Днес ще говорим за Окултната Библия - шест важни библейски въпроса с окултно тълкуване.

Йоан казва: „Твоето Слово е Истина“.

В света има само една Воля - Волята на Словото. Словото е разрешител на всички въпроси. Говоря за чистото, наситеното, сгъстеното, Божието Слово.

Самото Око на Духа е образувано от чисто Слово. Ние жънем това, което сме натрупали чрез словото си. Ако словото е чисто, тогава Бог може да действа в него.

Словото може да бъде врата, но може да бъде и тотална стена, преграда. Динамичното Слово - това е великият Ключ на Живота. Всъщност това е силата на вярата - да можеш да задвижиш Слово. Сещам се за една египетска поговорка, която гласи: „Любовта е спасяващата сила, а вярата е само упътваща“. Така че вярата трябва да заведе в Любовта, но тя невинаги завежда човека в Любовта - зависи от човека.

Натрупването на определени думи и слова определя много видове събития и как ще се развият те. Словото е Истината; и всяко чисто Слово е Духовен магнит за Истината.

Истината има специфичен говор - така хората я узнават.

Древният Тот казва: „Когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Нетера“ - т.е. забогатяваш с Бога. Значи, когато изричаш думи на Истината, ти забогатяваш с Бога. „Твоето Слово е Истина.“

И така, който не живее в Истината, няма бъдеще. Очакват го нови прераждания, нови илюзии. Бъдещето на човека не е във времето, а вътре в него самия, в неговото Слово, в неговата Истина.

Словото е Сътворител, то е образуващата сила на Бога - така е създадено. Бог и чистото Слово са неразделен Огън - и злите духове имат страх от чистото Слово. Този Огън, това чисто Слово е всякога успяващо, ако бъде натрупано както трябва. Защо? Защото е благословено, благословено от Бога, Сътворител. Осъзнатото Слово в нас е действащият Бог. Чрез постоянство в чистото Слово, Бог твори Себе Си в нас. Един дълъг, постепенен процес - и чист. Бог твори Себе Си в нас. И не само твори, но постепенно започва да Се заражда. Бог Се сгъстява само в Чистотата - и затова Чистите хора в определен момент могат да стават стихии. Оня случай в Библията с двамата Ангели, които разпиляват войска - около 200 000-на войска. Когато Бог им даде власт - те, иначе, нямат право! - тогава стават силни.

Светът на Словото е свят на могъщи постижения - в това число и Пирамидите. В Словото е всяка наука; но Словото, в дълбокия смисъл, е Мистерия. Словото е Древно Учение. Жреците са Го познавали пряко като Бог - изначално действащата Сила, Която е създала и Пирамидите. Самата Божия Дейност - това е Изначалното Слово: Бог в действие. Сам Бог дарява Своето Слово на всички Свои Избрани. В Словото е скрито Учение за прозрение на Тайните. Словото е велико Дело, то е Изначално - докато действието идва по-късно. Значи: Словото е първично, действието е вторично. Практиката на Словото е най-висша. Ще припомня, Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Не за цяло изречение, вече е късно. Всяка дума, всяка изпусната дума - тя ще те гони. Някои мислят, че като кажат „извинявай“, се решава въпросът. Не. Ти с думи може да убиеш някой човек. Няма „извинявай“ - трябва да започнеш искрено да тренираш, за да се освободиш, да станеш неспособен да обиждаш, да критикуваш, да завиждаш. И както казвах и преди: да знаеш кое е забележка, кое е критика, защото трябва да различаваш.

Словото е мост към световете - и както съм ви казвал, думите са живи същества. Думите са същества: те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват - или разрушават. Думите са ръце на същества - и чрез думите, чрез тези ръце, тези същества ни улавят.

Думите са ключове, те отключват духове. Те отварят врати за най-различни влияния. Това означава, че начинът, по който говори човек, говори с какви духове е свързан.

Думите, които използвате, показват какви връзки си създавате и с какви същества общувате. Лошите думи се превръщат в зли същества, гонители, същества на разрушението. Думите са семена, посеви, посявания. Думите са и оръжия, оръжия на духовете.

И така, това означава, че думите или съсипват, или уреждат живота - зависи как човек работи с тях.

Словото е Велика Наука, защото Словото доставя всичко необходимо в живота. Който няма чисто отношение към думите, върви към провал - защото има таен свидетел, който следи за всяка дума. Няма значение дали е казана външно, или вътре, в мълчанието. Има таен свидетел за всяка дума, включително и в пустинята.

Всяка лоша дума е примка. Болестите са изгубено Слово, понижена, самоограбена енергия.

Павел казва в Послание към евреите, 11 глава: „Вярата е осъществяване“. Да я разгледаме.

Човекът на Вярата не е религиозен, той е истинен. Говори малко, кратко, ясно. Човекът на Вярата е Духовен, не държи на показност; той има Любов към враговете. Това означава: той ги обезсилва. Любов към враговете значи да ги правиш все повече безпомощни и безсилни. Човекът на Вярата е окултен - което означава съкровен. Той е тих, смирен, скромен и никога не натрапва Вярата си. Може да ти каже много неща, но може и да мълчи, и то дълго време. Може да ти е комшия цял живот - и никога да не го познаеш. Защото той не се съобразява с тебе, той се съобразява с Бога. Вярата му е преодоляла света. Вярата му е чисто Духовно пътешествие към Бога, а не ментално, т.е. умствено. Истинската Вяра е завръщане и в Истината, и в Бога, и в Покоя; а вярванията са умствени - умствени игри, умствени илюзии.

