при мен на лекциите, най-различни медитатори… много е просто: Ако ти си вътре в Истината, за какво ти е медитацията? Тя е толкова непотребна! Макар че след време ще ви изнеса пак лекция за медитация - но то е за по-ниските нива на съзнание. Ако ти си в Истината, медитацията е ненужна. Ако ти пък не си в Истината, какво ще медитираш? Значи, нещо друго трябва да се постигне, за да е медитацията намясто. Нагледах се на големи медитатори, които даже изнасят лекции за медитация - и не знаят какво е медитация. Но разбира се, да са живи и здрави!

Учителя казва: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди“. Тя си знае Пътя, тя е непривързана - тя умее да преодолява човека.

Дори котката може да накара много беден човек да се грижи за нея: такова излъчване му прави, че беднякът си загубва ума по нея. Почват да ходят заедно - и почва грижа за нея. Понякога може да се грижи бедният човек цял живот за нея: каквото реши котката. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.

„Котката е така устроена, че за да живее - казва Учителя, - трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не й е нужна по всяко време - а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва.

Котката може да общува с тебе - но както казах, си остава независима.

Котката вижда и денем, и нощем.

Когато котката спи, нейните уши не спят.

Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая.

Ще обясня. В Неподвижността има вложени Тайнствени Първични сили, които движението не познава - защото движението е вторично. Първо е била Неподвижността и после се е явило движението и сътворението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността, защото движението е сътворено, а Неподвижността е Първична и Несътворена.

Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва - нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете - които имат такива животни - каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея - и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата - както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.

Учителя казва: „Котката е живяла между Висши невидими сили - и оттука тя си е изработила един Свещен поглед“. В Древното си минало котката много е обичала този Древен Разум - и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в Нищото до изчезване, до пълно изчезване.

Учителя казва: „Маймуните са хора, изостанали в своето развитие“. Хора - човешки души, изостанали в своето развитие. Те не са могли да се издигнат в развитието си - те са останали назад.

И казва Учителя: „Окултната наука поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички онези единици - казва Учителя, - които са минавали по пътя на развитието си и са се спънали, един ден те са се видоизменили и са станали маймуни“.

„Маймуните - това са недоразвити хора.“ Разбира се, този въпрос си има и хубава страна. Недоразвити хора!

„Така седи въпросът. Днес те са недоразвити, в тяхната еволюция има застой. Но при по-благоприятни условия - които ще им се дадат след време - те ще се развият. В далечно бъдеще има надежда за тях. Като дойде време да се въплътят като хора, те ще подемат своето развитие.“

„Аз считам, че маймуните са хубави диаманти, но нешлифовани. Те са се отказали от Душата си и не са искали да ползват Душата си - затова те са били лишени от нея. Те не са оценили Душата и затова са слезли надолу. Те са се отрекли от развитието и затова са провалили се хора“ - т.е. провалени хора. Но няма ли и сега много хора провалени?

И така, Учителя казва: „Днес има много хора, които са кандидати за животни, и много животни - кандидати за хора“. Маймуните не са животинско царство, а провалено човечество - провалено човешко мислене.

И казва Учителя: „Вие казвате: „Облечени са в козина“. Но тия маймуни са бъдещи хора. Те бавно се приготвят за хора в горите - и сега те са съхранени, защото горите не са толкова покварени, както градовете“.

Ще обясня: тука те повече се съхраняват; а другото хубаво нещо е, че те не са в тяло на крокодили. Там оправията е прекалено трудна. Няма нахранен крокодил - нещо страшно! И като спи, и като не спи, и като е жив, и като е умрял - все е гладен. Някои казват: „Това е преуспяло същество от милиони години“. Никакво преуспяване! Но там са други уроци, други неща.

Учителя казва: „Маймуните са изостанали, но те чакат своето време. Има нещо, което липсва на маймуната, но на човека му липсват много повече неща. В маймуните има и нещо благородно“. Тези забулени хора няма да бъдат винаги в застой. Засега те имат свободна енергия, но нямат Път: Пътят им е отнет, за да могат те бавно да се подготвят в съзнанието си за дългия път към разума. Сега тяхната енергия е свободна и играеща. Те са предпазени същества - засега те нямат истинска реалност, а само енергия и възприятия. Те са в междинно време, когато за тях ще бъде отключен Тайният вход към развитието.

В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват Древна история, те разказват Пътя; а Пътят е завръщане в Блаженството - друго име на меда. В духовен план медът е Блаженство. Медът е формирана, чиста енергия - тоест, казано по друг начин: Истинското Знание, само по себе си, е чист мед. Всеки трябва да намери меда в себе си - всеки трябва да намери Истинското Знание в себе си.

