Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички, без изключения, включително и черни братства и секти — всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога — Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че Той е навсякъде и всичко е Негов план; и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото — какъвто и да е този човек или това учение — там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога — само един човек или едно учение ако не почиташ, тъй като всички са заедно.

Ислямските мъдреци казват: Този, който е създал Слънцето, той е създал и окото на комара.

Всяка тревичка, която казва: „Аз вървя с Името на Аллах“, тя пробива твърдите скали.

Казва един ислямски учен: Не знам какво да кажа за човек, който оставя градината си на плевелите, а после казва: „Ех, че съдба!“.

Има един слънчев и сякаш чист път, със зеленина и цветя, който води до убийствени пустини. А има един тежък, трънясъл път, който води до Аллах. Тука само ще вмъкна: ислямът няма нищо общо с *********, това е последствие. Много хора не можаха да разберат това. Но когато убият на един ислямист дъщеричката му и майка му, той казва: „Господи, научи ме да отмъстя!“. И минава такива граници, където никаква техника и никой не може да го спре. И двата пътя са погрешни: и тези, които му посягат, и той; обаче това са пътища на съзнания по-ниски, които трябва да се изстрадат, трябва да се извървят. Накрая и него го убиват; и едните, и другите се учат, и това е дългият път, докато се постигне истинската Мъдрост.

Ако искаш приятел, Аллах е достатъчен; ако искаш другар, Коранът е достатъчен.

Вижда Духът, а окото е средство; проумява Духът, а разумът е средство.

Има действия умни, казва ислямът, има действия духовни.

Някои наричат великата вяра фанатичност, но фанатизмът е проява на нервност и сляпо упорство в заблудата.

Логиката, казва ислямът, е пътят на света, а Мъдростта е Божествен дар. В сравнение с Мъдростта философията е куца и заблуждаваща. Мъдростта е чист източник на светлина, която спасява мисълта от неяснотата.

Науките се въртят в кръга на ума, духовността — в кръга на душата, а Мъдростта — в кръга на Духа и Аллах.

Какъвто е невежият пред учения, такъв е ученият пред мъдреца. Ученият работи със сферата на доказателствата и с предметите, а мъдрецът изследва отвъдното и неведомото.

Мъдрецът подхожда към всяко нещо с оглед на невидимото му състояние. Тука, иначе, не ви обяснявам; друг път ще се спра подробно на изключителната религия, наречена ислям, т.е. покорност на Единствения Бог, като дисциплина — изключително голяма дисциплина. И там много се държи на морала. Който посегне на техния морал и на техните разбирания, не знае с кого си има работа. А всъщност това са много верни и предани същества, но когато ги проучиш правилно и когато ги разбереш.

Научният разум, казват ислямистите, е само път към мъдрия разум. Мъдростта е извисена над разума. Тя е много тънка и деликатна. Науката е бавна, а Мъдростта е светкавица в ръцете на Духа.

Мъдрецът стига до недостижими точки и места, а умствените хора не виждат и една стотна от това.

Човек, който не е познавач на Истината, не може да стане мъдрец.

Неразбирането на деликатните думи и деликатните истини се дължи на незнанието и отделянето от Духа.

Ако животът се води невнимателно, той става голям товар. Истинският живот е този, който се води в душата.

Човек, който не е помирен с молитвата, не може да постигне истинско съзнание за служение на Аллах.

Всеки трябва да изясни истината за своето поведение и за своята вътрешна същност.

Обожаващият природата е отрицател на Бога. Обожаващият Бога е пробуден човек. Той не си губи времето с природата, той е насочен изцяло към Бога. Природата е вторична, Аллах, Бог, е първичен.

При единство с Аллах има лекота; при единство със заблудата има трудности и много проблеми.

Той държи юздите на битието — от прашинките до галактиките. Всяко дърво, което изрича: „С името на Аллах“, неговите ръце, т. е. неговите клони, се изпълват с плодове от съкровищницата на Божията милост.

Животът на неверниците е всеобщ траур. Няма значение какъв се водиш, животът на неверниците навсякъде е един — всеобщ траур.

Няма такива катаклизми и земетресения, които да са играчки в ръцете на случайността, казва ислямът.

Здравето, на което се радват обикновените хора, е болест. Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве, но трябва да ги разберем.