Който не владее желанията си, няма Вяра - една от диагнозите. Значи, който не владее желанията си - т.е. съществата, старите изостанали същества от стари цивилизации - той няма Вяра. Може да говори и да я одобрява, но той няма контрол. Той не владее и здравето си - защото, който не владее желанията си, не може да бъде владетел на здравето си.

Каква полза от вяра, от църква и от свещи, ако ти нямаш Чистота? Вярата е надсветовна, тя е чисто Духовна и не принадлежи на някакъв народ. Както и Слънцето - не е нито арабско, нито българско, не принадлежи само на един народ. Вярата е навсякъде. Намира се навсякъде - в джунглата, в пустинята и в дъното на океана.

Вярвай в другите, за да ги повдигнеш. Надеждата е сантиментална, Вярата е Духовна, а Любовта е Божествена. Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи - съдействаш. Ако вие вярвате във вашия страх, вие го храните: давате му енергия и сила. Иначе, страхът е слабо нещо - но ако вие го храните, може да го направите сила.

Да вярваш в нещо значи да го оживяваш, да го одухотворяваш - и накрая можеш да го превърнеш в живо същество. Ако това е лошо същество, то ще те гони; ако е Светло същество, ще ти помага. Това означава, че Вярата е и създател. Вярата е могъща динамика; и човекът, ако разгърне тази чиста динамика, и ако тази динамика е в съгласие с Бога - той може да постигне много неща.

Всички чудеса са позволение да имаш право на една динамична Вяра и тази Вяра да може да действа. Значи, когато е позволено, тя става велико динамо. Това, в което вярваш, става твоят господар в живота. Затова е много важно в какво вярваш.

Вложи вярата си в Бога, а не в звездите и в бъдещето. Вложи вярата си в Бога.

Павел казва: „Ходете в Любов“.

Първо: Любовта символизира Божественото действие на Бога.

„Люби Бога“ означава изчезване на света. Ако в тебе все още има свят, още не си в Бога. Любовта символизира изчезналост. Истинската Любов означава всичко друго да изчезне и да остане само Бог, както е било на Кладите - защото Любовта към Бога е всичко. Няма други методи, някакви си техники, правила и закони, никакви медитации - същественото е Любов към Бога. Всичко друго е последствие, то идва после.

Любовта знае всичко необходимо.

Защо е важна Кладата и ви говоря за нея? Защото Кладата погребва света, погребва ума, времето, знанието и смъртта. Тази Любов е интензивност на самия Бог, тя е атмосфера на Бога, тя е атмосфера на Избраните.

За малко ще се отклоня. През октомври ще имаме най-силната лекция - за Тайните на Злото. Само ще ви кажа нещо: толкова е Велика Божията Любов, че Бог е създал Луцифер, после е посял семе и го е превърнал в Сатана. Създал е Зло, силно в света и във Вселената, за да ни спаси от Тайно Зло извън Вселената. И каква е разликата? Само ще ви загатна, а октомври ще говорим. Има друго Зло, при което, ако умреш - няма прераждане, ако си на кладата - няма Възкресение, ако си на Голгота - няма Възкресение. Тотален Мрак, който Бог не е пожелал да го освети. Тайно Зло, скрито Зло - по-хубаво е хората да не го знаят, за него малко се говори, но октомври ще ви кажа някои неща. И ноемврийската лекция ще бъде богомилска, и там има нещо важно, дълбоко за т.нар. ужасна богомилска Тайна. Тука само малко ще загатна, тогава ще говорим. Тази Тайна се състои в това, че дяволите и демоните се обединяват, за да изпъдят Богомилите и Бог от света. Бог е искал да слезе чрез Чистите - Богомилите… Най-големият грях, който е извършен. Църквата и Инквизицията се обединяват, за да изпъдят Чистите - да изпъдят Бога, Който иска да влезе в света и да наложи правилния начин на живот. Няма по-голям грях от това изпъждане и от тези клади. Но понеже Бог е Велик Майстор, превръща кладите в Добро, а на другите дава огромен застой. За тях ще има и хиляди, и милиони години застой. Точно за това е Страшният Съд - и за това ще говорим през ноември. Така, исках само някои неща да ви кажа като посока, за да разберете наистина колко е Велик Бог и за каква Любов става въпрос.

И така, Любовта е по-важна от живота на този свят. В тази Любов е скрит съкровен Смисъл на Вечността - не в знанието, знаещите са подведени. Говорим за истинската Любов. Любовта е решаващата. Ако Любовта я няма, тогава можеш да се занимаваш с всякакви други неща: техники, медитации, правила, дишания, мудри и какво ли не.

Друг важен момент: приеми мъката и скръбта със свещена Любов, за да се задълбочиш. Радостта е от Ангелите, но скръбта е по-древна и по-дълбока; тя е Дар потаен. Когато губиш, но запазваш Любовта си, Бог е с тебе.

