Упанишадите са съкровено знание. Те са били наричани „тайно учение”, „седене около тайната”, т.е. поучение от тайната на Учителя. Наричани са още „великите думи”. Те укрепват търсача на Истината. Те са древноиндийският гносис. Те подготвят човека за дълбоко възприемане на Истината.

Откровението на Истината е недостъпно за чувствата и за грубото мислене. В Упанишадите се разглежда Истината на Истините — Брахман. Тези древноиндийски учители и мъдреци са имали едно поразяващо мислене. Те са имали една изключителна Любов към Брахман, към Истината.

Основното послание е, че Брахман се постига чрез истинско знание: тука вярата не е съществена — необходимо е истинско знание, чисто, съкровено познание. (Това не са ученици, както учениците на Христос, които търсят, служат и са далече от Истината. Това са учители и мъдреци, които са постигнали и говорят за Брахман.)

И така, какво казват самите Упанишади: Брахман е по-дълбок от всички резултати и постижения.

Чрез познаването на Брахман ставаш самосъществуващ.

В Брахман смъртта умира. — Значи в Духа, в Бога смъртта умира.

Свободната воля е реалност само за този, който върви към себепознание и към Брахман; всички други си въобразяват свободната воля.

Спасява се само този, който е придобил Брахман, съкровеното знание.

За осъзнатия Брахман тече и в живота, и в смъртта; непрекъснато течение.

В щастието Брахман залязва, в изпитанието Брахман изгрява.

Брахман използва злото за одухотворяване. — Значи когато то дойде във вашия живот, най-важното е да го използвате; не то да ви използва, вие да го използвате за одухотворяване, израстване. То е трамплин.

Добрият човек се радва на услугите — така казват Упанишадите — щастливият човек се радва на приятните неща, злият човек се радва на егото си. А Брахман се радва на трудностите, защото в тях Той оживява и постига Своята свобода.

Брахман не е мястото, където отиваш; Брахман — това си ти.

Да знаеш много неща, е едно, а да познаеш себе си, е друго.

Човешкият Дух е мистерия. Той е много по-дълбок от тайната на чистото съзнание и осъзнаване. Съзнанието е свързано с телата, а човешкият Дух е свързан с Брахман. Съзнанието е възникнало, докато човешкият Дух е всякога в мистерията на Брахман.

Науката е нещо знаещо, нещо безпомощно, казват мъдреците. Тя върви по път на гибел и затова тя никога не може да познае чистия Дух, мистерията на Брахман, защото Той не е знание, макар че може да слиза в истинското знание. Той само слиза, но е отвъд.

Съществува метод, който спада към друго измерение за познание. Той е известен като „Любовта”. Но това е дълбок, мистичен въпрос. Любовта е също като смъртта, но във висок смисъл, защото тя е изчезване в Брахман. Човекът на Любовта умира в Брахман, разтваря се в Брахман, изчезва в Брахман и постига истинското знание и тайната за себе си.

Когато твоите очи са част от Брахман, тогава умът е отстранен и човекът вижда Пустотата, Безпределното.

Външните очи са врати на ума, докато пустите очи са духовни същности на Брахман. (Сещам се за една тракийска поговорка: „Мъдрият вижда скритото”. Много кратичка, много простичка и много дълбока; след време ще говорим и за тях.) Външните очи не могат да те приближат до Брахман, защото те носят света в себе си, те носят сътвореното.

Очите са само две малки пролуки от прозореца, докато чистото съзнание е целият прозорец, цялата отвореност — вратата на Брахман. Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Това не са очите, които виждат, това не са очите на Брахман.

Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.

Умът обича амхас (отношенията към този свят), обича теснотата, ограниченото познание. Това е неспособност за обхват, неспособност за обхващане.

И казват Упанишадите още: Любовта е свещен еликсир, чрез който човекът се освобождава от земните нива.

Пространството е създадено от Брахман като необходимост за съществуването на космоса и световете, за съществуването на нивата.

Мисленето на Брахман е всеобхватно. То не е умствено, ограничено, в граници; то не е земно както ума.

В основата на човешката природа лежи желанието. Каквото е желанието на човека, такава е и неговата воля; каквато е неговата воля, такова е и неговото действие, каквото е неговото действие, такава е и неговата съдба.

Величието на Брахман, т.е. величието на Истината, се преживява в безмълвие.

Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.

Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

Какво ни казват Упанишадите за кармата: Кармата е болест на миналото. Нейното изцеление е в бъдещето. А бъдещето е заключено в съзнанието на човека.

Кармата на всеки човек е огледало за отношението му към Истината, за отношението му към Брахман. Кармата означава, че човекът е ограничен, запрограмиран от космичната справедливост според неговите минали собствени деяния. Т.е. човекът е това, което е отношението му.

Който не умее да властва над самия себе си, не получава Брахман, висшата Истина, и тогава той остава в себе си, в своята съдба. Ако ти имаш истинско отношение към Брахман, това решава дали ще излезеш от себе си, от своето ограничение, наречено карма.