Тука само ще кажа, че той имал някаква склонност към суфизма. Има ислямисти, които нямат такава склонност, т.е. още не са приети. Други признават суфизма, трети само го уважават и т.н., това са различни степени. Този ислямски учен казва:

Познай търпението и знай, че никое цвете не цъфти преждевременно.

Ако Аллах те обича, ще се грееш в Неговата светлина. Тука той говори на своя син, обръща се към него и тези думи са към него.

Нека търпението да е твоята храна. Изключително важно нещо. Сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия. На друго място казва: Чистотата е половината религия.

С търпение зеленото грозде узрява.

Казва: Крийте тайните си дори от косите си.

Ако не следваш Бога, сине мой, и двата свята ще ти се утъмнят.

Ако загубиш вярата си на тоя свят, от зелена ливада можеш да се превърнеш в сива пустиня.

Бъди благосклонен с невежите, но не спори с тях, за да не хвърляш златото в калта.

В приятелството и в любовта бъди умерен.

Сред невежите мъдрите се чувстват като в пустиня.

Сине мой, най-голямото богатство е душевното богатство!

Не забравяй, че във върховния съд ще се държи сметка дори за един чорап.

Всички нечисти ще се пропукат от страстите и гордостта си.

Сине мой, хората на Духа не губят напразно никога живота си — те са целеустремени към Аллах.

Човек е враг на самия себе си, а приятел му е самопознанието.

Тъй като неговият син щял да става император и владетел на голяма област, той му казва: Мъдрият не воюва с оръжия, а със сърцето си.

Любовта трябва да бъде сърцевината на твоето дело.

Не забравяй откъде идваш и накъде си се запътил. И аз съм казвал, и днес в един разговор казах: Ако някъде на триста метра или на хиляда метра една мравка завие надясно, Бог знае защо точно завива надясно. И как може при такова Око да се скриеш въобще и да мислиш, че никой не те вижда?!

И помни, сине мой: Има изпитания, които ни отдалечават от злините. И помни: Мъдрият е човек, който улеснява твоите трудности.

Мъдрият е бистър райски извор.

Ако Аллах ви е заблудил, това е част от Неговата Мъдрост. Нищо не може да Го затрудни. И наистина щом реши нещо, казва му само: „Бъди!“ — и то става.

Никой не може да Го обхване със знания. Ние знаем, че нищо не се случва без Неговата Воля. И каквото Той пожелае — става. А каквото Той не пожелае, не се случва.

Всемогъщият Аллах е далече от произвол и несправедливост.

Злото е Божието предписание. То не е чисто зло, а то е добро. В един случай е добро и в друг случай е лошо, но то е все за добро.

Тайната на вярващия се крие в намерението. Намерението е врата, казва ислямът, тайнствен прозорец.

Мохамед казва: Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки.

Много са добрите страни, казва ислямът, свързани със създаването на дявола. Заради дявола човек уповава все повече на Аллах. И така той става все по-бдителен, докато познае напълно Аллах.

Този, който не се моли искрено, ще получи петнадесет притеснения в живота и в лицето му не можеш да намериш оная другата красота; който не е искрен в молитвите си, Аллах ще го срещне със Своя ядосан вид, а сметките му в живота ще са много объркани.

Който следва Аллаха, има светлина навсякъде — и в гроба, и отвъд гроба. В момента правим една книга по Учителя за задгробния живот, казва се „Да осветлим смъртта“, след около две седмици трябва да излезе. В момента се сещам за едно изречение, Учителят казва: „Вие искате да виждате в другия свят! Че вие не виждате физическите неща — най-явните, тогава как ще виждате оттатък?!“. Ето защо човек трябва да изработи много тънко внимание, етерно внимание — то се дължи на Любовта.

Чистотата е безкраен океан от сигурност. Тя е светлина и в този, и в другия свят.

Мохамед казва: Чистотата е половината от вярата. Пречистването, казва, е голям дар. Чрез него Аллах предпазва Своите Си избрани. Той им позволява да се пречистват, Той им дава и Той ги предпазва; Той е Предпазващият. Пречистването осигурява явна и скрита сила. Т.е. два вида сила — явна и скрита.

Казва един ислямист: О, Аллах, Ти си Ускоряващият, Ти си Забавящият!

По Негова воля умираме, по Негова воля живеем. Сещам се и в София за един разговор: — Можех да помогна на баща си! (един приятел от лекциите). — Да, но става това, което Бог иска. — И все пак, можех да помогна... — Ако можеше, и Бог щеше да участва, и щеше да помогнеш. Има много скрито значение в тези неща.