Успехът се намира в Любовта, в Божествения начин на мислене. Само човекът на Любовта може да стане истински добър. Знаещият не може, но човекът на Любовта може да стане истински добър. Умствените хора се провалят. Те ходят в знанието и не ходят, както е казано, в Любовта. Това ходене означава да растеш в своята Вечност, а не да растеш в ума и в умствените неща, въображаемите неща. Докато ходиш в ума, Любовта няма да дойде. Любовта е Океан от сияеща енергия и сила, сияеща Древност. Цялата Вселена е съставена от Взрива на Любовта. Първичният Взрив е чисто Духовен - Взривът на Любовта. Богомилите искаха да покажат Пътя на завръщането в този Океан от Любов. Но човекът се е хванал за тази локва, наречена свят, и той смята, че извън тази локва няма други светове и няма други населени светове и същества; един вид - само този е разумният свят. Това е наречено светът - и като жабите, когато не познават океана, казват: „Локвата е приятно нещо“.

Кладата е особена Божия пътека на истинската Любов.

Казано е: „Ходете в Любов“ - нека ви обясня. Кладата е Спасението на Бога в човека, защото тука грехът изгаря завинаги. Богомилите са били един страшен народ на истинската Любов - Любов без компромиси, Любов над правилата и над законите, т.е. Любов като Принцип. Думата Принцип означава: няма изключение. При правилата и законите има изключение. Думата Принцип е нещо изключително - няма изключения, безусловна Любов. Те са били страшен народ на истинската Любов, който се е устремил към Съвършенството в Космически смисъл - и това устремено Съвършенство смутило всички паднали души в света. Бродещите в ума: Църкви, политици, въобще жалки царе, папи и т.н. - те били хвърлени в ужас, защото нямали такава цел към Бога, нито пък имали такава Любов, нито пък такова горящо желание за Бога. Това ги уплашило.

И аз казвам: Един ден тази богомилска Истина ще излезе наяве и ще разгроми всичко фалшиво. Когато тази Любов се яви в човека, в него ще изчезне всякаква психическа мъгла. Тази Любов, за която ви говоря, не се занимава с надежди - тя е тотален Живот в Бога. Никакви надежди! Тази Любов първо носи Голгота. Така я е замислил Бог: първо - Голгота, а после - Възкресение. Пробуденият живее в Любовта, а не в бъдещето. Да живееш в Бога и да вярваш в бъдещето - това са различни неща. Любовта живее с Реалността, а не с надежди. Надеждата е проблем, а Любовта е решението. Любовта е увереност в Абсолютното Добро, а не в човешкото добро.

„Ходете в Любовта.“

Любовта е Божествен Космос, който ще се изучава цяла Вечност. Пробуденият човек е открил чрез Любовта своята Вечност.

Яков казва: „Голяма сила има усърдната молитва“.

Молитвата символизира Огън, т.е. при истинската молитва Словото гори, то е запалено. Не е някакво обикновено слово, то гори - нещо като пожар. Такава молитва символизира цялост: участваш тотално, умът е изтребен - няма го, той е пометен. Участват Душата и Духът - и твоята тайна, разумна воля. Забравяш целия свят. Щом помниш нещо, това още не е истинската огнена молитва. Нищо не трябва да помниш - освен Огъня и Бог. Всяко велико решение е в натрупването на този Огън на молитвата. Който е трупал в миналото, сега много по-лесно му се решават въпросите. Но който не е трупал, поне има право да сее за след време, за да има резултати.

Молитвата, която е Огън, е Бог в действие. Това е чудно молитвено единство - защото, когато Бог влезе в молитвата, нищо не може да устои. Нищо не може да устои на една молитва, когато Бог влезе вътре. Концентрираната молитва Древните са я наричали Мощен Войн: тя се превръща в Същество - на всякакви разстояния… Мощен Войн. (Следващия път ще говорим за Мъдростта на бойните изкуства и за Тайната Наука за правилното поведение според бойните изкуства.)

Натрупването на молитви и чисти действия е най-древният метод човек да се справи със своята карма - каквато и да е тя. Значи, натрупването на молитви и на чисти действия е най-древният метод човек да се справи с кармата, каквато и колкото и тежка да е тя. Натрупаните молитви определят Бог в действие. И в един строго определен момент, Бог се случва. Когато тези усърдни молитви са натрупани, те постигат това, което е извън общоприетите неща, общоприетите закони и правила. Усърдието и Бог са едно: те са Единство - както Любовта и Истината. Усърдието е много по-дълбоко от знанието - но ако заведе човека във вдъхновението. Усърдието е част от вдъхновението и подготовка за вдъхновението. А вдъхновението е част от Истината и подготовка за Правдъхновението и сливането във велико Единство с Бога.

Който е спрял да се моли, е мъртъв духовно. Молитвата е непрекъснато съзнание, че си пред Бога - непрекъснато съзнание, че си пред Бога. Постоянната молитва е методът да откриеш след време своя истински Път и да влезеш в истинска медитация, включително и да се освободиш от нея и да я надраснеш.

В Матея е казано: „Молитвата кара правилните неща да се случват“ - правилните неща. Знам много хора, които подцениха молитвата и почнаха много да медитират. Цяла верига от тези хора пострадаха и идваха да ме питат: „Какво да правим?“. Какви ли неща не им се случиха, защото станаха големи медитатори, без смирение - просто медитации. И накрая тези „медитации“ станаха нещо като умствени игри.