Хората идват в света, определени от действията на предишния си живот и затова сега се стараят, вярват, че вървят в правия път, но идва нещо от кармата и те мислят, че не вървят в правия път. Казвам: Тези, които сте сериозни — вървите в правия път, но кармата ще идва; част от нея ще трябва да се изтощава и да се изхарчва. Продължавайте дори и когато ви е много тежко, дори и когато е прекалено тежко. Това не означава, че сте се отклонили или че не сте в правия път. Напротив, още повече усилвайте любовта си към Истината.

Според както е действал човек, според това и човекът се ражда.

Причината за твоите страдания е в твоите стари рождения. Ти сам си своята карма: каквато си заслужил, това и си получил.

Всичко в света е подхвърлено на карма. Изключението е само за тези, които са се отрекли от света. Те постепенно придобиват божествената сила и се завръщат в Брахман. И най-накрая тези, които се сливат с Брахман, те се завръщат. Те стават независими от карма.

Спасението не е в това да се родиш в следващо по-хубаво прераждане, а да влезеш в Брахман и завинаги да излезеш от този нереален свят, в който заблудите се смятат за реалност.

Човек страда дотолкова, доколкото търси това, което не е Брахман, т.е. това, което не е божествено, не е съществено. Мрежите на илюзията са желанието за богатство, за власт, за наслаждение, да предпочиташ егото, изменчивото. Това е, което увеличава кармата, това е, което увеличава невежеството и страданието. Но страданието на човека се смята за очистително средство срещу многото минали животи, срещу многото прераждания.

Този, чийто ум е всякога безпокоен, не може да различи истинното от илюзията. Този, чието съзнание е нечисто, не достига целта и встъпва в кръга на карма, в кръга на преражданията.

Този, който оскърбява Брахман, Духа, той напада собствения си Източник. И ако някой човек умира в този свят и не вижда собствения си Дух, дори ако е правил велики дела, той погива. (Значи великите дела нямат нищо общо; трябва да познаеш собствения си Атман, собствения си чист Дух.)

Истинското добро е в дълбинната същност. То е в Духа, а не в ума. Истинското добро се основава на себепознанието.

Да живееш в потока на времето, значи да не познаваш Брахман, своята истинска природа и своя Дух.

Всичко е произлязло от Брахман: всички жизнени сили, всички богове, всички същества. Неговото тайно значение е Реалност на Реалността.

Себепознанието води до себеовладяване, а знанията водят до власт над другите.

Себепознанието е разтваряне в безсмъртието, докато непознаването на себе си води до заключване на себе си в света, във времето и пространството.

Себепознанието е постижение на истинността в себе си. То е освобождение от привързаността към света и към вселената.

Съществуват два образа на Духа: първият — въплътен и вторият — невъплътен.

Който вярва в друг живот, той вярва в космическия живот. А който вярва в Брахман, в Духа, той вече вярва в нещо по-дълбоко.

Духът превръща времето във вечност, смъртта в живот.

Плодовете на интелекта са тъжни.

Злото е резултат на отделянето от Брахман.

В Брахман е истинското знание. Без познаването на Брахман всички хора ги очаква разочарование.

Мъдрият никога не познава печал.

Който познава Брахман, използва трудностите. Иначе трудностите го използват.

Брахман не носи богатство на човека, Брахман носи блаженство. Който има блаженството, е по-богат от богатството.

Брахман е постоянен. Ето защо Той никога не изпуска Истината. Който е изпуснал Истината, не познава Брахман.

Брахман живее в полъха на невидимото и непреходното. Наричат Го „тайно царство”, а само Брахман е явен.

Великото Слово произлиза от диханието на Брахман.

Ти не можеш да видиш Брахман, Брахман сам вижда Себе Си чрез собствения Си поглед.

Брахман е Око, което наблюдава самото Себе Си.

Както океанът е съсредоточие на всички води, така и Брахман е съсредоточие на всички същества. (Тука само за малко ще се отклоня: Много е важно да сме отворени за всички учения, тъй като навсякъде е Брахман, навсякъде е Истината. Скоро идва при мене един приятел — командос — и той е убеден, казва: Аз вярвам само в православието. Казвам: Много ограничена точка, малко се разшири! Казвам: Дървото един клон ли има? Той не го прие, няма значение. Разбира се, че няма значение, но дървото има много клони. Т.е. всички учения, всички реки са правилни и особено когато човекът в тези учения се е отдал напълно. Пак казвам: Най-опасното е, когато си отдаден наполовина или донякъде. Всъщност тогава ти вече не си нито в учението, нито в Брахман; това го казвам между другото.)

Чрез Брахман постигаме безсмъртие. Брахман държи в ръцете Си безсмъртието.

Брахман е неуловим, защото не се улавя; не Го улавя нито смъртта, нито животът, нито безсмъртието — Брахман е неуловим.

Брахман е по-дълбок и от непознатото. Който е познал Брахман, прекратява преражданията.