Той има Извечен Слух. Имам Али, един от най-верните на Мохамед, казва: Хората са врагове на онова, което е неведомо за тях. И още е казал: Търпението е два вида: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от обичното.

Умението да се задоволяваш с това, което имаш, е едно неизчерпаемо богатство. Имам Али е казал още: Мнението на Стареца (има предвид Мохамед) ми е по-скъпо от героичната гибел на младежа.

Няма могъщество като благоразумието!

Комуто е дадена молитва, не ще остане тази молитва нечута. Дори много време да мине, неговата молитва, понеже му е дадена, тя ще бъде чута. Комуто е дадено покаяние, не ще остане неприето. Комуто е дадено да моли за прошка, той не ще остане непростен.

Търпеливият няма да пропусне успеха, даже и той да се забави. И още е казал Имам Али: Който разчита само на своето мнение, погива.

Който пази своята тайна, държи избора си в свои ръце.

Който е праведен в своя вътрешен мир, Бог прави праведна изявата му.

Който поддържа добре връзката си с Бога, нему Бог подобрява връзката с хората.

Любовта е тайното добро на Аллах, Безкрайния. Любовта е райски кът. Звукът и е чист, а диханието и е леко. Любовта има най-лекото дихание.

Коранът казва: Който е дарен с Мъдростта, е дарен с голямо добро.

Не времето е опасно за хората, а невежеството.

Тези, които постигат целта си, те постигат две неща... (При мен често идва заместник на един ходжа и иска съвети от мене, както и да е, и той много се радва на тези неща, които му казвам, и в случая става въпрос за тази цел.) Тези, които постигат целта си, постигат две неща: първо — Вдъхновение, второ — Мъдрост. Тези две неща вървят заедно, те са мярка, висша мярка. Едното е Вдъхновение — не стремеж, нищо общо с амбиции, а другото е Мъдрост.

Адам не е имал нито баща, нито майка. Бог го е създал от Себе Си с тайната на Словото. Бог е казал само: „Бъди!“.

Христос се ражда чрез Мария, но не от Мария. Коранът казва: И рече Мария (Мариам): „Господи мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?“. И рече и Аллах: „Така Аллах сътворява! Каквото пожелае, щом реши, казва му само: „Бъди!“. Това е Слово на самия Бог — и то става. Това е раждане, независимо от земните сили, от земния живот. Тука няма нужда от никакъв земен баща, защото има само един Баща и Той е Аллах. И Той казва: „Бъди!“ — и нещата стават.

И Мария, самата Мария, е Божие Слово. Но Христовото раждане е друго. То е неизвестно на хората, както им е неизвестен самият Аллах. Това е Божие дело, тайна на Божието Слово, раждане без баща, защото всичко е в Него. Това е Божия власт, абсолютна Божия власт, Божия сила, Божия възможност, а не човешка възможност. Значи, Божия възможност, а не човешка възможност, нито пък ангелска възможност. Преди време, когато говорехме за русалките, ви казах, че дори русалката е научена да ражда от себе си; няма мъжки русалки — просто русалка. Тя ражда от себе си другите русалки. Щом една русалка може, не може ли Този Великият Бог да ражда, както иска, след като самият Той е Универсалното Слово.

Кой е баща на първия човек? Аллах. И Христос е Божие Слово, родено Божие Слово, родено от Божията възможност, която човекът не разбира. И сам Аллах е определил Неговото име, и то още преди да се роди навън, понеже Той е Слово от тайната на Аллах. И тука сам Бог Му дава име, а не родителите. Тука земните сили въобще нямат власт. Той дава всичко. И името Му е Христос: Месия, много уважаван и от ислямисти, и от Мохамед, и от суфите, защото Той е Слово, сътворен от Мистерията на Словото.

Древният Тот, древният египетски Бог, казва: Словото е знамение на скритите светове.

Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, а от Бога. Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, както изглежда, а от самия Бог, от Неговата скрита енергия. И ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Ако изрече: „Бъди!“ — зачатие има.

Бог работи в Свой таен свят, казва Мохамед, в Свой таен, скрит свят. Там произвежда всички неща, там ражда нещата от Себе Си. Защото, както казах, дори и русалката знае нещо, което и човекът не знае, а колко повече Бог! Защото всичко е родено от Него, само Той не е роден.

Това раждане и досега си остава неразбрано, и досега има подозрения. Но засега нещо ви казах, след време ще продължа.