Трябва да се молиш много усърдно, за да създадеш правилен пробив в живота си. Важността на молитвата е в това, че тя постепенно очиства дори и правилното мислене. Забележете! Не само мисленето: тя очиства и правилното мислене и го издига, и го прави Духовно, Съкровено, а по-късно - Божествено; т.е. тя заменя това мислене с чисто Духовно разбиране.

Исаия казва: „Преди Мене - т.е. Бог - не е имало; и след Мене няма да бъде никой“; т.е. сам Бог казва, че преди Него е нямало нищо и след Него няма да има нищо. Ще обясня.

Самият Абсолют е потекъл надолу, слязъл е и Се е превърнал в Бог. Така Мистерията е станала Живот, защото Бог е потекъл. Истинският Живот е течение на Духа, течение на Бога; и затова истинският Живот няма произход - защото Бог няма начало. Животът е течение на Бога, течение без произход, защото Бог е бил всякога и е без начало. Безкрайният е потекъл надолу, Той е слязъл от непознатата област, която е Неговата собствена Мистерия. Това е Древна Окултна Праистория. Тук Бог е една Безгранична Тайна, която е скрита зад нещата. Разкриването на Бога се дължи на тази Тайна, която Той изпраща върху човека - и така Той прави човека част от Себе Си. Такъв човек става Мъдрец, Посветен, Учител; но той е Божествено обречен да не може да обясни Бога, т.е. Посветеният е Божествено обречен да живее в Бога, но да не може да Го обясни - пък и той и не иска, но той и не може. Тука човекът е преживял Бога и се е преобразил, но Бог пак си остава скрит.

Изгубили сме Бога, когато сме решили да Му дадем познаваемост, но Бог не е познаваем. И това никога не е целта. Както и преди съм ви казвал: целта също не е и Съвършенството - това е погрешна цел. Целта е Единството с Бога и колкото може по-дълбоко приближаване до Него - Съвършенството е Негово. Бог не разкрива напълно Своята дълбочина; защото, ако я разкрие, хората няма да могат да Го обикнат. Бог е явлението, а всичко друго е само събития. Който е видял Бога, изоставя обикновения, външния живот. И Учителя казва: „Живей в Бога - и няма нужда да си устройваш живота“. Защото то не е твоя работа, това е работа на Висши Същества и на Бога. Това е погрешна цел - да си устройваш живота и да го осигуряваш. Стара, погрешна цел. Значи: „Живей в Бога - и няма нужда да си устройваш живота“. Без Бога, дори и да си устроен, ти си провален. Казвал съм ви: има милиардери, които са богати бедняци. Такива ще останат и занапред. Нищо не е устроено там - всичко е провалено. Без Бог всичко е провал, каквото и да си постигнал, включително и хубави дарби. Дарбите са също отклонение. Целта е Бог и Истината. Никакви дарби и никакви резултати не трябва да искаш. Но Бог и Истината - на това казвам: ДА!

Основата на Живота не е образованието, а Любовта към Бога. Образованието е също нещо странично. Основата е Любовта към Бога. Бъди образован - и ще изпуснеш Бога. Бъди Любов - и ще срещнеш Бога. Разбира се, не говоря за човешката любов. Бъди Любов - и ще срещнеш Бога.

Казвам: Любовта към Бога е велико нещо. Защо? Защото тази Любов не създава причини - това означава, че не създава последствия. Значи, Любовта към Бога не създава причини, не създава карма, не създава последствия.

Свободната воля е дар от Бога за Единство с Него. Ще го кажа по друг начин: свободната воля е дадена, за да се научиш да се владееш и да си посветиш живота на Бога. Любовта е вкусът на Бога - а Бездната, т.е. Безкраят, е Неговото ухание. Без Пътя към Бога човекът става жертва на себе си и на своите желания. Не търси познаване на Бога, а Единство с Него - Единство.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си. За да отидеш в Реалността, трябва да си я образувал в себе си. Това е Древното правило, Древното изискване. Ще обясня нещо: трябва да развиеш Чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога. Ей такава Чистота ви желая: тайна, тайно благородство - не явно, не показ. Тайна Чистота, абсолютно неуловима, без показ - тя може да смае Бога и Той да се загледа за дълго време в тебе.

Но ще обясня и друго нещо. Чистотата не е Същностна - тя е важна, но не е Същностна.

Ще обясня разликата. Чистотата е важна като подготовка. Тя е важна, за да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта - а Любовта е вече Същностна. Тя ти позволява да влезеш в Същността. Но Чистотата е важната, истинската подготовка.

И така: срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота. Но това е среща - нека да повторя - с Непознаваемото. Това е изключително красива среща с Непознаваемото. И тази среща определя Велико Единство. Това е Посвещението, това е и Самадхи. Но в Самадхи, в Посвещението - пак напомням - човекът е Божествено обречен да не може да обясни това, което вижда, и това, което е преживял. Друг път съм ви казвал, че в Самадхи, в срещата с Бога, в Посвещението, думата преживяване е също избледняла. Но понеже не може да се обясни, се нарича особено преживяване. Там няма дишане, няма мислене, няма светове - пряка среща с Бога. Всеки, рано или късно, е обречен да стигне до това положение. Никой няма избор. Дори и след милиони години, ще имат шанс и демоните. Божественият план е такъв: рано или късно, всеки ще бъде Посветен.