Пчелите са разбрали, че само чрез Жертвата има развитие в Духовните светове.

И Учителя казва: „Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години“. Земните, обикновените хора, които хабер си нямат, казват: „Някакъв инстинкт“. Учителя казва: „Инстинктът е не само скрит разум, а в случая - възходящ, Висш Разум“. Защото и светецът, и Мъдрецът не могат да направят мед: не могат да го видят в цветето, не могат да го извадят - могат само да го ядат. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави, защото това е Тайна наука и голямо изкуство - голяма точност, голямо Духовно изкуство.

Преди време ви бях казал: в Атлантида са ги наричали, пак ще повторя: Сари. Имали са Тайно учение и са се чудели как да го скрият - и са го превърнали в мед.

Пчелата и цветята образуват заедно цялост - андрогинна, Изначална основа. Те са нещо неделимо.

Пчелите летят по повеля на Бархишадите, Боговете - Първата Слънчева раса. Те служат на тях и вървят по пътя си към тях - Първата, най-Висша раса.

Пчелите правят меда чрез Тайнство: чрез Тайната, Божия и скрита Воля.

Мохамед казва: „Бог ги е научил“. Чрез Свои невидими сили, Той ги е научил как да общуват Тайно с Душата на цветята.

А обикновените хора, както ви казах, говорят само за „някакъв инстинкт“.

Казвал съм ви за златната мисъл от Учителя, Дзен мисълта - понеже много я обичам, пак ще я повторя: „Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният?“. Веднага става ясно кой е най-умният…

Пчелите в Египет са били наричани Събирачи на Слънцето. Никога не са ги наричали насекоми, а Същества - и не само това. В Древен Египет казват: Свещени Същества.

Освен това пчелите са Хранители и Пазители на Тайно знание, защото медът е Духовно дело, а не човешко дело. На друго ниво, както казах, медът - това е постигнатото Блаженство. Не щастие - обяснявал съм ви и защо щастието е наказание - говорим за Блаженство.

Медът се предава от пчелите като традиция от една Древна и скрита Мъдрост. Самите пчели са само носители на тази Слънчева Мъдрост. Пчелите служат на този Висш свят, на тази Висока Мъдрост на Бархишадите - Първата Слънчева раса, но те още не му принадлежат, те само се подготвят. Те бавно и постепенно се подготвят за Света на Боговете.

Когато говорим за инстинкт при пчелите, говорим за една Прастара Същност на Разума: Прастара, скрита Същност на Разума. И именно този Разум произвежда меда - първичната енергия от себе си; т.е. медът - това е първичната енергия, която те произвеждат от себе си; т.е. Разумът има способност да вселява енергия - затова тази храна е изключителна и в Египет са го наричали меден хляб, пчелен хляб.

Освен това медът е Светлина. Пчелите се молят… В Древен Египет казват: Пред всяко цвете - като пред Храм от Светлина - става въпрос за Висок Подход. Пчелите си имат своя Мистичен танц, който е скрит култ към Живота. В Древен Египет и в Индия това е било наричано Свещено Същество. Пчелите са част от Тайния План на Битието. Те са Духовна цивилизация, Духовен народ - труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до чистото Духовно знание - разбира се, то им е било позволено. Например мухата нищо не може да извади от цветето: нищо не може да види, нищо не може да извади. За нея цветето е затворена врата. Мухите, бръмбарите, пеперудите отиват при цветята с енергия; пчелата отива при цветята с Любовта си: това е съвсем друг Подход.

Древните казват: „Пчелите са спътници на Висши Същества“. За жреците в Египет медът никога не е бил земна храна. Медът е бил храна на неземния, скрития Живот в човека.

Жреците казват: „Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни“. Пчелите се упоявали от Мистиката на цветето, защото те разбират Живота като Жертва и като Мистика.

За учените пчелите са зоология, биология, някаква загадка - и в много от книгите се пише там как да се използват пчелите. Но те не виждат Истината в тях. И така изглежда, че те са зоология и някаква биология. Но те са от Духовен род - и те си имат свой Таен живот и свое Тайно съзнание. И те не са загадка, а са Тайна. Загадката може да бъде разгадана, а Тайната - не, и то дори когато е позната. Можеш да познаеш Тайната, но тя пак си остава Тайна.

Учителя отива още по-дълбоко, казва: „Пчелата не е направила меда - цветята го направиха“.