Брахман е чиста радост, докато земните удоволствия са изопачена радост, тъй като всички удоволствия са ограничения на реалността.

Всичко зависи вътрешно от Брахман. Който не вижда Брахман, той вижда множество. Който вижда множество, е обречен на смърт — той ще почне да вижда и врагове.

Брахман е нещо различно от известното и е отвъд неизвестното.

Брахман е Цялото. Той е всичко, а боговете са само Негови промени.

Брахман е цял, но се е разложил на две — в мъж и жена. Така са произлезли човеците. Но който се ражда от Брахман в себе си, той не принадлежи на човеците.

Брахман простира имена и образи и влиза после в тях, и става невидим.

Атман, т.е. чистият Дух в нас, това е следата, по която трябва да се върви, за да се дойде до великия Брахман.

Брахман е съкровеното Аз на вселената.

Ще ви кажа нещо за Ведите. Ведите, това е свещенознанието. Какво казват Ведите:

В началото беше мрак, скрит в мрака. И само едно Тайнствено Същество се движеше в празното пространство и нещо странно замисляше. Нещо щеше да се случи. Нещо щеше да се роди от Самото Него, от Неговия потаен порив.

В оная древност нямаше горе и долу. По странен начин се случи сътворението и затова не може да се каже как сътворението дойде.

Сътворението е извън познанието. Нещо много древно прекосяваше пространството и от Него се яви сътворението.

Великият Брахма свърза пространство и време. Той пося времето. Времето е семето на вселената.

Великият Брахма е родил огъня като велика сила, като Истина, като жрец; огънят е наречен „жрец”. Жрецът е съставен от могъщ огън. И казват Ведите: Огънят е много умел за всяко пътешествие.

Който умножава Истината в себе си, той постига огъня — висшата сила на чистия Дух.

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом. Блажените обитават безкрайното пространство. Там, в безкрайността, боговете са сами в светлината си, блестяща като слънцето и грееща като огъня.

Той живее в Своето всевластие, отвъд което не съществува друго.

На Него, Върховния Брахман — почит. В Него всички светове се вместват. Кому са ръцете, на кого са краката, речта, слухът, за кого боговете се жертват вечно? Това, че живеем, не е наша заслуга. Това, че живеем, е от Брахман.

Великият Брахман твори световете и ги поглъща. Огъня Той го довежда в нашия живот. Огънят — това са могъщите богове.

Накъде се стремят водите? Накъде се стремят дните и нощите, бягащи заедно? Всичко върви към Брахман.

Велик е Брахман. Безсмъртието и смъртта са само Негова сянка.

Един от най-великите учители и мъдреци. Наречен е „Великолепният”.

Казва: Аз почитам най-мъдрия и той е Брахман.

Светът и времето се преодоляват с помощта на диханието, или вятъра. Диханието е жертвоприношението. Диханието е избавлението.

Пустите очи са мъдри очи. Те са виждащи в Духа. Те винаги виждат необходимото.

Брахман допуска в Себе Си само пустите очи — очите на чистото съзнание. Затворените очи търсят единството си с Брахман, за да въведат човека в себепознание.

Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.

Твоето тяло е земя. Кой управлява отвътре тази земя? Това е твоят Дух.

Къде пребивава Духът? Речта е неговото местопребиваване. Истинската реч е висш Брахман. Речта е жрец на огъня. Реч, която е огън, е избавление.

Духът в човека се охранява само от едно божество — неговата силна мисъл. Това е божеството на човека, неговата силна, концентрирана мисъл.

Безконечна е мисълта. По волята на Непреходящото слънцето и луната са заели своите места. По волята на Непреходящото небето и земята са заели своите места. По волята на Непреходящото са заели своите места мигновенията, часовете, дните, нощите, сезоните, годините. По волята на Непреходящото едни реки текат на изток, други — на запад — всяка в своята посока.

Този, който не познава Непреходящото, в този свят на отношения той има край, той има по-гибел. Той заминава от този свят нещастен. Но този, който познава Непреходящото, той заминава от този свят като Брахман, като Дух.

Боговете не обичат видимото добро, те обичат скритото добро.

И казва още Яджнавалкия: Брахман е вечно величие. Който Го познае, става успокоен, въздържан, търпелив и събран, концентриран. И така той Го вижда в себе си. Такъв човек злото не го гори, той изгаря злото. Злото не го преодолява, той преодолява злото. Този велик Брахман в нас е нероден, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Дух. Той живее в Ом, изначалното пространство, напълненото пространство. Той живее в пълнота. От пълното е възникнало пълното.

Мълнията — това е Брахман, Духът. Той е мълния, която разсейва тъмнината. Който знае, че мълнията е Дух, той разсейва злото. Който познае това велико, чудесно, първородно Същество като Брахман, той придобива всички светове, защото Брахман е всички светове.

Който има чиста реч, той храни боговете; който има нечиста реч, храни и поддържа човешкото.