В Деяния на Апостолите 8:37 се казва: „Христос е Син Божий“ - не е християнин. Слава на Бога, че не е християнин, нито пък някакъв религиозен човек! Син Божий… Ако Ангелите са слезли от Тайната на Бога, то Христос не е произлязъл от Тайната на Бога - Христос е произлязъл от Мистерията на Бога. Казвал съм ви: загадките са за умствените хора, Тайната е за Духовните хора, Мистерията е за Божествени Същества. Христос е произлязъл от Словото на Бога и затова чрез една дума Той може да дава Живот. Една дума: „Стани, вдигни одъра си!“.

След време ще ви разкажа за Тайната на Лазар - когато Христос е казал: „Лазаре, излез вън!“. Преди съм ви говорил малко по този въпрос, но това е много дълбока окултна Тайна. Всички дяволи от ада и от пъкъла, включително и демоните, са били смутени. Щом Христос може да произнесе и да изкара един човек от техния ад - те мислят, че са го заробили - те изпитали страшен страх, защото Той може да измъкне и други души. И започнало голямо гонение срещу Христос само от това Тайнствено изречение, на което друг път ще посветим една лекция и ще ви го обясня. Едни от най-големите стихове, едни от най-големите страхове за целия ад и за целия пъкъл. В ада са дяволите, в пъкъла са демоните. Всички настръхнали и направили многобройни събрания как да атакуват Христос, защото Той бил за тях голяма опасност - Бог е слязъл на Земята. Всякога, когато Бог слиза, това е опасност за всички неразумни същества.

Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия Слава. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък“. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не Църквите, религията и света - конкретно, пряко Бога. Христос е над света и над Творението. На Небето Той е един от Боговете, но на Земята Боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът.

Преди Творението, Христос е Бог, Единен - а долу, в Творението, Той става Син Божий. След Възкресението - отново завръщане, отново заживява като един от Боговете. Христос е част от Тайната история на света. След време ще ви обясня, от окултна гледна точка, какво означава история. Тука само ще ви загатна: на един древен език думата история означава падение. Точно падение - тези, които имат история, имат падение. Истинските Същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение. И затова един истински окултист не се занимава с история - особено с тази, външната. Христос е част от Древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното Първо време, Изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари, т.е. Безкрайното време. Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието; а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на т.нар. Плерома, т.е. Великата Пълнота, Цялост. Христос е роден като Цялост от Целостта на Бога. Затова и Христос действа като Бога и казва: „Както Отец Ме е научил“. Наистина няма нужда от земни училища, но все пак човек трябва да се подготви с Чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат.

Великият есейски Учител Йешуа Бен Пандир, един от най-големите Учители, казва за Христос, когато е бил в Школата на Есеите: „Той толкова Се е усъвършенствал, че няма способността да греши, Той е изгубил способността да греши“; т.е., както Толтеките са тренирали Безупречност и когато постигнат Шеста, Седма и особено тайната Осма степен, те стават неспособни да грешат - там няма вече такава способност. Както един Мъдрец няма способност да се ядосва (но това е на по-нисък план), там пък няма никаква способност да се греши. „Той е постигнал Тайната на Богодействието - казва този есейски Учител, - както и най-високите степени на Безупречност“.

Гносисът казва: „Христос е Същество на правилната реч, правилната дума. А тя може да отключва врати“. В случая думата врати означава реалности. Думата врата означава преход в други светове.

Христос ясно е показал с думи и с дела Пътя към Бога, а не пътя към Църквата. Конкретно и ясно: Пътя към Бога и към Истината. Христос не носи в Себе Си религия, а Истина, неподвластна на времето; и тази Истина е самият Бог. Според Толтеките Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил Майстор на намерението - така го тълкуват те и са прави. Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да Му влияе - Той е над събитията… Същото е било и по време на Толтеките, казвал съм ви: имало е четири големи потопа. Когато потопът е дошъл, Толтеките са го сразили - не той тях, а те го сразяват. Влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината - това може да го направят само подготвени, Безупречни Същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата - в още по-лоша, и т.н. - той е друг майстор.

Разбира се, в началото Христос беше Иисус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Иисус в пустинята, Той Го заведе там, за да може Иисус да срещне в Себе Си Христос.

Ще обясня. Иисус е само историческа проява на Христос, външна - някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история: Той е история на Бога, и поради това - чиста Божествена проява на Бога, проява без смесено добро и зло, без примеси.

Христос - това е Абсолютната Любов към Бога. А „изгубената Любов към Бога - това е изгубеният Рай“ - казва Василид. На кръста, на Ангелите не им беше позволено да помагат на Христос. Той може да задвижи Бог и страшните сили на Бога, но Той има и величествено Смирение. Наистина един човек, който е постигнал огромно въздържание - Брахмачария. Много индийски Учители, много Толтеки са го постигнали… и т.н. Когато човек има такава Брахмачария, такъв контрол над себе си, той никога не иска да прави чудеса. Дори и когато Бог иска, той не иска; но ако Бог настои, тогава стихията се разгръща - и това е най-правилното действие, защото той влиза в тотално Единство с Бога и няма никаква карма, а има позволение. Но великите въздържатели избягват дори и такива неща. Избягват да помагат даже и на близки - но ако Бог поиска, тогава те искат по изключителен начин.