За суфи най-голямото невежество е потопът на материалността.

Суфите казват: Добросърдечният грешник е нещо по-добро от праведника, който се ожесточава в своята набожност.

Да бъдеш суфи, означава да престанеш да се безпокоиш. Ще допълня: няма значение дали има причини, дали има логика: щом се безпокоиш, ти си далече от Центъра и от Бога. Може ли Бог в теб да се безпокои? Дай Му право да не се безпокои!

Баязид казва: Когато познае Аллах, суфи постига (забележете!) пълно неразбиране на реалността. Не разбиране, а пълно неразбиране на реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, това е нещо за живеене. Ще ви кажа една случка с Настрадин: веднъж рано сутринта, в 4 часа, той напуснал дома си и бродел по улиците, скитал, странствал. Спира го един стражар и го попитал: „Ти защо бродиш по улиците вечер?“. Настрадин му казал: „Ако имах отговор на този въпрос, аз отдавна щях да съм си у дома“. Златно послание! Ако човек разбере, че има само един-единствен дом, Източника — Аллах, той никога не би бродил по тези мрачни сътворени светове. Той щеше да живее в Аллах на всяка крачка. И самият Настрадин живее в Аллах.

Същността на суфизма е самото духовно изживяване на ал-хакк, т.е. на истината. Тя не може да се познае, но може да се преживее. И това е същността на суфизма.

Суфи казват: Виждането не е нито със затворени очи, нито с отворени очи. То е чрез просветлението в Духа. Значи, ако не си просветлен, колкото искаш ги отваряй и затваряй.

И в абсолютна бедност суфи е свободен и богат. Забележете, в абсолютна бедност! Много случаи има — той е свободен и богат. Защо? Аллах е в него, той не изпуска Аллах. Той е на три степени по-концентриран от исляма, това е суфи. Толкова е концентриран и той има в себе си Аллах, а който има в себе си Аллах, може ли в бедността да е беден? Той е свободен и богат, защото той е пиян с Аллаха. Когато дълго време си пиян с Аллаха, ставаш суфи.

Суфи казва: Когато изгориш в огъня, т.е. в Любовта, ти ставаш храм на огъня. И според суфи няма нужда хората да чакат потопа, защото те са вътре в него. Те са вътре в него и той се нарича материализъм. Какъв по-голям потоп?!

Суфи-мистикът е извън завесата на вселената-сянка. Той самият свидетелства за Божието присъствие.

Бог е безкрайно близък до човека, но човекът е безкрайно отдалечен от Бога.

Мистикът е душа, опиянена от виното, т.е. състоянието на Божественост.

Човекът е мистик, когато душата му е открита само за Бога. Значи, човекът е мистик, човекът е суфи, когато душата му е открита само за Бога.

Мистикът дава странен живот на знанието, на светлината — той ги обогатява, не те него. Той им дава нещо чрез Бог в себе си.

Душата на мистика сама по себе си е благодат.

Суфи-мистиците са тези, които чрез любов са потънали в морето на единството. Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми — те живеят непрестанно в Аллах. Само Бог ги интересува и нищо друго няма какво да се случи, защото най-важното се е случило. Следващата майска лекция ще бъде една от най-важните, където ще разгледаме най-важния въпрос в света — познаването и тайната на Бога.

Суфи казва: Хората са желания, а желанията умножават завесите, завесите умножават слепотата.

Смирението е преди всичко отношение към Бога и към живота. То не е постъпки, то е осъзнаване за това, че ти не съществуваш, че съществува само Бог. Т.е. смирението е високо осъзнаване, че ти не съществуваш. Как може да съществува нещо, което днес го има, утре го няма, няма значение — човек, град, животно и т.н. Т.е. суфи се е изместил, за да живее Бог в него. Тогава животът става наистина тотален, пълен с благодат: няма бедност, няма богатство — има нещо, което е по-дълбоко от двете заедно.

Смирението показва още, че ти от всичко можеш да се учиш. Ще обясня: който се е облякъл в смирението, над него егото няма власт.

В суфи няма чувство за обида, защото това чувство означава, че в тебе има неверие. Значи, ако нещо те обижда, няма значение какво е — това означава, че в тебе има неверие. Но ако ти беше смирен, нямаше да го има това, щеше да имаш чувство, все едно, че нещо те гали, някакъв вятър те полъхва, някакъв приятен ветрец — такова нещо са обидите.