Но има нещо в скритата Природа, което е по-дълбоко и от цветята - защото Учителя казва: „Медът съществуваше извън цветята, извън пчелите. Медът дойде от едно скрито Духовно ухание - Тайното ухание на Духовния свят, на Чистия свят“. Много по-късно той слиза - той е предшестващият. Той слиза надолу, ограничава се и се превръща в мед. „После слезе - казва Учителя, - скри се в цветята и от там се скри в меда“.

Учителя казва: „Вълкът е от съвсем друга епоха - Сатурнова епоха. Вълкът е станал вълк, когато планетата Сатурн е царувала. Вълкът е едно същество на тъмния живот. Той е създаден, когато е имало голяма тъмнина в света“. (Разбира се, има и хубави страни.)

„Вълците са закъснели хора в своята еволюция - но ако вълкът стане приятел на някой човек, той е готов на изключителни жертви“. Има няколко такива примера - изключителни жертви!

Казва Учителя: „Привърже ли се към някой човек, приключва се с вълчата му природа“. Привърже ли се, казва, става куче - става пазач на овцете. Всички вълци, които са се привързали, са станали кучета. Иначе са останали другите независими.

Освен това, вълкът е смелост, храброст и огромна ненаситност; същевременно - и зло, и хаос: понякога са го наричали и дявол. Понякога - благородство. Което означава, че по много неща той прилича на човека. Разбира се, Учителя казва, че има случаи, когато дави много овце, без да иска да ги яде. Това е една стара негова слабост, която той продължава да изплаща, когато вие към Луната, поради старата изгубена Мъдрост. Вълчият вой е много проточен и зловещ, защото той е изгубил нещо от Същността си, нещо от вътрешността си. И сега вие - и с това той се е самонаказал.

И казва Учителя: „Вълкът е изгубил връзката си със скритата Природа“. И затова никога няма да видиш вълк, който да си вдига опашката нагоре и опашката му да се радва. Никога той не маха от радост. И така, в този вой на вълка има крещящо отчаяние - много див гняв, натрупан гняв. Тука има едно диво ридание - и при определени ситуации този див вой може да ограби, да прониже и да вцепени човека и различни видове разуми: може да ги парализира. Това е особено излъчване, подобно на индианския вик или на „Кияй!“ в бойните изкуства - защото излиза от дълбините на нещо загубено: нещо, което напомня за себе си. Това ридание има силата да пронизва и разум, дори и понякога - душа. В този вой има огромна болка, голямо стенание, голяма закана и ярост, голяма сила и голямо Тайнство. Това, което е много хубаво във вълка, е, че той може да оцелява в голяма самота - и затова той често е самотник.

Според Учителя някога енергията на вълка е била и Светлина, и Тайнство. Друга е била, казва Учителя, вълчата Душа. Но тогава тя е възприемала Светлината - а сега ловува, за да може да си върне нещо от Светлината; но понеже методът е погрешен, Светлината не идва. Защото не можеш да крадеш от другите енергия, живот и Светлина и да искаш да я вземеш по този начин.

Накратко ще кажа, без да… така, надълго, две мои срещи с вълците в гората. Дълбоко преживяване, дълбоко опасни - особено втората среща. То беше нещо като среща с вихър. Тотално енергийно въздействие: нещо много силно, много неразгадаемо. Нещо като среща с боен дух - целият вълк беше станал атака.

Първата ми среща беше с един вълк, около 15 минути: мисъл срещу мисъл, енергия срещу енергия, и накрая - поток от молитви… и след около 15 минути избяга. Тежка борба, но…

Втория случай никога няма да го забравя: три вълка. Не съм виждал такива едри вълци, никога на живо - признавам си, видях се в чудо. Не си спомням дали си забравих името, но иначе много неща забравих - признавам си, че нямах страх, но някакъв лек трепет. Бяха три тотални, силни същества. Крачеха в крачка като войници; на около 30 метра тръгнаха към мене, нададоха един вик и вой, който не мога да го обясня, никога няма да го забравя, който преведено беше: „Ще те разкъсаме“ - няма разговори, няма коментари, няма нищо. Понеже бях тренирал много упражнения в концентрация и свръхконцентрация, мога да кажа с чиста съвест - милиони… Първо влязох в концентрация, после - в свръхконцентрация, т.е. поглъщаща концентрация. Изчезна гората, изчезнаха вълците, изчезна земята, небето, водата - всичко. Останахме само аз, Бог и Учителя. После, така мога да го кажа: свестих се, погледнах, изгледаха ме много сурово, обърнаха се кръгом и изчезнаха, сякаш никога не са идвали. Не се сещам даже дали благодарих, защото доста време бях в… така… и в Невидимия свят, и във видимия… както и да е. Никога няма да забравя тази атака: нещо рядко, нещо много силно.