Голгота е място на Бога, място на възход в Бога. Тук се проверява истинската Любов. Защо? За да може да й се даде Възкресението във Вечността. Възкресението - това е правото да живееш в Бога, в Свободата, и да си в Единство с Него. Без Голгота няма завръщане - това е Древно послание. Без Голгота няма завръщане в Бога.

Човекът е роден от хаоса на живота и затова в света има много хаотично присъствие; но тука слизат Велики Учители, които не са от хаоса, а от Пустотата, от Безкрая. Те нямат бъдеще, нямат минало - те са Древни, безкрайни Същества, извън тази система на минало и бъдеще. Тука човек се слива с Първата Създаденост - вечно сияещата нишка, която е наречена Великият Път, Древният Път. Секретът на бойните изкуства е един-единствен: да станеш истински Човек - Човек на Дао, Човек на Бога. Тези, които нямат специално отношение към Истината, остават на по-ниско ниво, наречено дисциплина, тренировки, старание и т.н.

Всяко събитие е важно - то идва за преодоляване на себе си и с това човек се обогатява. За един истински Учител по бойните изкуства същественото по отношение на тебе е: скъпа ли ти е Истината? Не тренировките, не дисциплината, а най-важното, най-същественото: колко ти е скъпа Истината?

Мъдрият Учител е създател на Същественото в човека - той е създател на Дао. Първо той Го е създал в себе си и с това той иска да Го създаде и в ученика. Само Реалността в нас е истинският Войн, т.е. нашият Дух, нашата Душа. Мъдрият Учител знае защо хората живеят и след смъртта: защото са изпуснали Дао; и затова те живеят, за да се раждат отново, докато Го познаят. Защото само с дисциплина Дао не се познава. Дао се познава с Истина. И дотогава те ще живеят в задгробния живот и отново ще слизат, докато достигнат Дао - Истинната Същност.

Истинската традиция: истинската традиция те учи да живееш в Същността на нещата. Победата над живота и смъртта е въпрос на пречистена енергия, която се превръща в сила - преодоляваща сила.

Тай Ци е особен танц на жизнената енергия, течението на твоето Слънчево Аз. А това е твоят Божествен поток - всеки човек го има… Твоят Божествен поток. Това е чудна хармония и Пълнота, която си придобил със себе си. Това е Божественият поток - ако си съумял да придобиеш тази Пълнота. Ние сме част от тази велика и съвършена Пълнота. Чистотата в нас - това е Древният, истински Войн. Иначе сме само бойци, които побеждават и губят. Бойците нямат връзка с Източника - само чистата енергия е връзката.

Само за малко се отклонявам. Такова нещо се е случвало и на Кладите, с Богомилите - ще говорим през ноември за това. На Кладата са повикани Съществата на Любовта. Тези, които са повикани на Кладата, са определени за влизане в Бога и за възраждане в Бога. Всички други са били наказани да останат в света и в ума - и да се чудят що за свят е това. Разбира се, без Бог наистина е чудно що за свят е въобще…

Бойците нямат връзка с Източника. Само чистата енергия, както казах, е връзката.

Смирението: според бойните изкуства Смирението е чисто Ци, чиста енергия, и затова то е смърт за злото. Не можеш да се бориш с човек, който е победил себе си. Човек трябва да владее енергията си, да я учи, да я обучава, да я разгръща и да я пречиства - защото това е Път към себе си. Истинският Войн постига целта - Себепознанието. А това означава да намериш вход към Дълбините в себе си. И това място, до което можеш да достигнеш в себе си, е изумително - това е твоята Божественост, твоята Безкрайност. И тогава започваш да живееш като нея, като Безкрайността. Ако си спомняте онази заповед от атлантския Учител, която преди години казахме: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“. Значи, да нямаш такава постъпка, с която да нарушиш, да посегнеш на Безкрая. Тука ти можеш да видиш своето Сияние, своята Несътвореност, макар и вътре в Битието - своята Древност.

Сърцето: Сърцето е Древен Храм и в него е силата на истинския Човек и на истинския Войн. Сърце, което е Храм, то е и Меч. Самото Сърце е чиста Духовна сила. Истинският Войн, това е завръщане у Дома, завръщане в Необятното - и това е придобиването на Дао: така нареченият Истински Път. Когато Войнът е в Дао, в Необятното, той превъзхожда всички други състояния.

Истинският Войн е изключителен търсач на Пътя, на Дао. Той забравя всичко, което другите помнят - за да си спомни за това, което всички забравят. Истинският Войн затова е и Мъдрец - защото е вкусил от тънката субстанция на Дао. Той се храни с много тънки енергии, той ги улавя със своята Пустота, със своя Безкрай. Пътят на истинския Войн е Огън, който изгаря по пътя си всички външни неща, всички привързаности. Това се е случило и на Кладата: пълна смърт за злото - и за най-малкото зло; пълно унищожение на земното мислене. Това е друга цивилизация, друга Вяра, която ще разкриваме все повече.

Когато сърцето дълго се е упражнявало в Чистота, то се завръща в Древната традиция, наречена Чжен, т.е. Истинността. Истинският Войн е Верен Дух. Животът е маловажен в сравнение с притежаването на Верен Дух.

Лао Дзъ казва: „Който се е настроил на Пустотата, той изчиства тъмното огледало в себе си“. Значи, който се е настроил на Безкрая, той изчиства тъмното съзнание от себе си.

Истинността е Абсолютният ритъм на Вселената, Вечният поток на Живота. Пътят на Война е Пътят на самопостижението в Истината. Стихията на истинския Войн е мека и отстъпчива, забележете - както водата. Никой не може да победи водата и вятъра. Мека и отстъпчива - но тя може да помете всичко по своя път. Тази мекота може да помете всичко по своя път. Самото просветлено съзнание се явява като действие, което е над всички други действия. Според Мъдреците професионалистът не постига Целта - достига я Мъдрецът. Истинското бойно изкуство не е професия, то е безусловна Любов. Професията не е Любов - както някои са превърнали вярата в професия. Това е Любов към Бога, няма нищо общо с професия. Професията не е Любов и затова тя е враг на придобиването на Истината. Професионалистът прави много неща - а според Даосите, Истината е в неправенето.

Ще обясня. Мъдрият не говори, не действа, не мисли - и с това той се отличава от другите хора. Той пребивава в Същността, в Бога, в Дао, във Вездесъщото. Тука той става неспособен да действа и да прави. Тука Дао прави нещата. Значи, не той, а Дао прави нещата. Дао ги прави в него - а това означава, че Пустотата, Безкраят е вечен победител. Подобно е и богомилското Доверие на Кладата: да застанеш на Кладата с изключително голямо Смирение и да оставиш Бог да реши - това е тотална Вяра, тотално Доверие. Каквото реши Той, е най-доброто - а Той грешка не прави.

Войнът е Войн, защото е опитомил своето его, т.е. своята смърт. Там, където има его, има и зло. Може да е малко, може да е голямо - това е все смърт. Войнът е опитомил своето его, своята смърт.

В правилното поведение няма его, няма смърт, няма и грях. Такова нещо казва и Христос в апокрифите на Петър. Петър Го пита: „Има ли грях?“. Христос казва: „Няма, но ако ти постъпиш лошо, грехът вече е влязъл“. Не съществува, но ако ти постъпиш неправилно, ти вече го вкарваш - ставаш врата. Правилното поведение е създателят на Вечния Човек. Това поведение не е от света, но се случва в света. В правилното поведение е съхранена Вечността. Затова Учителя казва: „Една грешка, една погрешна постъпка - цялата ти философия свършва“. Всичко свършва. Това е Учението и на Толтеките. Толкоз много трениране на Безупречност, че накрая ставаш неспособен. Това същото нещо Христос го е учил при Есеите. И накрая есейският Учител казва за Него: „Той постигна такава степен на съвършенство, че стана неспособен да греши“. Такова Свещенодействие, такъв Подход - вече е изгубена способността да се греши.

Правилното поведение не е от света, както казах. В правилното поведение е и се намира Същността, Дао. А в Същността няма смърт, няма его, няма произвол. Правилното поведение е Вечното поведение, а земното поведение е изпратено тука, на Земята, да се учи. Земното поведение е болно, пресметливо, то винаги търси ползата, а не Истината - поради това е губещо. Правилното поведение е Меч - вътре в него Истината е Мечът. Ето защо човек с правилно поведение може да управлява враговете си, може да управлява и хаоса, може да управлява и бедствията. Неправилното поведение е свързано с паразити и се управлява от тях - малко или много навлезли, проникнали, нахлули паразити. Правилното поведение изисква много строга бдителност - това означава да си постоянно в Духа, в Същността. Постоянно да виждаш като Войн - не като човек, а като Войн. Не и като боец, а като Войн. Да виждаш ходовете и на видимите, и на невидимите врагове. Същността ги вижда.

В правилното поведение никога няма поза. Правилното поведение се намира в Принципа на нещата. То е особен род сила, особен род Дух. Думата Принцип означава и сила, и Дух, и закрила - това е нещо много по-дълбоко от думата закон. При закона и при правилата има изключение, при Принципа няма изключение: или си вътре в системата на Бога и на Истината, или не си. Когато си вътре, виждаш. Както оня случай с Морихей: той се бие с 12 свои ученици в тъмна стая - поразява ги всичките. Те нито го виждат, нито го знаят как действа. Но той ги вижда и действа, защото е вътре в Същността: постигнал е Същността, постигнал е Принципа, Истинността на нещата.

Човекът е станал човек, когато е загубил правилното си поведение и от Дух е станал ум, станал е човек. А да не говорим за щастливия човек… Казвал съм ви, само ще ви припомня, думите на Ал Халладж: „Най-безполезното нещо в света е щастливият човек“. Много е трудно да се намери нещо друго по-безполезно. Някой път ще го обясня по-подробно, когато ще говорим за Ал Халладж.

Който е изгубил правилното си поведение, е изгубил и Просветлението си.

Будизмът - как действа той? Той не търси святост, защото това е голяма грешка. Това въобще е погрешна цел - светостта. Будизмът търси Пустотата, забележете - Безкрая. Той не се ограничава от святост, той търси Безкрая и така навлиза много дълбоко в Същността - там, където светците не могат да припарят. Освен това: Няма никаква нужда да ходиш в манастир, казва Буда, защото, ако започнеш много усърдно да работиш върху себе си, ти вече си монах. Край! Няма значение къде се намираш - ти вече си монах. Бог не е светец. Това е голямо ограничение, ако беше светец. Бог е Безкрайност, Той е Пустота, Безпределност. Великият и неведом Наблюдател знае кой за какво е дошъл да тренира бойни изкуства, с каква тайна цел. Истинският Войн е дошъл, за да придобие Истината и своята Същност, за да придобие Бога, да придобие Дао.

Правилното поведение - това е най-чистата Добродетел, наречена на китайски Де. Това е древно, китайско, дълбоко разбиране за Същността. И това няма нищо общо с морала, защото моралът нищо не знае за Пълнотата и Безкрая. Той умува, въобразява си, че е постигнал някаква чистота, но моралът не е мярка. Нито светостта е мярка. Безкраят е мярка. Тази Пустота, или Велика Пълнота - това е сияещият в Тайната си Човек: нещо, което е над всички правила, техники, медитации, методи, дисциплина и някакво си здраве. Този, който е лишен от тази Същност, от тази Пълнота, той никога не може да бъде Учител, никога не може да бъде Мъдрец. Такъв Мъдрец невинаги събира хора около себе си. Но ако реши, може да ги събира - но той се съобразява с Бога: когато е Божията Воля. Той не държи да събира хора и въобще не държи на хората. Но ако Бог каже, той събира около себе си хора - когато Божията Воля пожелае това.

Учителят Чен казва: „Съвременното ушу е в упадък, защото то се занимава не с Духа на Мъдростта, не със Същността, а с някакво си укрепване на здравето“. И оттука се изпуска и здравето, и Мъдростта - защото целта е погрешна.

Ще обясня. Първо: присъствието на здравето никога не е чисто присъствие, никога не е Безкрай, никога не е Пустота, никога не означава, че човекът е Дух. Това присъствие не е Духовно.

Второ: здраве, което е без Истина, без Бог, без Същност, без правилно поведение, ще бъде разрушено. То е било погрешно сътворено и ще бъде разрушено. Защо? За да може човекът да размишлява и да се учи - когато оздравее, как да използва здравето си. Здравето е дадено, за да служиш на Бога, а не за странични, второстепенни неща. Здраве без Истина е измамен път, дълга, тъмна и непрогледна нощ.

И трето: Мъдрият първо има Истина, Същност; после има Тайно Сърце - дълбоко, съкровено Сърце (след време ще говорим за Учението за Сърцето според Египет); и чак накрая има здраве, то си идва естествено. Той не го търси, но здравето идва, защото истинското здраве е там, където са Истината и Чистотата. При него нещата са правилно подредени: не е първо здравето, а после Чистотата и Истината. Строго определено е: Истината, Чистотата - и здравето идва като последствие.

Покоят е Покой, защото в него отсъстват мисли. Покоят е Същност - той е Същността на тази Безпределност, а движението е само способ за съществуването на тази Безпределност, която се ограничава. Покоят сам по себе си е Пълнота и освобождение. Освен това, Покоят е изцеление и от Рая - за Ада не говорим. Покоят е пределният Образ на всяка деятелност. Покоят е Древно Себепознание. Покоят е Пълнотата на Мъдрия Човек - и това е краят на света. Който е постигнал този Покой, той е отстранил света. Той е приключил със света и се е завърнал - и този край на света е много хубав, защото той се е завърнал в Несътвореността: това, което избраха и Чистите Богомили. Само си представете: нечистите, хора от Църквата, правят проклятие на Чистите, правят проклятие на Богомилите и на Бог в тях. Представете си какво огромно падение… Но както ви казах, за това ще говорим през ноември.

Мъдрият: Мъдрият носи в себе си Покой и Дълбочина, които ги няма в бойните изкуства, нито в света. Той носи в себе си Дао и затова той може да ръководи и да помага - но според както Дао иска. Тук, в Покоя, умират всички движения - те са произлезли от него и в него умират. Покоят е матрицата, майката на всички движения, той е Древното състояние. Едно мигновено и истинско преживяване на Покоя, според Даосите, разрежда времето за една година. Значи, ако съумееш да влезеш не в състояние на спокойствие, за мир не говорим въобще - в състояние на Покой. Спокойствието е от Душата, мирът е от ума - той все сключва договори за мир, но няма мир в себе си. Покоят е Тайна на Духа. Само едно малко преживяване на Покой - времето е разредено за една година. Една година вече не си под влияние на времето, ако преживееш истински малък миг от Тайната на Покоя.

Чистият Подход е нещо, което се слива с Покоя на Вечността. Ето кое трябва да се натрупва - казват Даосите, - за да станеш достоен Покоят да те погледне. Истинското оръжие на Чистия Войн е Чжен - на китайски това означава Истинността. Това включва главно четири неща: първо - Словото; второ - Силата (не енергията); трето - Почитта; и четвърто - Благоговението. Четири изключително важни неща, които се следват от Мъдреците: Словото, Силата, Почитта и Благоговението.

Истинският Войн е роден от страшното ядро на Истината. А Покоят е мярка за истинско Знание - това е мярка, това е диагноза, висока мярка за истинско Знание. Покоят не е качество на знанието, нито на ума. Покоят е чисто Духовен - той е връзка с Безкрая и със Същността. Той се излъчва само от Истината.

Покоят е място на сгъстената Чистота и на сгъстената чиста жизнена енергия.

Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш - и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя - трябва да влезеш във Висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя.

Във Великия Покой няма - казват Даосите - нищо родено. Това е мястото на Неродеността. Това е мястото на Несътвореността.